Свето Тоевски од Тетово спокойно може да носи титлата най-деен и гнусен фалшификатор на македонската история. Защо е най-гнусен може да разберете като прочетете неговата брутална историческа фалшификация описана в статията ни „Как македонистът Свето Тоевски лъже за Карнегиевата анкета и се гаври с българска трагедия от 1913 година“.
Тук ще се занимаем с негова поредна статия, в която той проявява дейността си на деен манипулатор на историческите факти из историята на Македония.
В звучно озаглавената си статия „Бугарските европарламентарци да се поклонат на споменикот на вековната македонска јазично-писмена традиција“ сърбо-македонистът Тоевски прави точно това – заяжда се с българските пратеници в Евройпейския парламент и им препоръчва да прочетата „споменикот на вековната македонска јазично-писмена традиција“.
Историческият документ за който говори Тоевски е един книжовен паметник от ХІII век на среднобългарски език наречен Струмишки апостол. Сърбо-македонистът Тоевски описава въпросния артефакт така:
„Македонскиот или Струмички апостол е ракопис со околу 88 листа и е пишуван кон крајот на 12 или на почетокот на 13 век“, има напишано Павел Јозеф Шафарик на страница 12, оддел 5, во своето научно дело „Спомени на глаголскиот писател“ („Pamatky Hlaholskeho Pisemnicvi“), објавено во 1853 година. Овој писмен споменик на старословенскиот и македонскиот јазик и на старословенската и македонската култура, пишуван со старословенско кирилско писмо и кој содржи архаична дијалектна македонска лексика (зборови)“.
Не само това, но Тоевски дори ще си позволи да публикува част (след малко ще разберете защо само една част) от параграфа в книгата на Шафарик, в която се говори за апостола, който бил „доказ за засебноста на македонскиот јазик“. Разбира се, Тоевски ще добави и допълнителна анти-българска тирада за „апсурдноста и бесмисленоста на денешните бугарски фалсификати околу карактерот и потеклото на македонскиот јазик“:
Мдаа, българите вършели „фалшификати“ за македонския език, а наш Свето ни показва само вистината. А ето я и нея:
За пореден път, точно както и с фалшификата му на Карнегиевата анкета, Тоевски забравя, че Югославия е мъртва, а на нейно място вече имаме едно изобретение наречено ИНТЕРНЕТ – средство за свободен (за ужас на югословена Тоевски) достъп до информация. С 2 клика намираме оригинала на „Památky hlaholského písemnictví“ и както сам Тоевски ни е посочил на „страница 12, оддел 5“ четем едно кратко представяне на „Македонския или Струмички апостол“ от Шафарик. Ето го параграфа в неговата цялост:
И сега какво излиза? Според Тоевски понеже ръкописа е наречен от Шафарик „македонски“ това значело, че е той е доказателство за „писмен споменик на старословенскиот и македонскиот јазик“. Да, ама не:
1. Македонският апостол е наречен така, защото е намерен от Шафарик в македонския град Струмица. Затова историческия документ е известен още и като Струмишки апостол или Шафариков апостол – наименования свързани с география и личност на откривателя, не с „jaзикот“ на Тоевски;
2. В краткия откъс написан за апостола Шафарик никъде не говори за „македонски jазик“ както му се иска на сърбо-македониста Свето Тоевски. Даже напротив, прочетете последното изречение в откъса: „V nynějším sepsání a snad i dříve jinde jmenoval jsem rukopis tento někdy praxapostolářem macedo-bulharským.“
В превод „В сегашното описание, а и по-рано на други места, съм наричал този ръкопис понякога македоно-български праксаапостол.“
С други думи САМ Шафарик си признава, че това е писмен документ на македонските българи. Разбира се, за Свето Тоевски това е неприятен факт и затова в статията си в Нова Македониjа той удобно ще изреже точно това изречение.
Моля ви, намерете го въпросното изречение в частта на апостола, който Тоевски е публикувал със патетичното описание „„Спомени на глаголскиот писател“ – уште едно научно дело што сведочи за многувековното постоење на македонскиот јазик и култура“:
3. И за финал, за да бъде трагикомедията пълна за Свето Тоевски, ако човек седне и проучи трудовете на Шафарик ще разбере едно – според чешкият филолог и етнограф „етничките македонци“ не постоят, но за сметка на това Македония е населена от …българи.
Още през 1842 г. Шафарик ще публикува етнографска карта на Балканите от която се вижда как българите населяват освен Добруджа, Мизия и части на Тракия и Македония (Шафарик изглежда е „забравил“ да обозначи предците на Свето Тоевски – „етничките македонци“):
Самата карта ще бъде публикувана години наред по-късно и от редица македонски дейци, сред които видния революционер, общественик, политик, публицист и дипломат Димитър Ризов от Битоля в неговия фундаментален труд „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, издаден през 1917 г. в Берлин.
Ето как самият македонски деец Ризов описва картата на Шафарик:
„Шафариковата карта досежно Балканските земи не е подробна; но заслугата му състоя в това, че той първ разграничава и то много верно българите от техните съседи: сърби, романи, гърци и албанци. Според Шафарика, цела почти Македония, Нишко, цела Добруджа и даже част от днешна руска Бесарабия са земи населени от българи.“
В заключение – Свето, 21 век сме, има свободен достъп до информация вече, нема я диктатурата на омилената ти Югославия. Скрий се и престани да манипулираш обикновените македонци за македонската история, смешно е, бе подчовеко. Срамота.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski.com
