След като комунистите завземат властта в края на 1944 година в Югославия, в новосформираната социалистическа република Македония официалната доктрина става сръбския македонизъм. Тази реалност продължава и до днес – в Р. С. Македония официалната доктрина е сръбския македонизъм и спрямо него е компонирана и съответната македонистката историография.
Един от постулатите на тази македонистка историография съгласно с нейния патрон – Сърбия, е да оцени Санстефанския мирен договор от 1878 година като нещо изключително лошо, негативно и дори събитие заслужаващо подигравки. Всеки който чете/слуша/гледа македонистки медии и социални мрежи може бързо да се увери в това.
Няколко бързи примера, за да разберете как македонистите, в съгласие със сръбския македонизъм гледат на Санстефанския мирен договор:
Македонският дипломат, върл българо-мразец, прегърнал сърбо-македонизма до мозъка на костите си и доказан македонистки фашист Ристо Никовски от Ресен в своята под ред 1456-та анти-българска статия озаглавена „Смее ли трети март (Сан Стефано) да биде бугарски национален ден?“ от 02.10.2019 ще обяснява на обикновените македонци, че българите нямали право да празнуват 3-ти март като национален празник понеже този ден бил „длабоко провокативен за сите соседни земја, особено за Македонија.“:
За един друг редовен дописник на про-сръбския македонистки официоз „Нова Македониjа“ – доказаният манипулатор на македонската история Далибор Станковиќ Санстефанския миред договор е „контроверзен настан бидејќи бугарскиот иредентистички и шовинистички политички концепт за голема Бугарија (санстефанска Бугарија) се гради токму врз одлуките на споменатиот договор од Сан Стефано“:
Манипулаторът със старо македонско име и презиме, което са носели редица ВМРО войводи – Далибор Станкович ще ни обясни и че „ санстефанска Бугарија се преобрази во суштината на бугарскиот иредентизам“.
На подобно мнение ще се окаже и сърбо-македонисткият журналист Васко Ефтов, който ще ни обясни (след 19-та минута), че Трети март като национален празник на Р. България днес било проблематично, защото с това се показвало наякакви „ териториални претенции (към Р. С. Македония) и историческо повимпируване на пректът Голяма България, от който българите и до ден днешен не се отказват“.
Из социалните мрежи най-активните македонистки интернет тролове от сорта на Гоце Панговски и компания ще ни просълзяват с постове, където ни е обяснено, че Русия създала едно „васално княжество „Бугариjа““ (България е сложена в кавички от топ-идиота на Р. С. Македония Гоце Панговски), което княжество далече надминавало етническите си граници (ще видим по-нататък дали така мислят и македонските дейци). Санстефанска България станала „обсесия на генерации българи“ се подиграва Панговски, като други македонистки интернет тролове му пригласят с констатации от сорта на „вашиот санстефански сън е отдавна мъртъв“ и „Няма смисъл да се разговаря (за история и политика) с гражданин на страна, където денят на подписването на Санстефанския мирен договор се празнува като национален празник“:
До тук целта беше да придобием една по обща представа за мнението на сърбо-македонистите за Санстефанския мирен договор. От тук насетне ще изложим цитати от македонци – македонски революционери, общественици, писатели, политици, възрожденци и прочее, които говорят за Сан-стефанска България. Ще видите, че те мислят обратното на това което мислят цитираните до тук сърбомани. Нека за пореден път се види и разбере, че има разлика между (сърбо) македонист и македонец:
1) Христо Шалдев от Гумендже, Егейска Македония:
Роденият в Егейска Македония Христо Шалдев (1876-1962, София) е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български учител, активист на Илинденската организация, Гумендженското братство и др.
В своята статия “Нашата борба“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, год. VIII, книга 1 (71) и 3-4 (73-74), София, януари и март – април 1936 година ВМОРО революционера илинденец Христо Шалдев пише следното за Санстефанския мирен договор:
„велика бе радостта у всички българи, когато се узна границите на С. Стефанска България, но големо бе огорчението на македонските българи, когато след малко време се оповестиха решенията на Берлинския конгрес“;
„Берлинският конгрес разпокъса С. Стефанска България и раздроби българския въпрос… чрез раздробяването на общобългарския въпрос, великите сили създадоха отделен, македонски въпрос.“
В книгата си “Град Прилеп в българското възраждане (1838-1878 год.)“, издадена в София през 1916 година Шалдев пише, че реално Сан-стефанският мирен договор е начертал границите на „всички български земи“:
2) Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
В своята статия “Македония и Балканската федерация“, публикувана във в-к “Независима Македония“, год. I, бр. 8, София, 12 април 1923 година охридчанинът Белев разяснява от къде точно идват границите на Санстефанска България:
“Македонското население, в своето мнозинство, е неразривно свързано по език, вера, обичаи, традиции и история (стара и нова) с българите от Тракия, Мизия и Добруджа и за туй именно, при определянето границите на българската Екзархия още при нейното създаване, турците включиха в нейните предели и Македония; за тъй Македония бе включена в пределите на България и в протоколите на Цариградската посланишка конференция през 1876 година; по същата причина тя бе включена в границите на Нова България и в Сан-Стефанския мирен договор между Русия и Труция през 1878 година.”
3) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в град Прилеп през 1867 г. Илия Иванов Шилегаров е ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски комитет на организацията. Работи като учител в българските училища в Прилеп , Охрид и др. Единият от редакторите на албум-алманах “Македония”.
През 1925 година в изданието на Македонското студентско дружество “Вардар” – “Сборник Илинден 1903 – 1925. В памет на голeмото македонско възстание” Шилегаров публикува своята „Македонска хронология“. В нея е поместено и мнението на този ВМОРО революционер от Прилеп за Санстефанския мирен договор:
“1878
Св. Стефанския предварителен договор, сключен на 18 февруарий (ст. ст.) между победителката Русия и Турция в цариградското предградие Сан-Стефано. Според тоя договор целото българско племе беше обединено в една държава, чиято територия отговаряше почти на земите, населявани от българи.
Обявено било разложкото въстание (1878 г. 20. XI.)”
4) Димитър Гюзелeв от Дойран, Вардарска Македония:
Роденият през 1902 г. в град Дойран Димитър Гюзелов е философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО. През май 1927 г. е заловен с документи на ММТРО от сърбите и е един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. Гюзелов става директор на Радио Скопие, защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата “Жертвите на Скопския студентски процес“. След края на войната, през 1945 г., е осъден от югославските комунисти-македонисти като “български фашист” на смърт чрез обесване. Разстрелян е заедно с прилепчанинът Димитър Чкатров.
През 1941 г. в свободно Скопие Гюзелев издава своя сборник „Първите лъчи на свободата“. Там е поместена и статията “Един народ, една държава, един цар“, в която македонския деец разяснява, че Санстефанска България е резултат от „историческия ход на българския народ към обединение“, начертан преди това от границите на Българската Екзархия:
5) Петър Дървингов от Кукуш, Егейска Македония:
Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
В своята книга от 1939 г. “На крилата на несломимата Българщина. Шестдесет години с македонските и тракийските българи” Дървингов говори и за Санстефанския мирен договор. Според македонския революционер според този договор се е създало княжество България, което обхващало „етническите граници на българската народност“. Това била и причината „българите от Дунав до Бело море и от Черно море до Албанските планини“ да пламнат от радост и възторг:
6) Коста Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Коста Вълчов Сарафов (1840-1911) е български възрожденец, революционер и съдия, участник в Кресненско-разложкото въстание, един от основателите на Върховния македонски комитет.
Брат на Петър Сарафов и чичо на Борис Сарафов и Кръстю Сарафов.
В своята “Смирена Молба до VIII-то обикновено Народно събрание” от 1894 година този македонец разказва как „безплатно десет години непрекъснато се е борил за благото на милото ни отечество, т.е. за присъединяването и на Источна Македония към Княжеството България.“ Според Коста Сарафов приходите от неговата родна източна Македония можели да послужат на българското княжество, ако „злобната дипломация не беше раскъсала Славната Сан-Стефанска България на много части!…“:
7) Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония:
Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
В своята статия “Произход на Македонския въпрос“, публикувана в сп. “Македония. Политическо, научно и литературно списание“, год. I, книга I, София, януари 1922 година ВМОРО деецът Баждаров говори и как се е зародил Македонския въпрос: Англия се противопоставя на Санстефанския мирен договор, което довежда до Берлинския конгрес и разпокъсването на Санстефанска България. В защита на България се изказват англичанинът Уилиям Гладстоун, а руския делегат граф Шувалов казва, че границите на Санстефанска България „са очертани от представителите на Европа и са съобразени, от друга страна, с етнографските предели на Българския народ“. Българите реагират с въстания в Пиринска Македония:
8) Атанас Христов от Банско, Пиринска Македония:
Атанас Христов (Athanasious Toleff Christoff) е български емигрантски деец в Америка, роден през 1867 година в Банско, Пиринска Македония. През 1919 година в Канзас сити, САЩ той издава книгата си “The Truth About Bulgaria“. В нея пиринския македонец Христов показва Сан Стефанска България от 1878 г. Освен Македония, Добруджа и Тракия са предимно населени с българи. Дори и тези земи според Христов „далеч не включват всички територии, населявани от българи“:
9) Йордан Венедиков от с. Баня, Разложко, Пиринска Македония:
Роденият в Пиринска Македония Йордан Тимотеев Венедиков (1871-1957, София) е генерал от Българската армия, историк и публицист. Участник в Четническата акция, в двете Балкански войни и в Първата световна война. С множеството си публикации, които засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война, Венедиков си спечелва името на едно от светилата на българската военна историография.
В книгата си от 1935 г. “История на доброволците от Сръбско-Българската война – 1885 г. с 13 картографически приложения и 25 портрети“, ген. Венедиков пише, че със Сан-стефанския мирен договор „българския народ биде обединен“:
„След дълга духовна и революционна борба подир войната, която Русия води през 1877 1879 години за освобождението на България, в мира, сключен между турци и руси на 19-й февруарий 1879 г. в Сан Стефано българския народ се виде обединен. Скоро след това в Берлинския конгрес той бе отново разпокъсан. Македония се остави под Турция, Добруджа се даде на Ромъния, а Моравско – на Сърбия. Останалата част от българските земи бе разделена на две: Южна България под правата власт на султана, като автономна област, и Северна България като самостоятелно княжество, васално на Турция.“
10) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
Роденият в град Ресен Христо Николов Татарчев (1869-1952, Торино, Италия) е български лекар и един от основателите на ВМОРО. Участва в организирането на Съединението на България през 1885 година, рганизирано от Българския таен централен революционен комитет. Включва се като доброволец в Българската армия и в последвалата Сръбско-българската война. Учи медицина в Цюрих и Берлин и след завършването си работи като лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Служи като лекар и в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
В своите спомени писани в Торино в периода от 1934 до 1936 год. и издадени в Р. С. Македония, Татарчев пише, че Сан-стефанския мирен договор е бил „акт на справедливост и истина, влючващ освободените български земи“:
„Ослободувањето на бугарските земји според Санстефанскиот договор на 19 февруари 1878 г. беше всушност акт на праведност и вистина, но на Берлинскиот конгрес истата година се анулира овој акт и се разделија бугарските земји во две одделни слободни бугарски области и една трета – Македонија, која се остави под турска власт“
11) Кирил Янчулев от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в с. Варош, днес квартал на град Прилеп Кирил Димитров Янчулев (1896-1961, София) е генерал от Българската армия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Военното училище в София. Участва в Първата световна война като офицер в Шести македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия. През 1944 година е началник на Щаба на Българската войска. През 50-те години е репресиран от комунистическата власт и заточен в концентрационния лагер Белене.
В своя прочут труд от 1941 г. “Руско-турската война 1877-1878 г.” ген. Янчулев пише следното за Санстефанския мирен договор:
„Най-важното решение за нас в този договор беше, че се създаваше едно обширно княжество България, което обхващаше по-големата част от полуострова и целия български народ се освобождаваше от вековното турско робство. С този договор толкова измъченият народ се ощастливи да се види в своите естествени граници оправдани от историята, етнографията и политиката.“
12) Христо Зографов от Велес, Вардарска Македония:
Роденият в град Велес Христо Владимиров Зографов е филолог и философ. Завършил литература в Софийския университет, той работи като учител в Кюстендил, Втора софийска гимназия, както и е директор на Видинската мъжка гимназия и на гимназия в Скопие по време на освобождението на Вардарска Македония 1941 – 1944 г. Пак тогава е и професор в Скопския университет и декан на Философския факултет. Председател е на Македонското благотворително братство “Св. св. Кирил и Методий” в Кюстендил и е секретар на Националния комитет на Македонските благотворителни братства . През ноември 1944 г. е част от комисията на югославски комунисти, които участват в създаването на македонския литературен език, македонска азбука и македонски правопис.
През 1931 г. велешанинът Зографов издава своята книга с популярен характер “Македония – минало и нови борби“. В нея той говори и за Санстефанския договор, който според него е „един от най-красноречивите документи за българския характер на населението на Македония“:
Берлинския договор пък разсъсал българските земи – Нишко, Добруджа и Македония:
13) Христо Анастасов от с. Турие, Костурско, Егейска Македония:
Роденият в Костурско през 1895 г. (починал 1986 г. в Сейнт Луис, САЩ) Христо Анастасов (на английски: Christ Anastasoff, Крист Анастасов) е американски историк, завършил история във Вашингтонския университет и български емигрантски деец в Съединените щати, член на Централния комитет на Македонската патриотична организация.
В един от основните си трудове “The Tragic Peninsula. A history of the Macedonian Movement for Indpendence since 1878“, St Louis, MO, USA, 1938 година Анастасов пише, че Санстефанска България била базирана на „исторически и етнически съображения“, като земите, които включвала – Македония, Тракия, района на Ниш, Пирот, Враня и Зайчар били населени в „болшинството си от българи“:
14) Саздо Шулев от Велес, Вардарска Македoния:
Саздо Шулев е виден български търговец и деец на възраждането в Македония. Произхожда от изтъкнатия велешки род Шулеви, водачи на българската партия във Велес и Струмица срещу гъркоманията и Цариградската патриаршия.
На 20 май 1878 г. Шулев заедно с представители на 21 български църковно-училищни общини в Македония се обръщат към руския княз Александър Горчаков. Подписалите се като „покорнеиши слуги македонски българе, представители от разни общини от Македония“ пишат Мемоара във връзка с гръцките опити да се усоети Санстефанска България:
„Ваше високопревосходителство!
Познати са вече на цял свят вековните страдания и мъки, на които беззащитно бяха изложени християните под турското фанатическо господство. Познато е също, че адските изтезания, които особено претръпе в последно време миролюбивия блъгарский народ от турското безпримерно варварство по всето пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония подигнаха общо негодование в образований европейский свят, и най-после извика руско-турската война, която недавно престана по последствие на сключений в С.-Стефано по между двете воюющи страни мирний договор.
Всичкий блъгарский народ се зарадва като видя, че желанията му се исплъниха и нуждите му се удовлетвориха и ний всите блъгаре в Македония със силата на Св.-Стефанский договор чекахме с големо нетръпение освобождението сиот беснующето още над нас турско варварство. Но на място това за голяма жал виждаме, че местните власти от една страна, и гръцкото духовенство от друга с различни средства изнудиха от някои наши невинни братия подписи за да ги злоупотрябат като уверят великите поручителни сили, че уж ний сме били гръци и сме желаели само улучшенно status quo, а не присоединението си с новоучреждаемото Блъгарско княжество.
Това безнаказано подигравание с народното ни име и чувство длъбоко наскръби всички ни, особито при предположението, че такво едно лъжливо изявление от името уж на македонските блъгаре, може да се е вече подало и на ваше високопревосходителство.
Поради това покорноподписаните пре[д]ставители от разни общини в Македония осмеляваме се днес най-смиренно да ви поднесем настоящето прошение, с което, като протестуваме против всякий злоупотребител на нашите подписи, същевремено умоляваме ваше високопревосходителство в името на правдата и човеколюбието, да благоволите да подействувате пред честното правителство на негово величество императорът всеросийски за да се определи, ако би било нуждно една комисия, която ще може най-безпристрастно и най-здраво да испита на местото и да се увери, че нашите желания и нужди са общи и неразлучни с тия на нашите братия българе, които населяват Мизия и Тракия и с такъв начин да престанат однъж за всякога без срамните викове на незначителний по между ни гърцки елемент, който не престанува от да безпокои човеколюбива Европа във възвишените и чувства и намерения към страдающите. В твърда увереност, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба зимаме чест с най-дълбоко почитание да се наричаме на ваше високопревосходителство
покорнеиши слуги
македонски българе,
представители от разни
общини от Македония“
15) Никола Разлогов от Банско, Пиринска Македония:
Никола Разлогов (1885-1975) е български юрист революционер, деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП. През 1903 г. участва в Илинденското въстание като четник на войводата Сава Мехомийски. През 1919 г. става член на БКП, като е арестуван, осъден и излежава 12 години затвор. Емигрира първо във Франция, където през 1929 година като представител на ВМРО (обединена) за Франция, Белгия и Швейцария се среща с Петър Шанданов. По-късно емигрира в СССР, откъдето се завръща в България след 9 септември 1944 година. Работи като окръжен прокурор в Благоевград, а след това е посланик в Австрия. Умира на 30 декември 1975 година в София.
В своите неиздавани спомени озаглавени „Гоце и Яне (лични срещи и спомени)“ Разлогов пише за родния му разложки край откъснат от България заради Берлинския конгрес и желанието му на него и неговите другари да бъдат пак част от свободна Санстефанска България:
„Но освен уроците ние учехме бунтарски песнички, защото нашия край – Разложко, беше под турско робство. Берлинският договор го бе отрязал от Сан-Стефанска България.А ние граничехме със свободна България, та и бунтарският дух навлизаше неусетно в думите на дечурлигата и те събрани на групички и учеха и пееха на закрито колкото им глас държи:
„Вис си вишила Витоша мила
Вис си вишила до синьото небе,
Дно си дънила Витоша мила,
Дно си дънила до Бяло море!…“
Какви българчета бяхме и как с цялата си детска душа мечтаехме да бъдем в едно със свободна България.“
16) Кирил Христов Совичанов от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият в град Битоля Кирил Христов Совичанов (1878-1961, София) е просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация в България. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов.
С своята статия посветена на Даме Груев – “Дамян Груев“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XIII, кн. 10 (130), София, декември 1941 година Совичанов пише, че Сан Стефано е донесъл една „общобългарската свобода“, но Берлинския конгрес я е унищожил, оставайки в робство една част от българите, огорчайвайки душата им, включително и тази на свобдолюбивия Даме Груев:
„Сан Стефано заварва Дамето на 7-8 roдишна възраст и общобългарската свобода озарява и неговата пламенна душа, защото Даме още дете е крайно честолюбив, болезнено свободолюбив, но Берлинският договор осъди Македония и я хвърли в най-черно робство. И се огорчи душата на всеки останал в робство българин, а най вече на родените, на създадените от Бога борци за народна чест и свобода.“
17) Трайко Константинов Тесличков от Щип, Вардарска Македония:
Трайко Константинов Тесличков (Trico Constantine) [1848-1919] е български методистки/протестантски проповедник, завършва университета Дрю (Drew University) в Медисън, Ню Джърси, САЩ през 1879 г. и докторат по духовни науки в университета в Гейлсвил (Galesville University/Gale College) през 1880 г. Методистки църковен ръководител за цяла България в края на XIX век, по-късно заминава за САЩ, където е виден деец на Методистката църква на САЩ (The Methodist Church).
В своята статия “The Macedonian Question“, публикувана в сп. “The Christian Advocate“, бр. 34, New York, 20 август 1903 година Тесличков говори и за Санстефанския мирен договор, който принудил Турция да признае „създаването на независима българска държава, в която биват включени всички султански подданици живеещи в Европейската част на империята и говорещи българския език“. Това означавало земите на Горна България – Мизия, Тракия и Македония:
„To obtain a proper understanding of this question which has been agitating the minds of the politicians of Europe for many years now passed, but especially since the autumn of last year, when actual insurrectionary fights took place in that part of Turkey’s dominions commonly called Macedonia, one must go back to the early part of the year 1878, when the victorious army of the then Czar of Russia reached the little village of San Stefano, near Constantinople. At that time Russia, as the conqueror over Turkey, dictated her terms of armistice and peace, with the result that she compelled Turkey to recognize the creation of an independent principality of Bulgaria, in which all people of the Sultan’s subjects in Europe using the Bulgarian language were included. This mean that Bulgaria proper (ancient Moesia), Thrace and by far the largest part of Macedonia were embraced in this independent though vassal to Turkey principality…“
18) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония:
Роденият в град Крушево Кръстьо Лиманов Велянов (1895-1954, София) е журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар”. След 9-ти септемрви 1944 г. е репресиран от комунистите.
В своята статия „Още веднъж удари часът на българската интелигенция“, публикувана в сп. “Отец Паисий“, год. XIV, кн. V и VI, София, май и юни 1941 година Велянов пише за Санстефанския мирен договор довел до „едно логично вековно развитие на Балканския полуостров“, за последвалия Берлински конгрес, който „разпокъса българския народ“, но въпреки това „българското съзнание в поробените български земи не потъмне“, което довело и до „епични борби за обединение, водени едновременно от свободните и от поробените българи“:
„Така подготвен, нашият народ започна и революционната борба, която требваше да възстанови независимата българска държава, която след бунтовете, въстанията и Освободителната война от 1878 година требваше да възкръсне в постановленията на договора от Сан-Стефано. Но вместо Сан-Стефанска България, която щеше да завърши логично едно вековно политическо развитие на полуострова, стана нещо неочаквано и много жестото. Берлинският конгрес осуети делото на Сан-Стефано, разпокъса българския народ и така го изправи пред една опасност, която беше по-страшна от всички преживени до тогава.
Берлинският конгрес разби единството на нашия народ и създаде условия за унищожаване на големи негови части. И ако нашата народна съпротивителна сила не се бе показала несломима, последиците щеха да бъдат ужасни. Българското съзнание, което не бе престанало да се избистря през всичкото време на последното робство и което се бе утвърдило в непрекъснатите борби и страдания, не потъмне нито за миг в оставените под робство български земи и след 1878 година. Времето от тогава до сега требва да бъде записано в нашата история като епоха на епични борби за обединение, водени едновременно от свободните и от поробените българи.“
19) Никола Алтъпармаков от с. Доленци, Битолско, Вардарска Македония:
През октомври 1943 година в свободна Битоля се състоят тържества по повод 40 години от Илинденското въстание. Местният легендарен ВМОРО войвода, водач на въстанието в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО – Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско пише репортаж за събитието. Статията е публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 8 (148) и в нея Попхристов казва, че председателят на местното Илинденско дружество е произнесал реч, която Попхристов предава дословно. По това време председател на битолското Илинденско дружество е ВМОРО революционера Никола Алтъпармаков от с. Доленци, Битолско. Той е и член на битолския окръжен комитет на организацията, участник в Горноджумайското и Илинденското въстание, член на битолското околийско началство на ВМРО и член на Българските акционни комитети. В речта си Алтъпармаков казва, че Санстефанския договор свършил с „очертаване границите на българското племе“. Берлинския договор „разпокъса България“, което води до Кресненско-разложкото въстание и Охридското съзаклятие, но „Българщината се окопити от удара“ – подем на църковно-училищната дейност на българите в Македония и Одринска Тракия:
„Патриархът на тази борба бе Раковски, последван от Каравелов, Левски, Ботев и др., докато се стигна до Руско-турската война, която свърши със Санстефанския договор, очертаващ границите на българското племе. За жалост, вековните ни врагове в Берлин разпокъсаха България, като оставиха Македония пак под робство с някакви привидни права, които не се приложиха. Още неизсъхнало мастилото от Берлинския договор и непрекарана нова граница между България и Турция, населението прояви своя протест с въстание в Кресненското дефиле. Две седмици по-късно избухна въстание в Разложката котловина. А през 1880 година се разкрива в Охрид съзаклятие, организирано от Охридския владика Натанаил. Потушаването на двете въстания и цената, с която се заплати Охридското съзаклятие, не угаснаха копнежа за свобода. Българщината се окопитва от удара, който събитията около Руско-турската война ѝ бяха нанесли, и събира наново сили. Народът наново се окопитва около своите църковни общини. Училищната мрежа през периода 1880–1893 год. бързо се разширява в Македония. Солунската гимназия е ръководният център и умът на Македония. Почти всички избраници на нацията с качества на истински вождове и скромни труженици са пили от живата вода на тяхната наука и са дишали въздуха на нейната революционна атмосфера.“
20) Стоян Германов от с. Чуричени, Петричко, Пиринска Македония:
Стоян Германов е учен и историк роден през 1937 г. в Петричко, Пиринска Македония като рода му произхожда от Охрид. Специализирал е в Лондон, Москва и Санкт Петербург. Автор е на над 60 статии, както и на няколко самостоятелни издания. Научен секретар в Македонския научен институт.
В своя труд “Македония до Балканските войни (1878-1912)“, публикуван в сборник “Македония. История и политическа съдба. Том I“, София, 1994 година Германов пише за желанието на македонските българи да останат в пределите на Санстефанска България:
„Българското население от Македония най-осезателно почувствало заплахата от намесата на западните държави и енергично настоявало в десетки писма, телеграми и изложения за изпълнение на Санстефанския договор. В обръщение на българите от Maкедония се казва: „Всичкий българский народ ся зарадва, като виде, че желанията му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний всите българе в Македония със силата на Св. Санстефанския договор чекахме с големо нетърпение освобождението си.” По-нататък в обръщението ce ucкa една международна комисия да се „увери на местото, че нашите желания и нужди са общи и неразлучни с тия на нашите братя българе, които населяват Мизия и Тракия“. Обръщението е подписано от представители на българските общини във Велес, Струмица, Битоля, Прилеп, Неготино, Гевгели, Кукуш, Солун, Тетово, Куманово и др.“
21) Станислав Шумков от Солун, Егейска Македония:
Станислав Иванов Шумков (1867-1919) е български общественик, учен и писател, деец на българската емиграция в Северна Америка. Завършва докторантура по философия и исторически науки в Пенсилванския университет. В САЩ редактира вестник “Македония” и издава вестник “Macedonian herald” и списанието “Нов Свят”. Изнася беседи и сказки на тема Македония и е приет на аудиенция от президента Теодор Рузвелт и държавния секретар Джон Милтън Хей. През 1909 г. се завръща в България и работи като кореспондент на британския ежедневник “Daily Telegraph”. Станислав Шумков е син на видния български възрожденец от с. Цер Иван Божинов Шумков.
В статията си “The Jealousies of the European Powers. Chief Cause of Our Suffereng as a Nation. The Beneficient Treaty of San Stefano and its Abrogation“, публикуванa във в-к “Македония. Орган на българската емиграция в Америка“, год. I, бр. 11, Гранит сити, САЩ, 15 февруари 1908 г. Шумков пише за Санстефанския мирен договор следното:
„Ако този договор беше оставен в сила, днес нямаше да има македонски въпрос. Нашият народ щеше да бъде свободен и обединен. Вместо това, нещастните българи в Македония са обиждани, ограбвани и избивани от турски, както и от гръцки разбойници, чиято основна цел е да изтребят една силна и прогресивна националност.“
“The last and most stupendous of Russia’s efforts to accomplish her design upon the Turkish empire was made in 1877-78, when the Russian troops were again victorious. It was at the close of this war that the Treaty of San Stefano was concluded. By its stipulations the largest part of Macedonia proper was made an integral part of the new Bulgarian principality.
Had this treaty been left in force there would have been no Macedonian question to-day. Our people would have been free and united. Instead, the unfortunate Bulgarians in Macedonia are being insulted, robbed and butchered by Turkish as well as Greek brigands, whose chief aim is to exerminate а strong and a progressive nationality…”
22) Димитър поп Пандов от с. Ваташа, Кавадаречко, Вардарска Македония:
Роденият в Тиквешията Димитър Попандов е български политик, общественик и ВМОРО революционер. Ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, член-основател на Македонския научен институт в София, един от инициаторите за сформирането на Македонската парламентарна група в XXII Обикновено народно събрание на България. Част от ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации в България и Илинденската организация. Редактор на кавадарския вестник “Тиквеш“, излизал по време на освобождението на Вардарска Македония 1941- 1944 година.
В книгата си от 1916 г. “Скопье. Исторически бележки” ВМОРО деецът поп Пандов публикува карта на Сан стефанска България и текст гласящ:
„Това признаха тържествено за българско в 1878 год. всичките велики сили“:
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski.com
