Избери тема

Македония на македонците! Кои са различните националности, които живея в областта Македония според македонските дейци?

1) Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония:

Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско e виден български ВМОРО революционер, общественик и политик. По време на Първата световна война, когато Българската армия освобождава Вардарска Македония Поппетров бива назначен за училищен инспектор в Скопско и Тетовско и след това за български окръжен управител в Битоля (1916-1917) и Куманово (1917-1918).

В статията си На щрек и на работа!, публикувана във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 48, София, 3 декември 1922 година Поппетров посочва кои са македонците – българи, турци, власи, арнаути, арменци, евреи и други:

“Ако всички македонци, които се чувствуват роби в Македония – българи, турци, власи, арнаути, арменци, евреи и други – на брой повече от милион и всички техни роднини братя избегали по чужди страни – в Анадола, Цариград, България, Романия, Америка и другаде – пак повече от милион – се организират и ако всички общо издигнат глас от вътре и от вън, че настойчиво искаме свобода, коя сила би се опитала да ни отрича правото и да ни попречи на сполуката?!”


2) Емануил Васкидович от Мелник, Пиринска Македония:

Роденият в Мелник Емануил Васкидович (1795-1875) е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Още през 1835 година в издадената Крагуевац своя книга “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Васкидович описва населението на областта Македония: гърци, българи, куцовласи, евреи:

Въ таѧ великаѧ область, има и великiи добрави – добро скотопитанiе, а найпаче овцы съ макотенскаѧ волна – различнiи сѣидби: Памукъ много, Орiсъ, Вiно, Масло, Анасонъ, изрѧденъ Медъ, и Тютюнъ, и разновиднiи добровкусни овощiи – воздухъ доброратворенъ, и предобраѧ клiма – жители, Грецы, Болгари, Куцовласи, всѣ восточноблагочестивiи, и мало Могаметане, и Евреи.


3) Диаманди Николов от Щип, Вардарска Македония:

Диаманди Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията участвал в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), награждаван с медали за храброст. Един от инициаторите за създаването на Македонския научен институт в София и пръв касиер на организацията. По-късно става и секретар на националистическата организация Всебългарския съюз “Отец Паисий”. Роден е в град Щип през 1867 г. и умира в София през 1942 г.

В статията си “Задачите на Македонския научен институт“, публикувана във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година щипянецът Тръпчев изброява националностите населяващи родната му Македония: българи, ромъни, турци, гърци, пък даже и сърби.

“Но само българската ли интелегенция от Македония е отговорна и виновна за днешното положение на народите, живущи в Македония? Не. Неумолимата логичност държи също така отговорни интелегентните сили и на другите народи, населяващи Македония. Турската, ромънската, гръцката интелегенции от Македония, също така носят непосредствена отговорност за стаданията на техните съотечественици в Македония.
Ние твърдим, че в Македония страдат всички: българи, ромъни, турци, гърци, пък даже и сърби, които, по силата на завоевателния сръбски стремеж имаха нещастие да се заселят в страната на сълзите и мъченическия живот.”


4) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония:

Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония е македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че за ВМРО на Иван Михайлов и Тодор Александров македонски народ е значело „збирна именка. Таа се однесуваше на сите жители во Македонија -„Бугари“, Албанци, Власи, Турци…“:


5) Пандил Шанев от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония:

Пандил Георгиев Шанев (1887-1939) от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония е виден български общественик, трети по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

В своя “Протест на Мак. емиграция в Америка”, публикуван във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година припомня, че Македония трябва да принадлежи на всички македонци – “Македония на македонците”, като преди това изрежда македонските националности: българи, турци, ромъни, албанци.

“Ние сметаме, че е наша длъжност да отправим силен протест против този странен и удивителен факт. Нашата земя е разпокъсана от международни актове и това е първата грешка, но фаталната грешка, също тъй и факт, че Обществото на Народите не е настоявало достатъчно строго върху приложението на клаузите за покровителството на малцинствата. Това покровителство е предвидено в мирния договор и е прието от Балканските държави. Този договор гарантира тържествено поне минимума културни и национални права на българите, турците, ромъните, албанците и другите националности населяващи Македония.

Нашият лозунг е “Македония на македонците”, който ни е наследство от великия Гладстон.”


6) Яне Сандански от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония:

Яне Иванов Сандански (1972-1915) от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония е деец на Върховния комитет и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на ВМОРО.

На 17 юли 1908 г. в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) по случай Младотурската революция Яне Сандански държи две речи (съхранявани в Исторически музей Велинград). В една от тях той изброява различните националности населяващи Македония: турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др.

Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем… Да викнем всички с един глас Долу Султана! Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!”


7) Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско, Вардарска Македония:

Роденият през 1876 г. Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско, е легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО.

През 1961 година по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио Георги Попхристов изнася говор по случай 58 години от Илинденското въстание.

В речта си, произнесена няколко месеца преди смъртта си големият революционер си спомня за своите мъртви другари Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев и др. След това изразява искреното си възмущение от македонистите, които отричат българската народност на тези продължители на делото на Ботев и Левски и междувременно изброява националностите в Македония, за които са се борели македонските революционери: българи, власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани.

“Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Чуйте целия говор:


8) Йордан Анастасов от Кавадарци, Вардарска Македония:

Роденият през 1893 г. Йордан Анастасов от Кавадарци е български общественик и политик, привърженик на лявото крило на македонското освободително движение, деец на ВМРО (обединена).

В своята статия “Македонският народ“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 3, София, 9 март 1923 година Анастасов дава пояснение за това какво точно представлява понятието “македонски народ” и изброява македонските националности, които съставляват този народ: българи, турци, албанци, власи и т. н.

“Пита се сега: македонците какво представляват от себе си – народност или народ?
Народност македонска нема: има македонски българи, турци, албанци, власи и т. н. Всички тия народности по дух, език, нрави, обичаи са строго завършени в себе си и резко определени – членовете на българската народност като българи, на турската народност като турци и т. н. Всички тия народности, обаче, които са споени с една органическа връзка, способни за самостоен политически живот, с еднакви икономически нужди, заседнали в една идеялно географическа закгръглена териториялна единица и даже с една обьност в темперамент и характер, образуват македонския народ.


9) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:

Роденият през 1875 г. в Скопие Владислав Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и ВМОК войвода в Малешевско и Кратовско, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание в Щипско.

В брой 1 на вестник “Автономна Македония” чийто редактор е бил Владислав Ковачев, в статията “Македонското дело (вместо програма)“, (в-к “Автономна Македония“, год. I, бр. 1, София, 1 декември 1920 година) той говори за идеята за автономия на Македония и за това кои са македонците – българи, власи, албанци, евреи, турци и др.:

“Нека всички се изпълним с духа на великите македонски борци Гоце Делчев и Дамян Груев и други, които със своята кръв осветиха братството между всички народности в Македония и оставиха като свещен завет автономията на Македония; нека по-скоро всички македонски братства обсъдят зрело повдигания от нас въпрос и решат да се свика нов велик конгрес, който да преустрои македонската емиграция, като сгрупира в един могъщ съюз всички македонци – българи, власи, албанци, евреи, турци и др. и да постави на чело на нея всецело предани и истински въплотители на автономната идея!”

В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев отново дава ясна представа за това кои са македонците – българи, власи, гърци, сърбомани:


10) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:

Роденият в град Прилеп през 1867 г. Илия Иванов Шилегаров е ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски комитет на организацията. Работи като учител в българските училища в ПрилепОхрид и др. Един от редакторите на албум-алманах “Македония”.

В статията си “Защо масово възстанаха само пет каази от Македония?”, публикувана в “Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година, членът на родния си Прилепски околийски комитет на ВМОРО Илия Шилегаров говори за народности населяващи Македония и Одринска Тракия в революционните окръзи на ВМОРО: българи, турци, гръци, гъркомани, сърбомани, власи, цигани, албанци, евреи и разни други.

„Революционни райони по окръзи
Битолски революционен окръгъ: Битолски район, Прилепски, Костурски, Охридски и Кичевски.
Солунски революционен окръг: Солунски, Серски, Кукушки, Гевгелийски, Воденски, Струмишки и Пирински (?)
Скопски революционен окръг: Скопски район, Велешки, Радовишки, Щипски, Тиквешки и Кочански.
Одрински революционен окръг: Одрински и Лозенградски (странджа) райони.
3) В гореизброените каази, съставлящи македонската територия на В. М. Р. О. живееха и живеят следните народности: българи, турци, гръци, гъркомани, сърбомани, власи, цигани, албанци, евреи и разни други.“


11) Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония:

Павел Шатев (1882-1951) от град Кратово е ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена).

В своята книга „Историjа на Македониjа“ преведена на македонски и издадена в Р. С. Македония от македонския държавен архив Павел Шатев свидетелства, че в организацията, в която членувал – ВМОРО, най-много е имало българи от Македония. Като подкрепа на своето твърдение Шатев предава и цитат на Гоце Делчев, който казва, че борбата в Македония се изнася на гърба на македонските българи. След това Шатев изброява и други македонски народности – гърци, евреи и турци:

„Но карактеристично е што редовите на Револуционерната организациjа се засилуваа и пополнуваа главно од македонски Бугари, додека турското население како припадник на владеjачката нациjа стоеше на страна, а, пак, останатите народности поради недовербата или националниот антагонизам не влегуваа масовно во Организациjата. „Бугарите во Македониjа сами врз грбот го носеа товарот на револуциjата и тоа се нужни жртви, што треба да се дадат за да се продолжи борбата додека се постигне краjната цел“ – велеше Гоце Делчев. Следствено, во Македониjа, според создадените околности и услови, немаше друго освен богати бугарски трговци, индустриjалци, лихвари и други, какви што имаше пред ослободителната епоха во Бугариjа. Такви услови имаше и мегу другите народности – Грци, Евреи и Турци, а Бугарите беа реткост.“


12) ВМРО (обединена):

ВМРО (обединена) е про-комунистическа политическа организация. Някои от членове и приемат идеите на сърбо-македонизма и след 1944 г. участват в управлението на Социалистическа република Македония, където официалната идеология е именно сърбо-македонизма.

През 1930 година вестникът на про-комунистическата ВМРО (обединена) La Federation Balkanique, чийто основател е комунистът Димитър Влахов от Кукуш публикува статия, в която разяснява македонския въпрос както го вижда ВМРО (обединена), понятията „македонски народ“„Македония на македонците“ и др.

В статията “Македонския „свинкс“. По повод една статия на Макс Фишер“, публикувана във в-к “La Federation Balkanique“, год. VI, бр. 131, Виена, 20 март 1930 година ВМРО (обединена) посочва кои точно са македонците: българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите.

А истината, обективната историческа истина е тази, че Македония е едно географическо обособено цело с ясно изразени економически и политически интереси. Тя не е населена с еднороден македонски народ, отличен от българския и сръбския, както проповедва Цвиич – Фишеровата теза, нито пък е населена с чисто българско население. В Македония отделна македонска народност не е имало и нема, както не е имало и нема например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ. И всека част от тази народностна мозайка си има отделен специфичен облик, говор, писменост, които са различни от другите македонски народности, но са общи със съответните народности, обособени вече в отделни балкански национални държави. Така, българите от Македония, които съставляват болшинството от македонското население, говорят и пишат на български език, който е техен матерен език, гърците говорят и пишат на езика, на който говорят и пишат едноплемениците им от стара Гърция, турците говорят на матерния им турски език, както албанците на албански и пр. И това разноезичие се дължи не на усилията на съответните балкански пропаганди, както „безпристрастно“ заключва г. Фишер, а на безспорния исторически факт, че тези народности са племенни части от съответните балкански държави. Твърдението, че българите от Македония са рожба на българската Екзархия се оборва от този прост и твърде красноречив факт, че далеч, много далеч преди учредяването на екзархията, българите в Македония са съществували и те са имали народни училища.

Повтаряме, в Македония живее не една, а неколко балкански народности с ярко изразени национални физиономии и съзнание. Но въпреки техното народностно различие, те, благодарение географическата обособеност и стратегическо разположение на Македония в центъра на Балканския полуостров, се чувствуват като едно цело, което не иска щото неговата родна страна да бъде разпокъсана на части, защото от това страдат общите му економически и политически интереси. Това именно разбиране породи единствено спасителната парола – Македония требва да остане само за македонците!


13) Никола Пасхов от Охрид, Вардарска Македония:

Роденият през 1862 г. Никола Пасхов в град Охрид е български учител и революционер на ВМОРО, племенник на Кузман Шапкарев и председател на Съюза на българските конституционни клубове в град Лерин. Доброволец в Българската армия по време на Балканските войни. Умира на 70-годишна възраст в България, град Луковит.

В спомените си озаглавени “Автобиографически бележки из живота на Н. Пасхов” и публикувани в сп. “Илюстрация Илинден“, год. 5, книга 9–10 (49–50), септември–октомври и год. 6, книга 1–2 (51–52), ноември–декември, София, 1933 година, ВМОРО революционерът разказва за дейността му срещу сръбската пропаганда в Охридско, за отвличането му от албански разбойници и за борбата му за български училища и утвърждаването на българщината в родния му край.

Има и един епизод, в който Пасхов е изправен пред един турски прокурор, който му обяснява, че ако Пасхов и българите в Македония искат тя да бъде българска, то ВМОРО трябва да се бори не само за българите, но и за другите македонски националности – турци, арнаути, власи и гърци:

“След 7-8 дена бех повикан от прокурора, който ми съобщи, че след като разгледал книжата, не намира нищо компроментирващо в миналото ми, та затова решил да ме освободи, с условие да дам клетва, че нема да се бъркам в комитетските работи. Казах му, че освен с учителствуването, не съм се занимавал с комитетска дейност и, вместо клетва, дадох му честна дума, че и занапред ще ме интересува само училищната работа. В частния вече разговор той ми каза: „Вие българите сте недоволни от управлението на султан Хамида и сте много егоистични. Има недоволци от това управление и от другите народности – турците, арнаутите, власите и гърците. Революционната организация требва да прибере в своите редове всички недоволници и да води борбата от името на всички недоволници. Иначе Македония никога нема да бъде българска, макар реки от кръв да се пролеят.“ Макар да знаех статутите на организацията, според които всеки македонски жител, без разлика на вера и народност може да членува в нея, аз нищо не му отговорих. Освободиха ме и заминах за Кукуш.”


Притурки:

Македония на македонците, Тракия на тракийците, Добруджа на добруджанците! Мизия, Тракия, Македония, Добруджа – това са географски области и всеки човек роден в тях е македонец, тракиец, мизиец, добруджанин и т.н. без значението на неговата националност или религия!

-> Вестник “Илинден” е издание на Илинденската организация, излизал в София в период 1921 – 1926 г. В него пишат ВМОРО революционера и публицист Арсени Йовков , публицист и ранен македонист Кръсте Мисирков и др. Вестникът помества материали за положението на българите в Македония под сръбска и гръцка власт, биографии на македонски дейци, сведения от живота на емиграцията, балканска хроника и много обяви.

В броя от год. 3, бр. 2, 14 януари 1923 г. четем: Македонците за Македония… представители на общинските организации на турци, българи, власи и албанци в Македония…“

–> „Тракийски календар. Тракия на тракийците! За свободна целокупна Тракия се борим ние. Чрез автономна Тракия към Балканска федерация“ – календар за новата 1925 година от Съюза на тракийските дружества в България.

-> Вестник „Добруджанско знаме“ – орган на Върховния добруджански съвет; Думата на добруджанци; Добруджа за добруджанци! Единна и неразделна Добруджа за добруджанци!

-> Вестник “Бюлетин №9 (Стожер на Балканската Федерация)” на Пловдивско македонско благотворително дружество Гоце Делчев: „Тракийците действуват“; „Тракийския Шангов комитет“, „митинг за Тракия на тракийците“:

-> Вестник „Македония“, 13 юни 1927 г.: на изборите в Югославия селската партия във Войводина е издигнала лозунга „Войводина за войводинците“:



Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

Loading

Privacy Policy