Наум Тахов от град Крушево, Вардарска Македония е виден български поет, фолклорист и деец на ВМОРО от влашки произход. Ослепял още като дете той извършва истински подвиг обикаляйки Македония и събирайки народни песни, главно от македонските българи и власи. Плод на труда му е сборника “Сборник от Македонски Български Народни Песни” издаден в печатницата на Братя П. Спиркови от Прилеп през 1895 година в София. Големият български историк и фолклорист Михаил Арнаудов нарича Наум Тахов „нашият Омир от Илинден“. Умира през 1913 година в София.
Естествено, сърбо-македонистите от портала „Македонска нациjа“ няма как да подминат със своята лъжлива пропаганда и този виден български фолклорист. Те ще публикуват на 20 януари 2016 година статия озаглавена „Наум Тахов“ и в нея кратко, но славно ще излъжат и ще се изгаврят със слепия възрожденец два пъти без да им мигне окото:
Първо сърбо-македонистите от „Македонска нациjа“ ще излъжат казвайки следното:
„Во 1895 година, во Софија го отпечатил и издал својот зборник со македонски народни песни.“
Бидейки от портала „Македонска нациjа“ са сърбо-македонисти те под „македонски“ разбират „на етничките македонци“, а не влагат географското значение на прилагателното име „македонски“. И по този начин те явно лъжат, защото тези песни не са „македонски“ – разбирай, на „етничките македонци“, а са на българите и власите от географската област Македония. Как този факт се знае ли? Ами посочен е от самият Наум Влахов, който и с името на сборника си и в самия сборник си казва от кои народности в Македония са песните, които е събирал:
Корицата на “Сборник от Македонски Български Народни Песни” издаден в София през 1895 година:
В предговора на сборника си Наум Тахов казва следното:
„Освен тия песни, чисто български, числото на които достига около 300, читателите ще забележат, поместени в сборника ми, и 40 влашки песни, писани с българска азбука, съгласно поканата за записвание абонати на настоящия сборник.
На мнозина от г-да читателите, вероятно, ще се види чудно това обстоятелство, как в един сборник, който носи заглавие „Сборник от Македонски български песни“ да бъдат вмъкнати, между българските народни песни, влашки…“
Забележете само – в статията българските народни песни за македонистите от Македонска нациjа са превърнати в песни на „етничките македонци“, влашките песни си остават влашки за сърбо-македонистите:
„Покрај македонски Наум собирал и влашки песни.“
„Покрај најголемиот број македонски песни, во Зборникот се објавени и 40 влашки песни.“
Толкова относно дали е истина или не твърдението на българските историци, че съвременната македонска нация се изгражда на гърба на българите от Македония и тяхното културно-историческо наследство…
Да видим лъжа №2 на „Македонска нациjа“:
Песните в сборника на Наум Тахов били записани на „македонски jазик“ – Крушевско-прилепски диалект:
„Најголемиот дел од песните кои Наум Тахов – Унче ги собрал, ќе бидат запишани и објавени на чист Крушевско-Прилепски дијалект (македонски јазик), а слабостите кои се појавуваат во нив ќе му бидат препишани на оној кој му помага при нивниот запис.“
Четем предговора отново написан от Наум Тахов и човекът сам си е казал на кой език са записвани песните:
„… Песните са записани първо на български с гърцката азбука, а след 10 години ги преписах тук, миналата 1894 г., на български.
… говорил съм исключително влашкия език и българския Крушовско – Прилепски диялект.“
По-натам в предговора Наум Тахов обяснява и как записването на подобни народни умотворения са от изключително голяма важност за „младата и още бедна българска филология“ (не се е сетил завалията да говори за „македонската“ филология), както и че българския език още се сформира и за да се получи един „обобщен български език“ са необходими трудове като неговия, за да служат на българските филолози:
„И тъй, чувствувайки всичката важност от една страна, която представляват нар. умотворения, а от друга водим от идеята да принеса колко – годе полза на българската филология, аз се реших, ако и при недотам удоволетворителни материални условия, да напечата материялите си и ги издам в настоящия сборник, когото поднасям на Г-да читателите…“
(И отново, не се е сетил завалията Тахов да придонесе за македонскиот jазик и филолозите занимаващи се с него, но от Македонска нациjа се ке измислят некаква врътка и за този исторически факт, няма страшно, те са майстори в интерпретациите и изчанчването на историческите факти).
Сега разбирате ли македонци и македонисти от къде е този спор на България относно македонския ви език? Не може македонските дейци да са казвали, че пишат и говорят на български език, а сега някакви си сърбомани в днешна Македония да фалшифицират този исторически факт и да твърдят, не, не, на „македонски jазик пишувале они, ние ке ви кажем“. Имате право днешния език да си го наричате и ескимоски, ако желаете, но нямате право да фалшифицирате българския език в Македония. Просто за разбиране, нали?
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
1,669 Прочетена, 1 Видяна днес