През 1908 година видният сръбски писател и комедиограф Бранислав Нушич взима интервю от българския ВМОК и ВМОРО революционер Яне Сандански. Нушич прави това като кореспондент на в-к “Политика“ при едно свое пътуване до Солун. Интервюто е публикувано под заглавие “Револуциjа у Турскоj“, в-к “Политика“, бр. 1619, юли 1908 г., Белград, Сърбия.

Ето го и цялото интервю като за по-добра резолюция може да го прочетете и в Библиотека Струмски.

Както с множество исторически документи и факти около Яне Сандански така и това интервю е често фалшифицирано от страна на македонистите. Причината е проста: македонизмът е издигнал Яне Сандански до символ да бъде представително лице на македонизма, той е „етнички македонец“ люто борел се против българите, за македонистите няма никакво съмнение в това. Затова и всеки исторически документ на Яне в който се говори истината – че той е българин от Македония, трябва да бъде скрит (невъзможно вече след 1990 година, когато Югославия се разпада и интернет се появява дори и в Р. Македония) или фалшифициран (напълно възможно, любимо хоби на македонистите).

Тук ще разгледаме три примера за македонистка фалшификация на това интервю. Започваме с най-грубия, а именно:

1) Неактивният вече македонистки вестник „Утрински весник“ на 16 октомври 2006 г. публикува интервюто на Яне не и без преди това да внесе малко „корекции“:

В оригинала можем да прочетем как Сандански и Нушич си говорят:

Както виждате Нушич говори, че дадени събития се отнасят за “нас, малките народи, сърби, българи и гърци“.

Във фалшификата на „Утрински“ имаме:

„Овие настани, сепак, најмногу и најнепосредно се однесуваат на нас, малите народи на Балканот.

Защо от “Утрински” са “пропуснали” да изброят кои са малките народи за Нушич и Сандански – “сърби, българи и гърци“? Може би, защото Нушич от своя страна е “забравил” да спомене за “етничките македонци” като част от малките народи на Балканите. Но това е и логично, за македонистите „етничките македонци“ са най-многобройния народ на Балканите, те не се квалифицират сред малките народи на Балканите сърби, българи и гърци, има “логика” зад пропуска на “Утрински“…

***

През 1907 г. представителя на левицата във ВМОРО Сандански организира екзекуциите на Борис Сарафов и Иван Гарванов – лидери на десницата във ВМОРО. През март 1908 г. на Кюстендилския конгрес на ВМОРО Яне Сандански е осъден на смърт. Той не смее да припари в България и стои в Солун. Както виждаме от интервюто му с Нушич, това за Сандански не е проблем, защото Солун по това време е пълен с българи и за Сандански Солун си е неговата България:

Както може сами да прочетете Сандански не смее да се завърне в България, но не му и трябва, защото тук (Солун) „jе моjа Бугарска!“. Това изречение боде в очите македонистите и затова те ще го фалшифицират и променят на “Тука е моjата татковина!“:

Ето и съпоставка за по-лесно сравнение между двете фалшификации на македонистите от Утрински и оригинала на Нушич и Сандански:

2) Фалшификат номер 2 е, както казват англичаните, PATHETIC.

Някакъв си македонист, решава да прави пропаганда пред света, затова пише и на английски и тръгва да разобличава “The Bulgarian falsification of Macedonian history” (смях в залата). В пропагандното си видео на няколко пъти въпросният youtube потребител македонист  лъже и манипулира като върха идва точно, когато цитира въпросното интервю, тема на тази статия. Според македониста,  превеждаме дословно, имало “интересен отговор” на Сандански към Нушич на въпроса “И така в България не ви е позволено да влизате?“. Отговорът бил “Не мога да ида в България, а и не ми трябва. МАКЕДОНИЯ Е МОЯТ ДОМ!“:

В оригинала, вече знаем, обаче стои отговора на Сандански „Тука е моята България!“ (визирайки Солун, главния град на Македония). Е сега забележете само заглавието на видеото: „Българската фалшификация на македонската история“… Крадецът вика дръжте крадеца. Както казах: PATHETIC!

П.С. Няма да задълбаваме излишно и в лъжливия превод, който това македонистче прави – в оригинала Нушич пита Сандански дали “смее/ се осмелява” да отиде в България, а Сандански чистосърдечно си признава, че не смее (щото има смъртна присъда от ВМОРО там, добро утро). Македонистчето с пропагадното видео обаче ще замени глагола “смея/осмелявам се” със “allow – позволявам“. По този начин излиза следното:
Нушич: В България не ви е позволено да ходите?
Сандански: Не мога да отида в България…

Внушението на македонистчето е ясно: лошата България не пуска добрия Сандански да ходи там, все пак България и българите са враг на Македония и македонеца Яне, македонистка теория, какво да правиш, трябва да се пропагандира и защитава дори с цената на фалшификации и манипулации на исторически документи…

3) Авторът на фалшификат номер 3 е ето този македонистки хубостник:

В своята македонистка книга Илинденските знамиња и печатииздадена в Скопие през 2003 година (забележете само какво знаме е сложил на корицата си, глупакът му с глупаците) на страница 69 и 70 сърбоманът Миљковиќ ще изтърси следната нагла лъжа:

Да, правилно четете:

“Во репортажата што jа напишал Бранислав Нушик, а била обjавена во весникот “Политика”, мегу другото, пишува: “Уште рано утринава, тргнав со свечен воз за Солун. Во возот имаше повеке од 1200 души, Македонци, Турци, Срби, Грци, Албанци и Евреи…”

Пишувало за “македонци” глупости на търкалете. Ето какво “пишува” Нушич в оригинала:

На возу jе било око 1200 душа Турака, Срба, Бугара, Грка, Евреjа и Арнаута“.

Как така българите във влака за Солун станаха на „македонци“ и защо точно те бяха преквалифицирани, а не например турците, сърбите, гърците и т.н. – защо те не бяха повишени в „етнички македонци“, а само българите бяха – ще оставим днешните македонци да попитат македонистите фалшификатори като Ѓорѓе Миљковиќ.


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

Privacy Policy