Избери тема

1. Битолски надпис (1876 година).

Захвърлена в двора на храма „Св. Димитър“ в Битоля се намира паметна плоча с надпис на български и гръцки:

Надписът гласи следното:

„Мѣстото за възди[гането на …ца-та] (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища на свещарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго съ свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го поради на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.“

Дори с просто око се вижда старанието на сърбо-македонистите да заличат думите „българска, българския“ от надписа:

Плочата е била навремето фасада на църквата “Св. Богородица“. Инициативата за изграждането на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ в Битоля води началото си от 1869 година. Инициатори са Битолската българска община, начело с Димитър Робев от Охрид и д-р Константин Мишайков от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония. Църквата е изграде в 1870 година, а осветена в 1876 година, като на плочата е споменат д-р Мишайков, който купува мястото край Пипер хан за строеж на църквата.

Още информация може да намерите тук.

2. Битолски надпис (1863 година)

Над южната врата на църквата „Света Неделя“ в Битоля стои следния надпис:

         „Тоя светï храмъ на прѣсветая и славна великомѫченица Недѣля се издïгнѫ отъ основание съ иждивението на българитѣ при владикуванието на Вïсокопрѣосвещенния г-нъ г-нъ Венедиктъ Византийский който и я освети. Битоля 13 октомври 1863 год.“

С просто око се вижда колко зор са видели македонистите докато се опитат да заличат една неудобна дума, от която става ясно, че още през 1863 година в Битоля „българите“ са си строили свои църкви.

3. Битолски надпис (1015 година)

Битолският надпис на цар Иван Владислав e надпис на старобългарски език издялан по заповед на последния цар от Първото българско царство. В надписа Иван Владислав съобщава за обновяването на Битолската крепост и казва, че е цар на България и „българин по род“:

„През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“

Тъй като според македонизмът Иван Владислав е „цар на Македонско царство“ и „македонец по род“ плочата е изключително неприятен факт за тях. Затова те са раздвоенни – една част директно определят плочата за „средновековен бугарски фалшификат“ (да, точно, според македонизма в Средновековието българите се занимавали да фалшифицират великата етничко-македонска история) и въобще не се занимават с плочата, а пък другата половина македонисти си измислят оправдания защо на плочата пишело за българи и България.

Интересни са и случките покрай плочата – през 1956 г. когато е открита първоначално тя е изложена в Битолския музей. Когато обаче новината за нея достига България и най-вече какво точно пише на надписа (в Уикипедия е описано подробно как това се случва, както и в този документален филм) управителя на музея е уволнен, а плочата скрита в мазето. Тя е изложена отново след разпада на Югославия, но без обяснителен текст – явно в музея в Битоля смятат македонците за северно-корейци, които нямат достъп до интернет и не могат да разберат какво точно пише на плочата.

Преди няколко години пък Френското консулство в Битоля отпечатва каталог за града, на чиято корица слага снимка на плочата. Македонистите предизвикват скандал и спиране каталога от печат. Стига се дотам, че френския консул се „извинява“, а забърканите в „грешката“ местни македонисти започват да се оправдават като ощипани ученички, че не са „бугари“ и „Битола не е бугарска“ и всичко просто е една голяма грешка (понеже според македонизма да си българин в Македония е най-голямото престъпление, затова всеки „заподозрян“ трябва веднага да даде обяснения):

Ниту Битола е бугарска, ниту јас се чувствувам како Бугарин. На корицата на проспектот на таа сигналитика, што се фалевме дека ќе оди низ светот и ќе ги популаризира градот и култура, со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско“. Не верувам дека ова намерно го направи француската амбасада, но некој најверојатно го подметна – рече советникот Панде Манојлов.“

4. Скопски надпис (1864 година)

Храмът „Св. Димитър” в град Скопие се намира в подножието на Скопската крепост, в близост до старата чаршия. На мястото на сегашната сграда е имало по-стар храм, който през 1727 г. е бил и катедрала на епархията. Сградата била ремонтирана през 1835 г. и 1864 г. При втория била поставена възпоменателна плоча с надпис:

,,На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий Скопие п.к. ЙХТН”

Плочата е свалена от черквата през 1963 от югославските комунисти-македонисти. През 2000 година е намерена захвърлена и затрупана зад черквата. Днес тя се намира в Национално-историческия музей в София.

Друг интересен факт: през 1917 там е погребан прочутият български военен и революционер – полковник Борис Дрангов (родом от Скопие). По-късно обаче сръбските власти преместват костите му на градското гробище.

5. Скопски надпис (1879 година)

В храма „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2018 година е открита скрита плоча с надпис:

„Главна врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 л.“

След откритието говорителят на македонското министерство на културата обещава, че плочата ще бъде запазена и съхранена. Към днешно време няма информация къде се намира тя.

6. Гробът на свещеник Илия Габролиев (1911 година)

През 2010 година председателят на Българският културен клуб – Скопие Лазар Младенов сигнализира чрез отворено писмо за унищожаването на българските културно-исторически паметници в Македония.

В писмото като пример е посечен и гробът на свещеник Илия Габровалиев в с. Робово, Струмишко. Надписът на паметната плоча на гроба гласи:

Тукъ почива
свещеникъ
Илия Ивановъ Габровалиевъ
родом от с. Богданци, Гевгелиско
Единъ отъ първите борци
(за българщината) въ Струмишко
починалъ на 11 ноември 1911 година

Както се вижда от снимките на паметната плоча, частта където пише “за българщината” е заличена от сърбо-македонистите.

Повече информация за случая тук.

7. Чешмата в Неготино (1944 година)

Край манастира Св. Георги в Неготино има една чешма. На нея има следния надпис:

“За слава на България със съдействието на игумена йеромонах Григорий, построил Арсо В. Бранков от гр. Червен бряг – 7.VIII.1944 г.”

Сърбо-македонистите бая са се изпотили докато изтрият надписа на чешмата.

8. Паметник на Мара Бунева в Скопие (1943 година)

През 1943 година община Скопие построява този паметник на Мара Бунева:

До следващата година 1944 паметта на Бунева се почита най-официално в Македония:

След като сърбо-македонистите взимат властта през 1944 г. паметникът на Бунева е разрушен. След разпадането на Югославия в Република Македония местни българи започват отново да отдават почит на Мара Бунева на мястото, където тя е застреляла Велимир Прелич и където е изграден паметника по-горе на снимката.

Години наред обаче сърбо-македонистите, наследници на Велимир Прелич в Македония, чупят паметните плочи:

И отново местни българи поставят паметна плоча на Бунева:

И отново местни сърбо-македонисти я чупят:

В последните години обаче се наблюдава еволюция при сърбо-македонистите. Въпреки че Бунева убива техния идол Велимир Прелич, македонистите решават, че по-лесно ще се справят с проблема „бугари слават Бунева насред Скопиjе“ като …обявят самата Бунева за сърбо-македонистка, разбирай „етничка македонка“!

Македонистките медии започват кампания, в която обявяват Бунева за сърбо-македонистка „етничка македонка“, като твърдението, че била българка било „сръбска пропаганда“:

Българите отдаващи почит на Бунева са причаквани от местните сърбо-македонисти с традиционния постулат на македонизма „вие бугарите немата своjа историjа и ни jа крадете нашата – етничко македонска историjа“:

А за да бъде македонистката пародия пълна, до вчера сърбо-македонистите чупили плочата на „бугарката Бунева“ изведнъж започват да слагат плоча на „етничката македонка Бунева“:

Това е положението към 2020 година. Всякаква асоцияция и прилика на македонизма с шизофрения не е случайна.

9. Паметна плоча на ВМОК и ВМОРО войводата Тома Давидов (Охрид 2020)

Тома Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на ВМОК и ВМОРО, роден в Ловеч. Назначен е за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг лично от Гоце Делчев.

Загива край село Оздолени, Охридско в бой на четата му с башибозук. Четниците му носят мъртвия Тома Давидов върху комитски саркофаг – три напречно поставени пушки. Погребан е в местността Градище в Слатинската планина, като неговия гроб се превръща в място за поклонение и до ден днешен. Местността се нарича Давидов гроб .

На 15 март 2020 година група граждани от Охрид, поставят паметна плоча на лобното място на войводата, с неговите думи:

“Не сум од Македонија, но за слободата на Македонија сум подготвен секој момент да го дадам својот живот. Ќе отидам таму, меѓу народот на братска Македонија, да умрам, а не тука да ја трујам својата душа за неа.”

https://www.facebook.com/crvenocrniot/posts/2570898213186626

Две седмици по-късно, на 30 март 2020 година сърбомани-македонисти изпотрошават паметната плоча:

https://www.facebook.com/crvenocrniot/posts/2584000271876420
ВМОРО революционерът от Щип Христо Настев за Тома Давидов. Публикувано в списание “Илюстрация Илинден” от 09.10.1933 година

10. Паметна плоча на църквата „Св. Никола“, село Прилепец, Прилепско (1908 година)

Ктиторски надпис на църквата „Св. Никола“, построена 1872 г. край прилепското село Прилепец, Вардарска Македония. С просто око се вижда как пише, че църквата е построена от “народа македонски” само дето думата “македонски” е изписана върху преди това изтрита друга дума.

Нека всеки сам се сети кой народ е бил посочен в оригиналния надпис, който е на български език….

11. Паметна плоча на войводата Велко Скочивирчето и неговите загинали четници (поставена вероятно през Първата световна война)

Велко Цветков Велков – Скочивирчето е прилепски районен войвода на ВМОРО роден в мариовското село Скочивир. На 15 май 1906 година в бой с турски аскер загива с цялата си чета край прилепското село Клепач. Погребан е в селото като на гроба му, вероятно през Първата световна война, е поставена паметна плоча, която гласи:

„Тук паднаха убити от вражески турски куршум през 1904 год. войводата

Велко Скочивирчето   

Христо Романов с. Бърник

Димитър Берански с. Беранци

Димитър Енимале Битоля

Костадин Енимале Битоля

Недялко Долиманов с. Сръбци

Стрезо Милев с. Клепач

Стоян Гьорчев  ““

Тасе Костов с. Круша

Те умряха за свободата на Македония и обединението на България.
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“

През 2021 година паметникът е премахнат и подменен с такъв написан на македонистки. Имената на четниците са фалшифицирани за да звучат близо до съвремените македонистки фамилии, а изречението „Те умряха за свободата на Македония и обединението на България“ е съкратено до първата половина. Простакът-македонист извършил това престъпление срещу паметта на революционерите обаче, тъй като е прост македонист не прочел нито една книга през живота си е оставил на македонистката плоча изречението „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ – явно не знаейки, че това са безсмъртни стихове дело на българския национален поет и революционер Христо Ботев.

Новата македонистка плоча на която личат следните фалшификации:

  1. Подменен със съвременен сърбо-македонистки е оригиналният български език на плочата, езикът на който са писали и говорили до 1944 година революционерите и славянското население на Македония;
  2. Част от българските имена на революционерите са подменени със звучащите на днешен македонистки фамилии и имена:

    Христо Романов става на Христо Романовски;
    Димитър Берански става на Димитриjа Берански;
    Димитър Енимале става на Димитар Енимале;
    Недялко Долиманов става на Велко Долимановски;
    Стрезо Милев става на Стрезо Милески;
    Стоян Гьорчев става на Стоjан Гворчески;
    Тасе Костов става на Тасе Костовски.
  3. Изречението „Те умряха за свободата на Македония и обединението на България“ пък е променено на „Загинаjа за слободата на МАКЕДОНИJА“:

Вместо да се засрамат заради гаврата си с паметта на загинали четници македонистите от „Управата за заштита на културното наследство и Министерството за внатрешни работи на Република Северна Македонија“ излизат със съобщение, че „констатирано е дека надгробната плоча не потпоѓа на ниту еден статус на заштитено културно обележје или природна реткост, туку се работи за приватен гроб и надгробна плоча.“

А в интернет пространството други обикновени македонисти се подиграват с този случай на гавра с памета и историята на революционери дали живота си, за да може 120 години по-късно сърбомани да се гаврят с паметта им:

Впрочем, това не е първи път в който македонистите се гаврат с паметта на починали хора. Улта-простакът Миленко Неделковски преди време унищожи паметна плоча поставена в памет на загинали български войници (много от тях родени и в Македония) при Битката на Каймакчалан, паметната плоча на Мара Бунева на мястото, където се е самозастреляла край Вардар в Скопие е унищожавана години наред от сърбо-македонистите, а досега два или три пъти сърбо-македонистите са се гаврели и унищожавали паметника поставен в Охрид посветен на трагедията с български туристи удавили се в езерото. Отделно да не говорим за множеството пъти в които македонисти са горили публично българския национален флаг.

Някой да се сеща в България да се е горило македонското национално знаме или да са се унищожавали някакви каменни или други паметници на македонски дейци? И още – в нито един съсед на България не са си позволявали да горят българското национално знаме, дори не и в Сърбия, чийто доминион е днешна Р. С. Македония.


12. Надпис на църквата в с. Селце, Прилепско, Вардарска Македония (1910 година)

През 1910 г. жители на прилепското село Селце, които са имигрирали в Щатите даряват средства за построяване на камбанария към църквата в родното им село.

На по-стара снимка на каменната плоча увековечила това дело личи надписа „Емигранти Българи живеещи въ Америка подаряватъ за основа на камбанария въ черквата Свв Богородица въ Селце“ като са изброени и имената на дарителите:

Към днешна дата (ноември 2021) каменната плоча е почти изцяло заличена, като причината изглежда е покриване на надписа с боя:

Снимки от MPO ”PIRIN” – CHICAGO.


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 7,063 Прочетена,  3 Видяна днес

Privacy Policy