Избери тема

ВМОРО е създадена като организация от българи от Македония – самите създатели се самоопределят като такива в своите спомени и статии (има ги на www.strumski.com в оригинал). През годините в тази организация членуват почти изцяло само българи и малко на брой власи. В самия първи документиран устав на организацията, устав написан от Гоце Делчев и Гьорче Петров си е записано именно това – че членове могат да бъдат само българи и организацията е създадена за да защитава българите в Македония и Одринска Тракия – с други думи ВМОРО се заражда и започва съществуването си като българска организация.

Този исторически факт е изключително неприятен за македонизма – след 1945 г., когато се създава официалната македонистка история в югославска комунистическа Македониjа, ВМОРО на Гоце Делчев и Даме Груев е определена за организация на „етничките македонци“. Съответно всякакви документи, спомени, книги, писма и т.н. на ВМОРО дейците, в които се вижда техния български произход са или пренебрегвани или яростно отричани от македонизма.

Може би най-яростно македонистите отричат този документ: първия запазен устав на организацията носещa името „Български македоно-одрински революционни комитети“ (БМОРК):

Както споменахме вече, в устава пише, че организацията е създадена за защита на българското население в Македония и Одринско и членове могат да бъдат само българи, което прави тази организация българска националистическа такава:

Повече от очевидно е, че тези факти бодат македонистите и разрушават македонисткия наратив за „ВМОРО создадена од етнички македонци за заштита на етнички македонци“.

За да престанат македонистите да „спорят“ (а дано, ама надали…) и по-скоро, за да видят съвременните македонци, че македонисткото отричане на исторически факти е смешно и безполезно във века на интернет и свободния достъп до информация създаваме тази статия тук: в „Македонски дейци и съвременни македонисти за първото документирано име и устав на ВМОРО“ ще публикуваме именно това: не само македонски исторически личности, но и съвременни македонски общественици и дори македонисти, които признават и говорят за първото име на ВМОРО – зародилата се като българска националистическа организация „Български македоно-одрински революционни комитети“:

1) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония:

македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

В интервю озаглавено Верувам во националниот имунитет на македонецот”, списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година Иван Катарджиев казва за първото име на ВМОРО:

“Јас ќе ви кажам нешто за што знам дека денес ќе наиде на противење. Првото име на македонска ослободителна организација било „Б’лгаро-македоноодрински револуционерни комитети“. Тоа го објавив уште во 1965 година и оттогаш наваму овде тоа се оспорува, во Бугарија се прифаќа. Нема никаква валидна документација што би можела да го оспори тоа сознание.”

Същото признания македонистът Катарджиев ще повтори и в предаването “Во Центар“, емисия “Каде оди Македонија“, Скопие, 11 март 2011 година:

Транскрипция:

Катарджиев: „Тука нема никакви дилеми. Денеска ние имаме документи. Аз за свое време, за таа работа аз написах текст 1965 година и той е обявен во гласникот за институтот за национална история и за него немаше никаков приговор и той е първата информация въобщо обявено в историографията на територията на Македония, па ако сакате и на терияторията на България во коя се говори дека първото име документирано на македонската национална революционна организация или на ВМОРО или на ТМОРО е Българо македоно-одринска революционерна организация.“


2) Ванчо Георгиев от с. Ново Конярево, Струмишко, Вардарска Македония:

Историк (историчар) от Северна Македония, професор от Скопския университет, член на смесената българо-македонска комисия за исторически и образователни въпроси и струмишки селянин.

Публикувайки първият запазен устав и правилник на ВМРО, която по това време носи името Български македоно-одрински революционни комитети Ванчо Георгиев става поредният македонистки историчар, който признава, че ВМРО се заражда като българска националистическа организиция, в която членове могат да бъдат само българите от Македония и Одринска Тракия.

Източник: “Устав и Правилник на Бугарските Македоно – Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]“, публикувано във “ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи“, Матица Македонска – Скопје, 2013 година, автор Ванчо Георгиев

Устав на Бугарските Македоно – Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]
Глава I
Цел
1. Целта на БМОРК е придобиванье полна политичка автономиjа на Македониjа и Одринско.
2. За постиганье на таа цел, тие се должни да го пробудуваат сознанието за самозаштита каj бугарското население во наведените во 1. области (…).

Глава II
Состав и устроjство
1.Член на БМОРК може да биде секоj Бугарин, без разлика на пол, коj што не е компроментиран со ништо нечесно и безкарактерно пред општеството(…).
Глава IV Казни 13. Секоj, што ке се згреши со штета на делото, било тоj работник или не, Бугарин или не Бугарин, се казнува. Казната му се определува од месниот комитет и се извршува во согласнотс со Централниот. 14. Врз основа на овой устав, е изработен подробен внатрешен правилник.”

Правилник на Бугарските Македоно – Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]…“


3) Дарко Митревски от Скопие, Вардарска Македония:

Режисьор от сръбски произход, виден про-сръбски и анти-български настроен македонист, прочул се с анти-българския си филм „Трето полувреме“ създаден по поръчка на про-сръбското македонистко правителство на Никола Груевски с цел влошаване отношенията между България и Македония.

В статията си „Нашиот голем фалсификат (прв дел)“ от 5. 3. 2016 г. Дарко Митревски си признава, че първото име на ВМОРО е „Блгарски македоно-одрински револуционерни комитети“, „Член на БМОРК може да биде всеки блгарин…“ и другите вече известни факти за тази българска организация носела през годините имената ТМОРО, ВМОРО и ВМРО:


4) Дино Кьосев от Кукуш, Егейска Македония:

Общественик, журналист и историк. Член е на БКП и ВМРО (обединена), подкрепящ създаването на нова македонска нация след резолюцията на Коминтерна от 1934 г., но по-късно променил мнението си.

В сборника “Гоце Делчев. Писма и други материали“, София, 1967 година потвърждава, че първото име на ВМОРО е „Български македоно-одрински революционни комитети“ и че член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол…“. Точно лидер на тази организация става и съгражданина на Дино Кьосев – Гоце Делчев.


5) Константин Пандев (1938-1983) от Неврокоп, Пиринска Македония:

Историк, изследовател на Македоно-одринското революционно движение от края на XIX и началото на XX век.

В статията Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (1893-1903 г.)“, публикуванo в сборник “Свобода и Отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край”, София, 1972 година Костантин Пандев пише за първото документирано име на ВМОРО – „Български македоно–одрински революционни комитети“ (БМОРК), чийто член може да бъде „всеки българин без разлика на пол“, който трябвало да се бори за „свободата на българите в Македония и Одринско“. Според Пандев това име е избрано от основателите на организацията в Солун на втория, Учредителен конгрес от пролетта на 1896 г.:


6) Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония:

ВМОРО и ВМРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, един от основателите на Македонския научен институт, Българското тайно революционно братство, Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО) и на Съюза на българските учители в Отоманската империя.

В статията си “Войните и Македонския въпрос“, публикувана в сп. “Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга IV, София, април 1922 година Георги Баждаров пише за първото име на ВМОРО, в чийто „най-стария, в първия “устав на бълг. Македон.-одр. револ. комитети”“ пишело, че целта е „автономия на Македония и Одринско“, като за да се постигне тази цел трябвало да се събужда „съзнанието на самозащита у българското население“ в двете области и че „членове на Организацията можеха да бъдат само българи“:


7) Спиро Гулабчев от Лерин, Егейска Македония:

Общественик, публицист, издател, основател на българския вариант на народничеството – сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.

Около 1904 г. Спиро Гулабчев пише своя никога неиздаван ръкопис озаглавен „Причините, които зародиха револ. организация остават незачекнати; Организацията (ръкопис – II част)“ .В него говори за създаването на ВМОРО в „средата на (18)90-те години“ под името „Български Макед. Одрински Револ. Комитет“.
Според Гулабчев „Тая организация, според своя устав и правилник бе и си остава строго българска националистическа“.
Целите са били следните: „Тя имаше за цел да организира българите в Европейска Турция, та през едно въоръжено всеобщо въстание, да се извоюва свободата на българите в Европейска Турция.“

Гулабчев посочва и клетвата, които всеки нов член е трябвало да положи:

„чл. 15: “Всеки член при постъпването си в Комитета требва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се във верата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско…

“Революционната организация в Европейска Турция намира своето начало към средата на (18)90-те години. Недоволството, което се дължеше на абсолютическия режим, все повече и повече растеше и най-после яви се като необходимост революционен македонски комитет, който си постави за цел да организира това недоволство, появи се известния “Български Макед. Одрински Револ. Комитет”. Тая организация, според своя устав и правилник бе и си остава строго българска националистическа. Тя имаше за цел да организира българите в Европейска Турция, та през едно въоръжено всеобщо въстание, да се извоюва свободата на българите в Европейска Турция.

Тая организация бе строго централистична, всичко се съсредоточаваше в ръцете на Ц.К., при всичко че последния се избираше от окръжните ръководители, Ц.К. назначаваше окръжните ръководители, тези пък назначаваха околийските, а последните – селските. Предвиждаше се пълно подчинение на всеки по-долен чин от по-горния; това особено се отнася за обикновените работници; напр. чл. 19 от “Правилника на Бълг. Македон. – Одр. Револ. Комитети” гласи: “Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано изпълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в местото или другаде”. Но ето как става приемането на нов член в организацията: чл. 14 от същия “Правилник” гласи: “Нови членове се приемат само по препоръка на стар член и с разрешението на председателя”. чл. 15: “Всеки член при постъпването си в Комитета требва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се във верата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му…“


8) Любчо Георгиевски от Щип, Вардарска Македония:

Бившият министър-председател (1998—2002) и вицепрезидент на Р. Македония, бивш председател на днешната анти-българска и про-сръбска партия ВМРО-ДПМНЕ и настоящ председател на ВМРО Народна партия за първото име на историческата ВМОРО:

„ВМОРО е създадена като организация на македонските българи.“

„Първото име на тая организация, от 1896 година до 1902 година е Български македоно-одрински революционен комитет.“


9) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:

Част от своите спомени основателят на ВМОРО д-р Христо Татарчев завършва през месец юли 1934 г. в Торино, Италия. През 2017 г. те са преведени от оригиналния им български език, на който са писани на съвременен македонски и издадени в Скопие под името „Македонската револуционерна организација и д-р Христо Татарчев (помеѓу митот и реалноста)“.

В тях д-р Татарчев си спомня, че в устава на ВМОРО, когато е била създадена организацията, пишело, че член може да бъде „секоj Бугарин, од коjи да е краj“. Причината само българи да могат да членуват в началото на съществуването на ВМОРО било, че „бугарскиот народ беше наjсоодветен и сигурен елемент и при тоа го претставуваше мнозинството во земjата“. Не само, че българите са били най-многобройния елемент (в Македония и Одринско), но и основателите на ВМОРО „произлегуваа од средината на бугарскиот народ“:

“Три суштествени ставови се најдоа во уставот на Револуционерната организација: цел, состав и средства. Како цел, како што е кажано погоре, се прифати автономијата на Македонија, а како член на Организацијата се допушти секој Бугарин, од кој и да е крај, да може да биде член на организацијата, откако ке се покрсти според воспоставената формула – клетва пред евангелие и кама како симбол на одговорност пред Бога и татковината, и тоа по убедување, но не и против својата волја. Тоа решение да се примаат за членови на Организацијата само Бугари ни се диктираше от суштината и карактерот на заговорот, поради што во прво време требаше да се врбуваат членови од оние средини кои беа најугнетени, интелектуално и морално издигнати, цврсти и издржливи по карактер. Во тој однос бугарскиот народ беше најсоодветен и сигурен елемент и при тоа го претставуваше мнозинството во земјата така што Револуционерната организација можеше да се потпре на него без големи ризици. Најпосле, основачите на конспирацијата произлегуваа од средината на бугарскиот народ, така што тој афинитет им беше и многу природен. Тие не се поколебаа да ги вметнат во Организацијата дури и своите родители, браќа и др. во редовите на заговорот….”


10) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:

Роденият в Скопие Владислав Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и войвода на ВМОК войвода, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

В своята книга от 1919 г. „Автономна Македония“ той говори за крайната цел на ВМОРО (присъединяване на Македония към България) и споменава, че в началото ВМОРО в своя устав изрично е подчертала, че приема за членове само българи:

„А вътрешната революционна организация първоначално бе приела в своя органически устав специален член, в който изрично се подчертаваше, че за членове се приемат само българи.“


11) Венко Марковски от Скопие, Вардарска Македония:

български и за кратък период македонистки писател. От 1941 година е член на БКП и яростно застава зад подрепяния от българските комунисти македонизъм. През 1945 година участва в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост. Години по-късно заради бруталното преследване на хора с българско самосъзнание в югославска Македония Марковски се отрича от македонизма.

В своята изповед “Кръвта вода не става“, София, 1981 година Марковски пише за първото документирано име на ВМОРО – Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК):

„В такива условия се ражда идеята да се създаде организация, която да възглави борбата за освобождениена Македония и Одринско.В 1893 г. тя е създаденавърху демократични основи като организация преди всичко на българското население в Македония и Одринско. Това се вижда и от самото нейно име – Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), преименувана три години по-късно в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), а след 1905 г. – във Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).“


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 904 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy