Македонската академија на науките и уметностите (уметност е сръбска дума за изкуство) или МАНУ е една от най-дейните и големи македонистки институции. Създадена през 1967 година с цел да затвърди македонизма сред македонското население МАНУ е отговорна за десетки фалшификации и тенденциозно манипулиране на историята на българите от Македония.

Тъй кат според доктрината на македонизма все що е българско в Македония е всъщност „етничко македонско“ МАНУ няма да остане по назад в тази линия и в книгите и трудовете, които издава ще се придържа именно към това – ако някой македонски деец някъде е писал за българи и българско в Македония, МАНУ автоматично ще „преведе“ тези думи като „македонци“, „македонско“ – разбирай „етничко македонско“.

За да ви покажем за какво иде реч сме избрали един кратък пример от сайта на МАНУ, английската версия, раздел “Roots”или корени – демек от къде МАНУ водели корените си.

Разгледайте добре страницата и ще видите, че до Втората световна война, с изключение на 1-2 ранни македонисти, всичките личности на които МАНУ македонистите твърдят, че са наследници са всъщност българи от Македония – Партений Зографски, Димитър Миладинов, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Марко Цепенков, Атанас Бадев, Войдан Чернодрински, Кръсте Петков Мисирков, Кузман Шапкарев и др.

Разбира се, за МАНУ всичките тези българи от Македония са „етнички македонци“, а твочеството им е „македонско“ – разбирай македонско не в географския смисъл на думата, а в етнически, творчество създадено от „етнички македонци за етнички македонци“.

Няма да коментираме всичките дейци изброени на страницата на МАНУ, защото доста ще трябва да говорим за лъжите и тенденциознно представената информация там (естествено няма и дума за българския произход и дело на дейците).

Ще дадем само един пример за глупостите и лъжите на МАНУ, но при това какъв пример – в едно изречение македонистите от МАНУ изтърсват цели три лъжи!

Става въпрос за следното изречение за българския възрожденец от Охрид Кузман Шапкарев:

Kuzman Šapkarev (b. Ohrid, 1834, d. Sofia, 1908) was a teacher and was one of the first writers of Macedonian text books in the 19th century and the most prolific collector and publisher of Macedonian folk literature, an ethnographer and figure of the Macedonian revival.“

В превод:

Кузман Шапкарев (р. Охрид, 1834, п. София, 1908) бил учител и един от първите създатели на македонски учебници през 19-ти век и най-големият събирач и издавач на македонска народна литература, етнограф и (основна) фигура в македонското възраждане.

Едно изречение от МАНУ, цели три лъжи от тези скъпи македонисти.

Да ги видим.

Лъжа 1) на македонистите от МАНУ:

Кузман Шапкарев (р. Охрид, 1834, п. София, 1908) бил учител и един от първите създатели на македонски учебници през 19-ти век и най-големият събирач и издавач на македонска народна литература, етнограф и (основна) фигура в македонското възраждане.

Кузман Шапкарев бил „един от първите създатели на македонски учебници през 19-ти век

Е хубаво де, като създавал учебници за „етничките македонци“, защото тогава ги е озаглавявал със странни имена? Само през 1868 година Шапкарев издава цели 3 буквара и ето как сам ги нарича:

1) “Първоначялньi познанiя за малечкьiте дечиня по наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi

Ето и оригинала на буквара, в който пише доста интересни неща – например Шапкарев се е подписал на корицата като „Един Македонец“, но колкото и да им се иска на македонистите от МАНУ Шапкарев да е имал предвид „етнички македонец“ ще останат разочаровани. Македонец за Шапкарев е географско понятие, неговата националност е българин от Македония, а текстовете, които Шапкарев публикува в буквара за македонските деца са красноречиви:

Шапкарев „забравя“ да спомене „етничките македонци“ като славянска националност (може би щото те са античка, не славянска хаха):

“П. Ние кой язик говориме?
О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.
П. Дали само ние Българите сме Славяни?
О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите.“

Кое е общото Отечество на децата от Македония според Шапкарев:

“П. Що се велит народ?
От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.”

Шапкарев е непоколебим когато учи македонските деца кое е тяхното Отечество и как трябва да се отнасят към хората отричащи народността си:

“П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?
О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”
(…)
П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?
О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.“

Както казахме, ето линка на буквара в оригинал, някой да го прати на МАНУ. Същите МАНУ, които твърдяха, че Шапкарев издавал „македонски буквари“ (разбирай „етничко македонски“), а виждаме ей това:

2) Българскьiй букварь чясть А или взаимноучителньi таблици на наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi

И пак имаме брутален текст и в този буквар предназначен за децата на Македония – сякаш Шапкарев е знаел, че 150 години по-късно някакви сърбо-македонисти ще се гаврят с творчеството му, та е взел мерки и специално като за МАНУ е написал следния текст в буквара:

“Пьiтанiе. Що е най-свето человеку?
Отговор. Верата и народността.
П. Спроти верата какъв си?
О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова.
П. А по народност, що си?
О. По народност съм Българин.
П. Защо?
О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi.
П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността?
Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.”

