1. Битолски надпис (1876 година).

Захвърлена в двора на храма „Св. Димитър“ в Битоля се намира паметна плоча с надпис на български и гръцки:

Надписът гласи следното:

„Мѣстото за възди[гането на …ца-та] (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища на свещарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго съ свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го поради на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.“

Дори с просто око се вижда старанието на сърбо-македонистите да заличат думите „българска, българския“ от надписа:

Плочата е била навремето фасада на църквата “Св. Богородица“. Инициативата за изграждането на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ в Битоля води началото си от 1869 година. Инициатори са Битолската българска община, начело с Димитър Робев от Охрид и д-р Константин Мишайков от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония. Църквата е изграде в 1870 година, а осветена в 1876 година, като на плочата е споменат д-р Мишайков, който купува мястото край Пипер хан за строеж на църквата.

Още информация може да намерите тук.

2. Битолски надпис (1863 година)

Над южната врата на църквата „Света Неделя“ в Битоля стои следния надпис:

         „Тоя светï храмъ на прѣсветая и славна великомѫченица Недѣля се издïгнѫ отъ основание съ иждивението на българитѣ при владикуванието на Вïсокопрѣосвещенния г-нъ г-нъ Венедиктъ Византийский който и я освети. Битоля 13 октомври 1863 год.“

С просто око се вижда колко зор са видели македонистите докато се опитат да заличат една неудобна дума, от която става ясно, че още през 1863 година в Битоля „българите“ са си строили свои църкви.

3. Битолски надпис (1015 година)

Битолският надпис на цар Иван Владислав e надпис на старобългарски език издялан по заповед на последния цар от Първото българско царство. В надписа Иван Владислав съобщава за обновяването на Битолската крепост и казва, че е цар на България и „българин по род“:

„През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“

Тъй като според македонизмът Иван Владислав е „цар на Македонско царство“ и „македонец по род“ плочата е изключително неприятен факт за тях. Затова те са раздвоенни – една част директно определят плочата за „средновековен бугарски фалшификат“ (да, точно, според македонизма в Средновековието българите се занимавали да фалшифицират великата етничко-македонска история) и въобще не се занимават с плочата, а пък другата половина македонисти си измислят оправдания защо на плочата пишело за българи и България.

Интересни са и случките покрай плочата – през 1956 г. когато е открита първоначално тя е изложена в Битолския музей. Когато обаче новината за нея достига България и най-вече какво точно пише на надписа (в Уикипедия е описано подробно как това се случва, както и в този документален филм) управителя на музея е уволнен, а плочата скрита в мазето. Тя е изложена отново след разпада на Югославия, но без обяснителен текст – явно в музея в Битоля смятат македонците за северно-корейци, които нямат достъп до интернет и не могат да разберат какво точно пише на плочата.

Преди няколко години пък Френското консулство в Битоля отпечатва каталог за града, на чиято корица слага снимка на плочата. Македонистите предизвикват скандал и спиране каталога от печат. Стига се дотам, че френския консул се „извинява“, а забърканите в „грешката“ местни македонисти започват да се оправдават като ощипани ученички, че не са „бугари“ и „Битола не е бугарска“ и всичко просто е една голяма грешка (понеже според македонизма да си българин в Македония е най-голямото престъпление, затова всеки „заподозрян“ трябва веднага да даде обяснения):

Ниту Битола е бугарска, ниту јас се чувствувам како Бугарин. На корицата на проспектот на таа сигналитика, што се фалевме дека ќе оди низ светот и ќе ги популаризира градот и култура, со старословенски букви, незабележително, пишува „Блгарско“. Не верувам дека ова намерно го направи француската амбасада, но некој најверојатно го подметна – рече советникот Панде Манојлов.“

4. Скопски надпис (1864 година)

Храмът „Св. Димитър” в град Скопие се намира в подножието на Скопската крепост, в близост до старата чаршия. На мястото на сегашната сграда е имало по-стар храм, който през 1727 г. е бил и катедрала на епархията. Сградата била ремонтирана през 1835 г. и 1864 г. При втория била поставена възпоменателна плоча с надпис:

,,На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий Скопие п.к. ЙХТН”

Плочата е свалена от черквата през 1963 от югославските комунисти-македонисти. През 2000 година е намерена захвърлена и затрупана зад черквата. Днес тя се намира в Национално-историческия музей в София.

Друг интересен факт: през 1917 там е погребан прочутият български военен и революционер – полковник Борис Дрангов (родом от Скопие). По-късно обаче сръбските власти преместват костите му на градското гробище.

5. Скопски надпис (1879 година)

В храма „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2018 година е открита скрита плоча с надпис:

„Главна врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 л.“

След откритието говорителят на македонското министерство на културата обещава, че плочата ще бъде запазена и съхранена. Към днешно време няма информация къде се намира тя.

6. Гробът на свещеник Илия Габролиев (1911 година)

През 2010 година председателят на Българският културен клуб – Скопие Лазар Младенов сигнализира чрез отворено писмо за унищожаването на българските културно-исторически паметници в Македония.

В писмото като пример е посечен и гробът на свещеник Илия Габровалиев в с. Робово, Струмишко. Надписът на паметната плоча на гроба гласи:

Тукъ почива
свещеникъ
Илия Ивановъ Габровалиевъ
родом от с. Богданци, Гевгелиско
Единъ отъ първите борци
(за българщината) въ Струмишко
починалъ на 11 ноември 1911 година

Както се вижда от снимките на паметната плоча, частта където пише “за българщината” е заличена от сърбо-македонистите.

Повече информация за случая тук.

7. Чешмата в Неготино (1944 година)

Край манастира Св. Георги в Неготино има една чешма. На нея има следния надпис:

“За слава на България със съдействието на игумена йеромонах Григорий, построил Арсо В. Бранков от гр. Червен бряг – 7.VIII.1944 г.”

Сърбо-македонистите бая са се изпотили докато изтрият надписа на чешмата.

8. Паметник на Мара Бунева в Скопие (1943 година)

През 1943 година община Скопие построява този паметник на Мара Бунева:

До следващата година 1944 паметта на Бунева се почита най-официално в Македония:

След като сърбо-македонистите взимат властта през 1944 г. паметникът на Бунева е разрушен. След разпадането на Югославия в Република Македония местни българи започват отново да отдават почит на Мара Бунева на мястото, където тя е застреляла Велимир Прелич и където е изграден паметника по-горе на снимката.

Години наред обаче сърбо-македонистите, наследници на Велимир Прелич в Македония, чупят паметните плочи:

И отново местни българи поставят паметна плоча на Бунева:

И отново местни сърбо-македонисти я чупят:

В последните години обаче се наблюдава еволюция при сърбо-македонистите. Въпреки че Бунева убива техния идол Велимир Прелич, македонистите решават, че по-лесно ще се справят с проблема „бугари слават Бунева насред Скопиjе“ като …обявят самата Бунева за сърбо-македонистка, разбирай „етничка македонка“!

Македонистките медии започват кампания, в която обявяват Бунева за сърбо-македонистка „етничка македонка“, като твърдението, че била българка било „сръбска пропаганда“:

Българите отдаващи почит на Бунева са причаквани от местните сърбо-македонисти с традиционния постулат на македонизма „вие бугарите немата своjа историjа и ни jа крадете нашата – етничко македонска историjа“:

А за да бъде македонистката пародия пълна, до вчера сърбо-македонистите чупили плочата на „бугарката Бунева“ изведнъж започват да слагат плоча на „етничката македонка Бунева“:

Това е положението към 2020 година. Всякаква асоцияция и прилика на македонизма с шизофрения не е случайна.

9. Паметна плоча на ВМОК и ВМОРО войводата Тома Давидов (Охрид 2020)

Тома Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на ВМОК и ВМОРО, роден в Ловеч. Назначен е за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг лично от Гоце Делчев.

Загива край село Оздолени, Охридско в бой на четата му с башибозук. Четниците му носят мъртвия Тома Давидов върху комитски саркофаг – три напречно поставени пушки. Погребан е в местността Градище в Слатинската планина, като неговия гроб се превръща в място за поклонение и до ден днешен. Местността се нарича Давидов гроб .

На 15 март 2020 година група граждани от Охрид, поставят паметна плоча на лобното място на войводата, с неговите думи:

“Не сум од Македонија, но за слободата на Македонија сум подготвен секој момент да го дадам својот живот. Ќе отидам таму, меѓу народот на братска Македонија, да умрам, а не тука да ја трујам својата душа за неа.”

Дебарца се нарекува една цела околина на Охридско, која што брои 12 села. Две од нив се нарекуваат Издеглавје и Х'рбино….

Публикувахте от Црвено-црниот в Неделя, 15 март 2020 г.

Две седмици по-късно, на 30 март 2020 година сърбомани-македонисти изпотрошават паметната плоча:

Изјава на Тома Давидов:ʺНе сум од Македонија, но за слободата на Македонија сум подготвен секој момент да го дадам…

Публикувахте от Црвено-црниот в Понеделник, 30 март 2020 г.
ВМОРО революционерът от Щип Христо Настев за Тома Давидов. Публикувано в списание “Илюстрация Илинден” от 09.10.1933 година
Privacy Policy