През 1908 година видният сръбски писател и комедиограф Бранислав Нушич взима интервю от българския ВМОК и ВМОРО революционер Яне Сандански. Нушич прави това като кореспондент на в-к “Политика“ при едно свое пътуване до Солун. Интервюто е публикувано под заглавие “Револуциjа у Турскоj“, в-к “Политика“, бр. 1619, юли 1908 г., Белград, Сърбия.
Ето го и цялото интервю като за по-добра резолюция може да го прочетете и в Библиотека Струмски.
Както с множество исторически документи и факти около Яне Сандански така и това интервю е често фалшифицирано от страна на македонистите. Причината е проста: македонизмът е издигнал Яне Сандански до символ да бъде представително лице на македонизма, той е „етнички македонец“ люто борел се против българите, за македонистите няма никакво съмнение в това. Затова и всеки исторически документ на Яне в който се говори истината – че той е българин от Македония, трябва да бъде скрит (невъзможно вече след 1990 година, когато Югославия се разпада и интернет се появява дори и в Р. Македония) или фалшифициран (напълно възможно, любимо хоби на македонистите).
Тук ще разгледаме три примера за македонистка фалшификация на това интервю. Започваме с най-грубия, а именно:
1) Неактивният вече македонистки вестник „Утрински весник“ на 16 октомври 2006 г. публикува интервюто на Яне не и без преди това да внесе малко „корекции“:
В оригинала можем да прочетем как Сандански и Нушич си говорят:
Както виждате Нушич говори, че дадени събития се отнасят за “нас, малките народи, сърби, българи и гърци“.
Във фалшификата на „Утрински“ имаме:
„Овие настани, сепак, најмногу и најнепосредно се однесуваат на нас, малите народи на Балканот.“
Защо от “Утрински” са “пропуснали” да изброят кои са малките народи за Нушич и Сандански – “сърби, българи и гърци“? Може би, защото Нушич от своя страна е “забравил” да спомене за “етничките македонци” като част от малките народи на Балканите. Но това е и логично, за македонистите „етничките македонци“ са най-многобройния народ на Балканите, те не се квалифицират сред малките народи на Балканите сърби, българи и гърци, има “логика” зад пропуска на “Утрински“…
***
През 1907 г. представителя на левицата във ВМОРО Сандански организира екзекуциите на Борис Сарафов и Иван Гарванов – лидери на десницата във ВМОРО. През март 1908 г. на Кюстендилския конгрес на ВМОРО Яне Сандански е осъден на смърт. Той не смее да припари в България и стои в Солун. Както виждаме от интервюто му с Нушич, това за Сандански не е проблем, защото Солун по това време е пълен с българи и за Сандански Солун си е неговата България:
Както може сами да прочетете Сандански не смее да се завърне в България, но не му и трябва, защото тук (Солун) „jе моjа Бугарска!“. Това изречение боде в очите македонистите и затова те ще го фалшифицират и променят на “Тука е моjата татковина!“:
Ето и съпоставка за по-лесно сравнение между двете фалшификации на македонистите от Утрински и оригинала на Нушич и Сандански:
2) Фалшификат номер 2 е, както казват англичаните, PATHETIC.
Някакъв си македонист, решава да прави пропаганда пред света, затова пише и на английски и тръгва да разобличава “The Bulgarian falsification of Macedonian history” (смях в залата). В пропагандното си видео на няколко пъти въпросният youtube потребител македонист лъже и манипулира като върха идва точно, когато цитира въпросното интервю, тема на тази статия. Според македониста, превеждаме дословно, имало “интересен отговор” на Сандански към Нушич на въпроса “И така в България не ви е позволено да влизате?“. Отговорът бил “Не мога да ида в България, а и не ми трябва. МАКЕДОНИЯ Е МОЯТ ДОМ!“:
В оригинала, вече знаем, обаче стои отговора на Сандански „Тука е моята България!“ (визирайки Солун, главния град на Македония). Е сега забележете само заглавието на видеото: „Българската фалшификация на македонската история“… Крадецът вика дръжте крадеца. Както казах: PATHETIC!
П.С. Няма да задълбаваме излишно и в лъжливия превод, който това македонистче прави – в оригинала Нушич пита Сандански дали “смее/ се осмелява” да отиде в България, а Сандански чистосърдечно си признава, че не смее (щото има смъртна присъда от ВМОРО там, добро утро). Македонистчето с пропагадното видео обаче ще замени глагола “смея/осмелявам се” със “allow – позволявам“. По този начин излиза следното:
Нушич: В България не ви е позволено да ходите?
Сандански: Не мога да отида в България…
Внушението на македонистчето е ясно: лошата България не пуска добрия Сандански да ходи там, все пак България и българите са враг на Македония и македонеца Яне, македонистка теория, какво да правиш, трябва да се пропагандира и защитава дори с цената на фалшификации и манипулации на исторически документи…
3) Авторът на фалшификат номер 3 е ето този македонистки хубостник:
В своята македонистка книга “Илинденските знамиња и печати” издадена в Скопие през 2003 година (забележете само какво знаме е сложил на корицата си, глупакът му с глупаците) на страница 69 и 70 сърбоманът Миљковиќ ще изтърси следната нагла лъжа:
Да, правилно четете:
“Во репортажата што jа напишал Бранислав Нушик, а била обjавена во весникот “Политика”, мегу другото, пишува: “Уште рано утринава, тргнав со свечен воз за Солун. Во возот имаше повеке од 1200 души, Македонци, Турци, Срби, Грци, Албанци и Евреи…”“
Пишувало за “македонци” глупости на търкалете. Ето какво “пишува” Нушич в оригинала:
“На возу jе било око 1200 душа Турака, Срба, Бугара, Грка, Евреjа и Арнаута“.
Как така българите във влака за Солун станаха на „македонци“ и защо точно те бяха преквалифицирани, а не например турците, сърбите, гърците и т.н. – защо те не бяха повишени в „етнички македонци“, а само българите бяха – ще оставим днешните македонци да попитат македонистите фалшификатори като Ѓорѓе Миљковиќ.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги и вестници писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите с дебитна карта чрез системата за дарения на Paypal:
