Избери тема

Спомени и мисли от македонски дейци за основателя на ВМОРО Даме Груев от с. Смилево, Битолско.

1) Тодор Попадамов от Прилеп, Вардарска Македония:

Тодор Николов Попадамов, роден в град Прилеп (1883-1960, София) е ВМОРО революционер, български учител и доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

В сборник “Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943“, Скопие, 1943 година публикува своето изследване озаглавено „Покойници учители-революционери в Прилеп“.

Под №1 в списъка си Попадамов пише за Даме Груев – „Основател на В. М. Р. О., член на Централния ѝ комитет и водач на македонските българи в борбите им за свобода…“


2) Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония:

Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател, един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство.

След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват Петър Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч. Комунистите го изключват и от Съюза на българските журналисти в София, чийто основател е самият Завоев. Той пише жалба до новия комунистически председател. В жалбата се защитава и от нападките на българските комунисти-интернационалисти, че е пострадал, защото бил “великобългарин” и работил за присъединяването на Македония към България.

Отговорът на Завоев – да, така е, но той е бил такъв, защото така са го възпитали неговите учители Гоце Делчев и Даме Груев.

„И днес още, др. Председател, не зная защо се приложи тази мярка спрямо мене. От страни подочух, че съм пострадал, защото съм бил “великобългарин”; ратувал съм бил за освобождението на Македония от чуждо иго и за присъединението ѝ към България. Може това да е така. Може да имам и друг някой грях като журналист. Но аз на младини съм се вдъхновнявал от подвизите на Ботева, на Левски, на Караджата и на Раковски, а мои учители във II и III клас на прогимназията бяха Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов, Дим. Павлов (бащата на председателя на БАН) и още неколцина други като тях. И делата ми до 9 септември 1944 г. бяха съобразни с онова, което заучих и усвоих от тях. А ако съм сгрешил с нещо като журналист, това съм направил не за корист и по чужди внушение, а по убеждение и преценка…“


3) Димитър Василев Михайлов от Битоля, Вардарска Македония:

Димитър Василев Михайлов роден през 1873 г. в Битоля е виден български просветен деец и общественик. Работи като учител в София и инспектор на българските училища в Македония, секретар е на Българската екзархия. Представител е на Битолското братство при учредяването на Съюза на македонските емигрантски организации 

В своя “Адрес до Н. В. Царя от Македонските братства в столицата“, публикуван във в-к “Родина“, год. I, бр. 19, Скопие, 12 февруари 1916 година битолчанинът Василев поднася от името на македонските братства поздравления до цар Фердинанд по случай освобождението на Битоля и Охрид от Българската войска през 1916 година. В своя благодарствен документ той изрежда „най-достойните синове Македония“. Сред тези македонски синове са и Пере Тошев, Гоце Делчев и Даме Груев, чийто „свят идеал, който бе и общо български идеал“, е почти осъществен с освобождението и присъединяването на „една от най-българските области“ Македония към България:



Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 833 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy