Избери тема

Кой точно отрича македонската нациjа и македонскиот jазик? Лошите бугари, както твърдят македонистите или самите македонски дейци? Да разберем.

Разликата между нас – българите от Македония и македонистите, които изповядват сръбската идеология на македонизма е една основна – ние четем книгите, статиите и документите на македонските дейци, докато македонистите не го правят, те предпочитат да четат югославски книги и учебници по история написани след 1945 година.

Но да обърнем малко темата. Към моментът на написването на тази статия – април 2022 г. нещата стоят така:

  1. Република Северна Македония, в която официалната доктрина е сърбо-македонизма се опитва да получи покана за членство в Европейския съюз;
  2. Република България, която е член на ЕС налага Вето на поканата тъй като не е съгласна с унищожаването на българското културно-историческо наследство в Македония, с подменянето на българската национална идентичност на редица македонски дейци и с отричането от страна на македонистите, че тези македонски дейци са писали и говорили на български език;
  3. Македонистките власти обикалят европейските столици и пред чуждите дипломати обясняват как лошите българи им негирали (отричали) „идентитетот“ и македонскиот jaзик; македонистите и дума не обелват за причините, които България сочи като причина за ветото;
  4. По-слабите български дипломати ходят като блудница да гасят пожарите запалени от македонистите из европейските столици, отчаяно опитвайки се да обяснят на збунетите (объркани) европейки дипломати, че България няма проблем със съвременната македонска идентичност, нито с правото македонистите да си наричат езика както пожелаят. България просто иска … е обяснихме вече в точка 2) България какво точно иска, нали така?

Но дори и да сме обяснили това няма значение. Няма значение, защото македонистите знаят, че ако се отвори дебат вътре в Македония, а и в самия ЕС за въпросите от точка 2), които България повдига, македонистите ще загубят. Затова те прибягват до една стара, любима перфидна тактика в манипулацията, тактика, която в психологията е известна като „Синдрома на жертвата“.

Видете ли, те македонистите са „жертва на лошите бугари“, които нон стоп им „негирали jазикот и идентитетот“. Нищо, че отново за 1000-ден път да повторим, за България не е проблем съвременната македонска идентичност, а фалшифицирането и унищожаването на българското културно-историческо наследство в Македония. Македонистите няма да говорят за това, те ще пищят за това колко лоши са българите, как те им негирали всичко, но не им признавали нищо, колко наранени се чувствали македонистите от цялото това отношение на лошите бугари, какви жертви са милите македонисти…

В настоящата статия ще покажем как македонисти използват тази тактика, за да нападат България и откланят вниманието на македонската общественост от истинския проблем описан по-горе в точка 2.

В същото време обаче, понеже казахме – ние македонските българи четем книгите и статиите на македонските дейци, ще ви покажем и че ако някой е отричал през десетилетията македонската нация и език, то това е бил – да, познахте, самите македонски дейци и македонски национални герои! Пореден факт, за който македонистите няма да говорят, защото те са заети да се представят за жертва на лошите бугари…

Под №1 ще поставим македонистката Снежана Веновска – Антевска, която е професор от Института за македонския език „Кръсте Мисирков“. Тя горката ще се жалва със следните патетични слова пред българската телевизия БТВ от 30 юли 2017 г.:

„Много ни наранихте. Не признавате нито езика, не признавате нито нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е достатъчно“.

След това, нейзнайно защо, за да защити своя македонски език и идентичност професорката изброява …български възрожденци от Македония:

„Целият XVIII век е изпълнен с автори, които последователно пишат на македонски език, на македонски диалекти. И в XIX век имаме последователна поява на автори, започвайки от Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Джинот, братята Миладинови, за да стигнем до, да речем, Партений Зографски – една много ключова личност, за да стигнем до Кръсте Мисирков, който по някакъв начин ще го затвори XIX век и ще отвори една нова книга за македонските работи“, посочва Веновска – Антевска.“

За всеки самоуважащ себе си човек, било то от България или Македония, е въпрос на лично достойнство и чест да седне и да прочете трудовете на изброените личности по-горе – сложили сме линкове към оригинални техни статии и книги, остава само да се прочетат и да се види дали въпросните хора са се самоопределяли себе си като българи от Македония или „етнички македонци“ и дали са наричали езика си „македонски“ както твърди госпожата или български – просто ги прочетете и ще ви стане ясно как послъгва Антевска.

Но по-интересното е друго: някак си в редицата на тези възрожденци Антевска забравя да спомене и един друг великан, който е обявен за „познат македонски преродбеник“ – Райко Жинзифов от Велес. На него са кръстени училища и улица в Македония, тъй като е нареден в канона на македонизма за личности придонесли много за етничките македонци и македонскиот jазик.

Основно училище Рајко Жинзифов в Скопие:

ул. Раjko Жинзифов в Скопие:

Та не е много ясно защо в Р. С. Македония почитат толкова Жинзифов след като самият той ОТРИЧА съществуването на отделен македонски народ и твърди, че в Македония, Тракия и (северна) България живеят българи, говорещи единствено и само на български език (помен от македонски език нема). Това се случва на страница 15 от издадената от Жинзифов през 1863 година в Москва “Новобългарска сбирка“:

 Мие, за Българский язик бройме, тоя язик, кой ся говорит по цела Македония, Тракия и България, между говорите на кой има малу разлика, но мие, както и секой Българин не късогледо, не можиме да речиме, що словото ръка или вода е Македонско или Тракийско, а рака, вода е Българско, защото нема Македонци, нема Тракийци като отделни народи, а има само Славяне-Българе, които живеят по речените места, имената на кои, може би, имат си право на землеписанието а не в народността, накъсо да речиме, има един целен народ Български и един язик Български, който как и секой кой му драго другий язик се делит на наречия…“

Сега е момента да попитаме Антевска чувства ли се наранена от Райко Жинзифов? Ще стартира ли кампания да бъде свалено името му от улици и училища в родината й Македония? Пак ли българите са ѝ виновни и нещо ѝ „негирали“ на завалийката? Как така Антевска говори на детето си “лошите бугари негират дека ти етничкото македонче постоиш“, а после праща детето си да върви по улица “Раjко Жинзифов” на училище пак носещо името на Райко Жинзифов, който както разбрахме – негира дека антевското чедо постои? Впрочем, дали тя знае, че Жинзифов не е единственият сред собствените ѝ национални герои, които не признават македонски език и нация? Не знае? Ами да продължим да я просветляваме тогава:

Под №2 ще сложим сърбо-македониста Ристо Никовски от Ресен – дипломат и журналист известен с неистовата си омраза към България и българите, които, да, познахте – винаги са му виновни на сърбомана.

Отваряйки Фейсбук профила на човекът учудил се защо българите пеели песни от Македония озаглавени “Български народни песни” (да, този индивид в няколко свои статии обяснява как българите не трябвало да пеят песни определени от самите македонски фолклористи като български народни песни, защото, видите ли, това били песни на тях – етничките македонци) ще видите интелектуални изстъпления като това:

„Негирањето на македонскиот јазик покажува дека во Бугарија има загрижувачка масовна шизофренија“

В България на Никовски му отричали jазикот и това било шизофрения… Оставяме настрана простотията, която не отива на дипломат от кариерата и да се фокусираме върху това кой точно страда от шизофрения:

Четейки Уикипедия виждаме, че така наречените „Лозари“ или Младата македонска книжовна дружина е „българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година“.

Тази дружина обаче е издигната в култ от македонистите поради една единствена причина – тъй като младите македонски момчета, членове на дружествто са писали официалния си орган списание „Лоза“ с променен (опростен) български правопис и тук-таме с македонски диалектни думи те бивят обвинени от българския публицист и ВМОРО и ВТРО революционер Димитър Левов в езиков сепаратизъм. За македонстите това е „крунски доказ дека Лозарите са етнички македонци борили се за македонскиот jазик“. Само един пример за това – за сърбо-македонистите Лозарите са толкова важни, че гимназистите в Р. С. Македония ги изучават за матурата по македонски jазик:

Естествено, македонистите „удобно забравят“ да споменат официалния отговор на Лозарите относно обвиненията на Левов. А този отговор се намира в сп. “Лоза“, година I, книга II, София, 1892 година под заглавие “Едно кратко обiаснение“. Там Лозарите пишат буквално следното:

“…да създаваме отделен „македонски език“ би било глупост от наша страна… Нашето убеждение е, че македонските наречия никогаш нема да представят почва за образование отделен, самостоятелен, литературен език от владеущия днес “източно-български” и то, главно, по тези две причини, че:

  1. За да могат да образуват македонските наречия особен, литер. език от българскиа, треба да притежават, от една страна, голема близост по между си, от друга – да имат некакви специални отличия от днешния литературен бъл. език. Нито едното, нито другото имаме: между многуто македонски говори съществуват такива разлики, щото едва ли са по-малки от тие разлики, които стоят изобщо между македонските и източнобългарските говори. Тук ще забележим мимоходом, че често употребяваното название „македонско наречие”, под което разбират езикот на сичките македонци, е съвсем невярно, защото в действителност такова нещо не съществува. Езикот на Братиа Миладинови, Жинзифов и некои други, не е македонски – в широк смисъл на думата, но охридско-прилепски говор, па и то не може да се каже, защото Братiя Миладинови и Жинзифов зимат за основа литер. источно бъл. наречие….“

Ето сега е време да попитаме Никовски на Фейсбук профила му кой точно му негира македонскиот език? Българите или както виждаме самите ТВОИ, Никовски, национални герои като Лозарите? Те смятат, че да се твърди, че има отделен „македонски език“ (в кавички от самите Лозари!) би било ГЛУПОСТ, че езикът на братя Миладинови и Райко Жинзифов „не е македонски“, а в основата му е източното българско наречие, че македонските наречия са част от общия български език

И сега на всичкия този фон въпроса на въпросите към Никовски е защо точно славите Лозарите, които негират твоя македонски jазик? Да не би да е, защото може би ти самият Никовски страдаш от споменатата от теб шизофрения? Или не, пак българите са ти виновни, виновни, щото ти си уникално мързелив човек и не си прочел дори собствените ти национални герои като Лозарите какво са казали за НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯТ според тях „македонски език“ (в кавички от самите Лозари, не от мен, Никовски).

Паднахме доста ниско с Никовски, под №3 е време е да заорем дъното с един друг сърбоман, печално известния интернет трол Гоце Панговски:

В спор дали трябва България и Македония да честват заедно Гоце Делчев сърбо-македонистът Гоце Панговски нарича българите „наци-шовинистички идиоти што го негираат нашиот јазик и постоење од пред 1945“:

Тъй като Панговски е типичен трол – той си служи с „изсечоци“ (изрезки), извадени извън контекст, за да защитава сърбо-македонистките си тези, ние този път ще му отговорим с една цяла книга от македонски деец, книга от която ще стане ясно кой точно е „идиота, както и кой точно негира Панговскиот умилен jазик и златен идентитет:

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип е революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев.

За македонизма и неговите издънки като въпросния сръбски трол Панговски Васил Хаджикимов е „етчники македонец“, както и неговия прочут чичо Славчо Ковачев, както и всички членове на левичарската ВМРО (Обединена), в която е членувал Хаджикимов.

Интересно е обаче, че през 1939 г. революционерът ще издаде една книга прозаично озаглавена “Съществува ли македонска нация”:

Краткия отговор, който македонецът Хаджикимов ни дава е, не, не съществува македонска нация.

Дългия отговор ще го намерите в книгата на този македонски българин, а ето междувременно и някои избрани цитати от “Съществува ли македонска нация”:

Македонската нация, като идея, възникна в болните мозъци на тесняците*, създали я по магически начин, за да отклонят македонския народ от влиянието на “българския империализъм”.”

тесняците* – българските комунисти

“Тезата на тесняците не издържа критика. Македонска нация нема. Нема и славянска македонска нация. Съществува само македонски народ в процеса на своето политическо освобождение и обособяване, състоящ се от отделни национални групировки: българи, турци, аромъни, албанци и евреи.”

“И така: Македония е страна, населявана от македонски народ, в болшинството си състоящ се от българи, представляващи част от българската нация.”

Естествено, сега е моментът да попитаме на Фейсбук профила му сърбо-македонисткия трол Гоце Панговски кой точно е „наци-шовинистичкиот идиот што го негираат нашиот јазик и постоење од пред 1945“? Панговски, ти така ли наричаш ТВОИТЕ МАКЕДОНСКИ национални герои като Хаджикимов и ВМРО (обединена)? Или пак българите са ти виновни? Или заключението е, че в край сметка идиота си ти?

Впрочем, като споменахме големия революционер Славчо Ковачев от Скопие, нека продължим с него под №4 на македонски дейци, които отричат съществуването на македонска нация и език от преди 1945 г.

Защото правилно се досетихте – подобно на своя племенник от по-горе – Васил Хаджикимов и за Славчо Ковачев няма такова нещо като македонска нация:

В своята изключително интересна статия “Автономната идея и македонските националности”, публикувана във в-к “Автономна Македония“, бр. 1, 3 и 8, год. I, София, декември – януари, 1920 – 1921 година Ковачев разсъждава именно над това – идеята за автономия на Македония и как всички населяващи тази географска област националности там трябва да се обединят под лозунга „Македония на македонците“ – те трябва да загърбват своите религиозни и национални различия и работят заедно за равноправие и една политическа цел – извоюване на македонската автономия.

И сега става интересно – според Ковачев, за да се случи това не е проблем, че в последните 2000 години НЯМАМЕ македонска държава, както и че „историята не познава съществуването на македонска нация…“ :

“Преди всичко, както ние, така и чуждият свет, до скоро третирахме термина “Македония” само като “географическо понятие”, което ни най-малко не съдържа в себе си идеята за създаването на една политическа единица. Толкоз повече, че това гледище отговаряше напълно на безспорния факт, че историята сл. Хр. не познава съществуването на Македония като отделна, независима държава.

“Що се отнася до термина “македонците”, требва да се признае, че под тоя термин до сега сме подразбирали само македонските българи и като такъв, той е имал строг етнически характер. А идеята за създаване на самостойно Македония, възприета от македонското население като държавническа идея, повелително изисква да се даде на тоя термин народностен характер. Ние стоим на становището, че под термина “македонците” требва за напред да подразбираме не само македонските българи, а всичките етнически елементи, които в техната съвокупност, съставляват самото македонско население. Само в такъв случай рзанородните елементи на това последното ще требва да се чувствуват като части от един и същ народ. Обстоятелството, че отдавна историята не познава съществуването на македонска нация, не може да съставлява днес сериозен аргумент, за да се оспорва правото на самото македонско население, без разлика на вера и народност, да се чувствува вече, в своята съвкупност, като принадлежаще на един и същ народ. Това съзнание е най-същественото условие, което днес се изисква от македонското население, за да му се признае правото на самостоен политически живот.”

Естествено, македонистите никога не коментират подобни размишления на революционери като Славчо Ковачев поради една проста спомената вече причина – македонистите не четат македонските дейци, македонистите са заети да плюят по България и българите, защото тяхната цел е анти-българска пропаганда, а не обективен прочит на македонската история!

Ето и №5 за пример:

Лидерът на про-сръбската македонистка партия Християн Мицкоски коментирайки новия български премиер Кирил Петков твърди, че имало някакъв „концепт познат како живковизъм“, който бил отричал македонската нация, език и дори държавност:

„Овој харвардовец, кој беше најавуван како либерален политичар, дека имал полиберални позиции во однос на прашањето со Македонија, гледаме дека не само што неговите ставови се конзервативни, не само што се регресивни, туку тој го потврдува концептот познат како живковизам на негирање на македонската нација, македонскиот јазик, па дури во одредена мерка и на македонската држава“, рече Мицкоски.“

Източник: „Мицкоски го нападна Петков: Овој харвардовец не е храбар“, 22/12/2021, онлайн портал „Независен“.

Интересно, какъв „живковизъм“ сънува Мицковски, когато „неговия“ национален герой – ВМРО революционерът Арсени Йовков от с. Селци, Стружко негира (отрича) македонската нация и език половин век преди Тодор Живков:

През 1922 г. в своя вестник “Илинден“, год. II, бр. 5, в статия озаглавена “Нашата кауза“, македонският национален герой – илинденецът, публицист и поет, ВМОРО и ВМРО революционер Арсени Йовков под псевдонима „Стар Чинар“ ще напише, че населението в Македония говори български език, че това население е предимно „наше – с българско народностно съзнание“, че Македония е по-българска и от някои области в стара България, че да се говори за някакви граници на Македония е научен абсурд, и за десерт – „историческата география не познава специална “македонска” народност“ (кавичките на специална „македонска“ народност са поставени от самия Йовков):

Да! Християнското население в сръбска и гръцка Македония в своето грамадно мнозинство, говори един много неприятен за владетелите му език, но го говори, защото това е езика, на който са го научили да приказва неговите майки, това е езика на неговите деди и прадеди – това е ужасния български език, който е дал просвета и културна основа на всички почти славянски народи…”

“Колкото се отнася до “историческите и етническите граници [на Македония]” – при всичкия си, уж, научен вид, това е едно нелепо съображение, един научен абсурд, защото строго определени граници на Македония историческата география не познава, както не познава и специална “македонска” народност.”

