Днешните сърбо-македонисти правят следната историческа манипулация:
В съгласие със сръбския македонизъм македонските славяни биват третирани като отделна от българи и сърби македонска народност. Привържениците на тази идея и този сръбски македонизъм до 1944 г. – годината, в която сръбския македонизъм става официалната политическа доктрина в Р. Македония, следователно разбират думата „македонец“ като народностно, национално понятие.
Проблемът и манипулацията, обаче идват от факта, че тази ранни македонисти изповядващи горната идея на брой са били под 20-30 човека. В своето мнозинство, 99,9% от македонските дейци са разбирали думата „македонец“ като ГЕОГРАФСКО понятие на жителите на Македония – българи, власи, турци, гърци, албанци, евреи. Тъй като българите в Македония до 1944 г. са най-многобройният етнос, македонските дейци най-често наричат македонските българи – „македонци“. Тази статия има за цел да посочи такива цитати от македонски дейци. За да се разбере един път завинаги, че когато македонските герои са използвали думата „македонец“ те са я използвали в етнографски смисъл, така както използват и думите „шоп“, „тракиец“, „добруджанин“, „балканджия“, „странджанец“, „торлак“, „северняк“, „мизиец“ и т.н. – етнографски, географски наименования на българите от различните краища на българските земи.
1) Милан Гюрлуков от с. Кривогащани, Прилепско, Вардарска Македония:
Милан Гюрлуков от с. Кривогащани, Прилепско, Вардарска Македония е виден ВМОРО революционер, прилепски войвода на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и Тиквешкото въстание. Доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и Първата световна война. През Втората световна война се връща в свободна Македония, но след завземането на властта повторно от сърбите е убит без съд и присъда от югославски комунисти на 9 септември 1944 г. в Скопие.
След посещението на българския министър председател Александър Стамболийски в Белград през 1922 г. прилепския ВМОРО войвода Милан Гюрлуков пише статията си “Как сами се лъжат, или, кой кого лъже“, публикувана във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 46, София, 19 ноември 1922 г. В нея той обвинява Стамболийски, че е продал интересите на Македония и македонците , които според Гюрлуков са с „българско съзнание“ и са „българи от Македония“:
„Господин Стамболийски казва на белградчани: Аз дигам ръце от Македония и македонците. Не ми са потребни, скъпо ни струват те хаир не сме видели, евтино ги продавам, халал нека ви са, вземете си ги, отказвам се от Македония и от всички македонци, които живеят в България.
Това е много право, г-н Стамболийски. Като гостенин не много гостоприемните сърби, от уважение към домакина, така трябва да се говори.
Па може би тъх разбира и първия български министър.
Но, както и да е. Ние сме чули изявления на много български дипломати по македонските работи и все е това.
Но едно требва да се забрави от г-н Стамболийски, па и от сърбите: историята не може да се фалшифицира по желанието на личности.
Българското племе е свързано с Македония с неразривни връзки, които не могат се скъса до като съществува българския род.
Слушайте, българи, дето и да сте и с каквито и да сте политически убеждения:
Бащите на българската азбука са българи от Македония, те са и патрония празник на целото българско племе.
Свети Климент, бащата на бълг. литература и патрон на нашето най-висше учебно заведение, университета, тоже македонец от Охрид.
Бащата на новата българска история отец Паисий и той е българин от Македония.
Тези стълбове са родени там дето Дрин извира, дето Вардар и Струма текат.
Сърбите са големи патриоти. Аз съм уверен, че те, до като знаят, че в нас има българско съзнание, чувство и мисъл, не да поверват на никой българин, па макар и искрено да им се кълне и да отказва Македония, Добруджа, Тракия и Царибродско. Мисълта на крадеца е винаги тревожна, като се има предвид, че чуждото и на Великден се взима.”
2) Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
През 1919 г. щипяните Тодор Александров и проф. Любомир Милетич с помощта на Г. Палашев от Велес, Хр.Матов от Струга, А. Томалевски от Крушево и Трайко Благоев от Берово, издават неповторимия албум “Македония в образи – Macedonia Illustrated“:
Още в предговор на албума професор Милетич и македонските дейци поясняват кои точно са македонците:
“Македонците са най-културноспособното българско племе. Те са надъхани със силно народно съзнание, поради което се чувствуват неразделна част от българския народ; борили са се и много страдали заради българската си народна идея и са дали безброй жертви и доказателства от безпримерен героизъм и идеализъм в стремежа си за народно обединение…”
3) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:
Роденият в Скопие (1875 – 1924, София) Владислав (Славчо) Ковачев в семейството на щипския революционер Михаил Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.
В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев дава ясна представа какво значи думата „македонец“ по неговото време – синоним на българин от Македония:
4) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония:
Роденият в град Крушево Кръстьо Лиманов Велянов (1895-1954, София) е журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар”. След 9-ти септемрви 1944 г. е репресиран от комунистите.
През 1927 г. ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево разяснява какво значи думата „македонец“ – понятие подобно на думата „швейцарец“, т.е. дума обединяваща различни националности в дадена област/държава, както и че от „македонските народности българската народност е най-многобройна и най-силна“:
“В 1893 г. се явява на историческата сцена Македонската революционна организация, наречена по-късно вътрешна. Нейните създатели са македонски българи. Нейната цел е: “Пълна политическа автономия на Македония”.”
“Нема македонски народ в етнически смисъл на думата.”
“Понятието македонец отговаря на понятието швейцарец. То не е етническо, както се заблуждават некои непосветени...”
“От македонските народности българската народност, като най-многобройна и най-силна, остава най-активна и най-упорита в преследваната цел и е начело, било за да дава жертвите.”
Оригинален източник: “Днешната политическа постановка на македонския въпрос“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 263, София, 27 август 1927 година
5) Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония:
Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник “Илинден”. Убит е по време на Горноджумайските събития.
В своята статия “Илинденското възстание в историята“, публикувана във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. III, бр. 3 и 4, София, 19 и 26 януари 1923 година, ВМОРО революционерът Арсени Йовков изразява разочарованието си от факта, че освен българите и власите никои други националности в Македония не са прегърнали идеите на ВМОРО за автономност на Македония. В статията става ясно, че за Арсени Йовков и македонските гърци и македонските турци са македонци (географско понятие с което се наричат българи, власи, гърци, турци и пр. родени в Македония):
“… Организацията наистина не успе в мисията си между всичките народности, а се опре предимно на българския елемент. Значи тя бе изпреварила времето си със своята интернационална идеология. […] Колко скъпо плати и плаща турчинът македонец, задето не се нареди до македонската организация да отстоява тоя идеал, колко разочарования преживява днес гъркът македонец като гледа как с неговото отечество се правят партийни и търговски спекули в Атина, Лондон и как неговите сънародници, македонските гърци, из Анадола строеха пирамиди от собствените си кости; колко горести изпитва македонския бежанец в България, като вижда, как българските правителства никога не са правили племенна политика с Македония, а чисто държавна, със своите концесии за дележи и сфери, вместо да отстояват те щастието на македонския българин, дето и да е той.”
6) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония:
Иван Катарджиев е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.
В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че македонските дейци Павел Шатев, Панко Брашнаров, Ризо Ризов, Димитър Влахов и др. са се наричали “македонци“, но “сите на тој поим му даваа поинаква содржина“. След това Катарджиев продължава: “Тие, практично, се чувствуваа како Бугари.” и още: “Практично, ни левицата ни десницата не ја доведуваа во прашање својата бугарска провениенција.“
*** *** ***
7) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
Роденият в град Ресен Христо Татарчев (1869-1952, Торино, Италия) е български лекар и един от основателите на ВМОРО. Участва в организирането на Съединението на България през 1885 година, организирано от Българския таен централен революционен комитет. Включва се като доброволец в Българската армия и в последвалата Сръбско-българската война. Учи медицина в Цюрих и Берлин и след завършването си работи като лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Служи като лекар и в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
В своя реч изнесена в свободно Крушево 1918 г. и публикувана във в-к “Родина“, брой 674, Скопйе, 26 август 1918 година под заглавие “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация” д-р Татарчев очертава границите на България и мечтае за деня, в който българина от Мизия, Тракия и Македония (мизиецът, тракиецът и македонецът) ще работят заедно за величието на българското племе:
„Когато днешниятъ катаклизъмъ между народитѣ ще прѣстане при възтържествуване на нашия идеалъ, когато мизиецътъ, тракиецътъ и македонецътъ ще се надпрѣварватъ да събиратъ плода отъ мирния трудъ, когато славната Стара планина ще изпраща своята мелодия на кавалъ на своитѣ посестрими: Пирина, Круша планина и Бѣласица, когато песеньта на жетварката отъ Добруджа ще се подзима отъ жетварката по Струма, Вардаръ и Дринъ и когато бълг. войнъ опрѣнъ на Черно море, Бѣло море и Адриатика, като Сфинксъ ще посочва границитѣ на българското племе, тогава ще бѫде Илиндень праздникъ надъ праздницитѣ и тогава намъ и на ония, що носятъ бѣлѣзитѣ на миналото по тѣлото си, па и на всички българи, отърсени отъ съблазнитѣ на днешното врѣме – отъ помпъ и суетность, налага се да заживѣемъ съ идеалитѣ на падналитѣ за свободата борци, съ полета на духа имъ, съ сѫщото семеотрицание и безукоризненость за служене народу за напрѣдъка и величието на българското племе.“
8) Евтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София) е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина (“Лозари”), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя “Българска Матица”. По време на Първата световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София.
В своя статия озаглавена “Радич и Македонския въпрос“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 41, София, 16 октомври 1925 г. Спространов поснява значението на думата македонец, както и това какво искат македонците от сърбите:
“А за какви права се борят и страдат македонците?
За ония ли, които има всеки сърбин?
– Не. Тия права ще дойдат сами по себе си. Македонците се борят и страдат за право на самоопределение. Борят се и страдат, за да им се признае правото, да се наричат българи…“
9) Вестник “Независима Македония” (1923 – 1926) издаван от Съюза на македонските емигрантски организации в България
В своя бр. 31 от 8-ми ноември 1923 г. официалният орган на Съюза на македонските емигрантски организации в България – вестник “Независима Македония” (1923 – 1926) съобщава за убийството на д-р Никола Генадиев от Битоля:
От съобщението става ясно как за македонските дейци думите „македонец“ и „българин“ са едно и също:
„Д-р Генадиев, роден в Битоля през 1868 год., е отличен наш патриот-македонец, който през целия си живот като общественик и министър на България е работил за освобождението на поробеното ни отечество.
С неговата смърт Македония губи един отличен свой син-патриот, а България, това всички признават, един даровит държавник, един умен българин, пръв наш оратор с висока ерудиция и широки връзки в чужбина.“
10) Петър Бошнаков от Велес, Вардарска Македония:
Роденият през 1878 г. в град Велес Петър Бошнаков е ВМОРО революционер и български учител, останал в историята със своята брошура от 1902 г. „Българската пропаганда в Македония и Одринско“.
В нея той силно критикува политиката на българските правителства и на Българската Екзархия спрямо поробените българи в Македония и Одринска Тракия. На няколко пъти в текста Бошнаков по категоричен начин показва и какво са подразбирали под думата „македонец“ македонските дейци – географско определение на човек роден в географската област Македония, като най-често се има предвид българин от Македония тъй като българите са най-многобройната националност там.
„Тези пратеници на българските правителства са се трудили да „просвещават“ роба по начин, който се харесва на официална България и който не е никакъв съгласен с интерестите на Македонеца.
Каква жестока ирония за българите в Македония! Екзархията е в Цариград, нейната роля е да пръска светлина между българската маса в Турция, а нема при себе си нито един Македонец-Българин, който да зима живо участие в ръководенето делата ѝ.“
11) Иван Аговски от Дебър, Вардарска Македония:
Иван Аговски от град Дебър е български просветен деец, публицист и комунист, издател на комунистическия вестник „Съветска Македония“.
В своята статия “Към повече яснота“, публикувана във в-к “20 юлий. Македоно-одрински лист“, год. I, София, 18 май 1924 година комунистът Аговски пояснява кои са македонците – българи, турци, гърци, аромъни и сърбомани:
“Днес целото македонско население, разбрало и отхвърлило агресивната политика на балканските правителства, казва: „Моите реални интереси диктуват да бъда свободно и между свободни“. В тоя глас требва да се вслуша целата македонска емиграция на всички страни. Това е гласа на македонския Бог. Ето защо днес всички македонци – и българи, и турци, и гърци, и аромани, и сърбомани казват открито и недвусмислено към своите освободени братя: „по произход, кръв и чувства сме братя, ала по реални, жизнени интереси, ний сме съседи…“”
12) Димитър Цилев от Солун, Егейска Македония:
Димитър Цилев от Солун (1901-1944) е български общественик и деец на ВМРО, секретар на Иван Михайлов. След разгрома на Кралство Югославия се застъпва за идеята Македония да получи автономия. През 1943 г. води разговори с германското нацистко военно ръководство за създаването на организацията “Охрана”. Убит е на 10 септември 1944 година на път от Македония към Западна Европа.
