Избери тема

ВМОРО революционер, участник в Илинденското въстание – лидер на бунта в Леринско. Единственият водач на въстанието, чийто аудио запис е запазен до днес. Член на Централния комитет на ВМРО. Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско по програма”Христо Ботев” на Българското национално радио, София, 7 юли 1961 година.

Георги Попхристов като доброволец в Българската армия по време на Балканските войни

Говорът е по случай 58 години от Илинденското въстание. В речта си, произнесена няколко месеца преди смъртта си големият революционер си спомня за своите мъртви другари Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев и др. След това изразява искреното си възмущение от македонистите, които отричат българската народност на тези продължители на делото на Ботев и Левски.

Ако желаете да чуете целия аудио запис, моля последвайте този линк.

Ето транскрибиран и говор в оригинал:

“Во навечерието на петдесет и осмата годишнина от Илинденското въстание, во душата ми оживяват образите на безброй борци за свободата на моята родна земя Македония. Некои от тех са познати на всеки българин, други пък остават безименни за болшинството, но всички те са мои другари от борбата, отдали всичко за свободата.
Необикновена съдба ме е свързала със тех още от ранни младини.
Роден съм во село Кръстофор, край Битола, во востаническа година, оная през която избухна Априлското востание и сякаш това събитие осени и моя жизнен път, защото неговите водачи станаха мои духовни учители, а Левски и Ботев беха образец за подражание, както от мене така и от моите другари.

Ботевите песни и песните на Чинтулов, пети от Априлци беха нашето вдъхновение.

“Записките по българските въстания” на Захари Стоянов и романът “Под игото” на Вазов беха нашите настолни книги.

Гьорче ПетровАрсени Йовков и Георги Попхристов.


Вървейки по стъпките на Априлци, аз се хвърлих в огъна на революцията, минах през пламъците на Илинденското востание и участвувах в подвига на по-големите му герои.

Като революционер, аз съм ученик на Гьорче Петров, Даме Груев и Петър Попарсов. Почувствал съм и обаянието на Гоце Делчев, придружавайки го по време на обиколката му в Битолско, а твърде често съм бивал и сос Пере Тошев.

От ученическа скамейка в Солунската българска гимназия или в Битола, съм бил другар на пламенните революционери – Христо Узунов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Павел Христов, Георги Сугарев, Христо Чемков, Веле Чипуро – Пенчо, Петър Ацев, Лука Джеров, Анастас Лозанчев, Никола Каранджулов, Стефан Димитров, Кузо Блатски и безброй други, учители, революционери и народни водачи.

По-късно опознах Яне Сандански и другарите му.

Бех най-близък другар и сос познатите легендарни храбреци, за които песни се пеят, като приказния борец Йордан Пиперката, високо-благородния Митре Влаха, даровития военноначалник Васил Чекаларов, безумно смелия Йордан Гавазов, прославения във песните Димко Могилчето и много други като тех, все хора излезли направо из редовете на трудовия народ.

Бех също така щастлив да се запозная със елита от революционери, представители от целия Битолски революционен окръг, собрани на историческия Смилевски конгрес, на който имах честта да бида секретар, заедно със незабравимия плевенчанин-социалист, учител и войвода Парашкев Цветков.

Всички те и безброй като тех са отдавна вече скъпи покойници.
Познавам техния прекрасен живот и мога да свидетелствувам пред младите поколения за тех, че те беха хора силно любящи своята родина, идеални продължители на делото на Левски и Ботев, предани до смърт на своите поробени македонски братя и дали мило и драго за техното освобождение. Те живееха само сос една мисъл, как да бъдат полезни на родината си и беха готови всеки миг да пролеят кръвта си за нея. Со своята смърт те потвърдиха силата на тоя своя идеал.

Сред пламъците на Илинденското въстание, един от ръководителите на което във Леринско бех и аз, видех със очите си саможертвата на мнозина от тех и сметам, че изучаването на техното дело може да бъде велик пример за подрастваващото поколение.

Пример изпълнен сос смисъл, пример за беззаветна служба на народа. До сълзи ме трогва вниманието на живите и по-младите към техния подвиг. Преклонението към техната саможертва и нарастващата почит към техния чист възвишен идеал – свободата на поробените ме вълнува дълбоко.

Като член на ЦК на ВМРО с Александър Протогеров и Иван Михайлов 


Едно само ми е много тъжно, че некои неуки или зле осведомени млади хора извън предилите на България в разни свои писания изкривяват истината за целите и стремежите на нашата борба и дават превратни тълкувания на историческите факти. Особено ме боли злонамереното твърдение на тие хора за народностното чувство на моите другари, че не били българи. Та дори, че в критиката си срещу Българската Екзархия за некои недемократични порядки и в нейното управление те проявлявали анти-български чувства. Особено злостно се тълкува ученическите бунтове в Солунската гимназия, където съм се учил и аз и където като член на Тайните ученически революционни кръжоци бех напълно посветен в светото народно революционно дело. Аз сам бех участник и в тие ученически бунтове срещу недемократичния режим в пансиона и лошото отношение към нас от страна на отделни учители. Но всички ние учениците закърмени с революционния Ботев дух бехме до един патриоти българи. Патриоти, но не шовинисти. Доказателство за това е факта, че докато в началото на организационния живот, според първия устав на организацията, нейни членове можеха да бъдат само българи, по-късно ние се отказахме от инонародностното си тесногръдство. Защото разбрахме, че спасението ни е в борбата за човешки правдини на всички народности в Македония, както ни бе учил Ботев.

Затова основите на ВМОРО, Вътрешната македоно-одринска революционна организация, залегна завинаги положението, че член на организацията може да бъде всеки, който споделя възгледите на организацията без разлика на народност, вера и пол.

Основоположниците на тази организация беха прекрасните учители и културни дейци Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и още редица други. Но можеха ли те изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора.

Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин — тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!

Но истината никога не остава до край во забвение! “Правината се тънчи, не се кине”, казва една македонска поговорка. Искрената почит на днешните поколения към делото на Илинден, която все повече нараства говори недвусмислено за това. Наистина все още се шират заблуди за най-добрите синове на Македония. Но от местото, на което се намирам аз сега во своя дълъг 86 годишен жизнен път минал през огън и страдания и случайно останал жив мога да изкажа дълбоката си вера, че идеала на Илинден ше бъде постигнат.

От залеза на своя живот аз виждам, непреодолимия устрем на всички народи по Света към свобода. Скоро нема да има роби на Земята. Пълна свобода ще ощастливи всички потиснати. “Кай що текла вода пак ке тече.” Затова от името на моите другари, велики покойници, ше кажа: Слава на всички борци за правда и свобода и на всички потиснати — те ше довършат нашето дело!”

Линк към оригиналния запис.


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com или като ни подкрепите в Патреон:

Become a Patron!

 1,061 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy