Избери тема

Не е ли смешно и трагикомично да пишеш книга, в чието заглавие да слагаш думата „истина“ и след това в същата книга да изречеш 8 лъжи само в първите 16 страници (от 7-ма до 23-та страница)? Това прави по 1 лъжа на всяка втора страница! Точно това прави сърбо-македонистът Христо Андоновски с неговата книга Вистината за Егеjска Македониjа – първоначално издадена в Скопие през 1970 г. и преиздадена в Торонто през 2017 г. от група сърбо-македонистки емигранти.

Точно това издание ще използваме в тази статия за да ви покажем 8-те лъжи, които македонистът Андоновски прави в първите 16 страници на книгата си. Жертви на тези лъжи естествено са българите от Македония, защото да не забравяме – според македонизма българи в Македония няма, всички, които са се самоопределяли някога за българи в Македония всъщност са „етнички македонци“, ако са наричали езика си български, то те са грешали, това всъщност е „македонски jазик“. И сърбо-македонисти като Андоновски затова са тук – да „поправят“ тази историческа несправедливост като масово фалшифицират и лъжат. Така де, ако за вас 8 лъжи в първите 16 страници в книга от общо 220 страници ви се вижда като малка бройка, то по-добре да не коментираме повече…

А иначе кой е Христо Андоновски? Сърбо-македонист, журналист и „добитник на медал за заслуги за афирмација на својата татковина „Св Апостол Павле“.“ Мдааа, Андоновски афирмирал (утвърждавал) своята родина с исторически лъжи и манипулации и затова получил държавна награда в югославска Македония… Трагикомедия невидена.

Преди да започнем разобличаването на лъжите и манипулациите на Андоновски искам добре да запомните тази негова патетика от предговора на книгата:

“Меѓутоа, ни оддалеку народите од споменатите земjи – Ирците и Курдите, не го доживееjа незамисливото понижување на Македонците, со употреба на груба сила да бидат лишени од својот маjчин jазик, да им се наметне тyѓа националност.”

Етничките македонци” на Андоновски били лишени от своя майчин език и им се наметвало чужда националност…. ОК, ОК, да видим кой на кого наметва чужда националност.

Лъжа 1: Македонски текстови со грчко писмо – Данаиловиот Четиријазичник“

Македонистът Андоновски пише на страница 7:
„Повеќето документи на преведувачката работа од грчки на македонски јазик со грчка азбука и транскрипција, ако се исклучи Данаиловиот Четиријазичник, кој датира од малку порано, се од XIX век.“

Значи според Андоновски „Данаиловиот Четиријазичник“ е речник на македонски јазик излязал от преди XIX век. Това е 100%-ва лъжа. И не, не века на излизане на речника е лъжа, а езика за който се говори в речника. Но да видим:

През 1794 година в албанското градче намиращо се близо до Македония Москополе гръцкия учен от влашки произход Даниил Москополец издава на гръцки език своя прочут труд, речникът на 4 езици „Εισαγωγική Διδασκαλία“ или в превод на български „Уводно обучение“. През 1802 г. книгата е преиздадена във Венеция.

Речникът е издаден с помощта на митрополит Нектарий Пелагонийски, който на корицата се титулува като „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония“ – „Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας“:

И от близо надписа „Пелагонийски митрополит, ипертим и екзарх на цяла Българска Македония„Μητροπολίτης Πελαγονίας, Υπέρτιμος καί Έξαρχος πάσης Βουλγαρικής Μακεδονίας“:

Речникът е на четирите християнски езика, говорени в Македония – гръцки, влашки, български и албански.

Четирите езика говорени в Македония според Москополец и речникът му:
ρωμαϊικά – ромейски (гръцки);
Βλαχικά – влашки;
βουλγαρικά – български;
αλβανιτικά – арванитски (албански).

Скрийншот от страница 9 на речника с посочените езици:

Поради някаква странна причина сърбо-македонистите в Македония се спукват да лъжат за този речник. Според Андоновски и останалите македонисти речника бил написан на „македонски jазик“, въпреки, че виждаме как автора е написал, че това е българския език. Естествено, „македонскиот jазик“ в речника според македонистите е българския – сърбоманите не посягат на албанския, гръцкия и ромънския език, защото ще ядат бой, а и защото македонизъм значи отричане на всичко българско в Македония. Македонистите като Андоновски както винаги си позволяват да лъжат и фалшифицират само българското име в Македония.

Лъжа 2: Хаџипавел Божигропски и неговите преводи на изборно евангелие и апостол од грчки на македонски јазик.“

На страници 7-8 четем следната лъжа за българския възрожденец, духовник и архимандрит Павел Божигробски от с. Кониково, Ениджевардарско, Егейска Македония:

Според македониста Андоновски Божигробски правел преводи на изборно евангелие и апостол од грчки на македонски јазик.

На кой език е правел преводите възрожденеца всеки може да се увери като, о чудо на чудесата – прочете САМИЯТ деец какво е написал (един от неписаните закони на македонизма е никога да не се четат в оригинал творбите на македонските дейци; с други думи македонистите казват на македонците: не четете какво нашите деди са написали, ние ще ви кажем какво те са написали).

Така например в Священное и Божественное Евангелие Новаго Завета издадено в Цариград през 1858 година Божигробски си пише, че издава въпросната книга в „превод на Старо-болгарскiй нашъ языкъ“ – отново да повторим, специално за Андоновски и неговите македонистки лакеи – НАШ български език. Не, етничко македонски, а НАШ БЪЛГАРСКИ език.

Лъжа 3: „Македонскиот родољуб од Солун, Кирјак, Држиловец“ и неговото евангелие на „македонски јазик“

Във въпросния абзац по-горе Андоновски изрича и втора лъжа (това са македонистите, в един абзац лъжат по няколко пъти): видите ли, през 1852 г. македонскиот родољуб од Солун, Кирјак, Држиловец“ бил напечатал евангелие „на македонски јазик од јужно-вардарското подрачје, но со грчки букви.“

Македонскиот родољубКиряк Държилов наистина отпечатва през 1852 г. евангелие с гръцки букви, което в историята ще остане под наименованието Кониково евангелие. Само дето на корицата на тази стара църковна книга си пише, че е написана на „български език“, а не на „ македонски jазик“ както твърди лъжеца-македонист Андоновски:

Текстът на заглавната страница на евангелието гласи:

„ΕΥΑΓΓΕΛΙΕ ΝΑ ΓΟΣΠΟΔΑ ΜΠΟΓΑ Η ΣΠΑΣΑ ΝΑΣΕΓΟ ΙΗΣΟΥΣΑ ΧΡΙΣΤΩ, ΣΙΓΑ ΝΟΒΟ ΤΥΠΟΣΑΝΟ ΝΑ ΜΠΟΓΑΡΣΚΟΙ ΓΕΖΙΚ. ΖΑ ΣΕΚΟΑ ΝΕΔΕΛΙΑ ΟΤ ΓΟΔΙΝΑ ΔΟΓΟΔΙΝΑ ΣΟ ΡΕΤ. ΠΡΕΠΙΣΑΝΟ Η ΔΙΟΡΤΩΣΑΝΩ ΟΤ ΜΕΝΕ ΠΑΥΕΛ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧ, ΜΠΟΖΙΓΡΟΠΣΚΗ ΠΡΩΤΟΣΥΓΓΕΛ, ΡΟΔΟΜ ΒΟΔΕΝΣΚΑ (Επαρχια) ΟΤ ΣΕΛΟ ΚΟΝΙΚΟΒΟ. ΣΟΛΟΝ ΣΤΑΜΠΑ ΚΥΡΙΑΚΟΒΑ ΔΑΡΖΗΛΕΝ. 1852“

Предаден с кирилица:

„Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йероманах, божигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен. 1852.“

Впрочем, това евангелие подобно на Четириезичника на Москополец е любима тема за лъжена от страна на македонистите. Ето още два примера, в които сърбоманите в Македония лъжат македонците за това Евангелие: сръбския журналист Далибор Станковиќ лъже македонците в статия в сърбоманския вестник „Нова Македониjа“ и сърбо-македонистката Елка Јачева-Улчар, професорка в про-сръбския институт за македонски език „Кръсте Петков Мисирковправи същото.

Това са сърбо-македонистите – те просто не могат да спрат да лъжат македонците за историята на македонските българи!

Лъжа 4: Евангелието от „Кулакија, Солунско, каде селаните говореле и на грчки и на македонски.“

На страница 8 четем следните глупости от Андоновски:

Става въпрос за Кулакийското евангелие – ръкописна книга, превод на Неделното евангелие, направен през 1863 година в град Кулакия, Егейска Македония, писан с гръцки букви на местния български диалект. Негов автор е Евстатий Киприади.

Както виждаме според словоблудствата на Андоновски това евангелие било “македонски превод”, понеже в село Кулакия селяните говорили на “македонски“.

Отново класическа ЛЪЖА! На корицата на евангелието пише следното:

“Γοσπόδνοβο ι σφέταγο ευαγγέλιο να πόγα νάσαγο γολέμα τσρίκφα χριστιάνοφ. Ισκάρενο να πούγκαρτσκο ιζίκ τουβάσνο ζπόρ να Βαρδαρία ζα ουφ νεντέλιτε σάτι ζα γκουδίνατα ι ζα σάτι πράζνιτσιτι γολέμιτε ζα τσέλα γοδίνα ζα λειτουργίατα. Σα πίσαλο ουτ Ευστάθιο Κυπριάδη ουφ Σέλοτο Κολακία. Να 30 Νοέμβριο μέσιτς, 1863.”

Или предадено на Кирилица:

“Господново и сфетаго евангелио на бога нашаго голема црикфа христианоф. Искарено на бугарцко изик тувашно збор на Вардариа за уф неделите сати за гудината и за сати празницити големите за цела година за литургиата. Са писало ут Евстатио Киприади уф селото Колакиа на 30 ноемврио месиц 1863.”

Корицата:

И отблизо, където пише, че евангелието е „Искарено на бугарцко изик“:

Ах Андоновски, Андоновски, не те ли е срам такъв лъжец да си бе? Всъщност Андоновски не само лъже македонците, но и ги манипулира. Да вметнем тук набързо една само манипулация от книгата на този класически лъжец-македонист:

„Жедноста на солунските Македонци за учење на мајчин јазик“

Според манипулатора Андоновски „Солунските Македонци“ имали голяма жажда за учене на „мајчин јазик“.

Както доказателство за тежи желание на „солунските македонци“ сърбо-македонистът Андоновски ще цитира не кой да е, а големият български дипломат и журналист и писател от Ресен Симеон Радев (о, каква аматьорска грешка, г-н Андоновски). Виждаме, че източника е “Македонија и б’лгарското в’зраждане”, стр. 300.

Отваряме оригинала на книгата на въпросната страница 300 и какво да видим:

1) Симеон Радев говори за „българско пробуждане в Солун“, „македонски диалект“, а не език и „българска писменост“ на дебрани, крушовчани и кичевчани:


2) Андоновски цитира един документ на тези хора, но спира да го цитира точно на най-интересния момент:

Къде Андоновски спира:

“Дебренци и Крушовци и Кичевци, желеејќи на срцето си за
словото си ут ден почнае да се мислат како да се потрудат и да си направат некакво средство: за словото си да не се изгубат, та да си направат или црква или некое училиште. И почнаа малу по малу од 1833 година од некој си ученика учена ут тоа град от некој си монах јабанџија сиреч чужденец по славјански…”

Как продължава документа:

„… И тие благородни терзии имале са мали деца, рекли му: Оче, молим те, чини нам мило како знаеш книга нашинска, сиреч славянска или ти на просто богарска найчи ни тиа наши дечица за спомен вечен твои и за словото да не сгасне со све.“

Мдаа, „Солунските македонци“ на Андоновски търсели болгарска книга, но естествено, Андоновски ще спре да цитира документа, точно преди момента в който разбираме това. Типична македонистка манипулация.

