Избери тема

Съвременни македонисти признават българската националност на македонски исторически личности и българския характер на исторически събития в Македония.

1. Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски признава националността на Гоце Делчев:

…неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин.

Видеото:

Източник: Интервју за „360 Степени“ (21.6.2019 г.), ТВ Алсат.


2) Васил Ивановски от село Головраде, Костурско е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нациjа“ в рамките на ВМРО (обединена) и деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.

През 1995 година в Скопие Държавен Архив на Р. Македония издава книгата „Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Избрани дела“. Тя е под редакторството на Иван Катарджиев от с. Плоски, Свети Врачко, Пиринска Македония. Той е също македонист, популярен македонистки историчар, смятан от македонистите за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

Ето какви две интересни признания за Илинденското въстание и Гоце Делчев прави Иван Катарджиев докато разказва в предговора на книгата за живота и делото на Васил Ивановски:

Тъй като Ивановски е обявен е за “основоположник на современата македонска историографиjа” още в началото на македонистката историография (годините след Втората световна война) той влиза в конфликт с голяма част от комунистическите дейци на българската и югославската комунистическа партии. Причината е, че Ивановски започва да прокарва абсурдни до този момент тези: Илинденското въстание не било българско, а на „етнички македонци“, Гоце Делчев не бил българин, а „етнички македонец“. Тези абсурдни идеи срещат съпротива във вишите комунистически кръгове:

Това води до активна пропагандна дейност на Ивановски, който се опитва да прокара новите македонистки теории. Той изнася реферати пред българските комунисти, а на 21 юли 1948 година изпраща доклад до ЦК на БКП, в който се обвинява югославски политик Милован Джилас, че продължавал да смята Илинденското въстание за българско, прави се признание, че новият македонски език създаден 1945 година нарочно се изопачава и сърбизира за да се държи по-далеч от българския език и се забранява българската литература и вестници в Македония, за да се отдалечат македонците от българите и да станат по близки на югославските народи:

Ивановски не криел раздразнението си от Лазар Колишевски – висш югославски комунистически политик, македонист, един от създателите на съвременната македонска нация и държава. Според Ивановски Колишевски се съгласявал с Джилас – за Колишевски заседанието на комунистите от АСНОМ станало на Илинден 1944 нямало нищо общо с Илинден 1903 (както и до ден днешен македонистите пропагандират – комунистическия македонистки Илинден от 1944 г. бил „продължение“ на българския Илинден от 1903 г.). За Гоце Делчев пък Лазар Колишевски твърдял, че е „ един българин без значение за Македония“:


3) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

На 03.07.2012 г. той дава интервю озаглавено “Интервју – Делчев и Александров не се споредуваат” за македонския вестник “Утрински весник“. В него македонистът Катарджиев след повече от 70 години сърбо-македонистка пропаганда и лъжи във югославска Македония на два пъти се изпуска и чистосърдечно си признава, че Гоце Делчев се е чувствал българин:

“Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин…”

“– Сакате да кажате дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин?
– Да.”


4) В друго интервю озаглавено Верувам во националниот имунитет на македонецот”, списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година Иван Катарджиев прави редица интересни признания:

За Иван Михайлов и Тодор Александров македонски народ има значение подобно на швейцарски народ – зборно наименование на българите, албанците, власите, турците в Македония:

“Во идеологијата на Ванчо Михајлов и на оној дел на македонското национално движење коешто на чело со Тодор Александров се приближи кон Бугарија, македонскиот народ беше збирна именка. Таа се однесуваше на сите жители во Македонија -„Бугари“, Албанци, Власи, Турци…”

Македонските национални герои са се наричали българи:

“КАТАРЏИЕВ:…Во 1944 година се говореше од страна на тогашните моќници дека Гоце Делчев и Илинден не треба да се слават бидејќи тој бил „Бугарин“, а Илинденското било „бугарско востание“.
ФОРУМ:Дали навистина Делчев се изјаснувал како Бугарин и зошто?
КАТАРЏИЕВ: Ваквите прашања стојат. Сите наши луѓе се именувале како „Бугари“…”

Първото име на ВМРО е Български македоно-одрински революционни комитети:

“Јас ќе ви кажам нешто за што знам дека денес ќе наиде на противење. Првото име на македонска ослободителна организација било „Б’лгаро-македоноодрински револуционерни комитети“. Тоа го објавив уште во 1965 година и оттогаш наваму овде тоа се оспорува, во Бугарија се прифаќа. Нема никаква валидна документација што би можела да го оспори тоа сознание.”

И десницата и левицата във ВМРО няма съмнение в своя български произход:

“ФОРУМ: Неодамна, во едно интервју, висока функционерка на ВМРО-ДПМНЕ, зборувајќи за тезата дека левицата во Македонија секогаш била ориентирана кон Белград, а десницата кон Софија, ми го посочи примерот на Димитар Влахов – левичар од ВМРО (Обединета), кој се декларирал како Бугарин.

КАТАРЏИЕВ: Да, тоа е точно. И не само Димитар Влахов. Павел Шатев, Панко Брашнаров, Ризо Ризов и др. Меѓутоа, овде тезата е погрешно поставена. Не е работата во тоа дали левицата се определуваше за Србија, а десницата за Бугарија. Тука се мешаат поимите. Практично, ни левицата ни десницата не ја доведуваа во прашање својата бугарска провениенција. Тоа ќе го доведе дури и Димитар Влахов во 1948 година на седница на Политбирото, кога говореше за постоењето на македонска нација, да рече дека во 1931- 32 година е направена грешка. Сите тие ветерани останаа само на нивото на политички, а не и на национален сепаратизам.”

За македонските дейци македонец е географско понятие, те (например Димитър Влахов, Павел Шатев) се чувствали по националност българи:

“Сите велеа дека се Македонци, ама сите на тој поим му даваа поинаква содржина. Кои доаѓаа од Бугарија, тие сметаа дека треба да дојдат на чело и да ја водат Македонија, особено ветераните како Шатев и Влахов. Тие, практично, се чувствуваа како Бугари. ВМРО (Об.) не мрдна од обичниот политички македонски сепаратизам.”


