Македония на македонците! Какво разбираха под думата “македонец” македонските дейци, които се бореха Македония да бъде на македонците:
1. След посещението на българския министър председател Александър Стамболийски в Белград през 1922 г. прилепския ВМОРО войвода Милан Гюрлуков публикува тази статия, в която го обвинява, че е продал интересите на Македония и македонците .
“Господин Стамболийски казва на белградчани: Аз дигам ръце от Македония и македонците. Не ми са потребни, скъпо ни струват те хаир не сме видели, евтино ги продавам, халал нека ви са, вземете си ги, отказвам се от Македония и от всички македонци, които живеят в България.
Това е много право, г-н Стамболийски. Като гостенин не много гостоприемните сърби, от уважение към домакина, така трябва да се говори.
Па може би тъх разбира и първия български министър.
Но, както и да е. Ние сме чули изявления на много български дипломати по македонските работи и все е това.
Но едно требва да се забрави от г-н Стамболийски, па и от сърбите: историята не може да се фалшифицира по желанието на личности.
Българското племе е свързано с Македония с неразривни връзки, които не могат се скъса до като съществува българския род.
Слушайте, българи, дето и да сте и с каквито и да сте политически убеждения:
Бащите на българската азбука са българи от Македония, те са и патрония празник на целото българско племе.
Свети Климент, бащата на бълг. литература и патрон на нашето най-висше учебно заведение, университета, тоже македонец от Охрид.
Бащата на новата българска история отец Паисий и той е българин от Македония.
Тези стълбове са родени там дето Дрин извира, дето Вардар и Струма текат.
Сърбите са големи патриоти. Аз съм уверен, че те, до като знаят, че в нас има българско съзнание, чувство и мисъл, не да поверват на никой българин, па макар и искрено да им се кълне и да отказва Македония, Добруджа, Тракия и Царибродско. Мисълта на крадеца е винаги тревожна, като се има предвид, че чуждото и на Великден се взима.”
Оригинален източник: “Как сами се лъжат, или, кой кого лъже“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 46, София, 19 ноември 1922 година
За автора: Милан Гюрлуков от с. Кривогащани, Прилепско, Вардарска Македония е виден ВМОРО революционер, прилепски войвода на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и Тиквешкото въстание . Доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и Първата световна война. През Втората световна война се връща в свободна Македония , но след завземането на властта повторно от сърбите е убит без съд и присъда от югославски комунисти на 9 септември 1944 г. в Скопие .
2. Тодор Александров от Ново село, Щип, Вардарска Македония – “Macedonia illustrated — Македония в образи — La Macedoine illustree”, София, 1919 година:
“В този албум читателят ще види в образи областта на югозападната половина на Балканския полуостров, която се нарича Македония и в която мнозинството на населението, достигащо до 2,500,000, е българско, заемайки едно пространство от приблизително 65 хиляди квадратни километра, както се вижда и от приложената в края на албума етнографична карта на Македония.”
“Македонците са най-културноспособното българско племе. Те са надъхани със силно народно съзнание, поради което се чувствуват неразделна част от българския народ; борили са се и много страдали заради българската си народна идея и са дали безброй жертви и доказателства от безпримерен героизъм и идеализъм в стремежа си за народно обединение.”
Албумът в оригинал може да прочете в Библиотека Струмски.
3. В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев от Щип, Вардарска Македония дава ясна представа какво значи думата „македонец“ по неговото време:
4. ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево за това какво значи думата „македонец“ и за какво се борят македонците:
“В 1893 г. се явява на историческата сцена Македонската революционна организация, наречена по-късно вътрешна. Нейните създатели са македонски българи. Нейната цел е: “Пълна политическа автономия на Македония”.”
“Нема македонски народ в етнически смисъл на думата.”
“Понятието македонец отговаря на понятието швейцарец. То не е етническо, както се заблуждават некои непосветени...”
“От македонските народности българската народност, като най-многобройна и най-силна, остава най-активна и най-упорита в преследваната цел и е начело, било за да дава жертвите.”
Оригинален източник: “Днешната политическа постановка на македонския въпрос“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 263, София, 27 август 1927 година
5) ВМОРО революционерът Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония в своята статия “Илинденското възстание в историята” изразява разочарованието си от факта, че освен българите и власите никои други националности в Македония не са прегърнали идеите на ВМОРО за автономност на Македония. В статията става ясно, че за Арсени Йовков и македонските гърци и македонските турци са македонци (географско понятие с което се наричат българи, власи, гърци, турци и пр. родени в Македония):
“… Организацията наистина не успе в мисията си между всичките народности, а се опре предимно на българския елемент. Значи тя бе изпреварила времето си със своята интернационална идеология. […] Колко скъпо плати и плаща турчинът македонец, задето не се нареди до македонската организация да отстоява тоя идеал, колко разочарования преживява днес гъркът македонец като гледа как с неговото отечество се правят партийни и търговски спекули в Атина, Лондон и как неговите сънародници, македонските гърци, из Анадола строеха пирамиди от собствените си кости; колко горести изпитва македонския бежанец в България, като вижда, как българските правителства никога не са правили племенна политика с Македония, а чисто държавна, със своите концесии за дележи и сфери, вместо да отстояват те щастието на македонския българин, дето и да е той.”
