Оригинални цитати за войводата Гоце Делчев от македонски дейци, общественици, революционери, както и от съвременни личности.

1. Македонският историк Александар Стојановски публикува в Скопие през 1992 година сборника „Турски документи за убийството на Гоце Делчев“. В един от документите се говори за бунтовната обсебеност на българите в Серско, подклаждана от Гоце Делчев:


2. Роденият в Охрид Климент Кузманов Шапкарев (1875-1949, Битоля) е просветен деец и ВМОРО революционер. Син е на видния охридски етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. Климент Шапкарев учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев.

На 6-ти май 1934 г. той държи сказка на Гоцевото утро, дадено от Пловдивското македонско благотворително дружество “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като брошура по единодушното желание на присъстващите на това утро.

На последната страница 15 Климент Шапкарев свършва сказката си за своя приятел Гоце Делчев така:

Оригинален източник “Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 година


3. Още един интересен документ от сборника на македонският историк Александар Стојановски „Турски документи за убийството на Гоце Делчев“, Скопие, 1992 г. Гоце Делчев инструктирал македонското население да не ходи при османските власти, а при българските учители из Македония.


4. Кирил Хаджидинев е роден в град Дойран в края на XIX век. На базата на спомените си от дете, на спомените на неговите родителите и близки, както и на дойрански революционери и учени и общественици писали за Дойран, той издава през 1960 г. книгата “Дойран. Разцветът и гибелта на един град“:

На страница 24-25 пише и за една случка свързана с Гоце Делчев:

“Дойранската революционна организация, общо взето, не взе голямо участие в Илинденското въстание, тъй като в града и околията имаше компактен турски елемент. Обаче Дойран и Дойранско имаха много голямо значение като сигурен канал за преминаване на чети и куриери от Струмишко към Кукушко и Гевгелийско. Езерото и блатата, а особено близостта на Беласица, твърде много спомагаха в това отношение. Гоце Делчев и Даме Груев при различни случаи няколко пъти минаха през Дойран.

Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома. Една сутрин той седеше въз миндера на откритата сбфа на нашата къща, която гледаше към двора на намиращото се в съседство околийско управление. Там в този момент стоеше милязъмът (жандармерийски офицер) Исмаил ефенди и даваше някакви нареждания на заптиетата. По това време турците под дърво и камък търсеха Гоце Делчев-Крилатия дявол (Канатлъшей-тан), както го наричаха. Милязъмът, като видя гостенина и майка ми, поднасяща му кафе, се загледа в тях и викна: „Хаджийке! Гостенин ли имате?” Майка ми прибледня. Чинията с кафето затрепера в ръката й. По лицето на Делчев обаче не трепна нито един мускул. Той спокойно отправи с ръка едно темане (поздрав) към турчина и пое кафето. Тази случка дълго се коментираше у нас. И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин-случката с Левски в бръснарницата.”


5. Димитър Чкатров, роден през 1902 г. в град Прилеп, е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

В статията си “Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт“, публикувана във в-к “Вестник на вестниците”, бр. 149, София, 2 май 1943 година пише следното:

Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само неколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация, която бе принудена да грабне ножа и пушката за защита на потъпканата народна правда.

На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.” 

Към цитати №6 до 10 от македонски дейци за Гоце Делчев.

Privacy Policy