В тази статия ще разгледаме подробно един Фейсбук пост от 4 май 2020 г. на македонистът и бивш премиер на Р. Македония Никола Груевски. Пост, в който той извършва морално престъпление и повтаря една сръбска македонистка лъжа за 100-тен път.

Да видим: https://www.facebook.com/NGruevski/posts/10158413089802716

Част 1: Моралното престъпление на Никола Умен Груевски:

Той заедно с баба му и дедо му могат да бъдат етнички македонци, но хиляди ВМРО революционери не могат да бъдат българи от Македония!

Какъв е контекстът? Председателят на българското ВМРО – БНД Красимир Каракачанов в свой Фейсбук пост пише за дядото на Груевски, който е „сред учредителите на Българския акционен комитет в Щип е и видният български патриот Михаил Миялков, когото вярвам, че Груевски и неговият братовчед познават добре, защото това е не някой друг, а техният собствен дядо.

Всъщност не само Миялков се е самоопределял като българин, но и съгласно устава на Акционния комитет е работил за „развиването на здрав български национализъм” за „обединението на всички българи в една Голяма България” и „за борба срещу неприятелските елементи на българщината”.“

Каракачанов продължава:

„Опитвайки се непохватно да анализира милиет системата в Османската империя, Груески пита дали е възможно единият брат в едно семейство да е българин, а другият брат – грък. Очевидно това е възможно и не само в милиет системата. Както вече видяхме по-горе, единият дядо на Груевски е доказан български патриот от Щип. Другият му дядо пък се е самоопределял като грък и е бил войник в гръцката армия. Така че отговорът е – да, възможно е.“

Следва отговор от античният сърбо-македонист Груевски, който се чувства длъжен да защити етничко античкия македонистки идентитет на родата си:

„Имав среќа мојата баба да поживее 91 година, до декември 1992 година, и да знам што се чувствувале по националност и кој јазик го говореле, така што ваквите пропаганди да можам да ги дочекам со насмевка.“

Груевски защитава родата си, че били етнички македонци. Нема лошо. Лошото идва след това: в същият пост Груевски зачертва българското национално чувство на хиляди македонски революционери като си измива ръцете с Екзархията:

„За претставувањето како Бугари на многу наши револуционери во нивните спомени или писма, повеќепати досега е објаснето, но и ќе го повторам цитатот од мојот претходен ФБ статус на професорот по историја Др. Ванчо Георгиев, кого актуелната власт го избра и го назначи за член на преговарачкиот тим, односно комисијата за историски прашања со Бугарија. Тој во август 2014 година, во предговорот на спомените на Андон Јанев Ќосето пишува: „На крај, ќе нагласиме во спомените на А. Ќосето, како и кај другите дејци од овој период, за именувањето на македонското население што било под духовно покровителство на Бугарската егзархија се користи терминот Бугари, исто како што и за именувањето на населението што било под духовно покровителство на Цариградската патријаршија се користи терминот Грци или гркомани. Во случајот, споменативе термини преставуваат синоними за означување на конфесионалната припадност на населението во Османлиска Македонија, а не етноними“.

Значи какво излиза сега?

Груевски и неговата рода МОГАТ да бъдат етнички македонци от Македония, но хиляди ВМРО и ВМОРО революционери като Андон Янев Кьосето НЕ МОГАТ да бъдат българи от Македония според словоизлеянията на Груевски?

Това не е просто морално престъпление – да отричаш националността на отдавна починали хора; това е дефиницията за ЛИЦЕМЕРИЕ! За тебе Груевски може, но за другите не може?! Ти можеш да си етнички македонец от Македония, но Кьосето не може да бъде българин от Македония?!

Но да преминем към част втора, където разглеждаме теорията с която Груевски си измива ръцете и се сдобива със спокоен сън, тъй като най-после е намерил отговор на въпроса „Защо нашите македонски херои се идентификували како бугари?“

Част II: Македонистката теория на Никола Умен Груевски и сие:
Македонските ВМРО герои се наричали българи заради това, че ходили на българска екзархистка църква

Според македонистките историчари и Никола Умен Груевски “бугарин не е етноним, а термин за конфесионална (религиозна) припадност”. С други думи тези лъжци твърдят, че македонските герои били македонци по етнос, но сами се наричали българи, щото ходили на църква стопанисвана от Българската Екзархия (да, знам, дебилно е, кво да прават завалиите, имат си сърбо-македонизъм да защитават, не очаквайте много от тях, те затова са “Умни”).

Ето и въпросната теория за Екзархията на патологичния лъжец, известния струмишки селянин историчар Ванчо Георгиев, което Груевски повтаря като папагал:

Груевски е прав, когато казва, че „За претставувањето како Бугари на многу наши револуционери во нивните спомени или писма, повеќепати досега е објаснето“ – неговото „обяснение“ и оправдание с Екзархията е повеке пати до сега е обяснено, наистина – македонисти по социални мрежи, медии, телевизии, че дори и с декларации ни повтарят тази сръбска теза за Екзархията отново и отново: българин значело “етнички македонец, кoj одел на Бугарска екзархиjстка црква“. Българин значело релиогиозна припадност, етносът бил “етничко македонски“.

Нека развенчаем веднъж завинаги тази гнусна сърбо-македонистка пропагандна лъжа!

Твърдението на Никола Груевски и останалите македонисти като Ванчо Георгиев, че македонските революционери, възрожденци и нациолни герои на Македония се наричали българи заради Българската екзархия е ЛЪЖА. Те се наричат така, защото са се чувствали такива – дел от българската нация, българи от Македония, братя с българите от Мизия и Тракия. Това става ясно, ако им се прочетат книгите, документите и статиите, които дейците са писали.

Ако теорията на Никола Умен Груевски и на патологичния лъжец и известен струмишки селянин историчар Ванчо Георгиев и останалите сърбо-македонисти, че македонските герои се наричали българи понеже ходили на църква стопанисвана от Българскат екзархия в Македония, тогава нека Груевски (или някой от неговите лакеи историчари) да отговори на следните 17 въпроса:

1) Защо македонските дейци и преди и след Екзархията продължават да се наричат българи?

Българската екзархия е създадена на 28 февруари 1870 г. и съществува по македонските земи до 1918 г., когато е унищожена окончателно от сърбите във Вардарска и гърците в Егейска Македония.

Македонските дейци и население се наричат българи преди 1870 и след 1913 г. Влезте в Библиотека Струмски и си изберете произволно книги, документи и статии на македонски дейци от преди 1870 и след 1913 и четете.

Къде тука е Екзархията, да каже математика Груевски? Само два примера:

Годината е 1868, две години преди създаването на Екзархията, в Цариград македонския национален герой Кузман Шапкарев от Охрид издава “Българскьiй букварь чясть А или взаимноучителньi таблици на наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi” В главата “Вера и народност” на страница 45 Кузман Шапкарев (обявен от македонизма за “етнички македонец” и “преродбеник (възрожденец) на етничките македонци“) задава на математика Никола Умен Груе(в)ски следните въпроси:

“Пьiтанiе. Що е най-свето человеку?
Отговор. Верата и народността.
П. Спроти верата какъв си?
О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова.
П. А по народност, що си?
О. По народност съм Българин.
П. Защо?
О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi.
П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността?
Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.”

Годината е 1919, Екзархията е унищожена по македонските земи. Намиращият се в САЩ историк от Битоля Вангел Сугарев публикува в “The Journal of Race Development“, Том 9, брой 4, статията си “The Bulgarian nationality of the Macedonians“:

За тези, които не знаят – Вангел Сугарев от Битоля (който никога не е стъпвал в България) е брат на Георги Сугарев – национален герой на Р. Македония, легендарен ВМОРО войвода, самоубил се след като е тежко ранен и обкръжен от турски аскер в Македония.

Умен Груевски, моля ти се обясни ми къде виде унищожената Екзархия през 1919 година в САЩ как кара битолчанинът Вангел Сугарев да обяснява на американците, че македонците са българи?

2) Защо македонските дейци наричат Македония – Западна България?

Константин Миладинов от град Струга настоява, че „Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат)“, идеологът на ВМОРО Христо Матов също от Струга говори за „оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната под име Македония“, Партений Зографски от Галичник твърди, че „Според нашето знание, нашио язик се разделиват на две главни наречия, на горно-Болгарско и долно-Болгарско; първото се говорат в Болгария, в Тракия и некои части в Македония; а пък другото в Македония въобще, или стара Болгария“, възрожденецът от Охрид Кузман Шапкарев обяснява на античкиот македонец Груевски, че „…сега вече и най-малките деца знаят какво е населението в Юго-Западна България т.е. Македония, сир.[eч] Българско…“, възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес твърди че родния му град се намира в Западна България: „Та това е перво и до днеска во Велесс, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария.“

Да продължаваме ли? Как бе Груевски факта, че македонските дейци наричат Македония западна или стара България се връзва с теорията ти за Екзархията? Дай, обясни ни! Ти си много Умен, сигурен съм, че ще намериш обяснение и за това.

Така започва “Сръбските претенции в Западна България” (т.е. в Македония) на идеолога на ВМОРО Христо Матов от Струга.

„Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от априля. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари?“

Константин Миладинов, 31 януари 1861 г., писмо до Г. С. Раковски. Как македонските дейци като Миладинов наричат Македония западна България може да прочетете тук.

3) Защо македонските дейци наричат езика си български?

Ако прочетете книгите и статиите на македонските дейци ще видите, че те наричат езика си български.

Така например през 1875 г. възрожденецът Йосиф Ковачев от Щип разсъждава над бъдещето на родния си български език; същото прави през 1857 г. духовникът и филолог Партений Зографски от Галичник, Реканско, а още през 1816 г. Кирил Пейчинович от с. Теарце, Тетовско нарича езика си „болгарски“; Йоаким Кърчовски от с. Осломей, Кичевско ще направи същото две години по-рано в Будапеща, където Умен Груевски се крие в момента (Ники, иди до библиотеката в Будапеща, може да намериш оригинала на книгата, снимай я и я постни във Фейсбука си като обясниш на последователите ти в Македония защо през 1814 г. македонския деец Кърчовски нарича езика си български – чакаме с интерес новата ти теория), а възрожденецът Димитър Миладинов от Струга обяснява как през 1860 г. в Охрид и Струга гръцкият език в училищата и църквите се заменя с родният български език, или както сам Миладинов се изразява, че хората там „не са цицали матерно благо млеко“ и като почват да цицат това майчино млеко наречено български език, какво се случва: “И си-то що слушат Болгарите се радуват защо разумеват Болгарскиот язьик, и едни от радост плачат.”

Умен Груевски, ти като слушаш твоя матерен език – сръбския, плачиш ли от радост като македонските българи през 1860? Само питам.

Из статията на Димитър Миладинов “Дописка за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга“, публикувано във в-к “Цариградски вестник“, год. X, бр. 476, Цариград, 26 март 1860 година

Но още по-интересно става след като Вардарска и Егейска Македония остават под сръбско и гръцко владение. Какво правят македонските дейци? Ами започват да защитават БЪЛГАРСКИЯ език на славянското население там.

Така например ВМОРО революционера Георги Трайчев от Прилеп пише за “Славянски свидетелства за езика на македонските българи” през 1924 г., като същото ще направи и ученият Любомир Милетич от Щип през 1922 г. в статията си “Мнението на най-видните слависти за езика на македонците“, през 1943 г. езиковеда от Битоля Кирил Мирчев ще издаде “Сръбската наука за езика на македонските българи”, а години наред Македонската патриотична организация в САЩ и Канада ще разобличава създаването на „македонски jазик“ на гърба на българските говори в Македония със статии като “”Македонският език” – тежка проблема” или “Как посърбяват езика в Македония” , а пък последният лидер на историческата ВМРО – Иван Михайлов даже ще напише брошура “Как пишеха нашите народни будители и герои”, за да припомни на неговия „наследник“ Никола Умен Груевски кой беше езика на македонските герои.

Достатъчно е да се прочетат просто спомените на ВМОРО революционерите, за да се види техното мнение за езика говорен в Македония – Илинденецът Илия Биолчев от Прилеп например казва, че село Хрупища в Костурско, се намира „на границата на българското слово – от там вече почва гръцката реч“, а друг ВМОРО революционер и Илинденец Михаил Розов от с. Бобища, Костурско описва родния си край така:

“Костурската околия както полската, така и планинската ѝ част, беше доста гъсто населена. Тук се срещаха на всеки половина час или час села, некои от които, представляваха цели паланки. Повечето села имаха чисто българско население, други – особено из полските и Нестрам-кол, смесени с турци, обаче и турците говореха повечето български. Като най-отличителна езикова черта на тукашното население служат “юсовете” (ънъ, енъ), запазени и до ден днешен в най-чиста форма. Тук от памти века се е говорило на български език и целото население не е знаело друг език освен българския.”

Е сега, ние на кой да верваме? На Илинденци, македонските герои, които с пушка в ръка се бориха за свободата на Македония – те не се знаели на кой език говорят те и техните сънародници? Или да верваме на некакви „историчари“ възпитани и школувани в комунистическа Югославия, които 100 години след Илинден ще ни филосостват „jaзикот бил етничко македонски, викал се бугарски оти тие оделе на Бугарска екзархиja“? Абе красота!

Да спрем до тук, примерите за българския език на македонските дейци не са стотици, а хиляди просто прочетете книгите и документите им, по дяволите!

Другото е по-важно тук! Да решим как точно ще връчим наградата на Никола Умен Груевски – все пак, ако вярваме на теорията му за екзархията, излиза, че той е открил нов език в Македония – екзархисткият! Македонските дейци наричат езика си български, не защото това е историческата истина – те пишат и говорят на български език, а защото ходят на църква на Българската екзархия – следователно те говорят екзархийски език! Нали Никола Умен Груевски?

Началото на статията “Мнението на най-видните слависти за езика на македонците” от езиковеда Любомир Милетич от Щип. Забележете как Милетич едва ли не се подиграва на сръбската теория, че македонците се наричали българи заради влиянието на Българската Екзархия. Разбрахте ли сега от къде съвремените македонистки историчари и капацитети като Никола Умен Груевски взимат теориите си, за да отрекат българската идентичност на македонските герои? Не, Груевски, ти и твоите историчари НЕ сте сърбомани, вие не повтаряте като папагали сръбските теориии, не, не, няма такова нещо, никога, абсурд…

4) Защо македонските дейци говорят за СВОЯТА българщина, български дух, българско племе, българска енергия, българска мощ, българско съзнание, българско име, българска кръв?

Как звучи това в контекста на екзархийската теория – ние се борим за екзарщината в Македония? Нашето екзархийско племе? Екзархийската ни мощ? Умен Груевски, кажи ни какви наркотици взимаш, че се притесняваме за теб!

През 1851 година, година в която няма Българска държава, няма Българска Екзархия, няма дори Българска революционна организация, в сърцето на Османската империя – Цариград, македонският национален герой Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес ще се провикне: „Болгарин е производан от Бог! Поистина, нема по-величество от болгарин! Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр!“

Моля те, Умен Груевски, вкарай твоята екзархийска теория в тие пламенни слова на ТВОЯ герой Джинот! Впрочем, май Джинот в същата статия говори и за тебе: „Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре…“

Из “Бог” на Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес, публикувано във в-к “Цариградски вестник”, Цариград, 21 юли 1851 година

В своята дописка за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга публикувана през 1860 г. в Цареградски вестник големият възрожденец и национален герой на България и Македония Димитър Миладинов съобщава, че в Охрид гърците унищожили различни стари български артефакти, но „най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана – кръвта цела Болгарска блага!”

