Група застаряващи югоносталгичари обявили се за македонски (чети македонистки) “интелектуалци” публикуват отворено писмо до Европейския съюз. В него те се обявяват против декларацията приета в Народно събрание на България, в която български политици ясно заявяват, че българската история в Македония не е за продан и ако македонистите в Македония искат да влезат в Европейския съюз те първо ще трябва да престанат да фалшифицират историята на македонските българи.
Цялата декларация на клуба “Застаряващи фенове на Югославия” иначе самобявили се за македонистки „интелектуалци“ я има онлайн като в тази статия ще коментираме само един пасаж. Но за това пък какъв пасаж: брутални лъжи в стил „крадецът вика дръжте крадеца“. Нека прочетем словоблудството на югославските баби и дедовци известни още като македонистки „интелектуалци“:
„Во XIX век, кога во европски рамки романтизмот е во процут, во Македонија се јавуваат првите никулци на просветителството преку ликот и делото на Кирил Пејчиновиќ и Јоаким Крчовски. Во втората половина на XIX век, како време на преродба и национално будење, во Македонија изникнуваат значајни книжевни имиња како: Константин и Димитар Миладинови, Рајко Жинзифов, Григор Прличев, Ѓоргија Пулевски и др. Нашиот источен сосед се обидува да го присвои целиот XIX век и тврди дека сите наши дејци од тоа време се Бугари. Но, историските факти говорат дека во услови на немање држава и немање стандардизиран јазик, македонскиот обичен човек својата идентификација ја остварувал преку религијата односно црквата. Кога неканонски била укината Охридската архиепископија (1767 г.), Македонецот бил принуден да ги остварува своите верски потреби во локалните цркви кои биле под јурисдикција на Цариградската патријаршија или на Бугарската Егзархија.“
Скрийншот:
Както виждате от текста скъпите сърбо-комунисти македонисти обвиняват България, че „Нашиот источен сосед се обидува да го присвои целиот XIX век и тврди дека сите наши дејци од тоа време се Бугари.“
Значи историята на XIX век в Македония и дейците, които действали през това време не били българи, а „етнички македонци“, които сега България се опитвала да ги „присвои“. Слава богу, явно старческите години си казват думата и юго-носталгирачите македонисти са направили грешката да изброят поне малка част от тези „етнички македонци“ – дейци, които България искала да ги „присвои“. Ето ги и тях изброени горе в текста:
“Кирил Пејчиновиќ и Јоаким Крчовски; Константин и Димитар Миладинови, Рајко Жинзифов, Григор Прличев, Ѓоргија Пулевски и др.“
Македонистите имат проблем, който обаче осъзнават: 21 век сме и има интернет. Това означава, че обикновеният македонец може да влезе в интернет и да получи сам достъп до оригиналните творби на тези дейци от които ясно се вижда, че те са се самоопределя за българи и езика си са наричали български. Тъй като юго-македонистите не могат да избягат от този факт те прибягват до може би най-култовия постулат на македонизма: „Нашите македонски дейци били етнички македонци, но сами се нарекувале бугари оти одили на Бугарска екзархиска църква“.
С други думи, според македонизма, ако някой от гореспоменатите македонски дейци се е наричал българин, то това било защото ходел на църкви стопанисвани от Българската екзархия. Ето и пасажа с който македонистите се презастраховат:
„Но, историските факти говорат дека во услови на немање држава и немање стандардизиран јазик, македонскиот обичен човек својата идентификација ја остварувал преку религијата односно црквата. Кога неканонски била укината Охридската архиепископија (1767 г.), Македонецот бил принуден да ги остварува своите верски потреби во локалните цркви кои биле под јурисдикција на Цариградската патријаршија или на Бугарската Егзархија.“
Мдаааа, но с тази македонистка теория имаме един проблем – проблем, с който македонистите показват не само желанието си да манипулират историята, но и математиката. Сърбо-македонистите явно смятат обикновения македонец за абсолютен дебил, който не може да извърши елементарни математически изчисления.
Защото, македонци, ако не знаете дори да беше вярна теорията на македонистите (а тя не е, но за да има дискусия нека кажем, че е), Българската екзархия е създадена 1870 година и съществува в Македония до 1912 или само 42 години. А населението в Македония се е наричало българско и преди и след тези години. От изброените дейци само българския възрожденец от Охрид Григор Пърличев и българския опълченец и ранен македонист Георги Пулевски от Галичник са творили основно след 1870 година. Всички останали изброени дейци творят преди тази дата! Отново, вижте теорията на македонистите:
„Но, историските факти говорат дека во услови на немање држава и немање стандардизиран јазик, македонскиот обичен човек својата идентификација ја остварувал преку религијата односно црквата.“
Ама чакайте малко бе глупаци! Преди 1870 година НЯМА и Българска държава!
НЯМА и стандартизиран български език! НЯМА и официална българска църковна институция в лицето на създадената през 1870 година Българска екзархия!
И ВЪПРЕКИ ТОВА македонските дейци САМИ се наричат българи, а не „етнички македонци“! И ВЪПРЕКИ ТОВА, като изключим ранния македонист Пулевски, всички останали дейци САМИ наричат езика си български, а не „македонски“!
Така например първият деец от списъка на македонистите Кирил Пейчинович от с. Теарце, Тетовско (Долни Полог), Вардарска Македония през 1816 година в Будапеща ще издаде книгата си “Книга сия зовомая Огледало“, в която ще напише:
“Книга сия зовомая огледало / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии, многогрешним во Йеромонасях и недостойнейшим Игуменом Крал Марковаго монастиря, иже во Скопие у Маркоа река храма светаго великомученика Димитрия КИРИЛ ТЕТОЕЦ ПЕЙЧИНОВИЧ; и издася на тип иждивением и потщанием благоговейнаго во Свещеницях господина Косте Стошича попа от Призрена града. – В Будине граде писмени Кралевск. университета Пещанскаго, 1816.”
Значи Пейчинович пише на „язиком Болгарским“, който се говорел в неговата родна „долния Миссии“. Защо Пейчинович нарича Македония „долна Мизия“ и коя ли ще да е пък „горна Мизия“, нека македонистите отговорят. Подсказка за тях: Не скъпи сърбомани, не е умилената ви Сърбия.
И докато македонистите се чудят как „етничкиот македонец Пейчинович, който бугарите сакат да присвоят“ е пишел книги на български език, нека да им дадем и една математическа задача:
Създаване на Българската екзархия – 1870 година.
Творби на Пейчинович писани на „язиком Болгарским“ – 1816 година.
Колко години преди Екзархията „етничкиот македонец“ Пейчинович пише книги на „язиком Болгарским“, бе сръбски серсеми? Що не е пишел на „македонски“? Щото сигурно е бил българин, пишещ на български в години, в които не е имало нито Българска екзархия, нито Българска държава, нито дори Българската революционна организация! Де късмет да имахте с математиката, та барем за едно от тие три неща да се хванете и да излъжете, че „етничкиот македонец“ Пейчинович писал на български не защото бил българин, ами щото от Българската Екзархия/Българската държава/Българските революционни организации така му „казали“.
Вторият македонски деец, който „бугарите сакат да присвоят“ е Йоаким Кърчовски от с. Осломей, Кичевско, Вардарска Македония.
В книгата си “Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова” издадена също в Будапеща, 1814 година, Кърчовски пише:
„Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова, собранная от различних святих писаниях и преведена на простейший язик болгарский ползования ради простейших человеков и некнижних.“
В “Книга нарыцаемѧ Мытарства : Изданіе трето“, Белград, 1860 година пък пише:
“преведена отъ славенски на болгарскiй языкъ отъ житiето на свѧтаго Василиѧ новаго за двадесетъ-те мытарства които е преминала света Ѳеодора”
Сърбоманите обявили се за македонистки “интелектуалци“, моля, вадете калкулаторите:
Книгите на „етничкиот македонец“ Кърчовски, които той пише на болгарскiй языкъ са издадени през 1814 и 1860 година. Това са колко години преди създаването на Българската екзархия от 1870 година?
Райко Жинзифов от Велес, Вардарска Македония също е в пантеона на „етничките македонци, които бугарите сакат да присвоят“ според сърбо-македонистките „интелектуалци“.
Добреееееее.
“Новобългарска гусла“, публикувано в сп. “Братски труд”, книга IV, Москва, 1862 година:
Из стихотворението “Гусляр в собор”:
“Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна,
нема да бидит гърчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба в Вардар река,
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я Българка сум. Българин сум я,
Българе живеят в тая страна!”
Колко години преди създаването на Българската екзархия „етничкиот македонец“ Райко Жинзифов обявява тържествено, че в Македония живеят българи? Моля сърбо-македонистите да кажат.
„Българе! Каква е тая клета съдба на мила наша майка България! Какви са тия тежки български мъки как напрежни, така и сегашни! Кини ся сърцето на човека, душата му не ще са ся държи в телото, кога човек си помисли каква гъста и мрачна мъгла покривала и още покрива небото на сирота ни мила България и какви препятствия треба да ся надвият, за да блъсни сълнце по замръзнатата, българска земля, да озеленеят широки кичести полета, да дадат плод заборавените изсушени ниви, да разцветат плодовити дървета…, да замлъкнат вещици-кукувици, които кукуваха и досега кукуват над България!“
Познахте кой е писал тези редове, нали скъпи македонистки „интелектуалци“? Точно така, Жинзифов в “Две думи към читателите“, предговор към сп. “Братски труд”, книга IV, Москва, 1862 година
Айде сега да смятаме заедно: Българска екзархия 1870 година, Райко Жинзифов в ролята си на български патриот 1862 година…
В “Прошетба“, публикувано в сп. “Братски труд”, Москва, 1860 година пък Жинзифов ще напише следното:
“(Посвещавам Д. Миладинову)
Как ет драго, как ет мило,
Все що Българско народно
А що Гърчко, пусто бьiло,
Недостойно и противно”
Завилията, забравил е да напише, че всичко “етничко македонистко” му е мило и родно, объркал се е заради Българската екзархия… Екзархията е виновна – нищо, че тя ще бъде създадена 10 години по-късно. Македонистите ще ни обяснят разликата в годините, те са по математиката…
Братя Миладинови също не са пропуснати от “завоевателните намерения на бугарите“. Видите ли според македонизма братя Миладониви, автори на сборника „Български народни песни“ са били „присвоявани“ от българите. Наистина, какво общо имат българите с хора, които са написали „Български народни песни“? И то не в София, а в Загреб, 1861 година?! Година в която няма нито българска държава нито несъществуващата по това време Българска екзархия! Но не, тя е забъркана тук, няма начин, тя е имала пипалата на мафията чак до Загреб и още преди да съществува. Македонизъм не, не е равен на дебилизъм.
В самият предговор на сборника Константин Миладинов си пише, че е събрал тези „български песни“ от „най-южните славяни българи“, но не, според македонистите ние българите нямаме нищо общо с тези български песни, събрани от южните българи.
Отново македонистите да отговорят – ако в Македония са южните българи, къде са северните българи, господа югоносталгичари? Чува ли ли сте за Мизия и Тракия? А знаете ли, че същия този Константин Миладинов нарича вашата „етничка Македониjа“ – о, неземен ужас: ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ? (Де да беше само той – същото го прави и съгражданинът на Миладиновци идеологът на ВМРО Христо Матов от Струга в брошурата си от 1897 г. “Сръбските претенции в Западна България“, но това е друга тема)
Не вярвате? В свое писмо от 31.1.1861 г., до Георги Ст. Раковски във връзка със събраните от Константин Миладинов български народни песни последният ще настоява Македония да бъде наричана „Западна Болгария (как и требит да се викат)“, а броя на неговите сънародници там ще определи на „повике од два милиона болгаре“:
Писмото в цялост и в оригинал може да прочете в издадената през 1964 година книга с писма на братята “Братя Миладинови. Преписка“, като автор е ВМОРО революционерът от Вранещица, Кичевско Никола Трайков.
Българите, според македонистите, искали да „присвоят етничкиот македонец“ Димитър Миладинов от Струга, който не бил българин въпреки че сам ще напише “Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана – кръвта цела Болгарска блага!”
Това той ще го напише през 1860 година, но разбира се, за тези негови думи иначе „етничкиот македонец” с блага българска кръв Димитър Миладинов е въведен в заблуда от създадената след неговата смърт Българска екзархия (Да, точно така – ако македонистите ви приличат на дебили с техните теории – такива са.)
Ако някой македонец, който чете тези редове, вече му е писнало да бъде лъган и манипулиран от македонистите и иска да прочете повече за братя Миладинови – в Библиотека „Струмски“ има над 25 книги и статии писани от и за братята от техни роднини и съратници.
1,668 Прочетена, 2 Видяна днес