Избери тема

Някакъв си македонист с име Марко Китевски публикува във в-к “Денешен весник” от 10.05.2019 г. откъси от автобиографията на големия български фолклорист от Прилеп Марко Цепенков.

Македонистът Китевски не се свени да фалшифицира автобиографията писана през 1896 година.

В оригинала на автобиографията си Цепенков говори за българи (бугари).
Думичките “бугари” според македониста Марко Китевски обаче са излишни и “удобно” пропуснати, че да не би македонците да се задавят от тях…

Така например да видим следната част от оригинала на автобиографията:

“Караницата помегьу бугари и власи со първо се почна од Методиа Кусев, подбуден от Славейкоите газети, що ни идеа от Стамбол”
от оригинала по магически начин става на
Караницата со прво се почна од Методија Кусев подбуден од Славејковите газети што ни идеа од Стамбол.
във фалшификата на Китевски:

В оригиналът на Цепенков, фолклористът обяснява как Раковски го убеждавал да не се срамат да се наричат българи:

“Раковскьи не престрами да се викаме помегьу си „господине”; Раковскьи не престрами да не се страмиме, оти сме бугари; Ра[ковскьи] не престраши да се откажуаме од гърчкьите владици.”

Във фалшификата на Китевски, македонистът не счита за нужно да включи този пасаж точно:

“Раковски не пресрами да се викааме помеѓуси господине; Раковски не престраши да се отркажуаме од грчќите владици.”

Големият македонски българин Цепенков обяснява как “народната му борба” се състояла в това да пропагандира сред народа, че е време да заменят гръцкия език от църквите и училищата с български:

“Отко[г]а се настрояфме од негоите поучениа, неколцина почнафме да проповедуаме помегьу народот, да го изтераме владиката, да го замениме гьрчкото учение со бугарцкото; да [г]и замениме училиш[т]ните и църковните епитропи со бугарскьи, и друзи народни работи. Навистина малцина я заватифме църковната работа и од най-сиромаси, ама големо чудо напраифме со изтеруаньето гърчкьио владика и осфоуаньето църкфата и училищата.”

Според македонистът Китевски тази част би била една идея в повече за процесиране от днешните македонци, та по-добре би било тя да бъде скрита в многоточие:

“Откоа се настројавме од неговите поученија неколкцина, почнавме да проповедуаме меѓу народот, да го истераме владиката, да го замениме грчкото учение… навистина малцина ја зафативме црковната работа и од најсиромаси, ами големо чудо напраивме со истеруањето грчќи владика и освојуавањето црквата и училиштата.”

И накрая само да припомним кой е Марко Цепенков – фолклорист от град Прилеп, събирал десетки години народно фолклорно творчество из Македония и накрая ОСЛЕПЯЛ от преписванията на поговорките и песните, които правел по тъмните вечери над светлина от свещите. В края на автобиографията си под формата на стихотворение Цепенков се моли на Господ да му върне зрението, за да продължи да записва народно творчество за да остави нещо за спомен на свой мил народ български. С такъв човек се гаврят днес македонистите!

“Смили се ти, о, Господи,
Виделото поврати ми
На моите две мили очи,
Дай ми здравйе, изцели ме,
За да гледам како напре,
Да допишам приказните,
Приказните и песните,
И многуто друзи сбиркьи,
Що сум сбирал од годинье,
Како що берат пчелите
Мед и восок по горите,
И го носат в кошарите.
Сите да [г]и напечатам,
Вечен спомен да остаам
На мой мил народ бугарскьи,
Да [г]и пей и ми вели:
— Бог да прости деда Марка,
Що [г]и пишал тие неща,
Од нашите предедои
И за сега да се знаи.”

Линк към македонистката фалшификация: https://denesen.mk/od-avtobiografijata-na-cepenkov-odev-bitola-po-stoka-vo-solun-i-nekolku-pati-vo-stambol/

Линк към оригинала на автобиографията: http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/bio/cepenkov.html

Ето и качена тук оригиналната цяла фалшификация, ако случайно македонистите от в-к “Денешен весник” един ден се засрамят и решат да я свалят:

Същият фалшификат е публикуван от пълния с манипулативни статии македонистки сайт “Македонска нациjа“:

************************************************************************

Ако искате да подкрепите разобличаването на македонистките фалшификации на българската история може да дари средства на Paypal: info@strumski.com

Loading

Privacy Policy