Роденият в Дебърско Войдан Попгеоргиев Кузманов с псевдоним Войдан Чернодрински (1875-1951, София) е драматург, театрален деец и писател.
През 1900 година той издава най-прочутото си произведение – пиесата „Македонска кървава сватба“:
Тъй като в нея се представя окаяното положение на българите в Македония под турско иго, творбата става изключително популярна. Тя търпи три издания, включително и едно в Америка.
Естествено, македонистите няма как да пропуснат тази златна възможност да затвърдят “етничкиот македонистки индентитет” на гърба на Чернодрински и неговата творба.
Драматургът е обявен за „основоположник на македонскиот театар“, който имал твърди „ставови за македонскиот идентитет“. Също така „Војдан Поп Георгиев е првиот македонски драмски автор во чии дела прозвучи мајчиниот, македонски, јазик.“
Всичките тези глупости може да ги прочетете в македонистката Уикипедия. Там ще видите и как пиесата, на чиято корица е написано, че е „трагедия на македонски говор“ всъщност е обявена от македонистите за написана на „македонски јазик“:
Явно македонистите не знаят, че говор е синоним на диалект, а не на език. Чернодрински пише пиесата си на македонски диалект/говор, но за македонистите няма проблем – ще „повишат“ диалекта до ранг на език, за тях е лесно.
Не само това, но македонистите ще фалшифицират и самата пиеса. Навсякъде в творбата, където Чернодрински е посочил българската национална принадлежност на героите си, македонистите ще направят едно от четирите неща:
- Ще заменят думата „българи“ с „македонци“;
- Ще заменят думата „българи“ с „рисяни“ (= християни);
- Ще заменят думата „българи“ с „гяури“;
- Ще изстрият думата „българи“ и няма да я заменят с нищо, просто ще я премахнат, за да не ги боде в очите.
За справка на фалшификациите ще използваме следното издание: „Македонска крвава свадба“, издание на БИД „Мисирков“ – Битола, 1983 година, под редакцията на някой си сърбо-македонист с име Александар Алексиев:
Както виждаме това издание е югославско, 1983 година в Македония върлува сърбо-македонизма, нормално е да се фалшифицират творбите на македонските българи.
Драмата с драмата „Македонска кървава сватба“ обаче настъпва с факта, че дори и днес, 20 и кусур години след падането на Югославия, в Р. Северна Македония македонизмът е все още водещата политическа и национална доктрина. Съответно фалшификациите продължават дори и днес. За пример как и в днешно време македонистите фалшифицират творбата на Чернодрински ще използваме онлайн портала на „Фондациjа МАКЕДОНИКА Скопjе“ (трябва да се регистрирате, за да четете фалшификата им):
А за справка с оригинала на „Македонска кървава сватба“ ще използваме третото издание от 1928 година, където още в предговора Чернодрински си казва, че в момента (1928 г.) македонските българи се намират под по-страшен режим и от турския: този под сърби и гърци:
Но всъщност нека не падаме до нивото на сърбо-македонистите и да убеждаваме кой македонски деец с какво национално самоопределение е бил. Чернодрински САМ си е казал какъв е, достатъчно е да се прочетат статиите, документите и творбите му, тук ще се занимаваме само с това как сърбо-македонистите в Югославия и днешна Р. Северна Македония фалшифицират най-известната му творба „Македонска кървава сватба“.
Да започваме:
- В оригиналът на Чернодрински в началото, където се представят „Действующи лица“ на пиесата имаме Кърста и Петкана, които са „потурчени българки“:
Във фалшификата на югославските сърбо-македонисти имаме „потурчени рисjанки“:
Във фалшификата на сърбо-македонистите от С. Македония също имам превръщане на потурчените българки Кърста и Петкана в „потурчени рисjанки“:
2. В оригинала си на страница 25 Чернодрински описва как „Всички българи“ викат по турците и как „всички българи пищят“:
Във фалшификата на югославските сърбо-македонисти имаме по магически начин превръщане на оригиналното „Всички българи. Аман, ага, пущите го!“ на „СИТЕ: Аман ага, пуштете го!“, както и оригиналното „Всичките българи пищят“ на „Сите пиштат“:
Положението не е по-розово и в ново-сърбо-македонистите от МАКЕДОНИКА – няма и следа от българите в оригинала, „пропуснати са“:
3. В оригинала на страница 26 Чернодрински описва как „Българите впущат се към турците“:
Юго-македонистите ще фалшифицират това изречение и ще напишат: „Македонците се нафрлуваат на Турците“:
Същата лъжа ще извършат и нео-македонистите от днешни дни в лицето на портала МАКЕДОНИКА:
4. В оригинала на страница 35 Чернодрински разказва за местен българин, който взел пари от сърбите и се посърбил:
„– Ами кой им дал пари, море старо?
– Зер незнайш? Консулата Сърбски, за да кажуваат, оту са Сърби, а не Бугари.“
Във фалшификата на юго-македонистите този епизод е предаден така:
„– Ами коj им дал пари, море старо?
– Зер не знаjш? Консулата српски, за да кажуваат, оту са Срби.“
И точка. Оти са сърби, А НЕ БУГАРИ липсва. Не само при юго-македонистите, но и при днешните северно-македонски македонисти:
5. На страница 46 от оригинала Чернодрински въвежда в действието героините Кърста и Петкана с изречението: „Влизат: Кърста и Петкана, потурчени българки“:
Югославските сърбо-македонисти нагло ще излъжат:
„Влегуваат: Крста и Петкана“
Липсата на „потурчени българки“ ще бъде повторена и от нео-сърбо-македонистите, които са верни на своите югославски комунистически фалшификатори:
„Влегуваат Крста и Петкана“ вместо „Влизат: Кърста и Петкана, потурчени българки“:
6. Страница 47, Явление IV в оригинала на Чернодрински представя диалог между бега и ходжата коментиращи разбунтувалите се българи в Македония:
„Еле той бугаринот, комита, щьо терсене е станал от некое време, жи ми вера да имат царство, сите би не исклале…“
Югославските сърбо-македонисти не се свенят да преправят изречението на Чернодрински в следния фалшификат:
“Еле тоj гаур комита, што рерсене е до некое време, жи ми вера да имат царство сите би не исклал…”
Ако мислите, че днешните сърбо-македонисти властващи в С. Македония са по-различни от бащите им в Югославска Македония – помислете отново. Същият фалшификат и в МАКЕДОНИКА, думата „бугаринот“ е заменена с „ гаур“:
“Еле тоj гаур комита, што рерсене е до некое време, жи ми вера да имат царство сите би не исклал…”
7. Един особено силен момент от пиесата „Македонска кървава сватба“ срещаме на страница 48-49, Явление V-то. Там Чернодрински ни представя срещата между потурчените българки Кърста и Петкана и отвлечената от турците Цвета. Цвета си мисли, че Кърста и Петкана са туркини, а те отговарят:
„Кърста: Не, ние бугарки сме се родиле, мори сестро.
Цвета: Бугарки сте се родиле?!
Петкана: (Нажалена). Бугарки, бугарки бевне, мори сестро.
Кърста: Бугарки бефме, ама не потурие!
Цвета: Ве потурчиле?!!
Петкана: (Въздъхва). Ахъ, не потурчие!
Кърста: На сила, кьерко, ко тебе щьо кье те потурчат.
Цвета: (Разлютена). Ахъ! Бегайте отъ каде мене вие, въртко верки!“
И продължава на страница 49:
“Бугарки бефме, а сега туркини, пусти робини”
“Бугарки бефме, мори сестро, бугарки верувайне“
“Ако вие бефте бугарки, то не кье ме кандисвате за да се потурчам…”
Юго-македонистите са заменили думите „бугарки“ с „рисjанки“.
Така оригиналното „Не, ние бугарки сме се родиле, мори сестро.“ става на „Не, ние рисjанки сме се родиле, мори сестро.“:
И после
„Цвета: Бугарки сте се родиле?!
Петкана: (Нажалена). Бугарки, бугарки бевне, мори сестро.
Кърста: Бугарки бефме, ама не потурие!“
ще стане на
„Цвета: Рисjанки сте се родиле?!
Петкана: (Нажалено). Рисjанки бевме, мори сестро.
Крста: Ама не потурчиja!“:
Сами виждате на горния фалшификат как македонистите лъжат македонците като променят и изреченията от оригинала
“Бугарки бефме, а сега туркини, пусти робини”
“Бугарки бефме, мори сестро, бугарки верувайне“
“Ако вие бефте бугарки, то не кье ме кандисвате за да се потурчам…”
На
“Рисjански бевме, а сега Туркини, пусти робинки”
“Не, мори сестро, веруваj не“
“Ако вие не бевте Туркини, то не ке ме кандисувате за да се потурчам…”
Бележка на автора: лично за мене последния пример е най-патетичният, жалък и в същото време гениален фалшификат! 😀
Оригиналното изречение, което е изказано в утвърдителен смисъл „Ако вие бефте бугарки“ македонистите го превъртат в обратното, с отрицание „Ако вие не бевте Туркини“ – не може да не им признае човек, че са изобретателно гениални в лъжите си сърбоманите :–)
Не очаквайте много и от съвременните сърбо-македонисти от МАКЕДОНИКА! Нито думичка за „бугарки“ от оригинала, навсякъде имаме „рисjанки“:
8. На страница 69-70 четем как Чернодрински описва Валията, който нарежда „След това нареди да бъдат пуснати тука: булгар деспот ефенди, мезлича, селаните от село Страдалово и овчарот“:
„булгар деспот ефенди“ означава Господарят на българите и затова юго-македонистите ще пропуснат това словосъчетание:
„По тоа нареди да бидат пуштени тука, мезличот, селаните од село Страдалово и овчарот“:
Същото ще направят и съвременните сърбо-македонисти от МАКЕДОНИКА:
***
Толкова за това как македонистите в Югославска Македония и в днешна пост-югославска Македония лъжат македонците за „Македонска кървава сватба“. Вместо коментар ще завършим с пример за една македонистка наглост:
Македонистът Венко Андоновски, който бил „универзитетскиот професор и писател“ силно се възмущава от македоно-гръцкия договор за добросъседство.
В горната статия, в която той напада „умните елини“ както подигравателно нарича гърците, той ще се впусне в патетични словоизлеяния в следния стил:
„Ние немаме проблем со името и знаеме како се викаме и ние, и нашата заедничка татковина, и нашиот јазик. Македонци, Македонија, македонски јазик. Кој има проблем со тоа?“
Дотук нищо интересно. Интересното идва след това:
„со кој образ ќе излеземе пред студентите по (ново)македонистика да им ја предаваме „Македонска крвава свадба“ на Чернодрински (почетокот на македонскиот театар), и да им укажеме дека Цвета ХЕРОЈСКИ одбила да се потурчи и да си го смени името?“
Значи сега да се посмеем: университетския професор Венко Андоновски защитава македонския (разбирай македонисткият) „идентитет“ и “jазик” като се жалва, ако те, македонците (македонистите) си сменили името на държавата и езика как той щял да преподава на студентите си именно „Македонска кървава сватба“? За него творбата на Чернодрински е не само „почетокот на македонскиот театар“, но явно и някакъв македонистки символ за македонски jазик и идентитет.
Ето едно предложение към университетския професор Венко Андоновски и всички учители и професори в Северна Македония: какво ще кажете като за начало преди да се карате с българи и гърци за история и да се жалвате публично, че сте “жертви” да вземете да преподавате „Македонска кървава сватба“ в ОРИГИНАЛ? Трудно ли ще е?
Мисля, че и българи* и македонци ще спечелим от това.
* защо казвам, че не само македонците, но и българите ще спечелят от това, ако македонистите спрат да фалшифицират Чернодрински ли? Ами ето историята на статията тук.
Повод за написването и стана следната случка: един българин се завърна от пътуване в Р. Македония от където си беше намерил горното македонистко издание на „Македонска кървава сватба“ (това с редактор Александар Алексиев, издание на БИД „Мисирков“ – Битола, 1983 година). След като с този българин се заговорихме за Чернодрински и творбата му, моя милост, авторът на тази статия, беше безкрайно учуден да чуе от събеседника си българин, че според него Чернодрински бил някакъв македонист, който явно мразел българите. Запитах го защо мисли така, а той ми посочи като източник на своите заключения именно югославско-македонисткото издание от 1983 година – в предговора там македонистът Александар Алексиев описва Чернодрински като някакъв борец за „македонски идентитет и jазик“, който постоянно имал проблеми с българите…
Та, отровата наречена македонизъм трови не само съвременните македонци, но и българите, които не са запознати с творбите в оригинал на македонските дейци (в Библиотека Струмски вече има над 2200 книги, статии и документи именно в оригинал от македонски дейци).
***
Паметна плоча поставена на къщата на Войдан Чернодрински в София ул. „Бузлуджа” № 59, поставена там от български театрални дейци, колеги на Чернодрински:
Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
