Избери тема

Македония на македонците! Кои са различните националности, които живея в областта Македония според македонските дейци?

1. Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония, член на ВМОРО:

“Ако всички македонци, които се чувствуват роби в Македония – българи, турци, власи, арнаути, арменци, евреи и други – на брой повече от милион и всички техни роднини братя избегали по чужди страни – в Анадола, Цариград, България, Романия, Америка и другаде – пак повече от милион – се организират и ако всички общо издигнат глас от вътре и от вън, че настойчиво искаме свобода, коя сила би се опитала да ни отрича правото и да ни попречи на сполуката?!”

Оригинален източник: “На щрек и на работа!”, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 48, София, 3 декември 1922 година


2. Емануил Васкидович (1795-1875) от Мелник, Пиринска Македония – български възрожденски просветител, книжовник и общественик. Още през 1835 година в издадената Крагуевац своя книга “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Васкидович описва населението на областта Македония:

Емануил Васкидович за жителите на областта Македония, 1835 година

Въ таѧ великаѧ область, има и великiи добрави – добро скотопитанiе, а найпаче овцы съ макотенскаѧ волна – различнiи сѣидби: ПамꙊкъ много, Орiсъ, Вiно, Масло, Анасонъ, изрѧденъ Медъ, и Тютюнъ, и разновиднiи добровкꙊсни овощiи – воздꙊхъ доброратворенъ, и предобраѧ клiма – жители, Грецы, Болгари, КꙊцовласи, всѣ восточноблагочестивiи, и мало Могаметане, и Евреи.

Оригинален източник: “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Крагуевац, 1835 година


3. В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев от Щип, Вардарска Македония дава ясна представа за това кои са македонците – българи, власи, гърци, сърбомани:


4. Диаманди Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията участвал в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), награждаван с медали за храброст. Един от инициаторите за създаването на Македонския научен институт в София и пръв касиер на организацията. По-късно става и секретар на националистическата организация Всебългарския съюз “Отец Паисий”. Роден е в град Щип през 1867 г. и умира в София през 1942 г.

В статията си от 1925 г. “Задачите на Македонския научен институт” той казва следното:

“Но само българската ли интелегенция от Македония е отговорна и виновна за днешното положение на народите, живущи в Македония? Не. Неумолимата логичност държи също така отговорни интелегентните сили и на другите народи, населяващи Македония. Турската, ромънската, гръцката интелегенции от Македония, също така носят непосредствена отговорност за стаданията на техните съотечественици в Македония.
Ние твърдим, че в Македония страдат всички: българи, ромъни, турци, гърци, пък даже и сърби, които, по силата на завоевателния сръбски стремеж имаха нещастие да се заселят в страната на сълзите и мъченическия живот.”

Оригинален източник: “Задачите на Македонския научен институт“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година


5. Вестник “Илиден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. 3, бр 2, 14 януари 1923 година

Известия във вестника на бившите Илинденци: “Македония на македонците! … представители на общинските организации на турци, българи, власи и албанци в Македония…”


6) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че за ВМРО на Иван Михайлов и Тодор Александров македонски народ е значело „збирна именка. Таа се однесуваше на сите жители во Македонија -„Бугари“, Албанци, Власи, Турци…”“


7) Пандил Георгиев Шанев (1887-1939) от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония е виден български общественик, трети по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

В своя “Протест на Мак. емиграция в Америка”, публикуван във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година македонския българин Пандил Шанев припомня, че Македония трябва да принадлежи на всички македонци като преди това изрежда македонските националности:

“Ние сметаме, че е наша длъжност да отправим силен протест против този странен и удивителен факт. Нашата земя е разпокъсана от международни актове и това е първата грешка, но фаталната грешка, също тъй и факт, че Обществото на Народите не е настоявало достатъчно строго върху приложението на клаузите за покровителството на малцинствата. Това покровителство е предвидено в мирния договор и е прието от Балканските държави. Този договор гарантира тържествено поне минимума културни и национални права на българите, турците, ромъните, албанците и другите националности населяващи Македония.

Нашият лозунг е “Македония на македонците”, който ни е наследство от великия Гладстон.”


8) Яне Иванов Сандански (1972-1915) от  от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония е деец на Върховния комитет и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на ВМОРО.

На 17 юли 1908 г. в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) по случай Младотурската революция Яне Сандански държи две речи. В една от тях той изброява различните националности населяващи Македония:

Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем… Да викнем всички с един глас Долу Султана! Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!”

Източник: “Речи на Яне Сандански в Неврокоп“, съхранявани в Исторически музей Велинград, произнесени в град Неврокоп, 17 юли 1908 година


9) Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско, Вардарска Македония – легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО.

През 1961 година по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио Георги Попхристов изнася говор по случай 58 години от Илинденското въстание.

В речта си, произнесена няколко месеца преди смъртта си големият революционер си спомня за своите мъртви другари Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев и др. След това изразява искреното си възмущение от македонистите, които отричат българската народност на тези продължители на делото на Ботев и Левски и междувременно изброява националностите в Македония за които са се борели македонските революционери:

“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Чуйте целия говор:


10) Йордан Анастасов от Кавадарци, Вардарска Македония – общественик и политик, привърженик на лявото крило на македонското освободително движение, деец на ВМРО (обединена).

В своята статия “Македонският народ“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 3, София, 9 март 1923 година Анастасов дава пояснение за това какво точно представлява понятието “македонски народ” и изброява македонските националности, които съставляват този народ.

“Пита се сега: македонците какво представляват от себе си – народност или народ?

Народност македонска нема: има македонски българи, турци, албанци, власи и т. н. Всички тия народности по дух, език, нрави, обичаи са строго завършени в себе си и резко определени – членовете на българската народност като българи, на турската народност като турци и т. н. Всички тия народности, обаче, които са споени с една органическа връзка, способни за самостоен политически живот, с еднакви икономически нужди, заседнали в една идеялно географическа закгръглена териториялна единица и даже с една обьност в темперамент и характер, образуват македонския народ.


11) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония – офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.

В брой 1 на вестник “Автономна Македония“, чийто редактор е бил Владислав Ковачев той гвори за идеята за автономия на Македония и за това кои са македонците:

“Нека всички се изпълним с духа на великите македонски борци Гоце Делчев и Дамян Груев и други, които със своята кръв осветиха братството между всички народности в Македония и оставиха като свещен завет автономията на Македония; нека по-скоро всички македонски братства обсъдят зрело повдигания от нас въпрос и решат да се свика нов велик конгрес, който да преустрои македонската емиграция, като сгрупира в един могъщ съюз всички македонци – българи, власи, албанци, евреи, турци и др. и да постави на чело на нея всецело предани и истински въплотители на автономната идея!”

Източник: “Македонското дело (вместо програма)“, публикувано във в-к “Автономна Македония“, год. I, бр. 1, София, 1 декември 1920 година


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,351 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy