Според определението в Уикипедия „Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.“
Македонизмът като идеология се появява втората половина на XIX век, като няма исторически данни дали се е появил като идея първо в Македония или в Сърбия. Това, което се знае обаче е, че сърбите с готовност приемат тази идея и я пропагандират сред македонското население с различна интензивност от втората половина на XIX век до 1945 година, когато македонизмът е наложен като официална идеология в социалистическа Македония – факт, който продължава и до днес.
Причината защо на сърбите им е толкова умилен македонизмът е посочен от идеологът на ВМОРО – Христо Матов от град Струга. С цитат от него започваме поредицата „Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм“. В нея, както се вижда от заглавието, ще посочим цитати от оригинални източници, в които македонски дейци говорят за сръбския македонизъм – официалната политическа и национална идеология в Северна Македония от 1945 година до днес (2020 година).
1) Христо Матов от Струга, Вардарска Македония:
Роденият в град Струга Христо Матов (1872-1922) е виден революционер – член на Централния комитет и задгранично представителство на ВМОРО, водач на десницата в организацията и неин главен идеолог.
В своята брошура “Сръбските претенции в Западна България“, издадена в София през 1897 година, на последната 16-та страница той пише:
„Едно нещо Сърбите още се надяват да сполучат: то е – да направат от Македонските Българи особена македонска народност, та така поне да осуетат целокупността на България, която и ги плаши. Днес Македония не е лишена и от такъв род сръбска пропаганда. Има тук-таме личности, които така проповедват и получават пари от сръбските консули…“
2) Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония:
Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
Във своята статия “Основите за едно сръбско-българско сближение“, публикувана в сп. “Български сбирка”, год. XVI, кн. VIII, София, 1 октомври 1909 година Мисирков говори непряко и за сръбския македонизъм:
“Нападателното положение на Сърбия си остава и до ден днешен при некои изменения на тактиката: отначало българското население в Македония бе обявено за чисто сръбско, също толкова чисто сръбско, колкото и населението на Босна, Херцеговина, Черна-Гора и пр. След това сърбите посвалиха домогванията си: те обявиха, че населението в Македония е толкова българско, колкото и сръбско, т.е. средно-сръбско българско, но ни сръбско, ни българско, а неутрално, което лесно може да стане и сръбско и българско. Най-после те се хванаха за мисълта за особна македонска народност, която и наместиха в южна Македония.”
В „библиjата на македонизмот“ пък “За македонцките работи“, София, 1903 година, Мисирков ще признае, че целта на сръбската пропаганда в Македония е била да повдигне въпроса за народността на македонските славяни. Сръбската цел, (която е и целта на македонизма) е била тези македонски славяни да бъдат преставени като нещо средно между българите и сърбите, „просто македонци“:
Мисирков също така ще каже, че няколко чуждестранни учени гледат на македонските наречия като на отделен представител на славянските езици, което е „сръбска научна победа“:
3) Кузман Шапкарев от Охрид Вардарска Македония:
Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
В рецензията си “Неколко бележки върху Македонско-славянския сборник на П. Драганов“, публикувана в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, книга XII, София, 1895 година, Шапкарев критикува ранният македонист Петър Драганов, който се опитва да прокарва сръбския македонизъм:
“А по-важното, според мене, е онова, което по-долу се казва у г. Флорински: “П. Драганов не принадлежит ни к одной из главних борющихся в Македоний партий, ни к сербофилам, ни к болгарофилам и пр.”
Според нас по-верно щеше да бъде, ако да беше казано, че Драганов принадлежи к “лукавьим сербофилам”, които, за да не ударят направо в очите, приструват се от начало като непринадлежащи към ниедна страна, а просто се казват на македонците “славяни, без никаква боя (шарка)”, догдето разклатят у народа убеждението му за българската му народност, подобно на западните езуити с пропагандите си в България, та после лесно да им бъде да го водят за носа на където си щат. Добре; според г. Драганова, македонците не са ни българи, ни сърби; ами що са? – Славяни, ще ни отговори. Да ни извини господство му! В Македония татулът не е по-изобилен от колкото в Бесарабия. Ние знаем, че не само македонците са славяни, ами и русите, и чехите, и сърбите, и поляците, и хърватите, и пр., но славянското им име е общо за всичките славянски народи, а всекой славянски народ отделно има си свое собствено име. Тогава на македонския славянски народ какво име ще му дадем? Македонци ли? Но това име днес не представлява вече народ, а живущите в историческа Македония, между които има: българи, турци, гърци, власи, евреи, цигани, албанци и пр., болшинството от които имат първите.
Но знаете ли какво? – Ето какво: като се докаже веднъж чрез Драгановия и Ястребовия сборник, че македонците са славяни, а не българи; а от друга страна, че тези последните не са славяни, а татари, монголи или китайци, ето че ще се пристъпи към втората крачка, да се доказва, че македонците, като особен славянски народ, немайки си особно друго име, непременно ще да са от един народ с некой от съседните славянски народи; следователно, като нема по-съседен до них славянски народ друг, освен сърбите, то, по необходимост, требва да са част от сръбския народ, т. е. македонските славяни не са друго освен чисти сърби побългарени до негде чрез екс. българска пропаганда!
Ето макиавелската сръбска политика, горещ привърженец на която е и г. П. Драганов, а не че не принадлежал “ни къ болгарофилам, ни къ сербофилам.” Историческите обаче свидетелства и самото живо население в тая страна съвсем друго доказват…”
4) Роденият в град Щип, Вардарска Македония Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.
През 2005 година Държавния архив в Скопје издава сборник с документи и писма на Александров озаглавен “Сè за Македонија: Документи: 1919-1924“. В сборника има и едно писмо, в което водачът на ВМРО пише до българския българския министър-председател, в което се оплаква от отношението на българския дипломат Михалчев към македонските българи. Една от критиките на Александров, е че жената на Михалчев поддържа „сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация“:
“На няколко пъти имах случая да ходатайствам пред някои от г. г. министрите да имат добрината да махнат час по-скоро бълг[арския] пълномощ[ен] м[инистъ]р в Прага професор Михалчев, който е: 1. Тип на пораженец; 2. Краен македонофоб (жена му – от известното семейство, на безотечественици Гичеви – също голяма македонофобка; тя като учителка по литература в една от софийските гимназии, публично – в присъствието на мнозина учители, мисля и ученички – е водила спор с учителя Йорд. Бадев, като е поддържала сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация; …).”
5) Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др.
През 1993 година в Adelaide, Australia сина му Илия Шалдев издава част от спомените на баща си под заглавие “Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962)“.
В тях Христо Шалдев говори за сръбския македонизъм и неговите идеолози и пропагандатори:
„As far as I could ascertain Professor Novakovic is the founder of the theory that the Macedonian Slavs lack a national conciousness and may be moulded into “Greeks”, “Serbs” and “Bulgarians” as long as some suitable cultural characteristics exist amongst them. This theory was later adopted by Professors Cvijic and Belic.“
„Then after celebrations to commemorate the battle of the “Shipka Pass” the two Russian foreign ministers, Counts Lamsdorf and Ignatiev, met in Sofia representatives of the Macedonian immigrants, the Macedonian intelligentsia, social workers and representatives of IMRO who handed each of the two distinguished guests their exhibitions and maps of Macedonia and the Adrianople district. It was then that several students, sons of Serbomans from NW Macedonia, who had completed their primary and secondary education in Serbia and were pursuing their higher education in St Petersburg, inspired by hatred for everything Bulgarian decided to form a Slav-Macedonian Student Society (SMSS). The aim of this society was to promote through conversations with Russian public figures, journalists and Slavophiles that the Macedonian Slavs are not Bulgarian but represent a separate South Slavic people.
I regard the “originator” of this thesis as being Professor Stoyan Novakovic, who as the Kingdom of Serbia’s diplomatic representative to St Petersburg publicised this view among the members of the Slavonic Charitable Society. Perhaps that is why this latter society allowed its premises to be used by the small Slavomacedonian group of students to hold meetings along similar lines to those by Serb, Bulgarian and Czech students. This theory of Professor Novakovic was later scientifically presented by Professors Cvijic and Belic to advance Serbian propaganda in NW Macedonia, where it actually succeeded in influencing a certain part of the population within the sub-districts of Porechieto, Gorni and Dolni Polog, Azot and the regions about Kumanovo.“
„Unfortunately subsequent historic events favoured the enemies of Macedonia. Ten years later Macedonia was partitioned and the largest parts were added to the territories of Serbia and Greece. The Yugoslav and Greek politicians and statesmen did not abandon their imperialistic policies during the two world wars. The Greeks by nature of the Greco-Bulgarian Agreement for the exchange of minorities succeeded in expelling the greater part of the Bulgarian population from Aegean Macedonia. The Yugoslavian politicians willingly enlisted the support of the Slavomacedonists to help their chauvinistic policy in the Balkans and the denationalization of the enslaved Bulgarian population in Vardar Macedonia.“
6) Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.
В статията си от 1922 г. “Мнението на най-видните слависти за езика на македонците” говори за сръбската теория: македонските славяни нямали национално съзнание и тези, които се наричали българи го правели заради пропагандата на Българската екзархия. Тази теория днес се поддържа и от съвременните македонисти.
7) Роденият в град Ресен (Вардарска Македония) Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.
В част I на своя фундаментален труд “Македония и Българското възраждане в XIX век“, София, 1927 г. Радев говори за сръбската теория, че македонските българи се наричали българи не защото са се чувствали такива (братя с българите от Мизия и Тракия), а заради „пропагандата на бугарската екзархиjа“ – тази сръбска теза се популяризира и от днешните македонисти в Република Македония.
„Сръбската теза датира от около двадесетина години. Тя бѣ пусната в ход за да послужи като подкрепа на завоевателнитѣ стремежи на Сърбия, която след окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, поиска да търси компенсации в Македония.
Нека кажем, в какво се състои в сѫщност тази теза. Сърбитѣ сѫ наистина заставени да признаят – защото това е явно – че македонскитѣ славяни сами се наричат българи и че тѣ имат съзнанието, че принадлежат на българския народ: но тѣ възразяват, че името българин въ Македония е внесено име и че българското съзнание тук е изкуствен продукт на българската екзархия и на българската държава, пропагандата на които е успѣвала в страната, благодарение на незаинтересуваностьта на Сърбия.“
8) На 14 април 1924 година малко преди да бъде убит от терористи на Ванчо Михайлов левичарът в македонското революционно движение Арсени Йовков от с. Селци, Стружко публикува във в-к “20 юли. Македоно – Одрински лист”, год. I, бр. 1 прочутата си статия „Българи в Македония“:
В нея той обвинява сърбите, че се опитват да скрият от Света „съществуването на българска народност в Македония“. За да направи смешни и жалки сърбите с техните глуповати теории Арсени Йовков публикува 18 исторически факта, с които защитава хилядолетната история на българите в Македония.
Още във факт №1 Арсени Йовков се подиграва на сръбските тези, че българите в Македония били резултат на Българската екзархия или пропагандата на български чети (това е друга популярна теза на сърбите – ВМРО карала славянското население на Македония да се нарича българи, българите в Македония са резултат на пропагандата на българските институции Екзархия и ВМРО):
„Още с явяването на славянска писменост и на славянска книжнина при Св. Климент Охридски македонските славяни имат физиономия на българи. Не знам дали и тогава некоя българска екзархия, или некоя комиткса чета не е направила Св. Климента българин, ала всички послешни жития на Св. Климент и всички писания за него от охридските ариепископии го третират като български пастир на българско население.“
В точка 5) и 6) Арсени Йовков продължава да се подиграва на сърбите за тезата им за Българската Екзархия – според него още „преди да съществува Екзархия, македонските славяни свързват всичките свои духовни борби с ония на българите от Мизия и Тракия“, както и че „Македония дава в общебългарската книжнина видни поети като Бр. Миладинови, Райко Жинзифов и Григор Пърличев и то преди съществуването на българска екзархия“:
9) Българският поет, журналист, публицист и културен деятел от с. Тресонче, Дебърско, Вардарска Македония Христо Огнянов под псевдонима Черноризец Храбър публикува във в-к “Македонска трибуна” статия за сръбските научни теории за създаване на македонска нация:
“Новакович пръв разви мисълта, в края на миналия век, че славяните в Македония били трета народностна група, покрай сърби и българи. Цвийч им отрече всякакво национално съзнание, а Белич се опита да ограби половината български говори в Македония за сръбството, а некои да издигне като нещо средно между български и сръбски.”
“Победата на комунизма в Югославия значеше тържество на Новаковичевата теория, която беха присвоили сръбските комунисти, като последно средство срещу растящия неуспех на преката сърбизация в Македония. Сега сръбските учени насърдчават открито сърбокомунистическите “учени” в Македония. Чистите “сърби” станаха “македонци””.
Оригинален източник: “Сръбската наука в служба на сръбския империализъм“, публикувано във в-к “Македонска трибуна“, год. 26, бр. 1340, Индианаполис, САЩ, 23 октомври 1952 година
10) Любен Димитров от град Битоля е български общественик, журналист и виден деец на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. През 1926 г. е избран за председател на Македонското студентско дружество “Вардар“.
През месец март 1944 година в Индианаполис, САЩ издава брошурата си “Защо Македония требва да бъде свободна и независима“:
В нея той говори за редица интересни теми: етническия състав на Македония, какво се подразбира под думата “македонец“, за прочутия призив на Уилям Гладстон “Македония на македонците“, за какво се бори Македонската патриотична организация, за критиците в България на идеята за независима македонска държава и др.
В един момент Любен Димитров говори и за сръбския македонизъм, който бива подкрепян и от гръцките шовинисти:
“От къде на къде тогава некои тука се мъчат да внушават в съзнанието на хората, че македонските българи не били българи, а били македонци само, или пък само македонски славяни. Та тия македонски славяни са и родените, например, в Македония сърби. Защо те биват наричани сърби, а етнографската принадлежност на македонските българи се поставя в мъгла? Това може да услужи само на враговете на македонските българи, които твърдят, че ние сме били “аморфна, неопределена маса”, нещо като тесто, което се гмечи и от което може да стават и българи и сърби и гърци, според обстоятелствата. Нищо по-пакостно не може да има от това. То значи – нито повече нито по-малко – потвърждение тезата на гръцките и сръбските шовинисти, че в Македония не е имало българи и че те били създадени от пропагандата на Българската Екзархия в Цариград. Историята ни сочи, че не Българската Екзархия създаде македонските българи, но че самата тя, до голема степен, бе дело на македонските българи, които неколко десетилетия преди 1870 година живо проявяваха националното си съзнание. Историческите факти в тази насока са твърде изобилни, за да бъдат пренебрегвани.”
11) Вестник “Македония” на ВМРО и македонската емиграция в България:
Вестник “Македония” излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.
Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев – български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов – ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев – изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.
Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев – български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов – български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев – български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров – писател, поет, преводач и публицист от София.
На 30 април 1928 година вестникът предава статия излязла в италианското списание “Реалта”, в която се говори за македонистките теории на сръбския учен Цвийч за отделна македонска националност близка до сръбската. Италианците отричат тези сръбски теории и признават, че най-многобройната националност на македонския народ са българите:
“Целият европейски печат се занимава с македонския въпрос. Но за жалост бележките и коментариите не са винаги безпристрастни. Така се обвинява българската държава, че била въоръжавала македонските чети, че вземала участие в македонското движение, за да го използува за свои цели. Но въпреки това, истината си пробива път и расте симпатията към македонския народ. Днес вече са твърде малцина държавници и политици, които биват вера на легендите на сръбския д-р Цвийч и на немеца Вендел разпространявани за македонската националност, която искат да идентифицират със сръбската. Общественото мнение, което все повече се интересува от въпроса, лесно се освобождава от измамата. Една националност обхваща македонския народ в неговото големо мнозинство: българската националност.“
Източник: “Македония и България. Напразни сръбски усилия. Националния дух и железната воля на македонците“, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 465, София, 30 април 1928 година
На 21 април 1927 година македонските дейци публикуват статията “Научните похвати на Цвийч“, год. I, бр. 158, София, 21 април 1927 година. В нея те коментират публикация в лондонското списание “Нир ист“. Там англичаните обсъждат “научните заслуги на известния сръбски шовинист географ” Йован Цвийч , считан за един от бащите на македонизма.
“Добре известен факт е – се казва в статията – че до 1878 г. сърбите сметаха Македония за българска страна. Но тъй като тая година Босна и Херцеговина беха заети от Австро-Унгария, сръбското правителство започна да търси компенсация в Македония. Но на новите сръбски претенции липсваше фактическа основа. Сръбската наука бе в големо затруднение. Най-после Цвийч дойде на помощ на сръбската пропаганда: той измисли теорията, че македонските славяни немат определено национално съзнание и могат да станат според обстоятелствата сърби или българи. В продължение на много години Цвийч защитаваше тази теория с всевъзможни аргументи.”
12) Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
На 11 март 1990 година пише отворено писмо до населението на Пиринска Македония, което в началото на 90-те години е облъчвано със силна македонистка пропаганда от страна на югославски радия и създадени от УДБА местни македонистки организации.
В него Ванче Михайлов отрича съществуването на македонска нация и самата идея за подобно нещо нарича „сръбска фантазия“:
“Македонска нация и език не съществуват. Това са измислици на фантазии като сръбската, за да използуват като аргументи пред хора, коите не познават нито миналото, нито настоящето.
ВМРО винаги е гледала правилно на етнографските и политическите стремления на Белград. Днешната така наречена Република Македония обема в себе си редица безправия и фалшификации.”
13) Македонската патриотична организация (МПО) е политическа организация, основана в САЩ през 1922 г. от емигранти от Егейска Македония. МПО е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.
През месец март 1982 година в Торонто пристига югославската македонистка велможа Благой Попов. Местните организации на МПО и македоно-бългаските църкви излизат с отворено писмо към македонската емиграция в Торонто и Канада. В писмото си македонските дейци предупреждават, че югославския македонист Попов е представител на режим основан на “репресии, измама, насилие, дезинформация и фалшификации“.
След това припомнят, че югославския (сръбски) комунистически режим е отговорен за създаването на нов македонски език и нация на базата на преследването на всичко българско в Македония:
“2. Through the Second World War with orders from the Comintern, Tito created a new nationality from the Bulgarian inhabitants in Macedonia.
3. On Aug. the Second 1944 in the Monastery St. Prohor Pchinsky a new “Macedonian Language” was created. The only language and nationality in modern history created by degree.”
14) Костадин Палешутски от с. Скребатно, Неврокопско е български историк от Пиринска Македония изследващ Македонския въпрос.
През 1985 година издава книгата си “Югославската комунистическа партия и македонският въпрос (1919-1945)”, в която пояснява значението на словосъчетението „македонски народ“ според ВМРО (обединена), както и тяхното историческо свидетелство, че идеята за отделна македонска нация е „официалната теза на великосръбската наука”:
„В началото на 30-те години буржоазнолибералните кръгове в Югославия се обръщат с лице и към теорията на Й. Цвиич за националната неопределеност, неоформеност на македонското славянско население. Те налагат дори в европейския печат появата на статии, в които се казва, че македонците в своята национална аморфност се ориентират към създаване на самостоятелна, отделна от българи и сърби нация. Макс Фишер също възприема това схващане и на 11 януари 1930 г. публикува статия в „Дойче алгемайне цайтунг”, в която твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби. Те представляват едно особено племе от югославянската националност” [*].
В отговор на това ВМРО (об.) съобщава на Фишер, че той не „казва нищо ново”, защото това е „официалната теза на великосръбската наука (Цвиич)”. . . „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност — заявява ВМРО (об.). — Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народности, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ”.“
15) Христо Ампов от Дойран, Вардарска Македония:
Христо Ампов от Дойран е деец на Македонското студентско дружество “Вардар” и ВМРО (обединена), делегат на второто заседание на АСНОМ.
През 1947 г. чете доклад озаглавен “Проблемът за Македонска нация; доклад четен на диспута, организиран от Македонският научен институт“, София, 1947 година:
Членът на АСНОМ Христо Ампов твърди, че македонската нация е създадена през 1934 г. от балканските комунистически партии на конгрес на Коминтерна в Москва на база на сръбските теории на професор Цвийч за отделна македонска нация, като накрая Ампов прави и бруталното заключение, че „там, в Москва, се роди това незаконнородено копиле, наречено “македонска нация”“:
„По-късно, към края на 1933 и началото на 1934 за пръв път се заговори за македонска нация. По това време в Москва бе свикана конференция на Балканските комунистически партии. В тази конференция, сръбските делегати, при разглеждане на въпроса за право на самоопределение и отделяне в многонационални държави, един принцип напълно прогресивен и в унисон с идеите на социализма, залегнали и в конституцията на СССР, запитал[и] какво би станало с Югославия, като многонационална държава, ако принципа на самоопределение и отделяне се приложи и у тях. Логическия извод бил, че македонските българи, възползувайки се от този принцип, биха се отделили от Югославия и биха се присъединили към България. Техният пример би се последвал от хървати и словени, албанци и пр. А това би довело до разпадането на Югославия. Но запитали сръбските делегати, кой би имал интерес от това разпадане на Югославия. Естествено само германската експедиция на Балканите, бил отговора. Интересите на западните демократически държави, пък и на самия СССР не се покриват с такова едно разпадане на Югославия. Както навремето Царска Русия, така също и Съветския съюз, виждат в лицето на силна, могъща Югославия един бункер против германската агресия на Балканите. В тази конкуренция на Балканските компартии победи сръбската концепция: за да се запази целостта на Югославия от една страна, пък и за да се запази социалистическия принцип за правото на самоопределеняне и отделяне на нациите в една многонационална държава от друга, изкалъпи се новата македонска нация. Тезата на професор Цвийч, че македонците може да не са сърби, но не са и българи, те са отделна нация и могат да се самоопределят, но в границите на Югославия, но не и да се отделят, за да се присъединят към България.
Югославската (сръбската) компартия, а така също и гръцката, не възприеха дори и компромиса за създаване на Свободна Независима Македония, съставена от трите части – Вардарска, Егейска и Пиринска. И така, там, в Москва се роди това незаконородено копиле, наречено “македонска нация”.“
16) Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония:
Общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО – младежката организация на ВМРО.
През 1978 г. в Благоевград (Горна Джумая, Пиринска Македония) издава книгата си “Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония“:
В нея той говори и за сръбския македонизъм, представящ македонските българи за отделна „македонска народност“:
„Но така е вързяло до оня исторически момент, когато на целокупния български народ бива официално призната от поробителя неговата национална обособеност, потвърдена в Македония и чрез плебисцит. Това е моментът на създаването на Българската екзархия през 1870 г., постигнато чрез усилията на българите от всички краища на българската земя. Тогава започват първите признаци на тревога в известни среди ка българските славянски съседи — сърбите, че „най-големият клон на славянския народ в Турция“ (според израза на големия сръбски държавник Илия Гарашаипи) се обособява като независим и, както в миналото, започва да става политически фактор на Балканите. Това настроение намира реален израз при създаването на свободна българска държава през 1878 г. Именно във връзка с тия два исторически момента (през 1870 и 1878 г.) се заражда идеята за присвояване на балканския средец — Македония, като възел па важни икономически пътища. В резултат па това се измислиха и превратни теории за народността на населението и. В това отношение твърде активни се показаха управляващите буржоазни среди на двете балкански държащи — Гърция и Сърбия, претендиращи да бъдат главни наследници на европейската част на Турската империя след освобождението на България. Но докато младата гръцка буржоазия можа да измисли само абсурда, че македонските славяни са в същност „българогласни елини“, сръбската млада буржоазия прибягна последователно до две съвсем произволни теории: едната — че македонските славяни са „стари сърби“ и затова земята им трябва да принадлежи на Сърбия, и другата, служеща за параван на първата — че те не са нито сърби, нито българи, а отделен народ — „само македонци“.Първата теория стана главно оръжие на сръбската буржоазия за оправдание иа всички нейни деяния в Македония и на участието й в четирите войни на Балканите през нашия век. Но тя претърпя пълен крах при създаването иа днешна Югославия. Прогресивната сръбска интелигенция и трудовият сръбски народ признаха, че македонските славяни не са сърби.
Остана обаче да съществува вторият вариант на сръбската теория: че македонците не са сърби, но не са и българи, а отделна народност. За да бъде оправдана тази теория, се пристъпи към тенденциозно тълкуване на историческите факти, като се стигна до безогледно прекрояване на българската история дори в най-далечните й векове.“
В книгата си “Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи“, София, 1992 година пък Църнушанов пише за македонистката идея за отделна македонска народност поддържана от сръбските учени Новакович и Цвийч и след това приложена в действие от Югославската комунистическа партия:
„Изнасяйки всичко това, ние нито за миг не се съмняваме, че скопските автори много добре знаят пълната истина за българското народностно съзнание на македонските славяни. Въпреки това си кривят душата, защото служат на шовинистичните противобългарски цели, завещани от великосръбските държавници и учени като Стоян Новакович и Йован Цвийч, апологети на идеята за отделна македонска народност като средство за посърбяване на Македония. Преминали по моста на сръбските социалисти Димитрие Туцович, Душан Попович и други, все защитници на Цвиичевата и Новаковичевата идеология, тези противобългарски цели намериха своите изпълнители чрез ЮКП при създаването на македонската „нация“ чрез силата на оръжиието.“
През 1992 г. пък Църнушанов издава най-обстойната книга писана досега за сърбо-македонизма и налагането му сред македонското население от балканските комунистически партии и Коминтерна. В “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него” Коста Църнушанов разглежда зараждането на македонизма, развитието му и многобройните жертви на сърбо-македонизма след Втората световна война.
„Виждайки, че не хващат място фалшификациите им, че македонците са сърби, великосръбските среди са решили да тръгнат по околоен път за откъсване на македонските българи от целокупния български народ. Този път е: създаване на убеждение у македонските славяни, че не са нито сърби, нито българи, а отделен народ – македонци. С македонизма сърбите нямат какво да изгубят, а могат да спечелят…“
17) Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония:
Български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години по сръбските затвори.
В своите спомени от 1943 г. “19 години в сръбските затвори. Спомени“, Ципушев разказва за срещите си със сръбски власти, които му обяснявали, че в „Македония нема българи, а само сърби подкупени от Българската екзархия“ – сръбска теза, за която говорят и Симеон Радев от Ресен и Арсени Йовков от Дебърско (под №7 и 8 в статията тук) и която се използва и до ден днешен от сърбо-македонистите в Р. С. Македония, за да оправдаят българското национално съзнание на македонските дейци.
18) Димитър Ризов от Битоля, Вардарска Македония:
български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия “Търновска конституция” и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България и след това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87).
В своя прословут атлас „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници – The Bulgarians in their historical, ethnographical and political frontiers (Atlas with 40 maps)”, издаден в Берлин през 1917 г., за да защити пред международната общност историческите права на българите над македонските земи битолчанецът Димитър Ризов споменава и за сръбския професор Цвийч – „изобретателят на “македонските славяни”“ и опитите на Сърбия да променя етнографски карти на Македония, която от българска страна е трябвало да бъде показвана като страна населена с „македонски славяни“:
„Искренно жалѣемъ, че не можемъ приложи къмъ тая карта и една карта отъ съврѣменния сърбски геологъ и идеологъ на шовинистичния пансърбизмъ Проф. Цвийчъ, изобретателя на „македонскитѣ славяни”. Но слѣдъ като тоя ученъ сърбинъ, въ разстояние само на 5 мѣсеци и по чисто политически съображения, изказа двѣ различни мнѣния за етнографията на Македония, ний мислимъ, че неговата етнографска карта не може да има никаква научна стойность. Както е извѣстно, Проф. Цвийчъ, прѣзъ м. октомврий 1912 г., въ английското списание „Review of Reviews”, призна за сърбска етнографска сфера въ Македония само сѣвернитѣ околии на Скопския окрѫгъ (градоветѣ Скопѣ, Куманово и Тетово) и малка една часть отъ сѣверо-западна Македония (градоветѣ Дебъръ и Струга); а прѣзъ м. мартъ 1913 г., въ германското списание „Petermann’s Geogr. Mitteilungen”, той напечата етнографска карта на Македония, въ която почти половината Македония окраси съ синия сърбски цвѣтъ, а останалитѣ българи въ Македония (освѣнъ живущитѣ на източната ѝ граница) прогласи за „македонски славяни”.“
„При появяването на картата, тогавашния сърбски пълн. министръ въ Петроградъ, Г. Симичъ, получи заповѣдь отъ Бѣлградъ да протестира противъ факта, че Македония е показана въ картата като българска страна. Протеста бѣ направенъ, и прѣдъ Слав. Благ. Общество, и прѣдъ руското правителство. Вслѣдствие на тоя двоенъ протестъ, Слав. Благ. Общество се видѣ принудено да напечати 2-о издание на картата, въ което да неутрализира българския цвѣтъ на Македония. Но, както обикновенно става въ подобни случаи, издателя не се досѣти да промѣни статистическата таблица на българитѣ въ Македония (която ний не печатимъ по нѣмане на мѣсто) и въ графата на цвѣтоветѣ забрави да помѣсти особенъ цвѣтъ за „македонскитѣ славяни”.“
19) The Macedonian Historical Society of Canada:
Македонското историческо общество в Канада е независима организация създадена от македонски емигранти през 1982 г. в Торонто. Целта, която организацията си поставя е да запознае канадската общественост с македонския въпрос.
През 1982 година в Торонто, The Macedonian Historical Society of Canada издава сборник посветен на братя Миладинови. В „The Miladinov Brothers. A Miscellany“ македонските емигранти говорят и за сръбската и гръцката пропаганди в Македония, както и за „югославската идея, че съществува отделна македонска нация, за която само Югославия можела да се грижи и защитава. Тези грижи включват и тайно асимилиране на всички македонци в „добри сърби“.“
20) Георги Баласчев от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в Охрид Георги Димитров Баласчев (1869-1936) е виден историк и археолог, активист на Младата македонска дружина (“лозарите“), доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, член-учредител на Македонския научен институт. Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари.
В своето списание „Минало“ (1910 – 1920), година I, книга 3, София, 1909 година Георги Баласчев публикува статията „Българското скоропистно писмо и образци от него X-XIX век“, в която за кратко говори и за сръбския македонизъм:
„Това писмо, намерено неотдавна в Прилеп, заслужава вниманието на ония немногобройни вече „учени“, които мислят, че българщината в Македония се дължи на българската „пропаганда“ и които признават, че македонските говори имат най-типичните особености на българския език, само че сметат, какво тия особености са се явили отсетне под влияние българско. Печатането на това писмо ще бъде негли полезно за тия последни представители на излюбеното едно време сръбско учение, че македонските славяни са чисти „стари сърби“, па и за ония учени, които в нежеланието си да признаят българщината на славянските говори в Македония, измислиха нелепата теория, че в тая област живее един особен македоно-славянски народ с особен македоно-славянски език, еднакво различен от български и от сръбски…“
21) Македонската патриотична организация (МПО):
Най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония и основана през 1922 г. от бежанци от Беломорието публикува в своя официален орган в-к “Македонска трибуна” статията “The Serbianization of Macedonia – Belgrade’s Ultimate Goal” (год. 37, бр. 1868, Индианаполис, САЩ, 14 февруари 1963 г.), в която се казва:
“The “Macedonian nation” and the “Macedonian language” conceived by the exponents of Serbia’s chauvinists since the end of the XIX century. Tito’s “Macedonian republic”, a transition toward Macedonia’s complete Serbianization.”
В превод – „Македонската нация“ и „македонския език“ са измислени от сръбските шовинисти в края на XIX век. Целта е “to harass and, if possible, to destroy the Bulgarism of Macedonia” – „да се тормози и унищожи българщината на Македония“.
МПО посочват и кои са главните сръбски шовинисти застъпници за идеята за създаване на нова македонска нация и език – сръбските учени Стоян Новакович, Йован Цвийч и Александър Белич. Според МПО идеята на сръбските шовинисти е реализирана в комунистическа югославска Македония от сърбо-комунистите.
22) Димитър Талев от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в град Прилеп Димитър Талев Петров-Палисламов (1898-1966) е един от най-обичаните български писатели. Брат му Георги Талев е ВМОРО революционер, а самият Димитър Талев е автор на десетки статии по македонския въпрос.
В своята статия “Език и народност“, публикувана във в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. III, бр. 745, София, 6 април 1929 г. Талев говори и за сръбския македонизъм, чията основна цел е да представи българските говори (диалекти) на македонските българи за „отделен славянски език“. Причината за тези „безчестни усилия“ според Талев, е фактът че езика е „най-характерен белег на всека народност“, а вече знаем, че според сръбските поробители на Македония в тази област не живеят българи, там живеят или „стари сърби“ или отделен народ наречен „етнички македонци“, който е най-близък по дух и характер именно на тях, сърбите…
“Като имат пред вид извънредно големото значение на езика като най-характерен белег на всека народност, поробителите на родната ни земя полагат неимоверни усилия за да докажат, че говорът на македонските българи не е български говор, а некаква отделна смесица или дори отделен славянски език. Особено усърдни в това отношение са сърбите. Не ще и дума, че средствата, с които си служат те в случая, са най-безчестни и че усилията им не ще стигнат до никакви положителни резултати. Защото едно обективно проучване на македонските говори ше доведе всекиго до убеждението, че македонските българи говорят също такъв език, какъвто говорят и всички останали българи…”
23) Апостол Методиев от Неготино, Вардарска Македония:
Роденият през 1935 г. в Неготино Апостол Методиев е професор в Строителния факултет на Скопския университет, общественик и публицист.
В свое интервю за в-к “Стандард”, бр. 4235, София, 18 октомври 2004 година озаглавено “Киро Глигоров искаше да върне Македония на Белград“, говори и за сръбския македонизъм:
“Македонизмът е изкуствено създаден като преход към сърбизирането на българите в Македония. По този начин се постига изолация на това население, като му се внушава, че е заобиколено само от неприятели.
За жалост това днес вече е факт. Почти половин век македонизмът се насаждаше чрез средствата за масова информация и най-вече чрез училищата. Тази пропаганда успя да внуши, особено на следвоенните поколения, чувство на гордост заради принадлежност към македонска нация. Сега ако на някого кажете, че има български корени, той не е съгласен. Затова аз преди време написах: „Ние сътворихме македонската нация. Македонци сме, но трябва да знаем, че нашите деди не са правили разлика между македонци, тракийци, мизийци.“ И сам казвам за себе си, че съм македонец, но без да разбирам нещо по-различно от българин.”
24) Енциклопедия “Пирински край“, Благоевград, Пиринска Македония, 1995 година
Енциклопедия “Пирински край” включва разнообразна информация свързана с географската област Пиринска Македония. Една част от авторите на енциклопедията са от Пиринско. В том I на научния труд е публикувана и статия за сръбския македонизъм:
„Македонизъм – политическа концепция, създадена от великосръбската пропаганда, насочена против коренните интересеи на българския народ и против освободителното дело в Македония. Македонизмът е реакционно идейно-политическо схващане, което отрича българския етнически характер на славянското население в Македония и се противопоставя на масовата революционна национално-освободителна борба в Македония и Одринско, водена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Главната му цел е да откъсне българското население в Македония от неговата национална общност и да улесни проникването на сръбската държава в долината на р. Вардар, за да получи излаз на Бяло море. Като схващане Македонизмът се оформя в края на XIX в. от сръбския историк и политически деец Стоян Новакович. Наред с официалното твъдение на сръбската пропаганда, че населението в Македония е сръбско или сърбо-македонско, Ст. Новакович формулира и друго – че съществува отделна македонска народност, различна от българската и сръбската, която трябва да бъде подпомогната в своето самоутвърждаване, за да се постигнат целите на сръбската политика. През 1906 гова схващане е доразработено от Йован Цвийч, който твърди, че македонските славяни не са нито сърби, нито българи, а близка до тях аморфна маса, без определено народностно съзнание; от нея могат да се направят и сърби, и българи.“
25) Любчо Георгиевски от Щип, Вардарска Македония:
Бившият министър-председател на Р. С. Македония Любчо Георгиевски говори за сръбския македонизъм като обяснява значението на думата „македонист“: човек, който по форма се декларира за македонец, а по същина си е сърбин.
26) Климент Джамбазовски от Охрид, Вардарска Македония:
Д-р Климент Джамбазовски е македонски историк от Югославия, работил в Института за национална история в Скопие.
В книгата си от 1960 г. “Културно-обштествените врски на Македонците со Србите во текот на ХІХ век” Джамбазовски вади за пръв път пред обществеността свидетелства за дейността на сръбския учен Стоян Новакович, който е основния идеолог на сръбския македонизъм – официалната политическа доктрина в Р. С. Македония от 1945 г. до ден днешен.
“Бидејки бугарската идеја, како што им е познато на сите, фатила длабоко коренье во Македонија, јас сметам дека речиси е неможно сосем да се расколеба, изнесуваjки jа наспроти неа само српската идеја. Таа идеја, се плашам, не би била во состојба, како чиста и гола спротивност, да ја потисне бугарската идеја и поради тоа на српската идеја од помош ке и биде некаков сојузник кој остро би бил против бугаризмот, а коj себе си би имал и елементи што народот и народните чуства можат да го повлечат со себе, отцепувајки го од бугаризмот. Тој сојузник јас го глердам во македонизмот или во извесно мудро обележени граници, одгледуванье на македонскиот дијалект и македонската засебност. Нема ништо толку спротивно на бугарските тенденции како тоа: со никого Бугарите не можат да доjдат во понепомирлива положба одошто со македонизмот.”
27) Йордан Бадев от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият в Битоля Йордан Бадев (1888-1944, София) е виден литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО.
В статията си “Една сръбска маневра“, публикувана във в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 503, София, 15 юни 1928 година ВМРО-вецът Йордан Бадев пише за сръбския македонизъм – официалната идеология в Р. С. Македония от края на 1944 г. до ден днешен:
“Във всички случаи, когато некаква нужда им налага да оправдават и бранят господството си в Македония чрез началото на народността, сърбите прибегват до познатата лъжа за неоформеност на „македонските славяни“.
Съзнавайки добре, че простото и сухо твърдение, какво македонците са „стари сърби“, тъй удобно за вътрешна консумация, е много неудобно за износ пред външни просветени среди, Цвийч изобрети принципа за националността на македонците като най-подходяща маневра при спорове за етническия състав на Македония. И се постара да даде на тая плоска пансръбска приумица вънкашен вид на наука.
Тая „наука“ е която днес във всички международни сбирки за мир, за право, за малцинства и пр. се изнася от разни цвийчови ученици като важна и тежка сръбска теза по етническия характер на Македония. Знайна е същината ѝ: македонците не са нито българи, нито сърби, а едно отделно славянско племе, което ще се наклони към сърбите или към българите според това кой ще го владее.
(…) Ние искаме само да подчертаем, за да се види от всички ясно, че тезата за националната неоформеност на македонците е теза на сърбите и на техните най-близки приятели.
(…) Не е чудно при тоя манталитет, че сърбите тъй настойчиво се мъчат да създават и да затвърдяват убеждението, че македонците по произход не са нито българи нито сърби.”
28) Младен Сърбиновски от с. Вруток, Гостиварско, Вардарска Македония:
Роденият през 1958 г. в гостиварското село Вруток Младен Сърбиновски е виден писател и публицист, журналист и почетен доктор на Югозападния университет в Благоевград.
През 2018 г. в том VIII на излизащия в Хасково “Сборник Тракия” публикува едно от най-пълните и интересни изследвания за официалната идеология в Р. С. Македония от 1945 г. до днес – македонизма.
В “Македонизмът: триумфът на нищото” Сърбиновски казва, че македонизмът е сръбска теория, според която „в централния дял от Балканския полуостров на македонската географска територия съществува отделен народ между сърбите и българите със свой език, традиция, култура…“.
Тази идея е „антибългарска сепаратистка идея на великосърбизма“:
По-нататък Сърбиновски казва, че македонизма е сръбска пропаганда целяща да размъти „най-многобройното население [в Македония] само и само да не е българско“, като към момента (21 век) сърбите са изпълнили целта си:
Според Сърбиновски благодарения на антибългарския македонизъм, сърбизмът е победил в Р. С. Македония:
29) Иван Василев Илчев от Неврокоп, Пиринска Македония:
Роденият през 1917 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) Иван Василев Илчев е офицер от Българската армия и член на ВМРО и МПО.
През 1982 г. в САЩ издава книгата си “The Truth About The „Macedonians””, в която говори за фалшификациите появили се в американска енциклопедия в секция “Macedonians in America”. Позовавайки се на исторически факти, Илчев разобличава анонимния автор македонист, посочвайки редица неточности и фалшификации в неговия текст.
Отделно Илчев се подиграва на анонимния македонист, който обяснявал причината за появата на македонско национално съзнание с „развитие на нещата у дома в Македония“. Според ВМРО и МПО дееца Илчев „Истинската причина (за появата на македонско национално самосъзнание) така добре известна на учените, е че след като сръбските шовинисти са видели, че техните усилия да сърбизират българите във Вардарска Македония търпят неуспехи, те започнали да прилагат теориите на Цвийч, Новакович и др. с цел да промотират сръбските империалистически цели и смятайки македонските славяни за аморфна маса, нещо като македонски македонци!“
30) Георги Кулишев от Дойран, Вардарска Македония:
Георги Кулишев Гугов (1885 – 1974, София) е виден български общественик, революционер, журналист, политик и юрист от град Дойран. Член-учредител на Македонския научен институт, главен секретар на Министерския съвет, министър на външните работи на България, народен представител в българското народно събрание, подпредседател на президиума на Народното Събрание.
В статията си “Социалистическият интернационал и Македония“, публикувана във в-к “Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година, ВМОРО и ВМРО революционера Кулишев говори за сръбската пропаганда на Цвийч и Белич залегнала в основите на днешния македонизъм:
“(Сръбските социалисти) подържали, че македонското население говори “език, който не е нито сръбски, нито български, но от него може да се развие както български, така и сръбски език”; според това македонското население “било толкова сръбско, колкото и българско, или толкова българско колкото и сръбско”; (…)
Всичко това е интересно само като указание за аргументацията, чрез която сръбските социалисти се опитват и ще се опитват да защитават пред международни събрания сръбските шовинистични тези за Македония. Тази аргументация не се отличава съществено от доводите, с които си е служила досега официалната сръбска политика и псевдонауката на Цвиича, Белича и на всички като тех безсъвестни фалшификатои на истината за Македония.”
В статията си “Лоша услуга“, публикувана във в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 501, София, 13 юни 1928 година Кулишев твърди, че сърбите и гърците обявяват българите в Македония за „неопределена славянска маса“:
„Има страни, които точно за нуждите на своите „империалистични каузи“ обявяват македонските българи за сърби или за неопределена славянска маса, или за българогласни елини. Това са сръбската и гръцка политика. Те имат нужда от тази фалшификация първо, за да оправдаят заграбването на чуждите за тех македонски земи и второ, за да прикрият всички насилия, които вършат днес над македонското българско население с цел да го посърбят или погърчат и така да обърнат своята временна плячка в една окончателна придобивка.“
31) Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята.
В статията си “Пашич и Цвийч“, публикувана във в-к “Македония“, год. I, бр. 97, София, 7 февруари 1927 година професор Милетич говори за “двете имена символ на безогледния, късоглед сръбски шовинизъм, който става и лега все с мисълта как да снизи България и да въздигне Сърбия” – Пашич и Цвийч. Милетич обръща особено внимание на теориите на сръбския македонизъм в лицето на Йован Цвийч, според който в Македония има „неоформената маса македонски славяни“, които са „отделна народност“ от българи и сърби:
“Ползувайки се от гостоприемството на редакцията на най-реномираното немско географско списание “Dr Petermanns Mitteilungen”, Цвийч обнародва в броя за март и април 1913 г. студия върху етнографичното разграничение на народите на Балканския полуостров, придружена с една етнографична карта. И какво да видиш! В тая карта „македонските славяни“ личат боядисани като отделна народност с особена – зелена боя, а земята им значително намалена. Напразно ще търсите под зелената боя не само Скопье, Куманово, Тетово и Дебър, ами нема да немрите там и голема част от „българската етнографическа сфера“ от „безспорната зона“, на която същия Цвийч в първата си неподправена брошура бе точно посочил границите. И тъй тук ги нема ни Егри Паланка, ни Кратово, ни Овче поле, ни Прилеп, ни Крушево. Населението на тия области, види се, през изтеклата зима е станало сръбско по народност, та Цвийч мълком го боядисал със синята боя, с която в същата карта е означено сръбското племе! А пък с боята, означаваща българската народност, авторът е благоволил да означи само една част от източна Македония – от Малешево до Родопите. И така Цвийч бе разделил Македония по своему между сърби и българи, а по средата оставил – със зелената боя – „неоформената маса македонски славяни“.
Според същата карта, дело на безсъвестен шовинизъм, излиза, че Прилеп е населен от сърби, а близките Велес и Битоля от неутрални по народност „славяни“!”
В статията си “Iован Цвиjич, Говори и чланци“, публикувана в сп. “Македонски преглед“, год. I, книга 3, София, 1925 година професор Милетич прави рецензия на книгата “Говори и чланци” от сръбския учен и един от идеолозите на сърбо-македонизма Йован Цвийч. На база на тези сръбски теории от 1945 г. до днес в Македония се отрича тотално българската народност, която не съществувала там – вместо нея там имало „македонски славяни без определена народност“, които днес вече са оформени в националността „етнички“ македонци:
“В други статии авторът, по специалност географ, навлиза в областта на същинската етнография и със смелостта на един лаик се мъчи да убеди, че македонските славяни, ако и от край време и сега сами себе си да наричат българи, в същност не били никакви по народност; те били лишени от всеко народностно (национално) съзнание и следователно представявали от себе си една още национално неоформена или „флотантна маса“ както самият автор обича да се изразява. Самото пък име българин, „бугарин“ не требвало да се взема сериозно, сир. в етничния му смисъл, защото това име в Македония уж датувало от ново време, и то в съвсем друго, до сега от никой учен не подозирано значение; бугарин значело „прост човек, ратай, чифчия“.”
32) Вестник “Пирин. Македоно-одрински лист”, (издание на Илинденската организация):
Вестник “Пирин. Македоно-одрински лист” е издание на Илинденската организация, излизал в София от 1923 до 1924 година. В него пишат ВМОРО революционерът и публицист Арсени Йовков, публицистът и ранен македонист Кръсте Мисирков и др.
В редакционната статия “Стефан И. Веркович (Автор на сборника “Песме македонскихъ бугара”)“, публикувана във вестника на 27 януари 1924 година (год. II, бр. 16) македонските дейци пишат и за сръбския македонизъм:
Сърбите твъдят, че „каквито са сърбите и българите, македонците са преходен народностен елемент“. И още от статията:
„А скопския в-к “Слобода”, като описва едно пътешествие от Гостивар към Охрид, цитира следните стихове от една македонска песен, които предаваме дослвоно:
Биляна платно белеше
Кай охридските извори,
Край студени камени
Кому да верваме ний македонците от „преходен народностен елемент“ – на „Търговински Гласник“, или на в-к „Слобода“, който без да съзнава, цитира една от най-хубавите български народни песни, създадени в Македония и пеещи за Македония и записано от „Слобода“ така точно, както е тя писана в българските христоматии. И питаме „Търговински Гласник“: би ли могла тази песен да се помества в сръбска христоматия? Освен ако бъде окастрена така, както се кастрат глави в Македония за да се докаже сръбското съзнание в „преходния елемент“…“
33) Кирил Христов Совичанов от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият в град Битоля Кирил Христов Совичанов (1878-1961, София) е просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация в България. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов.
В статията си “Народностният облик на Македония”, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 9 (129), София, ноември 1941 година Совичанов говори и за сръбския македонизъм:
“Сърбите не можеха да посърбят макед. българи въпреки всичките жестокости, до които прибегнаха. Те промениха името на държавата си, нарекоха я Югославия – като по-приемливо, по-кратко. Макед. българин не се поддаде и на тази примамка – той не стана югославянин. Прилепиха му тогава най-подходното прозвище – македонец – ти не си сърбин, не си и бугарин – македонец си – син на Великия Алекс. Македонски, без обаче да допуснат никъде името Македония да се споменава – нито в географските карти, нито в официалните книжа. Как бе възможно това – Македония не съществуваше, македонци се създадоха!”
34) Александър Протогеров от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в град Охрид Александър Николов Протогеров (1867 – 1928, София) е ВМОК, ВМОРО и ВМРО революционер и генерал от Българската армия.
По силата на разпределението на задълженията между членовете на ЦК на ВМРО след 1925 г., ген. Александър Протогеров завежда разузнавателното бюро на Организацията, което чрез широка мрежа от информатори я държи в течение за събитията във Вардарска и Егейска Македония, както и за настроенията на местното население. През 1927 г. Протогеров компилира разузнавателните сведения в “Бюлетин №1 по Разузнаването от Централния Комитет на ВМРО“.
В бюлетина се споменава и за сръбската пропаганда на македонизма, чрез която в Охрид сръбските власти се опитват да „убедят интелигентните българи и по-събудените, че принадлежат към особена македонска народност, без да са нито сърби, нито българи“:
„Вън от училището всички фактори действуват в три направления.
1. Да застават населението да се казва, че е сръбско, като официално всички са заставени да се казват сърби. Обаче малко са лицата, които са повлияни – болшинството си остават добри българи и Охрид с право може да се каже, че си остава крепост на българщината. Ако некой си позволи да иска да бъде вписан в надлежните официални книжа като българин, бива преследван.
2. Стремят се да убедят интелигентните българи и по-събудените, че принадлежат към особена македонска народност, без да са нито сърби, нито българи, но и на това те не се поддават. Действително, колкото за форма, много българи се казват ние сме “македонци”, но това е за пред сърбите и пред съмнителните македонци. От лицата незапознати с историята срещат се мнозина, които добродушно верват в това и приемат да се казват, че са македонци – нито българи, нито сърби, без да помислят, че и влаха, и гърка, и евреина, и албанеца е македонец, но всички те не се казват македонци по народност, а си остават грък, влах, турчин, евреин, албанец и пр.
3. Ония, които не могат да накарат да не се казват, че са българи, изискват поне да не манифестират явно своята българска народност, защото официално те са се числили като сърби и на такива упорити интелигентни българи, сърбите са се мъчели да въздействуват по добър начин, като им казали, че никой не им запрещава да се наричат българи, обаче те не требвало да дават лош пример на онези поне, които не се чувствуват българи, да ги окуражават и те да се наричат българи. Казвали им, че не могат да допуснат от вътре да се повдига въпроса за малцинствата“.
35) Венко Марковски от Скопие, Вардарска Македония:
Роденият в Скопие Вениамин Миланов Тошев (1915-1988, София) с псевдоним Венко Марковски е български писател, един от създателите на македонската литература и писменост. Войнстващ македонист от 1941 година, по-късно Марковски се връща към българщината и става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация в Социалистическа република Македония.
През 1981 г. в София издава книгата си “Кръвта вода не става” – отговор на излязлата по-рано в Скопие югославска тритомна поредица “История на македонския народ” – пълен с противоречия основополагащ документ на македонизма .
В своята книга на няколко пъти Венко Марковски говори именно за произхода и развитието на сръбския македонизъм като сръбска пропаганда целяща да отроди македонските българи.
Марковски споменава основните подръжници на сръбския македонизъм – сръбския историк и политик Стоян Новакович, който твърди, че „славяните в Македония не са българи, а нещо отделно от българския народ“ и който вижда в македонизма „съюзник за отделянето (от България и българите) на македонския диалект и наа македонската самостоятелност.“:
На друго място Венко Марковски пише за целите, които Стоян Новакович и сръбската пропаганда си поставят с македонизма:
„На македонския народ да му се влива сръбски дух: да му се доказва, че македонците не са българи, че с българите нямат вече никакви връзки, че българите са противници на македонския народ. Да води сметка за своите народни особености, език и обичаи.“
„Особено значение е било определено на ролята на вестника. Вестникът е бил един от пътищата към сърбизирането на българите в Македония. В документа се казва: “Да се пише на чисто македонски език. Но понеже македонският език не е книжовно обработен, да се изхвърля всеки български израз и да се въвежда сръбски.“
Марковски пише и за другия сръбски пропагандатор на македонизма – етнографа Йован Цвийч, който твърди, че „Македонските славяни, макар открай време и сега да се наричат сами българи, не били никаква народност“, както и използваната до днешен опорка на македонистите в Р. С. Македония, че „Самото пък име “българин” (бугарин) не трябвало да се взема в етническия му смисъл, защото това име в Македония уж датирало от ново време, и то в съвсем друго значение: “бугарин” значело“ прост човек, ратай, чифчия”:
Венко Марковски споменава и за мнението на именитият славист проф. В. Ягич за сръбския езиковед Александър Белич и неговите македонистки тези:
“Всичко туй, което Ви пиша, не е само мое мнение, а така мислят и мнозина руси, които не одобряват постъпката на Белича, който изнасилва науката, като приказва за три наречия – сръбско, македонско и българско, от които чрез смесване уж се образували сръбско-македонско наречие и македонско-българско.Това са филологически трици.”
След това помества и мнението на гръцкия печат за теориите на етнографа Йован Цвийч, че македонците не били българи, а някаква „средна народност между сърби и българи“:
“Теорията на Цвиич – реагира гръцкият печат, – че славяните от Македония принадлежат на някаква народност, средна между българи и сърби, е погрешна. Македонците са фанатични българи, които имаха свои черкви и училища. Техният фанатизъм поради това е малко сигурен за Гърция, която трябва да се освободи от тях, за да затвърди сигурността на своите граници.”:
36) Димитър Тюлеков от Сандански, Пиринска Македония:
Роденият през 1960 година в град Сандански Димитър Любенов Тюлеков е историк, член на Македонския научен институт. През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „ВМРО в Петрички окръг, 1922 – 1934“, а през 2001 г. издава монографията си „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919 – 1934“. От 2011 г. Димитър Тюлеков е доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
В своята книга “Политическият мит за „македонското малцинство“ в България“, Благоевград, 2007 година Тюлеков говори и за сръбския македонизъм – форма на сърбизма:
За македонизма „доста неприкрито личи истинският замисъл на великосръбската пропаганда: разпокъсване и подялба на българска етническа територия, съпроводено от национална асимилация на нейните вековни обитатели. От тогава започва антибългарското приложение на македонизма като прикрита, но реално действаща форма на сърбизма.“
37) Кирил Младенов от с. Лесково, Мегленско, Егейска Македония:
Кирил Младенов е краевед, роден в мегленското село Лесково. В своята статия “Българщината на македонските говори“, публикувана във в-к “Целокупна България“, бр. 158, Скопие, 4 декември 1941 година той защитава отричаните от сърбите български говори в Македония. Главните отрицатели на бългащината на македонските говори според Кирил Младенов са именно сръбските учени, апологетите на македонизма Стоян Новакович и Александър Белич:
“В 1822 г. Вук Караджич допълва речника на Екатерина Велика, като изтъква още един славянски език – българският и посочва за пример неколко народни песни от Македония. Така че, това, което по-късно недобросъвестни сръбски учени се мъчеха да отречат, некога бе потвърдено от самите сърби. Стефан И. Веркович е вторият сърбин, който потвърдява българщината на македонските говори. В по-големите библиотеки всеки може да види неговия сборник с народни песни от 1861 год., онасловен „Народне песме македонских бугара“. С какъв ум тогава по-новите сръбски учени, като се почне от Новакович, та се стигне до Белич, отричаха българщината на македонските говори?”
38) Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония:
Христо Попкоцев (1869-1933, Варна) е виден български учител преподавал в българските училища в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. Член е на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Български кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.
През 1926 година във в-к “Устрем“, София, бр. 29, Христо Попкоцев публикува статията си “Сърби ли са македонските славяни?“. В нея той говори за сръбските завоевателни кроежи към Македония като споменава и за сръбския македонизъм – сърбите например приложили натиск върху руснаците да променят една руска етнографска карта на Македония, където вместо българи трябвало да бъдат отбелязани жителите на Македония с „една средна боя – ни зелена, ни синя, т. е. ни българска, ни сръбска.“
39) ВМРО (обединена):
ВМРО (обединена) е про-комунистическа политическа организация. Някои от членове и приемат идеите на сърбо-македонизма и след 1944 г. участват в управлението на Социалистическа република Македония, където официалната идеология е именно сърбо-македонизма.
През 1930 година вестникът на про-комунистическата ВМРО (обединена) “La Federation Balkanique” , чийто основател е комунистът Димитър Влахов от Кукуш публикува статия, в която разяснява македонския въпрос както го вижда ВМРО (обединена) , понятията „македонски народ“ , „Македония на македонците“ и др.
В статията “Македонския „свинкс“. По повод една статия на Макс Фишер“, публикувана във в-к “La Federation Balkanique“, год. VI, бр. 131, Виена, 20 март 1930 година ВМРО (обединена) коментира и мнението на публициста Макс Фишер, който твърди, че „Македонците не са нито българи, нито сърби, а едно особено племе от югославянска националност“. Според ВМРО (обединена) това е сръбска пропаганда разпостранявана най-вече от сръбския учен проф. Цвийч:
“В случая г. Фишер не казва нищо ново. Това е официалната теза на великосръбската наука (Цвийч) и на официалната великосръбска политика по отношение на Македония и македонския въпрос. Този последния е автор на тезата, че македонския народ не е нито български, нито сръбски, а нещо по средата, който нема определено лице в „европейска смисъл“, е безормена маса, тесто, от което може да се меси каквото се ще.
А истината, обективната историческа истина е тази, че Македония е едно географическо обособено цело с ясно изразени економически и политически интереси. Тя не е населена с еднороден македонски народ, отличен от българския и сръбския, както проповедва Цвиич – Фишеровата теза, нито пък е населена с чисто българско население. В Македония отделна македонска народност не е имало и нема, както не е имало и нема например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ. И всека част от тази народностна мозайка си има отделен специфичен облик, говор, писменост, които са различни от другите македонски народности, но са общи със съответните народности, обособени вече в отделни балкански национални държави. Така, българите от Македония, които съставляват болшинството от македонското население, говорят и пишат на български език, който е техен матерен език, гърците говорят и пишат на езика, на който говорят и пишат едноплемениците им от стара Гърция, турците говорят на матерния им турски език, както албанците на албански и пр. И това разноезичие се дължи не на усилията на съответните балкански пропаганди, както „безпристрастно“ заключва г. Фишер, а на безспорния исторически факт, че тези народности са племенни части от съответните балкански държави. Твърдението, че българите от Македония са рожба на българската Екзархия се оборва от този прост и твърде красноречив факт, че далеч, много далеч преди учредяването на екзархията, българите в Македония са съществували и те са имали народни училища.
Повтаряме, в Македония живее не една, а неколко балкански народности с ярко изразени национални физиономии и съзнание. Но въпреки техното народностно различие, те, благодарение географическата обособеност и стратегическо разположение на Македония в центъра на Балканския полуостров, се чувствуват като едно цело, което не иска щото неговата родна страна да бъде разпокъсана на части, защото от това страдат общите му економически и политически интереси. Това именно разбиране породи единствено спасителната парола – Македония требва да остане само за македонците!”
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
7,553 Прочетена, 3 Видяна днес