Бранислав Светозаревич е сърбо-македонист и един от водещите историчари и проводници на съвременния сръбски македонизъм в Р. С. Македония.

Всеки, който следи Македонския въпрос знае, че сръбския македонизъм е официалната идеология в Р. С. Македония от края на 1944 г. до ден днешен. Тъй като Бране Светозаревич е македонски сърбин, той е определил за мисия на живота си да брани наложения на македонците сръбски македонизъм със зъби и нокти, за да не би случайно да се случи неговия най-голям кошмар: средностатистическият македонец известен с пословичния си мързел, да седне (най-после) да прочете книгите и статиите на македонските дейци в оригинал. Защото, ако това се случи (а дано, ама надали) обикновените македонци ще разберат, че сърбо-македонисти като Бране Светозаревич не са правили нищо друго освен да ги лъжат години и години наред.

А, че Бране лъже и манипулира няма и грам съмнение. Неговия най-любим метод на манипулиране на македонската история е, разбира се, любимият метод на всички македонисти: „доказот со изсечоците, таму дека се среща думата македонец = етнички македонец“.

За непознатите с метода обясняваме феномена: Бране и компания македонисти вадят исторически документи, в които фигурира думата „македонец“. И… Еми, т‘ва е! Има ли я някъде думата „македонец, македонски“, край, точка, доказот на доказите, следват памфлети и фанфари от сорта на „Еве ги нашите етнички македонци, доказ от пред ххх години, сега нека проклетите бугари да [вметни псувня и обида против българите]“.

Това е любимата македонистка тактика за доказване на нещо си там со „идетитетот“. Разбира се, когато това се случи, в 99,9% от случаите македонистите никога няма да ви дадат оригиналния източник на „изсечокот“, за да не бида да изглеждат като смешни манипулатори, а пък още по-малко ще ви дадат и контекста на изрезката. Тя, разбира се, е важна, защото почти винаги като се чете контекста, 3 изречения по-долу след думата „македонец“ следва изречение от сорта на „и така тези българи/гърци/турци/албанци/власи/евреи от Македония…“

С други думи, до 1944 г. в 99.9% от случаите думата „македонец“ носи географско значение, а не етническо. Имало е, разбира се, една маргинална част ранни македонисти, които са се опитвали да пробутат сръбската идея за „македонец като етническо понятие“. Но тези предшественици на Бране и компания са били низвергнати маргинали, общо под 20 души в морето от хиляди македонски дейци, за които думата „македонец“ носи единствено и само географско значение.

Това правят всички македонисти, това прави и Бране Светозаревич, на който нямаше да обърнем внимание, ако не ни беше провокирал с една нелепа и кратка, но гнусна историческа манипулация, за една от най-любимите ни на душата институции на нас македонските българи, а именно – гимнастическите Юнашки дружества.

Преди да видим как гнусно-гнусно, типично по сръбски Брането манипулира с една снимка на дружествата, ето малко контекст:

Българското гимнастическо дружество „Юнак“, известно и като Соколско дружество е основано през 1895 година в Княжество България от швейцарските гимнастически учители Даниел Бланшу и Луи Айер. (Последният ще се увековечи в българската история и като реши да загине за българите по време на Първата световна война, като е погребан в Македония, а главна улица в София носи днес неговото име). Първите дружества са основани в българските градове Кюстендил, Дупница, София, Пловдив, Станимака, Силистра, Бургас, Варна, Разград, Видин, Берковица и десетки други населени места.

Естествено, поробените българи в Македония не остават по-назад от братята си в свободна България и започват да основават свои дружества. За това обаче ще говорим по-надолу.

Сега да видим манипулацията на Бране, който брани сърбо-македонизма в Македония с ей такива гнусни инсинуации:

 В свой Фейсбук пост от 28-ми март 2026 г. носителят на име, което са носили барем 200 македонски ВМОРО войводи Бране Светозаревич ще напише следното:

„Типнете на фотографиите и ќе видите: на оргиналната чешка разгледница на чешки пишува дека станува збор за парада на Македонци, а на долната слика реобјавена по десетина години во Софија стои дека овие гимнастичари биле ,,скопски б’лгарски јунаци во Прага”. И така со нашите источни…“

„Типваме“ на фотографиите и виждаме какво точно Бране иска да ни инсинуира – Снимка с надпис на чешки „Makedonci v pruvodu“ – Македонци на манифестация:

И втората снимка с надпис „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“:

И сега разбирате какво иска да ни каже Бране сърбинот – в оригиналната снимка, която представлява чешка пощенска картичка пишело за македонци. Разбира се, за Бране – етнически такива, но в същото време, същата снимка е обявена десетина години по-късно от лошия „източен сосед“ – България, с променен текст, текст в който се говори за българи, а не за „етнички македонци“…

Както се досещате една огромна група простовати македонци-македонисти, които нямат и капчица критично мислене и които са индоктринирани в сръбския македонизъм още от раждането си в Югославия до ден днешен започват да псуват, обиждат и ругаят българите и България. Доволният сърбин Бране умира от кеф, защото за пореден път е настроил по-простоватата маса в Р. С. Македония против българите, че и даже публикува видео ден по-късно, за да докаже пак на всички, че не лъжел, всичко което показвал било истина…

Вижте видеото сами, а ето и кратък скрийншот от сюблимния момент за Бране – как той държи оригиналната чешка картичка с надпис „Македонци на манифестация“, а под нея се мъдри лошата българска книга със същата снимка, но с „фалшивия“ надпис за българи – „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“:

Мдаа, типична, 100%-ва историческа манипулация. Нищо друго не сме очаквали от сърбин, занимаващ се с македонска история все пак.

Да започнем да показваме на мислищите македонци (има ви, нали?!) защо Бране Светозаревич е най-долен манипулатор на македонската история:

1) Бране, твърдиш, че лошиот източен съсед – България или „нашите источни“, както ги наричаш ти, нещо манипулирали, лъжели, променяли там текста…

Защо бе, Бране, мълчиш като сръбски войник в плен на 11-та македонска дивизия и не кажеш от къде точно е тая „фалшива/манипулирана“ българска снимка? Защо в оригиналния ти първи пост не посочваш източника ти на снимката? Защо само загатваш в първите 3 секунди от видеото си от втория ти пост, но отново не коментираш източника си? Нали си историчар, голем „македонец“, знаеш коя е книгата, знаеш какво значи тя за Македония и македонците! Защо мълчиш и прикриваш?!

Еве, за збунетите македонци, които в момента четат, еве Бране от къде е взел „лошата бугарска слика“:

Знаете ли македонци какво е това? Щото Бране знае, ама нали е сърбин, не иска да ви каже.

Това, македонци, освен ако не сте сърби като Бране, разбира се, е вашата БИБЛИЯ. И не, не го казвам аз това, казват го МАКЕДОНСКИТЕ дейци – същите тези, които вие сте обявили за ВАШИ национални герои, на които кръщавате училища и улици из Македония и които, уж „лошите бугари ни ги крадат“.

Книгата – източник на снимката на Бране е „Албум-Алманах “Македония”“. По вашите медии за тая книга пише, че е „историска книга за Внатрешна македонска револуционерна организација и Македонија и може да ја купите на онлајн продавницата „eBay“ за неверојатни 9.500 долари.“

Имате ли идея колко е ценна и важна тази книга за Македония и македонците? Ето, да видите кой я е издал:

Редакционен комитет състоящ се от Александър Развигоров от Щип – ВМОРО деец, ръководител на Кочанския околийски революционен комитет на Организацията, Илия Иванов – ВМОРО революционер от Прилеп и Димитър Йорданов Ризов – художник от Велес.

Сътрудници: Иван Снегаров – историк от Охрид, Любомир Милетич – учен от Щип, Константин Станишев – лекар от Кукуш, Апостол Фръчковски – зограф от Галичник.

Историци, художници, зографи, ВМРО революционери – каймакът на Македония. Те издават „Албум Алманах Македония“, където в Отдел V, ще публикуват снимката на македонските юнаци в Прага с надпис „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“:

И сега Бране, ако следваме твоята гнусна, изкуствена „логика“ да делиш македонци и българи от преди 100 години, айде кажи ни тогава, след като снимката е публикувана от МАКЕДОНСКИ дейци, дейци, за които твоят македонизъм твърди, че са „национални херои на Македония“, кажи ни тогава защо обвиняваш България и българите в манипулации и фалшификации? Защо не обвиниш издателите на албума, където е поместена въпросната снимка – защо твоите обвинения не са насочени към МАКЕДОНСКИТЕ интелектуалци и революционери издали албума и снимката, а нещо „източниот сосед“ все ти е виновен?

Ааа, да, Бране, знаем защо – защото си сърбин, чиято цел е да настройва днешните македонци против българите. Нали? 🙂

2. Сега да попитаме втори въпрос Брането.

Бране, видяхме, че снимката в която ти обвиняваш България в „манипулация“ е публикувана от МАКЕДОНСКИ дейци. Да те питаме, Бране, дали случайно през пилешкия ти сръбски мозък, за малко, за малко бе човек, за 2 секунди само – дали е възможно да прелети там някъде между двете ти мозъчни клетки мисълта, че може би… НЯМА манипулация? Според теб, дали е възможно МАКЕДОНСКИТЕ дейци, които са съвременници на Юнашките дружества да знаят по-добре от теб, кой точно е бил в Прага през 1912 г.? И затова да са написали, че там парадират „Скопски български юнаци“?

Ето, македонските дейци, пак в същия алманах публикуват и снимка на „Българско юнашко дружество в Лерин“:

Бране, македонските интелектуалци и революционери автори на текста към тази снимка – и за нея ли „манипулират“, сърбине?

Бране, обвиняваш ли ВМРО революционерите Александър Развигоров от Щип и Илия Иванов от Прилеп, автори на този текст към снимка от същия албум – „Българско юнашко дружество „Брегалница“ в град Щип“:

Бране, аз се обзалагам, че ти като типичен сърбин ще напълниш гащите пред ВМРО и нищо нема да кажеш за текста написан от ВМРО дейци, ти какво казваш?

Забележете за секунда “логиката” на Брането колко е куца само.

Имаме снимка на юнашко дружество “Вардарски юнак“.
Снимката е направена в Прага, 1912 г. най-вероятно от чехи.
Същите тези чехи взимат снимката и я издават като картичка с въпросния надпис „Македонци на манифестация“.
20 години по-късно македонските дейци и ВМРО революционери ще вземата същата снимка и ще я издадат в албума си с надпис „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“.
Да речем, че някой китаец публикува снимката днес в някой китайски уебсайт с надпис примерно „Известното юнашко дружество от Скопие на парад в Прага 1912 г.“

Кой от трите групи „фалшифицира“ снимката? Ами отговора е – никой. Снимката си е една и съща, само текста е различен. Едни издават снимката като картичка и я коментират, втори издават снимката в албум и я коментират, трети (хипотетично) издават снимката в уебсайт и я коментират. Никой нищо не “фалшифицира“, всеки ползва същата снимка, само обясненията/текстовете към снимката са им различни. Защо? Защото всеки има право да си пише каквото иска към дадена снимка. Елементарно за схващане, и Брането го знае, ама неговата цел не е да доказва, че може да мисли, а да внася инсинуации и омраза към България и българите като пуска обвинения, че те нещо там били направили.

Ама, ще кажете вие македонистите, добре снимката не е фалшифицирана, ама на нас ни пречи текста – защо тие македонски дейци, (съвременници на събитията от 1912 г.) са писали, че българи дефилират в Прага, като чехите казват, че там парадирали македонци? Еми да видим:

3) Бране, ето и трети въпрос: в твойта болна логика македонец и българин не може да е едно и също, нищо, че в хиляди исторически документи МАКЕДОНСКИТЕ дейци ти казват, че е възможно.

Щом за теб чехите са публикували картичка с надпис „Македонци“, значи точка. А самите юнаци в Прага 1912 г., тех ще ги питаме ли? Дали са били ОК да носят табела с надпис на чехословашки „Bulhari“:

Знаеш ли как се превежда „Bulhari“, Бране? Точно така – като „българи“. Точно каквито те сами са се самоопределили, иначе са нямали да носят тая табела на снимката тука, нали? Точно както и македонските революционери и интелектуалци са ги определели в „манипулативната“ според теб снимка „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“.

Точно както и… е, искаш ли да видим още, Бране? Айде, нека те наврем в миша дупка, вие сръбските манипулатори на македонската история си го заслужавате:

4) Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 243.

Според МАНУ и техната енциклопедия въпросното скопско юнашко дружество „Вардарски Юнак“ е „бугарско гимнастичко друшство во Скопjе (1909–1912)“:

Да дадем половин час на Брането да звънне 2-3 телефона и да се разбере най-после със своите колеги от МАНУ как да представя на публиката юнаците от Скопие: като „етнички македонци“ или като „проклети бугараши“.

5) Бране, тази снимка тук е от в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. I, бр. 240, София, 1-ви август 1927 година.

Надписът гласи: „Илинденски тържества в Битоля. На 2 август 1916 година в Битоля – Юнашки игри от местното българско гимнастическо дружество“:

Няма да те питаме, Бране, защо вие сърбите забранихте честването на Илинден 1903 г. и трябваше да дойде славната 11-та МАКЕДОНСКА дивизия на БЪЛГАРСКАТА армия, за да ви изгони от Македония и разреши да се чества и слави Илинден.

Не, няма това да те питаме, ще те питаме знаеш ли кой стои зад вестник „Македония“ публикували тази снимка? Ето ти малка справка:

Вестник “Македония” , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестникът започва да излиза.

Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев – български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов – ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев – изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.

Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев – български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов – български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев – български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров – писател, поет, преводач и публицист от София с родители от Охрид.

Я, Бране, само македонци – македонски герои са издавали вестника!
Е, сега, ти като типичен сърбин ще обвиниш ли и тези МАКЕДОНЦИ, че пишат за битолско БЪЛГАРСКО юнашко дружество? Ще кажеш ли на днешните македонци, че македонците от преди 100 години не знаели кои са, що са и ей така „манипулативно“ си правили БЪЛГАРСКИ юнашки дружества?

6) Бране, виж какво пишат МАКЕДОНСКИТЕ дейци в същия този вестник “Македония. Орган на македонската емиграция в България” от 20 май 1933 г. за един от главатарите на дружество юнак – Йосиф Буреш:

Disclaimer: Бране, за препоръчване е да си сипеш една ракия преди да прочетеш следната статия на МАКЕДОНСКИТЕ дейци, защото тя ти прави на пух и прах целата ти теория за „Пише ли „македонци“ – значи пишува за етнички македонци“:

„Един заслужен юбилей
г. Иосиф Буреш като главатар на Скопското гимнастическо дружество „Вардарски юнак през 1910 г.

Утре, неделя, 21 май, 10 ч. пр. пл. в салона на театър „Роял”, по инициативата на юбилеен комитет, начело с кмета д-р Хар. Орошаков, ще се чествува 35 годишната юнашка дейност и 25 годишното учителствуване на Йосиф Буреш, добре известен на всички юнашки деятел. Този юбилей има ценното си значение и за прокудените македонци. Мнозина намежду тех от по-младата генерация си спомнят учителя Буреш от 1909-1912 г. в скопското педагогическо училище като преподавател по гимнастика, спомнят си и основателя и главатаря на основания от него в Скопие „Вардарски юонак”. На 1912 г. българите македонски юнаци, начело с Буреш, взеха участие и в шестия соколски събор в Праra. Сърдечно поздравляваме г. Буреш с юбилея и му желаем дълъг живот и щастливи старини.“

Бране, коментирай бре сърбине? Как така за МАКЕДОНСКИТЕ дейци е възможно едновременно да си „прокуден македонец“ и „българин – македонски юнак“? Значи точно тези македонци, големи македонски юнаци на Йосиф Буреш са парадирали в Прага през 1912 г. като българи. Получава се нещо като твоите две снимки за „Македонците на манифестация“ и „Скопските български юнаци в Прага 1912 г.“ – ЕДНО и СЪЩО, а Бране?

Или и тук ще обвиниш лошите МАКЕДОНСКИ дейци в манипулация? (Пардон, ти плюеше по България, май и ти не знаеш последно кой ти е крив, кой ти е виновен, а Бране).

7) Ама, ще кажете, Брането Светозаревич е сърбин, той македонски източници на информация не го интересуват, дай нещо и от чужденците, да видим те какво са казали.

Вадим вестник “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. VIII, бр. 2326 от 4-ти август 1934 година. Там МАКЕДОНСКИТЕ дейци пишат за „Соколските тържества в Загреб“:

Брането сега ще ни каже дали МАКЕДОНСКИТЕ дейци от в-к „Македония“ са се „объркали“, „манипулирали“ или не знам си какво като пишат за „Посрещането на българските юнаци и юнакини“.

Бране, виж, в статията пише и за „Участието на македонските българи“ – дали пък думите „македонец“, „македонски българин“ и „българин от Македония“ не са синоними по това време? Не знаем, спецът по македонска история, сърбинът Бране Светозаревич ще ни каже. Ние през това време ще четем МАКЕДОНСКИЯ репортаж по-горе, в който пише следното:

„Особено отрицателното отношение на хърватския народ към соколскитетържества, днес жителите на хърватската столица устроиха най-тържествено посрещане на пристигналите 45 български юнаци и юнакини.
Гарата и целото пространство около нея беха претъпкани с народ, който непрестанно викаше: „Живели бугари!“ Между посрещачите беха и следващите в Загреб български студенти от Македония. И когато се показа българската юнашка униформа те плачеха от радоста, че я виждат и от скръб, че те са лишени от щастието на по-старите им братя и сестри.“

Светозаревич, проклети сърбине, четеш ли? Хърватите ти крещят в лицето „Да живеят БЪЛГАРИТЕ“, докато БЪЛГАРСКИТЕ юнаци от Македония слизат на гарата в Загреб. Там са и БЪЛГАРСКИТЕ студенти от Македония, които ПЛАЧАТ пред БЪЛГАРСКАТА юнашка униформа, ПЛАЧАТ и за поробените от вас сърбите свои по-големи братя и сестри! Вие сърбите причинихте това на Македония и македонците, и сега ти наглецът ще ни обясняваш каква била историята на Македония. Няма такава сръбска наглост, значи!

8) Ама ще кажете, стига с тоя вестник „Македония“, какво като е бил най-големият вестник на македонските бежанци, какво като е бил списван от македонци, какво като е бил близък до ВМРО.

Тие всички сигурно са бугараши, Ванче Михайловисти… Нали, македонистите Бране в това ви най-бива – тълкувания, обяснувания, интерпретации…

Еве, да интрепретираш и това:

Иван Васков от Велес, Вардарска Македония е общественик и български учител в Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска девическа гимназия. В периода 1908-1912 година е председател на дружество „Солунски юнак“ . По време на Балканската война е доброволец в Българската армия.

Ето какво пише в спомените “Юнашката организация в гр. Солун“, публикувано в “Сборник Солун“, София, 1934 година, за това как се е създало българското юнашко дружество „Солунски юнак“:

“На 15. XII. 1908 год. се турна основата на дружеството под име: „Гимнастическо дружество на отоманските българи в гр. Солун“, като се избра и първото настоятелство.
Каква радост, каква жажда за работа, но и каква гордост за всички, че и тоя път, в тоя международен град, пак ние, българите, застанахме на чело на новото културно начинание!”

Бране, дай, коментирай тука, пак ли некаква „манипулация от лошиот източен сосед“ имаме?

Твоите етнички македонци–сърби, замесени ли са в „новото културно начинание“ в Солун през 1908 г., щото според основателят на дружеството – велешанинът Иван Васков, видиш ли „пак българите“ са се самоорганизирали… Дел от тие българи бил и Васков, но не само той – дай да видим кой друг е бил там, а Бране?

В спомените си Васков пише, че заедно с други солунски българи разпратил подписана от тях „ПОКАНА ЗА ОСНОВАВАНЕ ПЪРВО БЪЛГАРСКО ГИМНАСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО В ГР. СОЛУН“:

Поканата, Бране, сам ще си я прочетеш в спомените, ама дай да видим кой я е подписал. Все предимно МАКЕДОНЦИ, но един се отличава особено – Христо Батанджиев. Знаете ли, днешни македонци кой е Христо Батанджиев от град Гумендже, Егейска Македония? Точно така, един от основателите на „вашата“ свещенна ВМОРО…

Този факт, естествено, Брането няма да ви го каже – че основателят на ВМОРО е и основател на БЪЛГАРСКО юнашко дружество в Солун, подписал се в поканата си като БЪЛГАРИН, отправящ апел към другите БЪЛГАРИ в Солун. Основаването на това юнашко дружество е определено от нейния основател велешанинът Иван Васков като „Един нов триумф за българщината в Солун!“ (Спомените, Бране, читай спомените, не се крий като сръбски войник пред напора на 11-та македонска дивизия на Българската армия).

Абе много българи станаха, ах тоя „лош източен сосед“, а Бране?

9) Толкова е мощен тоя „източен лош сосед“, че въпреки че никога не е владял град Солун, некак си е успял там да създаде ей това, което до сега коментирахме:

Този “Устав на Гимнастическото Д-во на Отоманските Българи в гр. Солун” е от 1912 г. и е печатан в солунската печатница на прилепчанина Коне Самарджиев.

Сърбо-македонистът Бране Светозаревич няма търпение да ни обясни как това е некаква мистификация на „лошиот източен сосед“ и да ни покаже оригиналните устави на гимнастическото дружество на етничките македонци в Солун (или където и да е другаде из Македония). Ние междувременно ще четем какво пише в устава на солунските юнаци:

„УСТАВ на Гимнастическото Д-во на Отоманските Българи в гр. Солун.
 Чл. 1. Дружеството е основано на 21 декемврий, 1908 г. в гр. Солун и носи името 1-во Гимнастическо Дружество на Отоманските Българи в гр. Солун…
Чл. 31. Дружественият печат е кръгъл с надпис: 1-во Гимнастическо Дружество на Отоманските Българи – Солун, 1908 г.
Чл. 33. Дружественната значка се състои от котва и сърдце, заобиколена от страни с венец от джбови и липови листа. Носи надпис: 1-во Гимнастическо Дружество на Отоманските Българи в гр. Солун.
Чл. 35. Дружеството не може да се разтури ако има най-малко 10 (десет) души действителни членове. В случай, че се разтури, всичкия му имот и капитал се предава на местната българска черковна община, която е длъжна да ги предаде на кое да е ново българско гимнастическо дружество със същата цел и девиз, основано в града.“

Печат на Гимнастическо дружество на отоманските българи в Солун:

Бране обеща да публикува печата на своята Фейсбук страница като пример за културния живот на етничките македонци в Солун, които биват присвоявани от „лошиот източен сосед“.

Говорейки за македонци, ето и “Списък на действителните и спомагателни членове на Първото Българско Гимнастическо Дружество в Солун” с неговите членове:

Чакаме с нетърпение как сръбския колонист в Македония Светозаревич ще ни обясни как това не били македонски българи, членуващи в българска организация, ами етнички македонци присвоювани от „лошиот източен сосед“…

10) Роденият през 1883 г. в град Скопие Панчо Николов Фотинов е дългогодишен главатар (ръководител) на юнашките дружества в България и виден деец на физическото възпитание и култура в България.

През годините е редактор и автор на редица статии в списание „Главатар“ – техническа притурка на списание „Здраве и сила“.

Четейки му статиите ние виждаме какво е писал този македонец от Скопие, ръководител на въпросните юнашки дружества:

В статията си „Курсовете за учители по гимнастика“ от год. I, бр. 1, 1 януари 1924 година Фотинов съобщава за изказаната от него реч във Варна по време на манифестация на конгреса на запасните офицери в България. На тази манифестация са били поканени и юнаците от Варненското юнашко дружество „Черноморски юнак“ и бидейки Фотинов е техен върховен ръководител, той е изнесъл реч, завършила така:

„Речта на г-н Фотинов завърши с думите: „Да живее България! Да живее нейния мъдър и обичан Цар! Да живее граничната и родна организация на запасните офицери! Ура!“

Част от Съюза на българските запасни офицери е и легендарния български генерал – героят от Дойран Владимир Вазов, който намерил за добре да поздрави скопянина Панчо Фотинов със стискане на ръка и пожелания за „още дълги години работа за съзнателното физическо и морално каляване на българина“.

В статията си „Георги Азов“ от год. III, бр. 2, октомври 1925 г. македонецът Панчо Фотинов ще разкаже за своя предшественик – един от най-дейните членове на „първото българско гимнастическо дружество „Юнак”“ Георги Азов от Кюстендил:

В статията македонския българин Панчо Фотинов пише също така, че „Юнакът Азов е бил винаги в първите редове на ония юнаци и общественици, които са чертали задачите и насоките на юнашкото дело в България, а чрез него и правилното физическо възпитание на целокупния български народ.“

Българинът от Македония Панчо Фотинов пожелава на Георги Азов „Нека юнашкия девиз „Здрави и силни дружно за отечеството” не изоставя у него мисълта за безпределна работа към юнашкото дело и България!“

В статията си „Георги Данаилов“ от год. III, бр. 5, януари 1926 г. македонецът Панчо Фотинов пише за един от основните главатари на „Осоговски юнак“ – Георги Данаилов от Кратово (който впрочем е и офицер от Българската армия, демек „бугарски окупатор на Македония“ според сърбо-македонистките теории на Бране и компания сърбомани-македонисти. „Бугарски окупатор на Македония“ ще да е и друг македонски юнашки главатар – Анастас Спространов от Охрид – деец на ВМОРО, офицер от Българската армия и основател на дружеството „Охридски юнак“).

Фотинов разказва как през 1908 г. Данаилов заминал заедно с Даниел Бланшу за Македония, където с „пълното съдействие на патриоти българи, Данаилов сполучил да основе юнашко дружество“ в Скопие. Инициатива, в крайна сметка осуетена от дедовците на Бране Светозаревич – местни сърби клеветници:

Статията си „Да изпълним юнашкия си дълг!“ българинът от Македония Панчо Фотинов публикува в бр. 8, год. III от април 1926 г. и посвещава на юбилея на един от основателите на Юнашките дружества в България и Македония – швейцареца Даниел Бланшу:

За ужас на македонския сърбин Бране Светозаревич, текста на македонския българин Панчо Фотинов е многозначителен:

„В този славен и тържествен ден „праздник на юнака”, както казва поета, ще блесне с пълна светлина безпределната по обич, преданност, труд, време и средства дейност, която юбилярът и като юнак, и като учител в България и Македония в продължение на повече от 30 години, е проявил в полето на телесното и морално възпитание на българското племе.“:

Мдаа, основателят на юнашкото дружество в Македония и България Даниел Бланшу 30 години се е трудил за възпитанието на българското племе точно в България и Македония, от където са и „Makedonci u parada“ на манипулатора с македонската история Бране Светозаревич…

Македонецът Фотинов продължава за Бланшу, който явно е бил „учител на българския народ“:

Сръбският колонист Бране ще ни каже дали скопянинът Фотинов е имал предвид, че Бланшу е учител на българския народ само в България или и в Македония? Ние знаем отговора, чакаме Брането да изскочи сега с обяснуванията, тълкуванията, интерпретуванията, нали така работи сръбския македонизъм все пак.

Македонският българин Панчо Фотинов продължава да ни разказва за юбелея на Бланшу. От бр. 9, год. III, май 1926 г. разбираме, че македонския деец Христо Чочков от Велес също е поздравил  Бланшу за заслугите му към българския народ:

И сега какво? Един от основните дейци на юнашките дружества, скопянина Панчо Фотев говори за дружества на българите в Македония и България. Въпросът тук е иска ли Брането да спори с него 100 години по-късно? Или, айде стига спорове, нека си останем с поздрава на Фотев от неговото юнашко списание „Главатар“, поздрав отправен и към жителите на страната, която е завладяна до ден днешен от дедовците на Бране:

11) Гимнастическото дружество „Пелистерски юнак“ е основано през 1909 г. в Битоля:

През 1912 г. в Битоля идват сърбите и дружеството е закрито.
През 1916 г. в Битоля идват българите и дружеството е открито наново.
През 1918 г. в Битоля идват сърбите и дружеството е закрито пак от тях.
През 1941 г. в Битоля идват българите и дружеството е октрито пак от тях.

Въпрос с повишена НЕ-трудност за сърбина Бране Светозаревич: защо твоите деди сърбите така упорито са закривали това юнашко дружество на битолчани, а „лошиот източен сосед“, когато владее Битоля за по 3 години в двете световни войни веднага позволява на битолчани да си възстановат организацията?

Еве, ние македонските българи ке ти дадем подсказка:

Това, което виждате е печат на документ от 26 февруари 1912 г. на „Отоманско бълг.[арско] гимнастично д-во „Пелистерски юнак“ Битоля“.

Който е чел история знае, че сърбите, завземайки Вардарска Македония закриват всички български институции там, в това число и българските гимнастически дружество като „Пелистерски юнак“.

Оп, този отговор трябваше да го оставим за Брането…

За финал на тази глава в статията ни един мил спомен:
В “Тържественото отпразнуване на Илинденското възстание в Битоля (Специална кореспонденция)“, публикувано във в-к “Родина“, год. I, бр. 99, Скопйе, 5 август 1916 година, професор Никола Милев от с. Мокрени, Костурско разказва за честванията на Илинден през 1916 година в освободена Битоля и възстановеното по време на настаналата българската свобода юнашко дружество на битолчани, закрито 4 години по-рано от дедовците на Бране Светозарович – сърбите:

„В двора на гръцката гимназия се събраха генерала с щаба си, властите, много български първенци, представители на другородните общини, и г-да Тодор Александров, Д-р Д. Точков, професорите Милетич, Златарски, Иванов, Милев, намиращи се тук, големо множество народ и целата младеж. Свиреше военна музика, пееше смесен хор, но главно програмата бе запълнена с игри, дадени от „Пелистерски юнак”, възобновено дружество, което, под неуморното ръководство на инструктора-войник, Иванов, показа удивителен успех. Малкият ученик Васил Крайчев очуди всички със силата и пълнотата на своя глас: той обещава да бъде талант. Най-милото беше, когато се зави народно хоро и на него захрипка един стар и горещ българин, дедо Дельо от с. Врач, многократно мъчен в миналото зарад предаността му към народното дело.“

12) Да покажем сега и нещо от архива на битолското българско дружество „Пелистерски юнак“.

Виждаме писмо от Архива (ДАА-ЦДА, ф. 367К, оп. 1, а.е. 2, л. 17), което Юнашкото българско дружество в Битоля изпраща на Юнашкото българско дружество в Солун, подписано от председателя на битолчани Г. Киров и секретара –  ВМРО революционера Йордан Бадев от Битоля:

„ОТОМАНСКО
БЪЛГ. ГИМНАСТИЧНО Д-ВО
„ПЕЛИСТЕРСКИ ЮНАК“

№ 17
26 февруари 1912 г.
БИТОЛЯ.

До Господина Председателя на Юнашкото Дружество в Солун.
Господине Председателю,

С въдушавление се посрещна в дружеството ни почина за отомански – български юнашки съюз. По въпроса за представителите на дружеството ни в Пражкия юнашки събор малко сме на тесно. Касата ни не разполага с нуждните суми, за да изпратиме на дружествени разноски свои представители в Прага. Колкото за до Солун, намериха се юнаци, които доброволно се съгласиха, на свои разноски да проследят и изучат там [не се чете] упражнения, които ако не им се даде случай да изпълнят в Прага, за полза ще послужат на дружеството ни тук.

Сърдечен привет:
Председател: Г. Киров
Секретар: Йордан Бадев“

И сега какво имаме? Две български юнашки дружества от Македония – това в Битоля и това в Солун си хортуват дали могат да изпратят делегати на прословутия събор на Юнаците в Прага – този събот от който Бране ни показва картичката „Makedonci v pruvodu“ – мдааа, македонци от дружества като „Отоманско българско гимнастично д-во „Пелистерски юнак“ Битоля“ и „Гимнастическото Дружество на Отоманските Българи в гр. Солун“.

Бране, Бране, под македонските исторически документи как вие сърбите се гънете, а? Като клонка от върба, нали?

13) Да видим какво става и в Егейска Македония:

През 1912 г. завземайки град Лерин в Егейска Македония гърците закриват местното юнашко дружество „Бигленски юнак“. Негов председател е ВМОРО деецът Стефан Ролев от с. Върбени, Леринско.

Ето как този този ВМОРО революционер дава отчет на 9 юли 1912 г. до „Българското отоманско гимнастическо дружество в Солун“ за лошото състояние на Леринското дружество:

Ето го Стефан Ролев в средата на предпоследния ред заедно със своето юнашко дружество „Бигленски юнак“ при освещаването на българската църква в Лерин през 1910 година – изглежда, че леринските юнаци с войводата си са се гордеели със своята (Бране да каже техна ли е) българска църква:

Ето го Стефан Ролев (втори отдясно) в Битоля през 1942 г. по време на банкет на Юнашкия събор. Това е по време на Българското управление на Македония през Втората световна война:

Ех, този лош „източен сосед“, а Бране? Идва в Битоля и организира събори и банкети посветени на ВМРО войводи и ръководители на юнашки дружества като големия македонец Стефан Ролев. Лоши, лоши бугари, как не ги е срам!

14) Като сме почнали с писмата до Солун от македонските юнашки дружества, да покажем още неколко на Брането:

Българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“ е основано през 1909 г. в Прилеп. Ето и неговия печат:

През 1912 година председател на „Българското гимнастическо дружество “Златовръшки юнак” Прилеп“ е видният македонски българин, българския учител и общественик Илия Антонов от Петрич, Пиринска Македония. Ето една кратка телеграма от него до Българското гимнастическо дружество в Солун:

„Отом. Бълг.[арско] Гимн. Др/ство „Златовръшки юнак“ 21 V 1912 година гр. Прилеп
До Председателя на Гимнаст. Др/ство на Отом. Българи в гр. Солун

П. Господине,
За да може да отговорим на точка 16 от таблицата за сведения за гимн. Бълг.[арски]дружества в Отом. Държава…“

И какво имаме тука, Бране? Едни български юнаци от Прилеп пишат на други български юнаци от Солун. Чекаме да направиш некаква инсинуация за твоите етнички македонци и тука, интересно ще е какво може да измислиш…

И още едно писмо от архива на петричанина Илия Антонов, ръководителят на прилепското българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“. Пак писмото е до Българското гимнастическо дружество в Солун, дата 1 март 1912 г.:

„Отом. Бълг.[арско] Гимн. Дружество „Златовръшки юнак“ 1 III 1912 година гр. Прилеп
До г-на председател на гимн. Др/ство на Отом. Българи в гр. Солун

Господине,

Тук приключена Ви изпращаме надлежно попълнена таблицата за сведения за гимн. Българ. Дружества в отоманската държава.
Здравей!
Председател: Ил. Антонов

(В писмото горе може да видите и печата на „Бълг. гимнастическо дружество “Златовръшки юнак” Прилеп“).

Впрочем, забравихме да споменем, че всичките писма, документи, устави на юнашките дружества в Македония са написани на литературен български език. Всички знаем вече защо, но може би Брането има нова сръбска теория, обяснуване, тълкувание, интерпретация…

15) Георги Трайчев Гьоргимайков (1869-1945, София) е виден български просветен деец, историк, революционер; колега на Даме Груев и Пере Тошев в Прилепското българско училище.

През 1925 г. издава книга за родния си “Град Прилеп“. В нея на страница 156 пише за кратко именно за юнашкото прилепско дружество „Златовръх“:

„Така подредени юнаците и музиката беха гордост за прилепчани, които не са жалили никога средства, време и сили за културно-просветно начинание и техното успеване. Не така леко гледаха на тоя бърз успех на българите, обаче, турци, сърбомани, които подозираха да им наумява всичко туй на нещо като военщина и презъ 1910 г., по време на обезоръжителната Тургут-пашова акция, забраниха официално съществуването на дружеството и музиката.

Музиката се яви на сцената едва през Балканската война, при посрещането на сръбския престолонаследник, сегашния крал. За да направят прилепчани чест на високия гост, изпращат музиката да изсвири нещо в квартирата на престолонаследника. Музикантите, не знаейки сръбския марш, изсвирват българския Шуми Марица”. Щом чува това кралското величество, веднага разпорежда, чрез адютантина си, да спрат и да си заминат. Така печално се ознаменува посрещането на сръбския престолонаследник в Прилеп. По-късно конфискувани беха музикалните инструменти, за да не се чуе българска свирня! – „Съюзници-разбойници”“

Бране, защо твоите дедовци сърбите толкова са се плашели от културните успехи на българите в Прилеп, че чак са им конфискували музикалните инструменти към оркестъра на прилепските юнаци? Сръбските ти дедовци не искали да се чувало никога повече българска свирня? Такива културни хора ли сте вие сърбите, бре Бране Светозарович?

16) Роденият в Прилеп Коста Георгиев Църнушанов (1903-1996, София) е общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО.

През 1996 г. в края на живота си издава историята на организацията, която сам е създал: “Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация“. В книгата има една кратка, но интересна глава – „Значение на Соколския събор в Прага през 1932 година за живота на ММТРО“:

В главата прилепчанинът Църнушанов пише за юнашкия събор в Прага от 1932 г., когато там пристигат и членове на Юнашките дружества от Югославия, сред които са и много „българчета, между които и активни членове на ММТРО от Тетово, Кавадарци, Битоля, Кочани, Гевгели, Скопие и други места“.

Прочетете цялата глава, а и книга и попитайте Бране дали ще спори и срещу основателя на младежкото ВМРО – прилепчанинът Коста Църнушанов, който вероятно добре е знаел кои са членове на неговата организация ММТРО. За по-любознателните, ето и тази книга: “Жертвите на Скопския студентски процес“, Скопие, 1942 година от деецът на ММТРО Димитър Гюзелeв от Дойран, Вардарска Македония.

17) Роденият в град Битоля Кирил Христов Совичанов (1878-1961, София) е просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация в България (организация на македоно-одрински революционери участвали в Илинденско-Преображенското въстание). Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов.

