1) “Български народни песни от Македония” (1924) на Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония

Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1891-1925, София) е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия през Балканските войни, офицер от Българската армия през Първата световна война, Кочански околийски войвода на ВМРО, български учител и фолклорист.

През 1924 година Щипското благотворително братство в София издава сборника на Панчо Михайлов “Български народни песни от Македония“. В книгата влизат записвани от Михайлов песни при обиколките му в Македония предимно от Щипска, Скопска, Кратовска, Кочанска, Паланечка и Царевоселска-Малешевска околия. За събирането на песните допринасят и ВМРО войводите Мите Опилски от с. Опила, Кратовско, Евтим Полски от с. Нивичани, Кочанско, Димитър Паликрушев от Виница и Григор Хаджикимов от Ново село, Щипско и др.

Ревю на сборника направено от ВМОРО революционерът Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония и публикувано под заглавие “Български народни песни“, в сп. “Листопад”, год. V, книга 5, София, 1924 година

2) “Сборник от Македонски Български Народни Песни” (1895) от Наум Тахов от Крушево, Вардарска Македония

Наум Тахов е поет, фоклорист и народен певец от Крушево. Издава няколко изключително ценни сборника с народни песни от родния си край, както и едни от първите грамофонни плочи с песни, посветени на Илинденско-преображенското въстание. Домът му на ул.Странджа 55 в софийския квартал Ючбунар служи за сборище на македонските революционери. Умира през 1913 г. близо до Централна гара в София на връщане от куриерска мисия в Дупница. Наум Тахов е бил сляп по рождение, но е виждал, както е казвал и самият той, с “очите на душата си”.

През 1895 г. Тахов издава изключително редкия и ценен сборник с народни песни “Сборник от Македонски Български Народни Песни“. Съдържа 300 български и 40 влашки песни от Крушевско и Прилепско, събирани в продължение на седем години.

3) “Български народни песни” (1861) от Димитър и Константин Миладинови от Струга, Вардарска Македония

Димитър и Константин са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи родени в град Струга, Вардарска Македония.

През 1861 г. в Загреб те издават прослувутия си сборник  “Български народни песни“, съдържащ народни песни от различни части на България (главно от Панагюрско, Софийско и Македония, която Константин Миладинов сам нарича „Западна България, населена со повеке от два милиона болгаре“):

4) “Bulgarian-Macedonian Folk Music” (1952) от Борис Кременлиев от Разлог, Пиринска Македония

Борис Кременлиев е виден българо-американски композитор и музиколог, дългогодишен преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Номиниран е за Оскар за музиката си към филма “The Tell Tale Heart” (по Едгар Алън По) през 1953 година.

През 1952 година в Лос Анджелис Борис Кременлиев издава сборника си “Bulgarian-Macedonian Folk Music“:

5) “Сборник от български народни песни” (1884) от Серафим Боянов от с. Долно Драглище, Разложко, Пиринска Македония

Роденият в Разложко Серафим Иванов Боянов (1865 – 1937, София) е виден български просветен деец и фолклорист. Работи дълго време като учител в българските училища в Банско, Цариград, Копривщица, София и Златица и др. Участва в Сръбско-българската война като доброволец, учредява комитети на ВМОРО в Разложко, сътрудничи с фолклорни материали на Българското книжовно дружество (днешен БАН).

(Ако разполагате със снимка на Серафим Боянов моля пишете на Македонски документи, за да я качим в статията тук.)

През 1884 година Серафим Боянов издава “Сборник от български народни песни” с песни посветени главно на Крали Марко. За издаването на сборника си Серафим Боянов получава средства от цяла България.

6) “Български македонски песни“, (1926) от Йосиф Чешмеджиев от Скопие, Вардарска Македония

Йосиф Чешмеджиев от град Скопие (1890-1964) е български композитор и диригент, учил музика при Атанас Бадев в Солун, в Българската духовна семинария в Цариград и в Лайцигската консерватория.

През 1926 година в София издава сборника “Български македонски песни“:

7) “Македонски български песни” (1934) на Петър Динев от с. Куманичево, Костурско, Егейска Македония

Петър Динев от с. Куманичево, Костурско, Егейска Македония е виден български музиковед и композитор, учредител на Дружеството на църковните хорове в България.

През годините Петър Динев хармонизира и обработва български народни песни от Македония. Част от тях са публикувани в сборника от 1934 година “Македонски български песни“:

8) “Български, аромънски и албански фолклор”,  (1926) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония

Антон Попстоилов Ников е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от Пиринска Македония.

През 1926 година в “Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XXXVI под заглавие Български, аромънски и албански фолклор” Антон Попстоилов публикува български, аромънски и албански песни, приказки, вервания, обичаи, гатанки и игри събрани от различни краища на България и Македония:

9) “Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Том I. 1815-1860 и Том II. 1861-1878”, (1916 и 1918) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония

Издадени в два тома фундаментален труд на Антон Попстоилов “Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни” представлява първата библиография в българската фолклористика.

Том I излиза през 1916 година, а том II през 1918 година:

10) “Български книжовници от Македония; 1704-1878“, (1922) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония

Един изключителен сборник от 1922 година с биографии на български книжовници от Македония. Както сам авторът Антон Попстоилов пояснява в предговора на книгата си:

„Като син на Македония, сметам, че изпълнявам свещен дълг с тоя труд към паметта на първите новобългарски книжовници, а на младото поколение пожелавам дълбоко да се проникне от дейността им: там то ще научи, как са работили нашите деди и бащи, с каква любов и самоотвержност са служили роду си, какви идеали са ги движили и какво завещаха на поколението.“

11) “Албум на български македонски шевици” (1932) от Македонски женски съюз

Македонският женски съюз е организация на жените бежанци от областта Македония, установили се в България, съществувала от 1926 до 1934 година. Организацията е близка до ВМРО, а още със създаването си през 1926 г. се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода. Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница като през 1933 година вече има 51 дружества и около 6000 членки.

Албум на български македонски шевицие издаден през 1932 година Македонския женски съюз. Съдържа български народни шевици от македонския край.

12) “La Broderie Nationale Bulgare Album (1913) от Стефан Баджов от Крушево, Вардарска Македония

Роденият в Крушево Стефан Николов Баджов (1881-1953) е български художник, един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. Той е бил професор в Художественото индустриално училище в София и е автор на проекти на държавния герб на Царство България, на ордени, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми, пощенски марки и други. Рисува стенописите на църквата „Свети Седмочисленици“ и купола на църквата „Свети Никола Софийски“ в София, участва в реставрирането на стенописите в Боянската черква, както и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково. Член-учредител на Македонския научен институт. След 1944 е репресиран от комунистите.

Стефан Баджов съвместно с писателя и етнограф Стефан Костов изследват и систематизират стари български бродерии, които през 1913 г. събират в първия български албум „Български народни шевици“:

13) “Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни”, (1891) от Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония

Кузман Шапкарев от град Охрид (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ – третият по старшинство в наградната система на България.

През 1891 година Кузман Шапкарев издава този изключителен сборник с български народни умотворения от Македония: Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни“.

Както той сам казва в предговора на сборника: “…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.”

14) “Сборник от народни старини. Книжка III. Български народни прикаски и верования. Събрал в Македония и издава К. А. Шапкарев”, (1885) от Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония

През 1885 година в Пловдив Кузман Шапкарев издава “Сборник от народни старини. Книжка III. Български народни прикаски и верования. Събрал в Македония и издава К. А. Шапкарев” – сборник с 81 български народни приказки от Македония, събрани предимно от Прилеп , Кукуш , Гевгели и Охрид.


Издирваме следните сборници:

– Иван Кюлев – Кюлев записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско и в 1916 година издава в Цариград сборника „Български народни песни за смесен хор“;
– Христо Попстоилов – 1907 година защитава докторат „Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки“, който е първият научен труд върху българските гатанки и е издаден от БАН;
– Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония – „Български народни песни от Македония“, 1989 година;
– Партений Зографски – издава „Сборник на народни песни“;
– Христо Шалдев – през 1916 година публикува „Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs“, като за основа използва народни песни от Лозенградско. Най-вероятно книгата е издадена в Санкт Петърбург;
– Антон Попстоилов – “Български народни песни от Македония” – София, 1928. Има я във фонда на БАН Централна библиотека Old Catalog (III1026 );
– Антон Попстоилов – “Сборник от български народни умотворения“, книга 1 и 2;
– Никола Алексиев (писател) – В 1946 година излиза сборникът му „Старобългарска книжнина“ с очерци за различни старобългарски автори;
– Никола Вардев от Якоруда, Пиринска Македония – сборник-песнопойка „Народни песни“ – книжката заради, която софийските книжари са осъдени на смърт и обесени на днешен Лъвов мост в София.

Ако имате някои от тях, моля помогнете ни да ги скенираме и качим за безплатно четене от хора в България и Македония. Може да ни пишете на Македонски документи.

Privacy Policy