На 2-ри февруари 2022 г. македонисткият официоз “Нова Македониja” публикува отворено писмо на група македонисти, които открито изразяват яростта и безпомощта си от факта, че български и македонски държавни личности заедно ще отдават почит на войводата Гоце Делчев по случай 150 години от рождението му.
Заглавието е “Правото и светата должност да се чествува Гоце Делчев им припаѓа само на Македонците – отворено писмо од група интелектуалци“, а както вече се досещате от него наглостта на македонистите е безгранична – видите ли, само те, така наречените “етнички македонци” имали право да славят човека, който сам себе си се определял за българин — войводата Гоце Делчев.
На линка по-горе може да прочетете в цялост този сърбомански тюрлюгювеч, но ето няколко пасажа, които ще ви направят едно конкретно впечатление за това, коя е основната опорка на отвореното писмо с дъх на незасъхнало белградско мастило:
“И покрај укажувањата, политичките гарнитури водат своја агенда, која полека, но сигурно води кон рекомпонирање на македонскиот идентитет и на сите негови чинители – јазикот, културата и колективната меморија.”
“Барањето за „заедничка историја“ е во спротивност со правото на самоопределување на секој народ кој има сопствена колективна меморија, која никој не може да ја избрише.”
“Македонскиот народ има своја долга колективна меморија, свој јазик, традиција и култура, кои произлегуваат од неговото многувековно постоење.”
“Личностите и настаните што оставиле печат во меморијата на Македонците, поколенијата ги чествуваат со особена гордост, пренесувајќи им го тоа и на идните генерации.”
“Делегација од која било земја, па и од Бугарија, во рамките на официјалниот македонски протокол, може да дојде и да положи венец или цвеќе на гробот на Гоце Делчев, изразувајќи почит кон еден од најголемите национални јунаци, чие место е исклучително во колективната меморија на Македонците и чие име се пренесува од генерација на генерација. За такво нешто не може да стане збор во врска со бугарската колективна меморија.”
“Се поставува прашањето: ШТО Е ТУКА ЗАЕДНИЧКО? НИШТО! Сето тоа е дури и навредливо, бидејќи на тој начин од „домаќините“ – од нас Македонците – се бара во сопствената земја да слушнеме како Бугарија не го признава нашиот идентитет, јазикот, културата и нашата колективна меморија.”
“Се поставува прашањето: ШТО Е ТУКА ЗАЕДНИЧКО? НИШТО! Сето тоа е дури и навредливо, бидејќи на тој начин од „домаќините“ – од нас Македонците – се бара во сопствената земја да слушнеме како Бугарија не го признава нашиот идентитет, јазикот, културата и нашата колективна меморија.”
“Тие донесуваат значајни факти за историскиот развој на Македонците како народ со свој идентитет, јазик, култура и колективна меморија.”
“НИЕ СМЕ ТУКА, ВО МАКЕДОНИЈА, КАКО МАКЕДОНЦИ СО СВОЈ ИДЕНТИТЕТ, ЈАЗИК, КУЛТУРА И КОЛЕКТИВНА МЕМОРИЈА! МИЛЕНИУМСКОТО ПОСТОЕЊЕ ПРОДОЛЖУВА…”
Уоаууу, каква патетика, каква решителност, направо не просто пуснах сълза, ами и се разревах от умиление пред тези сърбо-македонисти, те са тук, те няма да пуснат кокала, който Тито им даде през 1944 година не без помощта на нашия комунист Гошо Тарабата, разбира се.
Сега, четейки горните цитати, надявам се, става ясно каква е основната опорка на тези сърбомани — точно така, понеже Гоце Делчев бил “во колективната меморија на Македонците“, а не на българите (?!), само те, самообявилите се за “етнички македонци” имали право да го честват…
ОК, преди да потърсим facepalm gif-че, с което да покажем изумлението си от дебилизма на македонистите, нека им отдадем признание за единственото нещо за което са (почти) прави:
Да, македонистите са прави, за това че Гоце Делчев е част от колективната памет (“мемориja“) на населението в Македония. С това твърдение македонистите започват да изреждат азбуката и казват “А”, ноооо …спират до тук! Защо бе скъпи македонисти, не кажете и “Б”?! Защо не кажете, че в тази МАКЕДОНСКА КОЛЕКТИВНА МЕМОРИJA Гоце Делчев е запечатан за вечни времена като БЪЛГАРИН?
В статия ни “Македонски дейци за Гоце Делчев” ще намерите десетки цитати, спомени и мисли в оригинал от македонци и македонисти за Гоце Делчев — човек описан от своите съвременници като българин, част от македонските българи – дел от общия български народ, блестящ син на българската нация и т.н.!
Така е записан Гоце Делчев в македонската колективна памет! Няма да изброяваме всички цитати, ето само няколко от по-интересните:
1) Климент Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония – син на великана Кузман Шапкарев, Климент е съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с него.
В брошурата си “Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 година Климент за приятеля си Гоце казва:
„По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски…и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа свобода“
Скъпи читатели, Виолета Ачкоска ви чака съобщението на профила си във Фейсбук, защото няма търпение да ви отговори дали думите на Климент Шапкарев са дел от “македонската колективна мемориja” или са дел от кинезката колективна мемориja за кандидата за български офицер (пардон, бугарски окупатор) Гоце Делчев?
2) Димитър Чкатров от Прилеп, Вардарска Македония – революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.
В статията си “Гоце Делчев – апостолът на освободителното движение в Македония. По случай 40 години от геройската му смърт“, публикувана във в-к “Вестник на вестниците”, бр. 149, София, 2 май 1943 година Чкатров пише следното за своя идол Гоце Делчев:
“Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само неколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация, която бе принудена да грабне ножа и пушката за защита на потъпканата народна правда.“
“На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.”
Който желае нека изпрати съобщение на Наташa Котлар и да я запита македонеца и революционер Димитър Чкатров дел ли е от колективната македонска мемориja? Какво мислите, г-жо Котлар (или не мислите, докато сте заети да плюете против България и българите), за факта, че самите МАКЕДОНСКИ херои като Чкатров славят Делчев като “блестящ син на българската нация”?!
3) Симеон Радев от Ресен, Вардарска Македония –писател, дипломат, историк, публицист и ВМОРО революционер, лично от Гоце Делчев заклет за член на ВМОРО само на 16 годишна възраст.
В статията си “Великите сенки“, публикувана в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание“, София, 1921 година, Радев казва следното за своя идол, пред който е целувал камата и евангелието и се е клел в живота си – Гоце Делчев:
“Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни бленове за преустройство на обществеността му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“
Да попитаме Александар Русјаков, объркал ли се е ресенчанина Радев като е давал клетва пред българина Делчев? Или ова нема да го броим към колективната македонска мемориja?
4) Панчо Михайлов от Щип, Вардарска Македония — офицер от Българската армия (демек бугарски самоокупатор на родната си Македония), фолклорист и революционер, кочански околийски войвода на ВМРО.
През 1924 година в София с помощта на Щипското благотворително братство издава легендарния си сборник “Български народни песни от Македония“. В сборника е поместена българска народна песен от Македония за Гоце Делчев:
Гоце Панговски, който твърди, че Гоце Делчев като казвал, че е българин имал предвид, че е болен от … “болестта българин” (да, за такъв дебилизъм става на въпрос) няма търпение да отговори на всеки изпратил му настоящата статия и задал му следния въпрос — тая българска народна песен записана от щипянин, войвода на ВМОРО, дел ли е от вашата мемориja, как мислиш, бе смешко? Можем ли ние българите да пеем българска песен от Македония за войводата Делчев, който сам себе си се е определил за българин? Или нямаме твоето височайшо разрешение? Панговски, това “болестна” песен ли е? Или единствения болен си ти? Ако искаш иди и на точка 8) да помогнеш на твоя брат сърбин, Никовски, че той има същата гатанка да разгадае…
5) Димитър Влахов от Кукуш, Егейска Македония — член на Народната федеративна партия (българска секция), БРСДП, ОСП, ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП. През 30-те години на XX век става идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 година.
Тази икона на македонизма Димитър Влахов в своята статия “Местото на Гоце Делчев в Македонското освободително движение“, публикувана във в-к “Македонско дело (Гоцев брой)“, год. III, Виена, 4 май 1928 година ще каже за своя съгражданин Гоце Делчев следното:
“Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.“
Изпратете съобщения на подписалата писмото Елка Јачева Улчар и я запитайте думите на Влахов част ли е от вашата колективна мемориja? Все пак е казано от човек, който стои в редиците ви на национални херои, ще пренебрегнете и Влахов или?
6) Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, Вардарска Македония — офицер от Българската армия (демек бугарски окупатор на родната си Македония), деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.
В продължение на 6 години е съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София. Автор е на “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“. София, 1935 година, в които ни казва, че Гоце Делчев е роден в „родолюбиво българско семейство“, спомня си как съученик на Гоце го защитавал с думите „Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер“, Стаматов заключава, че Гоце Делчев е великан на една епоха и е дълг на поколенията да познават миналото като това било особено важно за “нас, българите от Македония“.
Мето Колоски е нетърпелив да отговори на всеки запитал го в лично съобщение или на Фейсбук страницата му — тие спомени на приятел на Гоце ще ги броим ли към македонската колективна мемориja или ще си затваряме очите така както правите когато Джокович пропусне да отбележи точка?
7) Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония — български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбските затвори.
Ето сега нещо, което македонистите много им се иска македонците никога да не научават: Ципушев е женен за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.
Този ВМОРО революционер, македонец близък до титаните на македонската революция Гоце Делчев, Даме Груев и Тодор Александров в своите спомени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година пише, че Делчев е „един от най-големите хора на българската борба“, нарича го „българския апостол“ и „първообраз на българската здравина и хубост“, който събирал около себе си „целата родолюбива българска интелигенция“ в София; според Ципушев неговите интимни приятели Гоце Делчев и Даме Груев били равни по своето величие и заедно с други водачи на революционната борба се издигали високо в „своята преданост, в своето чувство за дълг към българския народ“.
Накрая си спомня и как Гоце Делчев обяснявал на четниците за какво точно се борят:
„А бе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когаво по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им с майката отечество”? Тогава Гоце ни отговори „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова требва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в техната целост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”
Време е да попитаме Стojко Стоjков дали ВМОРО революционера Коце Ципушев, на чиято сватба кумувал Гоце Делчев, ще го включваме в македонската колективна мемориja за Гоцето или ще се правим на ОМО-вец, който си фантазира, че в Пиринско имало 200 000 подтиснати и окупирани етнички македонци?
8) Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония — виден публицист и ВМОРО революционер на когото са кръстени десетки улици и училища в Р. С. Македония
В своята статия “Български народни песни“, публикувана в сп. “Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 година, той казва, че няма край в Македония, в който българския народ да не възпева на български език своите герои между които освен македонските революционери Алексо Турунджов, Мише Развигоров, Йордан Пиперката, Иван Алабака е и Гоце Делчев:
“Нема край в Македония, който да не възпева свой един юнак, нема планина, чийто комитски подслони не са възпевани; затова ония 67 песни, които ни поднася П. Михайлов са една малка само част от новия, от революционния епос в Македония. Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”
Може ли сега господинчото Ристо Никовски, който е писал статии, в които изразява дразненето си, че в България се пеели народни песни от Македония (българите крадели македонски песни според него), как мислиш Никовски, да ни кажеш дали българския народ в Македония може да пее български народни песни на български език за своя герой Гоце Делчев? Това част ли е от колективната македонска мемориja или титана на ВМОРО Арсени Йовков, човек защитил пламенно българите в Македония в 18 точки в легендарната си статия “Българи в Македония“, се е объркал?
9) Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония — виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник. Заедно с Гоце Делчев работи по изготвянето на основни документи на ВМОРО.
На 4-ти май 1919 година в Софийския университет пред група студенти Гьорче Петров изнася лекция по повод 16 години от смъртта на Гоце Делчев. Оригиналният ръкопис на български език се пази в семейството на Гьорче Петров, като през 2003 година е адаптиран на съвременен македонски и издаден в Р. Македония под името “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”
Четем този текст на македонски и от него разбираме как според Гьорче Петров неговия приятел Гоце Делчев бил виден „човек на българската обществена мисъл“, чиято цел била „да ги разбуди каj Бугарите смелоста, неустрашливоста и другите квалитети за кои тоj лично беше жив пример“. Гьорче завършва с тази мисъл:
“Делчев сега ни лежи во срцата на сите кои во текот на неговиот живот бевме со него. Денешното поколение, македонско-бугарското население, израснато во целина во револуционерна атмосфера, калено во борби и страданиа, ке биде готово да ги следи до краj неговите завети за татковината.”
Е сега, “интелектуалцът” (смях) Ицо Најдовски Перин да ни обясни дали титана на ВМОРО и личен приятел на Гоце Делчев Гьорче Петров е поредния “объркал” се македонски херой и неговите думи, мисли и спомени не са дел от македонската колективна мемориja?!
10) Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко, Вардарска Македония — ВМОРО революционер, назначен през 1895 г. от Гоце Делчев за пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил. По идея на Гоце създава бомболеярна на ВМОРО в кюстендилското село Сабляр. Никола Зографов води изключително активна кореспонденция с войводата Делчев, с когото са близки приятели.
В спомените си издадени в София през 1927 г. и озаглавени “Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско (Принос към историята на революционна Македония).”, Зографов пише, че Гоце Делчев е „човек с широк кръгозор на теории и принципи за свобода“, заради което станал „център на българите идеалисти“. А когато бил убит угаснала „най-светлата звезда, която майка българка от Кукуш бе подарила на Македония“
Може би Татјана Каракамишева е време да ни обясни на всеки запитал я на лично съобщение или под нейн пост във Фейсбук, дали факта, че Делчев е роден от майка – българка е част от македонската колективна мемориja? Или пак ще си правим оглушки скъпа Танче, която си се абонирала за сръбския македонизъм?
Показахме само 10 цитата от македонски дейци за Гоце Делчев като нарочно не включихме цитати от хора родени в България, например на най-добрият приятел на Гоце — поета Пейо Яворов от Чирпан, написал неговата първа биография. Както казахме в статията ни “Македонски дейци за Гоце Делчев” има десетки (а в бъдеще ще станат стотици) цитати, спомени и мисли не само на македонски дейци, но дори и на съвременни македонисти за това кой точно е бил Гоце Делчев. Некак обобщим, като пренебрегнем за момент най-важният факт, че самият Гоце Делчев САМ себе си се самоопределя за българин:
1) За македонските си приятели и за своите македонски съученици Гоце е роден в родолюбиво българско семейство (Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско), македонски българин (Климент Шапкарев от Охрид), а за неговите македонски роднини Гоце е част от един велик български род и български патриот (Милан Андонов от Кукуш), който се е борил за българщината (Димитър (Мицо) Андонов от Кукуш); неговият македонски кум Коце Ципушев от Радовиш казва, че Гоце е един от най-големите хора на българската борба, първообраз на българската здравина и хубост, български апостол, който се борел за освобождението на поробените братя-българи и който се отличавал в своето чувство за дълг към българския народ;
2) За своите македонски последователи Гоце е велик българин подобен на друг такъв — Васил Левски (Кирил Хаджидинев от Дойран), един от най-блестящите синове, които е дала българската нация (Димитър Чкатров от Прилеп), българин, революционер в Македония (Симеон Радев от Ресен), най-добрият български патриот (Димитър Попевтимов от Ресен), честен борец паднал за българщината в Македония (Македонската Патриотична Организация в САЩ). За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее (Кирил Христов Совичанов от Битоля);
3) За своите македонски съратници и другари в борбата Гоце е защитник на българите в Македония (Никола Разлогов от Банско), който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, който след смъртта си е възкръснал в душата на всеки българин и чиято памет ще се слави до като българин съществува на света (Методи Стойчев от Крушево). Гоце Делчев е бил и човек на българската обществена мисъл, чиято цел била да ги разбуди каj Бугарите смелоста, неустрашливоста и другите квалитети за кои тоj лично беше жив пример (Гьорче Петров от Варош, Прилеп). Докато подготвял за бунт селяните-екзархисти в Македония Гоце им обяснявал как е било българското царство едно време силно (Славейко Арсов от с. Ново село, Щипско). Гоце Делчев е и най-великия български син, който е бил убит за свободата на целокупния български народ (Лазар Томов от с. Годлево, Разложко), човек с българско народностно чувство (Георги Попхристов от с. Кърстоар, Битолско). Гоце Делчев е паднал за свободата на Българския народ (Тодор Попадамов от Прилеп), втори български Левски – Гоце Делчев (Крум Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско), неговият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и обедини България с Гоцевото родно место (Анастас Лозанчев от Битоля), а Гоцевата смърт е най-голямата трагедия на българското племе в Македония (Михаил Чаков от Гумендже). Делчев е роден в гр. Кукуш (Македония) през 1871 година от православни родители българи (Петър Стойков от с. Горно Броди), от майка българка от Кукуш (Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко), а самият Гоце Делчев сам се наричаше по народност българин (Пецо Трайков Гировски от с. Върбени, Леринско);
4) За своите македонски съграждани от Кукуш Гоце е българин по народност (Димитър Влахов от Кукуш), чийто величие е такова на целия български народ (Петър Дървингов от Кукуш); той е и голям български патриот и най-изтъкнатията деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско (Дино Кьосев от Кукуш);
5) За част от македонистите и някои (нормално-мислещи) македонци Гоце е българин с определено българско национално съзнание (Венко Марковски от Скопие), Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин (Иван Катарджиев от с. Плоски, Светиврачко), той се е определял како българин (Денко Малески от Скопие), един българин без значение за Македония (Лазар Колишевски от Свети Никола), Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин (Стево Пендаровски от Скопие), неговото народносно чувство (бугарското) (Гале Галев от с. Съчево, Струмишко), Гоце загинал за свободата на Македония, но никъде не се писал македонец, а българин (Блаже Ристовски от с. Гърниково, Тиквешко), Делчев се декларирал како бугарин (Катерина Колозова от Скопие), Гоце Делчев се е самоопределял за българин (Драги Георгиев от Струмица).
И още, и още, требва само да се четат МАКЕДОНСКИТЕ дейци, но може би не е добра идея, щото сърбоманите подписали това отворено писмо ще получат сърдечен удар, ако македонците най-после започнат да четат книгите и статиите на СВОИТЕ МАКЕДОНСКИ герои…
Сега е време македонистите подписали патетичното отворено писмо да ни кажат дали ще броим към колективната македонска мемориja всичките тези приятели, роднини, съратници, последователи на Гоце и техните мисли и спомени за него? И с какво право ще твърдят, че само те – самообявилите се за “етнички македонци” имали право да го славят Гоце след като войводата никога не е имал нищо общо с някакви “етнички македонци” през краткия си живот?
Тези македонисти също така трябва да ни отговорят как па до 1945 година Гоце Делчев е запомнен в Македония като българин от Кукуш и водач на българите в Македония и Одринска Тракия, а изведнъж след 1945 г., годината когато официално се създава македонистката историография в комунистическа титова Македониja, изведнъж, о чудо! – този “бугарин без значение за македонската револуциja” – цитат на иконата на македонизма Лазар Колишевски, се превръща от българин в “етнички македонец“, от водач на българите в Македония и Одринска Тракия във водач на “етничките македонци” в някаква митологема неречена “етничка Македониja”?
Как е възможна тази промяна драги фантасти, подписали писмото? Всъщност, това е риторичен въпрос – вие самите сте дали отговора, точно там, в това егоистично и нагло писмо:
“Уште повеќе – тоа значи дека го прифаќаме фактот дека седумдесет години сме живеле во заблудата дека сме однародени Бугари, кои се продукт на комунистичкиот систем на поранешната Титова СФРЈ и создадени и измислени со декрет. Поголема историска и политичка перверзија од оваа не постои во светот!”
Да, перверзия е до 1945 година Гоце да е познат като българин от македонското население, неговите приятели, последователи и съратници, а след 1945 година изведнъж да почнат да се пишат учебници в комунистическа Македония, в които се твърди, че Гоце бил “етнички македонец” – прави сте, това е историска и политичка перверзија, друга таква не постои во светот! и вие сте отговорни за нея!
Дори Белгарските ви господари знаят, че до 1945 г. Гоце беше българин, около който вие създадохте исторически мит след 1945-та:
Младите македонски поколения израстващи в условията на свободен достъп до информация ще ви съдят, вие бяхте достатъчно глупави да си напишете имената под това отворено писмо, сега имената ви ще останат за вечен ви срам, ние тук ще замълчим.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
2,423 Прочетена, 1 Видяна днес