Като главен редактор на органа на Илинденската организация – списание „Илюстрация Илинден“, често пише статии там. Четем репортажа му „Соколите от Македония“, от год. XI, книга 7 (107), септември 1939 г. на списанието:

ВМОРО деец Совичанов предава пристигането на „македончетата“ от Югославия на юнашкия събор в София. На софийската гара се случва следната сцена:

„На покъртителни сцени беха свидетели при посрещането на македончетата, неповторими в живота на човека радости изпитаха щастливите да видят събитието посрещачи.
Дългоожиданата радост, толкова силна, така горещо и толкова дълго време – цела вечност – лелеяна, като че ли парализира сетивните органи на блажените. Хвърлили се в прегръдките един другиму, те само обливат със сълзи чрезвичайната своя радост и не можейки уста да отворят от вълнение като че ли тя бе занемела – дума да отронят, с треперящи ръце милват, галят и стискат в обятията си изгубения завинаги, а сега възкръснал вече брат или сестра, дъщеря или син, баща или майка. Картина трогателна, поразяюща. Вцепенени, неми свидетели, благоговейно спрели дъх, всички очакват края на душевните излияния. Никой не смее да се помести. – Да се не накърни с нещо светото Божествено чувство.

Всички плачат. Некои с глась ридаят.
Но вълненията не свършват, краят не настъпва! Не може лесно да изтече, да се изживее така силно наслоена болка. Душата на българина въобще, на македонския българин по-специално, е толкова много видела, така тежко е наболела, че не лесно може да излекува тежки рани.“

Бране, да те питаме, за едни и същи хора ли говори битолчанинът Совичанов като пише за „македончета“ и „македонски българи“, а сърбине?

Но всъщност, знаеш ли, остави това – кажи, защо твоите дедовци сърбите разделиха поробените македонци във Вардарска Македония от братята и сестрите им – бежанци в София и в цела България? Разбрахме, че ти мозък нямаш, но сърце имаш ли, трепва ли поне леко като четеш тези сърцераздирателни сцени между македонските семейства, събиращи се на гарата в София след като години наред не са се виждали, заради телените мрежи между България и Македония поставени там от дедовците ти – сърби?

Знаем, че няма да отговориш сърбине, но ще продължим с битолчанина Совичанов:

„Пред входа на халите стана нещо небивало до сега.
В грамадното свое мнозинство родени в Македония, търговците от покрития базар на София напуснаха дюкяни и клиенти и техното мощно ура раздра цела София. Мили сцени. Мнозина познаха свои близки и тръгнаха подир тех.
Целото гостуване беше една феерия за душата на българина.“

Душата на българина, Бране, душата на презрения от теб „източен сосед“, голем дел от който е роден и в Македония…

18) И отново Кирил Христов Совичанов – битолчанинът ВМОРО революционер и Илинденец пише статия за „Български гимнастически дружества „Юнак“ в Македония“ (списание „Илюстрация Илинден“, год. XI, книга 6 (106), юни 1939 година):

Да четем какво има да каже македонецът Совичанов:

„Пак Солун бе първенецът в това от ношение. Тук бе дошъл за учител по гимнастика Бланшу, един от създателите на юнашката организация в България. На 15 XII. 1908 год. се поставиха основите на „Гимнастическото дружество на отоманските българи в Солун”. То е и родоначалник на дружествата „Юнак” в цела Македония. През ваканцията на идната година се откри в Солун курс за главатари, който бе посетен от 51 учители гимнастици и се заредиха едно след друго подобни дружества из цела Македония. Най-напред Велешани, а след тех в Битоля, в Прилеп, Скопие, Кичево, Струга, Охрид, Щип, Лерин, Банско, Куманово, Тетово, в с. Янковец (Ресенско), Дебър, Крушово – и вътре в 4 год. се създадоха всичко 18 дружества, в които се изле душата на македонския българин, жадуваща за повече слава за българския род, за величието на българската земя.

Ентусиазъмът, с който се отдава макед. българин към създаване условия за развитието на физич., му култура е ненадминат. Хора от всички възрасти и професии прегръщат юнашката организация и й се отдават всецело. Лекари, свещеници, търговци, занаятчии, ученици, чираци и калфи едно очакват, едно мечтаят – да бъдат приети за членове на юнашкото дружество. Бащи и деца, млади и стари стегат своята юнашка униформа и надвечер всички са по местата си. Дисциплина отлична, изпълнение все-отдайно.
Еснафите, същите тези еснафи, които много о-рано съхраниха народ и народни добродетели, пак изпъкнаха на лице. Те отвориха касите си, и подпомогнаха делото: бедните снабдяваха с униформи, а дружествата с музика и инвентар. Как можеше гимнастич. упражнение или поход без музика! И загърме: „Тих бел Дунав;” „Жив е той жив е;” „Не щеме ний богатство!” “Край Босфора шум се вдига” и какви ли не още песни приспособени за маршове. И тръгна цел народ по новото свое величие и гордост.“

Уникална статия, става още по-интересно:

„Когато през 1911 год. султан Мехмед Ѵ предприе обиколка из виляетите, бълг. юнак му е направил най-силно впечатление. В Битоля го посрещат под специална българска арка начело с българския владика, първенци и юнаци, а в Скопие, при поклонението му на тюлбето на султан Мурад, на Косово поле, българските юнаци са били единствения предмет за възхита на владетел и народ. Никой друг не е бил удостоен с вниманието на султана. Из всички градове той е поднасял кесии с жълтици в дар за „Юнак” и очарованието му от него е било изразявано при всеки нов ефект публично с „Чок, чок мемнун им – много, много съм доволен!”

Последния пасаж е специално послание от ВМОРО-веца Совичанов за Бране сърбинот:

„Гостуванията на дружествата по между си с общи игри са нещо най-обикновено. Помещение не се намира да побере зрителите. Всички – турци, власи, гъркомани се струпват до един вън от града на чаира, а българите сияят от радост. Горди са те, че единствени в цела Македония се проявяват по такъв блескав, по такъв импозантен начин, и всички им завиждат. Заблудени синове се връщат в лоното на своя праотец, а подкупени ренегати се червят сами в себе си, и дирят начин срам да омият. Депутации от ближни населени пунктове канят на гости българските юнаци. И те не им отказват вниманието, милостта си: сами те знаят що значи да си лишен от неизмеримото удоволствие – да видиш как потомството ти възвеличава рода ти и гради неговата мощ и велелепие.“

Бране, за тебе ли ренегате, пише Совичанов? Червиш ли се от срам в момента, сам в себе си, дириш ли начин срама си да одмиеш? Не се прави на невинен, знаем какво направи, ето, ще ти припомним:

Совичанов:
„Излетите до София през 1910 год. и до Прага 2 години по-късно на македонските юнаци, облечени в униформата на своите братя от освободената част на отечеството, оставиха неизгладими впечатления у домакини и гости.“

Бране виж, битолчанинът ВМОРО герой Совичанов говори за твоя юнашки събор в Прага през 1912 г., на който участвали и твоите „македонски юнаци“ – нещо като „Makedonci v pruvodu“ –Македонци на манифестация, нали така беше?

Ама в същата статия Совичанов пише че и тези „македонски юнаци“ са и „български юнаци“, „македонски българи“, които жадували за „повече слава за българския род, за величието на българската земя“ и че са „братя (на юнаците) от освободената част на отечеството“. Получава се картинка нещо като оная „фалшивата/манипулирана от София“ според теб втора снимка – „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“, нали така беше?

И какво излиза сега? Че македонски и български юнаци може да е едно и също, а? „Makedonci v pruvodu“ и „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“ не звучи като да са две различни неща сега, а Бране?

Помниш ли, какво те попитахме още в началото? Че може би „манипулация“ на исторически факти относно юнаците от Македония няма, а? И че май единствената ти цел е ТИ да манипулираш с македонската история и да настройваш обикновените македонци срещу България и българите, а сърбине?

Македонци, почвате ли да мислите вече? Кой ви настройва срещу Бълария вече повече от век? Май са сърбите в лицето на сръбски колонисти като Бране Светозаревич, как мислите? Мислите ли въобще?!

19) Вестник “La Macédoine” с подзаглавие “Орган на Изпълнителния комитет на Македонските братства” е вестник на Съюза на македонските емигрантски организации в България, излизал в периода 1919 – 1922 година в София на френски и английски език под редакторството на ВМОРО революционера от с. Горно броди, Серско, Егейска Македония Георги Баждаров. Целта на вестника е да информира международната общественост за положението в поробената Вардарска и Егейска Македония.

В 8 броя македонските дейци от вестника представят поредицата „Интелектуалния живот на българите в Македония“. Брой 13 е посветен на юнашките гимнастически дружества:

„It was for this reason also that the Mасеdono-Bulgarian youth preoccupied all its spiritual and intellectual forces in the secret all-national association – the revolutionary organisation. The constitution of 1908 insured seemingly at least wider intellectual and political liberties and along with the strictly national and political organisations, it brought forth into life also a great many purely intellectual and educational enterprises. One of them was the grouping of the stanch young Bulgarian generations into gymnastic societies.

Longing for larger space, freer air and greater joy, the Bulgarian young people throughout Macedonia, immediately after the above-mentioned upheaval, undertook the organisation of gymnastic societies.”

Бране, ето ти идея за нова манипулация – на снимката по-горе македонските дейци от вестник “La Macédoine” са написали „Athletic games in Monastir on August 2, 1916 in observing the annual celebration commemorating the great Macedonian insurrection of 1903.“

Освен родния ти сръбски, английски език знаеш ли Бране? Да ти преведем: Юнашките игри удържани в Битоля на 2 август 1916 г. по случай празнуването годишнината на голямото МАКЕДОНСКО въстание от 1903 г.

Виж, Бране, пише за „македонското въстание“ от 1903 г., чак с главни букви ти го написахме да не го пропуснеш! Идеално за нов твой „доказ“, тип „изсечок во кой пишува македонец/македонски = на етнички македонци, бугарите да одат сега да си …“.

Нищо че това „македонско въстание“ е публикувано в статия, в която се говори за интелектуалния живот на българите в Македония. Нищо, че в самата статия, на последния ред буквално пише „Our illustration represents games of the Monastir Athletic Society on the occasion of the annual celebration in connexion with the Bulgarian insurrection during the year 1903.“

Българско въстание от 1903 г. В същата статия пише, обаче че въстанието е и македонско. А, сега де – Бране, получи ли error 404? Щото за теб вече знаем, няма как да може едновременно да има „Makedonci v pruvodu“ и „Скопски български юнаци в Прага 1912 г.“. Няма как те да бъдат едно и също, както няма как и въстанието хем да е македонско, хем да е българско. Нали, Бране? Щото за теб историческата истина не ти е мила. Ти друга мисия имаш. И, признаваме ти – успешно я изпълняваш до сега, сърбине – успешно заблуждаваш македонците с историческите си манипулацийки. И сега като си разобличен – хайде пак помисли дали отново искаш да манипулираш с историята на нас македонските българи. Защото ние сме наследници на ВМРО, а ВМРО забавя, но не забравя, ти глупав сръбски манипулаторе на нашата скъпа македонска история.

***

P. S. Ако някой още не се убедил, че сръбският колонист Бране Светозарович е уникален манипулатор, ето вижте още нещо, дребно, но трагикомично и показателно:

Във втория си Фейсбук пост Брането патетично ни обявнява, че „Има големи реакции и позитивни и негативни во Бугарија за мојата објава за Македонците во Прага, па еве во прилог и едно кратко видео.“

Като пример за позитивна реакция от България Брането посочва ето тази снимка:

Човек като се заглежда вижда някаква статия, написана на български език, където патетично се защитава македонистката позиция на Брането и се отправят нападки срещу България.

Сега. Винаги сме казвали, че разликата между нас македонските българи и сърбо-македонистите е една главна – ние българите от Македония обичаме истината и стигаме до нея като се ровим в оригиналните източници на информация. В случая, именно с малко ровене достигаме до оригинала на тази „позитивна реакция“ от България:

И какво излиза сега?

НЯМАМЕ позитивна реакция от България за глупостите на Брането. НЯМА никаква българска статия или някаква позитивна публична реакция идваща от България и посветена на идиотиите на Брането.

Имаме обикновен Фейсбук пост, умело замаскиран като линк към статия озаглавена „Д-р Бранислав Светозаревик: Класичен пример на „историски ретуш““ – пак да повторим – НЯМА такава статия 😀 А ласкавия текст във въпросния Фейсбук пост е написан на български език не от българин от България, а от някой си сърбо-македонист с име Дарко Гоцевски, който отгоре на всичко в поста си е приравнил с фотошоп двете снимки да изглеждат напълно еднакви. И този македонист тръгнал да пише за „Класичен пример на историски ретуш“… Няма такава простотия просто :–D

Ех, Бране, Бране, толкова зор и желание некой в България да ти обърне позитивно внимание, че чак си измисляш и истории за „големи позитивни реакции за мене во Бугария“.

Брате Бране, ти не само излезна, че си манипулатор на македонската история, но се оказваш сега и че си един пълен, неосъществен и жаден за незаслужена слава нещастник и комплексар. Пълен цирк с тебе, друже.

---

Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski.com