Избери тема

Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония е легендарен български революционер, главен войвода на ВМОРО в родния си край. Дълги години е основен противник на гръцката въоръжена пропаганда в Егейска Македония, а още приживе става легенда сред българите в царство България и в Македония. Убит е от гръцки войници, докато помага с четата си на 41-ви и 42-ри пехотни полкове от Българската армия по време на Междусъюзническата война от лятото на 1913 година.

Портрет на Чекаларов изрисуван на картичка подписана от дъщеря му Екатерина:
„Тези очи са били отправени към родния край! Всички българи са били неговото семейство! Вич е бил неговия вечен дом! Спи спокойно, след теб идва твойто поколение! Любящата те дъщеря: Екатерина“

В периода от 3 юли 1901 до 30 август 1903 г. с помощта на шифър войводата Чекаларов води свой дневник. След смъртта на революционера Дневникът години наред е съхраняван от неговия другар, съратник и роднина, прочутия костурски ВМОРО войвода Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония. Той дешифрира и транскрибира записките, с помощта на дъщерите си Лиляна Киселинчева и Митра Киселинчева и дъщерята на Васил Чекаларов – Екатерина Чекаларова (която като дете подписва картичката, която виждате по-горе). В дешифрирането на втората половина на Дневника са включва и ВМРО дееца Спиро Василев Мореов от село Загоричани, Костурско, Егейска Македония.

Пoследват няколко неуспешни опита за издаване на Дневника по време на комунизма, всичките без резултат. Най-накрая, през 2001 година под заглавието „Дневник“ записките са издадени в София от Издателска къща Синева от българските историци Цочо Билярски и Ива Бурилкова:

Както почти всички български национални герои така и Васил Чекаларов след 1945 година е обявен от официалната идеология от 1945 до днешен в Македония –сърбо-македонизма за „етнички македонец“. В този ред на мисли македонистите няма как да пропуснат да преведат от оригиналния български език на съвремен македонски Дневника на войводата. Това става през през 2007 и отново през 2012 година в Скопие от Дејан Павлевски, издателска къща Силсонс, като македонисткото издание на дневника носи заглавието Дневникот на Војводата Васил Чакаларов:

Македонисткото фалшифицирано издание на Дневника от 2007 година

И отново – тъй като македонските дейци масово са се самоопределяли за българи от Македония, техните творби биват нагло фалшифицирани от сърбо-македонистите в частта за българската им етническата принадлежност както на тях самите така и на населението в Македония.

Вече ви показахме как сърбоманите фалшифицират Автобиографията на флоклористът Марко Цепенков от Прилеп, най-дългата македонска народна приказка записана пак от същия Марко Цепенков, драмата „Македонска кървава сватба от Войдан Чернодрински, документи на гръцките андарти борещи се против българите в Егейска Македония, Народне песме македонски бугара от Стефан Веркович, интервюта и документи на войводата Яне Сандански, писма на гръцката армия избиваща българи в Македония, романа „Илинден на писателя от Прилеп Димитър Талев, сборника „Български народни песни на братята Константин и Димитър Миладинови от град Струга, че дори и международен документ като прочутата Карнегиева анкета от 1914 година и колко ли още други фалшификации. Сега е ред да видите как те правят същото и с Дневника на войводата Васил Чекаларов загинал за свободата на българите в Македония.

Но преди това нека обявим авторa към предговора на македонисткото издание на Дневника – писателят, сърбо-македонист и лустриран агент на УДБА Паскал Гилевски за „Най-наглият македонист в Република С. Македония“. Значи този сърбоман в предговора на книгата:

1) Първо инсинуира, че българско издателство фалшифицира Дневника, а самият той пише предговор на фалшифицирано издание;

2) Второ позволява си да участва във елементарна фалшификация през годината 2007 – година, в която дори в последната крепост на комунизма Р. С. Македония вече ИМА интернет и свободен достъп до информация, разбирай до оригинала на Дневника на Чакаларов. Т.е. разобличаването на фалшификацията на Гилевски, Павлевски и компания сърбо-македонисти решили да се гаврят с паметта на войвода Чекаларов, е въпрос на желание и преборване на мързела да се напише една подобна статия като настоящата тук.

Гилевски инсинуира, че българската издателска къща „Синева“ може и да не е издала Дневника на войводата в идентичен текст с изворния текст. (По-надолу ще видим дали това е така.):

Запомнете много добре този пасаж:

Значи Гилевски си признава, че македонисткото издание е съставено по българското от 2001 година, а не с оригиналната версия, която е транскрибирана от Лазо Киселинчев и Спиро Василев. В предния пасаж помните ли как Гилевски инсинуира, че българската версия може би не била точна?

Е сега – ние разполагаме, специално скенирани от Държавния архив с оригинала на транскрибцията на Лазо Киселинчев и Спиро Василев. Прочитайки Дневника виждаме, че както е написано в оригинала на транскрибцията съставена от тези двама македонски революционери, така е предадено и в българското издание. Но не и в македонисткото! Македонистите са фалшифицирали най-нагло българското издание, а след това си позволяват да инсинуират, че българското издание хъката-мъката може и да не било точно. Има ли по-нагли хора от тие чукундури на Земята?!

Но стига сме губили време, нека да видим фалшификациите на македонистите, които не се свенят да фалшифицират дори такава легенда като Васил Чекаларов, който се бори срещу турци и гърци, за да може 100 години след смъртта му някакви сърбомани в Македония да фалшифицират записките му.

1) Българите от чаршията изчезват във въздуха за македонистите:

В оригинала на транскрибцията на Лазар Киселинчев пише, че според войводата Чекаларов на една македонска чаршия 12 души българи били затворени от турските власти:

На седми. Тук се научихме положително от Ламбро Браов по убийството на предателя Траян и за убийството на Христо. Понеже Христо бяха го наближили щеше да падне жив в ръцете на турците, самоубил се и не се предал. По този случай всичките от чаршията българи около 12 души ги затвориха, още същия ден, когато се уби Траян, доде заповед и едвам ги освободиха под гаранция.

В българското издание на Издателска къща “Синева” от 2001 година стои същия текст:

Не и в македонисткото издание от 2012 г. на издателска къща Силсонс. Там думата българи липсва:

2) Войводата Чекаларов се опасява, че гръцка чета може да отмъщава на българите.

Както во Поздивища така и во Кономлади от мнозина се научихме,че во Поздивища става нещо, но да се вземат мерки ни казваха, защото поп Илия от Поздивища, Гямчето, Кръсто Коджабашията и Илия Ажиов, Георги Гогушев и Гушевски от Кономлади, Коле Стасов, Ане Карапетров, постоянно имали събрание и се съвещавали и се хвалили че щели да донесът гръцка чета и тогава ще отмъстяват на българите, со помощта на Коте, на владиката и на гръцкия битолски консул, ще можели да пренасят оръжие от Гърция.“

Така пише и в българското издание на Дневника:

В македонисткото издание обаче „ще отмъстяват на българитестава на „ке ни се одмаздат нам“:

3) Войводата Чекаларов пишел на български език, но това не се харесва на македонистите:

Аз и Кляшев останахме в селото, а момчетата в планината. Решихме да пишеме на Аристотел писмо, в което да му изложиме причините за гдето го освободихме толкоз скоро. Повикахме Пенчо Попхристов от Косинец, за да ни преведе писмото на гръцкия език. Вечерта дойде Пенчо и съставихме писмото, едно на гръцки и едно на български.”

Така пише и в българското издание на Цочо Билярски и Ива Бурилкова:

Не така пише обаче във фалшификата на македонистите Дејан Павлевски и Паскал Гилевски – там българския език на Чекаларов става на …нищо. Изречението “Вечерта дойде Пенчо и съставихме писмото, едно на гръцки и едно на български.” става на „Вечерта доjде Пенчо и го составивме писмото.“:

4) В оригиналния препис на Дневника четем как войводата Чекаларов е писал писма на гръцки и български език:

Още от зори Пенчо си замина за Косинец. Аз преписах писмото на гръцки, а другото на български – Дичо Андонов от Лобаница, веднага замина Кирияко Търповски за Костур и занесе писмото на Андон Лумборо, а той го предаде на Аристотели. В книжата ми се намира копие от писмото на гръцки, а на български се намира у Кляшев. Те са еднообразни.“

В българското издание от 2001 година стои същото:

В македонисткото издание македонистите лъжат македонците като им казват, че Чекаларов писал писма на гръцки, но не и на български – в първото изречение, където се споменава българския език на Чекаларов е изпусната думата български, а второто изречение където се споменава българския език изцяло липсва във фалшификата на македонистите:

5) В оригиналния препис на Дневника четем как войводата Васил Чекаларов разказва за един предател, който говорел против българщината:

Москов още го немаше. Известие от Корча пак немаше, времето минаваше. Чак късно къде пладне доде Кирияко от Корча и ни разправи, че наверно ще го носат Павле в Битоля и моли да го отървеме, за което се много надевал. Разправи ни Кирияко нещо по (моахкеме) предателя Ванчо, изменил всичкия си истиндак като казвал, че той бил получавал опътвания от гръцкия владика, от Василаки Сатчията от Лариса и от заптиета да предава и говори против българщината. Кирияко оставил 20 лири, а другите ги оставил при некой си търговец в Корча. Вечерта ние отидохме във Въмбелската планина, да чакаме Спиро и зарекохме на Смърдешката комисия да изпрати нарочно човек да дири Москов и да го донесе при нас.“

В българското издание стои същото:

В македонисткото издание македонистите изпускат думите „и говори против българщината“:

6) В оригиналния Дневник войводата Чекаларов пише за един турски ферман написан на турски и български език, с който се предупреждават българите в Македония да стоят мирни:

Чрез Пандо Лазаровски повикахме Липо Лекаров (поляк), да ни донесе хляб. Казахме да не обади никому за нас, че сме в Смърдешко и да следат къде ще отиде Лазо Кирчов. Вечерта слезнахме на чезмата „Бели кладенци”. Намерихме се с Пандо и спахме над Хаджиева чезма. Пандо ни каза, че дошло от Костур некакъв ферман, [**] написан на турски и на български, в който се казвало на българите, всички, които имали пушки, да ги предадат на правителството в разстояние на петнадесет дена и да не слушат Сарафов и Марков, тия нехранимайковци, които подбуждали българите да възстават против Царя Султана, с когото сме прекарали пет века като братя, Сарафов и Марков това го правеле во техен интерес. В случай, че не представят оръжието ще ги преберат с барут и огън, тежко на българското население и много други глупости били изложени (ако ми се удаде ще го преведе мотамо всичкия ферман).

В българското издание на Дневника стои същия текст:

В македонисткото издание обаче българите са или „случайно пропуснати“ или заменени с „народот“:

7) Войводата Чекаларов в оригиналния препис на втората част на Дневника направен от ВМРО дееца Спиро Василев Мореов от село Загоричани, Костурско, Егейска Македония ни представя една много интересна среща с гръцки поп, ранен македонист:

Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме.“

В българското издание на Дневника този епизод е предаде едно към едно:

И сега внимание, забележете как е предаден в македонисткото издание! Първо македонистите изпускат да предадат думите на Чекаларов, че попа говорел ту на гръцки, ту на български език и българския го заменят с „нашенски“! Това е така, защото според македонизма, в Македония не се говорел български език, а от векове „македонски jaзик“.

Още по-интересно е обаче следното. Гъркоманският поп първо се опитва да убеди Чекаларов и четниците му, че са гърци. Като вижда, че на страшния български войвода тие не минават, започва да развива македонистката теория, че в Македония населението не било нито гръцко, нито българско, а там били македонци, но всичкото това в контекста с историята за Александър Македонски. Да ви звучи познато? Това е днешната официална македонистка теория! Изказана преди 120 години от поп-гъркоман. И как реагира на тези брътвежи великия войвода Васил Чекаларов? Като казва за попа и неговите простотии:

Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме.“

Тъй като македонистите не могат да приемат, че „техния“ войвода Чекаларов се подиграва на техните умилени теории за антички македонци наследници на Александър Велики, македонистите в македонисткото издание на Дневника ще пропуснат подигравателните думи на Чекаларов за гъркоманския поп и неговите малоумни македонистки теории! В македонисткото издание изречението посветено на попа: „ Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно!“ просто липсва:

За войводата Васил Чекаларов някой който ти обяснява, че си наследник на Александър Македонски и не си бил българин от Македония значи само едно – човек който не разбира от история и заслужава само да бъде игнориран и ЗАРЕЗАН запомнете го добре мили днешни македонисти, обявили се за „наследници“ едновременно на Александър Велики и Васил Чекаларов!

8) В Дневника си Чекаларов разсъждава над това какъв непризнателен народ сме ние българите:

Писах писмо на Спиро Олчев (книжар в гр. София и мой приятел), [*] чрез него и за Лабро Пенев Шкондуров и за Ристо Кенков във Варна. За да пиша на Ристо Кенков, ми даде повод от разговора, които имах с Цильо Мосманче, той ни описа как Ристо говорел, че Чекаларов взел 700 наполеони от Върховния комитет, че него го изпратили в Гърция да дири Чекаларов, че той се е скрил и пр…

Колко е чудно човек да слуша работи, които не е виждал и на сън даже! Да ме запази провидението да остана жив, та тогава ще дам да разбере всеки, че Чекаларов не е, който обича златото, а обича отечеството си. Колко нещастници са тези, които мислят, че ние работиме за пари!… като че ли гарантиран ни е живота та трябва да турним богатството. Колкото получи покойния Москов, толкова и ние!

Ех, какъв народ не признателен сме ние българите! Да се бие, да се мъчи, да умира човек за техно добро, наместо да благодарят на борците, още неосвободени, почнаха да нападат и да развиват партизанство!… Но нема как ще търпим, ще победим, ще се борим, ще спечелим до край, па кой каквото прави ще намери! Ние ще се надяваме на бъдещето и на делата ни, да ни оправдаят и ни отдадат заслуженото.“

Същото стои и в българското издание:

Ето как българската етническа принадлежност на войводата Чекаларов по неговите СОБСТВЕНИ думи е предадена във второто издание от 2012 г. на сърбо-македонисткия фалшификат на Дневника, фалшификат на – да му се помни името за вечен срам – Дејан Павлевски:

Ех, каков народ непрителски сме ние…“

– кои НИЕ бе Дејанчо Павлевски, кажи, цела Македония и България те питаме?!

9) В тази част на Дневника войводата Чекаларов ни разказва за село Герман, Мървашко, в северната част на Егейска Македония. Според Чекаларов това село било чисто българско, като хората в нея симпатизирали на българщината:

Герман е чисто българско село с 150 къщи, първа чета влезнала на войводата Петров, тая била посрещната от няколко селяни от средна ръка, които симпатизирали на българщината и които поискали да си имат учител, да се учат децата на своя роден език, обаче, 4-5 върли гъркомани (и до ден днешен са) и чорбаджии, станали компания и намерили за добре (след като дали клетва) обадили всичко на правителството, от това последва арестуването на неколко нещастни, които симпатизираха на българщината и които от сърце приели идеята за борба против Турция. След това дохождал Коте, упростил предателите и се закрепнал со тех, като ги тернал в комисията. Германци като човеци състоятелни, си накупили доста пушки, обаче, нищо повече во тоя народ не се забелязва, никакъв дух за борба, никой не знае как да хвани пушката, никакъв ред и дисциплина не съществува.“

Така стои и в българското издание:

В македонисткото издание от 2007 г. пише обаче, че селото било 150 куки без да се спомене, че е българско, а факта, че селяните там симпатизирали на българщина е тотално премахнат от фалшификаторите македонисти:

10) Войводата Чекаларов ни разказва за родното село на Даме Груев – Смилево, което било „чисто българско“:

Щом слезнахме доле в ливадите ни пострешнаха около 80 момчета на възраст 10-15 години, те ни поздравиха е гръмогласно „ура” и ни последваха близо при селото, ни посрещнаха всичко що е мъжко от Смилево со непрекъснато „ура!” Се прибрахме у Павле Галевски на квартира, през цялата Преспа и Ресенско не намерихме такъв дух, както тук в Смилево, ми направи впечатление и самата местност! Балканисто и облечено со гора, доста обаче, много унищожавана гора от кюмюрджиите. Смилево е село чисто българско с 350 къщи на горе. Всичките смилевчани се прехранват само со майсторлък (градене на здания) от никъде друже немат никакъв приход, немат нито ниви, нито ливади, всичко на купено. Владее голяма сиромашия, смилевци са потекло от дебранци. „от мияците”. Всичко е запазено: по носия, наречие, обичай и пр… Според както ни разправиха, никога обиски целото село не е станало до днес от страна на аскерите, четите тук намирали пълно спокойствие и много било посещавано, имали първокласно училище.“

Така стои и в българското издание на Дневника:

Македонистите не могат да си позволят да предадат тези думи на Чекаларов точно и затова ще излъжат македонците, че битолското село Смилево е „село со 35 куки и нагоре“. Прилагателното БЪЛГАРСКО село липсва:

11) В оригиналния препис на Дневника войводата Чекаларов разказва за един гръкоман, който строшил вратата на българската черква в село Зелениче, Леринско:

Вечерта дойде Поптрайков и Розов при мене. Писах на леринци да доведат четите и да ни определят място за среща, за да нападнем предателя Вангел Геле Сребренеца. Тоя предател со помощта на владиката, почнал да прибира около него разни елементи и да преследва нашите чети. Преди неколко дена, владиката заедно со аскер и Геле отишли в Зелениче; строшил вратата на българската черква и после я запечатали. Арестуваха неколко работници и така си заминали. По всичките села все со това се занимаваше, да произвежда скандали и да напада комитета.“

В българското издание на Дневника стои същото:

Македонистите обаче не искат да казват на обикновените днешни македонци четящи фалшифицирания Дневник, че в Егейска Македония е имало български църкви (все пак според македонизма в Егейска Македония винаги е имало „етнички македонци“ защо им е да отварят чуждите им български църкви, нека не караме македонците да си задават подобни неудобни въпроси) – затова и прилагателното българска църква ще бъде изпуснато от македонистите:

12) Войводата Чекаларов инструктира четниците си, които влизат в гръцки манастир за да търсят хляб, да говорят само на гръцки, но не и на български, за да минат за гръцка чета пред гръцките монаси:

Мръкна се излезнаха всички момчета от леглата си, сбрахме ги и ги запитахме дали имат хляб, отговора беше един от всички и много кратък: „Немаме!” Сега трябва ни хляб и трябва да заминем по посока към гръцкото село Лошница, та там да направим нещо. Добре, но хляб ако вземем от беговото бачило; ще направим скандал и ще ни се развали може би работата за Лошница. Решихме да земем хляб от близкия монастир. […] Се сближихме до монастира и изпратихме 5-6 момчета да влизат да вземат игумена и го доведат при нас. Казахме на войводата и на всичките момчета, да не говорят никак български, а само да си мълчат, само тия, които знаят добре гръцки да говорят, но и те по-малко, да му се представим за гърцка чета.“

В българското издание стои същото:

За македонистите е много важно македонците никога да не разберат, че македонските ВМОРО четници са говорели на български език. Затова „да не говорят никак български“ ще бъде представено от македонистите като „ништо да не зборуваат“ – къде изчезна българския език само бог Македон и неговите представители на Земята – македонистите, знаят:

13) Eпизодът в гръцкия манастир продължава. Войводата Чекаларов тайно се присмива на гръцките монаси, че не могат да разпознаят, че пред тях стои не гръцки революционер, а той – български комита:

След малко хлебовете се донесоха. Стария чернокапец и белобрадец унесен от разговора ни, най-малко не се сещаше да ме разгледа и ме познае по облеклото, че не съм гърцки паликаре, а съм български комита! Той си продължи разговора и ни най-малко не се усъмни:

– „Ами нещо друго нема ли да ми кажеш? Как минате по пътя прикрити или явно?”“

В българското издание стои същото:

След като през 1944 сърбо-македонистите превземат властта във Вардарска Македония те започват да фалшифицират българската история в Македония и всички български революционери там, съгласно новата официална доктрина на сърбо-македонизма, са представени за „етнички македонци“. Затова няма какво да се учудваме, че в македонисткия фалшификат на Дневника изречението на войводата Чекаларов „…не съм гърцки паликаре, а съм български комита!“ става на „…не сум грчки паликари, туку комита!“– прилагателното български би било твърде много за преглъщане на манипулираните за историята им вече повече от 80 години днешни македонци:

14) В оригиналния препис на Дневника войводата Чекаларов се кара с група гръцки селяни, че са предатели и не разбират борбата на комитета (ВМОРО). Те протестират, а българския комита Чекаларов им казва, че комитетът се бори и за тяхната свобода, въпреки че за нас българите ще е най-сладка, защото българите в Македония се борят за нея, а не гърците:

– Ами вие не слушате що работи и какво прави комитета. Не се ли погоди един свестен човек между вас да ни потърси и да се разберем? Но изглежда, че е изчезнал тоя юначен едновремешен гръцки народ, вие останахте калпазаните и угодниците на турците. Вие ни наричате убийци на гръцкия народ, но ние не сме такива, защото до сега не сме убили никой невинен, истински грък, а сме убивали гъркомани, които прелъстени от гръцкия владика, стават предатели и ни предават. Вие това го знаете от отдавна и нито еднаж не сте протестирали. Но както и да е, ето ние не сме убийци на Македония, а убиваме турци, както виждате. Но знаете, че свободата ако дойде тя ще бъде за всички ни, но за вас не ще бъде така сладка както за нас българите, защото свободата е сладка, когато се сдобие со кръв и не подарена. На това нищо не можаха да отговорят и най-после им предложих сами да измислят и да ни кажат со що ще помогнат на комитета…“

В българското издание на Дневника стои същото:

И отново, за македонистите е цел номер 1 македонците никога да не разбират българската етническа принадлежност на войводата Чекаларов, която той САМ си е дал в Дневника – така думите на войводата, че свободата за гърците няма да е така сладка „както за нас българите“, за македонистите, които лъжат македонците за Добро утро става на „ … но за вас не ке биде толку слатка како за нас“:

И за финал, вместо заключение:

Докато Българската държава, Българската академия на науките, Македонския научен институт в София и всички български институции сладко-сладко спят, в същото време македонистите нагло фалшифицират българското културно-историческо наследство в Македония, и ето къде македонистите разпространяват фалшификатите си и успешно заблуждават академичната и политическа общност по света:

Няма нужда от повече коментари.


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 4,135 Прочетена,  6 Видяна днес

Privacy Policy