“Строго погледнато, Македония има по-чист български колорит, от колкото некои места, влизащи в територията на самата българска държава, какъвто е напр. Делиорманския край.”

“Като считаме за излишно да говорим за исторически права, спечелени по силата на отдавнашни владения и пр., ние мислим, че на нея требва да се гледа просто като на земя, населена с население, което в мнозинството си говори нашия език, има нашите нрави и обичаи, а има и нашето, българско, народностно съзнание.”

Е сега е време да попитаме Мицковски той част ли е от този научен абсурд наречен специална „македонска“ народност? Или пък националния герой на Македония Арсени Йовков е част от този „живковизъм“, за който Мицковски говори? Впрочем, Мицковски, ще се отречеш ли сега от Арсени Йовков – този виден деец на ВМРО, организация, на която ти Мицковски, твърдиш, че си „наследник“ (смях в залата)?

Ето ти идея – защо не започнеш кампания за смяна на името на училище „Арсени Jовков“ в Скопие с някой сърбо-македонистки партизанин, нали само комунистически партизани са ви в главата на вас, сърбоманите:

Все пак това училище носи името на революционер защитавал БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ, а не вас „етническите македонци“, за които Йовков твърди, че сте един „научен абсурд“…

Стигаме сме мачкали „ВМРО-вецът“ Мицковски, който не е прочел и една статия или книга на „неговите“ предшественици ВМРО революционерите. Минаваме на №6, където ще открием скопския журналист Панде Колемишевски, който отчаяно се опитва да защитава македонизма като прави какво? Прехвърля вината на България естествено.

В статията си „Антимакедонскиот говор на омраза“, публикувана в сърбо-македонисткия официоз „Нова Македониjа“ на 25.02.2022 г. Колемишевски ще ни обясни за „говорот на омраза“. Естествено този говор на омраза идвал от България към Македония, защото България била тази, която „негира историјата, идентитетот, јазикот, писмото, културата, народните традиции“:

Ще му отговорим на Колемишевски със следния македонски деец:

Отваряме македонистката Уикипедия и за Христо Ампов от Дойран, Вардарска Македония четем, че бил „учесник во македонското револуционерно движење“ и бил виден „член на ВМРО (Обединета)“. Отделно от това „Како претставник на македонската емиграција во Бугарија, учествувал на Второто заседание на АСНОМ (декември 1944), во Скопје“.

Вече споменахме как за македонизма левичарската ВМРО (Обединена) по някаква странна причина е изключително важна организация, но да кажем две думи и за АСНОМ, в което заседание е участвал върпосния революционер Христо Ампов – това е „Антифашистичкото собрание на народното ослободување на Македонија (АСНОМ) — врховно законодавно и извршно тело на Демократска Федерална Македонија во периодот од август 1944 година до април 1945 година, кога, согласно новите прилики, е реконституирано и преименувано во Народно собрание на Македонија.

Това събитие е основата на съвременната македонистка идентичност, обявено е от македонизма за „втори Илинден“ (група комунисти били равни по величие с македонските българи вдигнали Илинден?!?!), всяка година се чества от македонистите и т.н.

Казваме ги тези неща за АСНОМ и ВМРО (обединена), за да подчертаем важността на живота и дейността на Христо Ампов, който е бил част и от двете. Въпреки това, човекът не можел да си криви душата за историческата истина и през 1947 г. вече чете доклади озаглавени „Проблемът за Македонска нация; доклад четен на диспута, организиран от Македонският научен институт“:

В него АСНОМ участникът и член на ВМРО (обединена) Христо Ампов намира следните проблеми с току-що новосъздадена македонска нация:

Коментирайки Кръсте Петков Мисирков, който пръв бил повдигнал въпроса за македонска нация, но не на научен, а на политически принцип, Ампов заключава:

„Но все пак, всичко това, може би, не е толкова важно. По-важен е другия, големия факт, а именно, че гласът на Мисирков, неговия зов за събуждане към живот на една несъществуваща нация, македонска нация, остана глас в пустиня. Нито тук всред македонската емиграция, нито оттатък в поробена Македония зовът на Мисирков намери някакъв отзвук.“

По-нататък Ампов пак твърди, че македонска нация не е съществувала, не съществува и сега:

“И понеже ние видяхме, че племенното обществено устройство на македонските славяни е минало в следващата по-висша форма, като племената, заседнали в географската област, наречена Македония, заедно със сродните там славянски племена от Мизия, Тракия, Добруджа и Моравско са станали елемент на следващата племенна форма – нацията и са създали вече своя нация – българската нация – то следва извода, че късно е вече да се търсят наченки за нова нация, за македонска нация. Такава нация не е съществувала, не съществува и сега, а късно е вече да съществува и някога по простта причина, че историческото развитие не познава поврат назад, то, историческото развитие, е прогресивно – варира само към по-висши форми.”

