След като комунистите завземат властта в края на 1944 година в Югославия, в новосформираната социалистическа република Македония официалната доктрина става сръбския македонизъм. Тази реалност продължава и до днес – в Р. С. Македония официалната доктрина е сръбския македонизъм и спрямо него е компонирана и съответната македонистката историография.
Един от постулатите на тази македонистка историография е съгласно с нейния патрон – Сърбия, е да оцени Санстефанския мирен договор от 1878 година като нещо изключително лошо, негативно и дори събитие заслужаващо подигравки. Всеки който чете/слуша/гледа македонистки медии и социални мрежи може бързо да се увери в това.
Няколко бързи примера, за да разберете как македонистите, в съгласие със сръбския македонизъм гледат на Санстефанския мирен договор:
Македонският дипломат, върл българо-мразец, прегърнал сърбо-македонизма до мозъка на костите си и доказан македонистки фашист Ристо Никовски от Ресен в своята под ред 1456-та анти-българска статия озаглавена „Смее ли трети март (Сан Стефано) да биде бугарски национален ден?“ от 02.10.2019 ще обяснява на обикновените македонци, че българите нямали право да празнуват 3-ти март като национален празник понеже този ден бил „длабоко провокативен за сите соседни земја, особено за Македонија.“:
За един друг редовен дописник на про-сръбския македонистки официоз „Нова Македониjа“ – доказаният манипулатор на македонската история Далибор Станковиќ Санстефанския миред договор е „контроверзен настан бидејќи бугарскиот иредентистички и шовинистички политички концепт за голема Бугарија (санстефанска Бугарија) се гради токму врз одлуките на споменатиот договор од Сан Стефано“:
Манипулаторът със старо македонско име и презиме, което са носели редица ВМРО войводи – Далибор Станкович ще ни обясни и че „ санстефанска Бугарија се преобрази во суштината на бугарскиот иредентизам“.
На подобно мнение ще се окаже и сърбо-македонисткият журналист Васко Ефтов, който ще ни обясни (след 19-та минута), че Трети март като национален празник на Р. България днес било проблематично, защото с това се показвало наякакви „ териториални претенции (към Р. С. Македония) и историческо повимпируване на пректът Голяма България, от който българите и до ден днешен не се отказват“.
Из социалните мрежи най-активните македонистки интернет тролове от сорта на Гоце Панговски и компания ще ни просълзяват с постове, където ни е обяснено, че Русия създала едно „васално княжество „Бугариjа““ (България е сложена в кавички от топ-идиота на Р. С. Македония Гоце Панговски), което княжество далече надминавало етническите си граници (ще видим по-нататък дали така мислят и македонските дейци). Санстефанска България станала „обсесия на генерации българи“ се подиграва Панговски, като други македонистки интернет тролове му пригласят с констатации от сорта на „вашиот санстефански сън е отдавна мъртъв“ и „Няма смисъл да се разговаря (за история и политика) с гражданин на страна, където денят на подписването на Санстефанския мирен договор се празнува като национален празник“:
До тук целта беше да придобием една по обща представа за мнението на сърбо-македонистите за Санстефанския мирен договор. От тук насетне ще изложим цитати от македонци – македонски революционери, общественици, писатели, политици, възрожденци и прочее, които говорят за Сан-стефанска България. Ще видите, че те мислят обратното на това което мислят цитираните до тук сърбомани. Нека за пореден път се види и разбере, че има разлика между (сърбо) македонист и македонец:
1) Христо Шалдев от Гумендже, Егейска Македония:
Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др.
В своята статия “Нашата борба“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, год. VIII, книга 1 (71) и 3-4 (73-74), София, януари и март – април 1936 година ВМОРО революционера илинденец Христо Шалдев пише следното за Санстефанския мирен договор:
„велика бе радостта у всички българи, когато се узна границите на С. Стефанска България, но големо бе огорчението на македонските българи, когато след малко време се оповестиха решенията на Берлинския конгрес“;
„Берлинският конгрес разпокъса С. Стефанска България и раздроби българския въпрос… чрез раздробяването на общобългарския въпрос, великите сили създадоха отделен, македонски въпрос.“
2) Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
В своята статия “Македония и Балканската федерация“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 8, София, 12 април 1923 година охридчанинът Белев разяснява от къде точно идват границите на Санстефанска България:
“Македонското население, в своето мнозинство, е неразривно свързано по език, вера, обичаи, традиции и история (стара и нова) с българите от Тракия, Мизия и Добруджа и за туй именно, при определянето границите на българската Екзархия още при нейното създаване, турците включиха в нейните предели и Македония; за тъй Македония бе включена в пределите на България и в протоколите на Цариградската посланишка конференция през 1876 година; по същата причина тя бе включена в границите на Нова България и в Сан-Стефанския мирен договор между Русия и Труция през 1878 година.”
3) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в град Прилеп през 1867 г. Илия Иванов Шилегаров е ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски комитет на организацията. Работи като учител в българските училища в Прилеп , Охрид и др. Единият от редакторите на албум-алманах “Македония”.
През 1925 година в изданието на Македонското студентско дружество “Вардар” – “Сборник Илинден 1903 – 1925. В памет на голeмото македонско възстание” Шилегаров публикува своята „Македонска хронология“. В нея е поместено и мнението на този ВМОРО революционер от Прилеп за Санстефанския мирен договор:
“1878
Св. Стефанския предварителен договор, сключен на 18 февруарий (ст. ст.) между победителката Русия и Турция в цариградското предградие Сан-Стефано. Според тоя договор целото българско племе беше обединено в една държава, чиято територия отговаряше почти на земите, населявани от българи.
Обявено било разложкото въстание (1878 г. 20. XI.)”
4) Димитър Гюзелeв от Дойран, Вардарска Македония:
Роденият през 1902 г. в град Дойран Димитър Гюзелов е философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО. През май 1927 г. е заловен с документи на ММТРО от сърбите и е един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. Гюзелов става директор на Радио Скопие, защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата “Жертвите на Скопския студентски процес“. След края на войната, през 1945 г., е осъден от югославските комунисти-македонисти като “български фашист” на смърт чрез обесване. Разстрелян е заедно с прилепчанинът Димитър Чкатров.
През 1941 г. в свободно Скопие Гюзелев издава своя сборник „Първите лъчи на свободата“. Там е поместена и статията “Един народ, една държава, един цар“, в която македонския деец разяснява, че Санстефанска България е резултат от „историческия ход на българския народ към обединение“, начертан преди това от границите на Българската Екзархия:
5) Петър Дървингов от Кукуш, Егейска Македония:
Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
В своята книга от 1939 г. “На крилата на несломимата Българщина. Шестдесет години с македонските и тракийските българи” Дървингов говори и за Санстефанския мирен договор. Според македонския революционер според този договор се е създало княжество България, което обхващало „етническите граници на българската народност“. Това била и причината „българите от Дунав до Бело море и от Черно море до Албанските планини“ да пламнат от радост и възторг:
6) Коста Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Коста Вълчов Сарафов (1840-1911) е български възрожденец, революционер и съдия, участник в Кресненско-разложкото въстание, един от основателите на Върховния македонски комитет.
Брат на Петър Сарафов и чичо на Борис Сарафов и Кръстю Сарафов.
В своята “Смирена Молба до VIII-то обикновено Народно събрание” от 1894 година този македонец разказва как „безплатно десет години непрекъснато се е борил за благото на милото ни отечество, т.е. за присъединяването и на Источна Македония към Княжеството България.“ Според Коста Сарафов приходите от неговата родна източна Македония можели да послужат на българското княжество, ако „злобната дипломация не беше раскъсала Славната Сан-Стефанска България на много части!…“:
7) Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония:
Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
В своята статия “Произход на Македонския въпрос“, публикувана в сп. “Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга I, София, януари 1922 година ВМОРО деецът Баждаров говори и как се е зародил Македонския въпрос: Англия се противопоставя на Санстефанския мирен договор, което довежда до Берлинския конгрес и разпокъсването на Санстефанска България. В защита на България се изказват англичанинът Уилиям Гладстоун, а руския делегат граф Шувалов казва, че границите на Санстефанска България „са очертани от представителите на Европа и са съобразени, от друга страна, с етнографските предели на Българския народ“. Българите реагират с въстания в Пиринска Македония:
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski.com
