Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония – виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Роден е през 1834 г. в град Охрид. Дълги години работи като учител по български и гръцки език в различни градове из Македония. През 1880 г. основава две гимназии в Слоун: Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“. През годините работи като чиновник из различни градове на България: Пловдив, Сливен, Стара Загора, Враца, Ботевград като през цялото време сътрудничи на различни списания и медии. Събира и издава сборници с народни умотворения, материали за братя Миладинови и издава учебни помагала предназначени главно за българите в Македония останали под османска власт.
Сред по-значимите творби на Кузман Шапкаев са:
- „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“, 1868 г.;
- „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, 1884 г.;
- „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“, 1884 г.;
- „Руссаллии, древен и твърде интересен българский обичай, запазен и до днес въ Южна Македония“, 1884 г.;
- „Български народни умотворения“, сборник, част I – III, 1891 – 1894 г.
Носител е на третият по старшинство в България медал – „За гражданска заслуга“. Умира през 1909 г. в София. Баща е на ВМОРО революционера Климент Шапкарев и на офицерът от Българската армия Иван Шапкарев.
1) „Първоначялньi познанiя за малечкьiте дечиня по наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi“ – буквар предназначен за македонските българчета издаден в Цариград през 1868 г. от Кузман Шапкарев под псевдонима „Един Македонец“. Издателската къща е също на македонски българин: Андрей Анастасов от Ресен.
„П. Ние кой язик говориме?
О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.
П. Дали само ние Българите сме Славяни?
О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите. На всите овие народи язикът им е прибер еднакъв, и всите са от една кръв, та за това и требит да се имат како братя.“
„П. Що се велит народ?
От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.“
„П. Ние в коя част на земята живеем и у коя държава?
О. Ние живеем в Европа у Турско.
П. Како се велите местото, къде що живееме?
О. Местово, къде що живеем ние, се викат Македония.
П. От каква народност са жителите в Македония?
О. Освен Турците всите прибер жители в Македония са чисти Българи; но имат и доста погърчени и друзи полупогърчени, кои що си отричат своята народност. Има и малу Власи распраснати по некой в градища или в некои села.“
“П. Кога са се покръстили Българите?
Във времето на цар Бориса, кой на 861 год. се свъртил към Християнската вера от Българскаго първоучителя Св. Методия, брата на Св. Кирила, и в св. кръщене се нарекъл Михайл; Той после покръстил всите народ Българский; а св. Кирил и Методия заедно със св. Климента Охридски Архиепископ наредили Българо-Славянската азбука и превели св. Писание и всите църковни книги на Български язик…”
„П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?
О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”
(…)
П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?
О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги и вестници писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите с дебитна карта чрез системата за дарения на Paypal:
