Какво подразбираха под думите „македонски народ“ македонските герои? Да разберем, като покажем оригинални цитати по темата от македонски революционери, политици, писатели, общественици и др. с посочен източник на цитата.

1) Иван Кротев от Кукуш, Егейска Македония е адвокат и общественик роден на 23 декември 1892 г. През 1924 година издава брошурата си “Македонския въпрос от македонско гледище”:

В нея на страница 8 той пише следното за македонския народ:

“Макед. народ брои около 2,000,000 жители разпределени по хронологичен ред и по численост на българи, турци, евреи, гърци, арменци, цигани, власи, сърбомани и др.

Като употребяваме думите македонски народ, ние не разбираме едно племе от еднакъв произход, с еднакъв език, народност и вера. Може да се говори за македонски българи, турци, албанци, власи, гърци и др., но като частици от македонския народ, в смисъл населяващото я разнородно македонско население. От гледище на етнографа, нема в Македония еднородна синя или слабопрошарена маса, макар българския елемент да доминира.”


2) В своя редакционна статия от 1 август 1929 година в-к „Македонска Трибуна“ – официалният орган на Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка ни посочва кой организира населението на Македония за въстанието от Илинден 1903 година и ни пояснява кой е македонския народ:

“Трагична е съдбата на Македония.

Повече от 1 милион българи в тая страна, които беха първи в усилията за своя просвета, за свои училища и черкви през паметните черковни борби на целия български народ, останаха след руско-турската освободителна война отново под турско робство… […]

Младата още, едва 10-годишна вътрешна революционна македонска организация бе успела да подготви македонския народ – вече не само българите, но и власи, албанци, пък дори и турци – за народно въоръжено възстание за борба – гърди с гърди – срещу Отоманската Империя…”

Оригинален източник: “Илинденското възстание“, публикувано във в-к “Македонска Трибуна“, год. 3-та, бр. 130, Индианаполис, САЩ, 1 август 1929 година


3) ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево за това какво значи думата „македонец“ и „македонски народ“:

“Нема македонски народ в етнически смисъл на думата.”

“Понятието македонец отговаря на понятието швейцарец. То не е етническо, както се заблуждават некои непосветени…”

“От македонските народности българската народност, като най-многобройна и най-силна, остава най-активна и най-упорита в преследваната цел и е начело, било за да дава жертвите.”

Оригинален източник: “Днешната политическа постановка на македонския въпрос“, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 263, София, 27 август 1927 година


4) И отново ВМРО революционерът Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония в брошурата си “Днешната политическа постановка на Македонския въпрос; Автономия и Независимост“, София, 1928 година пише:

„Македонски народъ не сѫществува нито въ политическо, нито въ етническо отношение, защото нѣма на лице нито македонска държава, нито пъкъ е известна нѣкаква отдѣлна македонска народность. Но, ние, македонцитѣ, които се боримъ за политическо обособяване на нашата татковина, трѣбва винаги да си служимъ съ понятието македонски народъ, първо – за да подчертаваме единението на всички македонски народности въ името на единъ общъ идеалъ, и второ – за да изявяваме неотстѫпно нашето решение да осѫществимъ политически македонскиятъ народъ.

Понятието македонец, македонци, има сѫщо своето значение. То отговаря на понятието швейцарецъ…“

След това ВМРО революционера казва и коя от македонските народности е най-многобройна:

„НАСЪ не може да не ни интересува мѣстото на македонскитѣ българи въ днешната борба за освобождението на Македония, едно – защото тѣ образуватъ най-многобройната македонска народность, и второ – защото и днесъ тѣ оставатъ най-енергични и най-упорити въ преследваната цель, и пакъ сѫ начело въ борбата, било за да рѫководятъ, било за да даватъ жертви.“


Privacy Policy