Спомени и мисли от македонски дейци за основателя на ВМОРО Даме Груев от с. Смилево, Битолско.
1) Тодор Попадамов от Прилеп, Вардарска Македония:
Тодор Николов Попадамов, роден в град Прилеп (1883-1960, София) е ВМОРО революционер, български учител и доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
В сборник “Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943“, Скопие, 1943 година публикува своето изследване озаглавено „Покойници учители-революционери в Прилеп“.
Под №1 в списъка си Попадамов пише за Даме Груев – „Основател на В. М. Р. О., член на Централния ѝ комитет и водач на македонските българи в борбите им за свобода…“
2) Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател, един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство.
След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват Петър Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч. Комунистите го изключват и от Съюза на българските журналисти в София, чийто основател е самият Завоев. Той пише жалба до новия комунистически председател. В жалбата се защитава и от нападките на българските комунисти-интернационалисти, че е пострадал, защото бил “великобългарин” и работил за присъединяването на Македония към България.
Отговорът на Завоев – да, така е, но той е бил такъв, защото така са го възпитали неговите учители Гоце Делчев и Даме Груев.
„И днес още, др. Председател, не зная защо се приложи тази мярка спрямо мене. От страни подочух, че съм пострадал, защото съм бил “великобългарин”; ратувал съм бил за освобождението на Македония от чуждо иго и за присъединението ѝ към България. Може това да е така. Може да имам и друг някой грях като журналист. Но аз на младини съм се вдъхновнявал от подвизите на Ботева, на Левски, на Караджата и на Раковски, а мои учители във II и III клас на прогимназията бяха Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов, Дим. Павлов (бащата на председателя на БАН) и още неколцина други като тях. И делата ми до 9 септември 1944 г. бяха съобразни с онова, което заучих и усвоих от тях. А ако съм сгрешил с нещо като журналист, това съм направил не за корист и по чужди внушение, а по убеждение и преценка…“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
457 Прочетена, 1 Видяна днес