Избери тема

Оригинални цитати за организатора на македоно-одринската революция Гоце Делчев от македонски дейци, общественици, революционери – негови съвременници, приятели и последователи, както и от съвременни личности.

1. Македонският историк Александар Стојановски от Куманово, Вардарска Македония публикува в Скопие през 1992 година сборникаТурски документи за убийството на Гоце Делчев, издание на Архив на Македониjа.

В един от документите се говори за бунтовната обсебеност на българите в Серско, подклаждана от Гоце Делчев:

В друг един интересен документ от сборника се разбира как Гоце Делчев инструктирал македонското население да не ходи при османските власти, а при българските учители из Македония.

Към четата на Гоце Делчев се били присъединили и “безсрамници од бугарското население, така што заедно достигнаа приближно седумдесет до осумдесет (души), биле опколени од страна на одредите на царската воjска во селото Баница…”

В сборника срещаме и документ, в който се съобщава за смъртта на Делчев, който бил “еден од челниците на бугарските комитети

2. Роденият в Охрид Климент Кузманов Шапкарев (1875-1949, Битоля) е просветен деец и ВМОРО революционер. Син е на видния охридски етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. Климент Шапкарев учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев.

На 6-ти май 1934 г. той държи сказка на Гоцевото утро, дадено от Пловдивското македонско благотворително дружество “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като брошура по единодушното желание на присъстващите на това утро.

На последната страница 15 Климент Шапкарев свършва сказката си за своя приятел Гоце Делчев така:


3. Кирил Хаджидинев е роден в град Дойран в края на XIX век. На базата на спомените си от дете, на спомените на неговите родителите и близки, както и на дойрански революционери и учени и общественици писали за Дойран, той издава през 1960 г. книгата “Дойран. Разцветът и гибелта на един град“:

На страница 24-25 пише и за една случка свързана с Гоце Делчев:

“Дойранската революционна организация, общо взето, не взе голямо участие в Илинденското въстание, тъй като в града и околията имаше компактен турски елемент. Обаче Дойран и Дойранско имаха много голямо значение като сигурен канал за преминаване на чети и куриери от Струмишко към Кукушко и Гевгелийско. Езерото и блатата, а особено близостта на Беласица, твърде много спомагаха в това отношение. Гоце Делчев и Даме Груев при различни случаи няколко пъти минаха през Дойран.

Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома. Една сутрин той седеше въз миндера на откритата соба на нашата къща, която гледаше към двора на намиращото се в съседство околийско управление. Там в този момент стоеше милязъмът (жандармерийски офицер) Исмаил ефенди и даваше някакви нареждания на заптиетата. По това време турците под дърво и камък търсеха Гоце Делчев-Крилатия дявол (Канатлъ-шейтан), както го наричаха. Милязъмът, като видя гостенина и майка ми, поднасяща му кафе, се загледа в тях и викна: „Хаджийке! Гостенин ли имате?” Майка ми прибледня. Чинията с кафето затрепера в ръката й. По лицето на Делчев обаче не трепна нито един мускул. Той спокойно отправи с ръка едно темане (поздрав) към турчина и пое кафето. Тази случка дълго се коментираше у нас. И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин-случката с Левски в бръснарницата.


4. Димитър Чкатров, роден през 1902 г. в град Прилеп, е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

В статията си “Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт“, публикувана във в-к “Вестник на вестниците”, бр. 149, София, 2 май 1943 година пише следното:

Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само неколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация, която бе принудена да грабне ножа и пушката за защита на потъпканата народна правда.

На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.” 


5. Симеон Радев от Ресен, Вардарска Македония, лично от Гоце Делчев заклет за член на ВМОРО на 16 годишна възраст в статията си “Великите сенки“, публикувана в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание“, София, 1921 година, казва следното за Гоце Делчев:

“Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

Цитатът е публикуван и във вестник „Македонска Трибуна“ на Македонската Патриотична Организация, бр. 1367, година 27, 30 април 1953 година, Индианаполис, САЩ:

В същия брой на „Македонска трибуна“ е публикувана и следната снимка с текст по случай предаването на костите на Гоце от българските комунисти на сърбо-македонските комунисти-македонисти:


6. Гиро Золумов от село Габреш , Костурско е български емигрантски деец в Канада. Бил е свидетел на Илинденското възстание в Костурско като дете.

В своята статия “Поклон пред Илинденските герои“, публикувана във в-к “Македонска Трубина”, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година той говори и за това как “шумадийските сърби“ в опитите си за „унищожение на българщината в Македония” строят паметници на Гоце Делчев в Македония, а комунистите в България извършват предателство като предават костите на Гоце на македонистите в Скопйе:

Дошли са между нас нови фарисеи, които се опитват да заблуждават и спъват освободителното дело. Македония, с граници към България и Гърция била свободна? Даже “паметник” на Гоце Делчев направили и с помощта на комунистическото правителство от България пренесли (какво предателство!) костите му в Скопйе. Каква хитра демагогия, за да излъжат честния македонец и като го заблудят да постигнат целта на шумадийските сърби – унищожение на българщината в Македония. Плаши ги името българин.

Линк към цялата статия “Поклон пред Илинденските герои“.

7) Българска народна песен от Македония посветена на Гоце Делчев. Записал – ВМОРО войводата от Щип Панчо Михайлов. Песента е публикувана в сборника “Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 година.


8) Роденият в Кавадарци Благой Петров Видов (1913-1980, София) е ВМОРО и ВМРО революционер и общественик.

От статията си “Гоце Делчев во Тиквешиjата“, поместена в сборник ”Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2“, Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 година научаваме, че Гоце Делчев вършел обиколка из Тиквешията, за да провери какво е положението в тази “крепост на българщината“:

След като посетил тиквешките градове и села Неготино, Кавадарци , Ваташа и др. там:

“И денес се уште по градовите и селата на Тиквешиjата за апостолот Гоце Делчев се разкажуваат легенди, кои во годините на ропството се шепотеа од уста на уста и го крепеа будниот бугарски национален дух.


9) Димитър Влахов от Кукуш е член на Народната федеративна партия (българска секция), БРСДП, ОСП, ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП. През 30-те години на XX век става идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 година.

Ето какво Влахов говори от Виена, 1928 година за своя съгражданин Гоце Делчев:

“Гоце служеше само на Македония. В своята революционна дейност той се ръководеше изключително от интересите на македонския народ и то на целокупния македонски народ, на всички народности населяващи Македония.

Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.

Източник: “Местото на Гоце Делчев в Македонското освободително движение“, публикувано във в-к “Македонско дело (Гоцев брой)“, год. III, Виена, 4 май 1928 година


10) Никола Разлогов (1885-1975) от Банско, Пиринска Македония е български юрист революционер, деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП. През 1903 г. участва в Илинденското въстание като четник на войводата Сава Мехомийски.

В Централния Държавен Архив на България се пазят неговите спомени за срещите му с Гоце Делчев и Яне Сандански, в които казва, че двамата войводи са били най-големите защитници на българите в Македония:

“…Между 1913-1915 г. изкарах двегодишният стаж, а след това бях назначен като допълнителен член съдия в Неврокопския окръжен съд. В този промеждутък от време се срещнах още веднъж с Яне и Буйнов в Роженския манастир. Видимо спокойни, отшелнически, живееха те там. Но под това спокойствие се чувствуваше странна жажда за борба за разбиване на запрещението на Радославовата власт да се яват свободно в пределите на Стара България. Застрашени бяха с арест и съд по повод убийството на Сарафов и Гарванов. И те живееха като орлите по Пирина… с мечти и смели кроежи за спасяването на България от нови катастрофи, каквито предвещаваше съюза със Централните сили. И за това Фердинанд изпрати убийци, които от засада простреляха Пиринският орел недалеч от Рожен през май 1915 г. Тази вест попари като слана населението на Пиринския край.

След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода – Яне Сандански.

Източник: “Гоце и Яне (лични срещи и спомени)“, личен архив, София


11) Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, Вардарска Македония е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство. В продължение на 6 години е съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София. Автор е на “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“. София, 1935 година:

В тях Стамат Стаматов казва, че Гоце Делчев е роден в родолюбиво българско семейство от Кукуш:

Стаматов разказва как Делчев обичал да пие мастика с много маслини и обяснявал как турците пиели много ракия с малко маслини, а българите обратно – трябвало им много мезе за една ракия:

Стамат Стаматов предава и кратък спомен на запасния полковник Иван Тодоров роден в крайдунавски град и станал добър приятел на Гоце – при постъпването си във Военното училище в София, Гоце носел турски фес, за което чиновник в училището го подиграл какъв български офицер ще става с тоя фес на главата. Гоце почти се разплакал, а Иван Тодоров го защитил с думите „Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер“:

Македонският деец и български офицер Стамат Стаматов завършва спомените си със заключението, че Гоце Делчев е великан на една епоха и е дълг на поколенията да познават миналото. Това било особено важно за българите от Македония, защото борбата не е свършила… (думи, актуални и в днешната 2020 година, когато делото и живота на българския учител и кандидат за български офицер Георги (Гоце) Делчев са предмет на лъжи, манипулации, фалшификации и анти-българска пропаганда от страна на сърбо-македонистите):


12) Васил Ивановски от село Головраде, Костурско е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нациjа“ в рамките на ВМРО (обединена) и деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.

През 1995 година в Скопие Държавен Архив на Р. Македония издава книгата „Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Избрани дела“. Тя е под редакторството на Иван Катарджиев от с. Плоски, Свети Врачко, Пиринска Македония. Той е също македонист, популярен македонистки историчар, смятан от македонистите за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

Ето какви две интересни признания за Илинденското въстание и Гоце Делчев прави Иван Катарджиев докато разказва в предговора на книгата за живота и делото на Васил Ивановски:

Тъй като Ивановски е обявен е за “основоположник на современата македонска историографиjа” още в началото на македонистката историография (годините след Втората световна война) той влиза в конфликт с голяма част от комунистическите дейци на българската и югославската комунистическа партии. Причината е, че Ивановски започва да прокарва абсурдни до този момент тези: Илинденското въстание не било българско, а на „етнички македонци“, Гоце Делчев не бил българин, а „етнички македонец“. Тези абсурдни идеи срещат съпротива във вишите комунистически кръгове:

Това води до активна пропагандна дейност на Ивановски, който се опитва да прокара новите македонистки теории. Той изнася реферати пред българските комунисти, а на 21 юли 1948 година изпраща доклад до ЦК на БКП, в който се обвинява югославски политик Милован Джилас, че продължавал да смята Илинденското въстание за българско, прави се признание, че новият македонски език създаден 1945 година нарочно се изопачава и сърбизира за да се държи по-далеч от българския език и се забранява българската литература и вестници в Македония, за да се отдалечат македонците от българите и да станат по близки на югославските народи:

Ивановски не криел раздразнението си от Лазар Колишевски – висш югославски комунистически политик, македонист, един от създателите на съвременната македонска нация и държава. Според Ивановски Колишевски се съгласявал с Джилас – за Колишевски заседанието на комунистите от АСНОМ станало на Илинден 1944 нямало нищо общо с Илинден 1903 (както и до ден днешен македонистите пропагандират – комунистическия македонистки Илинден от 1944 г. бил „продължение“ на българския Илинден от 1903 г.). За Гоце Делчев пък Лазар Колишевски твърдял, че е „ един българин без значение за Македония“:


13) Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония е български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбски затвор. Той е бил близък приятел на Гоце Делчев, като Делчев е кум на сватбата на Коце Ципушев.

В своите спомени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня и за срещите и разговорите си с Гоце Делчев.

Коце Ципушев си спомня, че се запознава с „българския младеж“ и „един от най-големите хора на българската борба“ Гоце Делчев през 1899 година:

Коце Ципушев пише как „българския апостол“ Гоце Делчев събирал около себе си „целата родолюбива българска интелигенция“. С тях основна тема на разговор била „освобождението на поробените братя-българи“, а самият Делчев впечатлявал с външния си вид, който бил „първообраз на българската здравина и хубост“:

Гоце Делчев и Даме Груев според Ципушев били равни по своето величие и заедно с други водачи на революционната борба се издигали високо в „своята преданост, в своето чувство за дълг към българския народ“ (Бележка: това се потвърждава и от спомените на основателя на ВМОРО д-р Христо Татарчев от Ресен, който казва как Даме Груев е поискал да говори с него и двамата са обсъждали предстоящата им борба като българи за подобрението на политическото състояния на народа им: „При втората среща азъ му заявихъ, че моето решение да дойда въ Македония, когато нѣма нито единъ още лѣкарь българинъ, говори достатъчно за моитѣ идеи. Груевъ пакъ усмихнатъ, но очевидно доволенъ отъ мене, се прости, като ми стисна рѫката и ме попита, кога пакъ да се видимъ. Не следъ много изново Груевъ ме посети и този пѫть вече по-прямо заговорихме за дейностьта, която ни предстои като на българи за да се подобри политическото състояние на народа ни.“)

Коце Ципушев си спомня и вестта за убийството на „великия български бунтовник“ и един интересен епизод, в който войводата обяснявал на други революционери в какво се състои борбата на БМОРК/ТМОРО/ВМОРО:

“Скръбната весть за смъртьта на скѫпия Гоце ме покърти дълбоко, не само поради личната ми привързаность къмъ него, но и поради това, че добре разбрахъ  к о г о  сме загубили. Безброй спомени възникнаха въ съзнанието ми … Ето, Гоце ме вика при себе си и ми казва: „Ципушевъ, бѫди готовъ, кажи и на всички наши другари да се приготвятъ, защото ще образувамъ голѣма чета подъ мое войводство и ще отидемъ да се биемъ, заедно съ нашата войска, за поробенитѣ братя на северъ. За известно време ще обърнемъ гръбъ на Македония”… — Това бѣ презъ лѣтото на 1900 година, когато избухна голѣмиятъ конфликтъ между Ромъния и България, по поводъ убийството на Михайляну, редакторъ на в. „Адевърулъ”; войната изглеждаше предстояща. Изпъкна въ мисъльта ми, между многото други спомени, и единъ разговоръ, въ който Гоце ни обясни сѫщностьта на нашата борба. Веднажъ, нѣколко души другари го запитахме: „А бе, Гоце, защо ние се боримъ за автономията на Македония и Одринско, когаво по-добре ще бѫде да се боримъ за освобождаването имъ и обединяването имъ съ майката отечество”? Тогава Гоце ни отговори „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, предъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ. Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото българско отечество”. — Това бѣ ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”


14) Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията. На него са кръстени днес улици и училища в Македония.

В своята статия “Български народни песни“, публикувана в сп. “Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 година, той казва, че няма край в Македония, в който българския народ да не възпева на български език своите герои между които освен македонските революционери Алексо Турунджов, Мише Развигоров, Йордан Пиперката, Иван Алабака е и Гоце Делчев:

“Нема край в Македония, който да не възпева свой един юнак, нема планина, чийто комитски подслони не са възпевани; затова ония 67 песни, които ни поднася П. Михайлов са една малка само част от новия, от революционния епос в Македония. Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”


15) Благой Димитров от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония е учител и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Бил е учител на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия. Публикува “Лични спомени за Гоце Делчев” във в. “Мир“, брой 12806, София, 1943 година. В тях заключава, че Гоце Делчев с благата си и убедителна душа е успял да привлече много българи от Македония в организацията независимо от тяхната религиозна принадлежност – не само християни („екзархисти“), но и мюсюлмани („туркомани“ както ги нарича Димитров):

„Делчев имаше много блага душа и бе много привлекателно убедителен. С тази си благост и привлекателност той успе в късо време да разпространи идеите на В. М. Р. О. и да привлече към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани).“


16) Роденият в беломорския град Кукуш Петър Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година.

На 24 май 1924 година в брой 1, година I на списание “Кукуш” публикува своята статия “Дарбите на кукушаните“. В нея той пише за своя роден град Кукуш и за някои бележити Кукушани. Според Дървингов двама са най-бележите синове на неговия роден град Кукуш и това са

„… водачът от общобългарската църковна борба Нако Станишев и великият апостол от революционната македонска борба Гоце Делчев“, които били „първи водачи на цела Македония и техното величие е такова на целия български народ.”


17) Методи Стойчев от град Крушево, Вардарска Македония е ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание и доброволец в Българската армия по време на Балканските войни. Член е на Илинденската организация.

В статията си “Гоце Делчев (по-случай 39 години от смъртта му)“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, книга 5 (135), София, 1942 година, пише следното за Делчев:

“Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока почит, да се поклоним пред паметта на най-достойния син на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата твърде ранна кончина.

Кой бе Гоце Делчев?

Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е известен и всред народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Майка на 10 живи деца – 4 от които мъжки – тя е най-вече привързана към най-големия си син, Гоце. Тръгне ли на гости, на черква, тя е с него, по него тя изпраща срещу голем праздник по ока шарлаган в 3-те градски църкви.

Роден на 23.I.1872 г. в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под влиянието на развихрилото се вече възраждане на българския дух.

Падна Гоце, за да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му. 20 год. по-късно Гоцевият четник Стоян изравя неговите кости и не без риск за живота му пренася ги въ София. И в малък саркофаг подъ вечно горящо кандило те се съхраняват в канцеларията на Илинденската организация.

Елате, братя, да се поклоним предъ тез свети за нас кости!

Илинд. организация е щастлива да заяви, че оставения й завет – да пренесе костите на Гоце в свободна Македония и да ги положи в основите на величествен паметник – ще може в най-непродължително време да реализира, за да се сочи пред поколенията, колко скъпо е изкупена свободата на Македония. Цел половин век, целият български народ се бори за нея, до когато и Бог и общества се убедиха, че тая прабългарска страна не бива грехота е да се владее от чужденци, че Македония требва да се числи, да бъде славна съставна част на великото българско отечество. Бог да прости Гоце!”

“Пред отечествения олтар той принесе в жертва не само своя безпримерен живот. Братята му Мицо и Милан загинаха като четници, единият на 23, другият на 19 год. възраст. Две негови сестри не можаха да прежалят свидни братя. Баща му Никола, разорен материално, поразен душевно склопи очи като бежанец през 1919 год. в Г. Джумая 82 год. старец. Останалият му единствен брат Христо, от страх да се не обърнат в гробовете костите на братята му, не подаде декларация за отчуждение на имота му и мизерията го стопи.

Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света.

Поклон!”


18) Димитър Талев Петров-Палисламов от град Прилеп, Вардарска Македония (1898-1966) е един от най-обичаните български писатели. Брат му Георги Талев е ВМОРО революционер, а самият Димитър Талев е автор на десетки статии по македонския въпрос.

През 1942 година издава биографичният очерк “Гоце Делчев“:

В него Талев пише как “… Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народност в южните предели на българското отечество”:

“… Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.”

“На другата година, когато Делчев беше вече в пети клас, един от съучениците изрече в негово присъствие скверна дума за светите братя Кирил и Методи. Гоце се хвърли върху него, блъсна главата му в стената, на която беше иконата на двамата равноапостоли и викна, впил железни пръсти на шията му:

– Овча главо, ти требва да стоиш гологлав пред тия двама български учители, които са те научили да пишеш името си!

Веднъж Гоце чу, че друг един от учениците разправя клеветнически нелепости за Левски. Възмутен, Гоце протегна ръце към клеветника:

– Гръцмуля ще ти извадя! Ти, син на турско мекяре, разправяш това, което само предатели разправят за най-великия българин и апостол! Отвратителна маймуна си ти, предател и син на предател!”

“Подобно на Каравелов и Левски, на старите български революционери, чиито идеи и опит използуват създателите на македонското революционно движение, по същия път, както Каравелов и Левски, които са негови учители и вдъхновители, Гоце Делчев стига до твърдото убеждение, че поробените българи требва да разчитат преди всичко на своите собствени сили…

“В началото на 1900 година Гоце Делчев требваше да замине за Одринско, за да заздрави връзките между тая област и Македония; освободителното дело на всички поробени българи беше и требваше да бъде общо, както беха общи и еднакви страданията и копнежите им.”


19) Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония е виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник.

На 4-ти май 1919 година по случай 16 години от смъртта на Гоце Делчев Гьорче Петров изнася беседа пред студентите в Софийския университет. Оригиналният ръкопис на български език се пази в семейството на Гьорче Петров, като през 2003 година е адаптиран на македонска норма и издаден в Р. Македония по заглави “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”

Според Гьорче Петров Гоце Делчев освен борец за македонското освобождение е бил и виден „човек на българската обществена мисъл“:

В делото си сред народа Гоце Делчев се опитвал да разбуди смелостта на българите:

“Животот на Делчев среде народните кругови се одвиваше младешки, но на секоj чекор тоj личеше на учител: да ги разбуди каj Бугарите смелоста, неустрашливоста и другите квалитети за кои тоj лично беше жив пример“.

Делото на Гоце Делчев и Даме Груев са издигнали град Щип на такава революционна висота, че славата на града стига и до Сърбия – Гьорче Петров посочва за това прочутия пример с прочутия инцидент в Крагуевац, когато щипски младежи отказали да дадат клетва за вярност на сръбския крал и да станат сръбски войници като са пеели „български патриотични песни“:

Гьорче Петров завършва, че днешните македонски българи трябва да следват заветите на Делчев:

“Делчев сега ни лежи во срцата на сите кои во текот на неговиот живот бевме со него. Денешното поколение, македонско-бугарското население, израснато во целина во револуционерна атмосфера, калено во борби и страданиа, ке биде готово да ги следи до краj неговите завети за татковината.”


20) Димитър Попевтимов от Ресен, Вардарска Македония е български журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение и на Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия. Автор е на първия буквар на новосъздадения македонски литературен език от 1945 година.

През 1937 година във Варна публикува брошурата си „Делото на Гоце Делчев“, в която застъпва леви идеи.

Попевтимов пише как основателите на ВМОРО Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев са били българи, които са се борели за автономия на Македония:

„Естествено беше, тъй като основателите ѝ Гоце, Даме, Пере и пр. се чувствуваха като българи…. Вътрешната Мак. Рев. Организация издигна самостоятелни цели на движението – образуване от Македония на самостойна област със свое самостойно управление…“

В името на борбата Гоце канел всички македонци: и българите и не българите в Македония, всички да се борят за „Македония на македонците“:

Според Попевтимов именно в това се крие най-големата заслуга на Гоце Делчев към македонското освободително движение – че той е успял да обедини „…всички чада на Македония без разлика на вера, език, политически, религиозни и др. различия. При него, и българинът, и влахът, и гъркът, и албанецът, даже и турчинът – всички се чувствуваха като братя и проливаха братски кръвта си за Македония.“

Накрая Попевтимов завършва със заключението, че върховисткото движение, което е желаело безусловното присъединяване на Македония към България е довело до две катастрофи за България. Затова идеята на ВМОРО за автономна Македония и обединение на всички македонски националности в обща борба е било в по-голям интерес на България. Това прави лидера на ВМОРО Гоце Делчев да бъде „най-добрият български патриот“:

“Спечели ли България от делото на българския върховизъм? Да! Две страшни катастрофи и ампутация. Питаме се ний: кой повече милееше за българския народ? Кой най-добре работеше за запазване интересите на България? Кои беха националистите и кои “безотечествениците”! Отговор на тия въпроси и на много други такива ще ни дадат делата и резултатите от следваната политика на едните и другите.

От това гледище нова България не познава по добър приятел на българския народ и по добър български патриот от Гоце.“


21) Константин Кондов от Прилеп, Вардарска Македония е ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение и български чиновник.

Константин Кондов с ВМОРО четници родени из цяла България и Македония. Кондов е вторият прав от ляво на дясно.

Спомените на Константин Кондов озаглавени “Спомени 1874-1929″ се пазят в семейния архив на революционера и досега не са издавани. Единствено са набрани на компютър и са качени онлайн за безплатно четене от всеки заинтересован.

В тях Кондов говори за срещите си с Гоце Делчев. Например, разказва как с Делчев се настанили в един солунски хотел собственост на българин от Кукуш – роднина на Гоце и там са приобщавали други българи към революционната борба:

„Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина. Тоя хотел се посещаваше изключително от турци, арнаути и бошняци. Това обстоятелство до некъде осигуряваше нашето спокойствие и нашата безопасност. Двамата с Гоце Делчев редовно слизахме на двора и миехме лицето и краката си заедно с турците, като че ли самите бехме правоверни мюсюлмани и се готвехме за абдес (молитва).

С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и смело хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на съзнание, на родолюбие и на борба с народните потисници. Мнозина подведохме под клетва. Доколкото си спомнювам между тях бяха известните в последствие смели македонски войводи: Аргир Манасиев от с. Сехово, Гевгелийско, завършил Солунската българска католическа гимназия, тогава учител в Солун, Сава Михайлов, Иванчо Карасулията и Христо Ников от Гевгелийско; Георги Попов от Негован, Солунско, Трайко Гетов, Вано Мицов, Гоце Междуречки и Мито Патарозлията от Кукушко и др.“


22) Славейко Арсов от с. Ново село, Щипско, Вардарска Македония е ресенски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предаден от сърбомани в кратовоското село Горно Гюгянци след 6 часови сражения с турски аскер раненият войвода се самоубива като с него загиват и 20 четници.

Спомените си Славейко Арсов разказва на професор Любомир Милетич в продължение на 11 срещи през декември 1903 и февруари 1904 година. Издадени са през 1925 година в София под името “Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 год.)”.

В тях Славейко Арсов разказва и един спомен за това как Гоце Делчев е давал инструкциите на войводите да проповядват революционната борба сред гъркоманите (българи гърчеещи се и признаващи гръцката Патриаршия като свой духовен покровител) и сред българите екзархисти (българи, които признават своята българска Екзархия за свой духовен покровител).

Според Делчев на гъркоманите трябвало да се обяснява, че целта на ВМОРО не е да ги прави българи или гърци, а да се освободят от турско иго пък после кой какъвто искал да става. А на българите трябвало да им се напомня за величието на миналото българско царство:

„Отъ тамъ заминахме за с. Гугово (Воденско). Тукъ направихме последното общо събрание заедно съ Дѣлчева. Следъ свършека на събранието Дѣлчевъ по отдѣлно говорѝ както на Марко така и на мене; даде ни наставления за бѫдещитѣ ни действия, какъ да се прилага планътъ на агитирането, именно какъ да се постѫпва въ смѣсенитѣ села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че цельта на четитѣ не е да ставатъ българи или гърци, а да се освободятъ отъ турцитѣ та сетне кой какъвто ще да става. Въ чисто-екзархийскитѣ села се обясняваха лошитѣ страни на живота, правѣше се бѣгълъ исторически погледъ на турското иго и пр. Обясняваше се, какъ е било българското царство едно време силно, кои сѫ били причинитѣ да падне подъ турци, сир. несъгласието. Подлагаше се на разискване, какво трѣбва да се прави. Главно бѣше, да се обяснява всичко чрезъ примѣри отъ самия животъ на селянитѣ. Най-сетне се препорѫчваше да се изброяватъ длъжноститѣ, — организиране на дѣлото. Дѣлчевъ препорѫчваше и какъ да се отнася войводата спрѣмо четата, — момчетата. Следъ тия наставления Дѣлчевъ замина за Воденъ, а азъ съ Марко заминахъ за с. Жервени (Вод.). Това ми бѣше последно свиждане съ Дѣлчева.“


23) Дино Кьосев от Кукуш, Егейска Македония е общественик, журналист и историк, член на БКП и ВМРО (обединена). През 1967 година в София издава сборника “Гоце Делчев. Писма и други материали“:

В него Дино Кьосев пише, че неговият съгражданин Гоце Делчев е „най-изтъкнатията деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско от първите години на революционната борба до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Според Кьосев Гоце Делчев се ражда в „скромно българско семейство“:

Дино Кьосев описва и организацията към която Гоце Делчев се присъединил:

„Г. Делчев напуска Военното училище през есента на 1894 г. По това време вече развива организационно-политическа дейност създадената в Солун тайна революционна организация под името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) начело с Централен български македоно-одрински комитет (ЦБМОК). Това е първата самостоятелна революционна организация в Македония и Одринско, продължителка на делото на българската национална революция.

В устава на БМОРК, съставен по примера на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ при новите условия, сложили се в Македония и Одринско след несправедливото решение на Берлинския договор спрямо по-голямата част от българските земи, се казва, че целта на организацията е „придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско” (чл. 1). Член на организацията „може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело” (чл. 3). За постигането на поставената цел членовете на БМОРК се задължават „да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печата или устно и да подготвят и повдигнат едно повсеместно въстание” (чл. 2).“

Кьосев публикува и снимка от устава на „Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК)“– организацията към която Гоце Делчев се присъединява в Щип през есента на 1894 година:

„…през есента на 1894 г. Г. Делчев пристига заедно със своя другар и съгражданин Туше Делииванов в Щип като български учител в махалата Ново село. Там той намира Дамян Груев, също учител, който ръководи организационно-агитационната дейност на БМОРК в Североизточна Македония.

Тук Г. Делчев узнава от Груев подробностите около създаването и дейността на БМОРК и веднага се впуска с вдъхновение и жар в революционната борба.

Дино Кьосев дава следната оценка за своя съгражданин Гоце Делчев:

„Като задграничен представител на ТМОРО Г. Делчев идва в София с определен мироглед за живота и с оформени принципи за съдържанието, целите и пътищата на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. И ако трябва този мироглед и тези принципи да се изразят с няколко думи, можем да кажем: Гоце Делчев е революционен демократ, отличаващ се със своята дълбока хуманност и живо чувство за социална справедливост. Той е голям български патриот и непримирим борец за свободата на народа, за благото на човека. Убеден интернационалист, Гоце мечтае за разбирателство и дружба между народите. Той е верен ученик и достоен последовател на великия Левски.


24) Гоце Делчев от Кукуш, Егейска Македония (1872-1903) е един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация организирал населението в областите Македония и Одринска Тракия. Национален герой в Р. България и Р. Македония.

Писмата, документите и окръжните заповеди на Гоце Делчев са издавани на няколко пъти досега. Например през 1978 година в София в сборника “Гоце Делчев – спомени, документи, материали” или в спомената вече по-горе книга на Дино Кьосев от Кукуш “Гоце Делчев. Писма и други материали“, София, 1967 година. От нея показваме едно писмо и едно окръжно с автор Гоце Делчев:

Писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово, Вардарска Македония, 5 януари 1899 г. В писмото Гоце Делчев се жали, че българите постоянно се делят и разцепват, заради което и България е паднала под османско владичество.

„София 5/1 99 г.

Колйо,

Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пъкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно – колко глави, толкозъ капитани. Пустата му слава!… Всѣки иска да блѣсне, па не знаѣ фалшътъ и на тоя блѣсъкъ. Вай на тезъ надъ страданията на които всички тѣзъ комедии, дѣтъ се разиграватъ.“

В известното окръжно послание от 1901 г., писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров, посочвайки целите, които султанската полиция иска да постигне с терористичната вълна в Македония и Одринско, се казва че първата цел на властта е да се изловят „всички по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, подозрения или просто, за които може да се допуска, че са в състояние да подбудят и водят народа“. Друга цел на турската власт е и „градовете и селата, даже горите и полетата да стегнат в железен обръч и да стане абсолютно невъзможна всяка обществена деятелност на българина“.

„…По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели:

Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има доношения [?], подозрения или просто за които може да се допуска, че са в състояние да подбуждат и водят народа; чрез тех, чрез заловени документи и комитетски книжа по обиските да залови всичките нишки на революционното дело и да срежи главата на революционното тело, за да може веднага да го смаже.

Второ. Да съсипе материално и да убие морално селското население като по-беззащитно и да всее ужас и трепет в градското население, за да може по тоя начин да отстрани почвата за виреение на революционното дело на страната, ако избега-лите от ръцете му или новодошли некои водителски сили биха се опитали да го подновят и продължават.

Трето. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегни в железни обръчи, [та] да стане положително невъзможна всека обществена деятелност на българина.

За постигание на тези три цели употребени са драконически мерки…“

(Целият документ може да прочетете на страница 305 от книгата на кукушанинът Дино Кьосев “Гоце Делчев. Писма и други материали“).


25) Венко Марковски от Скопие, Вардарска Македония е български и за кратък период македонистки писател. От 1941 година е член на БКП и яростно застава зад подрепяния от българските комунисти македонизъм. През 1945 година участва в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост. Години по-късно заради бруталното преследване на хора с българско самосъзнание в югославска Македония Марковски се отрича от македонизма.

През 1970 година в София издава “Легенда за Гоце

В нея в стихотворна форма описва спор между Иван Гарванов и Гоце Делчев:

“Гарванов
Не искам повече да споря!
И кой е крив, и кой е прав,
историята ще отсъди!
За мен по-важно е едно:
все българи сме ние
и тъй во веки и веков ще бъде!

Гоце
Очите ни да ослепеят,
езикът ни да онемее,
дори сърцата да изтръгна –
ще бъдем българи докато свят светува!

Но наште цели и идеи
и наште средства за борба
остават помежду си
непримирими и различни!”

Както и следния монолог на Гоце Делчев:

“Гоце
Жално…
Но какво да се направи,
като сме си българи
и от столетия дори
все една и съща болест ни мори –
да се цепим и делим?


Дали веднъж ще осъмне оня миг желан,
когато тук, сред този горестен Балкан,
ще секнат кърви да текат
от българските рани?

Дали веднъж ще млъкнат робства и тъми
и тези български ограбени земи
след кървав и разделен път
в едно па бъдат сбрани?


Кой ще обедини
на българите племето
и изведе към мирно щастие Родината?”

През 1981 година в София издава и своята автобиографична книга “Кръвта вода не става“:

В нея пише, че:

—> Гоце Делчев е начело на Българските македоно-одрински революционни комитети – организация на българското население в Македония и Одринско, която по-късно ще се преименува във ТМОРО и ВМОРО:

—> Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и другите ръководители на ВМОРО и създатели на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година са били българи с определено българско национално съзнание:

—> Българските учители в Македония и същевременно лидери на ВМОРО Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и др. са си служили с българския език. Така например според Венко Марковски „Езикът на апостола на революционното движение Гоце Делчев е изключително богат и пределно точен литературен български език.

—> Венко Марковски цитира спомените на най-добрията приятел на Гоце – поетът и ВМОРО революционер Пейо Яворов, който си спомня как войводата Делчев е казвал, че „Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията…“. Въпреки това според Венко Марковски Гоце Делчев е бил далновиден политик и е съчетавал националноосвободителната борба на българите от Македония и Одринско с интернационализма.“


26) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

На 03.07.2012 г. той дава интервю озаглавено “Интервју – Делчев и Александров не се споредуваат” за македонския вестник “Утрински весник“. В него македонистът Катарджиев след повече от 70 години сърбо-македонистка пропаганда и лъжи във югославска Македония на два пъти се изпуска и чистосърдечно си признава, че Гоце Делчев се е чувствал българин:

“Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин…”

“– Сакате да кажате дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин?
– Да.”


27) Денко Малески от Скопие, Вардарска Македония е политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония (1991 – 1993) и постоянен представител на Република Македония в ООН (1993 – 1997).

В интервю за журналиста Георги Коритаров дадено за българската Телевизия Европа от 28 април 2020 година Денко Малевски прави следното признание за Гоце Делчев:

„Георги Коритаров:
– Гоце Делчев защо се превърна в такъв предмет на спор след като самият той се е самоопределял като българин?

Денко Малевски:
Тоа е точно, той се е определял како българин, тоа е така, не може да се порекне неговото българско национално чувство, се разбира.“


28) Стево Пендаровски от Скопие, Вардарска Македония е политолог и пети президент на Северна Македония.

В интервю за предаването „360 Степени“ от 21.6.2019 г., ТВ Алсат президентът на Северна Македония Пендаровски изтърсва няколко лъжи за Гоце Делчев, но и чистосърдечно си признава, че войводата се е самоопределял за българин:

„Значи, неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин.“


29) Гале Галев от с. Съчево, Струмишко, Вардарска Македония е юрист, университетски професор и политик от Северна Македония. В кариерата си е бил декан на Правния факултет на Скопския университет, заместник-ректор на Скопския университет и министър на образованието на Р. Македония.

В своята статия озаглавена „Дали има народ понесреќен од македонскиот?“, в нейната втора част озаглавена „Политичко-историски фељтон: Чиј е Гоце Делчев (2)“ от 26.09.2019, онлайн портал „Нова Македониjа“ сърбо-македонистът Галев всеячески се опитва да изкара и Гоце Делчев македонист, но покрай всчко това несретникът Галев признава, че Делчев е имал българско народностно чувство:

„Овде со право може да се постави прашањето, што, во овој случај, било преовладувачко Делчев да се издигне толку високо во свеста, пред сѐ, на својот народ, разбран во негова смисла на поимање на тој народ. Ако во барањето на одговорот на ова прашање појдеме само од неговото народносно чувство (бугарското) тогаш тешко би можело да се прифати дека, ете, сета слава што му се припишува на Делчев произлегува токму од ваквото негово чувство на припадност, па поради тоа тој во историите на двете држави треба да биде приопштен како бугарски револуционер, кој, како што вели бугарската страна, „се борел за ослободување на Македонија“.“


30) Македонската патриотична организация (МПО) е политическа организация, основана в САЩ през 1922 г. от емигранти от Егейска Македония. МПО е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време и в Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.

На 2 септември 1948 година в редакторска статия на официалния орган на МПО – вестник „Македонска Трибуна“ е публикувана статията Поне за Гоце не говорете!” (год. 22, бр. 1124, Индианаполис, САЩ,).

В нея Македонска патриотична организация критикува Владимир Поптомов от Белица (Пиринска Македония) – един от водачите на БКП и ВМРО (обединена). Поптомов е един от основните противници на предаването на Пиринска Македония на Югославия и насилствено налаганата македонистка „културна автономия“ в областта в 1946 – 1948 година. Това не пречи на МПО силно да го критикува, че късно се е сетил, че сърбоманите-македонисти искат да унищожат българщината в Пиринска Македония и че БКП са извършили предателство като се предали костите на Гоце Делчев на югославските комунисти. За МПО Гоце Делчев е “честен борец паднал за българщината в Македония”:

“Днешните македонски ръководители, изпълнявайки заповедите на ръководителите от Белград, искат да превърнат Вардарска Македония в една страна, където да господствува тесногръдият национализъм и шовинизъм, където Гоце Делчев и Яне Сандански (Б. Р. – къде останаха Груев, Тошев, Матов, Сарафов, Лаз. п. Трайков, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Георги Сугарев, Христо Узунов и десетки други честни борци паднали за българщината в Македония) всички ръководители на Илинденското въстание, ако беха живи сега, щеха да ги обявят за великобългарски шовинисти, не за друго, а за това, че не знаят да говорят и пишат на друг език освен български. Македонското население от Пиринския край не иска да се дели от своите български братя, от българския народ.

Защо Поптомов мълчеше преди, а сега казва тези неща? Верно е че тайфата около Влахов и Колишевски щеше да нарече Делчева, ако беше жив, великобългарски шовинист, тъй както е верно, че поптомовци и калайджиевци наричат днес Иван Михайлов, великобългарски шовинист, защото и той не се отрича от българския си език и брани българщината по всички фронтове. Но щом Поптомов е знаел това, защо тогава той участвува в съзаклятието, в грозното предателство, и изпрати и предаде светите кости на Делчев тъкно на ония срещу които днес бълва огън и жупел? Македония никога нема да прости, верваме ние, това най-позорно престъпление в историята на нашия народ.

Бедният Гоце! Действително, ако беше жив в своя ураганен гнев той не само щеше да обругае Влаховци и Колишевски, но щеше да тури в дън-земя и онези, които смутиха покоя му в Илинденската организация като взеха насилствено костите му и ги продадоха на сърбоманите. Не ги е срам! Мълчете, поне вие за Гоце Делчев сега немате никакво право да говорите!”


31) Лазар Томов от с. Годлево, Разложко, Пиринска Македония е български общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, също така и активен деец на Илинденската организация.

През 1943 година по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев българската държава заедно с Илинденската организация организират поклонение на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, Серско, което по това време се намира под българска власт.

В пътепис озаглавен “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев“, публикуван в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година ВМОРО революционера от град Битоля Кирил Совичанов описва поклонението, който той извършва заедно с 93-ма илинденци и бивши учители. Сред тях е и Лазар Томов, който произнася реч сред множеството в град Серес излязло да посрещне поклониците:

“Драги Илинденци, братя българи,

Ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.”

В окръжно №360 на Илинденската организация публикувано в органа ѝ – списание „Илюстрация Илинден“, год. XIV, книга 3 (133), София, 1942 година председателя на организацията Лазар Томов пише следното:

„На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.“

В статията си “Гоце Делчев, апостолът на свободата. По случай 40 годишнината от смъртта му”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година пише следното:

“В неравна борба с врага Гоце падна, но делото му още повече се възвиси. С неговата смърт духът на борческия бълг[арски] народ нарастна, и с несъкрушима сила се прояви едва 3 месеца след това.
(…) Македонският българин употреби гигантски усилия, за да се сдобие със скъпата свобода на своята родина, идеалът му се постигна заедно с разгромлението на враговете.
Делото на Гоце не угасва, и многобройните му приятели и последователи не престанаха да творят сила и мощ за устояване интересите на всички българи.

“Вечна слава на великия апостол на македонската революция Гоце Делчев, който падна убит за свободата на целокупния български народ. Да пребъде делото му във вековете.”


32) Кирил Христов Совичанов от Битоля, Вардарска Македония е просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация в България. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов.

В споменатия вече пътепис “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев“, сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, кн. 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г. Совичанов описва поклонението, който той извършва заедно с 93-ма илинденци и бивши учители.

Совичанов пише:

„Който за България умре, – бе казал великият Левски – той вечно с България ще живее“, а Ботев изрече: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее. Падна в бой за свобода, затова и не умира и
Земя и небо, звер и природа
И певци песни нему ще пеят –
Вечно, до като на света България светува.“

Совичанов описва трогателната сцена разиграла се на лобното място на Гоце, където живите му сестри започват да го оплакват 40 години след смъртта му. ВМОРО революционера от Битоля след това призовава Господ Бог да всели подвига на Гоце Делчев в „душата на българската младеж, да тръгне тя по неговите стъпки…“. След това описва и надписа на паметната плоча поставена от Илинденци на няколко метра от лобното място на Гоце:

“В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията:

Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода, Димитър Гощанов от с. Крушово – войвода, Стефчо Ив. Духов от с. Търлис – четник, Стоян П. Захариев от с. Баница – революционер, Димитър Палянков от с. Броди – революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!
гр. Сер 3. V. 1943 г.”

Накрая ВМОРО революционерът от Битоля Кирил Совичанов свидетелства за два малко известни факта: българската администрация в Македония поставя за български кметове на гр. Куманово и гр. Демир-Хисар племенниците на Гоце Делчев: съответно Милан Антонов и Александър Антонов. Кумановски кмет Милан Антонов изразил „своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.“


33) Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско, Вардарска Македония е легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО.

През 1961 година по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио по случай 58 години от Илинденското въстание той изнася говор.

В речта си, произнесена няколко месеца преди смъртта си големият революционер си спомня за своите мъртви другари Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев и др. След това изразява искреното си възмущение от македонистите, които отричат българската народност на тези продължители на делото на Ботев и Левски.

“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Чуйте целия говор:

Транскрибиран целия говор може да прочетете тук.


34) Любен Топчев от Струмица, Вардарска Македония e емигрантски деец на МПО в Бразилия и Америка, брат на Стефан Топчев – един от пете убити от УДБА Струмишки студенти.

В свой Фейсбук пост от 28 септември 2020 година Любен Топчев коментира претенциите на македонистите, които искат да изкарат Гоце Делчев всичко друго, но не и това, което е бил – българин от Македония.

“Поводом споро со ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ јас просто неможам да разберам дали Гоце неје роден од мајка или је бес род .

!) Гоце Делчев никаде неје одрекол дека неје Бугарин

2) Крстан со сведочанство като Бугаеин си име Гоце.

3) Е един од прерожбениците кој участва во создаването на единствената организација која војува В.М Р.Б.О. Која војува прво за Аутономија на Македонија и Тракија. и по касни после убисвото на Гоце и идването на Тодор Александров со подновуването на В.М.Р.О. е чиста борбата со новите принципи на В.М.Р.О./за војуване за државјанство со јасна и определена цел извојуване своја засебна држава ( МАКЕДОНИЈА за сички НАРОДНОСТИ кој ЖИВЕЈАТ Македонија бес разлика на националнос вера и пол. Но неоспорим факт је дека се борил за Македониј исто така неуспорим факт дека је Бугараин.во које негледам да има некоја грешка кешкин даје имало и неколко Грака или Срби јас мислам дека немаше да има грешка..но такво нешто нема.имаш само проблеми од них”


35) Тодор Попадамов от Прилеп, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски революционен комитет на организацията, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и български учител.

Тодор Попадамов (вторият от ляво на дясно) по време на честванията за 100 години българско училище в Прилеп, 1943 година

През 1943 г. по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев българската държава организира тържества. Списанието на бившите македоно-одрински революционери и участници в Илинденско-Преображенското въстание “Илюстрация Илинден” публикува редица телеграми изпратени от македонски дейци и български общественици по повод събитието. Една от телеграмите е и на Тодор Попадамов:

“(До) Ком.[итет] по отпразднуване паметта на Гоце Делчев – Сер

Прекланяме се пред светлата памет на Гоцета и всички Серчани паднали за свободата на Българския народ. Вечна да бъде паметта им.”

Източник: “Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година


36) Крум Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония е ВМОРО революционер и ръководител на околийския революционен комитет в Лозенград (Одринска Тракия).

В спомената вече статия “Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година се намира следната телеграма от Прокопов:

“(До) Предс. ком. Гоце Делчев – София

Гордей се Алиботуш, лъчезарна пирамида, що сочи пътя на всемира. Поклон пред бойния ти стан и пещерите вековни, гдето древни витези и апостоли чутовни ковеха съдбините народни. Не е достоен българин този, който не чувствува и не съхранява в сърдцето си образа и делото на великия апостол революционер втория български Левски – Гоце Делчев.”


37) Анастас Лозанчев от Битоля, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, основател на революционната мрежа на организацията в Битолско, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание.

В своята телеграма по случай Гоцевите тържества (“Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) пише следното:

“Поздравявам другарите илинденци скърбящ, че съм възпрепятствуван от немощи и не мога да се поклоня заедно с вас на гроба на безсмъртния Гоце, най-великия македонски революционер. Гоцевият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и обедини България с Гоцевото родно место и ония на Христо Матов, Лазо поп Трайков и Чакаларов, с полето на дейността на Марко Лерински и Лука Иванов, с най-красивия град на света и с българските светини Св. Иван Бигорски, Св. Наум и Пречиста на Козма Пречистански, Софрони и Дякон Йосиф. Велик Бог. Вервайте и това ще бъде. Илинденци, бъдете здрави!”


38) Илия Ращанов от Велес, Вардарска Македония е български учител и ВМОРО революционер, ръководител на Серския революционен комитет на организацията и член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание.

В своята телеграма по случай Гоцевите тържества (“Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) казва за Гоце Делчев и неговите другари следното:

“Поклон пред паметта на великия син на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно движение. Слава и чест на бунтарите мои другари – Димитър Гущанов, Ников, Лука поп Теофилов и плеада революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите другари револ.[юционери].”


39) Лазар Плавев от Велес, Вардарска Македония е ВМОРО войвода във Велешко, основател на македоно-одрински дружества в Аржентина, член на ВМРО (Обединена) и председател на Илинденската организация в Скопие.

В своята телеграма по случай Гоцевите тържества (“Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) пише:

“Илинденци от Скопие изпращат най-сърдечен поздрав на другарите илинденци от Сер и се прекланят пред скъпата памет на безсмъртния Гоце и неговите верни другари загинали за народна свобода и българско име.


40) Петър Манджуков от с. Мирковци, Скопско, Вардарска Македония е ВМОРО и ВМОК революционер и анархист. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група.

Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж. Българските анархисти и близки на автора получават 20 ксерокопия от оригиналния ръкопис. По едно от тях е съставено и най-пълното досега издание на спомените озаглавени Предвестници на бурята. Спомени, София, 2013 г., издание на Федерация на анархистите в България:

На стр. 230 от спомените си Петър Манджуков, който е бил в четата на Гоце Делчев свидетелства, че за българския учител и кандидат за български офицер – Гоце Делчев не е имало разлика между българи и македонци:

„Но тоя е пътят за освобождението на народите от чуждо иго – казваше Делчев. По него са вървели гърците, сърбите, част от нас българите. По тоя път трябва да вървим и ние, македонците, за да се освободим от турците.“


41) Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина е организация на студенти от Македония. Създадена е през 1925 година в Лайпциг като има клонове във Виена, Мюнхен, Будапеща, Женева, Брюксел, Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. Организацията защитава правата на македонските българи останали под властта на Югославия и Гърция след Първата световна война.

Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина издава множество пропагандни картички, една от които е следната: с лика на Гоце Делчев и цитата на Симеон Радев от Ресен, лично заклет за член на ТМОРО на 16 годишна възраст от войводата Делчев:

“Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.


42) Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония е околийски ВМОРО войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. Има големи заслуги за запазване костите на Гоце Делчев.

В статията “Последните дни на Гоце“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. I, книга 3, София, юли 1927 г. П. Чернопеев предава записките на Михаил Чаков, в които са описани последните дни на Гоце Делчев, дни които са “най-голямата трагедия на българското племе в Македония”:

“На 20 април 1903 год. моята чета и тая на Гощанова, всичко 14 души заминахме за с. Баница да посрещнем Делчева, който пристигаше от Солун, уви, за лобното си место. Щом се настанихме в определената къща, влезна Гоце, поздрави ни с добре дошли и продължи: “Разиграхме шишоките шалвари на солунските ханъми; така ще раздрусаме из основи гнилата Отоманска империя” и понеже между нас се намираха неколко външни лица, той отсече: “Подробностите ще ви разкажа другиден, на Гергьоевден в Ловчанската курия”. Той не дочака това. Смъртта вече дебнеше по стъпките му. Предателска ръка бе извършила своето. Черни облаци се виеха над Баница и предвещаваха буря. С пукването на зората, на другия ден, 21 април, извикания от Серес аскер бе обградил от всекъде селото и почна развязката на трагедията, най-големата, може би, която е преживявало българското племе в Македония.


43) Блаже Ристовски (1931-2018) от с. Гърниково, Тиквешко, Вардарска Македония е македонистки учен и общественик, академик, македонист, дългогодишен директор на Института за фолклор “Марко Цепенков” на Социалистичка република Македония. Известен е с множество фалшификации, които извършва върху историята на македонските българи.

В донос от 1974 година директорът на УДБА за Социалистичка Република Македониjа Иван Бабамовски съобщава за един разговор на агент “Нико” и Блаже Ристовски (тогава директор на Института по фолклор “Марко Цепенков“).

В доноса става ясно, че Блаже Ристовски отишъл да си вземе хонорара от агент Нико за написването на книга за Марко Цепенков. Агент Нико му казал, че някои работи в книгата на Ристовски го „бунат“ (притесняват), а именно, че там пишело „Прилепчани са българи“. Ристовски се защитил като обяснил, че „Нито со един збор никъде Цепенков не се представил като македонец“. Това обаче не било пречка да го представят като заслужен деец на Македония.

След това Ристовски направил сравнение с Гоце Делчев, който „загинал за свободата на Македония, но никъде не се писал македонец, а българин“. Ристовски продължил да обяснява, че „Никой от македонските преродбеници (възрожденци) не говори, че е македонец“. Ристовски (явно с досада) му обяснил на агент Нико, че вече се е наслушал на подобни дискусии, ама за това „немало гайле“.

Ristovski napravil komparacija so Goce Delčev koj zaginal za sloboda na Makedonija, a nikade ne se pišal Makedonec, tuku Bugarin.

Целият донос на УДБА в оригинал от 1974 година.


44) Катерина Колозова от Скопие, Вардарска Македония е македонска философка, феминистка и професорка.

В предаването Свободна зона с Георги Коритаров по Телевизия Европа от 3-ти ноември 2020 година Колозова признава, че Гоце Делчев се е декларирал (самоопределял) като българин:

„Има една точка, за коя може и мора да се согласиме дека е точна. Например не е спорно дека Делчев се декларирал како бугарин. Тоа не е спорно. Фактите го говорат, и документите го говорат тоа. Интерпретациата почнува от точката на поставуванье прашане што значи тоа за нашата история, што значи тоа за българската история?“

Видео:


45) Народната федеративна партия (българска секция) е българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на ВМОРО. Създатели на партията са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Чудомир Кантарджиев и др. Те започват да издават и свой вестник – официалния орган на партията наречен „Народна воля“ и излизал в Солун в периода 1909 – 1910.

В брой 19, год. I, от 25 април 1909 г. излиза и статията „Гоце Делчев“. В нея Яне Сандански и неговите съмишленици от левицата във ВМОРО казват следното за организатора на македоно-одринската революция Гоце Делчев:

Българското население в Македония и Одринско… поставено в невъзможни условия на съществуване и развитие, трябваше да организира и да поведе борба на живот или смърт. В тази мъчителна и неравна борба българският народ в Македония прояви рядка издръжливост… Той даде неизброима плеяда от скромни работници, пропити със светъл идеализъм… Този между тях който най-добре въплощаваше в себе си народните тежнения… – бе Гоце Делчев.“


46) Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония е виден български революционер, костурски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Под псевдонима Шкендер-бей на 6 май 1923 г. във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. III, бр. 18, Киселинчев публикува един гръцки рапорт, в който гърците описват дейността на Гоце Делчев в Егейска Македония. Според гърците българите в Македония сa били активизирали бунтовната си дейност, а техен организатор бил Гоце Делчев:

Действията на българите напоследък са извънредно усилени, приготовляват се трескаво с намерение да обявят повсеместно възстание в Македония. От всякъде продължава внасянето на оръжие и военни припаси, което се раздава на местните жители. […] Напоследък в нашият район – в североизточната част на Македония, се е появил некой си Делчев, който се крие зад гръцкото име Ахилевс, последният не е разбойник, а високо интелегентен и образован човек, който заобикаляйки селата раздава пушки на селяните и същевременно ги организира по един завиден начин.”


47) Григор Михаилов от Тетово, Вардарска Македония – участник в Илинденско-Преображенското въстание, родом от град Тетово, където е основен организатор на ВМОРО.

В книга 9–10 (49–50) от септември–октомври 1933 г. на сп. “Илюстрация Илинден” офицерът от Българската армия и деец на македонската емиграция в България – Стамат Стаматов от Дебърско предава спомените на Григор Михаилов за основаването на комитет на ВМОРО в град Тетово.

От спомените озаглавени Основаването на местен революционен комитет гр. Тетово (По спомените на Григор Михаилов)” става ясно, че комитетът е основан с помощта на Гоце Делчев, който бил доста подозрителен и предпазлив дали човекът на който се поверява организационната работа в града да не би да не е българин:

„Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, защото облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При разговора, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше зет. Тогава чак разбраха, че съм българин. Вечерта бех представен на Гоце Делчев, у когото също се яви едно съмнение, обаче, след уверенията, дадени от зет ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева…“


48) Драги Георгиев от Струмица, Вардарска Македония – македонистки историк (историчар), османист, директор на Института за национална история, член на Академията на науките и изкуствата на Република Северна Македония и съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония.

Македонистът Драги Мултиперспективността с признание, че нема бегане от факта, че Гоце Делчев се е самоопределял за българин и част от българското племе:


49) Даут Саади Леви от Солун, Егейска Македония – главен редактор на солунския вестник “Journal de Salonique“, изтъкнат османски служител и дългогодишен глава на солунската еврейска общност.

В кратка редакторска статия на Journal de Salonique” от 2 януари 1905 г. Даут Саади Леви съобщава за убийството на предателите на Гоце Делчев в село Баница от българската чета на Георги Радев Бродалията. От статията става ясно, че предателите са четирима българи от село Баница, Серско, до техните трупове е оставена бележка на български език, че те са убити заради предателството на Делчев, като телата им са били намерени върху гроба и на мястото къде е падналбългарския войвода“ Делчев.

“Населението на Баница, село намиращо се на 4 часа разстояние от Серес (Сѣр), е открило на една стръмна скала, труповете на двама старци и на двама млади българи. Това ужасяващо откритие е развълнувало малкото село.

Властите веднага са информирани и са изпратили една съдебна комисия да разследва. Близо до телата на двамата старци е намерено писмо, написано на български език, в което пише: “ Хората, които предадоха Делчев през 1903 г, вече платиха за кръвта на войводата.”

Двамата старци са били пренесени в жертва точно върху гроба на Делчев, а другите двама са били обезобразени на местото, на което българския войвода е паднал от куршумите на (османския) отряд.

Войските, които се намират около Баница активно претърсват района за да открият авторите на това дръзко престъпление.”


50) Туше Делииванов от Кукуш, Егейска Македония – виден български революционер, председател на Околийския революционен комитет на ВМОРО в Кукуш и задграничен представител на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. и един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция).

През 1933 г. Кукушкото благотворително братство издава вестник “Гоцев Лист” в памет на тридесетгодишнината от геройската смърт на сърцето на ВМОРО – Гоце Делчев. Изданието съдържа статии от кукушани и съратници на Гоце сред които е и Туше Делииванов – лично заклет за член на БМОРК от войводата Делчев през 1894 година в Щип.

В статията Гоце Делчев. Повърхностни спомени“, Делииванов пише, че е „най-верната и сполучлива характеристика за Гоце Делчев“ е тази дадена му от големият дипломат, писател, историк, публицист и ВМОРО революционер (заклет лично от Делчев на 16 годишна възраст) Симеон Радев от град Ресен:

“Щъ свърша с характеристиката, която ни дава за него Симеон Радев (Великите сенки – 1922), и която намирам за най-сполучлива и верна:

Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.


51) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония – журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар”.

В статията си “Дамян Груев и Гоце Делчев“, публикувана в сп. “Отец Паисий“, год. XI, книга 6, София, 1938 година Кръстьо Велянов твърди, че Гоце Делчев и Даме Груев са продължители на делото на Васил Левски и Христо Ботев като тяхното дело е „продължение от борбата за освобождение на всички кътове от българското отечество“ – в случая Македония и Одринска Тракия.

“Сред освободителните борби на българския народ съответно место ще заемат и усилията и жертвите на българите в Македония и Одринско. Вътрешната македоно-одринска революционна организация е израз на неотразимия стремеж на тези българи да извоюват свободата си. Техната организация е продължение от делото на Левски, Ботйова и другите български апостоли, които поставиха начало на революционната борба за освобождението на българския народ.”

“Груев и Делчев са действували при много по-благоприятни условия, отколкото Левски и Ботйов, които е требвало да събуждат от робска дремка цел народ, които е трябвало да разорават целина и да посеват бавно, сред непреодолими пречки, семето на бунта. Техното дело е дело на първоучители.

Груев и Делчев са техни ученици. Те тръгват от там, до дето са стигнали Левски и Ботйов, и продължават по-нататък. Затова революционната борба в Македония и Одринско е продължение от борбата за освобождение на всички кътове от българското отечество.

52) Мицо Андонов от Кукуш, Егейска Македония – виден български театрален деец, публицист и анархист, племенник на Гоце Делчев (син на сестрата на Делчев – Катерина (Тина) Делчева – Андонова).

Писателят Ламар, художникът Илия Бешков и публицистът Мицо Андонов

В своите “Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.” публикувани в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали”, София, 1978 година пише, че в неговия роден град Кукуш е имало само българи и турци и че според сестрата на Гоце Делчев – Катерина Делчева нейния брат Гоце се е борил за българщината.

В Кукуш имаше само българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в отделна турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше само един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 г. целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По вероизповедание 3/4, ако не и повече беха православни. Католиците беха малко.“

„В семейството на Гоце Делчев, както и сред кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо различно от българския народ и език. Питах майка си: защо се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? – “Бориха се за българщината”, ми казваше тя.”

53) Милан Гоцев Антонов от Кукуш, Егейска Македония – син на Тина Делчева – Андонова, сестра на Гоце Делчев. Завършва Трета мъжка гимназия в София, а след това Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Работил е като съдебен кандидат и чиновник в различни министерства и ведомства.

В своите Спомени на Милан Антонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.”, публикувано в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали“, София, 1978 година казва следното за своя вуйчо Гоце Делчев:

“Моята майка по възраст е след тета Руша. Ние, братовчедите по майчина линия, много се обичахме, когато сме се събирали, разказвали сме си и сме тачели паметта на вуйко Гоце. В съзнанието на майка и тетите вуйко е бил пример за служба на народа, интернационалист и български патриот.

54) Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония – кукушки войвода на ВМОРО.

В своите спомени озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” Станиш Накев свидетелства, как водача на „българска чета“ Гоце Делчев, обяснявал на „български език“ на един македонски грък, че гоцевите „български комити“ се борят за свободна Македония, където „македонския народ – българи, сърби и гърци“ ще бъдат равноправни:

“…И там дойде един доста интелигентен търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък искал да се срещне с българска чета, коя и да е, само да види българи комити. Ние му казахме да дойде и дойде при нас. След ръкуването почнахме интимен преговор. Делчев говори по български, аз му превеждам на турски, защото гъркът не знаеше нито една дума български.
Делчев казва: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, защото ето един пример: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат роби. . . По-добре ние, македонският народ, да си бъдем отделно, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички. . .”Гъркът беше много благодарен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”

55) Петър Стойков от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония – български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, който в своето списание “Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)”, брой 3, София, 1903 г. твърди, че „Делчев е роден в гр. Кукуш (Македония) през 1871 година от православни родители българи.


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 6,469 Прочетена,  3 Видяна днес

Privacy Policy