Докато македонистката, която по една случайност се е оказала и президент на Р. С. Македония Гордана Силяновска–Давкова отказва да отговаря на журналистически въпроси зададени й на български език, понеже не го “разбирала”, македонските дейци са посочили кой е най-популярният език, говорен из родните на Силяновска македонски ширини. Да видим.
1) Георги Апостолов от Крива Паланка, Вардарска Македония:
Общественик, учител и деец на македоно-одринското освободително движение.
Докато специализира техническа математика в Берлин посещава конгрес на интернационалния учителски съюз, по време на който Македонското студенстко дружество в града раздава пропагандни материали за непоносимото положение на Македония под сръбска власт. След като сръбския представител на конгреса г-н Петрович се възмущава от този факт, Георги Апостолов изпраща писмо до в-к “Македония“, коментирайки случката.
“Да, г-н Петрович! Ние знаем как вие и целия учителски съюз в Сърбия възпитава и учи нашите по-малки братя и сестри. Ние знаем, че преди почване на занятията и след техното свършване вие ги карате на сила да повтарят че са “прави сърби”, ние знаем, че всеко дете ако проговори на своя майчин български език, то бива малтретирано, на него езичето му бива дупчено с игла и в неговия стоицизъм да понася болки вие намирате гранитната скала, в която се разбиват вашите престъпни цели.”
Оригинален източник: “Непоправими шовинисти. Писмо от Берлин“, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 468, София, 3 май 1928 година
2) Димитър Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Генерал-майор от Българската армия (“бугарски окупатор на Македониjа” според сърбо-македонизма), революционер и политик.
В своя “Псалом що в Библията го нема” (публикувано във в-к “Свободна Македония”, година II, бр. 55, София, 25 април 1924 година) генерал Жостов изнася една гневна тирада против французите – главните виновници за позорния Ньойски договор, договор заради когото във Вардарска и Егейска Македония „сърби и гърци режат езиците на нашите майки – да не говорят български“.
3) Димитър Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония:
Член на ЦК на ВМОРО, български учител и автор на редица учебници по български език, литература и граматика.
За Димитър Мирчев преобладаващото население в Македония е българско:
„Сърбите също така се боят от името Македония. Тя е за тех южна Сърбия, – не Македония. За Македония не требва вече да се говори, не требва да се пише, не требва да се мисли. Защото с името Македония се спомня едно друго население – не сръбско. Едно население, което принадлежи на друго племе; което има своя история, свои нрави и обичаи, свой език, – свой национален облик. Едно население, което етнографската наука знае за българско, което в дългата върволица от събития от половин век насам във всички дипломатически актове е титолувано българско.“
Из “Южна Сърбия ли?”, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 33, София, 19 ноември 1926 година
Повече за българите в Македония може да прочетете в изследването “Принос за изучаване бита на българите в Македония” от 1906 г. на Димитър Мирчев както и в неговите „Спомени“ издадени в Македония 2010 година.
Естествено, за Димитър Мирчев тези българи в Македония говорят (за изненада за македонистите) на български език:
За родния си прилепски диалект члена на ЦК на ВМОРО Мирчев казва:
“По фонетиката си прил.[епския] говор не се различава твърде много от другите бълг.[арски] говори.”
Източник: “Бележки по Прилепския говор“, публикувано в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга XX, София, 1904 година
В друго свое изследване пък “Бележки по кукушко-воденския говор” този виден македоно-одрински революционер твърди, че
“… българският език в своята целост се разпада на две големи групи: източна и западна. Към последната от тех се отнася и кукушко-воденския диалект, който се говори в югозападна Македония, до самите врата на Солун.”
По-долу виждате и един от множеството учебници по български език писан от Димитър Мирчев и предназначен за българите в Македония, Одринска Тракия и Княжество България: “Учебник по български език за III клас“, издаден през 1906 година в Солун в печатницата на друг прилепчанин – Коне Самарджиев:
4) Йордан Самарджиев от Прилеп, Вардарска Македония:
български учител и революционер, представител на Българското тайно революционно братство
В своите “Спомени“, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 година в София Йордан Самарджиев свидетелства какъв е диалекта в околностите на Солун:
„В същата тая година дохожда в гр. Солун слависта д-р Облак с препоръки за съдействие до баща ми с цел да изучи българския диалект в Солунско в свързка с черковно-славянския език на Св. Св. Кирил и Методий.“
5) Георги Капчев от Охрид, Вардарска Македония:
Георги Иванов Капчев е български журналист и деец на македонската емиграция, изявен панславист и русофил, роден в град Охрид.
В своята книга от 1917 г. издадена в Санкт Петербург “Турецкое „наследство“ и Мировая война” казва, че Македония не е сръбска земя, а жителите там по език са българи, а една част от тях гърци и ромънци (власи):
„… другiя Балканскиiя области съ несербскимъ населенiемъ, каковьi: Македониiя (жители которой по язьiку болгарьi, а частью греки и румьiньi)…“
6) Вестник “Македония. Орган на македонската емиграция в България“, 1926 – 1934 година
Вестник “Македония” , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.
Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев – български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов – ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев – изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.
Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев – български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов – български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев – български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров – писател, поет, преводач и публицист от София.
В година IV, бр. 946, от 7 декември 1929 година македонските дейци пишат за „Езиковията хаос в Гърция“ – или как един гръцки журналист с тревога пише, че от „Атина до Левадия се говори албански, от Герифа до Трикела ромънски, от Катарини до Солун ромънски и турски, а от Солун до Лерин – български“.
7) Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония:
Роденият в Струга Иван Панайотов Хаджов (1885-1956, София) е български литературен историк и езиковед. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира в Германия и Австро-Унгария. Учител е в Копривщица, Пазарджик и София. Част от колектива на първия български “Правописен и правоговорен речник“, съавтор е и на “Правописен и правоговорен наръчник“, издаден в 1945 година след правописната реформа. Автор и на “Развой на една идея в поезията на Ботева” (1915), “Образът на хайдутина у Ботева и Раковски” (1935), “Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки” (1947), “Македония под иго” (1931, под псевдонима Veritas). Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България, част е от Съюза на македонските емигрантски организации в България и Стружкото македонско братство в София. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. се противопоставя на започнатата от комунистите политика на македонизация в Пиринска Македония, заради което е репресиран и лежи по лагерите.
Във фундаменталният си труд от 1931 г. “Македония под иго 1919 – 1929“, Хаджов под псевдонима Veritas на 760 страници публикува 707 документа и свидетелства за положението на българите под сръбска и гръцка власт във Вардарска и Егейска Македония.
В един от тях се говори и за българския език на македонците:
„№ 57. В Македония навсекъде се говори на хубаво бълг. наречие, но само че всеки се варди да не бъде чут от сръбските или гръцките жандарми, войници, даскали и попове. Ако некой от тия големи преследвачи на всичко българско чуе некой македонец да говори по български, македонецът е загубен: него очакват 25 тояги на голо, глоби, тормоз, а може би и смърт.
Чайлд У. Писмо от Македония. – М. № 578 от 13. ІХ. 1928.“
8) Йосиф Ковачев от Щип, Вардарска Македония:
Роденият в град Щип Йосиф Антонов Ковачев (1839-1898, София) е виден учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат в Българския парламент, кмет на София, член на Българското книжовно дружество, преподавател в Софийския университет и негов дарител. Негов племенник е българския военен и революционер Владислав (Славчо) Ковачев .
В своята статия “Едно мнение върху общия език и правописание у нас“, публикувано във в-к “Ден“, год. I, бр. 16, Цариград, 26 май 1875 година Ковачев пише, че главните наречия в българския език са „северно-българското или балканското, южно-българското или македонското, и средно-българското или шопското“, като между трите „няма някоя голяма разлика в корените и значението на думите“:
9) Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония:
Роденият на 25 февруари 1883 г. в Дебърско Марко Григоров е изтъкнат български филолог – изследовател на българските македонски диалекти, както и виден педагог – дългогодишен преподавател по литература и български език, училищен директор и инспектор.
