За македонските дейци Македония е географска област на България. И затова те я наричат „западна България“, „юго-западна България“, „македонска България“ или „стара България“.

Да видим:

1. Константин Миладинов от град Струга, Вардарска Македония:

Единият от братя Миладинови – авторите на постоянно фалшифицирания от страна на македонистите сборник „Български народни песни“ – Константин Миладинов от град Струга пише писмо до българския национален герой Георги Сава Раковски на 31 януари 1861 г.

В него Константин Миладинов осведомява своя приятел Раковски за сборника „Български народни песни“ и настоява, че Македония трябва да се вика „Западна България“, защото в нея живеят „повике од два милиона болгари“:

„Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от априля. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздадите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч гърците се разпоряжват сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгаре що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари?“

Оригинала на откъса:

Цялото писмо може да прочетете в книгата “Братя Миладинови. Преписка” издадена през 1964 година от ВМОРО революционера и историк Никола Трайков от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония.

2. Христо Матов от град Струга, Вардарска Македония:

Роденият в град Струга Христо Матов (1872-1922) е виден революционер – член на Централния комитет и задгранично представителство на ВМОРО, главен идеолог на организацията.

На 11 май 1893 година на вечеринка в Славянска беседа 21 годишният тогава студент от Софийския университет Христо Матов изнася реч за претенциите, които сърбите имат за земи в западна България – така той нарича Македония:

В тая статия искам да споделя с читателите неколко мисли за претенциите, които в най-ново време поддигнаха Сърбите върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната под име Македония.“

Речта след това е публикувана от Христо Матов в списание “Български преглед”, год. I, книга V, София, януари 1894 г., а по-късно издадена и като брошураСръбските претенции в Западна България” (т.е. в Македония):

3. Партений Зографски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония:

Партений Зографски от Галичник, Реканско (1818-1876) е български духовник и книжовник, един от първите български филолози и фолклористи.

За Партений Зографски неговият език е българския език, който се дели на две главни наречия: горно-Българско и долно-Българско. Първото се говори в България (така българските възрожденци често наричат областта Мизия), Тракия и някои части на Македония. Второто българско наречие според Партений Зографски се говори в Македония или както той я нарича „Стара България“:

“Нашио язик, како и всекой друг, искат много местни наречия, нали говори; всякоя почти епархия (област) и свои говори, но подобни разности в язикп за незамечателната разлика, не можат собствено да се наречат наречия. Според нашето знание, нашио язик се разделиват на две главни наречия, на горно-Болгарско и долно-Болгарско; първото се говорат в Болгария, в Тракия и некои части в Македония; а пък другото в Македония въобще, или стара Болгария; а пък тие две си имат своите поднаречия.”

Източник: “Следующата статия много е важна и побуждаваме Читателите с внимание да я прочитет“, публикувано във в-к “Цареградски вестник”, година VII, бр. 315, Цариград, 9 февруари 1857 година

4. Юрдан Иванов от Прилеп, Вардарска Македония:

Роденият в град Прилеп Юрдан Иванов Мирчев (1862-1907, София) е български журналист, историк, библиограф и финансист, действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

В периода 1893 – 1894 година в София издава вестник „Югозападна България“:

От програмната статия в брой 1 разбираме, че под юго-западна България прилепанецът Юрдан Иванов има впредвид Македония:

Ний искаме да ратуваме въ защита интереситѣ на онази българска страна, която Берлинския Конгресъ откъсна отъ свободното Княжество и остави въ това сѫщото положение, въ което е била тя и прѣди този конгресъ – ще ратуваме за оная страна, която се казва Югозападна България или както историята я познава подъ името Македония. И ний ще работимъ, ще посвѣтимъ своитѣ сили за постиганието на горната цѣль, споредъ както можемъ и както разбираме, че ще бѫде по-добрѣ. Но трѣбва да заявимъ прѣди всичко и прѣдъ всѣкиго, че ний сме ратници на легална и слѣдователно на разумна почва; само по тозъ начин ний мислимъ, че ще бѫдемъ полезни на българитѣ въ оная страна. Всѣкакъвъ другъ способъ ний смѣтаме за врѣдителенъ не само за българитѣ въ Македония, но даже и за свободното Княжество, откѫдѣто всичко трѣбва да очакваме за подобрѣнието участьта на Юго-Западна България.

5. Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония:

Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието, етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

През 1925 година издава книгата си “Македония и македонските българи“:

В нея той нарича Македонияядката на западната половина на общобългарското отечество“:

“За България частно Македония поради своето население и в миналото и сега представлява ядката на западната половина на общобългарското отечество.

6. Димитър Спиров от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония:

Роденият в костуското село Загоричани Димитър Спиров е български търговец и общественик. През 1890 година публикува книгата си Македония и нейните претенденти или Сърбия, Гърция и България за Македония“:

В нея освен, че се подиграва на сръбските и гръцките претенции към „българска Македония“ Димитър Спиров нарича Македонияи западна България иначе погрешно наречена Македония“:

7. Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония:

Кузман Шапкарев от град Охрид (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

През 1880 година се намира в Пловдив, където публикува в местния весник „Марица“ статията “Преобразованията в Македония“, в която описва непоносимото положение, в което се намират българите в областта Македония. Статията си Шапкарев подписва като “К. Ш. Избегнал Македонский Българин“, а в нея нарича Македония „югозападна България“:

Но що требва да се распрострираме повече за тоя въпрос, който толкова пъти е дрънкан, щото сега вече и най-малките деца знаят какво е населението в Юго-Западна България т.е. Македония, сир.[eч] Българско…”

През 1868 година пък в Цариград Кузман Шапкарев издава буквар предназначен за македонските деца озаглавен “Първоначялньi познанiя за малечкьiте дечиня по наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi“:

На страница 58 Кузман Шапкарев казва на македонските деца че техното отечество е „Македонска България“:

“П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?

О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”

Шапкарев пише и следния диалог актуален и до ден днешен:

„П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?

О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.“

8. Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес, Вардарска Македония

Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882, Велес) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник.

В своята статия “Болгарски. Училище и Ученiе” публикувана във в-к “Цареградски Вестник“, година 2, брой 91, Цариград, 12 юли 1852 година Джинот изброява няколко обичая от Македония или както той я нарича „Долна Мизия или Западна България“:

“Обичаи в Долной Миссий или Западной Болгарий”

“Помн. Та това е перво и до днеска во Велесс, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария.

В статията си “Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгариiя” , публикувана във в-к “Цареградски вестник“, год. IX, бр. 412, Цариград, 1 януари 1859 година подписалият се под нея като   Многострадалньiй Болгарин Йордан Х. Константиновпише за областта Река с нейния основен град Дебър. Както виждаме от заглавието на статията за Джинот този западна македонска област се намира в „Стара Болгариiя“, а нейния основен град Дебър е населен от два народа: „Болгарьi и Арнаутьi“:

В трета своя статия – “Аврора”, публикувана във в-к “Цариградски вестник“, год. II, бр. 88, Цариград, 21 юни 1852 година Джинот публикува 24 мисли и народни вярвания от „западна Болгарiя“. Джинот пояснява и какво за него е западна България: Охрид, Прилеп, Велес, Щип, Куманово, Скопйе, и всичка Албанска и Сербска Болгариiя до Ниш“:

Privacy Policy