Избери тема

През 1999 година в навечерието на новота хилядолетие вестник „Дневен Труд“, телевизионното предаване „Панорама“ и академия „Балантайнсорганизират допитване до 30 литературни критици за това кои са най-добрите български писатели на XX век според тях.

Роденият в град Прилеп Димитър Талев Петров-Палисламов (1898-1966, София) заема престижното трето място в класацията. Години наред той си остава един от най-обичаните български писатели. Днес, гражданите на Р. С. Македония, които дълги години нямаха достъп до творчеството на Талев, бидейки последния е обявен от македонизма за „великобугарски шовинист“ могат свободно да прочетат творбите на прилепския писател качени за безплатно четене в Библиотека Струмски. Достатъчно е да се прочетат няколко статии, разказа и книги на Талев за да се убеди човек защо той е истински гений на българската литература. Десетките негови статии по македонския въпрос пък засвидетелстват за обичта, която Талев е имал към България и Македония и българите там.

Димитър Талев в работна обстановка. Днес родната му къща в Прилеп се руши, а македонистите в Македония фалшифицират творбите му заличавайки българската идентичност на македонските му герои

Така например в един легендарен запис от българското радио Димитър Талев говори за един свой детски спомен оставил трайна следа в паметта му – спомена за това как баща му казва, че град Крушево гори. Това се случва по време на Илинденско-Преображенското въстание по-късно описано от Талев в неговата изключителна творба „Илинден“.

Романът „Илинден“ излиза през  1953 г. в София. Книгата е всъщност част III от тетралогия на Димитър Талев за народните борби на македонските българи за политическа и църковна независимост в Македония (другите части са  „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“).

И до ден днешен този роман си остава една от най-обичаните книги за българите. Изненадващо през 2000 година македонистите от Книгоиздателство „Мисла“ – Скопje решават да преведат Талев на „родниот му македонски jaзик“ издавайки романа в Република Македония. „Издавачот“ Антонио Павловски обаче не се задоволява само с един превод от „тугинскиот (чуждия) бугарски jазик“ на „родниот на ДимитАр Талев македонски jазик“. Ако беше само това тази статия нямаше да съществува. Причината, тази статия да я има обаче е проста: македонистите редактират части от оригинала на романа „Илинден“ на Талев като по този начин най-нагло го фалшифицират… Да, докато в България през 1999 г. Талев получава общобългарско признание за гениален писател, на следващата 2000 г. в неговият роден край, където официалната доктрина от 1944 г. до сега е сърбо-македонизма Талев бива фалшифициран от страна на владетелите на Македония – сърбо-македонистите…

Но стига толкова увод, да покажем фалшификациите.

Както казахме това са македонистите фалшификатори и корицата на превода:

За сравнение с оригинала ще използваме издание на романа от 1956 година:

1) В оригинала от 1956 г. Димитър Талев описва как турците залавят македонския комита Доне, който пренасял скрита бомба в град Битоля. Един турчин я намира и възкликва „Бомба“, дума която и на турски и на български език е еднакво разпознаваема:

“Той държеше в ръката си една доста голяма желязна топка; току-що я бе извадил от врещите с ориз. Тогава друг някой от турците или пък някой от пътниците, по-осведомен, нададе вик:
— Бомба!
Това страшно оръжие, за което се говореше вече навред, имаше и на турски, и на български едно и също име.”

Македонистите обаче не искат македонците да знаят, че в Битоля се е говорело български език до 1944 г. Така българския език от оригинала на Талев става на „наш jазик“ във фалшификата на поробителите на днешна Македония – сърбо-македонистите:

2) В оригинала прилепчанинът Талев изброява националностите в град Битоля – българи, гърци, власи, турци, евреи:

“Бързо се разнесе из целия град страшна мълва; колджии заловили цели товари с бомби и динамит; да се запали това нещо — целият град ще литне във въздуха. Заловени са и комити — искали да ударят пашовия конак, затвора, двете казарми край града: бялата и червената… В Битоля имаше българи, гърци, власи, турци, евреи и всеки по своему приемаше тия страшни думи. Истината знаеха само властите и людете от революционния комитет.”

Българите в Битоля обаче са фалшифицирани и превърнати на „македонци“ във фалшификата на югославските поробители на Македония известни днес с името сърбо-македонисти:

Забележете, че македонистите решават само българите в Македония да „повишат“ в „македонци“ – останалите националности, които Талев изброява, а именно гърци, власи, турци и евреи не са фалшифицирани. Това е така, защото според доктрината на македонизма (официалната политическа и национална доктрина в Македония от 1944 до сега) гласи, че в Македония има всякакви националности, но не и българи. Всеки който се обяви в Македония за българин е всъщност етнички македонец, но заблуден предавник…

3) В Първа част на книгата имаме описание на един спор между генерал от Българската армия и член на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и литературния герой Гоце Делчев, лидер на българите в Македония и тяхната организация Тайна македоно-одринска организация (ТМОРО, по-късно известна и като ВМОРО).

ВМОК деецът твърди, че освобождението на Македония е грижа на българската войска и ВМОК, докато Гоце Делчев казва, че Македония е поела по свой път и освобождението ѝ зависи от самата нея. ВМОК генералът е възмутен и пита Гоце Делчев е как така, нали в Македония сте българи, не сте ли с нас, а Делчев отговаря положително, да българи сме (но със свои си интереси вече):

“— Голи, боси и гладни роби на бейовете, нали зная. Освобождението на това робско население е наша работа… на… на Върховния комитет, а това население ще слуша само и ще помага, доколкото може да помага. Един ден аз ще вляза в Македония с десетина полка българска войска, тогава и населението там може да въстане. То само нищо не може да свърши. Вие си въобразявате… Македония е част, неделима част от България и нейното освобождение е наша грижа.
— Не, господин генерал. Освобождението на Македония е само нейна грижа.
— Вие там не сте ли българи бе! — приподигна се генералът.
— Българи сме, но това е друго нещо. Македония си има вече свой път…
— Не, не! — удари с ръка генералът по писалището си. — Вас ние няма да ви слушаме! Ако някой там вътре иска да работи за освобождението на Македония, ще може да работи само под наша команда. Ние тук ще направляваме и борбата вътре и като дойде време, ще дигнем цялото население в Македония и Одринско. Политиката на България…”

Във фалшификата на македонистите обаче, частта в която литературния герой Гоце Делчев казва, че в Македония той и останалите са българи е удобно пропусната:

4) По-нататък литературния герой Гоце Делчев развива разсъжденията си така:

“Делчев мълчаливо кимна. И тъй, без да се помръдне, каза:
— Свободна Македония ще принадлежи на народа си, на свободния си народ. Без разлика…българи, гърци, турци… — После той изеднаж се обърна към Руменова: — Знаете ли за какво ще употребя тия триста лева? — и не дочака отговор: — За ками. Ще платя с тях петдесет челичени ками. Мисля, че и вие требва да знаете за какво ще отидат тия пари.”

И отново – за македонистите е смъртна присъда, ако македонците някога научат, че в Македония наред с турци и гърци е имало и българи, та затова размислите на Гоце Делчев, че „Свободна Македония ще принадлежи на народа си, на свободния си народ. Без разлика… българи, гърци, турци…“, става на „Слободна Македониja ке му припага на народот, на своjт слободен народ.

5) В оригинала имаме описание на това как турски заптиета преследват 4-ма българи в македонски град:

“Тогава се чуха нови няколко изстрела откъм горния край на улицата — двамата турци там пак бяха започнали да стрелят, окуражени от появата на заптиите. Четиримата българи бяха обградени. Те продължаваха да вървят — нататък, към махалите имаше по-сигурни изгледи за спасение, пък и не биваше да се обръщат с гръб към пушките на заптиите. Стигнаха вече на десетина стъпки от тях и същият заптия, опънал пушката си срещу Кутрев, изкрещя сега на турски, разгневен и уплашен:
— Долу оръжието! Ще стрелям!
Той не дочака в страха си и гръмна, пушката подскочи в ръцете му. Гръмна срещу него и Кутрев, заптията изпусна пушката и се улови за корема, приклекна. Загърмяха и другарите на Кутрев, тичайки с него — те четиримата трябваше да минат нататък. Изгърмяха и някои от заптиите, но се забъркаха и се втурнаха да бягат по напречната уличка. Четиримата българи затичаха още по-бързо. Като минаха край ранения заптия, който бе седнал на земята, притискайки корема си с ръце, той дигна към Кутрев очи, пълни с молба, с ужас, и простена:
— Аман… даскал ефенди… аман…”

За македонистите е недопустимо да се говори за българи в Македония та „четиримата българи“ от българския оригинал става на „четворицата“ в македонисткия фалшификат:


И така показахме ви как македонистите фалшифицират шедьовъра на Талев „Илинден“. Както виждате фалшификациите са 100% свързани с българската етническа принадлежност на тези литературни герои създали Илинденската епопея. На македонците ще оставим сами да се досетят защо македонистите са фалшифицирали само българкото име в този роман. Ние българите знаем и сме достатъчно възмутени. Време е и вие македонците да се възмутите, че македонистите ви бутат постоянно фалшификати.

А като стана въпрос за възмущение, нека завършим с нещо наистина възмутително. Предговорът към фалшификата на македонистите е дело не на кого да е, а на сърбо-македонистката икона Гане Тодоровски. За тези които не знаят, това е един от най-наглите сърбо-македонисти, един от късните идеолози на сърбо-македонизма в Югославия. За какъв нагъл човек става на въпрос може да разберете от мръсотиите, които този сърбоман си позволява да пише по адрес на българския патриот Димитър Талев. Според верното чедо на Белград (Бай) Ганьо Тодоровски Димитър Талев бил „натурализиран бугарин“. Според тълковния речник натурализиран“ означава човек приел „гражданство на чужда страна или начин на живот на чужд народ“.

С други думи за Бай Ганьо Тодоровски Талев не е българин, той просто приел чуждото му българско гражданство. Няма значение какво Талев е казал САМ за себе си определяйки се САМ себе си за българин от Македония, важното е, че за македонистите като Ганьо Тодоровски Талев е „етнички македонец“, и затова те, етничките македонци (разбирай сърбо-македонистите) имали божия мисия: „приопштуване оттугени автори“ – или в превод от сърбо-македонистки – македонистите с този фалшифициран превод искали да „приобщят отчуждения автор“ Талев. Мдааа, добре сте го приобщили – като сте го фалшифицирали, така както правите с цялата македонска история, в която македонските българи са представени или като „етнички македонци“ или като „оттугени (отчуждени) македонци, предавници-бугари“…

С това слагаме край и оставяме българите да отидат да си налеят една ракия, за да успокоят възмущението си от македонисти като Ганьо Тодоровски, а за македонците остава избора: или да се присъединят към българите във възмущението си, че от 1944 г. досега македонистите ги лъжат или да продължават да си заравят главата в земята и да се правят, че е ОК да се четат фалшифицирани романи на „отчуждени“ автори като Талев.

Ей го сърбомана македонист Ганьо Тодоровски, който защитава етничкиот македонски идентитет, но няма проблем да оспорва българската идентичност на великани като Димитър Талев…

Портрет за вечен срам – македонистът Ганьо Тодоровски, чията мисия е да “приобщава отчуждени македонски автори, които са се излъгали да станат натурализирани българи”. Не е известно дали Бай Ганьо Тодоровски е питал българските автори от Македония дали са съгласни да бъдат приобщавани към сърбоманска идеология, която отрича и фалшифицира всичко българско в Македония…

П. С. Македонистките гаври с романа „Илинден“ на Талев имат и други проявления. Ако искате да разберете за една от най-популярните македонистки манипулации свързани с Гоце Делчев и романа на Талев прочетете следната статия.


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,015 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy