1) “Български народни песни от Македония” (1924) на Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония
Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1891-1925, София) е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия през Балканските войни, офицер от Българската армия през Първата световна война, Кочански околийски войвода на ВМРО, български учител и фолклорист.
През 1924 година Щипското благотворително братство в София издава сборника на Панчо Михайлов “Български народни песни от Македония“. В книгата влизат записвани от Михайлов песни при обиколките му в Македония предимно от Щипска, Скопска, Кратовска, Кочанска, Паланечка и Царевоселска-Малешевска околия. За събирането на песните допринасят и ВМРО войводите Мите Опилски от с. Опила, Кратовско, Евтим Полски от с. Нивичани, Кочанско, Димитър Паликрушев от Виница и Григор Хаджикимов от Ново село, Щипско и др.
Ревю на сборника направено от ВМОРО революционерът Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония и публикувано под заглавие “Български народни песни“, в сп. “Листопад”, год. V, книга 5, София, 1924 година
2) “Сборник от Македонски Български Народни Песни” (1895) от Наум Тахов от Крушево, Вардарска Македония
Наум Тахов е поет, фоклорист и народен певец от Крушево. Издава няколко изключително ценни сборника с народни песни от родния си край, както и едни от първите грамофонни плочи с песни, посветени на Илинденско-преображенското въстание. Домът му на ул.Странджа 55 в софийския квартал Ючбунар служи за сборище на македонските революционери. Умира през 1913 г. близо до Централна гара в София на връщане от куриерска мисия в Дупница. Наум Тахов е бил сляп по рождение, но е виждал, както е казвал и самият той, с “очите на душата си”.
През 1895 г. Тахов издава изключително редкия и ценен сборник с народни песни “Сборник от Македонски Български Народни Песни“. Съдържа 300 български и 40 влашки песни от Крушевско и Прилепско, събирани в продължение на седем години.
3) “Български народни песни” (1861) от Димитър и Константин Миладинови от Струга, Вардарска Македония
Димитър и Константин са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи родени в град Струга, Вардарска Македония.
През 1861 г. в Загреб те издават прослувутия си сборник “Български народни песни“, съдържащ народни песни от различни части на България (главно от Панагюрско, Софийско и Македония, която Константин Миладинов сам нарича „Западна България, населена со повеке от два милиона болгаре“):
4) “Bulgarian-Macedonian Folk Music” (1952) от Борис Кременлиев от Разлог, Пиринска Македония
Борис Кременлиев е виден българо-американски композитор и музиколог, дългогодишен преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Номиниран е за Оскар за музиката си към филма “The Tell Tale Heart” (по Едгар Алън По) през 1953 година.
През 1952 година в Лос Анджелис Борис Кременлиев издава сборника си “Bulgarian-Macedonian Folk Music“:
5) “Сборник от български народни песни” (1884) от Серафим Боянов от с. Долно Драглище, Разложко, Пиринска Македония
Роденият в Разложко Серафим Иванов Боянов (1865 – 1937, София) е виден български просветен деец и фолклорист. Работи дълго време като учител в българските училища в Банско, Цариград, Копривщица, София и Златица и др. Участва в Сръбско-българската война като доброволец, учредява комитети на ВМОРО в Разложко, сътрудничи с фолклорни материали на Българското книжовно дружество (днешен БАН).
(Ако разполагате със снимка на Серафим Боянов моля пишете на Македонски документи, за да я качим в статията тук.)
През 1884 година Серафим Боянов издава “Сборник от български народни песни” с песни посветени главно на Крали Марко. За издаването на сборника си Серафим Боянов получава средства от цяла България.
6) “Български македонски песни“, (1926) от Йосиф Чешмеджиев от Скопие, Вардарска Македония
Йосиф Чешмеджиев от град Скопие (1890-1964) е български композитор и диригент, учил музика при Атанас Бадев в Солун, в Българската духовна семинария в Цариград и в Лайцигската консерватория.
През 1926 година в София издава сборника “Български македонски песни“:
7) “Македонски български песни” (1934) на Петър Динев от с. Куманичево, Костурско, Егейска Македония
Петър Динев от с. Куманичево, Костурско, Егейска Македония е виден български музиковед и композитор, учредител на Дружеството на църковните хорове в България.
През годините Петър Динев хармонизира и обработва български народни песни от Македония. Част от тях са публикувани в сборника от 1934 година “Македонски български песни“:
8) “Български, аромънски и албански фолклор”, (1926) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония
Антон Попстоилов Ников е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от Пиринска Македония.
През 1926 година в “Сборник за народни умотворения и народопис“, книга XXXVI под заглавие “Български, аромънски и албански фолклор” Антон Попстоилов публикува български, аромънски и албански песни, приказки, вервания, обичаи, гатанки и игри събрани от различни краища на България и Македония:
9) “Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Том I. 1815-1860 и Том II. 1861-1878”, (1916 и 1918) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония
Издадени в два тома фундаментален труд на Антон Попстоилов “Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни” представлява първата библиография в българската фолклористика.
Том I излиза през 1916 година, а том II през 1918 година:
10) “Български книжовници от Македония; 1704-1878“, (1922) от Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония
Един изключителен сборник от 1922 година с биографии на български книжовници от Македония. Както сам авторът Антон Попстоилов пояснява в предговора на книгата си:
„Като син на Македония, сметам, че изпълнявам свещен дълг с тоя труд към паметта на първите новобългарски книжовници, а на младото поколение пожелавам дълбоко да се проникне от дейността им: там то ще научи, как са работили нашите деди и бащи, с каква любов и самоотвержност са служили роду си, какви идеали са ги движили и какво завещаха на поколението.“
11) “Албум на български македонски шевици” (1932) от Македонски женски съюз
Македонският женски съюз е организация на жените бежанци от областта Македония, установили се в България, съществувала от 1926 до 1934 година. Организацията е близка до ВМРО, а още със създаването си през 1926 г. се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода. Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница като през 1933 година вече има 51 дружества и около 6000 членки.
“Албум на български македонски шевици” е издаден през 1932 година Македонския женски съюз. Съдържа български народни шевици от македонския край.
12) “La Broderie Nationale Bulgare Album“ (1913) от Стефан Баджов от Крушево, Вардарска Македония
Роденият в Крушево Стефан Николов Баджов (1881-1953) е български художник, един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. Той е бил професор в Художественото индустриално училище в София и е автор на проекти на държавния герб на Царство България, на ордени, дипломи, грамоти, банкноти, акции, емблеми, пощенски марки и други. Рисува стенописите на църквата „Свети Седмочисленици“ и купола на църквата „Свети Никола Софийски“ в София, участва в реставрирането на стенописите в Боянската черква, както и в оформлението на интериора на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково. Член-учредител на Македонския научен институт. След 1944 е репресиран от комунистите.
Стефан Баджов съвместно с писателя и етнограф Стефан Костов изследват и систематизират стари български бродерии, които през 1913 г. събират в първия български албум „Български народни шевици“:
13) “Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни”, (1891) от Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония
Кузман Шапкарев от град Охрид (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.
През 1891 година Кузман Шапкарев издава този изключителен сборник с български народни умотворения от Македония: „Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни“.
Както той сам казва в предговора на сборника: “…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.”
14) “Сборник от народни старини. Книжка III. Български народни прикаски и верования. Събрал в Македония и издава К. А. Шапкарев”, (1885) от Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония
През 1885 година в Пловдив Кузман Шапкарев издава “Сборник от народни старини. Книжка III. Български народни прикаски и верования. Събрал в Македония и издава К. А. Шапкарев” – сборник с 81 български народни приказки от Македония, събрани предимно от Прилеп , Кукуш , Гевгели и Охрид.
15) “Български народни песни от Македония; Bulgarian folk songs from Macedonia”, София, 1990 година
Роденият в Прилеп Коста Георгиев Църнушанов (1903-1996, София) е общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО.
През 1990 година в София Коста Църнушанов издава легендарния сборник “Български народни песни от Македония; Bulgarian folk songs from Macedonia“, който съдържа 1022 народни песни изпеани от македонските революционери и общественици.
“Намирам, че е необходимо този път да разкажа нещо повече за историята на изданието – за причините и обстоятелствата, които наложиха неговото съставяне. Първоначалната цел далеч, не беше да бъде той обнародван, а само да съхрани възможно повече от българската песенна съкровищница в родния ми край Македония, над който през есента на 1918 година отново надвисваше опасност от чуждо иго. Българските училища бяха затворени, българската книга – унищожена или скрита в подземия и по тавани. Младежда бе подложена на денационализация, чрез училищата, книгата и другите културни средства. Само българското национално съзнание оставаше живо в младите души. И то започна да дири за себе си опора. Скритата българска книга бе отново извадена на бял свят и тайно разнасяна за прочит. Но това не беше достатъчно, а книгите при откриване бяха изложени на опасност и на всякакви нежелателни последици. Тогава оживя спасителният заветна безсмъртните братя Миладинови: “Отворете душите си за народната песен; с нея ние почнахме нашето народностно възраждане!”. А тая песен беше край нас – жива, неуязвима, крилата, безсмъртна. Нея младежта в Македония най-първо противопостави на натрапваната чужда култура.
И започна събирането на най-хубавите песни – първо от родния кът, а след това от селата и от другите градове и околии. Песните се изучаваха на добре обмислени, организирани седенки и излети на младежта…
Особена роля започнаха да играят българските революционни песни, които дотогаваха се таяха в народните низини като подпочвени води: за Гоце Делчев, Йордан Пиперката, Димко Могилчето, Питу Гули, Васил Чекаларов, Тома Давидов, Параскев Цветков, Стефан Димитров, Леонид Янков, Гьорги Ацев, битката на “Ножот”, въстанието в Крушево и Смилево и пр. Оживяха образите на старите войводи, за които още живите възрастни революционни дейци разказваха като техни съратници или очевидци на събитията…
Така през 1924 година се постави началото на сборника, който оттогава взе все повече да расте, да се превръща по-сетне в постоянно хранилище на песни и мелодии от все нови и нови извори и да стане един вид огледало на душата на българина от Македония…”
16) “Песни за първоначални ученици да пеят секакви песни и на султана и училищни и народни (Издание трето)”, Белград, 1872 година
Сборник с песни събрани от Наум Костов Грасев Гопешлия – събирач на песни и търговец преселен от Гопеш, Битолско в Плевен.
Из предисловието:
“Единоротни мои ето нас спорет силата си приносам ви този малак трут настоящата кратко песнопение, което составих кратко казно и вразумително за учениците навзаимнете училища, което ще им престави като на Огледало песните свемогущенство веселия и благост и затова моля ви покорно свловеснейшит и височайшите взаимноучители да я приемат и употребат в своите училища за ползата на нашите Болгарски дечица поставам за свегда благополучен ваш доброжелател…”
17) “Македоно-българска народна песнопойка „Славей““, (1940), Гранит сити, Илиноис, САЩ, от Димитър Чачоров от Ресен, Вардарска Македония
Роденият през 1894 г. в град Ресен Димитър Евтимов Чачоров е български емигрантски деец и духовник в Америка. 50 години е член на Българската православна църква в Мадисон, Илиноис, като 10 от тях е неин председател. Член на МПО „Бащин край“ и делегат на множество конгреси на организацията. Жена му Андроника, с която е женен в продължение на 58 години и която също е родена в Македония в некролога му от 1980 г. пише:„Заради големата си любов към българските народни песни и патриотични песни, той събра и отпечата сборник с подобни песни.“ Умира през 1980 г. като е погребан в Sunset Hill Cemetery Glen Carbon, Madison County, Illinois, USA. Оставя съпруга Андроника, син Васил и дъщери Хелен и Дороти.
През 1940 г. издава “Македоно-българска народна песнопойка „Славей“”, която включва български химни, военни, патриотични и др. песни събрани от България и Македония.
Издирваме следните сборници:
– Иван Кюлев – Кюлев записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско и в 1916 година издава в Цариград сборника „Български народни песни за смесен хор“;
– Партений Зографски – издава „Сборник на народни песни“;
– Христо Шалдев – през 1916 година публикува „Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs“, като за основа използва народни песни от Лозенградско. Най-вероятно книгата е издадена в Санкт Петърбург;
– Антон Попстоилов – “Български народни песни от Македония” – София, 1928. Има я във фонда на БАН Централна библиотека Old Catalog (III1026 );
– Антон Попстоилов – “Сборник от български народни умотворения“, книга 1 и 2;
– Никола Вардев от Якоруда, Пиринска Македония – сборник-песнопойка „Народни песни“ – книжката заради, която софийските книжари са осъдени на смърт и обесени на днешен Лъвов мост в София.
Ако имате някои от тях, моля помогнете ни да ги скенираме и качим за безплатно четене от хора в България и Македония. Може да ни пишете на Македонски документи.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