Впрочем, македониста Андоновски постоянно ползва информация от книгата на Симеон Радев. Радев пише за българи в Македония, но естествено сърбо-македониста Андоновски не се свени да се изгаври с труда на Радев и да превърне българите на Радев в „етнички македонци“. Няма нужда повече да коментираме просто…

Лъжа 5: „Партенија Зографски и неговите учебници на Македонски јазик“

На страница 19-20 македонистът Андоновски ще започне да лъже и за българския духовник и книжовник, един от първите български филолози и фолклористи Партений Зографски от Галичник, Реканско, Вардарска Македония:

Та лъжа №5 на Андоновски е това, че лъже, че „Партенија бил познат со неговите учебници на македонски јазик“. Андоновски спомева един от тези учебници: „Негови познати дела се: “Кратка свештена историја” и “Началное учение”.“

Отваряме въпросния учебник “Началное Оучение за Децата” издаден в Цариград през 1858 година:

И що да видим? Партений Зографски говори за българска азбука, която да послужи за Българите, които искат да пеят (църковни песни) и да се учат на български език, а не както е до сега (1858 г.) на гръцки:

Къде тука виде лъжеца Андоновски „македонскиот jазик“ само Белград знае.

В същия учебник Партений Зографски, който според цитата на Андоновски по-горе „активно соработувал за националното осознаванье на македонскиот народ, обаче е оставил и завещание именно към лажговци като Андоновски и неговите съмишленици: сърбо-македонистите. Да видим:

“24. Той що учит книга толко на туг язик, а не на свой-от, (како що прават некои от наши-те Бугари), той е еднаков (подобен) со той, що отфърлят майка си и на место нея земат друга.
25. Никой не се мразит и не се отречуват от майка си, колку и гърда да е тая. И не толко люди-те не прават тоа, но и животни-те (добици-те): тьа се речет, тъй той, що се отфърлят от народ-от свой, е подолу и от най-долна-та ръка добици.”

Андоновски, и вие съвременни македонисти – четете ли какво ви е написал Партений Зографски през далечната 1858 година? За какво „национално осознаванье на македонскиот народ“ бълнувате, вие за него сте българи, които отхвърлят собствената си майка и затова вие за него сте по-долу и от добитък. Излиза май, че Ванчо Михайлов е бил прав, когато ви нарича „белградски говеда“?

Лъжа 6: Партений Зографски „работел на култивирањето на македонскиот литературен јазик.“

По-горе в откъса от страница 19-20 четем как според македонистът Андоновски Партений Зографски „работел на култивирањето на македонскиот литературен јазик.“ Да, ама не, както казваше един легендарен български журналист.

В статията си “Мисли за Болгарски-от Язик“, публикувано в сп. “Български книжици“, брой 1, Цариград, 1858 година Партений Зографски прави точно това – разсъждава над родния му български език. Той говори за двете главни наречия на българския език: източното говорено в Тракия и България (така старите български възрожденци наричат областта Мизия) и западното – това от Македония. За „македонскиот литературен јазик“ нема никакъв помен:

„Нашїй-отъ ѧзикъ, како що е познато, се дѣлитъ на две главни наречиїѧ, отъ кои-то едно-то се говоритъ во Болгарїѧ и Тракїѧ, а пакъ друго-то во Македонїѧ.“

ВСледующата статия много е важна и побуждаваме Читателите с внимание да я прочитет“, публикувано във в-к “Цареградски вестник“, година VII, бр. 315, Цариград, 9 февруари 1857 година пък Партений Зографски казва това:

“Нашио язик, како и всекой друг, искат много местни наречия, нали говори; всякоя почти епархия (област) и свои говори, но подобни разности в язик за незамечателната разлика, не можат собствено да се наречат наречия. Според нашето знание, нашио язик се разделиват на две главни наречия, на горно-Болгарско и долно-Болгарско; първото се говорат в Болгария, в Тракия и некои части в Македония; а пък другото в Македония въобще, или стара Болгария; а пък тие две си имат своите поднаречия.”

Сърбо-македонистът Андоновски ще каже къде тука вижда химерния „македонски литературен јазик“ на Партений Зографски.

В „Житие и исповедание и за некои чудеса пове­ствование иже во святих отца нашего Климента Архиепископа болгарскаго”, публикувано в сп. “Български книжици“, кн. 1, 2, 3, 4, 7, 9, 10, Цариград, 1858 година, който представлява първият превод на Пространното житие на Климент Охридски Партений Зографски казва, че Охридско е населено от „чисти и природни Болгари“, които не говорят гръцки език, но които все още не са въвели в училища и църквите си „природниот си язик“ – кой е тоя природен език на тези чисти и природни Болгари, да питаме сърбо-македониста Андоновски казвам аз! Или просто да четем Партений Зографски, та да ни стане ясно:

“Охридска-та Архiепископiя в последно-то време имаше под своя власт 10 митрополiи и 10 епископiи, сиреч си-те епархiи на югозападна Македонiя. Замечателно е что в си-те овiе епархiе, освен две три, и до днеска се употребляват толко гърчкiи-от язик не толко в църкви-те, но и во училища-та, ако они и да са населени от чисти и природни Болгари, кои-то незнает и гри по гърчки.

Ах, овiе сиромаси се достойни за големо сожаленiе, и они се сега почти единственни-те епархiи болгарски, где уще не се вовел во училища-та и църкви-те природни-от язик, и тоа не от нещо друго, а толко от недостаток в учители. Еве славно и обширно поприще за тие що сакат да остават вечна памет по себе. Не е овде место да разказуваме како и кога исчезнал от вишепоменути-ве епархiи болгарскiи-от язик.”

Впрочем, фалшифицирането и лъженето за живота и делото на Партений Зографски е любима тема за сърбо-македонистите. На следната статия може да прочете подобни лъжи изречени и от сърбо-македонистката получила титлата „академик“ от белградските си господари Катица Ќулавкова.

Лъжа 7: Константин Дуров от Дойран свидетелствал, че Партений Зографски говорел на „македонски јазик“.

На страница 20 от иначе пълната с лъжи книга на сърбо-македониста Андоновски пише следната 100%-ва лъжа:

Серският учител от Дойран Константин Дуров в една своя дописка до в-к „Цариградски вестник“, пишел, че Партений Зографски проповядвал в църквата в Дойран на „македонски jазик“:

“Не можев да се наслушам од радост на неговите проповеди во црквата што ги кажуваше на два јазика. Прво говореше на грчки. Но, кога виде дека никој не го разбира, истата дидахија ја прикажа па македонски јазик. (подвлекол Х. А.). Тогаш моето срце не можеше да издржи и солзи од очите ми потекоа”.

 – дрън-дрън ярина, това е 100%-ва ЛЪЖА. Отваряме въпросният брой 470 на “Цареградский Вестник” от 13 февруари 1860 г. и какво да прочетем там? Познайте:

“На неговия поглед не можих да се насита, на поучението му в църквата не можих от сладостта да са наслушам на два язика: първо каже дидахия по Гръцки; но види защо никой не разбира како що са всите Българи. Пак истата дидахия я искаже по Български, с което сърцето ми нестърпе да се не възбуни и слъзи от очите ми потекоха“.

Значи първо македониста Андоновски „пропуска“ да каже как всички в църквата на Дойран са били българи и затова не са разбирали пеенето на гръцки език на Партений Зографски, после лъжеца Андоновски лъже, че Зографски запял намакедонски јазик“, когато всъщност в оригиналната дописка пише, че запял на български.

Значи забележете само каква изключителна гавра спрямо историята е това, което вършат лъжците-македонисти като Андоновски! Пред 150 години хора от Дойран плачели от радост, когато слушали пеене на български език в църквата, а 150 години по-късно някакъв си сърбоман, верен на сръбската доктрина на македонизма ще лъже по своите книги, че видите ли те плачели от радост като слушали пеене на „македонски jазик“. Да фалшифицираш сълзите на хората… историята ще съди фалшификаторите!

Лъжа 8: „Националните“ македонски училища, църкви и т.н. в град Воден

Като почва от страница 21 та чак до 23 страница македонистът Андоновски постоянно ще лъже за македонското национално движење во Ениџе-Вардар.“ – град и област в Егейска Македония с най-голем град Воден.

Ето част от лъжите на Андоновски:

„Со помошта на унијата македонското национално движење си отворило пат и во Ениџе-Вардар.“ – страница 21;

„Во текот на 1863 година во Воден се воделе најрешителните борби за македонско училиште и црква.“ – страница 21;

„Првото македонско училиште во Воден било отворено во 1865 година во куќата на родољубецот Ѓорѓи Аџигогов со 117 ученички.“ – страница 22;

„До приквечерината на Балканските војни во Воденско биле отворени македонски училишта во селата: Владово, Волкојаново, Вечиста, Жерви, Кронцелово, Луковиц, Месимер, Острово, а во градот Воден, освен основното училиште имало и гимназија.“ – страница 23;

Това са абсолютни 100%-ви лъжи. В историята няма запазени исторически документи, които да свидетелства, че във Воден и околията някакти етнически македонци са отваряли свои „национално македонски“ училища и църкви. Тези „национално македонски“ училища и църкви, за които говори македонистът Андоновски са, познайте какви? Точно така – на българите от Воденско.

Историята е проста наука – имаш документ – имаш история; нямаш документ – нямаш история. Ако започваш да твърдиш, че нещо го имало без да можеш да покажеш документ за него, вече не си историк, а писател, най-вероятно фантаст. Та така и видния писател-фантаст Андоновски нарочно не показва документите в книгата си, защото те не отговарят на лъжите му, а и като разбрахме той не е историк, а писател-фантаст. А като говорим за исторически документи, ето и няколко от тях:

Българско читалище въ Воденъ, 1870:

Българско училище гр. Воденъ

Воденска българска община, 1870

Ех, тия етнички македонци на лъжеца Андоновски. С такова македонско национално самосъзнание са били, че си отваряли българско читалище, българско училище, българска община. Една национална институция не са се сетили да създадат, все за интересите на “чуждите” им българи действали…

Впрочем, ако някой иска да научи повече за град Воден българския духовник, архимандрит, ректор на Българското свещеническо училище в Скопие и председател на Костурската българска община Методий Димов е написал прекрасна книжка по въпроса: Град Воден в Природно, Индустриално-Икономическо и Национално Отношение“, София, 1920 г.

А къде е роден Методий Димов? Във Воден…

И спираме до тук. Като цяло, в цялата книга от над 220 страници лъжите и манипулативните внушения не спират да валят като сърбо-македонист броящ асовете на Новак Джокович. Българите в Егейска Македония са представени като „етнички македонци“, техните български училища, църкви и език като „етничко македонски“…

Не е наше задължение да разкриваме всичките лъжи в тази книга, които са потресаващи на брой – БАН и МНИ ще свършат тази работа един ден, надяваме се. Нашата цел е по-скоро да покажем на македонците за каква чудовищна манипулация и подмяна на историята им става на въпрос – не може на 16 страници да лъжеш 8 пъти за македонската история и всичкото това да го представяш в книга със заглавие „вистина“. Изводите са си за вас…


Ако желаете да подкрепите разкриването на още подобни македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,927 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy