Избери тема

Спомени и мисли от македонски дейци за основателя на ВМОРО Даме Груев от с. Смилево, Битолско.

1) Тодор Попадамов от Прилеп, Вардарска Македония:

Тодор Николов Попадамов, роден в град Прилеп (1883-1960, София) е ВМОРО революционер, български учител и доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

В сборник “Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943“, Скопие, 1943 година публикува своето изследване озаглавено „Покойници учители-революционери в Прилеп“.

Под №1 в списъка си Попадамов пише за Даме Груев – „Основател на В. М. Р. О., член на Централния ѝ комитет и водач на македонските българи в борбите им за свобода…“


2) Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония:

Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател, един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство.

След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват Петър Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч. Комунистите го изключват и от Съюза на българските журналисти в София, чийто основател е самият Завоев. Той пише жалба до новия комунистически председател. В жалбата се защитава и от нападките на българските комунисти-интернационалисти, че е пострадал, защото бил “великобългарин” и работил за присъединяването на Македония към България.

Отговорът на Завоев – да, така е, но той е бил такъв, защото така са го възпитали неговите учители Гоце Делчев и Даме Груев.

„И днес още, др. Председател, не зная защо се приложи тази мярка спрямо мене. От страни подочух, че съм пострадал, защото съм бил “великобългарин”; ратувал съм бил за освобождението на Македония от чуждо иго и за присъединението ѝ към България. Може това да е така. Може да имам и друг някой грях като журналист. Но аз на младини съм се вдъхновнявал от подвизите на Ботева, на Левски, на Караджата и на Раковски, а мои учители във II и III клас на прогимназията бяха Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов, Дим. Павлов (бащата на председателя на БАН) и още неколцина други като тях. И делата ми до 9 септември 1944 г. бяха съобразни с онова, което заучих и усвоих от тях. А ако съм сгрешил с нещо като журналист, това съм направил не за корист и по чужди внушение, а по убеждение и преценка…“


3) Димитър Василев Михайлов от Битоля, Вардарска Македония:

Димитър Василев Михайлов роден през 1873 г. в Битоля е виден български просветен деец и общественик. Работи като учител в София и инспектор на българските училища в Македония, секретар е на Българската екзархия. Представител е на Битолското братство при учредяването на Съюза на македонските емигрантски организации 

В своя “Адрес до Н. В. Царя от Македонските братства в столицата“, публикуван във в-к “Родина“, год. I, бр. 19, Скопие, 12 февруари 1916 година битолчанинът Василев поднася от името на македонските братства поздравления до цар Фердинанд по случай освобождението на Битоля и Охрид от Българската войска през 1916 година. В своя благодарствен документ той изрежда „най-достойните синове Македония“. Сред тези македонски синове са и Пере Тошев, Гоце Делчев и Даме Груев, чийто „свят идеал, който бе и общо български идеал“, е почти осъществен с освобождението и присъединяването на „една от най-българските области“ Македония към България:


4) Милан Матов от Струга, Вардарска Македония:

Роденият в град Струга Милан Апостолов Матов (1875 – 1962, София) е български ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Част от Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, един от основните организатори на Тиквешкото през юни и Охридско-Дебърското въстание през септември 1913 година срещу сръбската власт във Вардарска Македония. Областен управител в Крушево по време на българското управление през Първата световна война. Активен член на Илинденската организация и на Македонския научен институт в София.

В своите спомени озаглавени “За премълчаното в историята на ВМРО” и издадени в София през 2011 година, в глава „Автономия“ Милан Матов си спомня за причината основателите на ВМОРО, сред които са Даме Груев и иделогът на организацията Христо Матов да изберат формулата “автономия на Македония” като цел на ВМОРО.

„Една фалшива мисъл беше пръсната в Македония преди и около Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединението към България, а ВМОРО иска автономията. По тоя повод през 1906 г., м[есец] юни, аз бех в София и на мен ми се бъркаше тази мисъл, та се отнесох за разяснение до Даме Груев, както и до брат ми Христо, чийто отговори беха следните:

Ние сме българи и всекога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Другото е от лукаваго. Не е дошел моментът, нито е набложил, за некакво решение на нашия въпрос, затова и нема место за препирни или приказки от подобен род.“


5) Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония:

Михаил Чаков от егейския град Гумендже (1873-1938, София) е български военен и революционер от ВМОРО. Районен и околийски войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско, участник в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война е войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение на Българската войска, а през Първата световна война е старши подофицер в Българската армия. Активен член е на “Илинденската организация” и съхранява костите на Гоце Делчев в сандъче в дома си до 1923 г.

Част от спомените и дневника на големия македоно-одрински революционер и войвода Михаил Чаков са публикувани в списание “Янтра” през 1983 година. В спомените си Чаков говори за това как Даме Груев го е убедил да стане член на ВМОРО – като се внуши на всичко що е българско в Македония, че е време за борба:

“…Баща ми беше производител на вино и ракия, и имаше в Солун един съдружник Дана Наумов, родом от Тиквеш, обаче без капитал. Дана стоеше в Солун, а капитала от баща ми, комуто даваше една нищожна печалба, колкото да не се каже – нищо. За тая цел баща ми ме изпрати в Солун да наема магазин частно за нас. Отидох в Солун и преди още да видя къде и какви магазини има за под наем, една неочаквана среща става с Даме Груев в Бошнак хан. Със самото виждане Дамета ме запита: “Чаков, от кога си тук и защо си дошъл?” Казах му – от вчера – и той, след като ме изгледа малко изпитателно и се засмя под мустак, каза: “Придружи ме до Митрополията!” Тръгнахме и влезохме в Митрополията, където беше канцеларията му като окръжен училищен инспектор. Седнахме двамата, затвори вратата и ми заговори: “Чаков, дошъл си да търсиш и наемеш магазин за търговия; време ли е сега за търговия, когато отечеството ни има такава необходима нужда от интелигентни сили, с които много малко разполагаме и които единствени ще трябва да се нагърбят и понесат кръста, за да извоюваме свободата на родината ни, която пъшка цели 500 години под тоя черен турски хомот, и като само ние носим позорното име роби. Ето защо, ще требва всички да пренебрегнем богатство, имот, близки, па даже и живот, какъвто е нашия мизерен, да се емнем това да внушим на всичко що е българско, да издигнем високо знамето за свободата на Македония и геройски да сложим костите под него, вместо да търпим като баби и да мрем като бубулечки…”


6) Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония:

Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята.

В статията си “Галерия на безсмъртните. Дамян Груев“, публикувано във в-к “Устрем. Орган на Съюза на Македонските Младежки Културно-Просветни Организации в България“, год. I, София, 15 март 1924 година професор Милетич разказва как основателя на ВМОРО Даме Груев се е борил срещу сръбската пропаганда и турското преследване на българите в Македония след Илинденското въстание, а когато по-късно загинал целата българщина почуствала нанесения ѝ удар:


“Когато през пролетта следната година мнозина, които бехме далеч мислехме народ в Македония съвършено съсипан и духом опаднал, Груев донеше утешителни известия. Реформите, които дойдоха като следствие от възстанието, ако и сами по себе си неважни, беха подействували ободрително. И Груев пак сновеше вътре между народа, този път зает с грижата да го спасява от сръбската пропаганда, която особено в Скопско бе се твърде засилила, за да използва българската катастрофа и враждебното настроение на турците против всичко българско. В тия борби, и с неколко лични премежия Груев прекара времето до 10 (23) декември 1906 год., когато минавайки през село Русиново (Малешевско) биде случайно открит от турците. В юнашката борба с потерата Дамян Груев, до край изтощен и тежко ранен, изпуска великата си душа. Целата българщина тогава почуствува нанесения ѝ удар, тогава се виде, колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”


7) Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония:

Христо Попкоцев (1869-1933, Варна) е виден български учител преподавал в българските училища в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. Член е на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Български кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.

През 1926 година във в-к “Устрем“, София, бр. 29, Христо Попкоцев публикува статията си “Сърби ли са македонските славяни?“. В нея той говори и за времето когато младия Даме Груев е студент в Белград и опитите на сърбите да го посърбят:

Ще викнем високо и смело, казаха те, че българите в Македония са “прави стари сърби!” и отначало ще ни се изсмеят и ще ни осъдят, но с постоянство всичко се постига. Ще се намерят много прости, които ще ни поверват и работата ще тръгне…
Още там, в Солун, те подмамиха некои от учениците в българската гимназия, обещаха им стипендии богати, да ги издържат да следват и свършат по каквото желаят в Сърбия.
– Ама ние сме българи и искаме да си останем такива до гроб, – предупреждаваха младите българчета.
…Бедните ученици поверваха и отидоха в Сърбия.
Да ви кажа ли, че в числото на тия ученици беше и първият наш апостол на революцията, Дамян Груев? Да, там беше и поп Арсов и Д. Мирчев, и моята милост и много други от всички краища на Македония. Стояхме ние година и половина в Белград, слушахме сръбските лъжи и измислици. Мъчеха се да ни докажат, че сме яланъш българи, че нашите деди и прадеди били прави сърби, че Екзархията ни направила българи, че нашите бащи и майки почнали да се наричат бугари от страх пред турците, които мразели сърбите, понеже били много юнаци и пр. и пр. Плитка беше водата, в която плуваха сръбските шашарми; на дъното се виждаха ясно истинските им намерения. Маската на братолюбие, която си беха турили в Солун, почнаха полека да я снемат пред очите ни; почнаха да ни принуждават да се наричаме сърби, заставиха ни да празнуваме сръбската слава, не ни позволяваха да приказваме помежду си на майчиния си език, нападаха ни, че сме били “грозни бугараши”, докато един ден се изправихме смело и им завявихме, че не им искаме ни меда, ни жилото, и избегахме от Сърбия. С признателност си спомням сега и за доброто, което ни сториха сърбите; те ни научиха да обичаме така силно своето и да мразим чуждото. Ние отидохме прости, ние бехме българи само по убеждение от дедо и баба; в Сърбия станахме просветени и убедени българи. Ако Груев не бе се измамил да иде в Сърбия, немаше на бъде Груев, баща на Вътрешната Революционна Организация


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,790 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy