Сърбо-македонистът Блаже Миневски е един от най-дейните фалшификатори на македонската история. Вече ви показахме как се гаври и лъже за една трагедия на македонските българи, как се прави на ударен за Охридското знаме на Илинденски въстаници и как манипулира с едно легендарно интервю на Хилми Паша.
Сега е време да ви покажем как прилага „мултиперспективния“ си поглед върху историята и с книгата на ВМОРО революционера Георги Ачков от Прилеп “Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир” издадена в София през 1923 година.
През 1903 г. въпросният Георги Ачков (който между другото през 1943 г. получава българска пенсия от Царство България, заради заслуги към революционното движение на българите от Македония ), родом от Прилеп е арестуван заради революционната си дейност от Османските власти и пратен на заточение в Диарбекир заедно със стотици други македонски революционери. Амнистиран е една година по-късно, а 20 години след това пише и публикува спомените си.
Именно за тези спомени бЛаже Миневски ще реши да напише статия: „Сведоштво на Георги Ачков, преживеан заточеник од 1903 -1904 година“ ще се появи на 4 март 2013 в сайта на Македонската информативна агенция и на 20 януари 2016 в македонисткия портал „Македонска нациjа“.
Книжката е доста малка и е хубаво всеки да я прочете за да разбере как са страдали македонските революционери, които за награда 100 години по-късно получават „привилегията“ националността им да бъде най-безсрамно сменяна. Защото това са двете лъжи, които бЛаже Миневски прави в книгата – тези българи от Македония за които се говори в спомените на Ачков биват представяни за „етчники“ македонци от бЛажето. Да видим:
Да видим следните два пасажа от книгата на Георги Ачков. На път към Диарбекир македонските революционери са натъпкани в един параход, чийто капитан е „по народност грък и кървен българомразец“:
„В парахода всички бехме наблъскани като добитък в хамбарите до машините и затворени здраво с капак. Капитанът на парахода, по народност грък и кървен българомразец, заедно с придруващия ни полицай дойде при нас, отвори капака и с ехидна усмивка ни се закани, че нема нито един от нас да остане жив до брега, на който е определено да слезнем.“
Същия пасаж бЛаже Миневски ще ни покаже по този мултиперспективен начин:
„Додека не туркаа кон отворот, капетанот на бродот, Грк по народност, неколкупати повтори дека ниту еден од нас жив нема да стигне до брегот.“
Правилно видяхте, капитана грък по народност за бЛаже Миневски, вече не е „българомразец“ – тази подробност е спестена от бЛажето.
За негово нещастие обаче, македонските герои в разказа на Ачков за втори път ще се срещнат с гръцки капитан. И познайте какво – той пак ще се окаже „безподобен българомразец“. На страници 15-16 четем:
„Стояхме 4 дни, докато пристигнаха в Смирна нови затворници от Солун и на петия ден заедно с новите затворници бидохме настанени на параход, на който капитанът се оказа пак грък и безподобен българомразец. Той ни ругаеше по най-хамалски начин.“
Мултиперспективният бЛаже този път ще намери доста прозаичен начин да „изтолкува“ този пасаж. Българомразеца грък бЛажето ще го направи „македономразец“…:
„Следниот ден сите заедно бевме натоварени во нов параход. Капетан повторно беше Грк со невидена омраза кон Македонците што не ја ни криеше…“
Ако тези „толкования“ и „мултиперспективност“, за които македонистите настояват при прочита на македонска история са ви били забавни или възмутителни нека ги продължим с втората капитална лъжа на лажгото бЛаже:
Да видим само някои от пасажите в статията на бЛаже Миневски, в които той посочва националността на македонските революционери:
“Дваесет години по враќањето од заточеништво по Илинденското востание, Прилепчанецот Георги Ачков, еден од 323-та Македонци отерани на робија во Дијар-Бекир, собрал сила да се потсети на ужасите што ги преживеал во 1903-1904 година кога на пат до затворот во Мала Азија биле убиени или умреле од мачење половина од Македонците осудени на сто и една година. Оваа потресна книшка со негово сведоштво, објавена пред речиси сто години, денес се чува во збирката ретки книги во НУБ „Свети Климент Охридски“ во Скопје.”
„Сите што биле затворени во Катил -ан на 8 септември 1903 година, бидејќи не можеле да одат од тепањето или затоа што биле со пранги на нозете, со арабаџиски коли биле префрлени на Железничката станица во Битола. Само од Битолскиот затвор во еден од сточните вагони биле натрупани 62 затвореници Македонци.“
„Според потресното сведоштво на Ачков запишано само 19 години по голготата што ја поминал како македонски заточеник во Мала Азија, веднаш штом излегле од градот, Курдите ги извадиле јатаганите, зеле петмина затвореници, ги симнале во една јама и ги заклале безмислосно пред очите на сите останати затвореници. Потоа патувањето продолжило уште шест деноноќија, а за тоа време биле заклани со курдски јатаган уште 21 Македонци.“
За ужас на бЛажето в спомените си Ачков описва един доста интересен момент, случил се към края на голготата на македонските мъченици. Четейки този момент виждаме как самите македонски герои са посочили в един тържествен момент своята националност. И познайте, тя НЕ е „етнички“ македонци както му се иска на бЛажето, а българи от Македония. Естествено, този велик момент не е предаден в лъжливата статия на бЛаже, ясно защо, но да го видим:
„На 10 април 1904 г. получихме радостното известие, че се дава амнистия на полит. затвор., че сме освободени. На 14 с. м. потеглихме обратно, като между Береджик и Урфа от страни на пътя преобърнахме един грамаден камък и издълбахме с чукчета, както и написахме на книга, която херметически затворихме и вмъкнахме в камъка следния надпис:
„Македонски българи заточеници в Дияр-Бекир, 1903—1904 год.”
И преобърнахме камъка, като го поставихме на други четири по-малки камъни.
След 54 дни стигнахме благополучно, без да дадем ни една жертва, в нашата, мила родина, за свободата на която е тъй благородно да се работи, тъй възвишено да се страда и тъй сладко да се мре!“
***
И сега да разберем защо нашата борба против фалшификациите на сърбо-македонизма няма да спре, докато македонистите на почнат да получават осъдителни присъди за фалшифициране на македонската история. Ето резултата от манипулативната статия на бЛаже Миневски – обиновени, излъгани и изманипулирани македонци изливат омразата си към …българите:
За излъганият македонец с македонистки наклоности Nasko Panov „педерите гърци, турци и българи“ искат да унищожат „идентитетот“ и „македонщината во македонецот“. Естествено, сърбите не са включени в кюпа на виновниците за унищожаването на македонскиот идентитет. На Наско не му идва на ум, че най-големият унищожител на „идентитетот“ са всъщност македонистите в лицето на типове като бЛаже Миневски, които фалшифицират македонската история и когато обикновения македонец един ден разбере, че е бил лъган и манипулиран по естествен път си задава логическия въпрос: ЗАЩО?
За излъганият македонец с македонистки наклоности Petar Necakovski пък този път и сърбите са виновни, но заедно с турците, кюрдите, гърците и разбира се, вечния виновник – българите. Necakovski иска всички до един да бъдат изкоренени от лицето на земята заедно с предавниците на Македония… Интересно, дали Necakovski ще включи в списъка с македонски предавници и лицето бЛаже Миневски след като Necakovski разбере как последния го е излъгал и изманипулирал…:
Да не четеш македонските дейци в оригинал…. Вместо това да се оставяш да бъдеш манипулиран и лъжен от съвременни македонисти като Блаже Миневски… И да насочваш омразата си към българите, нищо, че самите македонски дейци, които „славиш“ са се самоопределяли за българи… Трагедия невидена съвременна македонска…
***
Вечна слава на македонските герои, които „сладко умираха“ за своята родина Македония и за своята българска националност, за да може 100 години по-късно сърбо-македонисти като Блаже Миневски да им отричат и променят националността!
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
13,365 Прочетена, 1 Видяна днес