Според определението в УикипедияМакедонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.“

Македонизмът като идеология се появява втората половина на XIX век, като няма исторически данни дали се е появил като идея първо в Македония или в Сърбия. Това, което се знае обаче е, че сърбите с готовност приемат тази идея и я пропагандират сред македонското население с различна интензивност от втората половина на XIX век до 1945 година, когато македонизмът е наложен като официална идеология в социалистическа Македония – факт, който продължава и до днес.

Причината защо на сърбите им е толкова умилен македонизмът е посочен от идеологът на ВМОРО – Христо Матов от град Струга. С цитат от него започваме поредицата „Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм“. В нея, както се вижда от заглавието, ще посочим цитати от оригинални източници, в които македонски дейци говорят за сръбския македонизъм – официалната политическа и национална идеология в Северна Македония от 1945 година до днес (2020 година).

1) Роденият в град Струга Христо Матов (1872-1922) е виден революционер – член на Централния комитет и задгранично представителство на ВМОРО, водач на десницата в организацията и неин главен идеолог.

В своята брошура “Сръбските претенции в Западна България“, издадена в София през 1897 година, на последната 16-та страница той пише:

Едно нещо Сърбите още се надяват да сполучат: то е – да направат от Македонските Българи особена македонска народност, та така поне да осуетат целокупността на България, която и ги плаши. Днес Македония не е лишена и от такъв род сръбска пропаганда. Има тук-таме личности, които така проповедват и получават пари от сръбските консули…“

2) Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.

Във своята статия “Основите за едно сръбско-българско сближение“, публикувана в сп. “Български сбирка”, год. XVI, кн. VIII, София, 1 октомври 1909 година Мисирков говори непряко и за сръбския македонизъм:

Нападателното положение на Сърбия си остава и до ден днешен при некои изменения на тактиката: отначало българското население в Македония бе обявено за чисто сръбско, също толкова чисто сръбско, колкото и населението на Босна, Херцеговина, Черна-Гора и пр. След това сърбите посвалиха домогванията си: те обявиха, че населението в Македония е толкова българско, колкото и сръбско, т.е. средно-сръбско българско, но ни сръбско, ни българско, а неутрално, което лесно може да стане и сръбско и българско. Най-после те се хванаха за мисълта за особна македонска народност, която и наместиха в южна Македония.”

3) Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.

В рецензията си “Неколко бележки върху Македонско-славянския сборник на П. Драганов“, публикувана в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, книга XII, София, 1895 година, Шапкарев критикува ранният македонист Петър Драганов, който се опитва да прокарва сръбския македонизъм:

А по-важното, според мене, е онова, което по-долу се казва у г. Флорински: “П. Драганов не принадлежит ни к одной из главних борющихся в Македоний партий, ни к сербофилам, ни к болгарофилам и пр.”

Според нас по-верно щеше да бъде, ако да беше казано, че Драганов принадлежи к “лукавьим сербофилам”, които, за да не ударят направо в очите, приструват се от начало като непринадлежащи към ниедна страна, а просто се казват на македонците “славяни, без никаква боя (шарка)”, догдето разклатят у народа убеждението му за българската му народност, подобно на западните езуити с пропагандите си в България, та после лесно да им бъде да го водят за носа на където си щат. Добре; според г. Драганова, македонците не са ни българи, ни сърби; ами що са? – Славяни, ще ни отговори. Да ни извини господство му! В Македония татулът не е по-изобилен от колкото в Бесарабия. Ние знаем, че не само македонците са славяни, ами и русите, и чехите, и сърбите, и поляците, и хърватите, и пр., но славянското им име е общо за всичките славянски народи, а всекой славянски народ отделно има си свое собствено име. Тогава на македонския славянски народ какво име ще му дадем? Македонци ли? Но това име днес не представлява вече народ, а живущите в историческа Македония, между които има: българи, турци, гърци, власи, евреи, цигани, албанци и пр., болшинството от които имат първите.

Но знаете ли какво? – Ето какво: като се докаже веднъж чрез Драгановия и Ястребовия сборник, че македонците са славяни, а не българи; а от друга страна, че тези последните не са славяни, а татари, монголи или китайци, ето че ще се пристъпи към втората крачка, да се доказва, че македонците, като особен славянски народ, немайки си особно друго име, непременно ще да са от един народ с некой от съседните славянски народи; следователно, като нема по-съседен до них славянски народ друг, освен сърбите, то, по необходимост, требва да са част от сръбския народ, т. е. македонските славяни не са друго освен чисти сърби побългарени до негде чрез екс. българска пропаганда!

Ето макиавелската сръбска политика, горещ привърженец на която е и г. П. Драганов, а не че не принадлежал “ни къ болгарофилам, ни къ сербофилам.” Историческите обаче свидетелства и самото живо население в тая страна съвсем друго доказват…”

4) Роденият в град Щип, Вардарска Македония Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.

През 2005 година Държавния архив в Скопје издава сборник с документи и писма на Александров озаглавен “Сè за Македонија: Документи: 1919-1924“. В сборника има и едно писмо, в което водачът на ВМРО пише до българския българския министър-председател, в което се оплаква от отношението на българския дипломат Михалчев към македонските българи. Една от критиките на Александров, е че жената на Михалчев поддържа „сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация“:

“На няколко пъти имах случая да ходатайствам пред някои от г. г. министрите да имат добрината да махнат час по-скоро бълг[арския] пълномощ[ен] м[инистъ]р в Прага професор Михалчев, който е: 1. Тип на пораженец; 2. Краен македонофоб (жена му – от известното семейство, на безотечественици Гичеви – също голяма македонофобка; тя като учителка по литература в една от софийските гимназии, публично – в присъствието на мнозина учители, мисля и ученички – е водила спор с учителя Йорд. Бадев, като е поддържала сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация; …).”

5) Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др.

През 1993 година в Adelaide, Australia сина му Илия Шалдев издава част от спомените на баща си под заглавие Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962)“.

В тях Христо Шалдев говори за сръбския македонизъм и неговите идеолози и пропагандатори:

„As far as I could ascertain Professor Novakovic is the founder of the theory that the Macedonian Slavs lack a national conciousness and may be moulded into “Greeks”, “Serbs” and “Bulgarians” as long as some suitable cultural characteristics exist amongst them. This theory was later adopted by Professors Cvijic and Belic.“

„Then after celebrations to commemorate the battle of the “Shipka Pass” the two Russian foreign ministers, Counts Lamsdorf and Ignatiev, met in Sofia representatives of the Macedonian immigrants, the Macedonian intelligentsia, social workers and representatives of IMRO who handed each of the two distinguished guests their exhibitions and maps of Macedonia and the Adrianople district. It was then that several students, sons of Serbomans from NW Macedonia, who had completed their primary and secondary education in Serbia and were pursuing their higher education in St Petersburg, inspired by hatred for everything Bulgarian decided to form a Slav-Macedonian Student Society (SMSS). The aim of this society was to promote through conversations with Russian public figures, journalists and Slavophiles that the Macedonian Slavs are not Bulgarian but represent a separate South Slavic people.

I regard the “originator” of this thesis as being Professor Stoyan Novakovic, who as the Kingdom of Serbia’s diplomatic representative to St Petersburg publicised this view among the members of the Slavonic Charitable Society. Perhaps that is why this latter society allowed its premises to be used by the small Slavomacedonian group of students to hold meetings along similar lines to those by Serb, Bulgarian and Czech students. This theory of Professor Novakovic was later scientifically presented by Professors Cvijic and Belic to advance Serbian propaganda in NW Macedonia, where it actually succeeded in influencing a certain part of the population within the sub-districts of Porechieto, Gorni and Dolni Polog, Azot and the regions about Kumanovo.“

„Unfortunately subsequent historic events favoured the enemies of Macedonia. Ten years later Macedonia was partitioned and the largest parts were added to the territories of Serbia and Greece. The Yugoslav and Greek politicians and statesmen did not abandon their imperialistic policies during the two world wars. The Greeks by nature of the Greco-Bulgarian Agreement for the exchange of minorities succeeded in expelling the greater part of the Bulgarian population from Aegean Macedonia. The Yugoslavian politicians willingly enlisted the support of the Slavomacedonists to help their chauvinistic policy in the Balkans and the denationalization of the enslaved Bulgarian population in Vardar Macedonia.“

Privacy Policy