51) Щерю Божинов от Солун, Егейска Македония:
офицер (капитан) от Българската армия и деец на македонската емиграция в България, председател на Солунското братство и член на Македонския национален комитет.
Участва в трите войни за национално обединение на България – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918).
При едно нападение на фронта той увисва на телените мрежи, ранен с 18 неприятелски куршуми. Оцелял по чудо след като е понесъл страшни страдания от раните си, но остава инвалид. Убит е на 29 май 1933 година на улица „Цар Самуил“ в София от хора на протогеровисткото крило във ВМРО.
52) Кузман Йосифов от Дебър, Вардарска Македония:
просветен деец и общественик и подпоручик от Българската армия.
По време на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Щаба на Втора скопска дружина.
Завършва Школата за офицери в Княжево (София) и става ротен командир от Българската армия.
Участва и в Първата световна война като подпоручик от Българската армия.
Награждаван с медали за храброст.
53) Стефан Николов от Прилеп, Вардарка Македония:
български ВМОК революционер и полковник от Българската армия.
Участва в Горноджумайското въстание като началник на въстаническия щаб и в Илинденското въстание, по време на което участва в битки по долината на р. Струма. Участва в Балканската война като командир в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на Българската армия, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен. Носител на орден за храброст.
54) Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония:
Член на Централния комитет на ВМРО, участник в Тиквешкото въстание, лидер на Охридско-Дебърското въстание против сърбите и старши подофицер от Българската армия.
Участва в Първата световна война като старши подофицер от Българската армия. След освобождението на родния си край е назначен за градоначалник на Битоля и околийски началник на Охрид под българска власт.
55) Иван Караджов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония
– български ВМРО революционер и общественик, учредител на легалната партия на ВМОРО „Съюз на българските конституционни клубове“, член на ЦК на ВМРО, композитор на музиката на една от най-обичаните български патриотични песни „Тих бял Дунав се вълнува“.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а по време на Първата световна война служи като младши подофицер от Българската армия.
56) Страхил Развигоров от Щип, Вардарска Македония
– български адвокат, член на ЦК на ВМРО, член на Македонското студентско дружество „Вардар“, член-учредител на Македонския научен институт, син на легендарния ВМОРО революционер Мише Развигоров и офицер от Българската армия по време на Първата световна война.
57) Христофор Серафимов от Свети Никола, Вардарска Македония
– български офицер, генерал-майор, участник в Първата и Втората световна война. Убит е от комунистите през 1951 година. Според някои македонски източници спасява от смърт сърбо-македониста Лазар Колишевски.
58) Кирил Атанасов Стоименов от с. Зарово, Солунско, Егейска Македония:
– Подпоручик от Българската армия, участник във войната срещу Германия 1944-1945 година. Преди това е делегат на Комисарството по еврейските въпроси в Битоля и участва в тяхното депортиране. Според свидетелски показания в Битоля “… за събирането на евреите и изпращането на влаковете ръководна роля е играл Стоименов.” Участва и в изселването на евреите в Стара Загора, Бургас и София, които обаче са спасени от българското общество. За участието си в изселването на евреите в Македония е съден от Народния съд през 1945 година. Няма информация как е завършило делото и каква е съдбата по-нататък на Кирил Стоименов.
59) Лазар Тодоров от Щип, Вардарска Македония:
– ВМОРО войвода в Тиквешко. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е подофицер от Българската армия.
60) Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония:
– български офицер, публицист и общественик. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Член на редакцията на в-к “Илинден“. Той е един от първите офицери от Българската армия, които навлизат в родната му Македония през 1941 г. Спомените от тези моменти описва в книгата си “Възкресение – Македония 1941“, София, 1942 г. По-късно е назначен за български областен управител на Битолската област. Убит от комунистите след преврата от 1944 година.
61) Андрей Букурещлиев от с. Плевня, Драмско, Егейска Македония:
– офицер от Българската армия, участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Брат му Сава Букурещлиев е Ботев четник.
62) Ангел Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония:
– офицер от Българската армия, военен лекар, участник в Първата световна война, през която е награждаван с ордени. Произхожда от прочутия пирински род Сарафови.
63) Атанас Дуков от Неврокоп, Пиринска Македония:
Майор от Българската армия. Участник в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година и Сръбско-българска война от 1885 година. След уволнението си от армията сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.
64) Ангел Узунов от Охрид, Вардарска Македония:
ВМОРО революционер, адвокат, чиновник в Министерството на финансите на България, депутат в Народното събрание на България и подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, участник в Първата световна война, назначаван за началник на разузнавателния пункт на Българската армия в Щип и Велес. Негов брат е легендарния ВМОРО войвода Христо Узунов.
65) Яне Сандански от с. Влахи, Кресненско, Пиринска Македония:
ВМОК и ВМОРО революционер, основател на легалната партия на ВМОРО Народна федеративна партия (българска секция), фелдфебел от Българската армия, участник в Балканската война по време на която командва авангарда на Седма пехотна рилска дивизия на Българската армия, с която влиза в Солун.
Яне Сандански като български войник на редовна служба в Българската армия, 1892 г.:
Вестник „Утро“, бр. 1512, 13 април (стар стил) 1915 г. – известие за убийството на Яне Сандански придружено с биографически сведения за войводата. От тях става ясно, че Яне Сандански:
– е бил произведен в чин фелдфебел (старшина) от Българската армия;
– през 1896 г. участва в превземането на град Мелник, където забива българското знаме;
– по време на Хуриета турския султан подарява на Сандански един жребец, който след това войводата подарява на престолонаследника на България княз Борис;
– участва в Балканската война, където е част от Седма Рилска дивизия на Българската армия, за чието продоволствие Сандански се грижи;
– по време на войната цар Фердинанд и княз Борис лично награждават Яне Сандански за заслугите му към Българската армия.
66) Владимир Весов от Велес, Вардарска Македония:
Запасен подпоручик от Българската армия, участник в Първата световна война. Виден архитект, проектирал е например хижа Кумата на Витоша:
67) Преслав Ляпчев от Ресен, Вардарска Македония:
Лейтенант от Българската армия, първият български морски летец, командир на българския военен флот по време на Първата световна война и първи командир на морската авиобаза „Чайка“ във Варна. Загива само на 29 години при катастрофа по време на тренировъчен полет.
Преслав Ляпчев е племенник на известния държавник и три пъти министър председател на България Андрей Ляпчев също от град Ресен.
Немският вестник „Нордернай куриер” от 23 януари 2015 г., със статия посветена на Преслав Ляпчев. Цялата статия може да прочетете ТУК.
Под заглавие „Един героичен син на Македония. Преслав Ляпчев“ вестникът на македонската емиграция в България – „Македония“ от 18 август 1932 година, бр. 1747, напомня за трагичната смърт на българския летец:
„На 10 юний 1916 година, при едно учебно летене, със своя учител – германския авиатор Пушман, загина на остров Нордернай, Преслав Ляпчев от Ресен – Македония. Булото на времето не хвърли в забрава името и делото на това героично чедо на българското племе и достоен син на Македония…“
Още за Преслав Ляпчев може да прочетете в статията на инж. Иван Алексиев „ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ЛЕТЕЦ ЛЕЙТЕНАНТ ПРЕСЛАВ ЛЯПЧЕВ (1886–1916 г.)“
68) Ангел Симеонов от Царево село, Вардарска Македония:
Деец на ВМРО, сражавал се в десетки битки със сръбските окупационни части в родната му Вардарска Македония. Загива обкръжен от „сръбските пълчища“ с други ВМРО революционери на 19 април 1933 година.
Вестник „Македония“, бр. 1981, год. VII, 31 май, 1933 г. известява за смъртта му с кратко съобщение озаглавено „Нови македонски герои“. От статията става ясно и че Ангел Симеонов е бил и старши подофицер от Българската армия, където е проявил и храброст:
69) Спас Андонов Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Роденият в Пиринска Македония Спас Жостов е полковник от Българската армия, първи военен аташе на Княжество България в Берлин, пълномощен представител на Българската армия в групата армии „Шолц“ по време на Първата световна война. Брат на Константин Жостов и Димитър Жостов – също така видни български военни.
Полковник Спас Жостов загива през 1925 г. при комунистическия атентат в църквата „Света Неделя“.
70) Константин Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Офицер от Българската армия, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
71) Димитър Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Димитър Жостов e генерал-майор от Българската армия и български политик. Член-учредител е на Македонския научен институт.
72) Емануил Развигоров от Щип, Вардарска Македония:
Учител в българско училище в Щип, ръководител на околийския комитет на ВМОРО в града и войник от Българската армия; българските власти го назначават и за началник на полицейски участък в Кумановско и Мариовско по време на Първата световна война, когато България управлява тези области.
73) Александър Манов от Кочани, Вардарска Македония:
Полковник от Българската армия, участник във войните за национално обединение на България 1912-1918 година, носител на ордени за храброст. Войвода на ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание. Съветник по военно-организационни въпроси на ВМРО. Умира през 1968 г. в София, където е и погребан.
74) Сотир Атанасов от с. Клисура, Горноджумайско, Пиринска Македония:
Офицер от Българската армия, завършил с отличие Военното училище в София и участвал в трите войни за национално обединение 1912 – 1918 г. ВМОК войвода на чети в Кочанско, Кратовско, Щипско и Неврокопско.
75) Васил Гавазов от Скопие, Вардарска Македония:
Капитан от Българската армия, герой от “Пороите под Беласица” по време на Първата световна война, “един безумен храбрец” и личен приятел на Мара Бунева и брат ѝ. Убит е по заповед на Алеко Василев 1922 г. в Горна Джумая.
Картичка от архивът на българския офицер от Кукуш — Петър Дървингов, текстът е писан в началото на 1917 година:
“Подпоручик Гавазов, Васил. Роден в гр. Скопие на 15 юний 1888 год. Първоначалното си образование добил в родния си град. Свършил Скопското педагогическо училище през 1908 год. Учителствал две години. Като учител в с. Дивлье, Скопско бил заловен от турците и затворен по подозрение в революционерство. От затвора избягал и продължил революционната си дейност в четата на войводата Илия Гегов. Постъпил във военното училище, което свършил през 1915 год. и бил назначен в 5ти пех. Макед. полк, в който служи и досега. Командва 7-а рота. Извършил е един от редките подвизи в настоящата война, а именно: на 17 септемвр. 1916 год. с 10 человека бил изпратен в офицерски патрул по посока на с. Гор. порой. Усилен с още 12 человека той излязъл в тил на неприятеля при същото село и всял такава паника между италиянците, щото бидоха пленени 6 офицера, 252 долни чинове и 2 картечници. Вследствие на тази паника неприятеля биде прогонен и от другите села Дол. Порой и Мътница. Любимец на всички офицери и войници от полка. Представен за производство в чин поручик за бойно отличие и за награждаване с орден за храброст 4-та ст. 1 класа. награден с германския железен кръст.”
76) Петър Завоев от Щип, Вардарска Македония:
Младши подофицер от Българската армия, участник в Балканските и Първата световна война.
Свидетелство на младши подофицер Петър Завоев за доброволното му постъпване в Македоно-одринското опълчение на Българската армия:
77) Панчо Константинов от Велес, Вардарска Македония:
ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание и офицер от Българската армия.
78) Любомир Весов от Велес, Вардарска Македония:
Поет, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, ВМРО войвода и офицер от Българската армия. Участва в Балканските войни и Първата световна война, като е награждаван с медал. Самоубива се 30 годишен след като е обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушевско.
Към 41-50. Кои беха “Бугарските окупатори на Македониjа”?
Към 101 – 150. Кои беха „Бугарските окупатори на Македониjа“?
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski
3,148 Прочетена, 2 Видяна днес