И Джинот и Миладинов казват тези неща още преди Екзархията да същесвува. Какво излиза, според Груевски и неговата македонистка компания от историчари Миладинов е казал: „моята блага българска кръв, която е етничко македонска, но аз наричам българска, защото ода на цъква стопанисвана от Българската Екзархия, нищо че таа Българска Екзархия още не е създадена“?!

Груевски, на какви наркотици си бе момче?

В статията си “Поклон пред Илинденските герои“, публикувана във в-к “Македонска Трубина“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година емигранткият деец в Канада Гиро Золумов от село Габреш, Костурско, станал свидетел на Илинденското възстание като дете ще възкликне:

„Каква хитра демагогия, за да излъжат честния македонец и като го заблудят да постигнат целта на шумадийските сърби – унищожение на българщината в Македония. Плаши ги името българин. А ние, братя, сме и ще умрем като българи. Както на никоя нация така и на нас никой не може да отнеме правото да браним своята народност. В Македония са гробовете, там бродят и духовете на македонските герои, които паднаха за свободата като българи. Ние нема да им изменим.“

Ако вярваме на Никола Умен Груевски костурчанеца Золумов говори, че сърбите искат да унищожат „Екзарщината в Македония“, че сърбите много се плашат от името „екзархист“ (може би се плашат от некой екзорхист?!), че Золумов, горкия се бил родил като „екзархист и като екзархист щял да умре“, че той брани своята националност, но коя ли ще е тя, едва ли ще е българската според Груевски, все пак българин значело “екзархист“…

Из “Поклон пред Илинденските герои“, публикувана във в-к “Македонска Трубина“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година емигранткият деец в Канада Гиро Золумов от село Габреш, Костурско

ВМРО революционерът от Крушево Кръстьо Велянов в статията си “300 тома български книги!”, публикувана във в-к “Македония“, год. II, бр. 331, София, 18 ноември 1927 г. пише:

“Българската книга в Македония отдавна е преследвана като нещо крайно опасно. Още в първите месеци на първото сръбско нашествие в Македония, нея дълго я гореха на клади. След това я обявиха извън законите и до днешни дни я преследват с неуморимо остървение. Тя е най-голема пречка в сръбските намерения да се претопи македонската бългащина.”

Сигурно горкият е имал впредвид „екзархистката книга в Македония“, която сърбите искат да унищожат, за да претопят „македонската екзарщина“…

Примерите за подобни пламенни слова, че българин е равно на Бог, че македонските дейци имат блага българска кръв, че българин бехме и българин ще умрем, че се борят за българщина и т.н. и т.н. са хиляди! Те свидетелстват за българската националност на македонските герои, може да ги прочетете навсякъде, просто прочетете книгите им. Чувствам се длъжен обаче да завършим тази точка само с един трагичен, последен пример, за да осъзнаем какъв морален престъпник е Груевски и неговите историчари повтарящи сръбската теория за Екзархията.

Фолклористът от Прилеп Марко Цепенков ослепява в края на живота си, защото е преписвал народни умотворения вечер на свещи в продължение на над 30 години. В края на автобиографията си казва, че тези умотворения (приказки, песни, поговорки и т.н.) ги е събирал от Македония, за да остави „вечен спомен на моя мил народ български“ – е сега! Горкият дедо Цепенков – ОСЛЕПЯЛ е за да остави нещо на неговия МИЛ НАРОД БЪЛГАРСКИ, а ти сега Груевски, нещастнико клет, ще отречеш това и ще обясняваш, че така написал Цепенков заради Екзархията ли?! Щото аз мога да приема, че ти днес се чувстваш като етнически македонец, но ти не можеш да приемеш, че Марко Цепенков се е чувствал българин от Македония, нали лицемере Груевски? Абе Никола, ти осъзнаваш ли какъв морален престъпник си бе селянино?!

Факсимиле от заключителното автобиографично стихотворение на Марко Цепенков. Въпреки лошото качество в последните 8 реда може да разчетете, как ослепяващият Цепенков се моли на Господ да му върне зрението, за да може народните умотворения, които ги е събирал да:

“Сите да ги напечатам,
Вечен спомен да остаам
На мой мил народ бугарскьи,
Да ги пеи и ми вели
– Бог да прости деда Марка
Що ги пишал тие неща,
Од нашите прадедои,
И за сега да се знае.“

5) Защо, ако сръбската ви теория за Екзархията е истина, е необходимо документите на македонските дейци, в които пише за българи да се фалшифицират и публикуват в Македония с името „македонци“?

ОК, Груевски прав си. И ти и твоите историци сте прави – сръбската теория, че македонските дейци са се наричали българи заради Екзархията е истина. Нека бъдеш прав за 5 минути. Тогава моля ти се обясни ми защо е нужно след 1945 година до ден днешен (2020 година) в Македония да издавате книгите и документите на македонските дейци като преди това ги фалшифицирате? Където пише думата “българи” или пропускате този “религиозен” термин или го заменяте с “македонец“, “рисянин” и какво ли още не, само и само да не стои в долкумента оригиналното БЪЛГАРИН? Защо? Страх ли ви е? Нали сте прави, нали „вистината“ е на ваша страна, от какво ви е страх? Вистина ще победи нали така, не се страхувайте!

Защо е нужно в „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински да заменяте думите „българин“ с „македонец“ или „рисянин“? Защо фалшифицирате?

Пример за това как се фалшифицира „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински от страна на македонистите.

Защо е нужно в най-дългата македонска приказка записана от Марко Цепенков „Силян Щъркот“ да заменяте думите „българин“ с „македонец“? Нали „вистината“ е на ваша страна, защо тогава фалшифицирате?

Защо е нужно дори държавния архив на Р. Македония да променя думата „български език“ с „македонски език“ в описанието към гръцки документи, свидетелстващи за борбата на гърците против българите в Егейска Македония? Нали теорията ви за Екзархията е ОК, защо тогава лъжете на такова високо ниво (държавен архив)? Не просто някой си дебил фалшифициращ във Фейсбук, а държавния ви архив, по дяволите!?!!!

Защо е нужно да фалшифицирате интервю на уж „вашия“ национален герой Яне Сандански; интервю, в което той нарича главния македонски град Солун – „моята България“, но за вас това е светотатство и затова ще фалшифицирате думите на Яне и ще ги промените на „моята Татковина“. Защо го правите, ако вистината е “ваша”?

Да, наистина, защо е нужно да фалшифицирате масово Яне Сандански?! И да лъжете македонците с вашите фалшификати по МАКЕДОНСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ (=масово лъжене и индоктриниране на горките македонци)? Яне Сандански си казва, че в неговата партия може да членува „всеки българин“, вие фалшифицирате тези думи на „секоj македонец“! Защо? Нали “вистината” е на ваша страна, кажете я на македонците бе, те ще ви разберат, защо ги лъжете и им показвате по телевизията фалшифицирани документи на Янето?!

Пример за това как се фалшифицира исторически документ на партията на Яне Сандански. Фалшификатът (в горната част на снимката) е показван по македонска телевизия.

Защо е нужно да лъжете македонците, че старите евангелия от Егейска Македония като Кониковото и Кулакийското са написани на „македонски jазик“ след като самите автори на тези книги на корицата са си написали, че книгите са на български език? Защо лъжете македонците Груевски, нали теорията ви за Екзархията може да се приложи и тук и тя ще да е „вистината“?