Оригинален източник: “Илинденското възстание в историята“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. III, бр. 3 и 4, София, 19 и 26 януари 1923 година
6) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония:
македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.
В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че македонските дейци Павел Шатев, Панко Брашнаров, Ризо Ризов, Димитър Влахов и др. са се наричали “македонци“, но “сите на тој поим му даваа поинаква содржина“. След това Катарджиев продължава: “Тие, практично, се чувствуваа како Бугари.” и още: “Практично, ни левицата ни десницата не ја доведуваа во прашање својата бугарска провениенција.“
*** *** ***
7) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
лекар, един от основателите на ВМОРО.
В своя реч изнесена в свободно Крушево 1918 г. и публикувана във в-к “Родина“, брой 674, Скопйе, 26 август 1918 година под заглавие “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация” д-р Татарчев очертава границите на България и мечтае за деня, в който българина от Мизия, Тракия и Македония (мизиецът, тракиецът и македонецът) ще работят заедно за величието на българското племе:
„Когато днешниятъ катаклизъмъ между народитѣ ще прѣстане при възтържествуване на нашия идеалъ, когато мизиецътъ, тракиецътъ и македонецътъ ще се надпрѣварватъ да събиратъ плода отъ мирния трудъ, когато славната Стара планина ще изпраща своята мелодия на кавалъ на своитѣ посестрими: Пирина, Круша планина и Бѣласица, когато песеньта на жетварката отъ Добруджа ще се подзима отъ жетварката по Струма, Вардаръ и Дринъ и когато бълг. войнъ опрѣнъ на Черно море, Бѣло море и Адриатика, като Сфинксъ ще посочва границитѣ на българското племе, тогава ще бѫде Илиндень праздникъ надъ праздницитѣ и тогава намъ и на ония, що носятъ бѣлѣзитѣ на миналото по тѣлото си, па и на всички българи, отърсени отъ съблазнитѣ на днешното врѣме – отъ помпъ и суетность, налага се да заживѣемъ съ идеалитѣ на падналитѣ за свободата борци, съ полета на духа имъ, съ сѫщото семеотрицание и безукоризненость за служене народу за напрѣдъка и величието на българското племе.“
8) Евтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония:
ВМОРО революционер и общественик.
В своя статия озаглавена “Радич и Македонския въпрос“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 41, София, 16 октомври 1925 г. Спространов поснява значението на думата македонец, както и това какво искат македонците от сърбите:
“А за какви права се борят и страдат македонците?
За ония ли, които има всеки сърбин?
– Не. Тия права ще дойдат сами по себе си. Македонците се борят и страдат за право на самоопределение. Борят се и страдат, за да им се признае правото, да се наричат българи…“
9) Вестник “Независима Македония” (1923 – 1926) издаван от Съюза на македонските емигрантски организации в България
В своя бр. 31 от 8-ми ноември 1923 г. официалният орган на Съюза на македонските емигрантски организации в България – вестник “Независима Македония” (1923 – 1926) съобщава за убийството на д-р Никола Генадиев от Битоля:
От съобщението става ясно как за македонските дейци думите „македонец“ и „българин“ са едно и също:
„Д-р Генадиев, роден в Битоля през 1868 год., е отличен наш патриот-македонец, който през целия си живот като общественик и министър на България е работил за освобождението на поробеното ни отечество.
С неговата смърт Македония губи един отличен свой син-патриот, а България, това всички признават, един даровит държавник, един умен българин, пръв наш оратор с висока ерудиция и широки връзки в чужбина.“
10) Петър Бошнаков от Велес, Вардарска Македония:
Роденият през 1878 г. в град Велес Петър Бошнаков е ВМОРО революционер и български учител, останал в историята със своята брошура от 1902 г. „Българската пропаганда в Македония и Одринско“.
В нея той силно критикува политиката на българските правителства и на Българската Екзархия спрямо поробените българи в Македония и Одринска Тракия. На няколко пъти в текста Бошнаков по категоричен начин показва и какво са подразбирали под думата „македонец“ македонските дейци – географско определение на човек роден в географската област Македония, като най-често се има предвид българин от Македония тъй като българите са най-многобройната националност там.
„Тези пратеници на българските правителства са се трудили да „просвещават“ роба по начин, който се харесва на официална България и който не е никакъв съгласен с интерестите на Македонеца.
Каква жестока ирония за българите в Македония! Екзархията е в Цариград, нейната роля е да пръска светлина между българската маса в Турция, а нема при себе си нито един Македонец-Българин, който да зима живо участие в ръководенето делата ѝ.“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
3,311 Прочетена, 1 Видяна днес