Членът на АСНОМ Христо Ампов твърди, че македонската нация е създадена през 1934 г. от балканските комунистически партии на конгрес на Коминтерна в Москва на база на сръбските теории на професор Цвийч за отделна македонска нация, като накрая Ампов прави и бруталното заключение, че „там, в Москва, се роди това незаконнородено копиле, наречено “македонска нация”“:

„По-късно, към края на 1933 и началото на 1934 за пръв път се заговори за македонска нация. По това време в Москва бе свикана конференция на Балканските комунистически партии. В тази конференция, сръбските делегати, при разглеждане на въпроса за право на самоопределение и отделяне в многонационални държави, един принцип напълно прогресивен и в унисон с идеите на социализма, залегнали и в конституцията на СССР, запитал[и] какво би станало с Югославия, като многонационална държава, ако принципа на самоопределение и отделяне се приложи и у тях. Логическия извод бил, че македонските българи, възползувайки се от този принцип, биха се отделили от Югославия и биха се присъединили към България. Техният пример би се последвал от хървати и словени, албанци и пр. А това би довело до разпадането на Югославия. Но запитали сръбските делегати, кой би имал интерес от това разпадане на Югославия. Естествено само германската експедиция на Балканите, бил отговора. Интересите на западните демократически държави, пък и на самия СССР не се покриват с такова едно разпадане на Югославия. Както навремето Царска Русия, така също и Съветския съюз, виждат в лицето на силна, могъща Югославия един бункер против германската агресия на Балканите. В тази конкуренция на Балканските компартии победи сръбската концепция: за да се запази целостта на Югославия от една страна, пък и за да се запази социалистическия принцип за правото на самоопределеняне и отделяне на нациите в една многонационална държава от друга, изкалъпи се новата македонска нация. Тезата на професор Цвийч, че македонците може да не са сърби, но не са и българи, те са отделна нация и могат да се самоопределят, но в границите на Югославия, но не и да се отделят, за да се присъединят към България.

Югославската (сръбската) компартия, а така също и гръцката, не възприеха дори и компромиса за създаване на Свободна Независима Македония, съставена от трите части – Вардарска, Егейска и Пиринска. И така, там, в Москва се роди това незаконородено копиле, наречено “македонска нация”.“

След този комунистически конгрес от 1934 г. в Москва, сръбската идея за отделна македонска нация започва да се промотира на Балканите като в България „промоцията“ е поддета от Ангел Динев, който трябвало „да лансира в своя вестник „Македонски вести“ злополучната идея за отделна македонска нация“:

Интересно е заключението на Ампов, че „общественото посмешище“ Ангел Динев е „родоначалник на „македонската нация“ в България“.

Във връзка с решенията на тая конференция на Балканските компартии в Москва, тук в София се получи една инструкция до ВМРО (Обединена), която се прочете в домът на Георги Стойчев Междуречки.

Впечатлението от тази инструкция, в която се нареждаше да се издигне лозунга за македонска нация всред емиграцията в България, не беше много обнадеждаваща. Тази нова мода “каф кибрит” не можа да се асимилира от емиграцията. Партията, по въпроса, пазеше дълбоко мълчание. Ето защо, възложено бе на прословутия “историчар” Ангел Динев да лансира в своя вестник “Македонски вести” злополучната идея за отделна македонска нация. По това време Ангел Динев не беше комунист.

Така, Ангел Динев, това обществено посмешище, може да се каже, че е и родоначалник на “македонската нация” тук в България.“

И една бележка за Ангел Динев – той е деец на ВМОРО и на ВМРО (обединена), български и югославски общественик, новинар, публицист, историк и политически работник, ръководител на Гевгелийското братство и чиновник в Българското министерство на земеделието. Ако прочете книгите и статиите му ще забележите следното: преди конгреса на Компартиите в Москва през 1934 г. Динев е обикновен българин от Македония. След конгреса от 1934 г. минава на македонистки позиции и започва да говори за отделна македонска нация, точно така както са определили и решили комунистическите партии в Москва. Този интересен факт е в контекста на друг факт: и до ден днешен македонистите в Р. С. Македония спорят и отричат, че съвременната македонска нация не била резултат на политически решения на комунистически партии взели за основа сръбския македонизъм на професорите Цвийч, Белич и Новакович…

Но да спрем да цитираме членът на ВМРО обединена и делегат на АСНОМ – македонеца от Дойран Христо Ампов; време е да попитаме журналистчето Панде Колемишевски дали България продължава да му е трън в очите – тази, която му негира златния македонски (разбирай македонистки) идентитет? Виждаме, какво казва Ампов, и сега, Колемишевски какво ще кажеш да насочиш омразата си към ТВОЯ сънародник Христо Ампов, който отрича и дори обижда идеята за отделна македонска нация или не – пак България и българите са ти виновни, че един македонец, член на ТВОИТЕ АСНОМ и ВМРО обединена ти казват, че„там, в Москва, се роди това незаконнородено копиле, наречено “македонска нация”“?

Който желае може да прати тази статия тук на Колемишевски и да му зададе тези въпроси, славния журналист перчещ се на българите си е оставил мейла: pande.k@novamakedonija.com.mk

Продължаваме с №7, където ще намерим нашия любим македонистки историчар Тодор Чепреганов:

В свое (ИНТЕРВЈУ) Чепреганов: Бугарија, со негацијата, го потврдува постоењето на македонскиот идентитет и јазикот 21 ноември 2020 г. за портала a1on.mk македонистът Чепреганов, който не знае да прави разлика между литературни и исторически цитати ще ни пусне познатия рефрен: ние сме жертва, българите ни отричат идентичността, езика, историята:

„За жал сведоци сме, а историјата тоа ни го потврдува, дека понекогаш соседите имаат негаторски, агресивни и територијални претензии кон своите соседи. Во таква ситуација во моментот се наоѓа Македонија. Нејзиниот сосед Р. Бугарија тргната е во тотална офанзива во негирањето на идентитетот, јазикот, историјата и културата на Македонија како држава и македонскиот народ како идентитет. Во основа имаме оркестрирани напади од страна и на политиката, историчарите и голем дел од јавноста.“

Ако прочетете цялото интервю ще видите как Чепреганов повтаря като сръбски папагал една и съща лъжа: българите ни отричат идентичноста и езика. Вече обяснихме в началото на статията какво точно искат българите – Чепреганов, ако иска може и за етнически ескимос да се самоопределя, това му право е гарантирано и на никой в Стара загора или Монтана не му пука за идентичността на този лъжец.

Но нека македонските дейци да му отговорят, няма смисъл ние да го правим – понеже Чепреганов манипулира македонците, твърдейки че „Бугарија тргната е во тотална офанзива во негирањето на идентитетот, јазикот, историјата и културата на Македонија како држава и македонскиот народ како идентитет“, дайте да видим кой е този „македонски народ“ точно.

Ще четем статията озаглавена … “Македонският народ“, (публикувано във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 3, София, 9 март 1923 година) от дееца на ВМРО (обединена) и голям общественик и политик от Кавадарци Йордан (Юрдан) Анастасов.

На няколко пъти вече обяснихме колко е важна ВМРО (обединена) за македонизма, нека сега да видим какво казва член и основен деец на тази организация за македонския народ:

“Пита се сега: македонците какво представляват от себе си – народност или народ?

Народност македонска нема: има македонски българи, турци, албанци, власи и т. н. Всички тия народности по дух, език, нрави, обичаи са строго завършени в себе си и резко определени – членовете на българската народност като българи, на турската народност като турци и т. н. Всички тия народности, обаче, които са споени с една органическа връзка, способни за самостоен политически живот, с еднакви икономически нужди, заседнали в една идеялно географическа закгръглена териториялна единица и даже с една общност в темперамент и характер, образуват македонския народ.

Значи какво имаме – НЯМА македонска народност, но има (политически) македонски народ съставен от различните народности населяващи Македония – българи, турци, албанци, власи и т. н.

Сега сравнете горното написано от ВМРО (обединена) дееца Йордан Анастасов с анти-българската пропаганда на сърбо-македониста Тодор Чепреганов:

„-Несомнено дека Р. Бугарија со оваа своја офанзива е наполно свесна дека се одигрува последниот чин на т.н. македонско прашање во кое таа има голем влог. Еве веќе 142 години, од прелиминарниот договор во Сан Стефано, кога Македонија влезе во рамките на т.н. Санстефанска Бугарија, ја користи секоја можност да го реализира тоа и за цело време го негира постоењето на македонскиот народ, јазик, историја и култура. Во тој контекст е и нејзиниот обид и нова измислица, предложена од бугарската комисија дека Македонците се Македонци во регионална (географска) смисла, а национално се Бугарија. Според оваа бугарска логика во Македонија ќе имате освен македонски Бугари и македонски Срби и македонски Грци, но ќе немате Македонски Македонци.“

Г-н Чепреганов, България ли ви негира постоенето на македонскиот народ? Или ВАШИЯ национален герой Йордан Анастасов от Кавадарци? България ли ви казва, че НЯМА отделна македонска народност, „македонски македонци“ както вие се изразявате или ВАШИЯ национален герой Йордан Анастасов от Кавадарци? България ли ви казва, че „македонец“ се използва като термин в регионален/географски смисъл и обхваща националностите македонски българи, македонски турци, македонски албанци, и т.н. или това го казва ВАШИЯ национален герой Йордан Анастасов от Кавадарци?

Впрочем, Чепреганов, че македонския народ е съставен от българи, албанци, гърци, власи, евреи, турци и роми не го казваме ние, не го казва само ВАШИЯ национален герой Йордан Анастасов от Кавадарци, но го и казват, познай сърбине – ВАШИТЕ македонски национални герои. Същото го казват и за значението на термина „македонец“, термин, който ти коментираш, въпроса е сега, ти уж си бил „историк“ пък излиза, че не си чел МАКЕДОНСКИТЕ ДЕЙЦИ какво казват по въпроса. Защо? А да, ясно, щото си бил зает да четеш сръбски книги по въпроса, тебе македонските не те интересуват, все пак си сърбин, а не македонец…


Стига сме ви занимавали със сърбомани като Чепреганов. От тук насетне ще цитираме само македонски дейци.

Минаваме на №8 – Станислав Иванов Шумков (1867-1919) от Солун, Егейска Македония е български общественик, учен и писател, деец на българската емиграция в Северна Америка.

Завършва докторантура по философия и исторически науки в Пенсилванския университет. В САЩ редактира вестник “Македония” и издава вестник “Macedonian herald” и списанието “Нов Свят“. Изнася беседи и сказки на тема Македония и е приет на аудиенция от президента Теодор Рузвелт и държавния секретар Джон Милтън Хей. През 1909 г. се завръща в България и работи като кореспондент на британския ежедневник “Daily Telegraph“.

В своята книга “The Macedonian Problem and its proper solution” издадена през 1904 г. във Филаделфия, САЩ Шумков твърди, че няма такава националност „македонци“” и че думата „македонец“ има географско значение, с което се наименоват всички националности населяващи Македония – най-многобройните там българи, но и гърци, ромънци, турци, албанци, евреи…

Превод:

„От самото начало трябва да се има предвид, че няма такава националност „македонци“, ако смятаме да описваме националната принадлежност на хората с този термин. В тази провинция откриваме хора, които наричат себе си и са известни на другите като българи. Те са същият народ, говорят същия език и хранят същите идеали от гледна точка на националност, като техните сънародници в свободна България. След това, има голям брой гърци и гъркомани или елинизирани румънци и българи. И, ако не се броят турците и българите мохамедани, българите и гърците са преобладаващи, освен ако не извадим от гръцката група цинцарите… Също така има примес от арнаути или албанци, които населяват северозападната част на страната, без да забравяме малкия брой испански евреи, особено в Солун.“


№9: Георги Кулишев от Дойран, Вардарска Македония:

Виден общественик, ВМОРО и ВМРО революционер, журналист, политик и юрист от град Дойран. Редактор e на вестник “Слово” (1925-1926), “Македония” (1926-1928 ) и “Вардар” (1929-1930). Член e на Македонската парламентарна група в XXII ОНС, член-учредител на Македонския научен институт.

В своята статия “Духовно единни, политически разделени“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 година този македонски ВМРО революционер твърди че македонска нация нема:

„Трябва преди всичко да припомним, че в етнически смисъл отделна македонска нация не съществува. Македонските българи в народностно отношение нито са нещо отделно и различно от другите българи, нито са някаква неопределена, безформена маса, за каквато се опитват да ги представят сръбските шовинисти. Те са естествена и еднородна част от общото тело на българското племе. По етнически произход, по историческо минало, по културни тежнения българинът от Охрид и Щип не се отличава абсолютно с нищо от българина в Търново и Видин.“

И за да не стават грешки освен думата „нация“ ВМРО революционерът Кулишев ще повтори мислите си и с думата „народ“ – в “Социалистическият интернационал и Македония”, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 476, София, 12 май 1928 година той казва:

“Македонските организации никога и пред никого не са поддържали нещо различно от това, което уж сега едва почвали да поддържат: че в Македония болшинството от населението е българско. Те всекога са считали и са изтъквали, че що се отнася до етническата им принадлежност, македонските славяни са българи, а не некаква отделна “македонска народност”, каквато действителността и науката не познават. Същото, без разлика, поддържа македонците и днес по този въпрос. Не съществува никакъв “граматически” или други спор за народността и съзнанието на македонските българи. Тази народност и това съзнание се оспорват, с понятни цели, само от завоевателите на потисниците на Македония, макар и самите те многократно, при най-различни случаи и в редица тържествени актове да са признавали без всекакви уговорки българския характер на славянското население в Македония. И може ли да се поставя в съмнение националния лик на една страна, която е дала свети Кирил и Методия, свети Климента, Паисия, братя Миладинови, Григор Пърличев; страна, която има най-важния дел в духовното възраждане на българския народ и която, в най-ново време сътвори величавата сграда на Вътрешната македонска революционна организация? Може ли народ лишен от национално самосъзнание да отбележи в своята история подвизи като тоя от Илинден? А неизчислимите кръвни жертви, които Македония е дала и продължава да дава в борба за своето право и свобода, не са ли още по-мощен протес срещу всички подли опити да се представят македонските българи като една “безформена и несъзнателна маса”?”


10) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония:

Виден журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар”, репресиран от комунистите след 9-ти спетември 1944 година.

В сказката си “Днешната политическа постановка на македонския въпрос“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 263, София, 27 август 1927 година, Велянов отрича съществуването на етнически “македонски народ” и разяснява термина “македонец“:

“Нема македонски народ в етнически смисъл на думата.”

“Понятието македонец отговаря на понятието швейцарец. То не е етническо, както се заблуждават некои непосветени…”

“От македонските народности българската народност, като най-многобройна и най-силна, остава най-активна и най-упорита в преследваната цел и е начело, било за да дава жертвите.”

На следващата 1928 година тази сказка е издадена под брошура със заглавие “Днешната политическа постановка на Македонския въпрос; Автономия и Независимост“, където този ВМРО революционер развива мислите си над македонския народ и македонците:

Македонски народ не съществува нито в политическо, нито в етническо отношение, защото нема на лице нито македонска държава, нито пък е известна некаква отделна македонска народност. Но, ние, македонците, които се борим за политическо обособяване на нашата татковина, требва винаги да си служим с понятието македонски народ, първо – за да подчертаваме единението на всички македонски народности в името на един общ идеал, и второ – за да изявяваме неотстъпно нашето решение да осъществим политически македонският народ.

Понятието македонец, македонци, има също своето значение. То отговаря на понятието швейцарец.“

„Мнозина, предимно чужденци, се заблуждават и сметат, когато некой им каже „македонец съм“, че с това той иска да заяви своята народностна принадлежност, или пък мислят, че по този начин македонците искат да подчертаят желанието си да създават некаква нова етническа група – македонска народност – чието създаване било продиктувано от политическите нужди на македонската действителност.

И двете предположения са неверни и абсурдни. Понятието македонец не е етническо, нито пък чрез него се иска да се определя само некаква географска принадлежност. В това понятие ние, македонците, влагаме нашата политическа принадлежност и изявяваме нашето гражданско – не народностно – съзнание. С него ние искаме да кажем, че работим и се борим за една независима македонска държава, на която ще бъдем равноправни граждани.“

Кръстьо Велянов говори и за липсата на отделен „македонски език“, като казва, че в Македония различните македонски народности си говорят на своите езици и наречия. Това се случва при полемизирането си с един френски журналист, приятел на Белград, според който македонците под Югославия не могат да искат независимост, защото са нямали общ език.

Най-позорният факт“, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 479, София, 16 май 1928 година:

Македонските българи говорят на неколко свои наречия, но те имат един единствен книжовен език – българският книжовен език. Същото може да се каже и за останалите македонски народности.
Френският журналист и голем приятел на Белград сякаш прави един несериозен извод: щом нема общ македонски език, Македония не може да иска да бъде издигната в свободна държава!
Защо? Швейцарците имат ли общ език? Немат, но имат една цветуща свободна държава – Швейцария. Ако вземе за пример Швейцария, и върху нея приложим „теорията“ на г. Говен, ще видим колко жалка и несериозна е неговата мисъл, която се сили да защити една незащитима кауза – тази на тираните в Македония.”


11) Вестник “Македония. Орган на българската емиграция в Америка” (1907 – 1910):

Първият български вестник в САЩ занимаващ се с проблемите на македонските българи и емиграция в Америка. Редактиран е от братята Спас и Станислав Шумкови от Солун, Егейска Македония, като финансова подкрепа дава търговецът Никола Алабаков от с. Брусник, Битолско, Вардарска Македония.

Водещата редакционна статия в брой 5, година I на вестника от 4 януари, 1908 година е озаглавена „The Territorial Relations of Our Country. The Ethnology of this Unfortunate Land. Bulgarians – the Preponderant Race“ и е посветена на етнологията на областта Македония. В нея се казва, че „няма такава раса наречена „Македонци““ и че в тази „провинция (Македония) има хора, които се наричат и са познати като българи, както и погърчени власи и българи, българи мохамедани, турци, гърци, албанци и евреи.“

“It must be remembered at the outset, however, that there is no such race as „Macedonians“. If we mean to describe the national affiliations of the people by that term. In this province, we find people who call themselves and are known to be Bulgarians. They are the same people, speak the same language and cherish the same ideals from a stand point of nationalities as their fellow-countrymen in free Bulgaria. Then, again, there are quite a number of Hellenized Romans and Bulgarians. And, excluding the Turks and Mohammedan Bulgars, the Bulgarians and Greeks are preponderant unless we deduct from the Greek groop the Tsintsar, a Latin-speaking colony who still maintain their own supremacy in the Pindus range and surrounding towns and villages. Until recently these interesting people were classed as Greeks, because they acknowledge the Greek hierarchy in educational and ecclesiastical matters. There is also an infusion of Arnaouts or Albanians who inhabit the northwestern fringe of the land, not to mention a sprinkling of Spanish Jews, especially in Salonica.”


12) Иван Василев Илчев от Неврокоп, Пиринска Македония:

Офицер от Българската армия и член на ВМРО. В периода 1941-1944 г. е един от организаторите на Централния българомакедонски комитет – въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония известно и като “Охрана“. Член на МПО в САЩ, като пише редица статии за официалния орган на организацията – вестник “Македонска Трибуна“.

В “Нашите организации. Македонските родолюбци в Стилтон“, публикувано във в-к “Македонска трибуна“, год. 25, бр. 1259, Индианаполис, САЩ, 19 април 1951 г. Иван Василев Илчев твърди, че македонската нация е една фалшификация, която си служи с унищожаване на българщината в Македония чрез терор, пропаганда, разрушаване на кулутрно-историческо наследство и т. н.:

За да утвърдят фалшификацията относно националната принадлежност на македонските славяни, а именно, че последните представлявали някаква „македонска“ нация комунистите не се спират пред нищо: унищожават хилядолетната история на македонската българщина, разрушават всички паметници, които напомнят нейната национална принадлежност, откъсват младежта от семейството за да не слуша от родителите си какви са, служат си с непоносим терор и подтисничество и пр. И не ще да е чудно, ако това положение, не дай Боже, продължи с десетки години, ако ние живеещите на свобода македонски българи стоим със кръстени ръце и ако не работим по един или друг начин да пробиваме тази железна завеса около Македония и през процепите не оставяме да проникне обективната истина, да се създаде едно поколение, което не ще знае каква е истината относно Македония и нейното население или да смета за истина прокламираната от комунистите и гръцките поробители фалшификация.“


13) Филимена Марковска от Велес, Вардарска Македония:

Българска общественичка и съпруга на видния писател Венко Марковски, родена през 1920 г. в град Велес и починала през 2012 г. в София.

На 25 март 1998 г. във в-к “Македония“, год. XXXVIII, бр. 12, София, Филимена Марковска публикува кратка статия озаглавена “Блаже Конески – фалшификатор и създател на македонската азбука и език” и посветена на ролята на сърбомана Блаже Конески в създаването на македонския език през 1945 г. на гърба на българския език и фалшифициране историята на македонските българи.

„Тогава се създава втора комисия. Изхвърлен е Ь (ер голям) и с помощта на Блаже Конески започва пълната сърбизация на Македония. След като изхвърлят Ъ (ер голям), въвеждат за тъмния вокал -‘ (запетая) и вземат букви от азбуката на Вук Караджич, както и сръбски думи. По такъв начин те искат да се отдалечат от българския език.

Но едно са забравили. Разликата между сръбския език е очебийна. Първо, сръбският език има падежи, а в Македония не можаха да въведат падежната форма, колкото и да се мъчеха. Второ, членуването с -от, -та, -то, – човек-човекот, жена – жената, дете – детето – е типично за българския език.

Трето, колкото и да се мъчеха да въведат изкуствено сръбски думи, които да отдалечат от говорите в Македония: влада – правителство, мора – трябва, кругови – кръгове, изключиво – изключително, односи – отношения, стварност – действителност, все пак не успяха да изтръгнат от него живеца на българската граматика.

Четвърто, българският език и на изток, и на запад няма инфинитив. Пето, българският език е аналитичен и той с това се отличава от другите славянски езици. Шесто, българският език, в това число и в македонските говори, при прилагателните и наречията образуват степените с частиците по- и най-хубав, по-хубав, най-хубав, и това ги отделя от другите славянски езици.“



Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,549 Прочетена,  3 Видяна днес

Privacy Policy