Спомени и мисли от македонски дейци за основателя на ВМОРО Даме Груев от с. Смилево, Битолско.
1) Тодор Попадамов от Прилеп, Вардарска Македония:
Тодор Николов Попадамов, роден в град Прилеп (1883-1960, София) е ВМОРО революционер, български учител и доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
В сборник “Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 – 1943“, Скопие, 1943 година публикува своето изследване озаглавено „Покойници учители-революционери в Прилеп“.
Под №1 в списъка си Попадамов пише за Даме Груев – „Основател на В. М. Р. О., член на Централния ѝ комитет и водач на македонските българи в борбите им за свобода…“
2) Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип Петър поп Иванов Ковачев (известен като Петър Завоев, 1880-1969, София) е български журналист, писател и изследовател, един от инициаторите за образуването на Съюзът на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е част от 12 лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София и става председател на Щипското благотворително братство.
След преврата от 09.IX.1944 г. комунистите преследват Петър Завоев като изземват негови книги и го изселват в Ловеч. Комунистите го изключват и от Съюза на българските журналисти в София, чийто основател е самият Завоев. Той пише жалба до новия комунистически председател. В жалбата се защитава и от нападките на българските комунисти-интернационалисти, че е пострадал, защото бил “великобългарин” и работил за присъединяването на Македония към България.
Отговорът на Завоев – да, така е, но той е бил такъв, защото така са го възпитали неговите учители Гоце Делчев и Даме Груев.
„И днес още, др. Председател, не зная защо се приложи тази мярка спрямо мене. От страни подочух, че съм пострадал, защото съм бил “великобългарин”; ратувал съм бил за освобождението на Македония от чуждо иго и за присъединението ѝ към България. Може това да е така. Може да имам и друг някой грях като журналист. Но аз на младини съм се вдъхновнявал от подвизите на Ботева, на Левски, на Караджата и на Раковски, а мои учители във II и III клас на прогимназията бяха Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Матов, Дим. Павлов (бащата на председателя на БАН) и още неколцина други като тях. И делата ми до 9 септември 1944 г. бяха съобразни с онова, което заучих и усвоих от тях. А ако съм сгрешил с нещо като журналист, това съм направил не за корист и по чужди внушение, а по убеждение и преценка…“
3) Димитър Василев Михайлов от Битоля, Вардарска Македония:
Димитър Василев Михайлов роден през 1873 г. в Битоля е виден български просветен деец и общественик. Работи като учител в София и инспектор на българските училища в Македония, секретар е на Българската екзархия. Представител е на Битолското братство при учредяването на Съюза на македонските емигрантски организации .
В своя “Адрес до Н. В. Царя от Македонските братства в столицата“, публикуван във в-к “Родина“, год. I, бр. 19, Скопие, 12 февруари 1916 година битолчанинът Василев поднася от името на македонските братства поздравления до цар Фердинанд по случай освобождението на Битоля и Охрид от Българската войска през 1916 година. В своя благодарствен документ той изрежда „най-достойните синове Македония“. Сред тези македонски синове са и Пере Тошев, Гоце Делчев и Даме Груев, чийто „свят идеал, който бе и общо български идеал“, е почти осъществен с освобождението и присъединяването на „една от най-българските области“ Македония към България:
4) Милан Матов от Струга, Вардарска Македония:
Роденият в град Струга Милан Апостолов Матов (1875 – 1962, София) е български ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Част от Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, един от основните организатори на Тиквешкото през юни и Охридско-Дебърското въстание през септември 1913 година срещу сръбската власт във Вардарска Македония. Областен управител в Крушево по време на българското управление през Първата световна война. Активен член на Илинденската организация и на Македонския научен институт в София.
В своите спомени озаглавени “За премълчаното в историята на ВМРО” и издадени в София през 2011 година, в глава „Автономия“ Милан Матов си спомня за причината основателите на ВМОРО, сред които са Даме Груев и иделогът на организацията Христо Матов да изберат формулата “автономия на Македония” като цел на ВМОРО.
