Роденият в Прилепската махала Варош Гьорче Петров Николов (1865-1921) е виден ВМОРО революционер, един от водачите на организацията. Още от 1885 г. е член на Българския таен централен революционен комитет. Работи като български учител в Скопското българско педагогическо училище, Битолската българска прогимназия и Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Неофициално работи като български разузнавач в Македония – събира географски и етнографски материали за областта, които предава на Министерството на войната на Княжество България, с цел по-добро ориентиране на Българската армия при една евентуална бъдеща война за Македония. Става активен деец на ВМОРО, списва редица вестници, участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През войните е назначаван от българското правителство за български управник в македонските градове под българска власт Сяр, Битоля и Драма. Началник е на Бюрото за настаняване в България на българските бежанци от Македония и Тракия в земеделското правителство на Александър Стамболийски. Убит е през 1921 г. след разкол с водача на ВМРО Тодор Александров.

Въпреки автобиографията си изпълнена със служба на България като български учител, български кмет, български разузнавач, български чиновник, български военен и най-вече – въпреки собственото си национално самоопределение като българин, сърбо-македонизмът не е пропуснал да обяви и този македонски българин за “етнички македонец, национален хероj на етничките македонци”. На него например е кръстена най-голямата община в Р. С. Македония, а десетки македонисти прекарват стотици часове в интернет пространството да тръбят как България и българите им “крадяли” историята и съответно героя Гьорче Петров.

Толкова зор имат македонистите да защитят създадената през 1945 сърбo-македонистка историография, че те няма да се спрат пред нищо да убедят обикновените македонци, че Гьорче Петров бил някакъв “етнички македонец коj се борел за етничките македонци во етничка Македониjа”. И понеже, както казахме, за сърбо-македонистите няма никакви пречки само и само да излъжат македонците, те ще го направят за пореден път чрез любимия си похват – като фалшифицират труд на въпросния герой.
Досега сме ви показвали как сърбо-македонистите лъжат македонците фалшифицирайки:
-> ВМОРО революционера Георги Ачков от Прилеп и неговата книга“Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир”;
-> Писателят Димитър Талев от Прилеп и неговият роман “Илинден”;
-> Драматургът Войдан Чернодрински от с. Селци, Стружко и неговата пиеса „Македонска кървава сватба“;
-> Фолклористът от Босна Стефан Веркович и неговия сборник “Народне песме македонски Бугара”;
-> Фолклористите братя Миладинови от Струга и техният сборник „Български народни песни“;
-> Фолклористът Серафим Боянов от с. Долно Драглище, Разложко и неговият „Сборник от български народни песни“;
-> ВМОРО революционерът Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско и неговият “Дневник”.
Сега е ред да ви покажем и как сърбо-македонистите лъжат македонците, фалшифицирайки фундаменталния труд на Гьорче – “Материали по изучаванието на Македония“:

Книгата е издадена през 1896 г. в София и в нея Гьорче Петров описва по-важните планини, реки и пътища в Македония, както и голяма част от различните райони на областта и тяхното народностно население.
Фалшификатът на въпросната книга на Гьорче е следния:

Да запишем официалната информация за фалшификата, за да остане за вечен срам на сърбо-македонистите:
Петров, Ѓорче (1896). превод: Марио Шаревски (уред.). Материјали по изучувањето на Македонија (2016. изд.). Скопје: Единствена Македонија. ISBN 978-608-245-113-8.
Както виждате от корицата фалшификатът е направен от този хубостник – сърбо-македонистчето от Скопие м-р Марио Шаревски, който, представете си, искал да става “Political and Geopolitical scientist”. Толкова е комплексиран на тема “Яз сакам да бидам македонистки академик како идолот ми бЛаже Ристевски”, че Марио на корицата, а и в книгата ще се потписва като магистър: “М-р Марио Шаревски”… Патетично.

Мдаа, ударно започваш кариерата си на “учен” майоре Марио, като фалшифицираш фундаментална историческа книга от велик македонски деец, добро бъдеще те чака в редиците на сърбо-македонистките фалшификатори на македонска история…
С м-р майор г-н Марио не сме приключили още (тепърва ще се подиграваме на този аутист), но да започваме вече с фалшификациите:
1. Още на страница 2 в оригинала на книгата си Гьорче Петров пише следното за положението на албанците в Османската империя:
“Северо-Албанците са всекога лошо настроени спрямо правителството. Даже мухамеданите Албанци, при всичкия си религиозен фанатизъм, страшно ненавиждат едноверците си Турци, което последните им връщат с лихвата наедно. Положението на Албанците в политическо отношение е почти същото с онова на Българите в Македония. С хиляди по-видни Арнаути гният по затворите на мястото или в заточение за съчувствие на Конгреса.”

Почитателят на македонската алтернативна история сглобена в Югославия Марио Шаревски (що си оставил в-то във фамилията си, бе льольо?! Бъди истински сърбо-македонист, заличи всичко българско в себе си, махни в-то) ще ни предаде оригинала на Гьорче така:
“Северо-Албанците се секогаш лошо настроени спрема Владата. Дури муслиманите Албанци, при сиот свој религиозен фанатизам, страшно ги мразат своите истоверни Турци, што последните за тоа им враќаат заедно со камата. Положбата на Албанците во политички однос во основа е речиси иста со онаа на Македонците во Македонија. Илјадници повидни Арнаути гнијат по затворите на местата или се во заточеништво поради учество во Конграта.”

Българите в Македония на Гьорче Петров са заменени с (“етничките”) македонци на майор Марио Шаревски, който иначе сам си е написал, че по занимание бил, внимание, …МАКЕДОН:

И докато работи като МАКЕДОН Марио не е пропуснал да фалщифицира и страница 48 на Гьорче, където той говори за населението на Тетовските села в западна Вардарска Македония:

“Населението в тези села е смесено от Българи и Арнаути. На юг от Тетово преобладава арнаутският елемент, а на север от Тетово преобладаващият елемент е българският. Селата по предгорието стоят малко по-долу от полските села.”
Майор/Магистър Марио, който работи като МАКЕДОН иначе, ще фалшифицира този абзац на Гьорче Петров като излъже днешните обикновени македонци така:

“ Населението на тие села е мешовито од Македонци и Арнаути. На југ од Тетово преовладува арнаутскиот елемент, а на север од Тетово преовладувачки елемент е македонскиот. Селата во подгорјето стојат малку подолу од полските села.”
Забележете как професионалният МАКЕДОН Марио ще фалшифицира българите на Гьорче, но няма да пипне арнаутите. Защо, бе Марио така? Май щото пълниш гаките от твойте съграждани албанците, ако си позволиш да ги фалшифицираш ще ти се случи случка с тях може би, много по-лесно е да фалшифицираш добронамерените българи, нали, те винаги си трайкат, щото по някаква историческа причина са приели, че ти си малкото, объркано, аутистично брадче на което свичко трябва да бъде простено, нали майоре, Марио? Само, дето ние сме ВМРО и знаем, че ти не си нито македонец, нито българин и няма да ти простим, защото знаем, че си един обикновен сърбин, чиято цел е да фалшифицира македонската история. Затова ще продължим да те раззобличаваме, тебе сърбине со говорна маана:
На страница 83 Гьорче ни казва за населението из скопските планини следното:
“Населението е повече българско, а арнаути има само по политe на Сува гора и 2-3 села по склонът на Рудина и Матейчката планина.”

Изградилият невероятна кариера като МАКЕДОН Марио ще ни предаде пасажа така:
“Наслението е најмногу македонско, а Арнаути има само по полите на Сува Гора и 2-3 села на падината на Рудина и Матејчката Планина.”

Отново майор-магистър-македон Марио ще замени българското население на Скопско с “македонско” такова, но албанците няма да пипне (Впрочем, ако албанец и арнаутин са синоними, дали българи и македонци не са също така синоними?! Знаем, кой знае отговора – МАКЕДОН-а Марио, той да ни каже).
Не само тук, но и на страници 84-85, където Гьорче ни разказва за съвместния отпор на българи и албанци против разни разбойници:
“Последните отбегват да нападат в места със смесено население, защото българи и арнаути със съединени сили дават им отпор. ”
“От тук е родом известния патриот „кумита” Стефо, който, на чело на една дружина от българи, беше се наел да истреби опустошителите на родната му страна Порече и на цело Кичевско.”

Ето как сърбо-македонистът Марио ще се изгаври с македонската икона Гьорче Петров, фалшифицирайки го така:

“Сепак, тие избегнуваат да напаѓаат во места со мешано население, затоа што Македонците и Албанците со здружени сили им даваат отпор.”
“Од тука е родум познатиот патрио „комита” Стефо, којшто на чело на една дружина од Македонци, се беше нафатил да ги истреби опустошувачите на родниот му крај Порече и на цело Кичевско.”
Вместо коментар на горното, нека направим една кратка пауза от тематиката и си отговорим на философския въпрос: има ли съдба? Знаци от Вселената? Нещо по-така?
В смисъл, вижте, в името и титлите на фалшификатора Шаревски всичко започва с буквата М: той е Майор, добре де – Магистър, работи като Македон, казва се Марио… Ако са ви малко М-тата, ето, да си припомним Уикипедия профила на сърбо-македониста:

Четете ли? Той е ползвател на Уикипедия като Македонец, по народност е Македонец, ама и по националност е Македонец, ама 100% чистокръвен Македонец, някой, ако не е разбрал досега идентитетот му какъв е. Не само това, но той живее в Македония, при това в Република Македония, в Македонско Скопие, в квартал Македонски Капишец, майчиния му език е МАКЕДОНСКИ – написано с главни букви да не се обърка някой. Всичките му интереси са свързани с Македония, Македонците, Македонския народ, Македонските села, Македонските области.
Толкова много М-та, толкова зор Майор-Магистър-Македон Марио да ни каже, че той е, цитираме от профила му горе:
“Јас не сум ништо друго освен МАКЕДОНЕЦ!!! Јас сум само МАКЕДОНЕЦ!!! Чистокрвен МАКЕДОНЕЦ!!!! Ја сакам МАКЕДОНИЈА!!!”
Ми не, Марио, ти не си македонец, ти си сърбо-македонист. Това, че не знаеш разликата между македонец и македонист е твоята трагедия. А нашата е, че не знаем и не можем да се досетим на база написаното от теб в Уикипедия профила ти, че най-вероятно страдаш и от психически проблеми. Щото тогава би било тъпо толкова да ти се подиграваме. Ама какво да направим – ти фалшифицира нашето ВМОРО в лицето на нашия македонски българин Гьорче Петров и затова в момента си не само разобличен, но и подиграван. Съдба, какво да се прави…
А, че Гьорче Петров е българин, САМ назовал се такъв и САМ определил етнографската граница между българи, сърби и албанци в Македония става ясно като прочетем страницa 138:
“(Планината Църна Гора) е естествена етнографическа граница между българския, сърбския и арнаутския елементи на полуострова. За нас Българите тя има по-големо значение даже от Шарската верига.”

Ето го и наш Марио:
“Тоа значење станува у заради тоа што таа е природна етнографска граница меѓу македонскиот, српскиот и арнаутскиот елемент на Полуостровот. За нас Македонците таа има поголемо значење дури и од Шарската верига.”

И още от страница 139:
“Населението при полите и и от двете страни е христианско, а по склоновете и билото и – арнаутско, диво и недостапно. Както ще се каже на потребното место, това арнаутско паселение е от големо местна географическа важност, защото образува от себе си един неутрален пояс между Сърбите и Българите.”

Познайте Марио коя националност ще фалшифицира:

“Населението во подножјата и од двете страни е христијанско, а на падините и билото – арнаутско, диво и недостапно. Како што ќе се каже на потребното место, тоа арнаутско население е од голема месна географска важност, затоа што од себе создава еден неутрален појас меѓу Македонците и Србите.”
Магистре Марио, в твоя Уикипедия профил четем, че ти си бил “100% чистокрвен МАКЕДОНЕЦ”, даже “прапотомок на Античките (Древните) МАКЕДОНЦИ” и ако някой все още не е разбрал, ти си, по твои собствени думи:
“По државјанство, географски, правно и административно-политички сум истотака МАКЕДОНЕЦ”:

Сега въпросът на въпросите е ти така ли доказваш своята македонщина? Като фалшифицираш българите в Македония, но не и арнаутите и сърбите? Тях не ги пипаш, само заменяш българите с “македонци”? Защо бе, Марио? Да не би македонците да са българи? Не са, нали, на тебе никой няма право да ти негира/отрича златния античен, правно-административен, политички, чистокръвен македонски идентитет, нали така? А ти какво правиш с идентитета на Гьорче Петров? Кажи лицемере сърбомански? Не пише ли Гьорче САМ “За нас Българите”??? Как тъй при теб това магически става на “За нас Македонците”??? Кой краде история, Марио? Кой я фалшифицира? Кой отрича и негира националности? Кой ги сменя? Ние македонските българи или ти магистъра, работещия като МАКЕДОН, правно-административно-политичко македонеца със 100% чистокръвна атнична кръв? Ненормалник.
На страница 148 Гьорче Петров ще пише за намиращия се край Куманово Карпински манастир. Според Гьорче “Манастиря е български”:

Според заетия да работи като МАКЕДОН Марио Шаревски “Манастирот е македонски”:

За Гьорче населението на Конечката планина е юручко и “чисто българско”:

За Майор Магистър Македон Марио то е юручко и “чисто македонско”:

Ето какво казва на страница 198 Гьорче Петров за населението на Тетовското поле:

“Некога самото поле и околностите му са били населени исключително с българи. Днес то представлява един вид етнографически оазис от българско население, защото от всекаде почти е заобиколено с места, населени исключително с Арнаути. Арнаутското население в него е още в меншество, но силно расте.”
Фалшификаторът Марио Шаревски ще представи пасажа така:

“Некогаш самото поле и неговата околина биле населени исклучиво со Македонци. Денес тоа претставува своевидна етнографска оаза од македонско население, затоа што речиси насекаде е заобиколено сс места населени исклучително со Албанци. Арнаутското население во него се уште е во малцинство, но силно расте.”
Българите в Тетовско ще се превърнат в “етнички македонци” за Марио, но албанците ще си останат албанци. Иначе македонците не са българи, но албанците са си албанци, нали Марио?
На страници 224-225 Гьорче Петров описва населението на областта Тиквеш – българи, които тук изповядват не само Християнството, но и Исляма. Гьорче коментира и българския език, запазил се при българите мохамедани, известни с наименованието помаци:

“Населението в Тиквеш е българско и се дели на българи християни и българи муслюмани. Църковно Тиквеш спада в Струмишката гърцка епархия, на отпреди неколко години Тиквешани признаха екзархията…”
“Българския език, животът е напълно спазен в тиквешките помаци.”
Работещият по цял ден като МАКЕДОН Марио Шаревски ще фалшифицира тези изречения на Гьорче и ще ги представи така:

“Населението во Тиквеш е македонско и се дели на Македонци христијани и Македонци муслимани. Црковно Тиквеш потпаѓа под Струмичката грчка епархија, но од пред неколку години Тиквешани ја признаа Егзархијата…”
“Македонскиот јазик и начин на живот се наполно зачувани кај тиквешките помаци.”
Абсолютен фалшификат от страна на Магистър Марио, но тук си струва да отворим една скоба и да коментираме нещо важно, което разбива поредния малоумен македонистки наратив:
Всеки, който следи македонския въпрос знае, че най-големият проблем на македонистите е да обяснят на македонците как така 99,5% от македонските национални герои преди 1944 г. са се самоопределяли като българи.
“Разрешението” на този проблем на македонизма е винаги едно от двете:
1. Или ще фалшифицират думата българин в македонските исторически документи и ще я заменят с “етнички” македонец;
2. Или ще намерят някакво оправдание/обяснение на думата българин.
Марио, ясно, прибягва да способ №1. Но много македонисти прибягват до способ №2 като най-често техното про-сръбско оправдание/обяснение е, че българин не значело националност, а значело “етнички македонец кой оди да се черкува во бугарска църква стопанисвана от бугарската екзархия”.
Точно това малоумно сръбско и македонистко обяснение е разбито както виждате в пасажа по-горе от Гьорче Петров. Защото ако българин значело “етнички македонец припадник на бугарската екзахия”, защо Гьорче не пише “етничките македонци во Тиквеш се делят македонци християни “бугарски” екзархисти и македонци мюсулмани”? Защо казва, че Тиквеш е населен от българи, които, очевидно, според религиозната си принадлежност са или християни или мюсулмани? Не само, че говори за българи мюсулмани, а не за етнички македонци – мюсулмани, но той говори и за техният БЪЛГАРСКИ език. Да не би да е искал да напише “етничко македонския език на мюсулманите кой се вика бугарски заради бугарската Екзархия”? Каква българска християнска екзархия при МОХАМЕДАНИТЕ??? Или при ЕЗИКА им???
Македонистите да кажат, те са майстори на върти-сучи, сичко ке направам, ама нема да признаам, дека нашите херои са били бугари, зборуващи бугарски език, от Белград ми кажаа да упорствам до края и аз като мало сръбче ке изпълнявам шо ми кажаха белградските господари…
Подобно нещо виждаме и от страница 236, където Гьорче описва населението на Прилепското поле – българско, с малко турски села тук-там. Българското население в духовно отношение припознават Българската екзархия, докато в Битолско и Леринско все още има село припознаващи чуждата им гръцка Патриаршия – затова и Гьорче ги нарича “гъркомани”, защото са българи, които се гърчеят, отричат родното си българско и прегръщат чуждото гръцко:

“Населението на целото поле е Българско. Селата в Прилепското поле са подчинени в духовно стношение на Екзархията, а повечето от селата в Битолското и Леринско още киснат в Гъркоманство. Турските села са малко.”
Майор Марио понеже няма как да обясни на сбунетите днешни македонци зашо Гьорче не дели “етничките македонци” на “бугаромани-екзархисти” и “гъркомани-патриаршисти”, а направо си пише за българи, разбира се, просто ще смени българското население с македонско:

“Населението на целото поле е македонско. Селата во Прилепското Поле во духовен однос се потчинети на Егзархијата, а повеќето од селата во Битолското и Леринското Поле се уште се гркомански. Турските села се малку.”
За награда за многобройните си фалшификации в книгата МАКЕДОН майор магистър Марио ще получи “Македонска ѕвезда за национална гордост” от други фалшификатори, пардон, “редактори” на македонистката Уикипедия, като сърбо-македониста Кирил Симеоновски, който дори ще даде на Марио некаква полу-комунистическа петолъчка “За трудољубивост и посветеност во работата.”:

Какво ли е чувството да си раздаваш награди за фалшифициране на история…
На страница 253 Гьорче разкарзва как преди време река Вардар заляла тетовското село Сиричино. Бедствието било описано в една бележка в селото, бележка, която Гьорче съжалявал, че не преписал, защото тя била важна в етнографическо отношение, защото била написана на местния “български говор”:

“Съжалявам, че не можах да се сдоби с буквален препис от тази интересна на български говор написана бележка, която е ценна и в етнографическо отношение.”
Майор Македон Марио ще ни каже, че бележката всъщност била написана на “македонски говор”:

“Жалам што не можев да се здобијам со буквален препис на таа интересна и на македонски говор напишана белешка, која е вредна и во етнографски однос.”
Както виждате преводите на Македон Марио винаги са 1 към 1, естествено, без частта за българи/българско заменено с македонци/македонско.
Въпросът тук е друг – след като толкова точно Марио е успял да направи превода на книгата, трябва да знаем как точно е извършил този подвиг?! Така де, книгата е написана на литературен български език, език, който Македон Марио САМ си признава, че не знае:

Видите ли, јазици кои ги зборува са МАКЕДОНСКИ (мајчин), англиски и во помала мера руски и чешки.
Много е важно македонски език да е написано с ГЛАВНИ букви, да не би някой да се обърка или не разбере, но както и да е – Марио не знае български език, а превежда книга от 742 страници написана на български…
Мистерия на Мистериите, нали Македон Марио – ти никога не спираш да ни изумяваш! Все пак си Магистър, работиш като Македон, пардон – като МАКЕДОН, говориш МАКЕДОНСКИ, политичко-административно-освидетелствано-от-психиатър си само и единствено ЕТНИЧКИ МАКЕДОНЕЦ, за теб няма невъзможни неща, включително и да преведеш 742 страници на език, който НЕ говориш! Браво, македонисткия Супермен, Белград се гордее с теб!
На страница 267 Гьорче Петров пише за 16 села разположени по склоновете на река Лепенец:

“По този дол са двете страни с разположени 16 богати села, известни под общото название „Сириник“. Всички тези села са населени с българи, които се занимават вече с дърводелие — правят ковчези, ралици и др. т., които продават в Тетово и Призрен. Говорът им в основата си е български със силна примес от Призренски говор. Курбанът и някои други български обичаи все още са спазени у тях. Естествено укрепената им местност и юначеството на населението са помогнали на Сирикчаните българи християни да останат сред околния арнаутски елемент, като остров в море.”
Ето как Марио МАКЕДОНата ще предаде този пасаж:

“По тој дол од двете страни се расположени 15 богати села познати под заедничкиот назив Сириник.
Сите тие села се населени со Македонци, кои се занимаваат најмногу со дрводелство прават ковчези, рала и др. кои ги продаваат во Тетово и Призрен. Говорот им е во основа македонски, со силни примеси од призренско-српскиот говор. Жртвувањето (курбанот) и некои други македонски обичаисе сè уште зачувани кај нив. Природно утврдениот предел и јунаштвото на населението помогнале сириничките Македонци христијани да останат среде околниот арнаутски елемент, како остров во море.”
Значи какво имаме? Българи от християнско вероизповедание живеят сред море от албанци. Българите си говорят на български говор и си спазват българските обичаи.
За Марио този исторически извор на Гьорче Петров не значи нищо – всичко е изгаврено и фалшифицирано, българите, техния говор, техните обичаи са заместени с етнички македонци, македонски язик и етничко-македонски обичаи.
Скандално ли ви звучи? Ето ви нещо още по-скандално:
На 28.03.2016 г. Марио Фалшификатора ще държи “промоција на преводот на книгата „Материјали по изучувањето на Македонија“ одржана во МАНУ”:

В МАНУ, да! Македонската Академия На Науките!
Който страда от мазохизъм нека изгледа ултра криндж видеото. Ще станете свидетели на това как Марио Македоната се хвали с фалшификата си и обяснява как той е предназначен да бъде разпространяван в македонски библиотеки, училища, организации – включително и в чужбина! Тоест, ще лъжем официално, из ОФИЦИАЛНИ македонски институции ще разпространяваме един фалшификат, който ни поставя в директен конфликт с една съседна наша държава от която се очаква да си мълчи и трайка! Шшшшт, българи, тихо, как смеете да се възмущавате!?!
Да, логично е това което си мислите в момента – е добре де, нали там в тая зала има учени, академици, интелектуалци от МАНУ, елита на научния свят в Р. С. Македония, те какво правят като слушат за този фалшификат? Ами, да, познахте – нищо. Едно голямо, кръгло нищо. МАНУ доброволно и мълчаливо става съучастник на този брутален фалшификат…:

Мълчанието на сърбоманските агнета или как МАНУ академици тихичко слушат как Марио Македоната им пробутва фалшифициран над 700 страници фундаментален труд на националния герой Гьорче Петров
На страница 348 Гьорче Петров пише за “българската църковна община в Солун, Битоля и Дебър”:

Този път Марио Македоната няма да смени “българска” с “македонска”, а ще използва думата “екзархистка” община:

Марио Македоната не иска днешните македонци да знаят, че в Македония – Солун, Битоля, Дебър е имало български общини по турско време, общини оглавявани от местни дейци – в случая Козма Пречистански от Кичевското село Орланци. Затова Македоната ще използва евфимизма “екзархистки”, като не става ясно защо просто не използва “македонски”. Така де, така и така фалшифицираш Марио, стой си консистентен.
Може и да е друго обяснението – както вече споменахме, сърбо-македонистите като Марио използват сръбската малоумна теория, че българин не означавало националност, а “етнички македонец кой се черкува во бугарска църква стопанисвана от проклетата и чужда нам бугарска екзархия”.
Вече споменахме, че в Македония има и хора, които изповядват Исляма и пак си се наричат българи, отделно и християните и мюсулманите наричат езика си български, така че сами виждате колко малоумна е тази теория. Но нека да се подиграем още малко на нея и на хора като Марио, които сляпо вярват на абсурдите спуснати им от Белград – нека видим какво още пише Гьорче:
На страница 353 четем за Кичевският манастир „Света Богородица Пречиста“ и тамошното българско дело в лицето на отец Козма, който искал да привлече български учител Стоянче от Скопие:

“Голямото ученолюбие на отец Козма потушило у него умразата против гърците, и той влязъл в приятелски сношения с внука и секретаря на гръцкия владика, за да удовлетвори неугасимата вътрешна жажда да се среща и разговаря с учени хора. В своята българска доверчивост той съобщил на приятеля си своите намерения за училище. Мисълта, че в Кичевско ще се загнезди известният български деятел Стоянче, стреснала владиката и секретаря му. За да предотвратят това зло, те телеграфически донесли от Белград сръбски учител, плащан от сръбското правителство. Козма много добре разбрал злото от туй, но като имал предвид девизът да не влиза в разрез с владиката, додето не приготви масата за изпъждането му, той приел този сръбски учител, благоразумно се отнасял с него, бил е приятел с него като с учен човек и го държал цели две години, до когато сам учителят си отишел, като се убедил, че населението е чисто българско, че то има български дух и че, следователно, понататъшното му стоение е излишно и само губенье време.”
И още от страница 355:

“От общото назначение на манастирите по нас, — да служат като единственци хранилища на християнския дух в населението, Българската книга и на Българските старини, Пречистанският манастир никак не прави исключение…”
Българска доверчивост, български деятел, българско население, с български дух, пазещо по македонските манастири своята българска книга и български старини.
Сега прекарайте тези думи през сръбската теория на Марио за Екзархията и се посмейте на глас:
“Етничко македонска доверчивост на отец Козма, която е бугарска доверчивост понеже он е дел от Бугарската екзархия; Етничко македонския деятел Стоянче, който е бугарски деятел, понеже оди на Бугарска екзархистка черква; Етничко македонското население, кое е бугарско понеже е дел от бугарската екзархия; ова етничко македонско население е и с бугарски дух, кое значи, че е с екзархистко македонски дух и кое чете български книги кои са иначе етничко-македонски и ова население пази български старини кои се викат така оти са бугарски екархистки старини, нищо, че българската екзархия е стара 20-30 години, а ние говорим за вековни български старини от Средновековието…”
Има ли сериозно някой в Р. С. Македония, който да вярва на тие сръбски теории? Да, абсурдно звучи, и Марио го осъзнава – затова той няма да се обяснява, а просто ще замени навсякъде “българско” с “македонско” и готово, какво да обяснява човека за Екзархии, сръбски теории и пр.:

“Големата љубов кон просветата на отец Козма ја потиснала во него омразата против Грците, така што тој влегол во пријателски односи со внукот и секретарот на грчкиот владика, за да ја задоволи нескротливата внатрешна желба да се среќава и да разговара со учени луѓе. Со својата македонска лековерност, тој на своите пријатели им ги соопштил своите намери за основање училиште. Помислата, дека во Кичевско ќе се вгнезди познатиот македонски народен деец Стојанче, ги потресла владиката и неговиот секретар. За да го избегнат тоа зло, тие телеграфски донеле од Белград српски учител плаќан од српската влада. Козма многу добро го разбрал злото, но бидејки ја имал предвид девизата да не влегува во расправии српскиот учител однесувајќи се благоразумно со него, станувајки пријател и го држел владиката, додека не ги подготви народните маси за негово истерување, тој го примил две години, додека самиот тој учител не си заминал откако се уверил дека населението е македонско со македонски дух, поради што неговото натамошно учителствување само гуење време.”

“Од општата намена на манастирите кај нас да служат како единствени хранилишта на христијанскиот дух кај населението, македонската писменост и старини, Пречистанскиот манастир не претставува исклучок.”
Впрочем забележете как в края на първия пасаж Гьорче Петров говори и за “Солунската Българска Гимназия”. В извратения свят на Марио Македоната гимназията е представена просто като “Солунската гимназија”… – ах, какъв страх от българското име!
За награда за фалшификаторската си дейност Марио Македоната не само ще изнася лекции на МАНУ, но и ще се хвали с фалшификациите си в Уикипедия по македонски/македонистки медии:

От 414-та страница Гьорче Петров започва да описва населението на град Тетово и околията:

“Населението на Тетовската кааза брои около 30 000 души. По народност те са: българи, арнаути, турци и цигани. Арнаутите и турците съставляват 1/2 от всичкото население, българите — 2/5, останалата част са цигани. Турци се срещат само в административните центрове — Тетово и Гостивар. Арнаутите, освен в тези центрове, съставляват болшинството на населението в планинската част на каазата. Повечето от полските села са чисто български. Полските села в Тетово-Гостиварското поле представляват етнографически оазис от български села всред арнаутското население. Българи има в града и в някои от селата на планинските части на каазата, циганите живеят само в града. Трите езика: турски, арнаутски и български, а особено двата последни, ги владеят повечето тетовчани и тетовски селяни. На най-голяма почит е арнаутският език, на който турците обичат да говорят повече, отколкото на матерния си език, а българите са принудени да го знаят. Той се смята за по-изразителен, та се употребява за разказване на юначни подвизи и работи. Турският език се говори и знае само в града, а българския език знаят почти всички, изключая шарските и люботрънски диви арнаути. Той се смята като долен селски език, пък е и доста развален и разбъркан.”
И още:

“2). Отношенията между народностите сравнително с дивотата на местото са доста добри. Една от главните причини за такива добри отношения е и тази, че и българите по дух не се различават много от съжителите си. Костюмът им е почти общ с някои малки изключения. Като по-силни и в болшинство арнаутите и турците са повлияли върху живота и нравите на тетовци: турският вкус е проникнал в облеклото, в песните, увеселенията; турските привички и удоволствия са в сила и у българите.
1). По произхождение арнауто-мухамеданите са повечето чисти арнаути, а има и помаци. Чистите арнаути са преселени от Арнаутлука, както ще се увери читателят по-нататък от описанието и историята на арнаутските села. Прочее, трябва да се предполага, пък и по някои остатъци християнски като църкви и гробища може даже и да се утвърди, че нeкога Тетовско е било чисто българско, но подире албанският елемент захванал да приижда и полека-лека се е уголемявал. Освен общите причини за преселяването тук на арнаутите са много помагали и тетовските паши. Те са донасяли тук много арнаути като момци и слуги по чифлиците, а са съдействували и на цели малки колонийки да се преселяват. Това те правили с цел да парализират силата на българското болшинство, като вмъкват посред им арнаути, цел, която напълно достигнали.
Българите са от племето на мияците, на което приличат твърде много по езика, облеклото, нравите и обичаите.”
Значи Гьорче Петров говори за българска народност в Тетовско, българи, които говорят български език.
Марио Шаревски – редакторът на македонистката Уикипедия ше излъже и ще фалшифицира това описание на Тетовско, като замени тетовските българи и техния български език с (етнички) “македонци” и “македонски jазик”:

“Население. Тетовската каза има околу 30000 жители. По народност тие се: Македонци, Албанци, Турци и Роми. Албанците и Турците сочинуваат 1% од вкупнoто население, Македонците 2/5 (40%), а останатиот дел се Роми. Турци се среќаваат само во административните центри Тетово и Гостивар. Албанците, освен во тие центри, го сочинуваат мнозинството од населението во планинскиот дел на казата. Повеќето од полските села се чисто македонски. Полските села во Полог претставуваат етнографска оаза од македонски села среде арнаутското насление. Македонци има и во градот и во некои од селата во планинските делови на казата. Ромите живеат само во градот. Трите јазици: турски, албански и македонски, а особено двата последни ги владеат повеќето тетовци и тетовски селани. Најмногу се цени албанскиот јазик на кој Турците милуваат да зборуваат повеќе отколку на својот мајчин јазик, а Македонците се принудени да го знаат. Тој се смета за поизразит, па се употребува за раскажување на јуначки подвизи и работи. Турскиот јазик се знае и говори само во градот, а македонскиот јазик го знаат речиси сите со исклучок на шарските и љуботенските диви Арнаути. Тој се смета како долен селски јазик и е доста расипан и збркан.
1) Односите меѓу народностите споредено со дивината на местото се доста добри. Една од главните причини за таквите добри односи е тоа што и Македонците по духот не се разликуваат многу од своите сожители. Носијата им е речиси заедничка со некои мали исклучоци. Како посилни и во мнозинство Албанците и Турците влијаеле врз животот и карактерот на тетовци:
турскиот вкус проникнал во облеката, песните, веселбите, турските навики и задоволства се на сила и кај Македонците.
2) По потекло повеќето од Албанците муслимани се чисти Арнаути, а има и помуслиманети Македонци. Чистите Арнаути се доселени од Албанија, како што ќе се увери читателот понатаму во описот и историјата на албанските села. Инаку, треба и да се претпостави, а според некои христијански остатоци како цркви и гробишта може и да се потврди дека некогаш Тетовско било чисто македонско, но подоцна албанскиот елемент започнал да придоаѓа и полека се зголемувал. Освен општите причини за населувањето на Албанците, во тоа многу помагале и тетовските паши. Тие донеле тука многу Арнаути како момци и слуги по чифлизите, а помагале и на цели мали колонии да се доселуваат. Тие го правеле тоа со цел да ја парализираат силата на македонското мнозинство, вметнувајќи Албанци среде нив цел која наполно ја постигнале.
Македонците се од племето на Мијаците, на кое многу наликуваат по говорот, облеката, карактерот и обичаите.”
Няма такъв боклук просто. Марио, на теб говорим – ти си просто боклук.
Продължаваме нататък:
След станица 419 Гьорче Петров описва българското, турското и албанското население на град Тетово:

“Тетово брои около 8 000 души население, 2/3 от което са турци и арнаути и 1/3 българи. Къщите на турците и българите не са добре разграничени и все повече се смесват. Турците са заселени повечето в долните, източните махали на града, а българите — в горните, западните.”
Нужно ли е да се пояснява, че Mръсникът Майор Магистър Марио Македоната ще фалшифицира само българското население на Тетово, но албанците и турците няма да ги пипне?:

“Тетово има околу 8000 жители од кои 2/3 Турци и Арнаути и 1/3 Македонци. Куќите на Турците и Македонците не се добро разграничени и се повеќе и повеќе се мешаат. Турците се населени повеќе во долните источни маала на градот, а Македонците во горните западни.”
По-нататък Гьорче ще говори за търговията на тетовските българи, мъжкото облекло на тетовските българи, женското облекло на тетовските българки, българското дело в Тетово и др.
Нужно ли е да ви даваме снимки от книгата на Марио, за да видите как той е фалшифицирал всичките горни прилагателни и съществителни? Ясно е, даже на едно място, за разнообразие е и интересно: “българското дело” в оригинала на Гьорче не става на “македонско дело”, а направо на “ македонщината” във фалшификата на Марио 😀

Знаете ли кое е най-смешното в случая? Че ако четете старите македонски дейци ще видите как те използват думите “македонщина” и “българщина” като синоними – точно както за тях македонец означава българин от Македония.
Та, в този ред на мисли всичкио щеше да е ОК в случая, ако Марио ги беше казал тие работи – македонец значи българин, македонщина и бугарщина са едно и също нещо и точка. Той обаче не го прави – за него македонец значи “етнички македонец кой нема нищо заедничко со бугарите кои са татари, фашисти, окупатори” – т.е. Марио следва македонисткия сръбски наратив официализиран в Р. С. Македония от 1944 г. насам.
Та, започвате ли вече да схващате разликата между македонец и македонист?
Иначе, ето ви още един сърбо-македонист: шефа на МАНУ aкадемик Владо Камбовски, който за фалшификата на Марио ще каже следното:
“Оваа книга ja претставува Македонија во нејзината мултиетничка историчност и реалност. Ѓорчев, кој шетал по сите краишта на Македонија бил внимателен опишувач на хидрологијата, обичаите, составот на населението…Тоа го потврдува она што го потврдуваат и други книги од тоа време – Македонците живееле заедно со другите, во еден мултикултурен живот, рече Камбовски.”

Мдаа, според шефа на МАНУ, които иначе промотирали книгата на Марио (МАНУ промотира фалшификати, каква изненада…) Гьорче Петров описвал Македония в нейната “мултиетническа РЕАЛНОСТ”. В тази “реалност” обаче няма място за българите от Македония, а има място за несъществуващите за Гьорче етнички “македонци”… Тракикомедия невидена…
На страница 428 Гьорче Петров ще говори за българите в Гостивар:

“Гостивар има всичко 3 махали: Вардар-махала от язът нататък, Нова-махала на северния край и Бегова-махала. Има още четири джамии, едно теке, една църква, която е вън от града зад бахчите. Българите бяха всичките екзархисти, а власите всякога са се държали с тях; макар и да нямаше уредена община, все пак работите си вървяха добре. Напоследък обаче и там се вмъкна сръбската пропаганда. Един от свещениците, няколко души от власите и една част от българите днес образуват сръбската партия в Гостивар. Българско училище има от преди 25 години; до отварянето на училище, учителят на което почна да се плаща от екзархията, в него се е преподавало по славянски. От някоя година насам тук има и казарма, в която стоят 100-на души войници. Административно Гостивар е седалище на мюдюрина, който управлява южната част на Тетовското поле.
Арнаутското население по дух, характер и облекло прилича на Тетовското, а облеклото на българите е селско, защото те са повечето преселници от селата.”
Както виждате Гьорче говори за българи, които се черкуват в Българската Екзархия – няма и помен от сръбската пропаганда на Марио “ова са етнички македонци кои се нарекуват бугари оти одат во Бугарската екзархия”. Говорейки за сръбска пропаганда, ето че и в Гостивар тя не е липсвала – и отново, Гьорче обяснява, че местни българи, а не “етнички македонци” са се подали на нея, така както 100 и кусур години по-късно Марио Македоната ще изповядва сръбската пропаганда на македонизма, чийто основен постулат е “Во Македония нема бугари, а на нивно место постоят етнички македонци” – затова и Марио ще фалшифицира горния пасаж на Гьорче заменяйки гостиварските българи с “етнички македонци”:

“Гостивар има вкупно 3 маала: Вардар-маало од јазот натаму, Нова-маала на северниот крај и Бегово-маало. Има уште четири џамии, едно теќе, една црква која е надвор од градот зад бавчите. Сите Македонци беа егзархисти, а Власите секогаш се држеле со нив. Иако немаше уредена општина, сепак, работите одеа добро. Најпосле и таму проби српската пропаганда. Еден од свештениците, неколку души од Власите и дел од Македонците денес ја сочинуваат српската партија во Гостивар. Бугарско училиште има од пред 25 години. До отворањето училиште, учителот кој почна да биде плаќан од егзархијата во него предавал по словенски. Од пред некоја година наваму тука има и касарна во која стојат 100-ина војници. Административно Гостивар е седиште на мудурин, кој управува со јужниот дел на Полог.
Арнаутското население по духот, карактерот и облеката наликува на тетовското, а носијата на Македонците е селска, затоа што поголемиот дел од нив се доселеници од селата.”
Вижте какво става на страници 432-433 от оригиналът на Гьорче Петров:

“Шестдесет и осем (68) от Тетовските и Гостиварските села са арнаутски, 1 българско-турско, 3 помашки (торбешки), а 35 арнаутско-български, и само 48 чисто български. Забележително е, че всичките селяни арнаути турци говорят много добре по български, а селяните българи повечето не знаят нито арнаутски, нито турски. Арнаутските села са сравнително в добро състояние. Къщите им са повечето малки крепости, отколкото мирни човешки жилища; арнаутинът никога не ходи невъоръжен. Облеклото на мъжете се прави от дебел бял или черен плат, а на жените – от гнили и нашарени басми, прилично по крой на облеклата на Тетовските турци. Те имат груб, кръвожаден, страшен и отмъстителен характер.
Почти всяко арнаутско село има джамия, а в много села се съглеждат развалини на стари църкви. Българските села са на съсипване. Къщите им са повечето прости колиби, покрити със слама, без камъни, често и без плочи. Трудолюбието, кротостта и търпението на тукашните българи – селяни би очудили всекиго. Гостоприемството и трудолюбието те почитат като свои свещени длъжности. Синове и братя рядко се делят. Езикът на селските българи е много по-чист, пението и хората им са български. По по-големите празници стават сборове по селата и младите моми и момци до насита играят под сладките звукове на кавала и гайдата. Много села нямат църкви; други имат новопостроени, но до скоро неосветени, защото не искаха да ги осветят с гръцки владика. Селското духовенство е невежeствено, една от причините на което е и тая, че са били без глава; от няколко време насам е станало съвсем развалено.
Само едно от 68 арнаутски села е чифлик; а от 48 български — 14 села са чифлици, 4 хванали да прекупуват земята от притежателите й.”
Според ВМОРО легендата Гьорче Петров в Гостиварско и Тетовско живеят българи, турци и албанци. Езиците, които говорят са български, турски и албански.
Според сърбо-македониста Марио Шаревски МАКЕДОНата в Гостиварско и Тетовско живеят етнички македонци, турци и албанци. Езиците, които говорят са етничко-македонски, турски и албански:

“Шеесет и осум (68) од тетовските и гостиварските села се албански, 1 македонско-турско, 3 македонски муслимански, 35 македонско-албански и само 48 чисто македонски. Забележително е тоа што сите селани Албанци и Турци многу добро зборуваат македонски, а повеќето селани Македонци не знаат ниту албански ниту турски. Албанските села се во релативно добра состојба. Куќите им се повеќе мали тврдини, отколку мирни човечки живеалишта. Арнаутинот никогаш не оди невооружен. Облеката на мажите се прави од дебела црна или бела ткаенина, а на жените од гнили и нашарани басми, штоф, слично по крој на облеката на тетовските Турци. Тие имаат груб, крвожеден, страшен и одмазднички карактер. Речиси секое албанско село има џамија, а во многу села се гледаат рушевини на стари цркви. Македонските села се пред уништување. Повеќето куќи им се прости колиби покриени со слама, без камења, а често и без плочи. Трудољубивоста, кроткоста и трпението на тукашните селани Македонци би го зачудиле секого. Гостопримството и трудољубивоста тие ги сметаат како свои свети должности. Синови и браќа ретко се делат. Јазикот на селските Мкедонци е многу почист, песните и ората им се македонски. На поголемите празници се одржуваат собири по селата и младите моми и момци до наситување играат под слатките звуци на кавалот и гајдата. Многу села немаат цркви, други имаат новоизградени, но до скоро неосветени затоа што не сакаа да ги осветат со грчки владика. Селското духовенство е непознато, за што една од причините е таа што биле без старешина, а по некое време тоа било сосема разрушено. Само едно од 68 албански села е чифлик, а од 48 македонски – 14 села се чифлизи, 4 започнале да ја откупуваат земјата од сопствениците.”

Гордият Марио Македоната пред делото на живота си – фалшифицирана от него книга на ВМОРО герой
Страници 339-440 са доста интересни – вече видяхме как Гьорче Петров сам си се самоопределя за българин, сам определя етнографските граници между българи, сърби и албанци в Македония. Сега е време и да видим как жали за навлизането на сърбизма през “вратата на Тетовското поле” – намиращото се в полите на Шар планина “чисто българско село Вратница”. След жаленето Гьорче дава и наставления за …”утвърждение на българския дух” там:

“Вратница, българско село, расположено при полите на Голина, 20 минути на исток от Белоища.
(…)
През Голина то е най-близкото село до оттатък Шарските села, а като е разположено на най-удобния път за сношение между Тетовските български села с оттатък Шарските сръбски села, то е в най-големи сношения с последните. Прочее, то може да служи като врата на сърбизма, на сръбския дух, за нахлуване в Тетовско по влияние от сношенията или, наопаки, като крепост на Тетовско против този дух. За жалост, засега това село, както и околните нему села, играят първата от двете тези роли. Авторът на „Бележките по пътуването ми из Тетовско“ (обнародвани във в. „Новини“) при всичкото желание да представи, че в Тетовско всичко върви по мед и масло, не може да откаже, че там нямало българско училище. Аз ще кажа нещо повече — там сръбският дух по влиянието на сношенията и близостта на сръбските места е тъй проникнал, че околните села на сила не могат да се склонят да приемат българските учители, а Вратничани и сега продължават да отказват това. Аз нарочно откривам тази горчива истина с цел, от една страна, да докажа, че ръководителите на борбата против сърбизма трябва на първо място да имат предвид закона на взаимното влияние чрез сношения, и от друга страна, да припомнят на тетовските деятели, че именно там следвало да се обърне по-сериозно внимание за утвърждение на българския дух.”
Марио Македоната ще предаде пасажа така:

“Вратница, македонско село, расположено во подножјето на Голина, 20 минути на исток од Беловиште. (…)
Преку Голина тоа е најблиското село до задшарските села, а бидејќи е расположено на најпогодниот пат за сообраќај помеѓу тетовските македонски села и со одзади шарските српски села, тоа е во најголеми врски со последните. Така, тоа може да служи како врата за српството и пробивање на српскиот дух во Тетовско под влијание на врските или обратно како тврдина на Тетовско против тој дух. За жал, засега тоа село, како и неговите околни села ја играат првата од двете улоги. Авторот на „Белешки од моето патување низ Тетовско” објавени во весникот „Новини” со сета желба да претстави дека во Тетовско се оди како по мед и масло, не може да порекне дека таму нема бугарско училиште. Јас ќе кажам нешто повеќе таму српскиот дух под влијание на близината и врските со српските места така проникнал, што околните села не можат ни со сила да се натераат да примат бугарски учители, а вратничани и сега продолжуваат да го откажуваат тоа. Јас намерно ја откривам таа горчлива вистина, со цел, од една страна, да докажам дека раководителите на борбата против српството треба на прво место да го имаат предвид законот на заемното влијание преку меѓусебните врски и, од друга страна, да се напомене на тетовските дејци дека таму требада се обрне посериозно внимание за утврдување на бугарскиот дух.”
Сега вижте колко прост и интелектуално глупав е Марио Македоната: той ще фалшфицира българското село Вратница, ще излъже, че и Гьорче говори за българските тетовски и сръбските шарски села, но след това няма да фалшифицира оплакванията на Гьорче против сърбизма и наставленията му за утвърждаване на българските учители и българския дух в Тетовско и по Шар планина.
Защо ли?
Ами, най-вероятно, защотото Майор Магистър Марио Марадоната просто НЕ Е РАЗБРАЛ какво му казва Гьорче Петров 😀
Марио Шаревски фалшифицира, когато ясно и директно по-рано Гьорче му каже “За нас българите”, но Марио е глупавичък и не може да вдене изречения, които показват борбата за българщина на Гьорче, изречения като споменатото вече “Аз нарочно откривам тази горчива истина (че селяните от с. Вратница не искат български учител, а си стоят със сръбския) с цел, от една страна, да докажа, че ръководителите на борбата против сърбизма трябва на първо място да имат предвид закона на взаимното влияние чрез сношения, и от друга страна, да припомнят на тетовските деятели, че именно там следвало да се обърне по-сериозно внимание за утвърждение на българския дух.”
Ама, какъв интелектуален капацитет очакваме и ние от човек, който си играе на “антички етнички македонец” с пластмасов шлем на главата:

Толкова си може, завалията…
На страница 475 Гьорче Петров ще говори за потурчените кичевски села, в които живеели “същински българи”, които говорили на уникален “български език”, в който имало думи, които ги нямало при сънародниците им “българите християни”, с които, разбира се, са в “братски отношения”, защото все пак говорим за българи, които се делят само по релиогиозно отношение, но не в народностно…:

„Потурчените села в Кичевско са: 1) Староец, 2) Лисичани, 3) Челопеки, 4) Преглоо, 5) Пласница, 6) Сърбица, 7) Горно и Долно Страголница, 8) Бачища, 9) Премкя и Поречките: 10) Требина, 11) Модрища. Жителите на тези села, потурчени неизвестно кога, говорят у дома си и вън български, като същински българи. Види се, задето не ходят по чужбина, у тях са спазени такива стари и интересни думи и форми на езика, каквито няма между самите българи християни.
Те употребяват окончанието -аат за 3-то лице множествено число, което се среща в Прилепско и Битолско, а в Кичевско не; казват „таци“, „ваци“, „онаци“, „рабокье“, наместо: „такви“, „вакви“, „онакви“, „работи“; „титрема“ („сморувание“ или слаба треска), „апо“ (брате) и др. т.
В противоположност на помаците по всичките други места у тукашните помаци християнските морали за обществен живот са спазени непокътнати. Кичевските помаци са в братски отношения със същите си братя-християни българи. Не се докоснуват до имуществата на съседа си, ходят си на гости помежду си, споделят скърбите и радостите на съседа си и повече с подмилкувание, отколкото с насилие, стоят на общински служби по селата или при частни лица. Побратимяванията, посестримяванията чрез свещеническо освещение между мюсюлмани и християни са много чести.“
За Майор Магистър Марио Македоната тези свидетелства на ВМОРО легендата Гьорче Петров ще представляват проблем за златния му на Марио “административно-държавно-политички македонски идентитет”. Затова той ще фалшифицира Гьорче така:

“Потурчените села во Кичевско се: 1) Староец, 2) Лисичани, 3) Челопеци, 4) Преглово, 5) Пласница, 6) Србица, 7) Горно и Долно Строгомиште, 8) Бачишта, 9) Премка и поречките: 10) Требино, 11) Модриште. Жителите на тие села не се знае кога се потурчени, дома и надвор зборуваат македонски како вистински Македонци. Поради тоа што не одат во туѓина се забележуваат интересни зачувани зборови и форми на јазикот, какви што нема меѓу самите Македонци – христијани. Тие го употребуваат завршетокот -аат за 3-то лице множина, коешто се среќава во Прилепско и Битолско, а не во Кичевско; велат „таци”, „ваци”, „онаци”, „рабоќе” наместо: „такви”, „вакви”, „онакви”, „работи”, потоа „титрема” за „замор” или слаба треска, „апо” и др. Спротивно на помаците во сите други места кај тукашните помуслиманети христијанскиот морал за општествениот живот е зачуван недопрен. Кичевските помаци се во братски односи со своите вистински браќа христијани Македонци. Не го гибаат имотот на соседите, си одат на гости меѓу себе, ја споделуваат радоста и тагата на своите соседи и повеќе со умилкување отколку со насилство ги извршуваат општинските служби по селата или кај приватните лица. Побратимувањата, посестримувањата преку свештеничко осветување меѓу муслимани и христијани се многу чести.”

Чуди ли ли сте защо някакви чичаци от Македония по Фейсбук ви псуват вас “проклетите бугари кои ни га крадат македонската историja”? Ето ви я и първо причината… Марио Македоната разпространява фалшификата си сред “валандовските планинари и големи македонски родољуби”. Горките хора, дали някога ще научат, че сърбоманът Марио ги е брутално излъгал и българите не са им виновни…
На страници 495-496 Гьорче Петров ще опише населението на главния град на общината в Р. С. Македония, община, която ще бъдекръстенна именно на Гьорче – община Гьорче Петров и нейния главен град Скопие:
“Скопие брои 48 500 жители с около 5000 къщи, 1150 дюкяни, 50 фурни, 45 ханища, 3 бани. Населението му бързо расте от многото пришелци, които постоянно дохождат тук от разни места. То състои от турци, арнаути, българи, евреи и цигани.
(…)
Българите съставляват болшинството на християнското население, българският език е еднакво разпространен с турския. Занаятите са повечето в техни ръце, а мнозина български търговци заемат едни от първите търговски места.
Животът на българите, както и на турците, доскоро си вървял постарому. Причината на това са били болшинството и силата на турския елемент, пред който българите са били изгубени…”

Не е тррудно да се досетим, че Македон Магистър Майор Марио ще фалшифицира само скопските българи на Гьорче Петров като ги замени с “етнички” македонци, но ще остави турците, албанците, ромите и евреите в Скопие непокътнати:
“Скопје има 48500 жители со околу 5000 куќи, 1150 дуќани, 50 фурни, 45 анови, 3 бањи. Неговото население брзо расте од многуте доселеници кои постојано доаѓаат тука од разни места. Тоа се состои од Македонци, Турци, Албанци, Роми и Евреи.
(…)
Македонците го сочинуваат мнозинството на христијанското население, а македонскиот јазик е еднакво распространет со турскиот. Занаетите се најмногу во нивни раце, а мнозина македонски трговци заземаат едни од првите трговски места. Животот на Македонците како и на Турците до скоро си врвел по старо. Причина за тоа биле мнозинството и силата на турскиот елемент, пред кој Македонците биле изгубени…”

И отново да повторим заключението: ти Марио и твоите сърбо-македонисти в Р. С. Македония сте “етнички македонци”, защото не сте българи, нали така? За да ви има вас етничките антички македонци, не трябва да ги има българите в Македония, нали Марио? Осъзнаваш ли какво се случва?
Едва ли осъзнава, защото вече заключихме, че Марио е тъп. Освен това е зает и да разпространява фалшификата си в гимназијата „Никола Карев“ в Скопие на 28.10.2015 г.:

Фейсбук албума, в който е сложил снимките си от великото си дело да лъже македонските деца се казва “МЛАДИТЕ И ИСТОРИЈАТА НА СКОПЈЕ”, а сами може да заключите за какъв мръсник става на въпрос, след като е излъгал децата за историята на родния им град Скопие да вземе, че и да се снима гордо с тях и с фалшивата си книга:

Марио Македоната се снима със скопски ученици след като ги е излъгал с фалшификата си
На страница 510 Гьорче Петров ще си напише ясно и директно: населението, живеещо в скопската местност Блато е “българско по народност”:
“Блато наричат полската част на каазата, която се заключава в триъгълника между височината край десния бряг на Пчиня, железната линия до Скопие и Вардар, от Скопие до началото на теснината под Скопското поле. Повърхнината, характерът, почвата, плодородието, произведенията и др. т. на тази местност се разгледаха при описанието на Скопското поле.
Населението ѝ е чисто българско по народност.”

Марио Македоната ще премахне българското по народност население и ще го замени с етничко македонско такова:

“Блато го нарекуваат полскиот рамничарски дел на казата, којашто е опфатена во триаголникот меѓу височината крај десниот брег на Пчиња, железничката пруга до Скопје и Вардар од Скопје до почетокот на теснината (Таорската Клисура, н.з.) под Скопското Поле. Населението по народност е чисто македонско.”
Гьорче ще продължи да изрежда местата населени с българи по народност в Скопската кааза: например селата Долно Лисиче (страница 513) и Летевци (стр. 514), Марио ще ги фалшифицира, естествено, но ще намери и време да раздава фалшфиката си като награда на състезание по история в скопските училища:

Само можем да предполагаме какви ли исторически “вистини” е сервирал Марио в състезанието по история в скопското училище
На страници 518-520 Гьорче говори за скопската област Каршияка:
“Населението на Каршияка състои от чисти българи” (на страница 518). В тази област освен български имало и торбешки и арнаутски села, които според “преданията на българите в Каршияка”, някога са били “населени с българи”, за което свидетелствало и “българските названия на селата, планините и различните места” в местността.:

Българите, както казах, населяват ниската част на Каршияка. Някога и планинските сегашни торбешки и арнаутски села са били заселени с българи. Освен преданията на българите в Каршияка, това го потвърждават и многото останки от християнски времена. Църквички с гробища, кръстове и др. т. се срещат твърде много по тези места. Българските названия на селата, планините и разните места потвърждават това още по-силно, отколкото останките от християнски времена. От когато захванали торбешите да се заселяват в цели села, българите почнали да слизат долу. Християнски фамилии, които се изселили най-късно из много торбешки села, са известни на каршиякалиите, а в село Пагаруша и сега има три християнски фамилии. В старите блажени времена планинските и полските села владеяли наедно планините и равните места: богатите пасбища и гъстите гори в планините и нивите в ниските места са били разделени по равно между полските и планинските села.
Това разпределение на планината и полето е траяло дълго време и подир дохаждането на торбешите някои полски села са имали дял в ближната планина до последно време. После горите били окончателно присвоени от торбешите, а пасбищата присвоили разни бейлери и агалари, по имената на които били наименувани планините. Каршиякалиите българи с въздишки си припомнюват старите времена, когато погледнат на горите и пасбищата, които като напук им са изпречени право пред очите. Сега те си купуват пасбища за имането и плащат известно право, за да си намерят дърва колкото за горене.
Каршиякските българи по говора, облеклото и по някои от обичаите си малко се отличават от селяните в другите местности на каазата.”
Верен на господарите си от Белград, Марио Македоната ще унищожи каршиякалийските скопски българи и ще ги замени с етничките македонци на сръбските учени Новакович, Белич и Цвийч:

“Населението на Каршиjа се состои од чисти Македонци.”

“Македонците, како што реков, го населуваат нискиот дел на Каршијак. Некогаш и планинските сегашни албански и муслимански македонски (торбешки) села биле населени со православни Македонци. Освен преданијата на Македонците во Каршијак, тоа го потврдуваат и многуте остатоци од христијански времиња. Црквички со гробишта и крстови се среќаваат премногу во тие места. Македонските називи на селата, планините и разните места го потврдуваат тоа уште посилно отколку останките од христијанските времиња. Од кога започнале Македонците муслимани да се доселуваат во тие села Македонците христијани започнале да слегуваат долу. Христијански семејства, кои најдоцна се иселиле од многу муслимански села, се познати на каршијачаните, а во село Пагаруша и сега има три христијански семејства. Во старите блажени времиња планинските и полските села заедно ги владееле планините и рамните места: богатите пасишта и густите гори во планините и нивите во ниските места биле еднакво распределени меѓу полските и планинските села. Таквата распределба на планината и полето траела долго време и после доаѓањето на торбешите некои полски села имале дел во блиската планина до скорешно време. После горите биле целосно присвоени од Македонците муслимани, а пасиштата ги присвоиле разни беглери и агалари, по чии имиња биле именувани планините. Каршијачките Македонци со воздишки се присетуваат на старите времиња кога ќе погледнат на пасиштата и шумите, кои како за инает им се испречени право пред очите. Сега тие си купуваат пасишта за добитокот и плаќаат извесно право за да си обезбедат дрва колку за огрев.
Каршијачките Македонци по говорот, носијата и по некои од обичаите малку се разликуваат од селаните во другите краишта на казата. Носијата според општиот изглед наликува на онаа од селата по долината на Вардар во Велешко.”

Мръсник Магистър Майор Македон Марио раздава фалшификата си като “награда” на “Натпреварот по историја” състоял се в скопската гимназия “Орце Николов” на 13.11.2015 година
На страница 532 Гьорче Петров описва българите в областта Скопска църна гора и по-точно техния български говор:

“По някои етимологически форми говорът на църногорците значително се отличава от езика на селата в Каршияка и Блатото. Този говор е пълен със сърбизми, лустро, под което се крие същественото. По синтактическия си строй обаче този говор е чисто български. Известно е, че всеки език си има особен акцент в произношението, особен начин за изказване на мислите и в разни случаи си служи със свои особени изражения. Във всичките тези отношения църногорците са българи, църногорският говор е чисто български. Според говора Църна гора се дели на две: в трите най-западни села, именно: Чучер, Баняни и Гарняни говорът има най-много примеси от сърбизъм, защото тези села са най-близо до Гилянско, а някога са били по билото на Църна гора, близо до Гилянски села. В останалите 7 села говорът е значително по-чист от сърбизми и постепенно преминава в говора на селата по Блатото. Не трябва да се изпуска из предвид това нещо, че така промешан със сърбизми е само говорът на тези църногорски села, а другите говорят чисто, както в Блатото. Обаче и това е достатъчно на сръбските шовинисти да считат Църна гора за чисто сръбска.”
Магистърът, който получава аплодисменти от МАНУ за фалшификата си, ще фалшифицира написаното от Гьорче Петров по познатия ни начин:

“Според некои етимолошки облици говорот во Скопска Црна Гора значително се разликува од јазикот на селата во Каршијак и Блатија. Тој говор е полн со србизми, обвивка под која се крие суштината. Сепак, по синтаксичкото устројство тој говор е чисто македонски. Познато е дека секој јазик си има посебен акцент во изговорот, посебен начин за искажување на мислите и во разни случаи се служи со свои посебни изрази. Во сите тие односи црногорците се Македонци, а црногорскиот говор е чисто македонски…”

Майор Македон Марио: “Айде честито брат, за награда, еве ти една фалшификувана, пардон, вистинска книга на оригиналниот език на Гьорче Петров, херой кой бугарите ни го крадат. От книгата ке научиш вистината за Македония, брат, Македония во коя не македонските херои како Гьорче Петров, а проклетите бугари, велат дека нашата Македония е населена претежно со бугари, какви невистини само, во книгата е вистината, брат, читай, читай за нас етничките македонци…”
На страница 538 ВМОРО деецът Гьорче Петров свидетелства за българщината на скопското църногорско село Бразда (свидетелството за случката с чешмата в село Бразда тук):

“Бразда е известно по твърдостта на селяните в българщината. Бразда в западния край и Любанци в източния край на Църна гора са като крила на българщината, най-много са противостояли и противостоят на интригите на сръбските пропагандисти в тази местност.”
За Марио Македоната думите на Гьорче Петров нищо не значат – българщина ще бъде заменено с етничко-македонщина:

“Бразда е познато по цврстината на селаните во македонштината. Бразда во западниот крај и Љубанци во источниот крај на Скопска Црна Гора се како крила на македонштината, најмногу се спротивставуваат и опираат на интригите на српските пропагандисти во таа област.”

Марио раздава фалшификата си:
“Земи брат, ке прочиташ за нашата убава земя Македония, како Гьорче Петров вели за нас етничките македонци и за нашата етничко-македонщина, коя бугарите сакат да ни га откраднат и фалшификуват, брат, да не забравиш брат после на Фейсбук да пцуеш по бугарите како ни крадат историята, брат”
***
To be continued…
![]()