Стефан Веркович е виден фолклорист от босненско-хърватски произход. Изследва българския фолклор от Македония и Родопите. Сред по-известните му трудове са “Народне песме македонски бугара” издадена през 1860 г. в Белград, “Древняя болгарская песня об Орфее“, 1867 г. в Москва, “Описание быта болгар, населяющих Македонию“, 1868 г. в Москва и др. Заради заслугите си към българския народ през 1891 г. получава доживотна пенсия от Народното събрание на България.

Народне песме македонски Бугара” е най-ценният принос на Веркович в областта на българската фолклористика. Съдържа 335 български народни песни от Серско, Разложко, Велешко, Дебърско, Валовищко и Прилепско. На следния линк може да прочетете в оригинал сборника, а ето и неговата оригинална корица снимана в музей в Белград:

Както вече знаем, според доктрината на македонизма в Македония има всякакви националности, но не и българи. Българите в Македония са заменени от „етничките македонци“, които са „етнички македонци понеже не са бугари“ (македонистка теория).

В този ред на мисли македонистите не могат да оставят току-така един босненец да им обяснява от Белград още в 1860 г., че в Македония славянското население е българско, затова те ще направят същата схема както правят и със сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови – ще фалшифицират.

Народне песме македонски бугара” ще стане на “Македонски народни песни“:

В началото на фалшификата издаден през 1961 г. в Скопие разбираме и кой е редактора на това издание, разбирай – кой е основният фалшификатор, а именно някой си Кирил Пенушлиски:

Кратка справка в македонистката Уикипедия и разбираме, че тоя тип се води “основоположник на фолклористиката во Македонија“!

Мдааа, добре е основал фолклористиката в югославска Македониjа, ударно, с фалшификат от раз…

В интерес на истината трябва да отбележим, че в предговора към фалшификата “Македонски народни песни” Пенушлиски си признава истинското име на сборника на Веркович:

Но що файда от това признание като целият предговор е изпълнен с внушения и открити твърдения, че Веркович написал сборника си за да го „предаде во рацете на оноj народ на коj му припага“ – ако си мислите, че този народ е българския, грешите, поне и според Пенушлиски.

Според него „На времето зборникот одигра крупна улога во буденьето на националната свест на македонскиот народ. Тоj им даде поттик на мнозина македонци да почнат да го ценат народното творшество и да почнат да собиират народни умотворби.“ – значи Веркович пише сборник с песни на македонските българи, но според Пенушлиски това било крупно дело за националната свест на неговите “етнички македонци“… Отгоре на всичко според фалшификаторът Пенушлиски сборника на Веркович довел да издаването на нови сборници от (етнички) „Македонци“ като „наjкрупен настан е поjавата на Зборникот на Бракьата Миладиновци во 1861 година“.

Смях! Пенушлиски обявява и сборника на братя Миладинови за част от фолклорното наследство на неговите “етнички македонци“, но някак си “забравя” да спомене оригиналното име на сборника на братята, а именно – „Български народни песни“. И все пак по перверзно-македонистки начин това е нормално, Пенушлиски е част от мащабната фалшификация и на този сборник, фалшификация, която започва през 1945 г. в югославска Македония и за съжаление продължава и до днес в Р. Северна Македония.

И още лъжи от Пенушлиски:

Веркович работел три десетилетия за “културно-просветното издиганье на македонскиот народ” (и накрая България му дава доживотна пенсия, щото е работел за културното издигане на “чужд” народ, а не на българския, смях!).

Абе какви лъжи, какво нещо, срам нямате ли бе?

Достатъчно е човек да разгърне оригинала на Веркович и човекът сам си го е написал там:

„Когато реших да обнародвам тези женски песни на македонските българи, онзи клон от славянския народ, който живее в най-южните предели на Европейска Турция…“

Просто прочетете оригинала на сборника, особено предговора на Веркович, човекът е описал етнографските граници на Македония населени от българи, власи и гърци, говори за българския език на македонските българи, за техните български народни песни и т.н., а Пенушлински с неговите „(етнички) македонци“, „македонски народ“, „македонска преродба“ и „македонски народни песни“ може да иде да се гръмне фалшификатора му с фалшификатор.

И за финал, специално за днешните македонци – ако тази фалшификация не ви е възмутила и все още не желаете да потърсите сметка от македонистите, които до ден днешен ви фалшифицират историята, ето ви нещо интересно.

Македонистът Пенушлиски издава през 1961 г. фалшификата „Македонски народни песни“. Пенушлиски е ректор на Скопския университет, доктор по филолошки науки, основоположник на македонската фолклористика и прочее величави титли.

Пет години по-късно, през 1966 г. сборника на Веркович е издаден и в София от Петър Динеков – също фоклорист, литературен историк, академик на Българската академия на науките и професор в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Ето под какво заглавие издава Динеков сборника на Веркович:

Да, точно така, под оригиналното заглавие (за разлика от това на Пенушлиски).

Та скъпи македонци, като ревете другия път по интернет, че „бугарите ни крадат и фалшификуват историjата“ вземете първо проверете какво става в Скопие, че там македонистите не са спрели да фалшифицират и манипулират историята ви, па после хулете „бугарите“.


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

Privacy Policy