Избери тема

Какво подразбираха под думите „македонски народ“ македонските герои? Да разберем, като покажем оригинални цитати по темата от македонски революционери, политици, писатели, общественици и др. с посочен източник на цитата.

1) Иван Кротев от Кукуш, Егейска Македония е адвокат и общественик роден на 23 декември 1892 г. През 1924 година издава брошурата си “Македонския въпрос от македонско гледище”:

В нея на страница 8 той пише следното за македонския народ:

Макед. народ брои около 2,000,000 жители разпределени по хронологичен ред и по численост на българи, турци, евреи, гърци, арменци, цигани, власи, сърбомани и др.

Като употребяваме думите македонски народ, ние не разбираме едно племе от еднакъв произход, с еднакъв език, народност и вера. Може да се говори за македонски българи, турци, албанци, власи, гърци и др., но като частици от македонския народ, в смисъл населяващото я разнородно македонско население. От гледище на етнографа, нема в Македония еднородна синя или слабопрошарена маса, макар българския елемент да доминира.”


2) В своя редакционна статия от 1 август 1929 година в-к „Македонска Трибуна“ – официалният орган на Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка ни посочва кой организира населението на Македония за въстанието от Илинден 1903 година и ни пояснява кой е македонския народ:

“Трагична е съдбата на Македония.

Повече от 1 милион българи в тая страна, които беха първи в усилията за своя просвета, за свои училища и черкви през паметните черковни борби на целия български народ, останаха след руско-турската освободителна война отново под турско робство… […]

Младата още, едва 10-годишна вътрешна революционна македонска организация бе успела да подготви македонския народ – вече не само българите, но и власи, албанци, пък дори и турци – за народно въоръжено възстание за борба – гърди с гърди – срещу Отоманската Империя…”

Оригинален източник: “Илинденското възстание“, публикувано във в-к “Македонска Трибуна“, год. 3-та, бр. 130, Индианаполис, САЩ, 1 август 1929 година


3) ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево за това какво значи думата „македонец“ и „македонски народ“:

“Нема македонски народ в етнически смисъл на думата.”

“Понятието македонец отговаря на понятието швейцарец. То не е етническо, както се заблуждават некои непосветени…”

От македонските народности българската народност, като най-многобройна и най-силна, остава най-активна и най-упорита в преследваната цел и е начело, било за да дава жертвите.”

Оригинален източник: “Днешната политическа постановка на македонския въпрос“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 263, София, 27 август 1927 година


4) И отново ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония в брошурата си “Днешната политическа постановка на Македонския въпрос; Автономия и Независимост“, София, 1928 година пише:

Македонски народъ не сѫществува нито въ политическо, нито въ етническо отношение, защото нѣма на лице нито македонска държава, нито пъкъ е известна нѣкаква отдѣлна македонска народность. Но, ние, македонцитѣ, които се боримъ за политическо обособяване на нашата татковина, трѣбва винаги да си служимъ съ понятието македонски народъ, първо – за да подчертаваме единението на всички македонски народности въ името на единъ общъ идеалъ, и второ – за да изявяваме неотстѫпно нашето решение да осѫществимъ политически македонскиятъ народъ.

Понятието македонец, македонци, има сѫщо своето значение. То отговаря на понятието швейцарецъ…“

След това ВМРО революционера казва и коя от македонските народности е най-многобройна:

НАСЪ не може да не ни интересува мѣстото на македонскитѣ българи въ днешната борба за освобождението на Македония, едно – защото тѣ образуватъ най-многобройната македонска народность, и второ – защото и днесъ тѣ оставатъ най-енергични и най-упорити въ преследваната цель, и пакъ сѫ начело въ борбата, било за да рѫководятъ, било за да даватъ жертви.“


5) Последният лидер на ВМРО – Иван Михайлов в своя статия за Илинден освен за въстанието говори и за ВМРО и за македонския народ (в контекста на отделното му обособяване от македонистите в комунистическа Югославия, 1983 година):

„Иматъ право македонскитѣ българи да се гордеятъ съ дветѣ събития, чиито годишнини споменахме и славимъ. Тѣ внасяха голѣмо съдържание въ историята на Балканския полуостровъ презъ цѣлото настоящо столѣтие. Можемъ да се гордѣемъ, защото знаме на ВМРО и на Илиндень бѣха и оставатъ човѣшкитѣ права и свободата.

Напразно се мѫчатъ нашитѣ врагове да фалшифициратъ това съдържание, по-точно да си присвоятъ всички знаци на ВМРО и на Илиндень. Но 95% отъ тия знаци сѫ български. Македонското освободително движение не е подарявало на никого отъ враговетѣ ни територии отъ Македония; нито е търгувало съ съзнанието, името и миналото на народа ни. То е предлагало на лоялнитѣ ни съотечественици и на враговетѣ ни само образеца на швейцарската обществена уредба, съ равноправие на всички исторически народности въ Македония, въ името на балканското примерение…“

Тъй наричаната “македонска народность” нѣма история нито колкото я иматъ най-тъмно живѣлитѣ африкански племена. Затова грабятъ нашата история. Споредъ познатия италиански философъ Бенедетто Кроче, историята, обаче, прилича на статуя. Можете колкото искате шамари да й удряте, нейното лице нито се промѣня, нито почервенява отъ ударитѣ. Така че, напразни сѫ усилията на маскиралата се македонска “народность” да лъже свѣта. Истината ще победи.

СЛАВА на ИЛИНДЕНЬ! СЛАВА НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ!

– Вашъ : Ив. Михайловъ.“

Оригинален източник: “Илинденски лист в чест на незабравимите наши 1893 и 1903 години“, Рим, 2 август 1983 година


6) Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията. На него са кръстени днес улици и училища в Македония.

Под псевдонима Стар Чинар през 1922 година той публикува статията си “Нашата кауза”, в която отрича съществуването на отделна македонска народност и обявява Македония като земя населена предимно от българи:

“Колкото се отнася до “историческите и етническите граници [на Македония]” – при всичкия си, уж, научен вид, това е едно нелепо съображение, един научен абсурд, защото строго определени граници на Македония историческата география не познава, както не познава и специална “македонска” народност.

“Преди всичко, без да отричаме факта че бълг. елемент в Македония не съставлява абсолютно болшинство по отношение на останалите народности, ние твърдим, а това е мнение на всички безпристрастни хора, които са я обходили и изучили от близо, че в нея бълг. народност представлява едно грамадно болшинство над всека друга народност по отделно.”

“Като считаме за излишно да говорим за исторически права, спечелени по силата на отдавнашни владения и пр., ние мислим, че на нея требва да се гледа просто като на земя, населена с население, което в мнозинството си говори нашия език, има нашите нрави и обичаи, а има и нашето, българско, народностно съзнание.

Източник: “Нашата кауза“, публикувано във в-к “Илинден“, год. II, бр. 5, София, 5 февруари 1922 година


7) Вестник “Македония”, излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.

На 30 април 1928 година вестникът предава статия излязла в италианското списание “Реалта”, в която се говори за македонистките теории на сръбския учен Цвийч за отделна македонска националност близка до сръбската. Италианците отричат тези сръбски теории и признават, че най-многобройната националност на македонския народ са българите:

“Целият европейски печат се занимава с македонския въпрос. Но за жалост бележките и коментариите не са винаги безпристрастни. Така се обвинява българската държава, че била въоръжавала македонските чети, че вземала участие в македонското движение, за да го използува за свои цели. Но въпреки това, истината си пробива път и расте симпатията към македонския народ. Днес вече са твърде малцина държавници и политици, които биват вера на легендите на сръбския д-р Цвийч и на немеца Вендел разпространявани за македонската националност, която искат да идентифицират със сръбската. Общественото мнение, което все повече се интересува от въпроса, лесно се освобождава от измамата. Една националност обхваща македонския народ в неговото големо мнозинство: българската националност.

Източник: “Македония и България. Напразни сръбски усилия. Националния дух и железната воля на македонците“, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 465, София, 30 април 1928 година


8) Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко, Пиринска Македония – македонистки историк (историчар) и общественик от Р. Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата. В Македония е смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”.

В интервю озаглавено “Верувам во националниот имунитет на македонецот” за списание “Форум“, архивен брой 329, Скопие, 22 юли 2000 година македонистът Катарджиев чистосърдъчно си признава, че за ВМРО на Иван Михайлов и Тодор Александров македонски народ е значело „збирна именка. Таа се однесуваше на сите жители во Македонија -„Бугари“, Албанци, Власи, Турци…”“


9) Зоран Тодоровски от Скопие, Вардарска Македония – македонски историк (историчар), директор на Държавния архив на Р. Македония, автор на множество трудове на историческа тематика.

В интервюто си озаглавено “Уште робуваме на старите поделби“, Tribune.eu.com, Скопие, 27 юни 2005 г. Тодоровски признава, че за Яне Сандански отделен македонски народ не е съществувал, а напротив – това е словосъчетание, с което се обозначават различните националности населяващи Македония – българи, турци, албанци…:

“Тој имал исти погледи и ставови како и другите македонски дејци од левицата и десницата, и тој се сметал за Бугарин. За него има малку документација, има повеќе другите што пишуват за него. И она малку што го напишал, кога кажува за населението во Македонија, никаде не спомнува македонски народ како посебен етнос, туку дека: „Во Македонија живеат Бугари, Турци, Албанци…”


10) Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина е организация на студенти от Македония. Създадена е през 1925 година в Лайпциг като има клонове във Виена, Мюнхен, Будапеща, Женева, Брюксел, Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. Организацията защитава правата на македонските българи останали под властта на Югославия и Гърция след Първата световна война.

В статията си “Писмо от Виена“, публикувано във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, година V, бр. 37, София, 18 септември 1925 г. СМСДЧ пояснява кои са македонците и македонският народ – българи, аромъни, турци и албанци:

“Едно след друго македонският народ изгуби в кратко време всички права и свободи, на които се радва всеки народ в собствената си земя. Неколко стотици хиляди интелигентни македонци бидоха прогонени от родните им домове. Всека връзка между емигранти и техните родители и деца е забранена. Училищата и др. културни институти на македонските българи, аромъни, турци и албанци бидоха затворени и заграбени от новите завоеватели. Даже подържаните от католишки и американски мисионери училища, в които предаването ставаше на български език, бидоха затворени. Протестантските пастори требвшаше да преустановят своите проповеди на български. Употребата на майчин език биде забранена; напоследък са създадени даже специални дружества за изкореняването на български език в нашата родина под сръбска власт. За свобода на пресата и речта и дума не може да става. Природно интелигентния македонец бива принуден да нагласява своите думи и дела по волята на сръбският и гръцкият жанданрин. Така се унищожи една цветуща култура в нашата страна.”


11) Костадин Палешутски от с. Скребатно, Неврокопско е български историк от Пиринска Македония изследващ Македонския въпрос.

През 1985 година издава книгата си “Югославската комунистическа партия и македонският въпрос (1919-1945)”, в която пояснява значението на словосъчетението „македонски народ“ според ВМРО (обединена):

„В началото на 30-те години буржоазнолибералните кръгове в Югославия се обръщат с лице и към теорията на Й. Цвиич за националната неопределеност, неоформеност на македонското славянско население. Те налагат дори в европейския печат появата на статии, в които се казва, че македонците в своята национална аморфност се ориентират към създаване на самостоятелна, отделна от българи и сърби нация. Макс Фишер също възприема това схващане и на 11 януари 1930 г. публикува статия в „Дойче алгемайне цайтунг”, в която твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби. Те представляват едно особено племе от югославянската националност” [*].

В отговор на това ВМРО (об.) съобщава на Фишер, че той не „казва нищо ново”, защото това е „официалната теза на великосръбската наука (Цвиич)”. . . „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност — заявява ВМРО (об.). — Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народности, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ”.“


12) Йордан Анастасов от Кавадарци, Вардарска Македония – общественик и политик, привърженик на лявото крило на македонското освободително движение, деец на ВМРО (обединена).

В своята статия “Македонският народ“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 3, София, 9 март 1923 година Анастасов дава пояснение за това какво точно представлява понятието “македонски народ“.

“Пита се сега: македонците какво представляват от себе си – народност или народ?

Народност македонска нема: има македонски българи, турци, албанци, власи и т. н. Всички тия народности по дух, език, нрави, обичаи са строго завършени в себе си и резко определени – членовете на българската народност като българи, на турската народност като турци и т. н. Всички тия народности, обаче, които са споени с една органическа връзка, способни за самостоен политически живот, с еднакви икономически нужди, заседнали в една идеялно географическа закгръглена териториялна единица и даже с една обьност в темперамент и характер, образуват македонския народ.

Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,423 Прочетена,  4 Видяна днес

Privacy Policy