Македонистите ни надуват главата: “бугарите са окупатори на Македониjа и етничките македонци, точка, ова е вистината, краj“.
OK. Ние българите сме “окупатори” на “Македониjа“. Така да бъде. Нищо, че до 1944 г. Македония е една географска област, а не държава. Нищо, че технически, ако българите сме окупирали нещо, то това е било Вардарска Бановина – административна област в Югославия, където официално живеят “стари сърби” – това македонистите не го коментират. Те си знаят каквото им е спуснато от Белград след 1944 г., когато се създава македонистка историография и македонистите-историчари създават наратива наречен “бугарите са окупатори на Македониja и етничките македонци“.
От чисто техническа военна точка това е истина – ние сме окупатори. Българската войска влиза в македонските градове, гони сръбските чиновници и администрация от там, назначава български такива и започва да администратира и пази военно (докато свърши войната) съответната територия.
Само, че македонистите не се задоволяват с това чисто военно определение на термина “окупация”. Те влагат друг смисъл – лошите бугари, доjденици отван идват и започват да мачат нас етничките македонци. Те не са ни ослободители, бугарите са ни поробители, окупатори.
Това разбират македонистите под термина “бугарска окупацjа” – за тях това е равно на “бугарско ропство“.
ОК. Така да бъде – ние българите бяхме окупатори и поробители на Македония и македонците.
Да видим сега кой беше с нас окупатор на Македония през двете световни войни, когато България владее областта Македония: 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година:
П.С. Има и първа част на статията ни „Бугарските окупатори на Македониjа“: “Част I. Българската администрация в Македония през двете Балкански и двете Световни войни“
II. Българските военни в Македония:
- Христо Лагадинов от Разлог, Пиринска Македония – подпоручик от Българската армия, разпределен в Егейска Македония, където оглавява част от доброволческия корпус на въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония „Охрана“ по време на Втората световна война 1941 – 1944 година.
2. Андон Калчев от с. Жужелци, Костурско, Егейска Македония – легендарен офицер от Българската армия, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е един от главните дейци на българската доброволческа военизирана организация „Охрана“ и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.
3. Константин Попатанасов от с. Елешница, Разложко, Пиринска Македония – ВМРО войвода и офицер – летец от Българската армия, участник във всички войни за национално обединение на българите през XX век.
Част е от четата на легендарния български капитан и ръководител на ВМОРО Христо Чернопеев от Ловешко, с която превземат Банско и освобождават родното разложко село Елешница на Константин Попатанасов. В битката за селото Попатанасов е един от двамата свидетели на подвига на редник Стефан Чернев (втория свидетел – войник-санитар полудява от видяното).
По време на Междусъюзническата война е доброволец в 70 пехотен полк на Българската армия.
По време на Първата световна война е произведен в подпоручик от Българската армия като служи в Единадесета пехотна македонска дивизия и печели медали за храброст. Към края на войната завършва аеропланния курс и служи като офицер наблюдател в Първо аеропланно отделение към Втора българска армия и извършва 30 бойни полета.
По време на Втората световна война заминава за освободена Вардарска Македония, където формира летища в Скопие, Охрид и Битоля.
4. Илия Цирункаров от с. Кърчово, Мървашко, Егейска Македония – офицер от Българската армия, загинал 23 годишен на 21 октомври 1915 година при кървавото сражение при Криволак. Според разказа на бележития чешки археолог и историк проф. Владимир Сис “Тъй умря подпоручик Цирункаров“, Българската армия в един момент е взела да отстъпва пред атаките на французите. Тогава Цирункаров обръща хода на битката като излиза напред и засвирва българския национален хим „Шуми Марица“ на гайда като малко след това е и убит.
5. Йордан Васков от Велес, Вардарска Македония – български учител във Велес и член на Велешкия революционен комитет на ВМОРО. По време на Първата световна война е майор от Българската армия, награждаван с ордени за храброст. Убит в бой на 9 май 1917 година, погребан в Прилеп.
6. Милош Станишев от Кукуш, Егейска Македония – офицер от Българската армия, награждаван с медали за храброст и загинал само на 24 години в битката при Криволак, когато повежда атака на нож срещу противника.
7. Борис Бунев от Тетово, Вардарска Македония – деец на ВМРО, един от основните организатори на опълчението в град Петрич по време на Петричкия инцидент и кавалерист в конния полк на царската гвардия на Българската армия. Участник в Първата световна война. Негова сестра е Мара Бунева.
8. Георги Киселинов от Охрид, Вардарска Македония – доброволец в Българската армия по време на Балканските войни награждаван с ордени за храброст и офицер в Българската армия по време на Първата световна война.
9. Анастас Спространов от Охрид, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и офицер от Българската армия. Награждаван с медали за храброст по време на Първата световна война.
10. Георги Данаилов от Кратово, Вардарска Македония – български общественик и офицер от Българската армия, три пъти награждаван с медал за храброст по време на Първата световна война.
11. Владимир Карамфилов от Прилеп, Вардарска Македония – български учител в Кратово, Крива Паланка, Прилеп, ВМОРО и ВМРО деец и офицер от Българската армия. През Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия и в същото време е назначаван на различни административни позиции из Македония под българска власт.
12. Владимир Бъчваров от Пехчево, Вардарска Македония – офицер в Българската армия, участник в Първата световна война като е награждаван с медали. Работи като лекар.
13. Димитър Мициев от Горна Джумая, Пиринска Македония – член на Горноджумайската българска община, революционер и офицер от Българската армия. Загива по време на Междусъюзническата война на 18 юни 1913 г. в бой със сърбите.
14. Ангел Куртелов от Охрид, Вардарска Македония – учител в българското училище в град Струга, член на околийския комитет на ВМОРО в Охрид и офицер от Българската армия – участник в Първата световна война.
15. Божирад Татарчев от Ресен, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и военен лекар в Българската армия по време на Балканските и Първата световна война.
16. Кирил Манолев от Кукуш, Егейска Македония – офицер от Българската армия, носител на медал за храброст, геройски загинал само 19 годишен в бой с французите. Погребан е в Македония.
17. Серафим Константинов от Крива Паланка, Вардарска Македония – подпуручик от Българската армия загинал в Междусъюзническата война на 33 годишна възраст.
18. Александър Попдимитров от Кратово, Вардарска Македония – генерал-майор от Българската армия, с която участва и в двете световни войни.
19. Антон Ковачев от Щип, Вардарска Македония – генерал-майор от Българската армия, с която участва в Балканските войни и Първата световна война. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество. Негов брат е друг офицер от Българската армия – Владислав Ковачев. Другият му брат Владимир Ковачев е ВМОРО революционер, а чичо им е големият български възрожденец от Щип Йосиф Ковачев.
20) Щерю Божинов от Солун, Егейска Македония – офицер (капитан) от Българската армия и деец на македонската емиграция в България, председател на Солунското братство и член на Македонския национален комитет.
Участва в трите войни за национално обединение на България – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918).
При едно нападение на фронта той увисва на телените мрежи, ранен с 18 неприятелски куршуми. Оцелял по чудо след като е понесъл страшни страдания от раните си, но остава инвалид. Убит е на 29 май 1933 година на улица „Цар Самуил“ в София от хора на протогеровисткото крило във ВМРО.
21) Кузман Йосифов от Дебър, Вардарска Македония – просветен деец и общественик и подпоручик от Българската армия.
По време на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Щаба на Втора скопска дружина.
Завършва Школата за офицери в Княжево (София) и става ротен командир от Българската армия.
Участва и в Първата световна война като подпоручик от Българската армия.
Награждаван с медали за храброст.
22) Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМРО, участник в Тиквешкото въстание, лидер на Охридско-Дебърското въстание против сърбите и старши подофицер от Българската армия.
Участва в Първата световна война като старши подофицер от Българската армия. След освобождението на родния си край е назначен за градоначалник на Битоля и околийски началник на Охрид под българска власт.
23) Иван Караджов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – български ВМРО революционер и общественик, учредител на легалната партия на ВМОРО „Съюз на българските конституционни клубове“, член на ЦК на ВМРО, композитор на музиката на една от най-обичаните български патриотични песни „Тих бял Дунав се вълнува“.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а по време на Първата световна война служи като младши подофицер от Българската армия.
24) Страхил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български адвокат, член на ЦК на ВМРО, член на Македонското студентско дружество „Вардар“, член-учредител на Македонския научен институт, син на легендарния ВМОРО революционер Мише Развигоров и офицер от Българската армия по време на Първата световна война.
25) Христофор Серафимов от Свети Никола, Вардарска Македония – български офицер, генерал-майор, участник в Първата и Втората световна война. Убит е от комунистите през 1951 година. Според някои македонски източници спасява от смърт сърбо-македониста Лазар Колишевски.
26) Лазар Тодоров от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода в Тиквешко. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е подофицер от Българската армия.
27) Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония – български офицер, публицист и общественик. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Член на редакцията на в-к “Илинден“. Той е един от първите офицери от Българската армия, които навлизат в родната му Македония през 1941 г. Спомените от тези моменти описва в книгата си “Възкресение – Македония 1941“, София, 1942 г. По-късно е назначен за български областен управител на Битолската област. Убит от комунистите след преврата от 1944 година.
28) Ангел Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македония – офицер от Българската армия, военен лекар, участник в Първата световна война, през която е награждаван с ордени. Произхожда от прочутия пирински род Сарафови.
29) Ангел Узунов от Охрид, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, адвокат, чиновник в Министерството на финансите на България, депутат в Народното събрание на България и подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, участник в Първата световна война, назначаван за началник на разузнавателния пункт на Българската армия в Щип и Велес. Негов брат е легендарния ВМОРО войвода Христо Узунов.
Към първа част на статията ни „Бугарските окупатори на Македониjа“: “Част I. Българската администрация в Македония през двете Балкански и двете Световни войни“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
6,829 Прочетена, 3 Видяна днес