Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония – виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Роден е през 1834 г. в град Охрид. Дълги години работи като учител по български и гръцки език в различни градове из Македония. През 1880 г. основава две гимназии в Слоун: Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“. През годините работи като чиновник из различни градове на България: Пловдив, Сливен, Стара Загора, Враца, Ботевград като през цялото време сътрудничи на различни списания и медии. Събира и издава сборници с народни умотворения, материали за братя Миладинови и издава учебни помагала предназначени главно за българите в Македония останали под османска власт.
Сред по-значимите творби на Кузман Шапкаев са:
- „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“, 1868 г.;
- „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, 1884 г.;
- „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“, 1884 г.;
- „Руссаллии, древен и твърде интересен българский обичай, запазен и до днес въ Южна Македония“, 1884 г.;
- „Български народни умотворения“, сборник, част I – III, 1891 – 1894 г.
Носител е на третият по старшинство в България медал – „За гражданска заслуга“. Умира през 1909 г. в София. Баща е на ВМОРО революционера Климент Шапкарев и на офицерът от Българската армия Иван Шапкарев.
1) „Първоначялньi познанiя за малечкьiте дечиня по наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi“ – буквар предназначен за македонските българчета издаден в Цариград през 1868 г. от Кузман Шапкарев под псевдонима „Един Македонец“. Издателската къща е също на македонски българин: Андрей Анастасов от Ресен.
„П. Ние кой язик говориме?
О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.
П. Дали само ние Българите сме Славяни?
О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите. На всите овие народи язикът им е прибер еднакъв, и всите са от една кръв, та за това и требит да се имат како братя.“
„П. Що се велит народ?
От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.“
„П. Ние в коя част на земята живеем и у коя държава?
О. Ние живеем в Европа у Турско.
П. Како се велите местото, къде що живееме?
О. Местово, къде що живеем ние, се викат Македония.
П. От каква народност са жителите в Македония?
О. Освен Турците всите прибер жители в Македония са чисти Българи; но имат и доста погърчени и друзи полупогърчени, кои що си отричат своята народност. Има и малу Власи распраснати по некой в градища или в некои села.“
“П. Кога са се покръстили Българите?
Във времето на цар Бориса, кой на 861 год. се свъртил към Християнската вера от Българскаго първоучителя Св. Методия, брата на Св. Кирила, и в св. кръщене се нарекъл Михайл; Той после покръстил всите народ Българский; а св. Кирил и Методия заедно със св. Климента Охридски Архиепископ наредили Българо-Славянската азбука и превели св. Писание и всите църковни книги на Български язик…”
„П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?
О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”
(…)
П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?
О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.“
2) “Българскьiй букварь чясть А или взаимноучителньi таблици на наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi“ – друг буквар издаден през 1868 г. в Цариград от Кузман Шапкарев и отново в книгопечатницата на Андрей Анастасов от Ресен.
Из главата “Вера и народност” на страница 45 от буквара:
“Пьiтанiе. Що е най-свето человеку?
Отговор. Верата и народността.
П. Спроти верата какъв си?
О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова.
П. А по народност, що си?
О. По народност съм Българин.
П. Защо?
О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi.
П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността?
Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.”
В същата 1868 г. Кузман Шапкарев издава и втора част на буквара под заглавие “Голема българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“:
“Овие два братя, сир. Кирил и св. Методий се слават от цел славянски свет за славянски просветители; защо тие първи измислили Българо-Славянската азбука и просветили Българите с евангелска истина, а чрез Българите после и всите други Славянски племена.”
Григор Пърличев от Охрид, Вардарска Македония – един от най видните български възрожденци от Македония, дългогодишен учител и писател.
Роден през 1830 г. в Охрид. В детството си научава много добре гръцки език и по-късно следва медицина в университета в Атина. Там участва в поетически конкурс, който печели с поемата си „Сердарят“.
След 1866 г. става водач в борбата за заменянето на гръцкия език с български в училищата и църквите в Охрид. Работи като учител в редица български училища в Струга, Габрово, Солун, Битоля, Охрид и като подначалник в Народната библиотека в София. Пише стихотворения, прави преводи и публикува редица речи, дописки и публицистични статии във влиятелни за времето си български вестници. В периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г. пише изключително интересната си „Автобиография“.
Умира през 1893 г. в родния си Охрид.
3) “Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин“, Белград, 1875 година
Песен написана за последните дни на Охридската архиепископия. Григор Пърличев разказва в автобиографията си, че песента е изпълнена за пръв път след сватбата му през 1870 г. и произведението станала изключително популярно в Охрид, където спомогнало за изкореняването на гърцизма.
Песента е известна под различни имена „1762 лето“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“, „Песна за патрикот“. Самият Пърличев издава произведението си в Белград през 1875 г. под заглавие „Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин“.
Ето какво казва проф. Любомир Милетич от Щип в рецензията си „Жалостна песна за българския народ в Охрид и Струга и за секой българин’. В книгопечатницата от Никола Стефановича 1875“ публикувано в сп. “Македонски преглед“, год. VIII, кн. 2, София, 1932 г.:
“… самият Пърличев е напечатил песента, и то в Белград, гдето тогава още не така систематично зле се отнасяли към нашите македонци, както това става по-сетне, така че свободно е можело да мине заглавието, гдето е казано, че „Жалната песна“ е за „блъгарския народ в Охрид и Струга и за секой блъгарин“.”
Спас Харизанов със съпругата си Фикия, родом от Разлог
Спас Харизанов от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония – български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия.
Роден е през 1842 г. в село Влахи, Кресненско. Работи като учител в откритото през 1867 година от самият него новобългарско училище в село Кресна, а по-късно участва и в Кресненско-Разложкото въстание. През 1895 г. е сред учредителите и на Македоно-одринско дружество “Единство” (т.е. ВМОК) в Дупница, на което е избран за негов подпредседател.
Умира през 1900 г. в Дупница. Спас Харизанов е вуйчо на ВМОК и ВМОРО революционера Яне Сандански и дядо на един от най-обичаните български писатели Димитър Димов.
4)„Македония. Що става в Македония с българите и какво требва да се прави“, София, 1880 година
В брошурата си издадена 2 години след освобождението на България, Спас Харизанов разглежда трагичното положение на македонските българи, намиращи се под двойно робство – духовно гръцко и политическо турско, като отправя критики и препоръки към свободното Българско княжество, как то може да помогне на поробените българи в Македония.
“Ето читателю! Разгледай, обмисли и ако можеш воздърж се да се не съжалиш над македонеца. Какво искат да правят турците, придружени от гръците, с народа ни? Те искат македонците да бъдат слепи и глухи и неми и тъпи за да си правят както щът! Да има такива техни чудеса, в коя държава и в кое друго деспотическо управление? В най-опасните времена за българете не е било тъй, което се върши днес в Македония. Македонския българин бил той търговец, занаятчия, овчар, орач или щото и да е, да не смее да мисли, да не смее да говори, да не смее да се събере с некого, да не смее да погледне некого, да не смее да прочете нещо, да не смее да продума нещо, да не смее да иде на пазар да си купи една ока сол, да не смее да иде на нивата да си оре, да не смее овците да си пасе. Ужасни дни, сташно премеждие, зайцки живот!”
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги и вестници писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите с дебитна карта чрез системата за дарения на Paypal:
