Избери тема

51) Щерю Божинов от Солун, Егейска Македонияофицер (капитан) от Българската армия и деец на македонската емиграция в България, председател на Солунското братство и член на Македонския национален комитет.

Участва в трите войни за национално обединение на България – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918).

При едно нападение на фронта той увисва на телените мрежи, ранен с 18 неприятелски куршуми. Оцелял по чудо след като е понесъл страшни страдания от раните си, но остава инвалид. Убит е на 29 май 1933 година на улица „Цар Самуил“ в София от хора на протогеровисткото крило във ВМРО.


52) Кузман Йосифов от Дебър, Вардарска Македония – просветен деец и общественик и подпоручик от Българската армия.

По време на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Щаба на Втора скопска дружина.

Завършва Школата за офицери в Княжево (София) и става ротен командир от Българската армия.

Участва и в Първата световна война като подпоручик от Българската армия.

Награждаван с медали за храброст.

Дипломата на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Солун: „…роден в град Дебър, по народност българин от източно православно вероизповедание, подданик отомански…“

53) Стефан Николов от Прилеп, Вардарка Македония – български ВМОК революционер и полковник от Българската армия.

Участва в Горноджумайското въстание като началник на въстаническия щаб и в Илинденското въстание, по време на което участва в битки по долината на р. Струма. Участва в Балканската война като командир в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на Българската армия, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен. Носител на орден за храброст.


54) Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМРО, участник в Тиквешкото въстание, лидер на Охридско-Дебърското въстание против сърбите и старши подофицер от Българската армия.

Участва в Първата световна война като старши подофицер от Българската армия. След освобождението на родния си край е назначен за градоначалник на Битоля и околийски началник на Охрид под българска власт.


55) Иван Караджов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – български ВМРО революционер и общественик, учредител на легалната партия на ВМОРО „Съюз на българските конституционни клубове“, член на ЦК на ВМРО, композитор на музиката на една от най-обичаните български патриотични песни „Тих бял Дунав се вълнува“.

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а по време на Първата световна война служи като младши подофицер от Българската армия.


56) Страхил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български адвокат, член на ЦК на ВМРО, член на Македонското студентско дружество „Вардар“, член-учредител на Македонския научен институт, син на легендарния ВМОРО революционер Мише Развигоров и офицер от Българската армия по време на Първата световна война.


57) Христофор Серафимов от Свети Никола, Вардарска Македониябългарски офицер, генерал-майор, участник в Първата и Втората световна война. Убит е от комунистите през 1951 година. Според някои македонски източници спасява от смърт сърбо-македониста Лазар Колишевски.

58) Кирил Атанасов Стоименов от с. Зарово, Солунско, Егейска МакедонияПодпоручик от Българската армия, участник във войната срещу Германия 1944-1945 година. Преди това е делегат на Комисарството по еврейските въпроси в Битоля и участва в тяхното депортиране. Според свидетелски показания в Битоля “… за събирането на евреите и изпращането на влаковете ръководна роля е играл Стоименов.” Участва и в изселването на евреите в Стара Загора, Бургас и София, които обаче са спасени от българското общество. За участието си в изселването на евреите в Македония е съден от Народния съд през 1945 година. Няма информация как е завършило делото и каква е съдбата по-нататък на Кирил Стоименов.

59) Лазар Тодоров от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода в Тиквешко. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е подофицер от Българската армия.

60) Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония – български офицер, публицист и общественик. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Член на редакцията на в-к “Илинден“. Той е един от първите офицери от Българската армия, които навлизат в родната му Македония през 1941 г. Спомените от тези моменти описва в книгата си “Възкресение – Македония 1941“, София, 1942 г. По-късно е назначен за български областен управител на Битолската област. Убит от комунистите след преврата от 1944 година.

Българският офицер от Прилеп Сотир Нанев в освободения Скопие през април 1941 година
Българският офицер от Прилеп Сотир Нанев в освободения Скопие през април 1941 година

61) Андрей Букурещлиев от с. Плевня, Драмско, Егейска Македонияофицер от Българската армия, участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Брат му Сава Букурещлиев е Ботев четник.


62) Ангел Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония офицер от Българската армия, военен лекар, участник в Първата световна война, през която е награждаван с ордени. Произхожда от прочутия пирински род Сарафови.


63) Атанас Дуков от Неврокоп, Пиринска Македониямайор от Българската армия. Участник в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година и Сръбско-българска война от 1885 година. След уволнението си от армията сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.


64) Ангел Узунов от Охрид, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, адвокат, чиновник в Министерството на финансите на България, депутат в Народното събрание на България и подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, участник в Първата световна война, назначаван за началник на разузнавателния пункт на Българската армия в Щип и Велес. Негов брат е легендарния ВМОРО войвода Христо Узунов.


Към 41-50. Кои беха “Бугарските окупатори на Македониjа”?


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 1,449 Прочетена,  8 Видяна днес

Privacy Policy