МАНУ вие нали бяхте „наследници“ на Шапкарев? Ама май според него вие сте „предатели“, май така излиза, а?

За МАНУ Шапкарев писал „македонски учебници“, учебници за „етничките македонци“, а пък самият Шапкарев си озаглавил и третия буквар:

3) „Голема българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи

Че чак напомнил на МАНУ, че теорията им, че Кирил и Методий създали „македонската азбука“ е само за вътрешна употреба – Наташа Котлар да си пише на другата болна македонистка Виолета Ачкоска колко велики са „етничките македонци дали македонската азбука на светот“ (Котлар и Ачкоска са две македонистки, „професорки“, които постоянно псуват и нападат българите във Фейсбук и по македонистките медии).

Ето какво учи Шапкарев малките македонски деца чрез същия този буквар:

“Овие два братя, сир. Кирил и св. Методий се слават от цел славянски свет за славянски просветители; защо тие първи измислили Българо-Славянската азбука и просветили Българите с евангелска истина, а чрез Българите после и всите други Славянски племена.”

Но стига толкова с букварите, да видим лъжа 2:

Лъжа 2) на македонистите от МАНУ:

Кузман Шапкарев (р. Охрид, 1834, п. София, 1908) бил учител и един от първите създатели на македонски учебници през 19-ти век и най-големият събирач и издавач на македонска народна литература, етнограф и (основна) фигура в македонското възраждане.

Според македонистите от МАНУ Кузман Шапкарев бил „най-големият събирач и издавач на македонска народна литература“.

Че бил най-големият е факт, МАНУ са били в БАН, където се съхранява творчеството на Шапкарев и с очите си са виждали тоновете книги и ръкописи на Шапкарев.

Но „етничко македонска народна литература“ ли е издавал възрожденеца? Ако беше така защо тогава е автор на

Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни.

Това е един изключителен сборник с български народни умотворения от Македония, а Шапкарев сам казва в предговора на сборника:

“…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.”

Шапкарев не събира и издава “етничко македонски фолклор“, той подобно на братя Миладинови и Марко Цепенков събира и издава български фолклор от Македония:

“Сборник от народни старини. Книжка III. Български народни прикаски и верования. Събрал в Македония и издава К. А. Шапкарев”

Можем да се обзаложим с МАНУ, че Шапкарев не е чувал за обичаи на „етничките македонци“, но със сигурност е документирал и публикувал обичаи на българите от Македония:

„Руссаллии, древен и твърде интересен българский обичай, запазен и до днес въ Южна Македония

Лъжа 3) на македонистите от МАНУ:

Кузман Шапкарев (р. Охрид, 1834, п. София, 1908) бил учител и един от първите създатели на македонски учебници през 19-ти век и най-големият събирач и издавач на македонска народна литература, етнограф и (основна) фигура в македонското възраждане.

Според ЛЪЖЕ-МАНУ Шапкарев бил „етнограф и (основна) фигура в македонското възраждане”.

Да, точно Шапкарев, който живо се е интересувал от възраждането на Българщината в Македония, писал е и статии по темата, които е озаглавявал:

“Неколко критически бележки върху обнародваните до сега материали по историята за възраждането на българщината в Македония

Но да оставим статиите, да видим едно лично, интимно дело на Шапкарев, каквато е за съжаление неизлязлата приживе негова автобиография.

Нека ЛЪЖЕ-МАНУ да ни обясни, щом като Шапкарев е участвал във Възраждането (“Преродбата” на сърбо-македонистки) на „етничките македонци”, защо тогава да му се не види, човекът си е дал за заглавие на автобиографията си името „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.“:

Това е положението – македонистите от МАНУ написват едно единствено изречение за Кузман Шапкарев и в него три пъти излъгват. А сега представете си колко ли лъжи има в стотиците хиляди страници трудове издадени от МАНУ и посветени на ВМОРО, Илинденското въстание, възрожденците от Македония и т.н.

Днешните македонци да му мислят…

П.С. Македонци, не се отчайвайте! Въпреки че МАНУ не се спират да ви лъжат има спасение – спрете да четете лъжите им и започнете да четете книгите, статиите и материалите на ВАШИТЕ, МАКЕДОНСКИ дейци в ОРИГИНАЛ. Там е истината, а не в лъжите на югославските комунистически отрепки от МАНУ. На Библиотека Струмски има качени над 2250 книги и статии от МАКЕДОНСКИ дейци в ОРИГИНАЛ.

От вас зависи дали искате да прочетете Кузман Шапкарев в ОРИГИНАЛ например или предпочитате югославските комунистически сърбо-македонистки Наташа Котлар и Виолета Ачкоска 120 години след Шапкарев да ви обясняват кой точно бил той…

Privacy Policy