Защо е нужно вашите историчари, защитаващи сръбската теория за Екзархията да манипулират интервюта на турски военни борили се срещу българите в Македония, пардон, срещу „етничките македонци кои се нарекват бугари оти одат на Бугарска екзархийска црква“? Ако „вистината“ е на ваша страна защо манипулирате исторически интервюта, в които се говори за българи в Македония?

Да спрем то тук, в Сборник Струмски има документирани десетки примери с македонисти, които фалшифицират и манипулират исторически документи на българите от Македония. Въпросът тук е Груевски и неговите историчари да отговорят, ако истината е на тяхна страна, защо тогава е нужно да фалшифират?

6) Ако сръбската теория за Екзархията е верна, защо е нужно да се унищожава българско историческо културно наследство в Македония (част от което е създадено там още преди Екзархията да съществува дори)?

Умен Груевски, ето печелиш още 5 минути – за още толкова време нека теорията ти за Екзархията бъде верна. Щом е истина тогава, обясни ми моля ти се, кому е нужно вие македонистите да унижощавате българско културно историческо наследство в Македония? Какво ви пречи то? Нали „вистината“ е на ваша страна, защо тогава трябва да унищожават културно-исторически паметници, на които пише за българи в Македония?

Горната плоча стои над южната врата на църквата „Света Неделя“ в Битоля. Надписа гласи:

„Тоя светï храмъ на прѣсветая и славна великомѫченица Недѣля се издïгнѫ отъ основание съ иждивението на българитѣ при владикуванието на Вïсокопрѣосвещенния г-нъ г-нъ Венедиктъ Византийский който и я освети. Битоля 13 октомври 1863 год.“

С просто око се вижда колко зор са видели македонистите докато се опитат да заличат една неудобна дума, от която става ясно, че още през 1863 година в Битоля „българите“ са си строили свои църкви. Математическа справка специално за историчарите на Груевски – 1863 е седем години преди Екзархията да бъде създадена.

Гробът на свещеник Илия Габровалиев в с. Робово, Струмишко. Надписът на паметната плоча на гроба гласи:

„Тукъ почива
свещеникъ
Илия Ивановъ Габровалиевъ
родом от с. Богданци, Гевгелиско
Единъ отъ първите борци
(за българщината) въ Струмишко
починалъ на 11 ноември 1911 година“

Както се вижда от снимките на паметната плоча, частта където пише “за българщината” е заличена от сърбо-македонистите, чийто теории за “бугарската екзархиjа” днес повтарят Груевски и неговите историчари.

Още примери за унищожаване на българско културно-историческо наследство в Македония може да видите тук.

7) Защо и българите католици в Македония се наричат българи, пак ли заради ортодоксалната Екзархия?

В Македония част от славянското население е католическо и хората пак си се наричат българи. Ако сръбската теория на Груевски за Екзархията е верна излиза неща такова:

„Ние сме етнички македонци които ходят на католическа църква, но се наричаме българи заради ортодоксалната българска църква, която не ни интересува, щото си имаме католическа, но нищо де, трябва да влезем в калъпа на теориите на едни сърбо-македонисти, които ще си разпространяват 100 години след нас лъжата, че ние сме се наричали българи заради чуждата нам ортодоксална екзархия“

Теорията на македонистките историчари за екзархията е толкова абсурдна в контекста на българите католици от Македония, че даже не си струва да се коментира.

Кръщелно свидетелство издадено от Апостолическото наместничество на Българо-католиците в Македония на бебето Велика, родено в семейство на българи католици от Кукуш, Егейска Македония на 4 април 1902 година.

8) Защо македонските дейци говорят за Мизия, Тракия и Македония като области на общобългарското отечество? Заради Екзархията ли?

Значи македонските дейци говорят за културно, етническо, историческо сродство на населението в областите Мизия, Тракия и Македония. Сега македонистите с тяхната екзархистка теория искат да ни убедят, че „ОК, в Мизия и Тракия живеят българи, които са еднакъв етнос, еднаква култура, еднакъв език, еднаква история с българите в Македония, които всъщност не са българи, а етнички македонци наречени българи заради Екзархията“ – колко абсурдно е това?!

Само няколко примера:

ВМОК и ВМОРО революционерът от Малешевията Трайко Благоев (роден в с. Владимирово, Беровско) в своята детска книжка за “Рила планина” от 1925 г. пише за трите области населени с „Чисти българи: България*, Тракия и Македония“:

* С името България българските дейци от Мизия, Тракия и Македония, често наричат областта Мизия, в която влиза и областта Добруджа.

В статията си “Борбите за свобода и обединение са дело на целия български народ (По случай 15-годишнината на Илинденското възстание)” от 1918 г. лидерът на ВМРО Тодор Александров от Щипско Ново село говори за „Възраждането – борбите за родна черква и училище – е общо дело на целия български народ. Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая борба са взели живо участие българите от Македония, Моравско и Добруджа.“

В книгата си “Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens” – “Политическите борби на македонските българи” издадена през 1919 г. Женева, Швейцария големият учен, юрист и историк от Охрид Георги Стрезов говори за трите части на България – Мизия, Тракия и Македония, където се е сформирала българската народност през Средновековието: “Moesie, Thrace et Macedoine”.

Същото го твърди и високо цененият в Македония и от македонисти и от македонци Павел Шатев от Кратово. В своята статия “Бележки върху Българската Просвета в Македония“, публикувана в “Сборник Солун”, София 1934 година той ще каже, че славяните от Мизия, Тракия и Македония в резултат на етническа комбинация с протобългарите („татарите“ както расистки обичат да обиждат македонистите) са създали „единен народ – българският и една единна държава – България“.

За хан Аспарух с който започва и зараждането на един народ в Мизия, Тракия и Македония, народ, който в историята ще носи името българи говори и основателят на ВМРО – организацията на която Груевски твърди, че е „наследник“ – д-р Христо Татарчев от Ресен. В своите спомени писани през 1934 г. в Торино, спомени преведени и издадени и на македонски в Р. Македония (само да имаше кой да чете…) Татарчев пише за „племенната и културна връзка между българите от Мизия Тракия и Македония“:

Ето и още по-конкретно написаното за „националното единство на българитe от Мизия, Тракия и Македония“ от Татарчев без коментар:

По някакви неясни причини, обявеният за „македонецот на XX век“ от македонизма ранен македонист и български публицист Кръсте Петков Мисирков в статията си “Народността на македонците” от 1924 година ще възкликне:

“Началото на ХІХ в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България.“

Значи според македонецот на XX век Мисирков, който иначе по собствените си думи е повече българин от българите в България (в статията си Мисирков КРЕЩИ на сърбите: „Но ето че се раздават викове на самите македонци: Ние сме българи, повече българи и от самите българи в България…“), националното единство на мизийските, тракийските и македонските българи е довело до създаването на Българската Екзархия, която после е накарала „етничките македонци“ на Груевски и компания да се наричат българи и да твърдят, че те – българите от Македония, заедно с българите от Мизия и Тракия са създали Българската Екзархия, която от своя страна е направила от „етничките македонци“ в Македония българи…

„Преди да съществува Екзархия, македонските славяни свързват всичките свои духовни борби с ония на българите от Мизия и Тракия“ – само това изречение прави на пух и прах малоумната теория на сърбите и техните лакеи в лицето на Никола Умен Груевски и неговите югославски историчари владеещи общественото мнение днес в Македония.

Дали тези съвременни сърбомани знаят кой македонски национален деец е автор на това твърдение? Подсказка: на него са кръстени улици и училища в днешна Р. Македония. Понеже знаем колко е умен Умен Груевски и колко много е чел „неговите“ ВМОРО революционери, няма да го мъчим повече и ще му дадем отговора в следващата точка 9):

9) Защо след 1918 г. и унищожаването на Екзархията македонските дейци се борят за правата на българите в Македония?

На 14 април 1924 година малко преди да бъде убит от терористи на Ванчо Михайлов левичарът в македонското революционно движение Арсени Йовков от с. Селци, Стружко публикува във в-к “20 юли. Македоно – Одрински лист”, год. I, бр. 1 прочутата си статия „Българи в Македония“:

В нея той обвинява сърбите, че се опитват да скрият от Света „съществуването на българска народност в Македония“. За да направи смешни и жалки сърбите с техните глуповати теории Арсени Йовков публикува 18 исторически факта, с които защитава хилядолетната история на българите в Македония. (Да ви звучи познато до тук – кой друг съвремен сърбоман с инициали Н. Умен Г., също отрича българската националност на стотици македонски дейци?)

Сега да попитаме Груевски и неговите историчари:
Кой точно защитава Арсени Йовков със своята статия? Българите в Македония, които всъщност са „етнички македонци, които одат на Бугарска Екзархистка црква“, нищо, че тая последната е отдавна унищожена в годината, в която Йовков пише статията си?

Всъщност, авторът на тези редове тук, четейки за пореден път статията на македонския деец Арсени Йовков, седна и се замисли – защо изобщо пиша тази статия сега? Че самият Арсени Йовков с неговите 18 точки е разбил на пух и прах сърбоманската теория на Никола Груевски и компания! Човек трябва просто да седне и ПРОЧЕТЕ този национален МАКЕДОНСКИ герой, на който в Македония са кръстени училища и улици!

Но нека още малко се погаврим с теорията на македонистите за Екзархията: в защита на кой видни македонски деййци и организации пращат петиции до Обединените Нации? В защита на българите в Македония, които всъщност „тайно“ се имам в предвид, че са „етничките македонци, които ние в нашите документи ке наречем българи, понеже тие етнички македонци одат на бугарска църква, нищо, че от 1918 година не постои бугарска църква ни в Егейско, ни во Вардарско“?

Меморандум представен от ВМРО пред петата Асамблея на Обществото на народите и правителствата на всички страни, август 1924 г., в който се защитават правата на българите в Македония.

Мемоар на ЦК на ВМРО до председателят на Парижката мирна конференция от 1 март 1919 г., в който се обвиняват сърбите, че заграбвайки Македония са против обединението на българския народ.

Декларация на Временното представителство на бившата ВМОРО от 1919 г. подписана от македонските революционери Таско Спасов Серски, Михаил Герджиков, Петър Ацев, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Павел Христов, в която призовават българското правителство да поиска от международните сили автономия на Македония като единствен начин да се спасят българите в Македония от предстоящите режими на гърци и сърби.

Декларация от 1928 г. на Съюза на македонските емигрантски организации в България до Обществото на народите, в която македонските дейци искат от международната общност да поиска от сърбите да спрат масовите убийства и преследвания на българи във Вардарска Македония.

Изложение на големият български философ и общественик професор Иван Георгов от Велес за положението на българите под сръбска и гръцка власт, 1925 година.

Протестът на македонските българи от 27 декември 1917 година, в който се твърди, че „Земите по двете страни на Вардара и самият Вардар принадлежат на българското население“.

Мемоарът е написан от лидера на ВМРО Тодор Александров и подписан от хора като Марко Цепенков от Прилеп  (фолклорист ценен от македонци и македонисти (WTF?)), Петър Ацев от Прилеп (ВМОРО деец ценен от македонци и македонисти (WTF?)), Анастас Лозанчев от Битоля (ВМОРО войвода, лидер на Илинденското възстание, ценен от македонци и македонисти (WTF?)), Георги Груев – ВМОРО революционер от битолското село Смилево, брат на основателя на ВМОРО Даме Груев и др.

Да спрем до тук! Декларациите, меморандумите и др. в защита на македонските българи и писани от македонски дейци са стотици. Остава сега македонистите да ни обяснят как тези документи се връзват с малоумната им теория за Екзархията.

10) Защо македонските дейци говорят за българска народност или националност за себе си или своите другари?

Македонските дейци не говоря за „религиозна конфесионалната припадност“ както твърди в теорията си струмишкия селянин, лъжеца Ванчо Георгиев (съвременна македонистка теория, която както видяхме е заемствана от сръбските теории за българите в Македония). Македонските дейци говорят за своята българска народност или националност.

Как това се връзва с теорията за Екзархията? Ние сме българи по националност, но всъщност сме “етнички македонци” по националност, които се наричат българи заради Българската екзархия, т.е. българин значи религиозен, а не национален термин, нищо, че ние самите казваме, че сме българи по националност….

Мдаа, дали македонистите не заслужават Нобелова награда по дебилизъм за тези свои теории?

На 11 май 1924 година Кръсте Петков Мисирков публикува във в-к “20 юлий. Македоно-одрински лист“, год. I, бр. 5 своята статия “Народността на македонците“:

В нея той твърди, че народността на македонците е българска. А сега де!

“Наричаме ли се ний българи, или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца.”

Да припомняме ли за брата на ВМОРО легендата Георги Сугарев – никога нестъпилия в България историк Вангел Сугарев от Битоля и неговата статия – „Българската националност на македонците“ (“The Bulgarian nationality of the Macedonians“) – предназначена за защита на българската национална кауза в Македония пред американската общественост непосредствено след Първата световна война, когато умилената на Груевски Сърбия заграбва от България Вардарска Македония?

Да припомним ли и как още преди Екзархията да съществува възрожденеца от Охрид Кузман Шапкарев пишеше български буквари за македонските деца, в които буквари им обясняваше, че са българчета по народност?

Ето какви книги се издавах в умилената на Груевски Югославия:

В тази сръбска книга за историята на македонския народ е поместен и обръщение на бивши възпитаници на дружеството “Св.Сава” в Белград до Сръбското народно събрание, в който заявяват българския си идентитет и обявяват, че напускат Белград и дружеството “Св.Сава”, поради опитите да бъдат посърбени. Е сега познайте кои са тези бивши възпитаници от Македония какво точно заявяват на сръбските им покровители? Да четем без да превеждаме, щото Груевски и неговите сърбомани-историчари знаят сръбски:

“Зар ми срби?! Ми, са којимо се овде свагда поступало као са бугарима, ми који смо и од овдашње мале деца називани “бугарима”?!…Ми се само можемо дивити толикоj дрскости оних, који нас називају “србима”, кад они тиме не чине друго шта, већ нарањују срце, како нама, тако и сваком родољубу македонцу…“

“Крв није вода каже српска народна пословица…и нека сваки србин зна, да као што сваки србин радо би главу дао но да промени своје дично име – Србин, тако исто и сваки бугарин браниће своју народност до последњег часа од сваког туђег насртаја.”

Сред подписалите личат имената освен на основателят на ВМОРО Даме Груев, и на членът на Централния комитет на ВМОРО Димитър Мирчев от Прилеп, Владимир Бояджиев (деец на ВМОРО от Охрид), Никола Герасимов (деец на ВМОК и учител от Охрид), Анастас (Велко) Думев, Михаил Кратовалиев (книжар и общественик от Скопйе), Димитър Лешкинов (учител и революционер от Енидже Вардар), Георги Каранджулов (учител и общественик от Прилеп, брат на войводата Никола Каранджулов), Ахил Карадимчев (духовник и деец на ВМОРО от Охрид), Кръсто Мисирков – националният герой на Р. Македония днес и др.

С други думи все национални герои на Македония. Които бранят своята българска народност пред сърбите:

“Одношаjа между српском и нашем – бугарском народу…. сърбите нараняват нашето и на всеки македонец сърце като ни наричат сърби, а не българи… кръвта вода не става… всеки сърбин главата си би дал, но няма да промени името си – сърбин, така и всеки българин брани своята народност до последния час.”

И сега това пламенно бранене на българската народност на тези македонски национални герои Никола Умен Груевски и компания ще оправдаят с Екзархията? Мдаааа, комедия невидена в 21 век!

Основателят на младежкото ВМРО и член на редовното ВМРО роденият в Прилеп Коста Църнушанов пише книгите “Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония” и “Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи“. Кво ше правим с тие книги господа македонисти, послушници на сръбската пропаганда в Македония?

А Григор Пърличев от Охрид – национален герой на България и Македония, който през 1875 г. в Белград (да, в Белград!!!) ще издаде своята жалостна песен за унищожението на Охридската архиепископия, песен изключително популярна в Македония, и сега забележете под какво заглавие ще я издаде сам Пърличев: “Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин“

Вуйчото на Яне Сандански – Спас Харизанов от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония през 1880 година (само две години след Освобождението на България) ще публикува книгата си “Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави”

В нея той ще подложи на унищожителна критика гърчеещите се българи в Македония, като на всяко второ изречение ще говори за „българския народ в Македония“, „българския национален характер на … чистия българин, който се счита за грък или гагаузин“, „български народ в Македония, който е значителен по численост, но нищожен по образование“ (хаха, колко актуално звучи и днес за положението в същите тези земи, за които говори вуйчото на Яне), за опитите на гърците „да зачеркнат българете из списъка на народностите в Македония“ и т.н. и т.н.

Да продължаваме ли с вуйчото на Яне, господа македонисти? Що направо не го прочетете като за начало? А като сме на вълна народности, нека сега поговорим малко и за македонската народност:

11) Защо македонските дейци когато изброяват населението на Македония – българи, турци, власи, албанци, гърци, евреи и всичките тях ги наричат МАКЕДОНЦИ/МАКЕДОНСКИ НАРОД (от там и мотото „Македония на македонците без разлика на народност и религия“)?

Как това се връзва с теорията за Екзархията?

„Во Македонија, нашата татковина, освен Бугари, живеат и Грци, и Турци, и Албанци, и Власи, па кога таа ќе биде самоуправна политичка единица во федерацијата, ќе може да се уреди така за сите споменати народности да имаат исти и еднакви права.

Ние, македонските Бугари, многу страдавме и страдаме, та не сакаме ниту еден друг народ, колку и да е мал, да страда.“

Това са думи на лидера на ВМРО Тодор Александров до черногорският общественик Јован Јовичевиќ от септември 1923 година.

За македонските дейци в Македония живеят българи, гърци, албанци, власи, евреи, турци и цигани (рядко слагат и сърбоманите в уравнението). За македонските дейци всичките тези жители на Македония са МАКЕДОНЦИ, те са съставните националности на МАКЕДОНСКИЯ НАРОД.

Интересно, как в този контекст се връзва теорията за Екзархията? В Македония живеят българи, които всъщност са етнички македонци, но които се наричат българи заради Българската Екзархия и гърци (които защо се наричат гърци?) и турци (които защо се наричат турци?) и евреи (които защо се наричат евреи?) и албанци (които защо се наричат албанци?) и власи (които защо се наричат власи?) и цигани (които защо се наричат цигани?) Само българите ли са “етнички македонци“, г-н Груевски? Какво правим с останалите националности в Македония? Те част от македонския народ ли са? Те македонци ли са? Ама етнички или географски македонци са? Как решавате кой е етнички македонец и кой географски? Как решавате кой носи религиозен етноним – българите ли, турците ли, власите ли, гърците ли, циганите ли? А кой носи национален етноним? Например, гърците в Македония могат ли да си останат гърци? А турците? А власите? А ние българите? Предполагам за другите ще може, но за нас българите от Македония няма да може, нали?

„Този договор гарантира тържествено поне минимума културни и национални права на българите, турците, ромъните, албанците и другите националности населяващи Македония.

Нашият лозунг е “Македония на македонците”, който ни е наследство от великия Гладстон.”“

Президентът на МПО Пандил Шанев от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония – “Протест на Мак. емиграция в Америка“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година

Кукушанинът и основател на македонска комунистическа държава от 1945 г. Димитър Влахов нарича Гоце Делчев българин по народност с изключителни заслуги за целия македонски народ (“Местото на Гоце Делчев в Македонското освободително движение“, публикувано във в-к “Македонско дело (Гоцев брой)“, год. III, Виена, 4 май 1928 година):

“Гоце служеше само на Македония. В своята революционна дейност той се ръководеше изключително от интересите на македонския народ и то на целокупния македонски народ, на всички народности населяващи Македония.

Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.”

Ако следваме логиката на Груевски Гоце Делчев е бил “екзархист по народност“, борил се за “етнички македонски народ“…

Известие във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год 3, бр 2, 14 януари 1923 година (вестника е орган на бивши македоно-одрински революционери, участници в Илинденско-преображенското въстание):

Македонците за Македония… общинските организации на турци, българи, власи и албанци в Македония с искания да се даде автономно управление на Македония под покровителството на Обществото на народите.

В изключително интересната статия “Основите на македонската идеология” (в-к “Македония“, год. I, бр. 206, София, 21 юни 1927 година) ВМРО революционерът от Крушево Кръстьо Велянов прави точно това – разяснява на тогавашните сърби (от 1927 г.) и на днешните сърбомани в лицето на Груевски и неговите историчари същността на борбата на ВМРО – тяхната (на ВМРО, на която уж Груевски бил “наследник“) идеология:

“Какво противоречие има в това, че пишем и говорим на български език (не “диалект!”) и сме издигнали лозунга за независимостта на Македония? Пишем и говорим на български, защото сме българи. Македонските ромъни си служат с ромънски език, турците – с турски и пр. Ето една етническа действителност, която нема никакво отношение към една друга действителност: политическата цел на всички македонски населения – свободата и независимостта на Македония.”

“Етнически ние, македонците, сме българи, турци, ромъни, евреи и пр., но политически ние сме само македонци, македонски народ, който има свои интереси, свои аспирации, свое место на Балканите и своя политическа задача за изпълнение. Но нужно ли е за това да имаме специален македонски език, да измисляме нов език, така както обещава в. “Югославия” да го измисли за всички югославяни? Не, такъв абсурд нам, на македонците, не ни е нужен.”

“Да посочваме ли за пример Швейцария, където три народности живеят братски една до друга; служат си с три различни езици; развиват три различни култури и все пак образуват швейцарският народ, швейцарската държава, която е образец за благоденствие и просперитет на много етнически единни държави? За една подобна Македония се борят всички македонци, в техно число и македонските българи – те най-много. Естествено, че те ще пишат вестниците си на български, а не на …патагонски.”

Да повторим за Груевски и компания:
„Етнически ние, македонците, сме българи, турци, ромъни, евреи и пр., но политически ние сме само македонци, македонски народ… За една подобна Македония се борят всички македонци, в техно число и македонските българи – те най-много.“

В своите спомени “Принос към Историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивния период) за времето 1900 – 1903 год.” легендарният ВМОРО войвода и Илинденец Никола Петров Русински от с. Русиново, Малешевско на страница 6-7 разяснява при срещата си с един сръбски войвода, че „Македония от Шар планина на юг е населена с турци, албанци, българи, власи, гърци, евреи, цигани, но не и от сърби…“. Това кара Русински да заключи, че „не трябва да се работи в полза само на една от населяващите Македония народности“, а за идеята „Македония на македонците“, тъй като всичките „македонските населения живеят със стотици години заедно под турския режим, който ги е сближил по участ“:

Да спрем до тук, че македонистите сън нема да видат в скоро време заради написаното от македонските ВМРО герои.

12) Защо македонските дейци според религиозната конфенциалност деляха БЪЛГАРИТЕ в Македония на екзархисти и патриаршисти, а не деляха „етничките македонци“?

Да си припомним сръбската теория, която е популяризирана от македонистът Ванчо Георгиев и неговите колеги историчари:

„за именувањето на македонското население што било под духовно покровителство на Бугарската егзархија се користи терминот Бугари, исто како што и за именувањето на населението што било под духовно покровителство на Цариградската патријаршија се користи терминот Грци или гркомани. Во случајот, споменативе термини преставуваат синоними за означување на конфесионалната припадност на населението во Османлиска Македонија, а не етноними“

С други думи македонското население (или умилените “етнички македонци“) били делени на българи и гърци (гъркомани) според това дали ходели на Българска екзархистка църква или Гръцка патриаршистка църква. Добре де, но защо тогава, когато се споменава за религиозна принадлежност македонските дейци делят БЪЛГАРИТЕ на екзархисти, патриаршисти и пр., а не “етничките македонци“?

Идеологът на ВМОРО Христо Матов от Струга през 1903 година пише своя план за „Общи ръководящи начала за едно успешно въстание в Македония“:

Точка 1 на този план гласи:
„1)Да се разпространи едновременно по цела Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно – екзархисти, патриаршисти или сърбомани).“

Значи Матов дели българите по християнска църковна принадлежност, не дели „етничките македонци“. Error 404 в теорията на Груевски и сие?!

Същото прави и в своя фундаментален труд “Материали по изучаванието на Македония” (1896 г.) големият македонски ВМОРО и ВМРО революционер Гьорче Петров от Варош, Прилеп. На страница 724 той пише: „Македонското население се състои от българи, турци, арнаути, власи, евреи и цигани“. На страница 731-ва пък твърди, че българите „съставят масата на населението в областта, която описвам“.

От тези тези народности Гьорче Петров ще дели по църковна принадлежност само българите. Така например на стр. 690 той посочва „Българи от ведомството на Българската Екзархия“ и „Българи от ведомството на Патриаршията“:

Няма и помен от „етничките македонци“ на Груевски и компания, които се деляли на “бугари екзархисти и грци патриаршисти”.

На страница 708 пък ще избори редица села в Македония и техното население: българите Гьорче Петров ще раздели на екзархисти и патриаршисти и ще добави и власите, турците, арнаутите и по 1-2-ма „христ.“ – дали пък под това неясно „христ.“ не се крият „етничките македонци“ на Груевски и компания?

Още по-интересно е на страница 475. Там ВМОРО легендата Гьорче Петров ще говори и за българите мохамедани в Македония. Тези „същински българи“, които „говорят у дома си и вън български“ правят впечатление на Петров с използването на архаични думи, които ги „нема между самите българи християни“:

Значи да повторим – Груевски и неговите лакеи историчари получават Error 404 тъй като Гьорче Петров говори за българи християни (без значение екзархисти или патриаршисти) и българи мохамедани. Никъде не говори за „етнички македонци кои се делат на бугари-екзархисти и грци-патриаршисти“.

Като споменахме за българите-мохамедани в Македония, ще е интересно да споменем и какво казва един друг виден ВМОРО революционер за помаците в Македония. В своите спомени “Принос към Историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивния период) за времето 1900 – 1903 год.” големият ВМОРО войвода и Илинденец Никола Петров Русински от с. Русиново, Малешевско на страница 6 пише:

“В Македония живеят помаци и чисти турци. Помаците са запазили своя расов произход и ония, чийто произход е български, понеже са били и са в постоянно съприкосновение със сънародниците си непотурчени българи, са запазили своя език, нрави и обичаи.”

“Ще ви преведа един пример от моите най-нови впечатления: в Мъгленията аз плаках от възхищение, когато слушах да се пеят по нивите, където жънеха домакините, старонародните песни на чисто български език – Самоковско наречие. Също, и само преди неколко дена, тука чух помаците от с. Пластница и Дедино как пееха български песни на Тиквешко българско наречение. Защо тия помаци не пеят на сръбски, а на чисто български език?”

Българи помаци, непотурчени българи, български език… Къде е тука „конфесионалната религиозна припадност“ на Груевски и компания? Как би звучала техната екзархистка теория с думите на ВМОРО героя Никола Русински: „Помаците, които са с български произход, което значи, че одат на бугарска екзархистка църква нищо, че са мохамедани по религия, та те говорят български език, което разбирай е „македонски jазик“, който се нарича обаче българо-екзархистки език пак заради християнската Екзархия за която помаците пет пари не дават щото са мюсулмани, ама нали такова…“ Мдаа, красота, нали Груевски?

www.nikolagruevskitheserbianguy.com – Error 404.

13) Защо македонските дейци събираха и издаваха сборници с български народни песни и умотворби от Македония?

Защо не издаваха такива на етнички македонци? Или си озаглавяват сборниците с думата БЪЛГАРСКИ и пишат в предговора, че са ги събрали от българите в Македония, заради Екзархията? Ама това го правят преди (Миладинови), по време (Шапкарев) и след Екзархията (Панчо Михайлов)?

Три от десетките сборници с български народни песни, умотворения и др. от Македония, издадени от македонски дейци. Сборниците са издадени преди, по време и след съществуването на Българската Екзархия. Не е ясно как тяхното наименоване като сборници с български фолклор от Македония се връзва с теорията за „етнички македонци кои си го викат фолклорот бугарски оти одат на Бугарска екархистка црква даже в години кога таква нема“.

14) Заради Екзархията ли македонските комити слагаха на челото си българския национален герб с българското национално мото?

Комитите и от ВМОРО и от ВМОК и от Македония и от Одринска Тракия носеха на калпаците си българския национален герб с изписано там българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на всички българи от Мизия, Тракия и Македония.

Що не се сетиха да сложат звездата на Вергина на калпаците си? Сигурно Екзархията е раздавала тези български националистически калпаци безплатно и след това стриктно е следяла безстрашните македонски (и одрински!) комити да не си свалят калпака, че туко-виж дошъл некой български поп да ги удари с амфората по главата.

15) Заради Екзархията ли по време на въстанията и войните македонските герои вееха българско национално знаме?

Македонските революционери по време на въстанията в Македония веят българското национално знаме или знамена с извезан българския трицвет.

Само един пример от Илинденското въстание, знаме на Охридските въстаници, използвано за корица на македонска книга и с доста подробно описание в нея за знамето:

Същото правят и македонските доброволци в Българската армия по време на войните за национално обединение на българите от Мизия, Тракия и Македония.

Българското знаме на Битолска дружина на Македоно-Одринското опълчение на Българската армия съставена от доброволци от Битолско, Сярско, Прилепско и Тетовско:

Българското знаме на Охридската Македоно-Одринска дружина на Българската армия съставена от доброволци от Охридско, Кичевско, Крушевско и Костурско:

Както виждате на знамето освен българско национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония, пише също така и M. O. B. N. O. Gary, IND. U. S. A.

Това е така, защото знамето е изработено в град Гари, Индиана, Съединените щати от оцелели въстаници в Илинденското въстание от Охридско, емигрирарали в Америка. Изработено е в самото навечерие на войната и е донесено от доброволци за фронта. С кораб през океана, през Англия и Германия, те пристигат в България и се записват в 6-та Охридска дружина на Българската армия (не се сетили завалиите да извезат сръбско знаме и да се запишат доброволци в сръбската армия за радост на днешните сърбо-македонисти).

Е сега въпросът е: този български национален трицвет и тези български знамена веяни от тези македонски герои някакво “екзархистко” знаме ли ще да са или както веднъж един македонист ми отговори за знамето на Илинденските охридски въстаници: „това е италианското знаме на доброволци-италианци в Илинденското въстание“?

(Да, това е теория на малоумника – фалшификатор, който стои зад пропагандната македонистка страница Macedonia : a True Endless Story. Страница, в която администраторът македонист толкова много иска да показва „историски документи на етнички македонци“, че обявява английски бойни кораби за …етнички македонци, а българския трицвет на охридските българи за „италианско знаме“… Това е македонизма – отричане до дупка на всичко българско в Македония дори с цената да изглеждаш като слабоумен примат.)

16) Заради Екзархията ли македонските дейци жалеха и проклинаха гърци и сърби, когато им затвориха българските училища и църкви в Егейско и Вардарско 1913 година?

Що бе един македонски деец не написа статия против българските църкви и училища в Пиринско, но македонските дейци се спукаха да псуват сърби във Вардарско и гърци в Егейско, които затвориха българските училища и църкви? Сигурно Екзархията им е казала такива статии да пишат дейците, нали?

ВМОРО революционерът Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония издава през 1928 година брошурата “Истината по гръцките претенции върху българските черкви, монастири, училища и вакъфски имоти”:

В нея той защитава правото на българите да владеят църкви и манастири в Егейска Македония и Тракия – земи останали под гръцко владение.

Ето как завършва брошурата му без коментар:

17) Заради Екзархията ли македонските дейци пишеха книги и статии за това как се създава нова македонска нация на гърба на македонските българи?

През 1934 г. Коминтерна приема резолюция, с която се обявява за съществуването на отделна македонска нация. Приемайки за валидни македонистките идеи на сръбските учени Цвийч, Белич и Новакович, комунистите твърдят, че са намерили разрешението на болезнения македонски въпрос, а именно създаването на нова македонска нация на Балканите. Комунистите из България, Югославия и дори Северна Гърция сляпо изпълнявайки всяко спуснато им отгоре решение, започват активна пропаганда в защита на тази маргинална до този момент идея.

На тази анти-научна и про-сръбска пропаганда наречена македонизъм се противопоставят редица македонски дейци. В годините след 1934 и особено след 1944, когато македонизмът е наложен като официална доктрина в социалистическа югославска Македония и в комунистическа Пиринска Македония, излизат редица книги и статии на македонски дейци, в които те се противопоставят на тази про-сръбска пропаганда.

Така например деецът на ВМРО (обединена) Христо Ампов от Дойран през 1947 г. чете доклад озаглавен „Проблемът за Македонска нация“, в който оспорва прокарващата се по това време идея за отделна македонска нация и отделно казва:

“Самите македонски славяни от векове се чувствуват българи и такива се наричат. Нещо повече: тук, в Македония се зачева и заражда българската нация. От Македония се запали факела на българската култура още от времето на Златния Свети Климент, което е един от основните белези на всяка нация. От тук, от Македония започва и Възраждането на българската нация, след като бе прекарала 500 години в летаргически сън. Най-първо в Македония славянските племена започват да се наричат българи. Българи ги считат и българи ги наричат и всички съседни народи, с които македонските славяни са били в допир и при вековното им съжителство. Българи ги считат и българи ги наричат най-напред албанците. Българи ги считат и българи ги наричат и гърците, с които тези славяни са били в най-тесни връзки от векове, като най-преден пост, които са били в непрекъснати войни с тях и следователно най-добре ги познават. От векове гърците ни наричат Вулгари. Във всички гръцки исторически источници македонските славяни биват именувани българи…Много изтъркан е вече примера с византийския император Василий II, който си прикачил срамното прозвище Вулгарохтонос (българоунищожител), за безчовечното си деяние с ослепяването на хиляди пленици, на цар Самуила. Пък и примера с Охридския архиепископ Теофилакт, който се е оплаквал в писма до свои приятели в Цариград, за дето бил пратен като за наказание в тоя “див български край.”.”

През 1939 г. излиза брошурата “Съществува ли македонска нация?” на Васил Хаджикимов от Ново село, Щип. Той е деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, ВМРО (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник е на революционера Славчо Ковачев.

“Тезата на тесняците не издържа критика. Македонска нация нема. Нема и славянска македонска нация. Съществува само македонски народ в процеса на своето политическо освобождение и обособяване, състоящ се от отделни национални групировки: българи, турци, аромъни, албанци и евреи.”

“И така: Македония е страна, населявана от македонски народ, в болшинството си състоящ се от българи, представляващи част от българската нация.”

Без коментар!

Роденият в Прилеп Коста Георгиев Църнушанов (1903-1996, София) е общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. През 1992 г. издава “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него” –обстойната книга писана досега за сърбо-македонизма и налагането му сред македонското население от балканските комунистически партии и коминтерна. Коста Църнушанов разглежда зараждането на македонизма, развитието му и многобройните жертви на сърбо-македонизма след Втората световна война.

Димитър Попевтимов от Ресен е деец на лявото крило на ВМОРО, БКП и ЮКП и автор на първия буквар на новокомпонирания македонски език. Разочарован от анти-българската и про-сръбска линия на македонизма в югославска Македония, Попевтимов бяга от Скопие в България, където в периода 1950-1959 пише “Бележки и размишления върху Македонската нация”, в която има доблестта да признае:

“Да не си правим илюзии. Ще додат новите поколения – внуците и внучките на сегашните ръководители на НР Македония и ще проговорят с езика на историята, такава каквото тя е била. Те ще се смеят на всичко онова, което днес се говори и пише върху миналото на Македония, на онова, което се върши, особено на стремежът да се покрие с кал името българин, което са носили с гордост и отстоявали с потоци алена кръв най-светлите фигури на нашето славно и незабравимо минало…“

„Третият, реакционен и антинароден елемент при изграждането на македонската нация се изрази в това, че нейното изграждане се извършваше в една жестока, непримирима, варварска, бих казал борба срещу българщината въобще, срещу всичко българско, срещу всички българи, независимо от това, какви са те: национал-шовинисти, фашисти, кулаци или социалисти, комунисти, болшевики. Насаждане на подобна една омраза към цел един народ, към всичко българско, особено днес при условията на тържествуващия социализъм и пролетарски интернационализъм е с нищо неоправдано деяние, граничащо с престъпление. С тази враждебно антибългарска и шовинистична политика скопските патриоти и стоящите зад тех, техни учители се напъваха да оклеветят и опозорят цел един народ, да го убият морално, духом, и после да го унищожат.“

Под псевдонима Черноризец Храбър през 1952 година във вестник “Македонска трибуна” македонският деец от Дебърско Христо Огнянов публикува обширна статия за идеолозите на новосъздаващата се по това време.

В статията си “Отците на “македонската нация”” Огнянов пише за основните идеолози на новата македонска нация – сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич, които един път казвали, че македонските българи са „прави сърби“, втори път, че били „аморфна маса без национално съзнание“, а трети път, че били отделна някаква „македонска националност“.

Да продължаваме ли? Свидетелствата на македонските дейци за това как се създаваше нова македонска нация на гърба на българите в Македония са десетки – всичките тях ги събираме бавно, но славно в статията „Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм“, но не това е важното в случая.

По важното е да попитаме Умен Груевски и неговите лакеи-историчари – тие свидетелства македонските дейци по заповед на Българската Екзархия ли ги пишеха? Написаното в тях – за сръбската пропаганда наречена македонизъм – това някаква контра-теория на Екзархията ли ще да е?

И най-важното – когато говорите, че „бугарите ни го негират идентитетот“ защо не погледнете ВАШИТЕ си македонски дейци какво казват първо за „идентитетот“, пък после да псувате по „бугарите“ като за начало? Ааа, да, забравих – сърбите така ви казаха – псуване по българите до дупка, ние сърбите сме зад вас –етничките македонци, все пак ние ви дадохме идеята за „етничко македонизма“, наши сръбски деца сте вие македонистите.

 2,597 Прочетена,  2 Видяна днес