Според определението в УикипедияМакедонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.“

Македонизмът като идеология се появява втората половина на XIX век, като няма исторически данни дали се е появил като идея първо в Македония или в Сърбия. Това, което се знае обаче е, че сърбите с готовност приемат тази идея и я пропагандират сред македонското население с различна интензивност от втората половина на XIX век до 1945 година, когато македонизмът е наложен като официална идеология в социалистическа Македония – факт, който продължава и до днес.

Причината защо на сърбите им е толкова умилен македонизмът е посочен от идеологът на ВМОРО – Христо Матов от град Струга. С цитат от него започваме поредицата „Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм“. В нея, както се вижда от заглавието, ще посочим цитати от оригинални източници, в които македонски дейци говорят за сръбския македонизъм – официалната политическа и национална идеология в Северна Македония от 1945 година до днес (2020 година).

1) Роденият в град Струга Христо Матов (1872-1922) е виден революционер – член на Централния комитет и задгранично представителство на ВМОРО, водач на десницата в организацията и неин главен идеолог.

В своята брошура “Сръбските претенции в Западна България“, издадена в София през 1897 година, на последната 16-та страница той пише:

Едно нещо Сърбите още се надяват да сполучат: то е – да направат от Македонските Българи особена македонска народност, та така поне да осуетат целокупността на България, която и ги плаши. Днес Македония не е лишена и от такъв род сръбска пропаганда. Има тук-таме личности, които така проповедват и получават пари от сръбските консули…“

2) Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.

Във своята статия “Основите за едно сръбско-българско сближение“, публикувана в сп. “Български сбирка”, год. XVI, кн. VIII, София, 1 октомври 1909 година Мисирков говори непряко и за сръбския македонизъм:

Нападателното положение на Сърбия си остава и до ден днешен при некои изменения на тактиката: отначало българското население в Македония бе обявено за чисто сръбско, също толкова чисто сръбско, колкото и населението на Босна, Херцеговина, Черна-Гора и пр. След това сърбите посвалиха домогванията си: те обявиха, че населението в Македония е толкова българско, колкото и сръбско, т.е. средно-сръбско българско, но ни сръбско, ни българско, а неутрално, което лесно може да стане и сръбско и българско. Най-после те се хванаха за мисълта за особна македонска народност, която и наместиха в южна Македония.”

3) Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.

В рецензията си “Неколко бележки върху Македонско-славянския сборник на П. Драганов“, публикувана в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, книга XII, София, 1895 година, Шапкарев критикува ранният македонист Петър Драганов, който се опитва да прокарва сръбския македонизъм:

А по-важното, според мене, е онова, което по-долу се казва у г. Флорински: “П. Драганов не принадлежит ни к одной из главних борющихся в Македоний партий, ни к сербофилам, ни к болгарофилам и пр.”

Според нас по-верно щеше да бъде, ако да беше казано, че Драганов принадлежи к “лукавьим сербофилам”, които, за да не ударят направо в очите, приструват се от начало като непринадлежащи към ниедна страна, а просто се казват на македонците “славяни, без никаква боя (шарка)”, догдето разклатят у народа убеждението му за българската му народност, подобно на западните езуити с пропагандите си в България, та после лесно да им бъде да го водят за носа на където си щат. Добре; според г. Драганова, македонците не са ни българи, ни сърби; ами що са? – Славяни, ще ни отговори. Да ни извини господство му! В Македония татулът не е по-изобилен от колкото в Бесарабия. Ние знаем, че не само македонците са славяни, ами и русите, и чехите, и сърбите, и поляците, и хърватите, и пр., но славянското им име е общо за всичките славянски народи, а всекой славянски народ отделно има си свое собствено име. Тогава на македонския славянски народ какво име ще му дадем? Македонци ли? Но това име днес не представлява вече народ, а живущите в историческа Македония, между които има: българи, турци, гърци, власи, евреи, цигани, албанци и пр., болшинството от които имат първите.

Но знаете ли какво? – Ето какво: като се докаже веднъж чрез Драгановия и Ястребовия сборник, че македонците са славяни, а не българи; а от друга страна, че тези последните не са славяни, а татари, монголи или китайци, ето че ще се пристъпи към втората крачка, да се доказва, че македонците, като особен славянски народ, немайки си особно друго име, непременно ще да са от един народ с некой от съседните славянски народи; следователно, като нема по-съседен до них славянски народ друг, освен сърбите, то, по необходимост, требва да са част от сръбския народ, т. е. македонските славяни не са друго освен чисти сърби побългарени до негде чрез екс. българска пропаганда!

Ето макиавелската сръбска политика, горещ привърженец на която е и г. П. Драганов, а не че не принадлежал “ни къ болгарофилам, ни къ сербофилам.” Историческите обаче свидетелства и самото живо население в тая страна съвсем друго доказват…”

4) Роденият в град Щип, Вардарска Македония Тодор Александров (1881-1924) е легендарен български революционер, дългогодишен лидер и една от иконите на македонското революционно движение.

През 2005 година Държавния архив в Скопје издава сборник с документи и писма на Александров озаглавен “Сè за Македонија: Документи: 1919-1924“. В сборника има и едно писмо, в което водачът на ВМРО пише до българския българския министър-председател, в което се оплаква от отношението на българския дипломат Михалчев към македонските българи. Една от критиките на Александров, е че жената на Михалчев поддържа „сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация“:

“На няколко пъти имах случая да ходатайствам пред някои от г. г. министрите да имат добрината да махнат час по-скоро бълг[арския] пълномощ[ен] м[инистъ]р в Прага професор Михалчев, който е: 1. Тип на пораженец; 2. Краен македонофоб (жена му – от известното семейство, на безотечественици Гичеви – също голяма македонофобка; тя като учителка по литература в една от софийските гимназии, публично – в присъствието на мнозина учители, мисля и ученички – е водила спор с учителя Йорд. Бадев, като е поддържала сръбската теза, че македонците не са българи, а друга особена нация; …).”

5) Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др.

През 1993 година в Adelaide, Australia сина му Илия Шалдев издава част от спомените на баща си под заглавие Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962)“.

В тях Христо Шалдев говори за сръбския македонизъм и неговите идеолози и пропагандатори:

„As far as I could ascertain Professor Novakovic is the founder of the theory that the Macedonian Slavs lack a national conciousness and may be moulded into “Greeks”, “Serbs” and “Bulgarians” as long as some suitable cultural characteristics exist amongst them. This theory was later adopted by Professors Cvijic and Belic.“

„Then after celebrations to commemorate the battle of the “Shipka Pass” the two Russian foreign ministers, Counts Lamsdorf and Ignatiev, met in Sofia representatives of the Macedonian immigrants, the Macedonian intelligentsia, social workers and representatives of IMRO who handed each of the two distinguished guests their exhibitions and maps of Macedonia and the Adrianople district. It was then that several students, sons of Serbomans from NW Macedonia, who had completed their primary and secondary education in Serbia and were pursuing their higher education in St Petersburg, inspired by hatred for everything Bulgarian decided to form a Slav-Macedonian Student Society (SMSS). The aim of this society was to promote through conversations with Russian public figures, journalists and Slavophiles that the Macedonian Slavs are not Bulgarian but represent a separate South Slavic people.

I regard the “originator” of this thesis as being Professor Stoyan Novakovic, who as the Kingdom of Serbia’s diplomatic representative to St Petersburg publicised this view among the members of the Slavonic Charitable Society. Perhaps that is why this latter society allowed its premises to be used by the small Slavomacedonian group of students to hold meetings along similar lines to those by Serb, Bulgarian and Czech students. This theory of Professor Novakovic was later scientifically presented by Professors Cvijic and Belic to advance Serbian propaganda in NW Macedonia, where it actually succeeded in influencing a certain part of the population within the sub-districts of Porechieto, Gorni and Dolni Polog, Azot and the regions about Kumanovo.“

„Unfortunately subsequent historic events favoured the enemies of Macedonia. Ten years later Macedonia was partitioned and the largest parts were added to the territories of Serbia and Greece. The Yugoslav and Greek politicians and statesmen did not abandon their imperialistic policies during the two world wars. The Greeks by nature of the Greco-Bulgarian Agreement for the exchange of minorities succeeded in expelling the greater part of the Bulgarian population from Aegean Macedonia. The Yugoslavian politicians willingly enlisted the support of the Slavomacedonists to help their chauvinistic policy in the Balkans and the denationalization of the enslaved Bulgarian population in Vardar Macedonia.“

6) Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.

В статията си от 1922 г. “Мнението на най-видните слависти за езика на македонците” говори за сръбската теория: македонските славяни нямали национално съзнание и тези, които се наричали българи го правели заради пропагандата на Българската екзархия. Тази теория днес се поддържа и от съвременните македонисти.

7) Роденият в град Ресен (Вардарска Македония) Симеон Радев (1879-1967) е виден български писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, заклет за член на организацията още на 16-годишна възраст лично от Гоце Делчев.

В част I на своя фундаментален труд “Македония и Българското възраждане в XIX век“, София, 1927 г. Радев говори за сръбската теория, че македонските българи се наричали българи не защото са се чувствали такива (братя с българите от Мизия и Тракия), а заради „пропагандата на бугарската екзархиjа“ – тази сръбска теза се популяризира и от днешните македонисти в Република Македония.

„Сръбската теза датира от около двадесетина години. Тя бѣ пусната в ход за да послужи като подкрепа на завоевателнитѣ стремежи на Сърбия, която след окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, поиска да търси компенсации в Македония.

Нека кажем, в какво се състои в сѫщност тази теза. Сърбитѣ сѫ наистина заставени да признаят – защото това е явно – че македонскитѣ славяни сами се наричат българи и че тѣ имат съзнанието, че принадлежат на българския народ: но тѣ възразяват, че името българин въ Македония е внесено име и че българското съзнание тук е изкуствен продукт на българската екзархия и на българската държава, пропагандата на които е успѣвала в страната, благодарение на незаинтересуваностьта на Сърбия.“

8) На 14 април 1924 година малко преди да бъде убит от терористи на Ванчо Михайлов левичарът в македонското революционно движение Арсени Йовков от с. Селци, Стружко публикува във в-к “20 юли. Македоно – Одрински лист”, год. I, бр. 1 прочутата си статия „Българи в Македония“:

В нея той обвинява сърбите, че се опитват да скрият от Света „съществуването на българска народност в Македония“. За да направи смешни и жалки сърбите с техните глуповати теории Арсени Йовков публикува 18 исторически факта, с които защитава хилядолетната история на българите в Македония.

Още във факт №1 Арсени Йовков се подиграва на сръбските тези, че българите в Македония били резултат на Българската екзархия или пропагандата на български чети (това е друга популярна теза на сърбите – ВМРО карала славянското население на Македония да се нарича българи, българите в Македония са резултат на пропагандата на българските институции Екзархия и ВМРО):

„Още с явяването на славянска писменост и на славянска книжнина при Св. Климент Охридски македонските славяни имат физиономия на българи. Не знам дали и тогава некоя българска екзархия, или некоя комиткса чета не е направила Св. Климента българин, ала всички послешни жития на Св. Климент и всички писания за него от охридските ариепископии го третират като български пастир на българско население.“

В точка 5) и 6) Арсени Йовков продължава да се подиграва на сърбите за тезата им за Българската Екзархия – според него още „преди да съществува Екзархия, македонските славяни свързват всичките свои духовни борби с ония на българите от Мизия и Тракия“, както и че „Македония дава в общебългарската книжнина видни поети като Бр. Миладинови, Райко Жинзифов и Григор Пърличев и то преди съществуването на българска екзархия“:

9) Българският поет, журналист, публицист и културен деятел от с. Тресонче, Дебърско, Вардарска Македония Христо Огнянов под псевдонима Черноризец Храбър публикува във в-к “Македонска трибуна” статия за сръбските научни теории за създаване на македонска нация:

“Новакович пръв разви мисълта, в края на миналия век, че славяните в Македония били трета народностна група, покрай сърби и българи. Цвийч им отрече всякакво национално съзнание, а Белич се опита да ограби половината български говори в Македония за сръбството, а некои да издигне като нещо средно между български и сръбски.”

“Победата на комунизма в Югославия значеше тържество на Новаковичевата теория, която беха присвоили сръбските комунисти, като последно средство срещу растящия неуспех на преката сърбизация в Македония. Сега сръбските учени насърдчават открито сърбокомунистическите “учени” в Македония. Чистите “сърби” станаха “македонци””.

Оригинален източник: “Сръбската наука в служба на сръбския империализъм“, публикувано във в-к “Македонска трибуна“, год. 26, бр. 1340, Индианаполис, САЩ, 23 октомври 1952 година

10) Любен Димитров от град Битоля е български общественик, журналист и виден деец на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. През 1926 г. е избран за председател на Македонското студентско дружество “Вардар“.

През месец март 1944 година в Индианаполис, САЩ издава брошурата си “Защо Македония требва да бъде свободна и независима“:

В нея той говори за редица интересни теми: етническия състав на Македония, какво се подразбира под думата “македонец“, за прочутия призив на Уилям Гладстон “Македония на македонците“, за какво се бори Македонската патриотична организация, за критиците в България на идеята за независима македонска държава и др.

В един момент Любен Димитров говори и за сръбския македонизъм, който бива подкрепян и от гръцките шовинисти:

“От къде на къде тогава некои тука се мъчат да внушават в съзнанието на хората, че македонските българи не били българи, а били македонци само, или пък само македонски славяни. Та тия македонски славяни са и родените, например, в Македония сърби. Защо те биват наричани сърби, а етнографската принадлежност на македонските българи се поставя в мъгла? Това може да услужи само на враговете на македонските българи, които твърдят, че ние сме били “аморфна, неопределена маса”, нещо като тесто, което се гмечи и от което може да стават и българи и сърби и гърци, според обстоятелствата. Нищо по-пакостно не може да има от това. То значи – нито повече нито по-малко – потвърждение тезата на гръцките и сръбските шовинисти, че в Македония не е имало българи и че те били създадени от пропагандата на Българската Екзархия в Цариград. Историята ни сочи, че не Българската Екзархия създаде македонските българи, но че самата тя, до голема степен, бе дело на македонските българи, които неколко десетилетия преди 1870 година живо проявяваха националното си съзнание. Историческите факти в тази насока са твърде изобилни, за да бъдат пренебрегвани.”

Privacy Policy