Най-важният въпрос на който македонистите трябва да отговорят е следният:
В края на 1944 година вие взимате властта във Вардарска Македония и започвате да създавате македонистката си историография или с други думи създавате историята на така наречените от вас “етнички македонци“. Тази история вие я създавате на база исторически фалшификации и манипулации. Отговорете само на един единствен въпрос:
Защо във вашите исторически фалшификации, манипулации и тенденциозно представяне на историята единствено и само българите в Македония биват фалшифицирани и заменяни с понятието “етнички македонци” в документите и книгите, които фалшифицирате? Защо не сменяте/подменяте турците, гърците, власите, евреите, албанците и циганите в Македония на “етнички македонци“? Защо, отново да повторим, само и единствено българите биват „повишавани“ на “етнички македонци” във вашите фалшификации?
Примерите са десетки, дори стотици, просто българската държава и институции ги мързи да ги изкарат тези примери за подменяне на българската народност пред международната общност, за да ви накара да потънете от срам в земята (македонисти да се засрамят!? А дано, ама надали…), а от македонската държава не очаквайте сами да се саморазобличат, но хайде тук само да покажем няколко примера:
1) Александар Апостолов от с. Злетово, Кратовско, Вардарска Македония – “Виничка афера“, Виница, 1997 година
Александар Апостолов (род. 1920 г.) е македонски историк, роден в Злетово. Докторирал на тема “Колонизацијата на Македонија во стара Југославија“. В книгата си “Виничка афера“, издадена в град Виница през 1997 година Апостолов слага дословно следната бележка за това как да се чете исторически документ, който той цитира:
…Како што стои понатаму во писмото, наводно полицискиот командир му ја подметнал книгата на Хаџи Димитри, та “против тоа негово самоволие се кренале заедно и Турци и Бугари (читај Македонци – А.А.)…”
За Апостолов няма българи в Македония – на тяхно място има (етнички) македонци. Турците не станаха на етнички македонци, но българите станаха според Апостолов. Защо? Македонистите да ни отговорят – нали те са етнички македонци, защото не са българи…
2) Димитър Влахов от Кукуш, Егейска Македония –„Македониjа. Моменти од историjата на македонскиот народ“, Скопjе, 1950 година
Комунистът Димитър Влахов, който почти целия си живот ще премине като обикновен българин от Македония, след прочутата резолюция на Коминтерна от 1934 г. за нуждата да се създаде нова македонска нация на Балканите ще прегърна с две ръце тази идея и ще започне да работи за нейното осъществяване. Част от усилията му ще включат и писането на нови книги за историята на „етничките македонци“. За да няма „збунети“ (сръбска дума в съвремения македонски език за „объркани“), обаче Влахов ще започне и да дава „инструкции“ на публиката как да се четат историческите документи от преди 1945 г. (годината на създаването на новата македонска нация):
„Насекаде треба наместо „Бугари“ да се чита „Македонци“…“
Естествено, че трябва „наместо Бугари да се чита Македонци“, едва ли сме очаквали да получим инструкции от рода на наместо „Турци/Албанци/Евреи/Цигани и т.н. да се чита Македонци“… Все пак на гърба на българите от Македония се построи македонската нация след 1945 г., но ще оставим това македонистите да го коментират…
3) Зоран Тодоровски от Скопие, Вардарска Македония – „Русите сакале Македонија да стане „турска Швајцарија““, публикувано в онлайн портал „Дневник“, Скопиjе, Македониjа, 19 юни 2011 година
На 19 юни 2011 г. в несъществуващият вече онлайн вестник „Дневник“ историчарот и директор на архивите на Р. Македония Зоран Тодоровски от Скопие ще бъде неколкократно цитиран в статия озаглавена „Русите сакале Македонија да стане „турска Швајцарија““. В нея Тодоровски ще разказва за Илинденското въстание от 1903 г. и накрая и ще спомене и едно писмо на руския консул Кохмански в Битоля за превземането на град Крушево от турската армия.
От писмото на Кохмански става ясно как турците превземали „дел по дел“ окупирания от въстаниците град Крушево. Турската армия завзела първо влашката и гръцката махала, където срещнала слаб отпор и най-много се измъчила в българската част на града.
В статията на „Дневник“ Тодоровски ще постави българската част на Крушево в кавички „“ и ще поясни, че всъщност става въпрос за (етничко) македонския дял на града:
„Највпечатлив е делот за повторното заземање на Крушево од страна на турската војска. Кохмански пишува, и тоа досега е непознато, дека градот бил заземан дел по дел. Како што вели тој, прво биле заземени влашкото и грчкото маало, каде бил даден слаб отпор, што е многу интересно. Последно бил заземен „бугарскиот“, односно македонскиот дел, кој и најмногу настрадал во борбите – додава Тодоровски.“
Забележете, че пояснения не са нужни за влашката и гръцката махала на Крушево, единствено българите в Крушево ще бъдат превърнати в етнички македонци. Това е и простата формула на македонистките историчари: навсекъде където в историческите документи пише за българи – разбирай, че става въпрос за етнички македонци, и ето, ние вече имаме своя собствена история, която е по-стара от 1945 г. и която незнайно защо българите ни я „крадат“ – как е възможно българите да претендират за нещо, което в историята е останало с етикет българско, след като ние 100 години по-късно казваме, че всъщност е етничко македонско, ние сме прави, защото така казваме, няма значение историческите документи…
4) Ѓорѓе Миљковиќ от Охрид, Вардарска Македония – “Илинденските знамиња и печати“, Скопие, 2003 година
Ѓорѓе Миљковиќ от Охрид е завършил философския факултет в Скопие и доктурантура в Любляна. Дълги години работи в Музея на Македония в град Скопие. През 2003 г. издава своята книга “Илинденските знамиња и печати”, която, ако изключим сърбо-македонистката пропаганда в нея, е изключително интересна. Но тъй като това тук е статия именно за подмяната на историческите факти от страна на сърбо-македонистите – е, няма как да изключим въпросната сърбо-македонистка пропаганда. А тя се случва на страници 69 и 70, където сърбоманът Миљковиќ ще изтърси следната нагла лъжа:
“Во репортажата што jа напишал Бранислав Нушик, а била обjавена во весникот “Политика”, мегу другото, пишува: “Уште рано утринава, тргнав со свечен воз за Солун. Во возот имаше повеке од 1200 души, Македонци, Турци, Срби, Грци, Албанци и Евреи…“
Значи имаме репортаж, който големият сръбски писател и комедиограф Бранислав Нушич пише по случай Хуриета – когато събитието се случва, сърбинът се качва на влака от Скопие за Солун, където ще вземе интервю от намиращия се там “бугарски комита” Яне Сандански. Но не Яне е важен в случая, и неговото интервю, което, познахте – отново е брутално фалшифицирано от сърбо-македонистите, а описанието на пътешествието, което Нушич дава. Значи, той се бил качил във влака за Солун, в който имало „1200 души, Македонци, Турци, Срби, Грци, Албанци и Евреи…”
За ужас на Ѓорѓе Миљковиќ и всички сърбо-македонисти обаче, оригиналът на интервюто отдавна е сканиран от сърбите и качен и от нас в Библиотека Струмски. Четейки оригинала на репортажа озаглавен “Револуциjа у Турскоj” ще видим, че според Нушич във влака имало “око 1200 душа Турака, Срба, Бугара, Грка, Евреjа и Арнаута“:
Както се досещате единствено и само българите са фалшифицирани от Ѓорѓе Миљковиќ и подменение с „македонци“, щото, нали, в оригинала няма „македонци“, но според македонизма македонци имало още от преди 500 000 години, сега те трябва да се появят от някъде и в XIX-XX век, и тогава какво правим:
Фалшификаторът Ѓорѓе Миљковиќ:
„Во возот имаше повеке од 1200 души, Македонци, Турци, Срби, Грци, Албанци и Евреи…”
Оригиналът Бранислав Нушич:
“На возу jе било око 1200 душа Турака, Срба, Бугара, Грка, Евреjа и Арнаута.“
Как така само и единствено българите във влака за Солун станаха на „македонци“ и защо точно те бяха преквалифицирани, а не например турците, сърбите, гърците и т.н. – защо те не бяха повишени в „етнички македонци“, а само българите бяха – ще оставим днешните македонци да попитат македонистите фалшификатори като Ѓорѓе Миљковиќ.
5) Антонио Павловски от Вардарска Македония – „Димитар Талев. Илинден. Книга Прва“, издавач Антонио Павловски, Книгоиздателство „Мисла“, Скопjе, 2000 година
Вече ви показахме по-подробно в отделна статия как македонистът Антонио Павловски фалшифицира нагло един от най-обичаните български писатели – прилепчанинът Димитър Талев и неговия роман от 1953 г. „Илинден“. Тук само ще посочим как за македонистите от Книгоиздателство „Мисла“ е важно да сменят българите от романа на Талев с „македонци“, но не и турците, власите, гърците и евреите!
Ето го македонисткия фалшификат от 2000 година:
За сравнение използваме оригинално издание от 1956 година:
Именно в оригинала прилепчанинът Талев изброява националностите в град Битоля – българи, гърци, власи, турци, евреи:
В македонисткия фалшификат намираме следната подмяна на националността на героите на Талев:
И отново, да повторим – македонистите подменят единствено и само българите в Битоля на „ македонци“, битолските гърци, власи, турци и евреи си остават такива каквито са си в оригинала.
Нека сега Антонио Павловски и останалите сърбо-македонисти да ни обяснят дали тяхната „етничко македонска“ националност не е изградена на наш гръб – българите от Македония или ние нещо сме се объркали?
6) Томислав Тодоровски от Куманово, Вардарска Македония – “Страници од мојот живот“, Никола Киров Мајски, Скопjе, 1994 година
Според македонистката Уикипедия Томислав Тодоровски от Куманово е книжевен историчар, универзитетски професор, роден е на 9 февруари 1937 г., почетен член на Друштво на писатели на Македонија.
Та този сърбо-македонистки уметник решева, че ще преведе от оригиналния им български на съвременен македонски език спомените на големия ВМОРО революционер от Крушево – Никола Киров Майски:
Спомените писани през 1947 година в София носят името “Страници из моя живот” и в тях Майски разказва за родителите си българи, за баба си – българка произхождаща от земи в днешна Албания, за влизането на сръбска войска в Охрид през 1912 г., което било смъртен удар за българите в Охрид и т.н.
В тях Майски говори и за турци, гърци, власи, албанци и „други народности“в Македония, но това няма голямо значение, защото на Томислав Тодоровски ще му пречат и дразнят единствено и само македонските българи. Затова, още в началото той ще сложи следната епична бележка под линия №23:
„…Н. К. Маjски во ракописов (пишуван по ослободуваньето во Софиjа) претставниците на македонската нациjа, Македонците и македонскиот jазик ги нарекува со термините: „Бугарин/ка“, „Бугари“ и „бугарски jазик“…“
Ама, разбира се! Майски трябвало по някакви си там причини, които Тодоровски си измисля и не може да докаже (демек, той е клеветник), да пише за българи в Македония, но видите ли тези „бугари“ – сложено в кавички от Тодоровски, не били българи, а претставници на македонската нациjа…
Само дето още едно нещо не ни пояснява Тодоровски – как бе, джанъм, точно българите в Македония са всъщност „етнички македонци“ за Майски? Защо не са турците, власите, албанците, гърците от Македония? Как единствено и само, всеки път, всеки път, по дяволите, точно българите от Македония трябват да бъдат поставяне в кавички и да бъде пояснявано, че тези „бугари всъщност са етнички македонци“?
Некой уметник като Тодоровски требва да ни обясни…
7) Македонистка анонимна статия „Како са избришани македонците?“ в македонисткия вестник „Дневник“, Скопие, 8 октомври 2013 година
Книгата “Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars” известна още и като “Карнегиевата анкета” е международен документ издаден през 1914 година от Carnegie Endowment for International Peace. Целта както се вижда от заглавието на докладът е да се документира чрез показания от очевидци и непосредствени наблюдения в опустошените райони какво точно се е случило по време на Балканските войни 1912-1913 година.
На 08.10.2013 във вече несъществуващия македонистки вестник „Дневник“ излиза статия озаглавена „Како са избришани македонците?“. В тази статия написана от анонимен македонист, се говори и за въпросната Карнегиева анкета. От скрийншота, който следва виждаме как автора-македонист на статията публикува статистика от докладът под наслов „БРОЈ НА ЖИТЕЛИ ВО ЕГЕЈСКА МАКЕДОНИЈА (КАРНЕГИЕВА КОМИСИЈА, 1913)“:
Значи както виждаме, според „Карнегиева комисиjа“, 1913 в „Егеjска Македониjа“ имаме 329 371 „Македонци“.
Отваряме оригинала на Карнегиевата анкета на стр. 195 и виждаме, че там пише за 329 371 “Bulgarians“:
С други думи в оригинала имаме българи, които от македонистите са представени като „македонци“ в техния фалшификат. Гърците също са леко променени: от оригинала “Гърци” за македонистите те стават на “Руми (Патриаршисти)” (?!). Другите националности не са докоснати: турците, албанците, евреите, циганите си остават такива, за македонистите само и единствено българите трябва да бъдат заличени и заменени с „македонци“. Нека сърбо-македонистите, които правят тези фалшификации да ни обяснят как така става тази абра-кадабра.
Цялата македонистка фалшификация в по-големи подробности може да прочете тук.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
2,605 Прочетена, 1 Видяна днес