„Монастир, 10 юни.
Всеки, който вярваше, че Балканската война е подобрила положението на различните народности в Македония и Тракия, би направил груба грешка. Онези, които са следвали със симпатия съюза на балканските съюзници, сега са изправени пред най-горчивите разочарования. В името на цивилизацията и християнството всеки е изоставил себе си и преминал към актове на насилие и потисничество; в името на принципа на националността, който изглежда е водеща норма на Балканския съюз, българите окупират гръцкото и българското население на Тракия, а сърбите окупират гръцкото и българското население на Македония.“
Акропола на елинизма.
Монастир, окупиран от сърбите, винаги е бил смятан за акропола на елинизма в Македония. С предимно гръцки език и гръцки като търговия, Монастир, населен от около седемдесет хиляди души, изглеждаше като гръцка цитадела от тридесет хиляди жители, барикадирана от двадесет хиляди мюсюлмани и двадесет хиляди българи. Сърбите в Монастир могат да се преброят на пръстите на едната ръка: общо около тридесет семейства. От деветстотинте хиляди жители, които съставляват целия вилает Монастир, само двадесет хиляди или най-много двадесет и пет хиляди са сърби, събрани главно между Прилеп и Кирчево в областта, наречена Порече, и в Дебърско. Всички останали жители са турци, българи, гърци, албанци и погърчени арумъни. Има шест хиляди евреи, разделени между Монастир и Кастория. В окръг Монастир, който включва сто и тридесет хиляди жители, сърбите са около две хиляди. Под турско владичество гърците, българите и арумъните се ползваха с най-широка свобода на вярата и културата. Нито едно училище не се е затворило; културата е била свободна, следователно училищата са процъфтявали и се размножавали за голяма полза на гръцкото, българскато и арумънското население.
Сърбите влизат в Монастир. В името на цивилизацията и принципа на народността, след като изгониха турците, те затвориха и училищата. Закрити са всички гръцки, български и арумънски училища. Отворени останаха само френското и еврейското училище. Не е трудно да си представим какво впечатление е направило на цялото население внезапното и неочаквано закриване на училищата. Сърбия започна своето цивилизационно дело с унищожаването на всички центрове на образование. Читателите няма да се затруднят да повярват, че днес населението на Монастир съжалява за отминалото турско господство. Гръцката банка, която работеше в Монастир, също беше затворена. Българите искаха да създадат представителство на Българската народна банка в Макнастир. Служителите, които вече бяха дошли тук, за да създадат централата на Българската банка, трябваше да се върнат в София.
Българите, които наброяват около двеста хиляди в целия вилает Монастир, се противопоставят, както лесно ще се разбере, много повече от другите народности. От страх от българските ятаци сърбите възпрепятстват съобщенията между села и села, за да се избегне възможността да се уговори въстание.
Триест също… сръбски?
Монастир живее изолирано от останалата част на осеяния със сръбска жандармерия вилает. Някои улици в Монастир вече са кръстени със сръбски имена. Един сръбски офицер ми изрази намерението на своето правителство да отмъсти за липсата на достъп до Адриатика, като кръсти улиците на Монастир с имената на славянските градове на Адриатия.
Каза ми, че са кръстили улиците с имената на Спалате, Задар, Фиуме, Триест и др.
Но Триест е италиански – забелязах. Не – отговори категорично сърбинът – един от най-скъпите и най-тихите стремежи на сърбизма!
Наскоро общината на Монастир беше помолена да изпрати представител на града в Белград, за да отдаде почит на крал Петър. Комисията трябваше да се състои от представители на всички националности. Двама-трима българи, поканени да отидат в Белград, отказаха. Сръбските власти сметнали, че българският делегат не е от голямо значение, тъй като гръцкият делегат Папазоглу се съгласил да бъде част от комисията и да представлява многобройното гръцко население на Монастир. Пристигайки в Солун, гръцкият делегат… се разболява от политическа болест и естествено не продължава пътя си. Така в Белград пристига комисия, представляваща малцинственото население на Монастир. Твърди се, че Пашич не скрил раздразнението си, когато забелязал липсата на гърци и българи и попитал каква е тази комисия създадена от община Монастир. Делегатите обаче са приети от крал Петър, който заявява, че Монастир вече трябва да се счита за сръбски и че сърбите ще защитават владението на града до смърт. Крал Петър също декларирал пред Комисията, че ще направи Монастир вторият град на своето кралство и ще осигури неговото развитие. и за неговия просперитет.
Монастир не минава през щастлив час. Не заради сръбската окупация, която той не обича и не желае, не зараади хигиенните условия на разстроения от тиф град, а заради обществено спокойствие заплашено от страховитото нашествие на български банди и от призрака на нова балканска война, призрак, който всеки ден става все по-реален.
Български тероризъм
Всеки говори, че старата българска терористична организация все още съществува и може всеки момент да предприеме действия. Всеки знае, че Монастир е големият център на гръко-българското революционно движение, което от 1903 до 1908 г. хвърли цяла Македония във въстаническите конвулсии на въоръжени банди. Българските кланета и бомби още се помнят с тръпки на ужас. Комитетите са обявили, че ще възобновят терористичната борба с въоръжените си чети. Правителството на Сърбия с право държи под наблюдение всички българи, за които се знае, че са били част от старата революционна организация. Цялото население е обезоръжено. Съмнителните лица се следят, разпитват и понякога арестуват. Ръководителите на българските банди от Монастирския вилает са в момента в София под нареждането на Милан Матов, който ръководи цялата бандитска кампания от 1903 до 1908 г. Те казват, че са готови да влязат в действие. Организацията на българските четници е разделена на лъчи с център главния град на вилаета. Матоф е лидер на организацията в Монастир и той контролира лидерите на организацията, които в уговореното време действат независимо един от друг в радиуса на Флорина, Кастория, Рема, Преспа, Охрида и др. Сандански е лидер в Серес. Вероятно след българската окупация на Серес той ще избере друг център.
Срещнах няколко български комити. Ужасни лица. Не се отричат от нито едно престъпление, нито едно клане, нито едно варварство. Тяхната радост е кръвта на техния ближен, мъченичеството на техните противници. Те се спускат като стършели върху беззащитните населения, всявайки ужас с огън и бомби със свирепост, която няма равна никъде другаде по света.
Над Македония е надвиснала заплаха от нова война, която всява паника сред жителите. Тук в Монастир войната се смята за неизбежна.
Различията между съюзниците са твърде големи, за да бъдат разрешени внимателно по мирен път.
Смокът и знахарът
Що се отнася до отношението на Сърбия, която не иска да признае договора с България, някои гръцки знатни лица тук, докато се оплакваха от сръбската окупация и затварянето на училищата, ме наблюдаваха внимателно и ми казаха, че змията ухапа знахара. България беше подписала специален договор със Сърбия, но договорът остава в тайна дори от Гърция. Въпросът за Монастир е бил решен. Вместо това България хитро остави въпроса за Солун открит, мислейки да го реши със сила след войната. Играта и българските очаквания се обърнаха с главата надолу: Знахарят е измамен от змията!
Някои сръбски офицери ми казаха, че Сърбия тихо се е евакуирала още преди да бъде подписан мирът от санджак Дурацо, с цел съсредоточаване на възможно най-големи сили на българската граница. Споразумението с гърците не било трудно. Кагато ви писах преди три месеца беше сключено вече политическо и икономическо споразумение между Гърция и Сърбия. С това споразумение двете държави се ангажират да се облагодетелстват взаимно в търговската област, като взаимно признават и защитават владението си Монастир и Солун. Споразумението беше наскоро ратифицирано и затвърдено с военна конвенция. В случай, че избухне война и се стигне до победа – според това, което ми каза един добре информиран човек, на Гърция ще бъде гарантирано владението на Серес, Драма, Кавала и Дедеегач.
Междувременно Сърбия е съсредоточила всичките си сили отляво на Вардар, в правоъгълен триъгълник между Велес, Куманово и Криволак. Този триъгълник, който представлява страхотен окопан лагер с остър ъгъл към софийския път, е бил главният театър на Сръбско-турската война. От три месеци сърбите чакат да се укрепят на естествената стратегическа позиция, която заемат. Изтегляйки се от Адрианопол, сръбските войски и артилерия се насочват директно към Кумановското поле. Почти цялата войска и артилерия, които бяха в монастирското поле, заминаха за Велес. В Монастир имаше Моравска дивизия, съставена от четири полка, разположени между Монастир, Дебър, Струга и Охрид. Преди осем дни цялата дивизия, минус един батальон от XVI полк, останал в района на Монастир, замина заедно с осем батареи придуружени от артилерия за Прилеп и след това за Велес. В Монастир остана артилерийска батарея и общо хиляда души.
Други четири хиляди души от независимата бригада Морава, която беше базирана в Елбасан, бяха разпределени между Струга, Охрид и Дебър, за да се изправят пред възможността от нападение от албански банди. Останалата част от бригадата, изоставяйки Елбасан, се отправя към концентрационния лагер Велес-Куманово по маршрута Дебър-Гостовар.
В момента България, въпреки че има достатъчна концентрация на сили срещу гърците, се оказва с малко войски срещу сърбите.
Лучано Магрини.“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com