Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, решава, че има нужда да коментира кой бил Гоце Делчев. Възпитан в сърбо-македонистки дух Стево Пендаровски казва 4 неща за Гоце Делчев от които 3 са лъжи.

“Тврдам дека тоа допрва ќе станува политички проблем ако пристапот од бугарска страна продолжи да биде ваков. Значи, неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин. Но, дали не е историска вистина, стопроцентна, дека Гоце Делчев се борел за македонска држава? Автономија, независна држава, па дури на крајот оставил аманет неговите коски да почиваат во независна Македонија“

„Не постои ниту еден документ што вели дека Гоце Делчев се борел за Голема Бугарија или за Санстефанска Бугарија или изјава во која вели, или став макар, прераскажан од неговите современици, дека Гоце Делечев се борел за припојување на тогашната провинција во Османлиското царство Македонија кон Бугарија“.

Източник: Интервю за „360 Степени“, 21.6.2019 г., ТВ Алсат. Текстът и новината за интервюто са взети от сайта на телевизията. Линк към видеото ТУК

Да започнем с истината – Пендаровски признава, че Гоце Делчев бил българин. Голямо откритие, няма що. Гоце Делчев е българин, защото сам се е определял за такъв. Да не говорим, че неговите съвременници и другари също го определят като българин (а като какъв друг да го определят?!) Самият “спор” за това какъв е бил по националност Гоце Делчев е обиден за всеки самоуважаващ се българин като цяло.

Но да минем на лъжите от Пендаровски:

Лъжа 1. “Но, дали не е историска вистина, стопроцентна, дека Гоце Делчев се борел за македонска држава? Автономија, независна држава…”

Не г-н Пендаровски, не е историческа истина, че Гоце Делчев се е борел за независима македонска държава. Истина е, че той се е борел за извоюване на автономия на областите Македония и Одринска Тракия. След извоюването на свободата на тези две области те трябва да се присъединят към майката родина България. Ако не е възможно поради противене на съседите на България или на великите сили тогава може да се мисли за някаква независима македонска или македоно-одринска държава или Балканска федерация, в която Македония и Одринско членуват равноправно на другите държави и области.

И това не го казвам аз, пишещият тези редове. Това го казват основателите на организицията, чийто лидер е именно Гоце Делчев – ТМОРО: Тайна македоно-одринска революционна организация.

Достатъчно е само да се прочетат спомените на д-р Христо Татарчев, роден в град Ресен, Вардарска Македония. Той е основател на организацията и в своите спомени разказва за целите на ВМОРО/ТМОРО/БМОРК:

“Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището “прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи.”

Източник: “Първият централен комитет на ВМРО“, София, 1928 година, Христо Татарчев.

Лъжа 2. “…па дури на крајот [Гоце Делчев] оставил аманет неговите коски да почиваат во независна Македонија

Гоце Делчев бил оставил “аманет” (сръбска дума за завещание) костите му да почиват в “независна Македонија“. Глупости на търкалета.

Това е абсолютна, 100%-ва лъжа. Гоце Делчев никога не е писал завещание. Той умира само на 31 години, не е известно като е бил на 28 примерно да е ходил да си прави завещание при нотариус.

Македонистите, в това число и Стево Пендаровски манипулират с един надпис на урната, в която са били съхранявани костите на войводата, за което пишем по-долу, но преди това малко факти:

  • 4 май, 1903 г. Гоце Делчев е убит в село Баница, Серско от турски войски. Погребан е в селото;
  • от 1906 до 1917 костите на Гоце Делчев почиват под светия престол на църквата в селото прибрани там от войводите Михаил Чаков и Таската Серски;
  • По време на Първата световна война войводата Чаков отново прибира костите на Гоце Делчев в своя дом в София. Там те са поставени пред икона и денонощно горящо кандило;
  • На 12 август 1923 г. са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата „Св. Неделя”, а след това съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски;
  • Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на „Илинденската организация”. Това е организация на бивши македоно-одрински революционери борещи се за независима македонска държава. Тлените останки се съхраняват в урна, на която членовете на Илинденската организация призовават бъдещите поколения да погребат Гоце Делчев в свободна македонска държава;
  • Там костите престояват във въпросната урна до 7 октомври 1946 г. когато по нареждане на българските комунисти костите са предадени на македонистите от Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата “Свети Спас” където са и до днес.

“Завещанието” на Гоце Делчев за което говори Пендаровски е всъщност надписа от урната. Както казахме, това е урна на Илинденската организация – организация на македоно-одрински бивши революционери борещи се за независима македонска държава. Тук трябва да се отбележи, че широкото застъпване за независима македонска държава като идейно течение се появява сред македонските революционери след края на Първата световна война. Видели 3 войни за 6 години, 2 национални катастрофи за България и разпокъсване на родния им македонски край, повечето македонски революционери се обидиняват около идеята, че спасението на Македония е в независима македонска държава, в която всички македонци без разлика на националност и вероизповедания ще живеят в равни права.

В този и дух те поставят надписа на урната костите на Гоце да бъдат погребани в бъдеще, когато свободата на Македония е извоювана, в столицата на свободната македонска държава.

Урната с костите на Гоце и надписа от Илинденската организация
Надписът на урната поставен от Илинденската организация бореща се за независима македонска държава: “1903 – 1923. Заклеваме поколенията настоящите свещени кости да бъдат погребани в столицата на независима Македония”

Така че да повторим – Гоце Делчев НЯМА завещание. Илинденската организация е авторът на “аманетот на Гоце”, с който македонистите и Пендаровски манипулират, лъжат или просто показват тотално непознаване на историята.

Лъжа 3. “Не постои ниту еден документ што вели дека Гоце Делчев се борел за Голема Бугарија или за Санстефанска Бугарија или изјава во која вели, или став макар, прераскажан од неговите современици, дека Гоце Делечев се борел за припојување на тогашната провинција во Османлиското царство Македонија кон Бугарија.

Ах Пендаровски, Пендаровски, ако беше само прочел книгите и статиите на другарите и съвремениците на Гоце, едва ли щеше да говориш такива глупости и да се излагаш като кифладжия.

Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония е ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбски затвори след Първата световна война. В своите спомени той говори за своя най-добър приятел, който е бил и кум на сватбата му – войводата Гоце Делчев.

На 32-33 страница от своите спомени озаглавени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 г . Ципушев си спомня за вестта за смъртта на Гоце и как войводата обяснявал на други революционери в какво се състои борбата на БМОРК/ТМОРО/ВМОРО:

“Скръбната весть за смъртьта на скѫпия Гоце ме покърти дълбоко, не само поради личната ми привързаность къмъ него, но и поради това, че добре разбрахъ  к о г о  сме загубили. Безброй спомени възникнаха въ съзнанието ми … Ето, Гоце ме вика при себе си и ми казва: „Ципушевъ, бѫди готовъ, кажи и на всички наши другари да се приготвятъ, защото ще образувамъ голѣма чета подъ мое войводство и ще отидемъ да се биемъ, заедно съ нашата войска, за поробенитѣ братя на северъ. За известно време ще обърнемъ гръбъ на Македония”… — Това бѣ презъ лѣтото на 1900 година, когато избухна голѣмиятъ конфликтъ между Ромъния и България, по поводъ убийството на Михайляну, редакторъ на в. „Адевърулъ”; войната изглеждаше предстояща. Изпъкна въ мисъльта ми, между многото други спомени, и единъ разговоръ, въ който Гоце ни обясни сѫщностьта на нашата борба. Веднажъ, нѣколко души другари го запитахме: „А бе, Гоце, защо ние се боримъ за автономията на Македония и Одринско, когаво по-добре ще бѫде да се боримъ за освобождаването имъ и обединяването имъ съ майката отечество”? Тогава Гоце ни отговори „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, предъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ. Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото българско отечество”. — Това бѣ ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”

Скъпи македонци, не бъдете като вашия президент Пендаровски. За разлика от него вие прочетете книгите, статиите и документите на ВАШИТЕ МАКЕДОНСКИ дейци, защото там е историческата истина, а не в думите на някакви пост-комунистически останки минали югославско образование и позволяващи си да коментират титаните на македоно-одринската революциоя като Гоце Делчев.

Privacy Policy