В статията си „Македонството като понятие“, публикувана във в. “Обзор“, бр. 87, София, 1936 година, ВМРО-вецът Цилев първо дава да се разбере какво ВМРО и македонските дейци борещи се за „Македония на македонците“ подразбират под думата „македонец“ – „едно географско и политическо понятие, което не определя принадлежността към една обща националност“, и след това изброява македонските националности: „Има македонци от българска националност, от гръцка, от албанска, от турска, от еврейска и пр.“:
“…За нас думите македонец и македонство представляват едно географско и политическо понятие. Под думата македонец ние разбираме жителите и емигрантите от територията на Македония, границите на която са ясно очертани, както от историята така и от геополитическите условия. Тази дума не определя принадлежността към една обща националност. Има македонци от българска националност, от гръцка, от албанска, от турска, от еврейска и пр.”
13) Петър Мърмев от Прилеп, Вардарска Македония:
Петър Мърмев е български политик, журналист, просветен деец и революционер на ВМОРО роден през 1884 г. в град Прилеп. Народен представител от македонската парламентарна група в XXIII Обикновено народно събрание на Царство България. Брат на Вера Мърмева (съпруга на Павел Шатев). Умира през 1945 г. в Свищов.
В своята статия „Македонски славяни ли?“, публикувана във в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. III, бр. 650, София, 10 декември 1928 година пояснява, че думата „македонец“ означава „географското име на българите“ от Македония:
“В Македония „македонски славяни“ нема, а има българи по култура, по народност, по език, по нрави и особено по съзнание, което е така чисто, така кристално, както е съзнанието на всички други българи, които живеят вън от Македония.
Погрешно е разбирането на некои несведущи по македонските работи балкански и европейски журналисти, които често отъждествяват географското име на българите – македонци с некаква македонска народност, която не сяществува, но която некои, изхождайки от тъмни замисли, искат тепърва да създават.”
14) Македонско Ученическо Взаимно-Спомагателно Дружество “Братя Миладинови” при Варненската гимназия “Фердинанд I”:
Македонското Ученическо Взаимно-Спомагателно Дружество “Братя Миладинови” при Варненската гимназия “Фердинанд I” е дружество на варненски ученици бежанци от Македония.
В своя “Позив към македонците. По случай дванадесет години от великото народно движение – възстанието през 1903 г.“, публикуван във в-к “Свободен глас”, Варна, 26 юли 1915 година македонските ученици дават да се разбере, че думата „македонец“ и „македонски българин“ са синоними:
„Позив към македонците
(…) денът, в който се развеха тържествено бойните знамена по македонските чукари и в който македонския българин се издигна във вид на железен топор и удари в яките железни врати на каменната сграда, в която беше окована във вериги неговата свобода; денът, що стана причина, щото хубави и красиви села, паланки и градове, в които цъфтеше българската национална култура да се превърнат в пепелища, и –, в който истинския библейски рай се превърна в пустиня; денът който тури начало на безброй такива дни, в които бликаха потоци невинна човешка кръв, смесена отчасти с такива на зверовете огнетители, и денът, най-после в който македонския българин доказа с храбростта си и смоотвержеността си пред целия свет, че е достоен да умира за свободата си и че заслужава да владее, а не да го владеят…“
15) Димитър Миладинов от Струга, Вардарска Македония:
Роденият в град Струга през 1810 г. Димитър Христов Миладинов е български възрожденец, изявен патриот, фолклорист, педагог, борец за национална независимост. Преподава български език , старогръцки и новогръцки език, латински, философия, математика. Сътрудничи с дописки на “Цариградски вестник”, събира помощи из македонските села за българския храм “Свети Стефан” в Цариград. Издава заедно с брат си Константин Миладинов сборника с български народни песни от Македония, Панагюрско и Софийско – “Български народни песни” . Наклеветен за руски агент и бунтар от гръцкия владика в Охрид Милетий, е арестуван в Струга и изпратен в Цариград. Умира на 52 години, четири дни след брат си, в затвор в Цариград на 11.01.1862 г., вероятно от тиф. Има съмнения, че двамата с брат му са отровени от гръцки духовници. Негова дъщеря е прочутата българска просветна деятелка Царевна Миладинова-Алексиева от Струга.
В своята “Дописка за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга“, публикувано във в-к “Цариградски вестник“, год. X, бр. 476, Цариград, 26 март 1860 година Димитър Миладинов говори за охридските свещеници, чийто майчин език бил „нашият български“ език и които превеждали Евангелието от гръцки на местния български македонски диалект:
„Ами свещенниците Охридски уще не зафатиле ни да се поучат по матерниiот си язьик, ни в църква да служат. Но сите свещенници Охридски имат ревност за матернiот язьик, мнозина на наш Болгарски язьик преводват от Евангелието гърцко на Болгарско наше Македонско, со гърцки писма и го пеят по в църков како свещеникот Костадин поп Стефанов во Митрополитската църква и прочая… А Варошаните сите Охридски желаят и се печелят за Болгарското развитие и за търговината.“
На друго място в дописката пък Миладинов обяснява, че в цяла Охридска околия нямало нито един грък, само 4 влашки фамилии и всичко останало – българи. Тези българи Миладинов нарича „Болгарите Македонци“ и се радва, че те започнали да „читат на матерниот език – Болгарски“:
16) Иван Каранджулов от Прилеп, Вардарска Македония:
Иван Каранджулов от град Прилеп (роден 1856 г, починал 1930 г. в София) е виден български общественик, юрист, главен прокурор на Върховният касационен съд на България, дългогодишен председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства и ВМОК и ВМРО деец.
През 1919 г. Изпълнителният комитет на Македонските братства начело с Иван Каранджулов изпраща писмо до Парижката конференция, както и до правителствата на Антантата, по повод гръцко-българската конвенция за изселванията. Писмото е публикувано във “Македония. Орган на изпълнителния комитет на македонските братства“, год. I, бр. 8, София, 24 декември 1919 г. под заглавие “Писмо до конференцията” и в него прилепчанинът Каранджулов обяснява на чужденците, че от 1000 години „македонците са българи“:
„Изгонването от отечеството се окачествява от френския кодекс като „опозоряваще“. Той го предвижда само за големите престъпления. Това наказание се налага сега на македонците само защото са българи, защото желаят да останат такива и защото обичат своя език, който, заедно с родната земя, съставлява наследството им от техните деди. А тези техни деди са живели в Македония от преди повече от хилядо години, говорили са същия език, за който славянските апостоли, Свети Кирил и Методи, изнамериха азбуката, с която си служат днес повечето славянски народи.“
***
В “Едно успокоение за македонската емиграция“, публикувано във в-к “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, год. III, бр. 716, София, 2 март 1929 г. Каранджулов коментира едно заседание на ООН, където се разискват правата на малцинствата в Европа и ролята на България в дебатите. В статията си македонския деец говори за македонците като българи:
“Има ли, обаче, България специален интерес във въпроса за правата на малцинствата? Помним, то бе неотдавна, когато уважаемият председател на Народното събрание в речта си в гр. Попово каза, че македонският въпрос е държавен, въпрос на българската държава. Ние –македонците – не сме отричали, че българската държава има голем, специален интерес в македонския въпрос и, следователно има дълг, голем дълг, специален дълг да се грижи за правата на българските малцинства. Българските малцинства, особено в Македония под Сърбия и под Гърция, са най-нещастни между всичките други малцинства. Немските, маджарските малцинства в Полша, Чехословашко и дори в Сърбия имат един минимум от етнически права, но нашите българи в Македония немат никакви права. Нещо по-грозно, там се отрича българското произхождение. Зверско насилие се упражнява над тех, за да се отрекат, че са българи. Има ли по-голем, по-специален интерес за българина да си остане пак българин, макар и в друга държава? Ето такъв е голем, специален интереса на българското правителство.”
***
В “Опит за разширение на гръцко-българската конвенция за доброволно изселване“, публикуваво във в-к “Македония“, год. I, бр. 108, София, 19 февруари 1927 г. Каранджулов говори за „македонците-бежанци“, които са част от „българското население в Македония“ и които са „българи от южна Македония“ заставени да бегат и оставят своите имоти на (гръцките) бежанци от Анадола. Крайната цел на гърците е в Егейска Македония да не остане нищо, което да напомня на „българите за техното там некогашно пребивание“:
“Явно бе за всекиго, че на македонците-бежанци е било отнето правото да носят със себе си своите движими имоти. Това бе първото приложение на конвенцията от страна на гърците, нейните създатели, приложение чрез флагрантно нарушение на нейното съдържание. За спомагателно средство на това приложение се употреби едно предумишлено злодеяние – хладнокръвното избиване на десетки българи арестувани от Търлис и околните села с цел да се тероризира българското население в Македония за да се принуди да бега. Така създателите на конвенцията още с първото ѝ приложение заставиха българите от южна Македония да бегат, като оставят своите имоти на бежанците от Анадола.
