1) Георги Апостолов от Крива Паланка, Вардарска Македония:
Общественик, учител и деец на македоно-одринското освободително движение.
Докато специализира техническа математика в Берлин посещава конгрес на интернационалния учителски съюз, по време на който Македонското студенстко дружество в града раздава пропагандни материали за непоносимото положение на Македония под сръбска власт. След като сръбския представител на конгреса г-н Петрович се възмущава от този факт, Георги Апостолов изпраща писмо до в-к “Македония“, коментирайки случката.
“Да, г-н Петрович! Ние знаем как вие и целия учителски съюз в Сърбия възпитава и учи нашите по-малки братя и сестри. Ние знаем, че преди почване на занятията и след техното свършване вие ги карате на сила да повтарят че са “прави сърби”, ние знаем, че всеко дете ако проговори на своя майчин български език, то бива малтретирано, на него езичето му бива дупчено с игла и в неговия стоицизъм да понася болки вие намирате гранитната скала, в която се разбиват вашите престъпни цели.”
Оригинален източник: “Непоправими шовинисти. Писмо от Берлин“, публикувано във в-к “Македония“, год. II, бр. 468, София, 3 май 1928 година
2) Димитър Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Пиринска Македония:
Генерал-майор от Българската армия (“бугарски окупатор на Македониjа” според сърбо-македонизма), революционер и политик.
В своя “Псалом що в Библията го нема” (публикувано във в-к “Свободна Македония”, година II, бр. 55, София, 25 април 1924 година) генерал Жостов изнася една гневна тирада против французите – главните виновници за позорния Ньойски договор, договор заради когото във Вардарска и Егейска Македония „сърби и гърци режат езиците на нашите майки – да не говорят български“.
3) Димитър Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония:
Член на ЦК на ВМОРО, български учител и автор на редица учебници по български език, литература и граматика.
За Димитър Мирчев преобладаващото население в Македония е българско:
„Сърбите също така се боят от името Македония. Тя е за тех южна Сърбия, – не Македония. За Македония не требва вече да се говори, не требва да се пише, не требва да се мисли. Защото с името Македония се спомня едно друго население – не сръбско. Едно население, което принадлежи на друго племе; което има своя история, свои нрави и обичаи, свой език, – свой национален облик. Едно население, което етнографската наука знае за българско, което в дългата върволица от събития от половин век насам във всички дипломатически актове е титолувано българско.“
Из “Южна Сърбия ли?”, публикувано във в-к “Македония“, год. I, бр. 33, София, 19 ноември 1926 година
Повече за българите в Македония може да прочетете в изследването “Принос за изучаване бита на българите в Македония” от 1906 г. на Димитър Мирчев както и в неговите „Спомени“ издадени в Македония 2010 година.
Естествено, за Димитър Мирчев тези българи в Македония говорят (за изненада за македонистите) на български език:
За родния си прилепски диалект члена на ЦК на ВМОРО Мирчев казва:
“По фонетиката си прил.[епския] говор не се различава твърде много от другите бълг.[арски] говори.”
Източник: “Бележки по Прилепския говор“, публикувано в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга XX, София, 1904 година
В друго свое изследване пък “Бележки по кукушко-воденския говор” този виден македоно-одрински революционер твърди, че
“… българският език в своята целост се разпада на две големи групи: източна и западна. Към последната от тех се отнася и кукушко-воденския диалект, който се говори в югозападна Македония, до самите врата на Солун.”
По-долу виждате и един от множеството учебници по български език писан от Димитър Мирчев и предназначен за българите в Македония, Одринска Тракия и Княжество България: “Учебник по български език за III клас“, издаден през 1906 година в Солун в печатницата на друг прилепчанин – Коне Самарджиев:
4) Йордан Самарджиев от Прилеп, Вардарска Македония:
български учител и революционер, представител на Българското тайно революционно братство
В своите “Спомени“, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 година в София Йордан Самарджиев свидетелства какъв е диалекта в околностите на Солун:
„В същата тая година дохожда в гр. Солун слависта д-р Облак с препоръки за съдействие до баща ми с цел да изучи българския диалект в Солунско в свързка с черковно-славянския език на Св. Св. Кирил и Методий.“
5) Георги Капчев от Охрид, Вардарска Македония:
Георги Иванов Капчев е български журналист и деец на македонската емиграция, изявен панславист и русофил, роден в град Охрид.
В своята книга от 1917 г. издадена в Санкт Петербург “Турецкое „наследство“ и Мировая война” казва, че Македония не е сръбска земя, а жителите там по език са българи, а една част от тях гърци и ромънци (власи):
„… другiя Балканскиiя области съ несербскимъ населенiемъ, каковьi: Македониiя (жители которой по язьiку болгарьi, а частью греки и румьiньi)…“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
