На следната снимка виждате калпак често носен от македонски и одрински революционери:
На калпака носен от ВМОРО и ВМОК четници и войводи е изобразен неофициален за времето си български национален герб: два лъва държат щит върху който има изобразен трети лъв. Над него има изобразена корона – символ на царската власт в България. Под лъвовете е изписан българския национален девиз:
„Съединението прави силата“ – съединението на всички българи от Мизия, Тракия и Македония.
За съпоставка снимка на днешния герб на България:
И националния девиз „Съединението прави силата“ изписан на парламента на България в София:
Както вече казахме редица македонски и одрински революционери от ВМОРО и ВМОК са носели този български символ на калпаците си (няма данни някой да се е сетил да си сложи звездата от Вергина – символ на македонистите, на калпака си). Тук ще покажем снимки на такива македоно-одрински революционери:
1. ВМОРО революционерът от Велес, Вардарска Македония Димче Берберчето:
2. ВМОРО революционерът Трайко Краля от с. Бърник, Мариовско, Вардарска Македония:
3. Преспанският ВМОРО войвода Ангел Андреев от с. Рудари, Преспанско, Егейска Македония:
4. ВМОК революционерът от с. Ягол Доленци, Кичевско, Вардарска Македония Симеон Нинев:
5. ВМОРО революционерът от Лозенград, Одринска Тракия Лазо Лазов:
6. Тасе Сребренски от с. Сребрено, Леринско, Егейска Македония – деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков:
7. ВМОРО войводата Димче Могилче от с. Могила, Битолско, Вардарска Македония:
8. Одринския ВМОРО революционер и ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско Стамат Икономов от Малко Търново, Одринска Тракия:
9. ВМОРО революционерът от Крушево, Вардарска Македония Михаил Станоев:
10. Костурският ВМОРО войвода Иван Попов от с. Ляски, Неврокопско, Пиринска Македония:
11. ВМОК революционерката от Неврокоп, Пиринска Македония Александрина Иванова:
12. ВМОК революционерката Екатерина Арнаудова от село Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония:
13. ВМОРО революционерите Гоно Бигинин и съпругата му Магда Бигинин от Кукуш, Егейска Македония:
14. ВМОРО революционерът Стоян Мълчанков от с. Скребатно, Неврокопско, Пиринска Македония:
15. ВМОРО войводата Джоджо Баничанов от с. Ракита, Кайлярско, Егейска Македония:
16. Гоце Делчев и Гоце Имов от Кукуш, Егейска Македония:
17. Войводите Максим Ненов от с. Тресонче, Дебърско и Димитър Стефанов Домазетов от с. Ябланица, Стружко, Вардарска Македония:
18. Александър Пърнаров от Велес, Вардарска Македония:
19. Мино Сарджов от с. Тресонче, Дебърско, Вардарска Македония:
20. ВМОК войвода и български офицер Христо Танушев от Крушево, Вардарска Македония:
21. ВМОК войводата и български военен Сотир Атанасов от с. Клисура, Горноджумайско, Пиринска Македония:
22. Ташко Цветков от с. Сушица, Малореканско, Вардарска Македония:
23. ВМОРО революционерът Христо Настев от Щип, Вардарска Македония:
24. Руският журналист и доброволец в Илинденско-Преображенското въстание Ромуалд Пржевалски:
25. Съвет на ВМОРО и ВМОК войводи: Антон Шипков (от Тракия), Сотир Атанасов (от Македония) и Илия Карабиберов (от Тракия):
26. ВМОК и ВМРО революционерът Аце Иванов от с. Цапарево, Петричко, Пиринска Македония:
27. Четата на ВМОРО войводата Боби Стойчев от град Дряново:
28. Четата на Кочанския ВМОК войвода капитан Михаил Ганчев от Карлово:
29. Велешката ВМОРО чета на войводата Стефан Димитров от с. Зелениче, Леринско, Егейска Македония:
30. ВМОРО четата на Коста Мариовски от Мариово, Вардарска Македония:
31. ВМОРО четата на войводата Пешо Пашата от град Градоман:
32. ВМОК четата на войводата Анастас Янков от с. Загоричани, Костурско, Егейска Македония:
33. Четата на воденския ВМОРО войвода Лука Иванов от Панагюрище с българския герб върху калпаците на някои от четниците:
34. ВМОРО четника Ангел Алексиев от с. Банища, Дебърско, Вардарска Македония:
35. Йордан Гавазов от Прилеп, Вардарска Македония с българския национален герб на калпака си:
36. ВМОК и ВМОРО революционера Йордан Тренков от Прилеп, Вардарска Македония с герба на България на калпака си:
37. Младши унтерофицер от Българската армия Г. Д. Икономов от с. Янковец, Ресенско, Вардарска Македония с българския национален герб на калпака си:
38. Йордан Тачев от с. Гавалянци, Кукушко, Егейска Македония, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО на Българската армия с калпак с българския национален герб:
39. Майорът от Българската армия Никола Парапанов от с. Фотовища, Неврокопско, Пиринска Македония с калпака с българския национален герб:
Роденият в Пиринска Македония Никола Парапанов е майор от Българската армия, участник в Горноджумайското въстание, Илинденско-Преображенското, Балканската война (освобождава град Петрич, където днес има негов паметник), Междусъюзническата война и Първата световна война. Носител на висшия български орден “За храброст”.
