Избери тема

Македония на македонците! Кои са различните националности, които живея в областта Македония според македонските дейци?

1. Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония:

Член на ВМОРО:

“Ако всички македонци, които се чувствуват роби в Македония – българи, турци, власи, арнаути, арменци, евреи и други – на брой повече от милион и всички техни роднини братя избегали по чужди страни – в Анадола, Цариград, България, Романия, Америка и другаде – пак повече от милион – се организират и ако всички общо издигнат глас от вътре и от вън, че настойчиво искаме свобода, коя сила би се опитала да ни отрича правото и да ни попречи на сполуката?!”

Оригинален източник: “На щрек и на работа!”, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 48, София, 3 декември 1922 година


2. Емануил Васкидович (1795-1875) от Мелник, Пиринска Македония:

български възрожденски просветител, книжовник и общественик. Още през 1835 година в издадената Крагуевац своя книга “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Васкидович описва населението на областта Македония:

Емануил Васкидович за жителите на областта Македония, 1835 година

Въ таѧ великаѧ область, има и великiи добрави – добро скотопитанiе, а найпаче овцы съ макотенскаѧ волна – различнiи сѣидби: ПамꙊкъ много, Орiсъ, Вiно, Масло, Анасонъ, изрѧденъ Медъ, и Тютюнъ, и разновиднiи добровкꙊсни овощiи – воздꙊхъ доброратворенъ, и предобраѧ клiма – жители, Грецы, Болгари, КꙊцовласи, всѣ восточноблагочестивiи, и мало Могаметане, и Евреи.

Оригинален източник: “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Крагуевац, 1835 година


3. В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев от Щип, Вардарска Македония дава ясна представа за това кои са македонците – българи, власи, гърци, сърбомани:


4. Диаманди Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията участвал в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), награждаван с медали за храброст. Един от инициаторите за създаването на Македонския научен институт в София и пръв касиер на организацията. По-късно става и секретар на националистическата организация Всебългарския съюз “Отец Паисий”. Роден е в град Щип през 1867 г. и умира в София през 1942 г.

В статията си от 1925 г. “Задачите на Македонския научен институт” той казва следното:

“Но само българската ли интелегенция от Македония е отговорна и виновна за днешното положение на народите, живущи в Македония? Не. Неумолимата логичност държи също така отговорни интелегентните сили и на другите народи, населяващи Македония. Турската, ромънската, гръцката интелегенции от Македония, също така носят непосредствена отговорност за стаданията на техните съотечественици в Македония.
Ние твърдим, че в Македония страдат всички: българи, ромъни, турци, гърци, пък даже и сърби, които, по силата на завоевателния сръбски стремеж имаха нещастие да се заселят в страната на сълзите и мъченическия живот.”

Оригинален източник: “Задачите на Македонския научен институт“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година


5. Вестник “Илиден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. 3, бр 2, 14 януари 1923 година

Известия във вестника на бившите Илинденци: “Македония на македонците! … представители на общинските организации на турци, българи, власи и албанци в Македония…”


6) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че за ВМРО на Иван Михайлов и Тодор Александров македонски народ е значело „збирна именка. Таа се однесуваше на сите жители во Македонија -„Бугари“, Албанци, Власи, Турци…”“


7) Пандил Георгиев Шанев (1887-1939) от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония е виден български общественик, трети по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

В своя “Протест на Мак. емиграция в Америка”, публикуван във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година македонския българин Пандил Шанев припомня, че Македония трябва да принадлежи на всички македонци като преди това изрежда македонските националности:

“Ние сметаме, че е наша длъжност да отправим силен протест против този странен и удивителен факт. Нашата земя е разпокъсана от международни актове и това е първата грешка, но фаталната грешка, също тъй и факт, че Обществото на Народите не е настоявало достатъчно строго върху приложението на клаузите за покровителството на малцинствата. Това покровителство е предвидено в мирния договор и е прието от Балканските държави. Този договор гарантира тържествено поне минимума културни и национални права на българите, турците, ромъните, албанците и другите националности населяващи Македония.

Нашият лозунг е “Македония на македонците”, който ни е наследство от великия Гладстон.”


8) Яне Иванов Сандански (1972-1915) от  от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония е деец на Върховния комитет и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на ВМОРО.

На 17 юли 1908 г. в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) по случай Младотурската революция Яне Сандански държи две речи. В една от тях той изброява различните националности населяващи Македония:

Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем… Да викнем всички с един глас Долу Султана! Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!”

Източник: “Речи на Яне Сандански в Неврокоп“, съхранявани в Исторически музей Велинград, произнесени в град Неврокоп, 17 юли 1908 година


9) Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско, Вардарска Македония – легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО.

През 1961 година по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио Георги Попхристов изнася говор по случай 58 години от Илинденското въстание.

В речта си, произнесена няколко месеца преди смъртта си големият революционер си спомня за своите мъртви другари Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев и др. След това изразява искреното си възмущение от македонистите, които отричат българската народност на тези продължители на делото на Ботев и Левски и междувременно изброява националностите в Македония за които са се борели македонските революционери:

“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Чуйте целия говор:


10) Йордан Анастасов от Кавадарци, Вардарска Македония – общественик и политик, привърженик на лявото крило на македонското освободително движение, деец на ВМРО (обединена).

В своята статия “Македонският народ“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 3, София, 9 март 1923 година Анастасов дава пояснение за това какво точно представлява понятието “македонски народ” и изброява македонските националности, които съставляват този народ.

“Пита се сега: македонците какво представляват от себе си – народност или народ?

Народност македонска нема: има македонски българи, турци, албанци, власи и т. н. Всички тия народности по дух, език, нрави, обичаи са строго завършени в себе си и резко определени – членовете на българската народност като българи, на турската народност като турци и т. н. Всички тия народности, обаче, които са споени с една органическа връзка, способни за самостоен политически живот, с еднакви икономически нужди, заседнали в една идеялно географическа закгръглена териториялна единица и даже с една обьност в темперамент и характер, образуват македонския народ.


11) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:

Офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.

В брой 1 на вестник “Автономна Македония“, чийто редактор е бил Владислав Ковачев той гвори за идеята за автономия на Македония и за това кои са македонците:

“Нека всички се изпълним с духа на великите македонски борци Гоце Делчев и Дамян Груев и други, които със своята кръв осветиха братството между всички народности в Македония и оставиха като свещен завет автономията на Македония; нека по-скоро всички македонски братства обсъдят зрело повдигания от нас въпрос и решат да се свика нов велик конгрес, който да преустрои македонската емиграция, като сгрупира в един могъщ съюз всички македонци – българи, власи, албанци, евреи, турци и др. и да постави на чело на нея всецело предани и истински въплотители на автономната идея!”

Източник: “Македонското дело (вместо програма)“, публикувано във в-к “Автономна Македония“, год. I, бр. 1, София, 1 декември 1920 година


12) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:

 “Защо масово възстанаха само пет каази от Македония?”, публикувано в “Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година

Членът на Прилепския околийски комитет на ВМОРО Илия Иванов Шилегаров от град Прилеп за националностите населяващи Македония и Одринска Тракия в революционните окръзи на ВМОРО:

„Революционни райони по окръзи
Битолски революционен окръгъ: Битолски район, Прилепски, Костурски, Охридски и Кичевски.
Солунски революционен окръг: Солунски, Серски, Кукушки, Гевгелийски, Воденски, Струмишки и Пирински (?)
Скопски революционен окръг: Скопски район, Велешки, Радовишки, Щипски, Тиквешки и Кочански.
Одрински революционен окръг: Одрински и Лозенградски (странджа) райони.
3) В гореизброените каази, съставлящи македонската територия на В. М. Р. О. живееха и живеят следните народности: българи, турци, гръци, гъркомани, сърбомани, власи, цигани, албанци, евреи и разни други.“


13) Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония:

ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена).

В своята книга „Историjа на Македониjа“ преведена на македонски и издадена в Р. С. Македония от македонския държавен архив Павел Шатев свидетелства, че в организацията, в която членувал – ВМОРО, най-много е имало българи от Македония. Като подкрепа на своето твърдение Шатев предава и цитат на Гоце Делчев, който казва, че борбата в Македония се изнася на гърба на македонските българи. След това Шатев изброява и други македонски народности – гърци, евреи и турци:

„Но карактеристично е што редовите на Револуционерната организациjа се засилуваа и пополнуваа главно од македонски Бугари, додека турското население како припадник на владеjачката нациjа стоеше на страна, а, пак, останатите народности поради недовербата или националниот антагонизам не влегуваа масовно во Организациjата. „Бугарите во Македониjа сами врз грбот го носеа товарот на револуциjата и тоа се нужни жртви, што треба да се дадат за да се продолжи борбата додека се постигне краjната цел“ – велеше Гоце Делчев. Следствено, во Македониjа, според создадените околности и услови, немаше друго освен богати бугарски трговци, индустриjалци, лихвари и други, какви што имаше пред ослободителната епоха во Бугариjа. Такви услови имаше и мегу другите народности – Грци, Евреи и Турци, а Бугарите беа реткост.“


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 2,470 Прочетена,  1 Видяна днес

Privacy Policy