Малко познати македонски дейци загинали мъченически от ръцете на сръбските и гръцки окупатори на Македония, както и дейци преминали през неимоверни мъки и страдания заради българщината си.
1) Иван Момчилов от Щип, Вардарска Македония
Роденият в Щип Иван Момчилов е ВМРО терорист прочул се с опита си да убие в собствения му кабинет в Белград един от палачите на българщината в Македония – сръбския помощник-министър на вътрешните работи Жика Лазич. След като стреля по сърбина Момчилов се самопрострелва и няколко дни по-късно почива от раните си.
– „Самопожертвуването на Иван Момчилов“ – вестник „Македония. Орган на македонската емиграция в България“ от 25 август 1928 година:
„Утре, по случай четиридесет и първите дни от смъртта на Иван Момчилов, ще се отслужат панихиди за упокоение душата му.
Иван Момчилов поиска да отмъсти на един от най-свирепите палачи на Македония, Жика Лазин, и след като изстреля няколко куршума срещу него, запази един последен куршум за себе си и се самоуби. Момчилов, както се разбра от разни източници, е имал възможност отблизо да следи сръбската инквизиционна дейност из Македония и да се увери непосредствено, че нишките на тази инквизиция се събират в ръцете на фамозния шеф на „обществената безопасност“. В едно свое изложение Момчилов е писал между другото:
„Централната личност, от която зависи и която ръководи изпращането на атентатори, е началникът на обществената безопасност Живан (Жика) Лазич. Той заема повече от 20 години този пост и е лицето, което се ползва и с абсолютното доверие на военната лига и на всички шовинистични сръбски кръгове. Без него не се взима никое решение, било за Македония или друга част от кралството, по отношение безопасността на държавата.
Сам Момчилов, като емигрант, е бил уговарян от сръбски агенти, по заповед на Жика Лазич, да извърши едни или други деяния, било в Македония, било в България. Всичко това все повече затвърдявало у Момчилова убеждението за демоническата роля, която играе Жика Лазич, и за неговото изключително участие в разрушителната и варварска политика на Белград против всичко българско.
Пожертвувайки своя живота, Момчилов поиска да отмъсти на един толкова жесток и кръвожаден палач. Неговите изстрели бяха протестът и негодуванието на всички страдащи под ужасния гнет на сръбската тирания. Самопожертвуването на Момчилов е едно деяние, което ще буди в македонските населения чувство на възхищение и признателност, и неговата памет ще се слави от всички македонци.“
– „Подвигът на Иван Момчилов“ – вестник „Македония. Орган на македонската емиграция в България“ от 13 юли 1929 година:
„Точно преди една година, на днешния ден един рядко смел македонски революционер, Иван Момчилов, хвърли пред очите на целия свят още едно доказателство за непреклонната воля на Македония, за нейния борчески дух, даде още един израз на протест срещу голямата неправда, под непоносилия товар на която страда поробеното македонско население. На 13 юлий миналата година Иван Момчилов пред Белград стреля срещу един от най-вбесените крепители на сръбската тирания в земята ни – Жика Лазич, който избегна смъртта само по една случайност. След това Момчилов насочи револвера срещу себе си и тежко се самонарани, вследствие на което няколко дена по-късно, на 17 същия месец, почина, без нито с една дума да удовлетвори желанието на белградските полицаи, които очакваха от него самопризнания, които, както винаги, биха преначили и биха използували за себе си.
Смелият подвиг на Ив. Момчилов, насочен срещу един от най-видните белградски тирани, в самото им гнездо Белград, опроверга по най-категоричен начин техните безсрамни твърдения пред света, че революционна Македония е повалена завинаги и че дейността на македонските революционери била всъщност само някакви несмели крайгранични опити на няколко подкупени оръдия. Подвигът на Момчилов доказа, че македонските революционери не са напускали нито за миг своя пост и че, когато освободителната борба на Македония наложи да бъде наказан някой от враговете ѝ, могатдасторяттовадориивсредБелград. АтентатътсрещуЖикаЛазичразголи безсъвестнитесръбскилъжиипръснасамоизмаматанатия, коитопотъвахавтиялъжи. Завсичкистанаясно, чеМакедония, въпреки всичко, остава крепка и непобедима в борбата, неизбежният край на която е освобождението на поробения македонски народ.
Благодарна Македония свято пази паметта на своя достоен син Иван Момчилов, който се пожертвува за свободата на своя народ с дълбока вяра в душата си, че няма да бъде последен, и че неговият пример ще бъде последван от мнозина още македонски борци, докато идеалът, за който Момчилов даде живота си, не бъде постигнат.“
2) Дончо Живадинов от Щип, Вардарска Македония
Роденият на 1 октомври 1881 г. в град Щип Дончо (Донче) Хаджисанков Живадинов е деец на ВМРО и участник в Македоно-Одринското Опълчение на Българската армия през Балканските и Първата световна война.
Като ВМРО деец участва в убийството на един от най-големите „палачи на българщината в Щип и Овчеполията“ сръбския генерал Михайло Ковачевич. Осъден е на смърт от сърбите, но след това присъдата му е сменена на 20 год. строг тъмничен затвор, от които излежава 15 год. сред тормоз и изтезания.
По време на освобождението на Македония през 1943 г. получава българска народна пенсия заради заслугите си към българщината в Македония.
Дончо Живадинов в сръбски окови
3) Яков Янков от с. Радоеща, Дебърско, Вардарска Македония:
Яков Алексов Янков (1877-1913) е ВМОРО революционер, български учител и банков служител. Живее в Солун, където е инкасатор на местния клон на Българската народна банка. По време на Междусъюзническата война от 1913 г. е арестуване от гърците. На 20 юни 1913 година е натоварен на параход, където е застрелян и изхвърлен в Бяло море.
След убийството му вдовцата му Мария Попиванова от Гевгели заедно с трите си деца се преселват в България. Името на Яков Янков е записано на паметната плоча до вечния огън в Българска народна банка в София като служител на банката, загинал за обединението на българите.
Вестник „Македония. Орган на македонската емиграция в България“ от 3 юли 1929 година:
„Една от жертвите на гръцката жестокост. Яковче Янков от с. Радоеще, Дебърско. Дългогодишен учител в Македония, В 1913 год. биде уасно измъчван от гръцките власти и хвърлен в Бело море при изпълнение на длъжността си – банков чиновник.“
4) Георги Ангюшев от Неготино, Вардарска Македония:
Роденият в Неготино Георги Ангюшев е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, застрелян на улицата от сръбските власти за пробългарска дейност на 29 декември 1927 година.
Вестник „Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. II, бр. 370, 3 януари 1928 година:
„Най-новата жертва на сръбската варварска власт в Македония.
Георги Ангюшев от Неготино, тиквешко, който е бил убит на 29 декември в родния му град. Всички признаци говорят, че и той е жертва на същата варварска система, която отне живота на Мише и Христо Гаврилови в Щип, на Христо Григовор в Гевгели и на Тома Куюмджиев в Струмица.“
5) Мицко Солаков от с. Попължани, Леринско, Егейска Македония:
Роденият през 1890 г. в Леринско Мицко Ташков Солаков е деец на ВМОРО и войвода на ВМРО. Убит е на 38 годишна възраст в Битолско по заповед на сръбския велик жупан на Битоля – Добрица Маткович.
Вестник „Македония. Орган на македонската емиграция в България“ от 27 март 1928 година:
„Мицко Ташков Солаков. Убит на 21 т. м. в Битолско, от агенти на сръбската власт.
(Снимката е от 1911 година, и е направена в Америка, където по онова време се е намирал Мицко Ташков).“
6) Кирил Григоров Келешов от Щип, Вардарска Македония:
Роденият през 1903 г. в град Щип Кирил Глигоров (Григоров) Келешов е ВМРО революционер, извършил атентат против сръбския ренегат Стоян Мишев – деец на паравоенната националистическа сръбска организация за борба против ВМРО „Сдружение против българските бандити“. След атентата Григоров прави опит да избяга в България, но е предаден в кочанското село Костин дол, заловен от сърбите и екзекутиран само на 22 годишна възраст на 30 август 1925 г.
* Безсмъртни покойници сред които и Кирил Григоров. От Македонския Алманах на МПО:
* Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина издава през май месец 1926 г. издание на поредицата си „Бореща се Македония“ посветено на Кирил Григоров:
„Една характеристика на Кирил се откроява особено – неговата спокойна упоритост. След като си е изградил мнение за нещо и някой се е опитал да го разубеди, той нито е спорил, нито се е развълнувал; просто е гледал човека спокойно и безстрастно, сякаш е казвал, че това е напразно усилие. Тази характеристика останала запомняща се за другарите му от детството му. В съчетание с рядка дързост и най-чист идеализъм, тази черта поддържаше прекрасна усмивка на устните му, дори в самия момент, когато на 30 август 1925 г. сръбските палачи вдигнаха дулата на карабините си към младите му гърди.“
* Велко Думев от Воден, Егейска Македония – “Кирил Григоров”, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. V, бр. 36, София, 11 септември 1925 година
Българският учител и ВМОРО революционер Велко Думев пише статията си „Кирил Григоров“ през септември 1925 година:
“Кирил Григоров умре като истински и горд рицар: “когато пише г. Антич, стражарите поискали да му вържат очите, Кирил енергично заявил: “неща да ми вържете очите”. – Но това е според закона. Това иска законът, – казали му стражарите. “Макар, отговорил атентаторът, това е последната ми воля: не давам да ми се вържат очите!
В тоя момент ние си представяме образа на Кирила, надигнат до Божеството, сам станал божествен!..
Но тоя граните дух на младия революционер не беше ограничен само на суровия фанатизъм на една религия, на религията на Македония; Кирил имаше и едно сърдце за нежни чувства и любов:”когато чу присъдата, пише г. Антич (на 20 май т. г.) пребледне, и големите му очи се напълниха със сълзи”, а когато на 30 авг. г. Томич поканил Кирил да подпише съобщението, че му предстои изпълнение на смъртната присъда, той запитал:”А защо не ми предаде писмото, което ми е изпратило годеницата ми? И на това свято чувство на Кирила г. Томич отговорил със сръбски цинизъм: Не зная български и немам преводач да го цензурира!”…”
* Вестник “Македония” (1926 – 1934) – „Примерът на Кирчо Григоров“, публикувано във”Македония. Орган на македонската емиграция”, год. I, бр. 274, 9 септември 1927 година
Вестникът на македонската емиграция в България “Македония” описва последните мигове на Кирил Григоров:
„На 29 август привечер извеждат Киро в друга килия и му съобщават, че е осъден на смърт и да се готви да умре.
Киро посрещнал много спокойно съобщението, нещо което и „Политика” не можа да скрие.
– Добре – бил краткият му отговор.
Само за едно съжалявал: че не му дали да прочете писмото, което годеницата му изпратила от България.
През нощта озлобените приятели на Каламатиева, заедно с жената на Стоян Мишева, полупияни, със свирки и песни гуляха и се радваха под прозорците на Кирчовите родители. Как ги не хвана грех, да се гаврят със старите им години!
Рано на другия ден, още докато града спи, за да не ги види некой, извеждат Кирчета с камион от килията и го завеждат на лобното место, вън от града. Близо до казармите му бил изкопан гробът…“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski.com
