Професор, доктор, а сигурно и академик, доцент, старши преподавател, главен асистент, асистент режисьор и какво ли още не, Мирјана Најчевска от Скопие е „доктор по правни науки и редовен професор и научен советник во Институтот за социолошки и политичко-правни истражувања при университетот во Скопjе“.
Тази госпожа получила цялото си образование и възпитание в комунистическа Югославия е типичен пример за сърбо-македонизма, който от 1944 г. до ден днешен беснее със страшна сила в Македония. С други думи госпожата е индоктринизирана да мрази България и българите и е жертва на сърбо-македонисткия разказ стане ли въпрос за историята на Македония до 1944 година.
Относно първата точка – за омразата и към България тук няма да коментираме; достатъчно е да разгледате постовете във Фейсбук профила на госпожата и ще видите колко често асистент-режисьорката-сценарист-оператор напада България и българите, но нито дума срещу Сърбия и сърбите (това е естествено, асистент-режисьорката-доцент-академик както казахме е индоктринизирана от раждането си в сърбо-македонизъм).
Поводът за написването на тази статия обаче е друг – нейни три неадекватни въпроса за Гоце Делчев зададени в нейн Фейсбук пост:
„Дали некаде Гоце Делчев изјавил дека се бори за ослободување на Бугарија/Бугарите и дали некаде зборува за Бугарите кои живеат на територијата на Македонија?
И дали има изворни народни песни во Бугарија во кои се пее за Гоце Делчев?“
Тези въпроси са колкото неадекватни и смешни, толкова и важни да им бъде отговорено поради една единствена причина – защото се споделят от много македонисти и за съжаление от македонци преминали през югославския наратив за историята на Македония от преди 1944 година.
Естествено, ако госпожата беше чела МАКЕДОНСКИ източници на информация от преди 1944 година тя нямаше да задава тези тъжни и нелепи въпроси; тя обаче е индоктринизирана в сърбо-македонизма налаган в Македония от 1944 година до сега и се чуди и мае…
Еми, ОК, главен асистент-режисьор-доцент-академик Мирјана Најчевска, ето ви ги отговорите, надявам се, че след това ще се засрамите и ще почнете да четете МАКЕДОНСКИТЕ източници на информация за Гоце Делчев, а не умилените ви югославски такива!
Въпроси 1) и 2) на главен хидроинжинер-асистент-сценарист-академик-професор Најчевска:
„Дали некаде Гоце Делчев изјавил дека се бори за ослободување на Бугарија/Бугарите и дали некаде зборува за Бугарите кои живеат на територијата на Македонија?“
Отговор от хора прекарващи десетки часове в четенето на МАКЕДОНСКИ книги, статии и документи в оригинал:
Да, „изjавил“ е Гоце, не му се секирай, „зборува“, това, че ти не си чела македонските дейци е твоята трагедия госпожо монтажист.
Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония е български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбски затвор. Той е бил близък приятел на Гоце Делчев, като Делчев е кум на сватбата на Коце Ципушев.
В своите спомени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня за вестта за убийството на „великия български бунтовник“ Гоце Делчев и как точно войводата обяснявал на други революционери в какво се състои борбата на БМОРК/ТМОРО/ВМОРО:
„Веднаж, неколко души другари го запитахме: „А бе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когаво по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им с майката отечество”? Тогава Гоце ни отговори „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова требва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в техната целост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”
Хидроинжинерката Мирјанка ще ни обясни дали този отговор даден от самия Гоце Делчев отговаря на нейния малоумен въпрос – Македония и Одринска Тракия, това са неосвободените части на общото българско отечество, Мирјанке, вдеваш ли?!
Ако все още не вдеваш да видим какво си спомня и Славейко Арсов от с. Ново село, Щипско, Вардарска Македония – ресенски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1901 година заедно с Гоце Делчев обикалят Костурско, Воденско, Леринско и Битолско и ето какво войводата Делчев разказвал на селяните в екзархистките села според спомените на Арсов (“Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 год.)“, София, 1925 година):
„От там заминахме за с. Гугово (Воденско). Тук направихме последното общо събрание заедно с Делчева. След свършека на събранието Делчев по отделно говорѝ както на Марко така и на мене; даде ни наставления за бъдещите ни действия, как да се прилага планът на агитирането, именно как да се постъпва въ смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че целта на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто-екзархийските села се обясняваха лошите страни на живота, правеше се бегъл исторически поглед на турското иго и пр. Обясняваше се, как е било българското царство едно време силно, кои са били причините да падне под турци, сир. несъгласието.“
В прочем, забележете, Делчев говорел, че „несъгласието“ е причина българското царство да попадне под османска власт, нещо, което Делчев споменава и в легендарното си писмо до Никола Малешевски:
„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“
За Гоце Делчев ние българите страдаме от болестта отцепления/разцепеления/несъгласия и затова сме паднали под турска власт – хидроинжинерката Мирјанка няма как да знае, че когато България пада под турска власт тя преди това е разделена на три отделни царства – нещо, за което, отново да повторим – Гоце Делчев говори, ама Мирjанка е заета да слуша Цеца Величкович вместо малко македонски книги да прочете, така че няма как да знае завалийката…
Широко известен факт е, че Гоце Делчев се е самоопределял за българин в своите писма, писма в които говори и за македонски народ. Какво той е подразбирал под македонски народ обаче, става ясно не само като четем неговите съвременници какво са казали по въпроса, но и самият Гоце Делчев:
Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония – кукушки войвода на ВМОРО в спомени озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” свидетелства, как водача на „българска чета“ Гоце Делчев, обяснявал на „български език“ на един македонски грък, че гоцевите „български комити“ се борят за свободна Македония, където „македонския народ – българи, сърби и гърци“ ще бъдат равноправни:
“…И там дойде един доста интелигентен търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък искал да се срещне с българска чета, коя и да е, само да види българи комити. Ние му казахме да дойде и дойде при нас. След ръкуването почнахме интимен преговор. Делчев говори по български, аз му превеждам на турски, защото гъркът не знаеше нито една дума български.
Делчев казва: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, защото ето един пример: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат роби. . . По-добре ние, македонският народ, да си бъдем отделно, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички. . .”.
Гъркът беше много благодарен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”
Значи Делчев под македонски народ разбирал сърби, гърци и българите от Македония, a за това, коя от тези националности носи на гърба си революционната борба ще разберем като прочетем:
Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена). Революционер, който ще напише спомени, които, о чудо на чудесата!, ще бъдат преведени от техния оригинален български език на съвремен македонски, за да може помощник-кранистката Мирјанка, която е чела всичко от югославската литература, да вземе да прочете най-после нещо и от македонската!
Та в „Историjа на Македониjа“ преведена на македонски и издадена в Р. С. Македония от македонския държавен архив Павел Шатев свидетелства, че в организацията, в която членувал – ВМОРО, най-много е имало българи от Македония. Като подкрепа на своето твърдение Шатев предава и цитат на Гоце Делчев, който казва, че борбата в Македония се изнася на гърба на македонските българи:
„Но карактеристично е што редовите на Револуционерната организациjа се засилуваа и пополнуваа главно од македонски Бугари, додека турското население како припадник на владеjачката нациjа стоеше на страна, а, пак, останатите народности поради недовербата или националниот антагонизам не влегуваа масовно во Организациjата. „Бугарите во Македониjа сами врз грбот го носеа товарот на револуциjата и тоа се нужни жртви, што треба да се дадат за да се продолжи борбата додека се постигне краjната цел“ – велеше Гоце Делчев.“
***
Но стига сме изнасяли лекция по история на Мирянка по нейната олигофренична тема „Дали некаде Гоце Делчев изјавил дека се бори за ослободување на Бугарија/Бугарите и дали некаде зборува за Бугарите кои живеат на територијата на Македонија?“, тя толкова си може завалийката.
Нека преминем към втората част на малоумния и въпрос:
„И дали има изворни народни песни во Бугарија во кои се пее за Гоце Делчев?“
Първото, което тая нещастна и невежа кранистка трябва да осъзнае е, че когато Гоце Делчев е живял и действал не е имало Фейсбук и свободен достъп до информация – Делчев е правил обиколки в неосвободените територии на българските земи – Македония и Одринска Тракия, той не е ходел в свободните български градове Видин и Русе, защото …ами, защото те са били свободни, какво да прави там?!
Идеята тук, е че, ако търсите народна песен от Видинско или Русенско за Гоце Делчев трудно ще намерите поради простата причина, че хората там рядко са чували за войводата, когато той е бил жив, а и да са чували от вестниците за него, той не е водил някаква революционна дейност на местен терен, че да „заслужи“ някой да му измисли и посвети песен на него. Затова най-много народни песни за Делчев има от Македония и Одринска Тракия. И въпреки всичко, с времето, когато името на Делчев се отвърждава като българска национална светиня, името му започва да се появява в народни песни от различни краища на България!
Така че, ДА, Мирянке, отговорът на малоумния ти въпрос дали има изворни народни песни во Бугарија во кои се пее за Гоце Делчев, е ДА, има, за твой ужас!
И понеже в Библиотека Струмски си служим с извори, а не с пожелания както ти правиш, ще ти покажем български народни песни за Гоце Делчев с произход от Македония, Одринска Тракия и стара България:
Българска народна песен от Македония посветена на Гоце Делчев. Записал – ВМОРО войводата от Щип Панчо Михайлов. Песента е публикувана в сборника “Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 година:
Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията. На него са кръстени днес улици и училища в Македония.
В своята статия “Български народни песни“, публикувана в сп. “Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 година, той казва, че няма край в Македония, в който българския народ да не възпева на български език своите герои между които освен македонските революционери Алексо Турунджов, Мише Развигоров, Йордан Пиперката, Иван Алабака е и Гоце Делчев:
“Нема край в Македония, който да не възпева свой един юнак, нема планина, чийто комитски подслони не са възпевани; затова ония 67 песни, които ни поднася П. Михайлов са една малка само част от новия, от революционния епос в Македония. Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”
В сборника „Странджански фолклор“, книга LVII е поместена песен, в която местното население възпева своите герои и борци за свобода:
Михаил Попето, Гоце Делчев, Георги Кондолов, Равашола, Пано Ангелов и др.
Пояснение за хидро-инжинерката и помощник-асистент оператор Мирянка – Странджа е планина в Одринска Тракия, където Гоце Делчев е правил революционни обиколки тъй като е бил член на организация наречена тайна македоно ОДРИНСКА революционна организация. Ако прочетеш спомените на нейните основатели ще разбереш защо е наречена така.
В сборника „Български хайдушки и революционен песенен фолклор“, могат да се срещната редица български народни песни за Гоце Делчев, не само от Одринска Тракия, но и от цяла България:
Ето например два варианта на една българска народна песен с тема вестта за смъртта на Гоце Делчев. Песните са записани в с. Тодоричене, Ловешко и с. Вардун, Търговищко:
Понеже е 99,99% сигурно, че хидро-инжинертката-помощник-инспектор Мирјана Најчевска е толкова добра по география, колкото и по история сме принудени да и посочим на картата населените места, където се пее тази песен за трагичната смърт на Делчев войвода:
Село Тодоричене, Ловешко:
Село Вардун, Търговищко:
В сборника можем да прочетем и интересните народни песни наречени „Възпоменание на загиналите революционери“:
Забележете, едната българска народна песен е от село Ясна поляна, Бургаско, част от географската област Одринска Тракия, където Гоце Делчев е имал обиколки за образуване на революционни комитети, а другата песен е от град Неврокоп, който днес носи името на войводата – град Гоце Делчев, намиращ се в днешна Пиринска Македония, където Гоце също е обикалял и организирал населението за революция:
Както виждате народа в Пиринска Македония и Одринска Тракия възпява своите загинали герои – не само Гоце Делчев от Кукуш (Егейска Македония), но и Стефан Караджа от с. Ичме, Ямболско (Одринска Тракия), Михаил Апостолов – Попето от с. Горна Диканя, Радомирско (Софийска област) и Георги Кондолов от с. Велика, Малкотърновско (Одринска Тракия).
И понеже споменахме Пиринска Македония, нека да завършим с нея – ето как в град Банско, където Гоце Делчев е бил български учител и е образувал революционни комитети в региона, са увековечили войводата с народната песен „Гоце Делчев не си дава кончето и сабята, защото е български войвода“:
„… А Гоце им вели, вели и говори:
– Три хиляди давам, сабя си не давам,
сабя си не давам, оти съм комита,
оти съм комита – български войвода“
И накрая ще завършим с една българска песен посветена на Гоце Делчев – тя не е изворна, авторска е, но за сметка на това е най-популярната песен писана за войводата. Автор е най-добрият приятел на Гоце Делчев – неговият пръв биограф, българския национален поет и ВМОРО революционер Пейо Яворов.
Мирјанке, заключение да правим ли? Май няма много смисъл – гледай си там хидро-инжинерството, докато се опитваш да съчетаваш асистент-операторската си титла с отговорностите на академик-професор и тонрежисьор и не се занимавай с историята на нас – македонските българи.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