Сега се е намислило едно разширение на същата конвенция, в смисъл тя да обедини не само имотите на частните лица и семейства, ами и техните черкви, училища, читалища и пр., така щото изселването да бъде коренно, да не остане нищо в земята, което да наумева на българите за техното там некогашно пребивание.”
17) Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония:
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
През 1989 г. в едно свое интервю за журналистът от Скопие Борис Вишински Ванче Михайлов пояснява значението на термина „македонец“ – географско наименование на различните националности населяващи Македония:
„Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегвал географското име на нашата родина Македония. С географското име “македонец” с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато бях задържан (да не продължа пътя си към Запада – по желание на Белград и на балканските му съюзници). Всеки турчин радостно ми е казвал при запознаването ни: „бенда македоняли им“ (и аз съм македонец). Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име – казва, че е македонец, но преди това е казал, че е турчин.“
18) Михаил Дараданов от Скопие, Вардарска Македония:
Михаил Дараданов от град Скопие е ученик в Солунската българска мъжка гимназия написал през 1909 година стихотворението “Македонче“.
Стиховете са публикувани в списание “Македонска звезда” – детско илюстровано списание, редактирано от Петър Завоев от град Щип и издавано от Ученолюбиво дружество „Младеж“ в град Воден . Печата се в печатницата на Петър Глушков от град Велес .
“Аз съм македонче,
Весело засмено;
Българче юначе
В света най-блаженно.
Мене ме е майка
Българка родила,
Тя по мене вайка,
Тя ме и откърмила.
Солун. М. Дараданов.”
19) Спас Харизанов от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония:
Роденият в родното село на Яне Сандански – Влахи, Кресненско, Спас Стойков Харизанов (1842-1900, Дупница) е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия. Работи като учител в откритото през 1867 година от самият него новобългарско училище в село Кресна, а по-късно участва и в Кресненско-Разложкото въстание. През 1895 г. е сред учредителите и на Македоно-одринско дружество “Единство” (т.е. ВМОК) в Дупница, на което е избран за негов подпредседател. Спас Харизанов е вуйчо на ВМОК и ВМОРО революционера Яне Сандански и дядо на един от най-обичаните български писатели Димитър Димов.
През 1880 г. Харизанов издава книжката си „Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави“:
В нея той разглежда трагичното положение на македонските българи, намиращи се под двойно робство – духовно гръцко и физическо турско, като дава и ясен пример за това какво как по негово време думите „македонец“, „българин от Македония“ и „македонски българин“ са синоними:
„Ето читателю! Разгледай, обмисли и ако можеш воздърж се да се не съжалиш над македонеца. Какво искать да правят турците, придружени от гръците, с народа ни? Те искать македонците да бъдать слепи и глухи и неми и тъпи за да си правят както щат! Де има такива техни чудеса, в коя държава и в кое друго деспотическо управление? В най-опасните времена за българете не е било тъй, което се върши днес в Македония. Македонския българин бил той търговец, занаятчия, овчар, орач или щото и да е, да не смее да мисли, да не смее да говори, да не смее да се събере с некого, да не смее да погледне некого, да не смее да прочете нещо, да не смее да про-дума нещо, да не смее да иде на пазар да си купи една ока сол, да не смее да иде на нивата си да оре, да не смее овците да си пасе. Ужасни дни, страшно премеждие, зайцки живот!“
20) Христо Анастасов от с. Турие, Костурско, Егейска Македония:
Роденият в Костурско през 1895 г. (починал 1986 г. в Сейнт Луис, САЩ) Христо Анастасов (на английски: Christ Anastasoff, Крист Анастасов) е американски историк, завършил история във Вашингтонския университет и български емигрантски деец в Съединените щати, член на Централния комитет на Македонската патриотична организация.
През 1957 г. на 36-тия конгрес на МПО в Синсинати, Охайо, САЩ Анастасов изнася доклад озаглавен “A Visit To Yugoslav Macedonia” относно посещението си, което е имал в Югославска Македония преди това. В доклада си той говори за политическата обстановка в комунистическа Македония , за създаването на новата македонска нация , за опитите на комунистите да създадат нов македонски език изпълнен със сърбизми и за свои срещи и разговори с местното население. Докладът е издаден от Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.
Анастасов предава една сцена на среща с местен чиновник, прегърнал вече наложения от Белград сръбски македонизъм. Анастасов обяснява на македониста, че думите „македонец“ и „македонски българин“ са едно и също, тъй като едната показва произхода на човека – че е родом от Македония, а другата народностната принадлежност:
“You are telling me now that you are ‘Macedonian’ but not Bulgarian. Of course you are Macedonian, “I said. “I, myself, am from Macedonian extraction. When someone wants to know my racial belonging, I would say I am Macedonian Bulgarian. I am saying this,” I said, “just to indicate from what ethnic group of Macedonia’s population I have originated.”
21) Тайна културно-просветна организация на македонските българки:
Тайната културно-просветна организация на македонските българки (ТКПОМБ) е създадена в Скопие през май 1926 г. Нейни основателки са Гена Велева от Скопие, Роза Койзеклиева от Щип, бившата българска учителка от османско време Стойка Стефанова от Скопие и Донка Иванова също от Скопие. По-късно към организацията се присъединяват още Перса Младенова и Благородна Мицева от Скопие, Екатерина Генова от Велес, сестрата на Венко Марковски Параскева Тошева и др. Целта на ТКПОМБ е запазването на българската народност във Вардарска и Егейска Македония останали под сръбска и гръцка власт след Първата световна война.
В своя „Устав на Тайната културно-просветна организация на македонските българки“ може да се види как за македонските дейци думите „македонка“, „българка македонка“ и „македонска българка“ са синоними:
„1. Цел
Чл. 1 – Македонските българки, гдето и да се намират те, се организират в дружби с цел:
а) Да запазят своята и на децата си българска народност от сърбизиране, погърчване или всяко друго претопяване;“
„Чл. 2 – Членка на Тайната Културно-Просветна Организация може да бъде всяка пълнолетна грамотна българка македонка…“
„Чл. 4 – Във всяко населено място македонските българки се организират в седмочленни дружби. Членките на всяка дружба се наричат една друга сестри.“
„Чл. 11 – Всяка членка е длъжна да поддържа съзнанието и чувството за принадлежност към българския народ на всяка македонска българка.“
„Чл. 15 – Девиците – членки не бива да встъпват в брак с гърци или сърби, а в случай че се омъжат за небългарин, длъжни са децата си да запазят за своя български народ.
Всички членки трябва да упражняват влиянието си сред македонките да не се сродяват с инородци.“
„в) да запознава сестрите членки с делата и заслугите на бележити македонки в борбите за български черкви и училища и в освободителните борби;“
„Българските майки, съпруги и дъщери има с какво да се гордеят в историята ни. Да бъдем достойни за македонските българки в миналото!“
22) Вестник “Автономна Македония” (1920 – 1923):
Вестник “Автономна Македония” излизал в периода 1920 – 1923 г. в София е официален орган Македонската федеративна организация (МФО). Редактори са историка Иван Снегаров от Охрид и българския офицер, секретар на ВМОК и ръководител на МФО Владислав Ковачев от Скопие, а редица от уводните статии са дело на един от създателите на ВМОРО Христо Татарчев д-р от Ресен.
В бр. 7 от 13 декември 1921 година вестник “Автономна Македония” публикува реч озаглавена “Македония за македонците” на македонския турчин Айетуллах Бей, в която той говори, че Македония трябва да принадлежи на всички македонци – “турци, българи, гърци, сърби, албанци, власи и други“.
“Представяйки се, като един млад турчин македонец, пред това пчитаемо събрание, дошло тук, с цел да изтръгне обратно окованата във вериги наша татковина, която със сълзи на очи цели векове напред се власи от империалистичните бури, и за да извоюва нейната независимост, аз изказвам желанието, щото Великото наше събрание да стане един от големите центрове на Македония (…)
Нека вече се отърсим от чувствата на разединение, които са оставили в душите ни старите внушения, и, прегръщайки се братски с чисти сърдца, нека разберем, че ние живеем в такова едно време, когато турци, българи, гърци, сърби, албанци, власи и други – всички в блок можем да създадем една македонска история. Прочее напред, драги македонци!“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
