Кои са различните националности, които живея в областта Македония според македонските дейци?

1. Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония, член на ВМОРО:

“Ако всички македонци, които се чувствуват роби в Македония – българи, турци, власи, арнаути, арменци, евреи и други – на брой повече от милион и всички техни роднини братя избегали по чужди страни – в Анадола, Цариград, България, Романия, Америка и другаде – пак повече от милион – се организират и ако всички общо издигнат глас от вътре и от вън, че настойчиво искаме свобода, коя сила би се опитала да ни отрича правото и да ни попречи на сполуката?!”

Оригинален източник: “На щрек и на работа!”, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. II, бр. 48, София, 3 декември 1922 година


2. Емануил Васкидович (1795-1875) от Мелник, Пиринска Македония – български възрожденски просветител, книжовник и общественик. Още през 1835 година в издадената Крагуевац своя книга “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Васкидович описва населението на областта Македония:

Емануил Васкидович за жителите на областта Македония, 1835 година

Въ таѧ великаѧ область, има и великiи добрави – добро скотопитанiе, а найпаче овцы съ макотенскаѧ волна – различнiи сѣидби: ПамꙊкъ много, Орiсъ, Вiно, Масло, Анасонъ, изрѧденъ Медъ, и Тютюнъ, и разновиднiи добровкꙊсни овощiи – воздꙊхъ доброратворенъ, и предобраѧ клiма – жители, Грецы, Болгари, КꙊцовласи, всѣ восточноблагочестивiи, и мало Могаметане, и Евреи.

Оригинален източник: “Краткое Политическое Землеописание за Обучение на Болгарското Младенчество“, Крагуевац, 1835 година


3. В ръкописа си от 1924 година „Политическото верою на македонците“ издаден чак през 2000 година в Скопие, революционерът Славчо Ковачев от Щип, Вардарска Македония дава ясна представа за това кои са македонците – българи, власи, гърци, сърбомани:


4. Диаманди Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията участвал в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), награждаван с медали за храброст. Един от инициаторите за създаването на Македонския научен институт в София и пръв касиер на организацията. По-късно става и секретар на националистическата организация Всебългарския съюз “Отец Паисий”. Роден е в град Щип през 1867 г. и умира в София през 1942 г.

В статията си от 1925 г. “Задачите на Македонския научен институт” той казва следното:

“Но само българската ли интелегенция от Македония е отговорна и виновна за днешното положение на народите, живущи в Македония? Не. Неумолимата логичност държи също така отговорни интелегентните сили и на другите народи, населяващи Македония. Турската, ромънската, гръцката интелегенции от Македония, също така носят непосредствена отговорност за стаданията на техните съотечественици в Македония.
Ние твърдим, че в Македония страдат всички: българи, ромъни, турци, гърци, пък даже и сърби, които, по силата на завоевателния сръбски стремеж имаха нещастие да се заселят в страната на сълзите и мъченическия живот.”

Оригинален източник: “Задачите на Македонския научен институт“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година

Privacy Policy