40. Българският учител, военен от Българската армия, ВМОРО деец и поет Владимир Ковачев от град Скопие (на снимката е и по-малкият му брат Йосиф Ковачев загинал като войник от Българската армия по време на Първата световна война):
41. Атанас Марковски от с. Бабчор, Костурско, Егейска Македония – ръководител на ВМОРО в родното си село носи калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
42. Петър Манджуков от с. Мирковци, Скопско, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМОК революционер и анархист. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група.
На снимката е с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония:
43. Атанас Харизанов от с. Сатовча, Неврокопско, Пиринска Македония – революционер на ВМОРО, доброволец в Българската армия по време на Балкаските войни след които е назначен за български кмет на родното си село.
На снимката Атанас е с братовчед си Аврон, 1915 г. – на калпака на Харизанов е българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония:
44. Марко Симеонов от Галичник, Вардарска Македония – дебърски войвода на ВМОРО, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни.
На снимката е с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония:
45. Мите Опилски от с. Опила, Кратовско, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер. Доброволец в Българската армия по време на двете Балкански войни, както и на Първата световна война. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Мите Опилски застава начело на Кратовската контрачета, която преследва комунистичски партизани в региона. Убит е от комунистите на 8 септември 1944 година.
На снимките Мите Опилски (в ляво) и други негови четници са с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония:
46. Лазар Делев от с. Ореховица, Боймия, Егейска Македония – войвода на ВМОРО, участник в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание и в двете Балкански войни, където е доброволец в Българската армия.
15.II.1913 година: Тома Тушеянев, Михаил Атанасов, Лазар Делев Оревски и Костадин Георгиев като доброволци в Македоно-Одринското Опълчение на Българската армия. Първите трима носят калпаци с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
Четата на Лазар Делев (втори седнал) в 1912 година – редица ВМОРО четници носят същия калпак.
47. Илия Богданов Атанасов от с. Истевник, Царевоселско, Вардарска Македония – пръв председател на Македоно-одринското дружество в Кюстендил, виден общественик в града, околийски началник и основател на българското подофицерското дружество „Сливница“. Неговият син Борис Богданов е офицер от инженерните войски на Българската армия.
На снимката от 1891 г. Илия Богданов е с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
48. Кръсте Кебапчиев от Прилеп, Вардарска Македония и неговата чета:
1. Тасе Здравев от Крушево, 2. Рампо Джако от Прилеп, 5. Ставре (Тауш) Васов от Крушево:
Седналият в ляво четник носи калпак с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
49) Тодор Наумов от Велес, Вардарска Македония – виден български диригент, капелмайстор и композитор, участник в Балканските и Първата световна война като военен от Българската армия. Автор на първата българска военна опера „Сине мой“.
На снимката велешанинът Тодор Наумов е с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
50) Иван Ботушанов от Якоруда, Пиринска Македония – ВМОРО и ВМОК революционер, участник в Илинденско – Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни.
На снимките македонския революционер е с калпак с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
51) Павел Кюлявков от с. Папрадище, Велешко, Вардарска Македония – общественик и деец на БКП, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение 1912 – 1918 година.
На снимката Кюлявков е с калпака с българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