5) В трето интервю за македонистът-сърбоман и журналист от Р. Македония Васко Ефтов последният се чуди защо в неговата родина деня на основаването на македонската революционна организация (известна в различни периоди с имената БМОРК , ТМОРО, ВМОРО , ВМРО ) 23 октомври е обявен за национален празник. Ефтов се съмнява, че първото име на организацията е Български македоно-одрински революционни комитети – име издаващо българския й характер и следователно нямаща нищо общо с днешните жители на Р. Македония, определящи се като етнически македонци . Друг македонист – историчарът Иван Катарджиев потвърждава неговите съмнения.

Предаване “Во Центар“, емисия “Каде оди Македонија“, Скопие, 11 март 2011 година

Видеото:

Катарджиев: „Тука нема никакви дилеми. Денеска ние имаме документи. Аз за свое време, за таа работа аз написах текст 1965 година и той е обявен во гласникот за институтот за национална история и за него немаше никаков приговор и той е първата информация въобщо обявено в историографията на територията на Македония, па ако сакате и на терияторията на България во коя се говори дека първото име документирано на македонската национална революционна организация или на ВМОРО или на ТМОРО е Българо македоно-одринска революционерна организация.“


6) Денко Малески от Скопие, Вардарска Македония е политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония (1991 – 1993) и постоянен представител на Република Македония в ООН (1993 – 1997).

В интервю за журналиста Георги Коритаров дадено за българската Телевизия Европа от 28 април 2020 година Денко Малевски прави следните признания:

За Кръсте Петков Мисирков:

„Георги Коритаров:
– Идентитетът на Кръстьо Мисирков как трябва да бъде определен, той е българин?

Денко Малевски:

– Аа… Идентитето е.. Той е българин, очегледно е.

За Гоце Делчев:

„Георги Коритаров:
– Гоце Делчев защо се превърна в такъв предмет на спор след като самият той се е самоопределял като българин?

Денко Малевски:
Тоа е точно, той се е определял како българин, тоа е така, не може да се порекне неговото българско национално чувство, се разбира.“

Накрая Малевски признава, че българи и македонци в миналото са били един народ…

Това не е първият път, в който Денко Малески прави подобни признания. В статията „Гулабот на Хелените и врапчето на партизаните“ Малески призовава македонци и македонисти “да не заборавиме дека двата наши симбола на борбата за Македонија, Александар и Гоце, биле со хеленска и со бугарска национална свест.”:


7) Дарко Митревски от Скопие, Вардарска Македония е филмов режисьор, виден сърбо-македонист прочул се анти-българския пропаганден филм „от национално значение“ – „Трето Полувреме“.

В брой 22 618 на онлайн портала „Нова Македониjа“ от 30.6.2012 година Дарето публикува своя публицистична статия за Яне Сандански озаглавена “Санданиста! (прв дел)“

В нея сърбо-македониста Дарчо чистосърдечно си признава, че Пиринскиот цар Яне Сандански по етническа принадлежност се е самоопределял като македонски българин, а за него думата „македонец“ е носело географско значение:

„Иако по етничка припадност Сандански се декларирал како македонски Бугарин, тој по политичките ставови јавно се изјаснувал како автономист, односно приврзаник на идејата за автономна Македонија во нејзините географски граници, како заедничка татковина на сите етницитети што живеат во неа. Во писмото упатено во 1904 година до грчките граѓани на Мелник, Сандански вели: „Не бугарска Македонија сакаме ние, ами Македонија на Македонците, Македонија ослободена од тиранијата!“ (при што треба да се има на ум дека под „Македонци“ ги сметал сите жители на Македонија, словенските еднакво како и грчките, албанските, влашките и турските).“


8) Гале Галев от с. Съчево, Струмишко, Вардарска Македония е юрист, университетски професор и политик от Северна Македония. В кариерата си е бил декан на Правния факултет на Скопския университет, заместник-ректор на Скопския университет и министър на образованието на Р. Македония.

В своята статия озаглавена „Дали има народ понесреќен од македонскиот?“, в нейната втора част озаглавена „Политичко-историски фељтон: Чиј е Гоце Делчев (2)“ от 26.09.2019, онлайн портал „Нова Македониjа“ сърбо-македонистът Галев всеячески се опитва да изкара и Гоце Делчев македонист, но покрай всчко това несретникът Галев признава, че Делчев е имал българско народностно чувство:

„Овде со право може да се постави прашањето, што, во овој случај, било преовладувачко Делчев да се издигне толку високо во свеста, пред сѐ, на својот народ, разбран во негова смисла на поимање на тој народ. Ако во барањето на одговорот на ова прашање појдеме само од неговото народносно чувство (бугарското) тогаш тешко би можело да се прифати дека, ете, сета слава што му се припишува на Делчев произлегува токму од ваквото негово чувство на припадност, па поради тоа тој во историите на двете држави треба да биде приопштен како бугарски револуционер, кој, како што вели бугарската страна, „се борел за ослободување на Македонија“.“


9) Драги Георгиев от Струмица, Вардарска Македония е македонистки историк (историчар), османист, директор на Института за национална история, член на Академията на науките и изкуствата на Република Северна Македония и съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония.

На 29.06.2019 година в радио предаването „Стадион“ на „Канал 77“ Драги Георгиев прави историческо признание: съвременната македонска нация е изградена на база фалшифициране историята на македонските българи.

Ето и точните думи на Драги:

В Македония историографията беше функция на изграждането на нацията. Никой в Македония не опонираше на позициите на нашите историци. А те имаха друга мисия.

И сега ние трябва по-смело да погледнем на историята, ако го направим, ще увеличим доверието помежду си.

Да, това е пътят, по който е изградена нашата нация и ние не трябва да се страхуваме от това. Да, тази нация е изградена, да, в миналото и има неща, които не отговарят на академичната наука – някои неща са били прикривани, други разглеждани селективно. Трябва да признаем, че е имало и фалшифициране на документи, вместо “българин” са писали “македонец”, и това трябва да се признае.


10) Васко Ефтов от Вардарска Македония е македонист, журналист, виден сърбоман и един от най-популярните българо-мразци в Р. С. Македония.

В свой анализ озаглавен „Политичка анализа: што славиме и зашто го славиме 23 октомври!?“ от 23 октомври 2020 г. Васко Ефтов коментира националния празник на Р. С. Македония – 23 октомври, „Деня на македонската революционна борба“. На този ден през 1893 година е създадена БМОРК/ТМОРО/ВМОРО/ВМРО. Сърбо-македонистът Ефтов си признава, че организацията е създадена от българи.

„Во својата последна анализа новинарот Васко Ефтов зборува за проблемите околу празникот 23 октомври- Ден на македонската револуционерна борба затоа што историската ВМРО е формирана од луѓе кои се декларирале себеси како Бугари.

Линк към статията, която отразява признанието на сърбомана.

Видеото:


11) Блаже Ристовски (1931-2018) от с. Гърниково, Тиквешко, Вардарска Македония е македонистки учен и общественик, академик, македонист, дългогодишен директор на Института за фолклор “Марко Цепенков” на Социалистичка република Македония. Известен е с множество фалшификации, които извършва върху историята на македонските българи.

В донос от 1974 година директорът на УДБА за Социалистичка Република Македониjа Иван Бабамовски съобщава за един разговор на агент “Нико” и Блаже Ристовски (тогава директор на Института по фолклор “Марко Цепенков“).

В доноса става ясно, че Блаже Ристовски отишъл да си вземе хонорара от агент Нико за написването на книга за Марко Цепенков. Агент Нико му казал, че някои работи в книгата на Ристовски го „бунат“ (притесняват), а именно, че там пишело „Прилепчани са българи“. Ристовски се защитил като обяснил, че „Нито со един збор никъде Цепенков не се представил като македонец“. Това обаче не било пречка да го представят като заслужен деец на Македония.

“Pred “Niko” na biroto se naodjal X-ot tom od kompletot “Marko Cepenkov” što go izdade “Makedonska kniga” vo redakcija na…Ristovski go prašal dali ja čita knigata na što dobil potvrden odgovor. Potoa “Niko” mu rekol deka nekoi raboti go bunat i mu pročital nekolku raboti vo koi se govori deka “prilepčani se Bugari”, Makedončinja – Bugarčinja i slični raboti.

Ristovski mu rekol deka toj naročno go pišuval vo prezentiraniot stil predgovorot nastojuvajki da go prikaže istoriskiot i opštestveno-ekonomskiot moment na Cepenkov. Nitu so eden zbor nikade Cepenkov ne se predstavil kako Makedonec. Stotici dokumenti lično proučaval, no nikade poinakov materijal od obrabotkata ne našol. Toa ne smee da bide prečka da nie Cepenkov go prezentirame kako zaslužen deec na Makedonija.”

След това Ристовски направил сравнение с Гоце Делчев, който „загинал за свободата на Македония, но никъде не се писал македонец, а българин.“ След това Ристовски продължил да обяснява, че „Никой от македонските преродбеници (възрожденци) не говори, че е македонец“. Ристовски (явно с досада) му обяснил на агент Нико, че вече се е наслушал на подобни дискусии, ама за това „немало гайле“.

Целият донос от 1974 година в оригинал.


12) Зоран Тодоровски от Скопие, Вардарска Македония е македонски историк (историчар), директор на Държавния архив на Р. Македония, автор на множество трудове на историческа тематика.

В интервюто си озаглавено “Уште робуваме на старите поделби“, Tribune.eu.com, Скопие, 27 юни 2005 г. Тодоровски прави редица признания за ВМРО и българското национално самосъзнание на редица герои на Македония:

  • За националността на революционерите в левицата и десницата на македонското освободително движение:

    “Во етничка, во национална смисла сите биле со исти сознанија, со иста свест. Во таа смисла не можеме да правиме разлика меѓу левите и десните (…) Речиси сите наши дејци, од левицата и десницата во етничка смисла биле исти, сите се декларирале за Бугари.
  • За Гьорче ПетровK. П. Мисирков и други македонски ВМРО дейци служили на българската кауза в Македония:

    Можам да посочам стотици документи каде тој се декларира како Бугарин. Сите се декларирале како Бугари, и Мисирков. Погледенете ги текстовите на Ѓорче Петров од 1919 година во Билтенот на Привременото претставништво на бившата обединета ВМРО, а да не говориме за неговите новинарски прилози пред 1919 година. Секаде во етничка смисла се идентификува како Бугарин, исто како и сите други дејци на ВМРО. Не само што Ѓорче Петров како 20-годишно момче бил бугарски доброволец во српско-бугарската војна 1885 година, туку бил и кмет во служба на бугарската власт за време на Првата светска војна. Речиси сите дејци што припаѓале на левата струја на ВМОРО, па и Ѓорче, Димо Хаџи Димов, Арсени Јовков, Димитар Влахов и др., за време на Првата светска војна биле во служба на бугарската административна власт во Македонија како кметови и окружни началници.”
  • За Яне Сандански:

    “Тој имал исти погледи и ставови како и другите македонски дејци од левицата и десницата, и тој се сметал за Бугарин. За него има малку документација, има повеќе другите што пишуват за него. И она малку што го напишал, кога кажува за населението во Македонија, никаде не спомнува македонски народ како посебен етнос, туку дека: „Во Македонија живеат Бугари, Турци, Албанци…”
  • За македонистът Димитър Влахов:

    “– Густав Влахов во својата книга „На пресвртница” („Студентски збор”, 1990), за татка му и за кажува дека се чувствувал Бугарин, а во преведената книга на ЦК на ВМРО (обединета), „Предавниците на македонското дело” („Култура”, 1983), оригинално издадена во Прага 1926 година, секаде се ползува терминот македонски Бугари? Зошто Катарџиев не ги прогласи Димитар Влахов и Димо Хаџи Димов за предавници?
    – Прашајте го него. Треба со него да разговарате за сите овие работи. Димитар Влахов кога во 1944 година дојде во Македонија првите говори ги држеше на бугарски јазик. Тој имаше судир со Лазар Колишевски токму на оваа линија.”

13) Катерина Колозова от Скопие, Вардарска Македония е македонска философка, феминистка и професорка.

В предаването Свободна зона с Георги Коритаров по Телевизия Европа от 3-ти ноември 2020 година Колозова признава, че Гоце Делчев се е декларирал (самоопределял) като българин:

„Има една точка, за коя може и мора да се согласиме дека е точна. Например не е спорно дека Делчев се декларирал како бугарин. Тоа не е спорно. Фактите го говорат, и документите го говорат тоа. Интерпретациата почнува от точката на поставуванье прашане што значи тоа за нашата история, што значи тоа за българската история?“

Видео:


14) Васко Наумовски от Скопие, Вардарска Македония е македонски политик, вицепремиер, посланик на Р. Македония в САЩ и доцент в Американския университет в Скопие.

В предаването на телевизия Сител: „Детектор: Што мислат граѓаните за Договорот за добрососедство со Бугарија?“  качен в YouTube на 20 октомври 2019 г. Наумовски признава, че дълго време македонистките историчари са цензурирали истинското име на Солунската българска мъжка гимназия “Св. Кирил и Методий” (първата българска мъжка гимназия в Македония), където са учели Гоце Делчев, Даме Груев и др. прочути македоно-одрински революционери. За македонизма гимназията е била “Солунската гимназиjа”, Мажката гимназиjа“, „Солунската мажка гимназиjа“, но никога българска – изпускали са нарочно думата „българска“ понеже това щяло да „загрози (македонскиот) етнички идентитет“:

„Кай нас таа е “Солунската гимназиjа”, „Мажката гимназиjа“, „Солунската мажка гимназиjа“, но во същина това е бугарска гимназия. Значи таа е образовна институция – постоят архиви, документи… Плашейки се дека, ако я именуваме како „бугарска“ гимназия тоа ке ни го загрози нашиот етнички идентитет – той збор е цензуриран во нашата историография.

Видео:

Допълнение: скрийншот от македонистката Уикипедия статия за гимназията, където македонистите продължават да си лансират фалшивите имена за това българско училище:


15) Мирослав Гърчев от Скопие, Вардарска Македония е политик и архитект от Р. С. Македония.

За проекта „Музей на Югославия“, в който са събрани видео записи от различни интелектуалци от всички държави, които са били част от Югославия се намира и видео на Гърчев. В него той признава, че македонската държава е създадена по изкуствен път в рамките на Югославия в края на Втората световна война и в нея за пръв път е еманципирана македонската нация, македонската култура, македонският език и всички македонски символи.

„Македонската държава в края на Втората световна война буквално е измислена в рамките на Югославия, основана за първи път и в нея е еманципирана и македонската нация, и македонската култура, македонският език, всички македонски символи, всички македонски художествени постижения.“

Видео:


16) Владо Поповски от с. Долно Дупени, Преспанско, Вардарска Македония е македонски политик, един от авторите на Конституцията на Р. Македония от 1991 година

В статията „Славата, митот и крвта на ВМРО (17)“, в-к „Утрински весник“, Број 3608  сабота, 18 јуни 2011 година, македонистът Виктор Цветаноски пише за легендарния водач на ВМРО Тодор Александров. Цветановски взима и мнението на Владо Поповски за лидера на ВМРО. Ето го и него:

Поповски истакнува дека Александров по националност се чувствувал Бугарин, а македонското ослободително движење по 1919 година доследно го издвојувал од државната политика на Бугарија, но не и духовната и културната судбина на Македонија и на Македонците од таа на Бугарија и на Бугарите.“

В същата статия споменатият вече на няколко пъти по-горе македонстки историчар Иван Катарджиев си признава, че борбата за автономна Македония е била просто стъпка към присъединяването на Македония към България в удобен политически момент:

„Според него, формално гледано заложбите за автономија биле во корелација со традициите на ТМОРО и Илинденското востание, меѓутоа, суштински, освен во еден момент, зад барањето автономија на Македонија секогаш стоела прикриена цел во соодветни меѓународни услови, Македонија да се приклучи кон Бугарија.“


17) Македонисткият портал Sky.mk най-чистосърдечно си признава, че легендарната песен от Македония „Нещо ке те питам бабо“ посветена на Тодор Александров е българска народна песен, при това нагло фалшифицирана от младежкия корпус на сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ:

„Нејасно е која била мотивацијата на владејачката младина да ја фалсификува оваа бугарска песна во своја корист.“


18) Ванчо Георгиев е историк (историчар) от Северна Македония, професор от Скопския университет, член на смесената българо-македонска комисия за исторически и образователни въпроси и струмишки селянин.

В книгата си “ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи“, Матица Македонска – Скопје, 2013 година Ванчо публикува първия запазен устав и правилник на ВМРО, която по това време носи името Български македоно-одрински революционни комитети. По този начин Ванчо Георгиев става поредният (виж по-горе в статията признанията на македонистът Иван Катарджиев) македонистки историчар, който признава, че ВМРО се заражда като българска националистическа организиция, в която членове могат да бъдат само българите от Македония и Одринска Тракия.

“Устав на Бугарските Македоно – Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]

Глава I

Цел

1. Целта на БМОРК е придобиванье полна политичка автономиjа на Македониjа и Одринско.

2. За постиганье на таа цел, тие се должни да го пробудуваат сознанието за самозаштита каj бугарското население во наведените во 1. области (…).

Глава II

Состав и устроjство

1.Член на БМОРК може да биде секоj Бугарин, без разлика на пол, коj што не е компроментиран со ништо нечесно и безкарактерно пред општеството(…)”

Правилник на Бугарските Македоно – Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]

15. Секоj член при простапуваньето во Комитетот треба да положи заклетва коjа гласи: “Се заколнувам во Бога, верата и своjта чест, дека ке се борам до смрт за слободата на Бугарите во Македониjа и Одринско, дека безусловно ке се покорувам на началството и без приговор ке jа исполнувам неговата заповед; дека нема да издам никому, ниту со збор, ниту со дело таjната, со коjа дене се веначам и сето онаа, кое од денес натаму ке го чуjам, видам и разберам за делото. Во спротивен случаj, нека бидам убиен од еден од другарите со револвер или кама, кои овде ги бакнувам”.


19) Стоян Андов от Кавадарци, Вардарска Македония е политик от Р. Македония, пръв председател на Събранието на Република Македония, председател на Либералната партия на Македония.

В своя статия озаглавена „На почетокот, основачите на историското ВМРО имале исти цели со бугарската држава!“ за сп. „Фокус“, 20 август 2010 г., стр.38-39 Андов чистосърдечно си признава, че създателите на ВМОРО са имали същите цели като българската държава – извоюване автономия на Македония и Одринска Тракия, за да може двете области след това да се присъединят към Княжество България подобно на станалото по-рано съединение с Източна Румелия.

Андов също така признава, че този факт дълго време е бил тенденциозно манипулиран от македонистката историография:


Реклама:


20) Македонистки документален филм „Последниот Македонец – Патот до истребување“, в който се представя сцена от завладяването на Вардарска Македония 1913 година от сърбите.

Прочутия сръбски четник Йован Бабунски сменя имената на македонски българи, а тези, които отказват да приемат новите си сръбски имена и да станат „сърби“ биват избивани от Бабунски.


21) Драги Георгиев от Струмица, Вардарска Македония – македонистки историк (историчар), османист, директор на Института за национална история, член на Академията на науките и изкуствата на Република Северна Македония и съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония.

Македонистът Драги Мултиперспективността с признание, че нема бегане от факта, че Гоце Делчев се е самоопределял за българин и част от българското племе:


22) Владо Бучковски от Скопие, Вардарска Македония – юрист и политик, бивш министър председател на Р. Македония (2004 – 2006).

Според Бучковски македонците от географско понятие стават етническо след 1944 година, когато има на лице силна пропаганда.

“Според мое мислење ако се тргне од Договорот со Бугарија, официјално ние прифаќаме дека сме имале заедничка историја. И тоа е непобитен факт, но тврдењето дека ние всушност сме еден народ во две држави во овој момент во Република Македонија ако се тера таа теза ќе направи повеќе штета отколку корист. Јас сум приврзаник на оние кои што не се мнозинството. Од 1944-та до 91-ва силната пропаганда која беше на дело ги оддалечи природните сојузници, Македонците и Бугарите. Неспорно е дека имаме заедничка историја, неспорно е дека бугарската нација, бугарскиот народ е создаден пред македонскиот. Неспорно е дека тоа е официјален став и на Бугарија, дека нема проблем со создавањето на македонската нација од 1944-та година, историчарите да излезат од рамките на она што беше историографија во времето на комунизмот, вели Бучковски.”

Линк към признанията.


23) Катерина Нурджиева от Горна Джумая, Пиринска Македония – българска учителка в Македония по време на българското управление там 1941-1944 г., секретарка на Методи Андонов-Ченто и далечна роднина на Гоце Делчев. Според някои историци и интерпретации е приела идеите на македонизма.

Според македонизма днес в Р. С. Македония се учи, че Методи Андонов Ченто, първия председател на новосъздадената комунистическа македонска държава от 1944 година, се борел за „создаванье на самостоjна македонска држава“:

Според неговата секретарка Катерина Нурджиева обаче, Ченто е изолиран и вкаран в затвора от македонската комунистическа власт заради желанието си „Македония да премине не към федеративна Югославия, а към България“:


24) Александар Атанасовски от с. Вратиславца, Делчевско, Вардарска Македония – редовен професор в университета в Скопие, (води се) специалист по Средновековието.

В статията „Што учат македонските основци за нашите соседи? „Бугари-Татари“ – наука или квазиисториска навреда?“ публикувано в портала „Слободен печат“ Атанасовски признава, че от десетилетия в Р. С. Македония учат, че българите са „татари“, което е „ненаучно тврдење“ и „дезинформация“, а авторката на статията Елена Павловска, заключава, че тази „квазиисториска навреда“ за българите се изучава в Македония с цел „дезинформација и пропаганда“. Атанасовски пък заключава, че авторите на македонските „учебници со ненаучни факти“ трябва да „понесат одговорност за злоупотреба на историјата“:

Впрочем, ако днешните македонци искат да разберат какъв е произхода на българите трябва просто да седнат и да прочетат книгите на собствените си македонски дейци. Така например гемеджията от Кратово и национален герой на Р. С. Македония Павел Шатев прекрасно е обяснил как се е създала българската народност в Средновековието в своята статия от 1934 г. “Бележки върху Българската Просвета в Македония”:

За съжаление към днешна дата (ноември 2021 г.) в Македония четенето на книги и статии от македонски дейци в оригинал е абсолютна тема табу и всеячески се избягва, а населението продължава да се образова за своята история от югославски комунистически и про-сръбски учебници по история…


25) Јован Христовски от Битоля, Вардарска Македония – журналист и македонистки историчар.

В своята анти-българска статия Македонци, гнили конципубликувана в портала MKD.mk сърбо-македонистът Jован (сръбско име, македонското име е Иван – като на ИВАН Хаджиниколов, за който става въпрос в статията) ще меши баби и жаби, за да покаже някакъв македонски национален идентитет, който бил контра на лошите бугари. След като минава през 5-6 века история, от където вади извън контекста няколко цитата македонистът със сръбско име Joван, чистосърдечно обаче ще се изпусне и ще си признае, че основателят на ВМОРО Иван Хаджиниколов е со изразен бугарски идентитет:

П.С. Както може да забележите от скрийншота горе както и от заглавието на статията, сърбо-македонистът Jован се опитва да направи и анти-българско внушение като цитира спомените в Хаджиниколов, в които той се оплаква от подигравките на двама български учители в Солунската българска гимназия, където е учил. Тези двама български учители подигравали Хаджиниколов като му споменавали прочутата пословица с негативна конотация „Македонци – гнили конци“. Защо се е стигнало да този подигравателен епизод ще разберете, ако прочетете спомените на Хаджиниколов. Тях няма да ги коментираме, а по-скоро ще коментираме внушението, което сърбомана от Македония Joван се опитва да направи: ето ги лошите бугари как се подиграват на етничките македонци с обидното „Македонци – гнили конци“.

Това което сърбо-македонистите като Jован няма никога да ви кажат обаче, е че „Македонци – гнили конци“ е МАКЕДОНСКА пословица, която самите македонци са измислили за да се самоиронизират. Тя е записана от фолклориста от Прилеп Марко Цепенков и публикувана в “Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина”, книга XIV, София, 1897 година. Естествено, този факт е премълчан от македониста Jован, защото неговата цел не е историческата истина, неговата цел е анти-български внушения пред македонската публика четяща анти-българските му статии.


26) Звонко Никодиновски от Скопие, Вардарска Македония –  редовен професор на Филолошки факултет на Универзитет „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје

Професорът от Скопския университет Звонко Никодиновски в своето изследване „Етнонимите во фраземските и во паремиските единици во македонскиот јазик“, говорейки за етнонима българин/бугарин в македонския фолклор чистосърдечно си признава, че през XIX век македонец и българин било едно и също нещо:

„Треба да се напомене дека во македонските фолклористички записи од 19 век, со етнонимот БУГАРИН се означувал и МАКЕДОНЕЦОТ, како претставник на македонскиот народ .“


27) Тодор Чепреганов от Щип, Вардарска Македония – македонистки историчар, научен съветник и директор на Института за национална история в Скопие, един от най-дейните манипулатори на македонската история.

В статията „И „Тодор Александров“ против лидерот на СДСМ“ (број 3439  вторник, 23 ноември 2010 на Утрински весник) сърбо-македонистът Тодор Чепреганов ще направи уникално по рода и презентирането си признание за своя съименик и съгражданин – лидера на ВМРО Тодор Александров.

Видите ли, Чепренганов си признава, че Александров бил с „бугарска национална свест и сметал дека во земјава (Македония) живеат македонски Бугари“, но иначе водача на ВМРО си бил (етнички) македонец, просто бил „взел“ (?!?!) чуждата му българска национална свест:

А дали пък не е възможно Тодор Чепренганов да е етнически българин, но да е „взел“ (най-вероятно назаем) чуждата му етничко-македонска свест налагана след 1945 г. в Югославия от комунистите? Забележете само и как Чепренганов казва, „за жал (за съжаление)“, когато говори за българската национална свест на Тодор Александров – с други думи за Чепренганов е много големо съжаление и драма, ако някой в Македония се обяви за българин. Но не, македонистите като Чепренганов не са анти-българи, те са едни борци за равни права на всички националности в Македония, да не си помислите, че Чепренганов е анти-българин и за него е по-добре, ако в Македония не останат никакви българи така както искаха господарите му – сърбите, няма такова нещо, не, абсурд…


28) Дарко Митревски от Скопие, Вардарска Македония – режисьор от сръбски произход, виден про-сръбски и анти-български настроен македонист, прочул се с анти-българския си филм „Трето полувреме“ създаден по поръчка на про-сръбското македонистко правителство на Никола Груевски с цел влошаване отношенията между България и Македония.

В статията си „Нашиот голем фалсификат (петти дел)“ от 10. 4. 2016 г. Дарко Митревски коментира брутално фалшифицираната от македонистите македонска история и чистосърдечно си признава, че македонските преродбеници (възрожденци) братята Константин и Димитър Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Теодосий Синаитски, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот са имали българско национално самоопределение:


29) Дарко Митревски от Скопие, Вардарска Македония:

В статията си „Нашиот голем фалсификат (прв дел)“ от 5. 3. 2016 г. Дарко Митревски си признава, че първото име на ВМОРО е „Блгарски македоно-одрински револуционерни комитети“, „Член на БМОРК може да биде всеки блгарин…“ и другите вече известни факти за тази българска организация останала носела през годините имената ТМОРО, ВМОРО и ВМРО:


30) Предраг Димитровски от Република Северна Македония:

Носещия изключително популярното преди 1944 година в Македония име „Предраг“ е журналист от Р. С. Македония, сърбо-македонист, известесен с анти-българските си статии цветущо озаглавявани с нескрит гняв, фрустрации и сърбо-македонистки комплекси „Fu*k off Слави!“, „Бугарски „пе*ерасти““ и други подобни.

В статия озаглавена „ЈУ-комунистите сакаат да ја зграпчат Македонија“, публикувана на 30 септември 2011 г. във вече несъществуващия македонски портал „Дневник“ Предраг Димитровски публикува едно отворено писмо от левичарите във ВМРО Панко Брашнаров от Велес и Павел Шатев от Кратово, които през 1948 г. вече открито се бунтуват срещу започналата сърбизация на Вардарска Македония като част от комунистическа Югославия.

Дори този сърбо-македонист Предраг (чието име е носил всеки втори ВМРО войвода), обаче не може да си криви душичката и не скрива частта на писмото, в което двамата ВМРО революционери пишат, че:

 „Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен, а навсякъде се пеят само сръбски песни! Ако някой пее македонска песен, той е „националист”, „сепаратист”, а ако се чуе българска песен всички се смятат за ВМРО-вци.“

и

„Потребно им е да основат комитет за илинденски пенсии, потребно им е да правят „тържества” за Илинден (ден на голямото македонско въстание от 1903 г., наречено Илинденско, поради това, че беше вдигнато на самия ден св. Илия — 2 август 1903 г.) в Крушево, като трибуна да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание.“

След това писмо и Панко Брашнаров и Павел Шатев са изолирани от македонския политически живот и умират по македонските затвори.


31) Антонио Милошевски от Тетово, Вардарска Македония:

Бившият министър на Външните работи на Р. С. Македония и депутат от про-сръбската партия  ВМРО–ДПМНЕ Антонио Милошевски от Тетово в своята статия Проштавање и национално помирување (3)“ от 16 октомври 2006 година публикувана в „Утрински весник“ прави редица интересни признания за македонските национални герои:

1) В комунистическа Македония след 1944 г. творбите и подробности от биографиите на македонските възрожденци и революционери не са обявявани в цялост (всички знаем защо):

„Истовремено, делата и биографиите на хероите не беа објавувани во целост, туку со строга селективност. Истото беше и со македонските преродбеници.“

2) В комунистическа Македония след 1944 г. почти никой не е чел в оригинал творбите на македонските революционери и възрожденци (всички знаем защо), а най-крити са били творбите на македонските дейци, в които те говорят за своето национално самосъзнание (всички знаем кое е то):

„Сите ученици слушаа пофални слова за П. Зографски, Пејчиновиќ, Прличев, Миладинови, Жинзифов, Константинов-Џинот, Шапкарев и за сите други, но ретко кој учен, а камоли ученик, беше прочитал нешто во оригинал од овие национални преродбеници. Особено беа чувани далеку од очите на јавноста оние записи во кои самите преродбеници говорат за националното сознание кое впрочем и го буделе меѓу народот.“

Коментар от нас:

С това може да се обясни агресивността и отричането, с което до ден днешен македонци и македонисти се отнасят към проекти като Библиотека Струмски, където в оригинал могат да се прочетат хиляди книги, статии и документи на македонски дейци. Тъй като тези материали не беа објавувани во целост преди излизането на Македония от Югославия и създаването на интернет и свободния достъп до информация, днешните македонци и македонисти почти никога не са прочели нешто во оригинал од овие национални преродбеници. И сега, когато най-после могат да четат свободно в оригинал творбите на македонските дейци, днешните македонци не могат да повярват, че тези македонски герои са имали българско национално самоопределение кое впрочем и го буделе меѓу народот; и съответната реакция на обикновения македонец и македонист към оригиналните статии и книги на македонски дейци е една зле прикрита агресия и тотално отричане на статиите и книгите на македонските дейци („овие са бугарски фалсификати, jаз не сакам да ги читам“).

3) Милошевски признава, че ВМРО революционера Георги Карев (брат на легендарния Никола Карев) е убит (от македонистите) понеже е бил „соработник на (бугарскиот) окупатор“:

 „Еден куриозитет од овие бруталности на режимот ни покажува дека дури и Георги Карев, стар комита и брат на Никола Карев, по 1945 година е осуден на 5 години робија како “соработник на окупаторот”, а неколку дена пред издржувањето на казната е убиен во “Идризово”.

4) За сърбо-македонистите взели властта през 1944 г. в Македония нямало никакво съмнение, че Илинденското востание било сметано само како бугарско, а за македонистката икона Лазар Колишевски „Гоце Делчев бил “еден Бугарин без значење за Македонија:

Следствено на тоа, сите овие случаи можат прецизно да ни ја детерминираат идеолошко-националната определба на тогашните истакнати државно-партиски претставници од Македонија, како Колишевски, Влахов, Мојсов, Ацева, К. Црвенковски и други, но и да ни ја откријат нивната позиција во однос на нашиот општонационален репер за помирување – самостојна Македонија. Презирот на борбата за државност одела дотаму што Илинденското востание било сметано само како бугарско, а Гоце Делчев како “еден Бугарин без значење за Македонија” (Колишевски)“.


32) Неби Дервиши от Република Северна Македония:

Историк от Р. С. Македония от албански произход, предеседател на Друштвото на историчари – Албанци во Македонија и професор в Държавния университет в Тетово.

В статия от 2 август 2021 г. със заглавие „Во Крушевската Република немало Македонци – Провокација од професор на Тетовскиот универзитет“ сърбо-македонистите от портала Expres.mk предават мнението на професора относно Крушевската република организирана по времето на Илинденското въстание от 1903 г., мнение изказано в предаване на Втората програма на албански јазик на Македонската телевизија.

Македонистите са мега „навредени“, защото професор Дервиши казва, че „Во органите на Крушевската република биле избрани претставници на секој од трите народи – православни Албанци, Бугари и Власи. Албанците дале голем придонес во востанието, обезбедувајќи оружје и муниција за востаниците.“

И още:

„…во Илинденското востание учествувале и православните Албанци, тогашни жители од Крушево. По ослободувањето на Крушево и на некои населени места биле избрани органи на Републиката, привремена Влада и Собрание, кое броело 20 Власи, 20 Албанци и 20 Бугари. Била избрана и привремена Влада, која исто така била сочинета од двајца Власи, двајца православни Албанци и двајца Бугари.“

Всичките тези твърдения според македонистите били „тешки навреди врз македонскиот народ и тешки фалсификати на историската вистина“, както и „провокациjа.

Интересно, дали като „тежка навреда кон македонскиот народ“ ще определят македонистите от Expres.mk абсолютно същото мнение изказано от техния идол – сърбо-македониста и един от бащите на македонската нация, академикот Блаже Ристовски. Същият този доказан фалшификатор, от време на време прави и исторически признания като това в книгата си “Столетиjа на македонската свест”, Скопjе, Култура, 2001, където на страница 458 за Крушевската република казва следното:

„…во ослободеното Крушево се формира градска управа составена од “Бугари”, Власи и Гркомани, па во зачуваните писмени акти не фигурираат токму Македонци(!)…“

(Явно „проблема“ на албанския историк, е че борави със зачувани писмени акти, а не с фантастиките и свободните съчениния на македонизма…).

Дали са и „тежки фалсификати на историската вистина“ спомените на семейство Томалевски от Крушево, в която родна къща се сформира Крушевската република – Георги Томалевски от Крушево – “На гости на героичното Крушево“, публикувано във в. “Литературен глас“, брой 521, 523, 524, 527, 528, 529, 531, 532, София, 1941 година или пък на ръководителят на Крушевския революционен комитет Никола Киров-Майски от Крушево, който също върши „„тежки навреди и фалсификати на историската вистина“, защото в спомените му “Крушово и борбите му за свобода“, София, 1935 г. говори също като Томалевски – за крушовски българи, албанци и власи, но и грам не си спомня за някакви „етнички македонци“ борили се в града през 1903 година…


33) Владо Поповски от с. Долно Дупени, Преспанско, Вардарска Македония е македонски политик, един от авторите на Конституцията на Р. Македония от 1991 година

Според историка Поповски борбата на ВМОРО по време на Балканските войни е била за обединение на Македония с България:


34) Македонска Енциклопедија на Македонска академија на нaуките и уметностите – МАНУ

Злочестата енциклопедия на МАНУ за целта на ВМРО на Тодор Александров: автономия на Македония като етап за нейното присъединяване към България.


35) Димитър Чуповски от с. Пaпрадище, Велешко, Вардарска Македония:

Димитър Чуповски, познат сред македонизма като Димитрија Чуповски, е публицист и ранен сърбо-македонист, последовател на идеолога на македонизма – сръбския учен Стоян Новакович.

В едно свое писмо от лятото на 1913 г. преведено от руски на съвременен македонски Чуповски ни свидетелства какво точно е искало ВМОРО и македонските бежанци в България в навечерието на Междусъюзническата война: присъединяване на Македония към България:


36) Зоран Димитровски от Скопие, Вардарска Македония:

Заменик-министер за локалната самоуправа на Р. С. Македониjа и дългогодишен главен редактор на сърбо-македонисткия официоз „Нова Македонија“.

В своя статия с име „„Гревовите“ на Ивица Дачиќ и на Тодор Александров“ публикувана на 30.06.2012 г. в „Нова Македониjа“ освен, че се мазни нa сръбските си господари Димитровски чистосърдечно си признава и, че Тодор Александров и македонските войводи имали „бугарско национално чувство“:

„Доколку ние денес имаме проблем со споменикот на Тодор Александров, поради фактот што тој имал бугарско национално чувство (за жал, такво имале најголемиот број македонски војводи што денес ги славиме само затоа што биле централисти или левичари)…“

Забележете само как Димитровски сам си издава расизма характерен за сърбо-македонизма – подобно на друг македонист: историчарот Тодор Чепреганов качен под №27 в същата статия тук, и Димитровски казва, че „за жал“ Тодор Александров е бил с българска национална свест. С други думи за двамата сърбо-македонисти Чепреганов и Димитровски е голем проблем и драма и те „жалят“, че великанът Тодор Александров е българин, а не е сърбоман като тях, и се е борил именно срещу сърбите; в сърбо-македонистка Македониjа след 1945 г. може да си всякакъв по националност: етнички македонец, сърбин, влах, грък, албанец, турчин, циганин, евреин, босненец, египтянин (в Македониjа има египетско малцинство…), но ако случайно си българин, то е за „жал“ и ти най-вероятно си „предавник на своjoт народ“. Така че някой случайно да не си помисли, че официалната идеология в Р. С. Македония – сърбо-македонизма е расистка и анти-българска идеология, а етничките македонци са създадени на гърба на българите в Македония, напротив, няма такова нещо, не, никога…


37) Проф. д-р Катерина Тодороска от Р. С. Македония:

Виш научен соработник во Институтот за национална историја на Р. С. Македониjа. В интервю от 01.03.2013 г. за портала „Република“, под заглавие „Македонците и Албанците низ времето – Историски сојузници, денешни противници“, Тодороска се изпуска и си признава какви поръчки в навечерието на Междусъюзническата война от 1913 г. са изпълнявали двамата ВМОРО революционери от Пиринска Македония Яне Сандански и Стойо Хаджиев – такива на българския цар Фердинанд с цел съюз между България и Албания против Сърбия:

„Пред по­че­то­кот на Вто­ра­та бал­кан­ска вој­на, во ју­ли 1913 го­ди­на, Ја­не Сан­дан­ски, за­ед­но со Сто­ју Ха­џи­ев, за­ми­на­ле во ми­си­ја во Ал­ба­ни­ја, по на­лог на Фер­ди­нанд. Нив­на­та за­да­ча би­ла да пре­го­ва­ра­ат со ал­бан­ски­те ра­ко­во­ди­те­ли за за­ед­нич­ко дејс­тву­ва­ње на Бу­га­ри­ја и на Ал­ба­ни­ја во слу­чај на но­ва вој­на, овој пат, ме­ѓу со­јуз­ни­ци­те, по­точ­но про­тив Ср­би­ја.“


38) Зоран Тодоровски от Скопие, Вардарска Македония:

Македонски историк (историчар), директор на Държавния архив на Р. Македония, автор на множество трудове на историческа тематика. В статията на македониста Виктор Цветановски озаглавена „Славата, митот и крвта на ВМРО (19)“ и публикувана във в-к „Утрински весник“, број 3610 от 21 јуни 2011 година Тодоровски прави следното признание за големият ВМОРО и ВМРО революционер Гьорче Петров от Варош, Прилеп:

  1. Гьорче е бил сътрудник на българските тайни служби;
  2. По наредба на българското военно министерство посещава Македония и описва нейните географски особености, за да може тези описания да се използват в полза на Българската армия в една бъдеща война за Македония;
  3. Гьорче е бил поддръжник на идеята за присъединяване на Македония към България.

„Тој беше соработник на бугарската тајна служба. Постојат многу документи, многу писма за тоа. Бугарското воено министерство го задолжило да ја посети Македонија за да ги опише сите нејзини географски карактеристики, за да ги користи за нејзино освојување. Ѓорче бил и еден од потписниците за припојување на Македонија кон Бугарија“, подвлекува Тодоровски.“

П. С. Книгата, в коята ВМОРО революционера Гьорче Петров описва географските особености на Македония се казва “Материали по изучаванието на Македония“, София, 1896 година и може да я прочетете на линка тук.


39) Сотир Голабовски от Струга, Вардарска Македония:

Видният македонски композитор, музиколог и музикален педагог Сотир Голабовски в своята книга „Традиционална и експериментална македонска музика“ (Скопје, 1984) цитира своя съгражданин – възрожденеца Димитър Миладинов от Струга, който подтиквал Кузман Шапкарев от Охрид и Георги Икономов също от Струга, да въвеждат „маjчиниот jазик“ в местното Стружко училище. Според цитата на Димитър Миладинов този майчин език бил „болгарския“:


40) ВМРО войводата Велко Мандарчев от Скопие: “Аз съм българин и за инат им се мочам на сърбите во лицето”

Катарзисът на популярния македонски/македонистки (вече не е сърбо-македонист?!) ютюбър Mandar, който първо обясняваше как сърбите били по-близки на македонците от българите, но после разбра, че прадедо му — ВМОРО войводата Велко Мандарчев от Скопие е взимал българска пенсия дадена му от българската държава за заслуги към революционното движение на българите от Македония, че е бил оземлен с 50 декара земя край Дунава от Българската държава, че е бил подофицер в Българската армия, че търси спасение в България, където остава до края на живота си след като сърбите превземат родния му скопски край и най-важното: че САМ Велко Мандарчев по свидетелство на жена му Славка казвал: “Аз съм българин и за инат им се мочам на сърбите во лицето!”


41) Ристо Пенов от Титов Велес, Вардарска Македония:

Политикът от Р. С. Македония Ристо Пенов чистосърдечно си признава, че основателят на ВМОРО д-р Христо Татарчев от Ресен „почина и рече нема македонци“, а терористът на ВМРО Андон Кьосето с. Голозинци, Велешко казал, че „нема македонци, ние сме бугари“, и че македонската „явност не го знае това“:



Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 8,587 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy