1. След посещението на българския министър председател Александър Стамболийски в Белград през 1922 г. прилепския ВМОРО войвода Милан Гюрлуков публикува тази статия, в която го обвинява, че е продал интересите на Македония и македонците .

“Господин Стамболийски казва на белградчани: Аз дигам ръце от Македония и македонците. Не ми са потребни, скъпо ни струват те хаир не сме видели, евтино ги продавам, халал нека ви са, вземете си ги, отказвам се от Македония и от всички македонци, които живеят в България.
Това е много право, г-н Стамболийски. Като гостенин не много гостоприемните сърби, от уважение към домакина, така трябва да се говори.
Па може би тъх разбира и първия български министър.
Но, както и да е. Ние сме чули изявления на много български дипломати по македонските работи и все е това. 
Но едно требва да се забрави от г-н Стамболийски, па и от сърбите: историята не може да се фалшифицира по желанието на личности.
Българското племе е свързано с Македония с неразривни връзки, които не могат се скъса до като съществува българския род.
Слушайте, българи, дето и да сте и с каквито и да сте политически убеждения:
Бащите на българската азбука са българи от Македония, те са и патрония празник на целото българско племе.
Свети Климент, бащата на бълг. литература и патрон на нашето най-висше учебно заведение, университета, тоже македонец от Охрид.
Бащата на новата българска история отец Паисий и той е българин от Македония.
Тези стълбове са родени там дето Дрин извира, дето Вардар и Струма текат.
Сърбите са големи патриоти. Аз съм уверен, че те, до като знаят, че в нас има българско съзнание, чувство и мисъл, не да поверват на никой българин, па макар и искрено да им се кълне и да отказва Македония, Добруджа, Тракия и Царибродско. Мисълта на крадеца е винаги тревожна, като се има предвид, че чуждото и на Великден се взима.”

Оригинален източник: “Как сами се лъжат, или, кой кого лъже“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 46, София, 19 ноември 1922 година

За автора: Милан Гюрлуков  от с. Кривогащани, Прилепско, Вардарска Македония е виден ВМОРО революционер, прилепски войвода на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и Тиквешкото въстание . Доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и Първата световна война. През Втората световна война се връща в свободна Македония , но след завземането на властта повторно от сърбите е убит без съд и присъда от югославски комунисти на 9 септември 1944 г. в Скопие 

2. Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония – “Macedonia illustrated — Македония в образи — La Macedoine illustree”, София, 1919 година:

През 1919 г. Тодор Александров и проф. Любомир Милетич (с помощта на Г. Палашев от Велес, Хр.Матов от Струга, А. Томалевски от Крушево и Тр. Благоев от Берово), издават неповторимия албум “Македония в образи – Macedonia Illustrated”. 

“В този албум читателят ще види в образи областта на югозападната половина на Балканския полуостров, която се нарича Македония и в която мнозинството на населението, достигащо до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство от приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и от приложената в края на албума етнографична карта на Македония.” 

“Македонците са най-културноспособното българско племе. Те са надъхани със силно народно съзнание, поради което се чувствуват неразделна част от българския народ; борили са се и много страдали заради българската си народна идея и са дали безброй жертви и доказателства от безпримерен героизъм и идеализъм в стремежа си за народно обединение.” 

Албумът в оригинал може да прочете в Библиотека Струмски.


3. В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев от Щип, Вардарска Македония дава ясна представа какво значи думата „македонец“ по неговото време:


Privacy Policy