„Една фалшива мисъл беше пръсната в Македония преди и около Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединението към България, а ВМОРО иска автономията. По тоя повод през 1906 г., м[есец] юни, аз бех в София и на мен ми се бъркаше тази мисъл, та се отнесох за разяснение до Даме Груев, както и до брат ми Христо, чийто отговори беха следните:
„Ние сме българи и всекога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Другото е от лукаваго. Не е дошел моментът, нито е набложил, за некакво решение на нашия въпрос, затова и нема место за препирни или приказки от подобен род.“
5) Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония:
Михаил Чаков от егейския град Гумендже (1873-1938, София) е български военен и революционер от ВМОРО. Районен и околийски войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско, участник в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война е войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение на Българската войска, а през Първата световна война е старши подофицер в Българската армия. Активен член е на “Илинденската организация” и съхранява костите на Гоце Делчев в сандъче в дома си до 1923 г.
Част от спомените и дневника на големия македоно-одрински революционер и войвода Михаил Чаков са публикувани в списание “Янтра” през 1983 година. В спомените си Чаков говори за това как Даме Груев го е убедил да стане член на ВМОРО – като се внуши на всичко що е българско в Македония, че е време за борба:
“…Баща ми беше производител на вино и ракия, и имаше в Солун един съдружник Дана Наумов, родом от Тиквеш, обаче без капитал. Дана стоеше в Солун, а капитала от баща ми, комуто даваше една нищожна печалба, колкото да не се каже – нищо. За тая цел баща ми ме изпрати в Солун да наема магазин частно за нас. Отидох в Солун и преди още да видя къде и какви магазини има за под наем, една неочаквана среща става с Даме Груев в Бошнак хан. Със самото виждане Дамета ме запита: “Чаков, от кога си тук и защо си дошъл?” Казах му – от вчера – и той, след като ме изгледа малко изпитателно и се засмя под мустак, каза: “Придружи ме до Митрополията!” Тръгнахме и влезохме в Митрополията, където беше канцеларията му като окръжен училищен инспектор. Седнахме двамата, затвори вратата и ми заговори: “Чаков, дошъл си да търсиш и наемеш магазин за търговия; време ли е сега за търговия, когато отечеството ни има такава необходима нужда от интелигентни сили, с които много малко разполагаме и които единствени ще трябва да се нагърбят и понесат кръста, за да извоюваме свободата на родината ни, която пъшка цели 500 години под тоя черен турски хомот, и като само ние носим позорното име роби. Ето защо, ще требва всички да пренебрегнем богатство, имот, близки, па даже и живот, какъвто е нашия мизерен, да се емнем това да внушим на всичко що е българско, да издигнем високо знамето за свободата на Македония и геройски да сложим костите под него, вместо да търпим като баби и да мрем като бубулечки…”
6) Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята.
В статията си “Галерия на безсмъртните. Дамян Груев“, публикувано във в-к “Устрем. Орган на Съюза на Македонските Младежки Културно-Просветни Организации в България“, год. I, София, 15 март 1924 година професор Милетич разказва как основателя на ВМОРО Даме Груев се е борил срещу сръбската пропаганда и турското преследване на българите в Македония след Илинденското въстание, а когато по-късно загинал целата българщина почуствала нанесения ѝ удар:
“Когато през пролетта следната година мнозина, които бехме далеч мислехме народ в Македония съвършено съсипан и духом опаднал, Груев донеше утешителни известия. Реформите, които дойдоха като следствие от възстанието, ако и сами по себе си неважни, беха подействували ободрително. И Груев пак сновеше вътре между народа, този път зает с грижата да го спасява от сръбската пропаганда, която особено в Скопско бе се твърде засилила, за да използва българската катастрофа и враждебното настроение на турците против всичко българско. В тия борби, и с неколко лични премежия Груев прекара времето до 10 (23) декември 1906 год., когато минавайки през село Русиново (Малешевско) биде случайно открит от турците. В юнашката борба с потерата Дамян Груев, до край изтощен и тежко ранен, изпуска великата си душа. Целата българщина тогава почуствува нанесения ѝ удар, тогава се виде, колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
В статията си „Споменът за Дамян Груев“, публикувана във в-к “Свобода или смърть”, издаван от ВМРО, год. V, бр. 85, 3 януари 1929 година Милетич пише, че Даме Груев е „символът на колективния ум и на колективната воля на македонското българско население, в чието име на 1894 год. биде решено да се подеме страшната, самостоятелна революция“:
7) Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония:
Христо Попкоцев (1869-1933, Варна) е виден български учител преподавал в българските училища в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и други. Член е на ЦК на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904). През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Български кмет на Скопие от 1917 до 1918 година. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации.
През 1926 година във в-к “Устрем“, София, бр. 29, Христо Попкоцев публикува статията си “Сърби ли са македонските славяни?“. В нея той говори и за времето когато младия Даме Груев е студент в Белград и опитите на сърбите да го посърбят:
„Ще викнем високо и смело, казаха те, че българите в Македония са “прави стари сърби!” и отначало ще ни се изсмеят и ще ни осъдят, но с постоянство всичко се постига. Ще се намерят много прости, които ще ни поверват и работата ще тръгне…
Още там, в Солун, те подмамиха некои от учениците в българската гимназия, обещаха им стипендии богати, да ги издържат да следват и свършат по каквото желаят в Сърбия.
– Ама ние сме българи и искаме да си останем такива до гроб, – предупреждаваха младите българчета.
…Бедните ученици поверваха и отидоха в Сърбия. Да ви кажа ли, че в числото на тия ученици беше и първият наш апостол на революцията, Дамян Груев? Да, там беше и поп Арсов и Д. Мирчев, и моята милост и много други от всички краища на Македония. Стояхме ние година и половина в Белград, слушахме сръбските лъжи и измислици. Мъчеха се да ни докажат, че сме яланъш българи, че нашите деди и прадеди били прави сърби, че Екзархията ни направила българи, че нашите бащи и майки почнали да се наричат бугари от страх пред турците, които мразели сърбите, понеже били много юнаци и пр. и пр. Плитка беше водата, в която плуваха сръбските шашарми; на дъното се виждаха ясно истинските им намерения. Маската на братолюбие, която си беха турили в Солун, почнаха полека да я снемат пред очите ни; почнаха да ни принуждават да се наричаме сърби, заставиха ни да празнуваме сръбската слава, не ни позволяваха да приказваме помежду си на майчиния си език, нападаха ни, че сме били “грозни бугараши”, докато един ден се изправихме смело и им завявихме, че не им искаме ни меда, ни жилото, и избегахме от Сърбия. С признателност си спомням сега и за доброто, което ни сториха сърбите; те ни научиха да обичаме така силно своето и да мразим чуждото. Ние отидохме прости, ние бехме българи само по убеждение от дедо и баба; в Сърбия станахме просветени и убедени българи. Ако Груев не бе се измамил да иде в Сърбия, немаше на бъде Груев, баща на Вътрешната Революционна Организация…“
***
В “Страници из спомените ми“, публикувани в сп. “Македония“, брой VII, VIII, IX и X, София, 1922 година Христо Попкоцев си спомня как Даме Груев го убеждавал, че е време за революция, защото „животът, имотът и семейната чест на българина са всека минута изложени на турските произволи; всекой ден убийства, грабежи и безобразия по градове, села и друмове; българинът не е господар в къщата си, нито в дюкяна си, нито на нивата си…“
8) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
Роденият в град Ресен Христо Николов Татарчев (1869-1952, Торино, Италия) е български лекар и един от основателите на ВМОРО. Участва в организирането на Съединението на България през 1885 година, организирано от Българския таен централен революционен комитет. Включва се като доброволец в Българската армия и в последвалата Сръбско-българската война. Учи медицина в Цюрих и Берлин и след завършването си работи като лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Служи като лекар и в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
В своите спомени “Първият централен комитет на ВМРО” издадени в София през 1928 година Татарчев говори и за това как двамата с Даме Груев са основали ВМОРО.
„При втората среща аз му заявих, че моето решение да дойда в Македония, когато нема нито един лека българин, говори достатъчно за моите идеи. Груев пак усмихнат, но очевидно доволен от мене, се прости, като ми стисна ръката и ме попита, кога пак да се видим. Не след много изново Груев ме посети и този път вече по-прямо заговорихме за дейността, която ни предстои като на българи за да се подобри политическото състояние на народа ни. Стана дума вече да се привлекат и други другари, като се сондират по тия въпроси…“
9) Коце Ципушев от Радовиш, Вардарска Македония:
Роденият в град Радовиш Константин Ципушев (1877-1968, София) е български учител и виден ВМОРО революционер, прекарал 19 години в сръбски плен. Завършва българската мъжка гимназия “Свети Свети Кирил и Методий” в Солун. Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев му е сват. През Първата световна война е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. След края на войната е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. Излиза от затвора през 1937 година. Завръща се в Македония след освобождението на областта през 1941 г. като е посрещнат радушно от местното население. След комунистическия преврат от 9-ти септември 1944 г. Българската комунистическа партия, която подкрепя създаването на нова македонска нация, предлага на Ципушев да съдейства на започналата македонизация на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Заради отказа си да съдейства той е репресиран от комунистите, а спомените му са забранени. Умира в София на 11-ти януари 1968 година.
В спомените си “19 години в сръбските затвори. Спомени” издадени в София през 1943 година Коце Ципушев си спомня и за своя приятел, съратник и сват Даме Груев.
„… Даме и Гоце, които се допълваха в едно редко хармонично съчетание, положиха големи усилия за разрастването на конспиративната организация на целото българско население в Македония, зад прикритието на една, наглед, легална дейност. В късо време, тази всеобща организация за бъдещето големо възстание обхвана всички съсловия, всички здрави българи, във всички населени места на Македония и Одринско.“
„Даме Груев и Гоце Делчев беха истински равноапостоли на великата борба, които се допълваха така неразривно, щото не мога да си ги представя разделени. Не би могло да се тегли черта на първенство помежду тех, както не би могло да се разграничава техното общо дело. Те беха първи между най-първите. Големи беха и другите водачи на светото дело, които се издигаха високо, в своята преданост, в своето чувство за дълг към българския народ и в своята непоколебима воля за борба. И ако организацията се превърна в стихийна сила, ако комитските чети беха вечно бродящи ударни отреди из Македонските планини, които ободряваха българското население и предприемаха светкавични действия против турската власт, това се дължеше на един всенароден подйем, не само вътре в Македония, но и в свободното Българско Княжество.“
10) Борис Светиев от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият през 1903 година в град Битоля Борис Тодоров Светиев е български общественик и революционер на Македонската младежка тайна революционна организация. Той е един от осъдените на 5 години строг тъмничен затвор с тежки окови на Скопския студентски процес от 1927 г. В навечерието на навлизането на Българската войска в Македония през 1941 г. Светиев става един от основателите на Българските акционни комитети в областта. След завземането на властта през 1945 г. сърбо-македонистите го арестуват и осъждат отново на дългогодишен затвор. Освободен е през 50-те години на XX век и успява да практикува лекарската си професия в края на живота си.
На 24 януари 1942 година във в-к “Пелистерско ехо“, год. I, бр. 4, Битоля, той публикува статията си “Образът на Дамян Груев“, в която казва:“Най-блестящото дело на Дамян Груев е Илинденското възстание. То е и най-големата проява на борческият дух на македонският българин. Само един такъв самоотвержен народ – какъвто беше македонският българин, воден от един първоапостол като Д. Груев, можеше да се хвърли в огъня на сигурна смърт, защото знаеше че само чрез смъртта се отива към възкресение. Преди 35 год. Дамян Груев падна убит от турците при с. Пусиново – Малешевска околия. Неговото име през сръбско робство беше сигнал за нови бунтове. Днес, когато делото му е вече осъществено, неговото име е предмет на религиозно преклонение. В ново българската история, името на Д. Груев, великият син на Македония, вдъхновеният учител и водач на македонският българин ще бъде записано, заедно с името на апостола Левски, като безсмъртен борец за свобода и благоденствие на целокупната българщина.”
11) Тома Николов от с. Вранещица, Кичевско, Вардарска Македония:
Роденият в кичевското село Вранещица Тома Николов Христов (1863-1946, София) е ВМОРО революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.
В своите кратни спомени озаглавени “Как се дойде до Илинденското възстание. Спомени” и публикувани в списание “Илюстрация Илинден“, год. VIII, книга 79, София, ноември 1936 година Тома Николов споделя, че турците наричали водача на ВМОРО Даме Груев – „принцът на българите“:
“С арестуването на Дамета замести го Ан. Лозанчев. Даме беше си извоювал хубаво положение между затворниците и управлението на затвора. Турците го наричаха принц на българите…”
12) Константин Стоянов-Вълканов от с. Песочница, Леринско, Егейска Македония:
Константин Стоянов Вълканов от с. Песочница, Леринско е виден български просветен деец и публицист; член-основател на Македонският Научен Институт.
В своята статия “Спомени за Тошев и Груев от Битоля“, публикувана във в-к “Независима Македония. Орган на македонската емиграция“, год. II, бр. 66, София, 11 юли 1924 година Константин Стоянов-Вълканов си спомня за своя среща с Даме Груев. Основателят на ВМОРО се радвал, когато разбрал за международен търговски договор на България, чиито условия се простирали и върху македонските земи, които един ден трябвало да бъдат присъединени към българската държава – това било международно признание за правата на България върху Македония, факт, който радвал Даме Груев:
“Макар и незамесен в Комитетските работи, аз си поставих за задача да дойда в съприкосновение със затворниците по хуманни съображения. Тъй като имаше мои познати между тех, аз не закъснех да ида на виждане и утешение, понеже сам бех изпитал сладостите на турския затвор в Одрин. При такова посещение се срещнах с Груев и с Д. Иванов, с които водихме доста продължителен разговор. Най-големо задоволство причинило на Груев моето съобщение, че, според договора на българското правителство с решенията за монопола на тютюна, условията му се простират и върху ония земи, които в бъдеще ще бъдат присъединени към България. Това беше хубаво признание на заинтересовани европейци за правата на България върху Македония.”
13) Христо Станишев от Кукуш, Егейска Македония:
Роденият в Кукуш през 1863 г. Христо Станишев (починал в София през 1952 г.) е инженер, един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет, член на Македонския научен институт и на масонската ложа.
На 19 декември 1936 година в статията си “Ecce Homo!“, публикувана във в-к “Обзор”, год. II, бр. 89, София, инж. Станишев публикува кратките си спомени за „организаторът на въоръжения протест на македонските българи“ Даме Груев:
“Покойният д-р Ст. Сарафов, който беше познавач на човешката душа, просто беше се влюбил в Даме. Той го обожаваше и ми казваше:
Ecce homo!
В началото на април 1906 г. се сбогувахме с Даме. Той отиде в Македония и вече не се върна.
През праздниците на 1906 г. отидох, да навести Гарванова. Намерих го смутен. Вестта, че Даме на 23 декемврий 1906 г. е бил убит при с. Русиново в сражение с турска войска, беше пристигнала в София със светкавична бързина. И тогава видех тоя корав българин, какъвто беше Гарванов, да плаче и се самообвинява, че той е причина за смъртта на Даме, защото е настоял да дойде на конгреса. Показа ми и писмото, с което той — Даме, му съобщаваше, че тръгва, въпреки изпречилата се пред него непристъпна Беласица и въпреки заричането си да не я преминава вече в обратен път.
Тръгна и загина човекът, организаторът на въоръжения протест на македонските българи…”
14) Владислав Алексиев от Солун, Егейска Македония:
Роденият в Солун Владислав Николов Алексиев (1884 – 1962, София) е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, специалист по българско и византийско средновековно право, член на Македонския научен институт в София, Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт. Внук е на Димитър Миладинов (единият от стружките възрожденци братя Миладинови).
Даме Груев е учител на Владислав Алексиев в първи клас на българската прогимназия в Битоля. Ето какво си спомня от първи урок на Даме Груев преподаден на бъдещия професор Алексиев и неговите македонски съученици в спомените озаглавени “Учител, будител и революционер“, публикувано във в-к “Обзор“, год. II, бр. 89, София, 19 декември 1936 година:
“Ние, българите, често забравяме, нашето минало. Не черпим поука от него. Нехаем към собствения си род. Не познаваме дедите си.
Фамилните ни имена даже не отиват по-далече от името на бащата. Народ, който почита миналото си, народ, който умее да извлече поучения и полза от опита на преминалите поколения, никога нема да страда, колкото ние страдахме.
Ето най-първото задължение, ето най-непосредствената задача, която лежи на плещите на вас, младите. Обикнете вашето минало, миналото на нашия народ. Там ще намерите безброй бисери, много поучения, премного съпротивления, за да преуспеете материално и духовно. Така ще се издигне пред собствените ви очи. Така ще вложите здрав смисъл във всичките ви дела. Тъй ще станете достойни чада за родината ви. Ще я обикнете, без да искате. Ще отдадете силите си в нейна и във ваша полза.
Приблизително с това съдържание бе първият урок, който ни беше преподал революционерът Дамян Груев…”
Внукът на Димитър Миладинов определя Даме Груев като „свидна рожба на миналите български векове, от най-болярското прибалканско селце на западнобългарските, македонските земи, Смилево“:
„По дух и стремеж аристократ в най-добрия смисъл на думата, по идеали – въплотена сила на предосвободителна епоха, по рождение – селянин от най-красивото, от най-болярското прибалканско селце на западнобългарските, македонските земи, Смилево, Дамян Груев сам бе каточели редка, свидна рожба на вековете, на миналите български векове, пълни с толкова много сълзи и пълни с толкова нестихваща кристално-изворна сила из недрата на вечно младия народ, духом неуниващия, храбрия народ.“
Солунчанинът Владислав Алексиев нарича Даме Груев „велик българин, народен будител на новото българско време, революционер от ранга на Ботев и Левски“:
„Сега, когато всеки от нас може по-спокойно да погледне на буйния неудържим порой от Груевска духовна мощ, която блика във всеко дело на учителя, във всеко дело на будителя и революционера, ние, чедата на една по-друга епоха, сме длъжни да свалим шапки, и благоговейно да си спомним за делата на този велик българин, за този свиден предтеча на по-светли народни бъднини, които идват които ще требва да дойдат.“
„Така, Дамян Груев, учител от долните класове, народният будител на широката общественост в новото българско време, революционерът от ранга на Левски и Ботьов, въодушевеният от апостолската си мисия българин стъпи на гранитния пиедестал на това ново българско време.“
15) Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония:
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
На 7 ноември 1935 година в САЩ в официалният орган на МПО – в-к „Македонска трибуна“ под псевдонима BALCANICUS Михайлов публикува статията си “Македонският въпрос не требва да бъде държавен” (год. IX, бр. 455). В нея пише за основателите и организаторите на ВМРО – Христо Матов, Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, които били „всички до един отлични синове на българския народ“:
„Не напразно още преди 40 години основателите на ВМРО – Хр. Матов, Делчев, Груев, Татарчев и др. всички до един отлични синове на българския народ, но хора с прозорливост, постановиха, че македонското движение самостойно требва да се развива, за да стигне по-бързо и по-безболезнено целта си, и не напразно като цел на борбата поставиха автономията на Македония. Тъй постъпиха те в едно време, когато България се очертаваше като първа по сила между балканските държави. Предвиждали са пречките, които враговете на българския народ ще издигнат, за да не допуснат неговото обединение в една доста силна държава. Не са забравили, че даже една велика Русия не успе да обедини българския народ в една държава. И затова, вместо към блесъка и величието на държавата, потърсили са път към съхранението на нацията, вместо желаното, поискали са да достигнат възможното.“
16) Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония:
Роденият в Костурско Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.
В своята статия “Вековните връзки“, публикувана във в-к “Родина“, год. I, бр. 219, Скопие, 24 декември 1916 година Милев пише по повод годишнина от смъртта на Даме Груев следното:
„Като че Провидението е искало, с попрището на Дамян Груев, да подчертае още един път връзките съединяващи в течение на вековете българския изток с българския запад, неразривните връзки, на които езикът, преданието, общите страдания, общите борби и общите надежди са животворния източник. Хвърлете един поглед върху българската история от най-старо време и до днес. Възникнала на изток, българската държава се стреми неуклонно към запад и всеки по-силен цар гледа да съедини двете половини на племето. И когато българският народ се формира при Бориса и при неговия приемник, в крайният запад и крайният изток се намират двете огнища на народната свест: Охрид и Преслав. И когато едното загасва, другото пламти всред мрака и запазва искрата, която пробуди нашето племе за нов живот.“
17) Христо Анастасов от с. Турие, Костурско, Егейска Македония:
Роденият в Костурско през 1895 г. (починал 1986 г. в Сейнт Луис, САЩ) Христо Анастасов (на английски: Christ Anastasoff, Крист Анастасов) е американски историк, завършил история във Вашингтонския университет и български емигрантски деец в Съединените щати, член на Централния комитет на Македонската патриотична организация.
В своята статия “Дамян Груев (1871 – 1906) и ВМРО“, публикувана във в-к “Македонска трибуна“, год. IV, бр. 202, Индианаполис, САЩ, 25 декември 1930 година Анастасов разказва как след като изучил българските революционери Левски, Раковски и Ботев, в Даме Груев се „зародила идеята за сформируването на подобна организация в Македония, за освобождението на българите, които още бяха под властта на Султана“:
Анастасов цитира и видния американски журналист Артър Смит, които прекарва две години с ВМОРО и който нарича Даме Груев „великият вожд на българите“:
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