В своето изследване “Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско“, публикувано в “Известия на семинара по славянска филология при университета в София“, книга II, София, 1907 година Марко Григоров изследва своя роден български диалект.
„Българската диалектология ще застане на здрави основи само тогава, когато поотделно, вярно и точно бъдат изучени всички наречия и поднаречия на целокупната българска говорна област във връзка с историчното развитие на българския език. Само тогава, чрез обобщаване резултатите, добити от всички тези единични изучвания, българският диалектолог ще може да начертае верния образ на днешното състояние на общия български език.
Ръководен от желанието си да принеса макар и най-малкото камъче за съзиждане паметника на българската диалектология, реших да дам в тази си работа няколко бележки върху бита и говора на родния си край Мала река в Дебърско.
Бележките си относно женската носия у нас дължа на няколко жени, родом от Мала река, които поради несносния живот в родното си място се преселиха в София през последните 2–3 години след въстанието в Македония. В разговора, който често съм водил с тези жени, проверих знанието си на своя майчин говор, който никога не съм забравял и който и днес свободно говоря.
От обнародваните досега езикови материали по нашия говор аз се ползвам критически, понеже в много отношения в тях криво е предадена фонетиката на говора. В особено приложение към тази работа ще се постарая да укажа всички фонетични недостатъци в езика на тези обнародвани материали, като вярвам, че с тях ще принеса полза на мнозина, които се интересуват и които нямат ясен поглед върху този говор.“
10) Натанаил Охридски от с. Кучевище, Скопска Църна Гора, Вардарска Македония:
Натанаил Охридски или Зографски е висш български духовник, охридски и пловдивски митрополит, писател, обществен деец и революционер. Той е организатор на Кресненско-Разложкото въстание и на Охридското съзаклятие. Роден е като Нешо Стоянов Бойкикев в село Кучевище, Скопска Църна Гора. Умира през 1906 г. в Пловдив.
През 1852 г. издава “Прiятелское письмо от Блъгарина к Гръку“, в което писва причините за българо-гръцката църковна разправа и брани българските училища и църкви. На корицата стои, че книгата е написана на „блъгарски чисто правопис“:
В началото на книжката Натанаил Охридски казва на гърците, че под техния вселенски патриарх се намират и българите, които „според езика си, според нравите и обичаите си са съвсем друг и различен народ от гърците“ и затова заслужават да им се даде „Архимандрит и Владика родом българин“:
11) Душан Петровски от Скопие, Вардарска Македония:
Душан Петровски е македонски общественик и емигрант в Канада, заедно с баща си Йордан Петровски е основател на “Форум Котле” и Macedonian information centre; по потекло е от Куманово.
През 2018 г. в Канада превеждат и издават на македонски прочутата книга на френския политик, дипломат и публицист Анри Пози – „Войната се завръща“ (публикувана на френски като „La Guerre Revient“, а на английски като „Black Hand Over Europe“).
В македонското издание под заглавие “Предговор и превод на Анри Пози – Црна Рука Врз Европа, Војната повторно доаѓа“, St. Catharines, Canada, 2018 година четем и за времето, когато в Македония „Српскиот јазик е официјален во училиштата, но дома децата зборуваат бугарски со нивните родители, зашто родителите не знаат друг јазик.“
Пози говори и за заличаването на „македонщината“ в Македония, а именно – българския език:
„Од едниот до другиот крај на земјата, сите траги на „македонштината” се исчезнати; фирмите на дуќаните, менијата, посветите на гробовите, сите се на српски. Нема да најдете весник, списание, книга, памфлет или посвета на бугарски јазик низ цела Македонија. А, пред петнаесет годинитоа беше единствениот јазик што се зборуваше таму.“
Както и за наказанията дебнещи македонците, ако пишат на родния си български език: „дури и најмала бугарска буква може да го чини нејзиниот автор од шест месеци до пет години затвор, и извесен број стапови по табаните пред“:
„Српскиот јазик е официјален во училиштата, но дома децата зборуваат бугарски со нивните родители, зашто родителите не знаат друг јазик. Но, кој јазик ги обликува нивните души и нивните тајни личности? Кој од двата јазици го ползуваат кога размислуваат или кога си зборуваат на себе? Оној на своите мајки или оној на своите даскали?
Сите Македонци беа принудени да ги србизираат своите презимиња, менувајќи го завршокот од „-ов” во „-иќ“. Од едниот до другиот крај на земјата, сите траги на „македонштината” се исчезнати; фирмите на дуќаните, менијата, посветите на гробовите, сите се на српски. Нема да најдете весник, списание, книга, памфлет или посвета на бугарски јазик низ цела Македонија. А, пред петнаесет години тоа беше единствениот јазик што се зборуваше таму. Молњевитата брзина на ваквата промена можеби се должи на ентузијазмот кон Србија, но не може да биде целосно без влијание на тоа што дури и најмала бугарска буква може да го чини нејзиниот автор од шест месеци до пет години затвор, и извесен број стапови по табаните пред, за време и по отслужувањето на казната.
„Лојалноста” на Македонците е беспрекорна. Нивната почит кон оние што имаат и најмал авторитет е трогателен. Тие гласно ја изразуваат својата радост што станале „одново Срби”.
Но, оваа лојалност, оваа почит и оваа радост стануваат малку иронични кога човек открива што кријат тие.
„Никој не треба да им проповеда омраза кон Србите на нашите сонародници”, ми велеа македонските бегалци во Бугарија. „Тие само треба да си ги отворат очите за да бидат исполнети со неа.”
Ова е вистина.“
12) Григор Пърличев от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият в Охрид Григор Ставрев Пърличев (1830-1893) е виден възрожденец, писател и преводач.
В своята „Автобиография“ Пърличев разказва как е бил поставен в турския съд с обвинения, че е работил за изпъждането на гръцкия език и въвеждането на български език в Охридските училища и църкви. Когато каймаканинът призовава Пърличев да се откаже от българския език, за да бъде освободен, Пърличев отговаря: “По-добре смърт!”
Накрая Пърличев триумфира и разказва за победата на живота си: въвеждането на българския език в училищата и църквите в Охрид:
“Го воведохме бугарскиот език (во Охридските училища и църкви)… Правдата триумфира. Победата беше наша.”
13) Вестник “Македонско слово. Орган на македонската емиграция” (1934 – 1936):
Вестник “Македонско слово. Орган на македонската емиграция” е български вестник издаван от Временния македонски национален комитет в периода 1934 – 1936 година. Редактор е членът на ЦК на ВМОРО Димитър Мирчев от Прилеп. Вестника е на страната на протогеровисткото крило на ВМРО.
В брой 4, год. I, от 13 октомври 1934 г. македонските дейци от вестника съобщават в кратка статия за „Гръцките страхове от българския език“:
„Гръцките страхове от българския език
Специални гръцки педагогически училища се създават набързо, за да се ограничи и убие българският език. 70% от населението говори български.
В. „Елевтерон вима“ в отчета си за заседанието на сената съобщава, че на дневен ред бил вписан и законопроектът за откриване педагогически училища за подготовка на основни учители. Сенаторът Купарусос предлага спешност за този законопроект, понеже откриването на подобни училища се налага по национални съображения, особено в Западна Македония, гдето, напр. в Кожанския окръг, между местното население има хиляди, които не знаят гръцки език. Сенаторът Пондикас изтъква също, че 70 на сто от населението говори български.“
14) Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония:
Роденият в Прилеп Коста Георгиев Църнушанов (1903-1996, София) е общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО.
В своята книга “Българските народни говори и единството на българския език“, издадена в София през 1968 година Църнушанов пише за българския език и неговите диалекти в областите Мизия, Тракия и Македония.
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги и вестници писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите с дебитна карта чрез системата за дарения на Paypal:
