Избери тема

Македонистите ни надуват главата: “бугарите са окупатори на Македониjа и етничките македонци, точка, ова е вистината, краj“.

OK. Ние българите сме “окупатори” на “Македониjа“. Така да бъде. Нищо, че до 1944 г. Македония е една географска област, а не държава. Нищо, че технически, ако българите сме окупирали нещо, то това е било Вардарска Бановина – административна област в Югославия, където официално живеят “стари сърби” – това македонистите не го коментират. Те си знаят каквото им е спуснато от Белград след 1944 г., когато се създава македонистка историография и македонистите-историчари създават наратива наречен “бугарите са окупатори на Македониja и етничките македонци“.

От чисто техническа военна точка това е истина – ние сме окупатори. Българската войска влиза в македонските градове, гони сръбските чиновници и администрация от там, назначава български такива и започва да администратира и пази военно (докато свърши войната) съответната територия.

Само, че македонистите не се задоволяват с това чисто военно определение на термина “окупация”. Те влагат друг смисъл – лошите бугари, доjденици отван идват и започват да мачат нас етничките македонци. Те не са ни ослободители, бугарите са ни поробители, окупатори.

Това разбират македонистите под термина “бугарска окупацjа” – за тях това е равно на “бугарско ропство“.

ОК. Така да бъде – ние българите бяхме окупатори и поробители на Македония и македонците.

Да видим сега кой беше с нас окупатор на Македония през двете световни войни, когато България владее областта Македония: 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година:

I. Българската администрация в Македония:

1. Андрей Попарсов от с. Богомила, Велешко, Вардарска Македониякмет на родното си село по време на българското владеене на града 1915 – 1918 година. Убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 година от сръбските власти. Брат на основателя на ВМОРО Петър Попарсов.

2. Георги Карев от Крушево, Вардарска Македониякмет на родното си Крушево по време на българското управление през Втората световна война. След 1944 г. новите сърбо-македонистки власти го съдят като „соработник со окупаторот“ заедно със сина му. Подлаган на мъчения в Идризово най-накрая е убит там от македонистите през 1950 година. Брат е на легендарния ръководител на Крушевската република Никола Карев.

3. Христо Миладинов от Струга, Вардарска Македонияобластен управител на Битоля по време на българското управление на града през Втората световна война. Внук на Христо Миладинов – брат на легендарните Константин и Димитър Миладинови. Убит е през 1944 година от комунистите.

4. Христо Светиев от Битоля, Вардарска Македония – деец на Македонската младежка тайна революционна организация и кмет на родния си град Битоля по време на българското управление на града през Втората световна война. След 1944 г. е преследван и съден от новите сърбо-македонистки власти.

5. Тодор Станков от Прилеп, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, кмет на град Щип по време на българското управление на града през Първата световна война.

6. Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония – един от водачите и идеолозите на ВМОРО, управител на градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма 1915 – 1918 година.

7. Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония – член на Централния Комитет на ВМОРО и кмет на Скопие 1918 година в последните дни на българското управление на града по време на Първата световна война.

8. Спиро Китинчев от Скопие, Вардарска Македония – деец на ММТРО и ВМРО, един от основателите на списание “Луч“, участник в Македонски Народни Покрет, вицепрезидент на Българските акционни комитети и градоначалник на Скопие в периода от април 1941 до септември 1944 г. по време на българското управление на града през Втората световна война. Съден от сърбо-македонистите, Китинчев е затворен в Идризово, където и умира през 1946 година.

Българският кмет на Скопие, скопянецът Спиро Китинчев в лево

9. Гьоре Китинчев от с. Маджари, Скопско, Вардарска Македония – общесвеник, който през 1908 година е избран за български представител в градския съвет на Скопие, а по време на българското управление на града 1915 – 1918 е кмет там.

10. Милан Антонов от Кукуш, Егейска Македония – български юрист и политик, племенник на Гоце Делчев и кмет на Куманово (Вардарска Македония) и Горна Джумая (Пиринска Македония) по време на българското управление на Македония 1941 – 1944 година.

11. Александър Антонов от Кукуш, Егейска Македония – български политик, племенник на Гоце Делчев и кмет на Демир Хисар (Вардарска Македония) по време на българското управление на града 1941 – 1944 година.

Част от статията “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев”, автор Кирил Христов Совичанов от Битоля, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден”, год. XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година. От статията става ясно, че по време на българското владеене на Вардарска Македония 1941 – 1944 г. за български кметове на Куманово и Демир Хисар са назначени племениците на Гоце Делчев.

12. Стефан Стефанов от Кратово, Вардарска Македония – български политик и адвокат, който още преди навлизането на Българската армия в Македония през април 1941 година организира цялата мрежа на Българските акционни комитети – патриотични организации из Македония, чията цел е да подготвят административно анексията на македонската област към Царство България. До установяването на редовната българска власт Стефанов организира и местна българска милиция. След като сърбо-македонистите завземат властта след 1944 година Стефанов е затворен и убит в лагера Идризово.

Затворническата снимка на Стефан Стефанов от лагера Идризово

13. Иван Кузманов Божинов от Дебър, Вардарска Македония – български просветен деец, книжар, печатар, публицист и издател. След като Българската армия гони сърбите от Вардарска Македония през 1915 година Иван Божинов е назначен за български кмет на родния си град.

Доклад от 1 март 1916 г. на кмета на Дебър Иван Божинов до Министъра на вътрешните работи и народното здраве на Царство България, в който Божинов пише:

“Господине Министре,

(…) Крайно щастливъ се считамъ за гдѣто на менъ се падна рѣдката честь да бѫда натоваренъ съ тежката, но благородна задача да организирамъ общинската служба въ новоосвободения отъ храбрата българска войска мой милъ роденъ градъ Дебъръ, за каквато цѣль бидохъ и командированъ тамъ съ заповѣдъ № 1106 отъ 10 декември 1915 година“

14. Наум Томалевски от Крушево, Вардарска Македония –  член на Задграничното представителство на ВМРО, български учител, офицер и революционер, назначен за кмет на родния си град Крушево по време на българското управление на града през Първата световна война.

Кметът на Крушево и български офицер Наум Томалевски, подполковник от Българската армия Александър Ганчев от Плевен и Григор Календеров през 1917 година в Крушево

15. Кирил Жерновски от Дебър, Вардарска Македония – инженер от град Дебър, назначен за помощник-кмет на Скопие от юли 1941 г. до началото на 1943 г. по време на българското управление на града. По-късно сътрудничи на  комунистическите партизани в Югославия.

Посещението на Н. В. Царя в Скопие: от името на скопското гражданство пом.-кметът г. Кирил Жерновски Му поднася хляб и сол.

16. Ефрем Чучков от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода, назначен за кмет на родния си град Щип по време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година.

17. Методий Ночев от Прилеп, Вардарска Македония – строителен инженер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация в Кралство Югославия. По време на Българското управление в Македония през Втората световна война (1941 – 1944) е кмет на родния си град Прилеп.

18. Милан Небреклиев от Прилеп, Вардарска Македония – български учител, председател на прилепския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети в града и помощник-кмет на родния си град по време на българското управление през Втората световна война.

19. Теодосий Джартов от Куманово, Вардарска Македония – български учител, общественик и политик. По време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година е председател на Кумановската окръжна реквизиционна комисия, а по време на второто българско управление на Македония 1941 – 1944 година е член на Българския акционен комитет в Куманово и е назначен за пръв помощник кмет на родния си град. Убит е от сърбо-македонистите по време на Кумановското клане от 1945 година.

20. Илия Коцарев от Охрид, Вардарска Македония – охридски войвода на ВМОРО, районен войвода в Стружко по време на Илинденско-Преображенското въстание, деец на ВМРО и активист на Българските акционни комитети, адвокат и български общественик. По време на българското управление на Македония 1941 – 1944 г. е назначен за кмет на родния си град, където се ползва с голям авторитет. Участва в спасяването на пленени от немците български войници през октомври 1944 година. По-късно е съден от сърбо-македонистите, като в затвора се разболява тежко и ослепява.

Илия Коцарев с ветерани от македоно-одринското опълчение на Българската армия, Охрид 1942 година

21. Тодор Попантов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМОРО, български учител в Македония и Тракия, доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, а по време на Първата световна война е назначен за български окръжен управител в Кавадарци.

От предговора на спомените на ВМОРО дееца Тодор Попантов ни става ясно кои точно бяха “бугарските окупатори на Македониjа

22. Хаджи поп Христо Н. Лафазанов от с. Въмбел, Костурско, Егейска Македониячлен на Солунския български клуб, културно-просветна организация съществувала 1941 – 1944 г. в окупирания от немците град Солун, чиято цел е присъединяването на Егейска Македония към България.

Членската карта от Солунския български клуб на хаджи поп Христо Н. Лафазанов от Въмбел, Костурско, Егейска Македония

23. Петър Далкалъчев от с. Владово, Воденско, Егейска Македония – секретар на Солунския български клуб. Според „Македонска Енциклопедиjа“ на МАНУ от 2009 година Солунския български клуб е политичко-пропагандна институција и военоразузнавачки центар на бугарската Влада.

24. Солунски български клуб – културно-просветна организация на българите в Егейска Македония, съществувала в окупирания от германски войски град Солун, Гърция, по време на Втората световна война. Крайната цел на организацията е присъединяване на Егейска Македония към Царство България.

Според „Македонска Енциклопедиjа“ на МАНУ от 2009 година Солунския български клуб е основан от местни хора, македонци:

25. Стефан Светиев от Битоля, Вардарска Македония – юрист и деец на Македонската младежка тайна революционна организация, член на битолския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети – местна македонска организация, подготвяща анексията на Македония към Царство България през 1941 година.

През септември 1944 година Стефан Светиев е арестуван от новите югославски комунистически власти и осъждат на смърт. През 1946 година македонистите го убиват, когато е само на 35 годишна възраст.

26. Васил Стумбов от с. Вишени, Костурско, Егейска Македония – деец на ВМОРО, ВМРО, Македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас, Македонския младежки съюз, Съюза на македонските емигрантски организации и Общокостурския граждански комитет в София.

По време на Втората Световна Война Стумбов заминава за родния си край, където заедно с други македонски дейци става един от основателите на Македоно-българския комитет (Български акционни комитети) в Лерин и Костур.

Ето как македонистката енцикплопедия на МАНУ от 2009 година описва целта и дейноста на комитетите:

27. Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония – деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена). Инициатор и основен организатор (секретар-организатор) заедно със Стефан Стефанов от Кратово на създаването на Българските акционни комитети – патриотични организации из Македония, чията цел е да подготвят административно анексията на македонската област към Царство България. След идването на власт на югославските комунисти и македонисти лежи 11 години в концлагера Идризово.

28. Пандо Макриев от с. Четирок, Костурско, Егейска Македония – по време на Втората световна война и българското управление на областта става председател на Македоно-българския комитет  при Оста („Охрана“) в родното си Костурско. Убит е от новите югославски македонистки власти в Битоля след 1944 година.

Според македонистката Уикипедия „Охрана“ са били „националистичка бугарска организација која постоела во текот на Втората светска војна од 1941 до 1944 година. Делувала кај локалното македонско население од западна Егејска Македонија, потпомогната од тамошните бугарофили.“

29. Лука Диманов от с. Дреновени, Костурско, Егейска Македония – по време на Втората световна война и българското управление на областта става заместник-председател на Македоно-българския комитет при Оста („Охрана“) в родното си Костурско.

30. Борис Светиев от Битоля, Вардарска Македония – член на Македонската младежка тайна революционна организация осъден по време на Скопския студентски процес е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. През 1941 г. участва в създаването на Българските акционни комитети, чиято цел е да подготвят анексията на областта Македония към Царство България. След 1944 г., когато титовите комунисти и македонисти превземат властта Светиев е преследван и съден.

31. Васил Манолов от с. Старичани, Костурско, Егейска Македония – войвода на селската чета на Македоно-българския комитет при Оста „Охрана“ в Костурско. Убит на 2 май 1943 г. от комунистите от ЕЛАС.

Селската чета на „Охрана“ на Васил Мановолов. Да припомним отново: според македонизма „Охрана“ са били „националистичка бугарска организација која постоела во текот на Втората светска војна од 1941 до 1944 година.“ Тези македонски българи според македонизма са били „бугарски окупатори“ на родния си край.

32. Данаил Раев от град Прилеп, Вардарска Македония – завършил випуск XIX през 1904 година на Солунската българска мъжка гимназия. По време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година е назначен за председател на общинския съвет в родния си град Прилеп.

Обявление публикувано във в-к „Родина“ от 1918 г. от председателя на общинския съвет в Прилеп Данаил Раев. По това време родният град Прилеп на Раев, все още се намира под българска власт.

33. Методи Кърпачев от с. Елешница, Разложко, Пиринска Македония – български революционер, който като български военен заминава за Костурско по Време на Втората световна война и става член на „националистичката бугарска организација Охрана“.

34. Димитър Алексиев от Кратово, Вардарска Македония – по време на българското управление на Вардарска Македония 1941 – 1944 година е кмет на родният си град. След като югославските комунисти заедно с техните помощници – сърбо-македонистите завземат властта в Македония, Алексиев е убит в Кумановското клане като „привърженик на българската кауза“.

35. Тодор Манасиев от Кочани, Вардарска Македония – адвокат, секретар на Българския акционен комитет в родния му град Кочани. След Втората световна война той и дъщеря му Плиска (кръстена на древната българска столица Плиска) са съдени по уникалния в световната правна система „Закон за защита на македонската национална чест“ – закон, според който, ако се обявиш за българин в Македония обиждащ по този начин македонската националност и следователно подлежиш на съд.

Още за Тодор Манасиев на следното видео.

36. Коста Шахов от Охрид, Вардарска Македония – общественик и журналист от град Охрид, който по време на българското управление на Македония 1915 – 1918 г. е български окръжен управител на родния си край.

Съобщение от 29 август 1917 г. в Скопския вестник „Родина“, че „председателя на Охридската окръжна постоянна комисия“ Коста Шахов е починал.

37. Никола Бунев от Тетово, Вардарска Македония – общественик и деец на ВМОРО, който за определен период по време на българското управление на Тетово 1915 – 1918 година е назначен за български кмет на родния си град.

Обявление от 22 март 1918 г. на кмета на Тетово Никола Бунев публикувано в скопския вестник „Родина“

38. Мане Накашев от Щип, Вардарска Македония – български фармацевт, чийто брат Панчо Накашев изобретява световно признатото лекарство за лечение на Пост-енцефалитен Паркинсонизъм „Белабулгара“(“Bellabulgara”). По време на Първата световна война и освобождението на Велес в 1915 година от Българската армия, Мане Накашев е назначен за български кмет на града.

Реклама на BellaBulgara – “Българско лекарство за лечение на Паркинсон”, създадено от деецът на ВМРО и виден български фармацевт Панчо Накашев от Щип (брат на българския кмет на Велес Мане Накашев). Спомените на дъщеря му Lilliana Seibert – “Between Two Worlds

39. Кръстю Лазаров от с. Конюх, Кратовско, Вардарска Македония – легендарен ВМОРО войвода в Кумановско, участник в  Илинденско-преображенското въстание и във войните за национално обединение на българите 1912 – 1918 г. През Първата световна война се поставя в услуга на българската администрация и армия като е назначен за председател на Окръжната комисия в Куманово. Тогава подписва и Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година. През Втората световна война е войвода на контрачета бореща се срещу комунистическите партизани в Кумановско. Убит е на 64 годишна възраст в Кумановското клане след като македонистите завземата властта в Македония в края на 1944 г.

Съобщение в Скопския вестник „Родина“, в което се известява, че Кръстю Лазаров е назначен за председател на Кумановската окръжна постоянна комисия по време на българското управление на града 1915 – 1918 година.

40. Атанас Маджаров от с. Негован, Солунско, Егейска Македония – български учител из Македония и България, народен представител в ХХІ Народно събрание на Царство България. По време на Първата световна война е назначен за български околийски управител в град Радовиш, Вардарска Македония.

41. Лев Огненов (срещан и като Огнянев) от Охрид, Вардарска Македония – български учител в Охрид и Велес, деец на ВМОРО заклет лично от Даме Груев, активист на партията на десницата във ВМОРО – Съюза на българските конституционни клубове, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и участник в Охридско-Дебърското въстание срещу новата сръбска власт през 1913 година.

По време на Първата световна война, когато България освобождава областта Македония е назначен за председател на Охридската окръжна постоянна комисия.

Обявление на Охридската окръжна постоянна комисия с председател Лев Огнянев публикуван в скопския вестник “Родина”

42. Панче Хаджиздравев от Прилеп, Вардарска Македония – учител по математика в българската мъжка гимназия в Солун, в българската класическа гимназия в Битоля и в Серското българско педагогическо училище. По време на Първата световна война, когато Македония е под българска власт е назначен за председател на Битолската окръжна постоянна комисия. След като титовите комунисти – македонисти завземат властта през септември 1944 г. Панче Хаджиздравев се самоубива.

Панче Хаджиздравев е четврътият прав от ляво надясно, точно до К. П. Мисирков.

43. Козма Георгиев от с. Смилево, Битолско, Вардарска Македония – учител в българските училища в Прилеп, Солун и Одрин. Участник в Илинденско-Преображенското въстание. Член на Съюза на българските конституционни клубове (партия на ВМРО), Националния комитет на македонските братства и е организационен секретар във ВМРО. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е затворен в Белене заедно с Димитър Талев.

По време на Първата световна война, когато Българската армия освобождава областта Македония Козма Георгиев е назначен за председател на общинската градска комисия в Кичево.

44. Аце Дорев от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония – виден битолски деец на ВМОРО и член на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО).

По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Аце Дорев, той е назначен от българските власти за председател на Тетовската окръжна постоянна комисия, член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града, а след това за околийски началник на с. Иваневци, Прилепско.

45. Никола Мильовски от с. Янковец, Ресенско, Вардарска Македония – български учител и революционер, деец на ВМОРО.

По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Никола Мильовски, той е назначен за член на общинската комисия на град Ресен под българска власт.

46. Георги Татарчев от Ресен, Вардарска Македония – български общественик, роден 1868 г., брат на Божирад Татарчев. Според Симеон Радев неговия съгражданин Георги Татарчев е „един от първите граждани на Ресен, получили по-високо българско образование“. Според ВМРО революционерът от Охрид Кирил Пърличев (на стр. 20) през 1913 г. сърбите заставят ресенските първенци, сред които е и Георги Татарчев да се декларират за сърби и при техния отказ са изселени в България.

По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Георги Татарчев, той е назначен за член на общинската комисия на град Ресен под българска власт.

Скопският вестник „Родина“ съобщава за назначението на Георги Татарчев

47. Павел Христов от с. Цапари, Битолско, Вардарска Македония – виден деец на ВМОРО , български учител, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение и български държавник.

Между 1915 – 1918 г., когато областта Вардарска Македония е в пределите на България, Павел Христов е назначен от българските власти за окръжен финансов ръководител, а по-късно и окръжен управител на Битоля.

48. Илия Паликрушев от Велес, Вардарска Македония – народен представител в българския парламент, юрист в Русе и съдия. По време на Първата световна война, когато България освобождава Вардарска Македония, Паликрушев е назначен за окръжен управител на Тетово под българска власт.

Съобщение в Скопския вестник „Родина“ за назначаването на Илия Паликрушев.

49) Асен Тодев от Банско, Пиринска Македония – деец на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

След освобождението на родния си град става първият кмет на Банско под българска власт.

50) Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония – виден български ВМОРО революционер, общественик и политик.

По време на Първата световна война, когато Българската армия освобождава Вардарска Македония Поппетров бива назначен за училищен инспектор в Скопско и Тетовско и след това за български окръжен управител в Битоля (1916-1917) и Куманово (1917-1918).

51) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония – журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар“.

Когато Българската армия освобождава Крушево по време на Първата световна война (1915 – 1918) Велянов е назначен от българските власти за секретар на околийското управление в родния си град.

52) Борис Андреев от с. Свинище, Кичевско, Вардарска Македония – виден български журналист, деец на македоно-одринското освободително движение. Автор на изследвания върху българския печат: „Българският печат през възраждането – заченки и развой“ и „Начало, развой и възход на българския печат“.

При освобождението на Вардарска Македония през април 1941 г. доктор Борис Андреев е избран в Централния български акционен комитет в Скопие.

53) Иван Нелчинов от Охрид, Вардарска Македония – български учител и ВМОРО революционер, дългогодишен председател на Охридското братство “Свети Климент“, член на ръководството на Илинденската организация и член на Македонския научен институт.

По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид под българска власт.

Телеграма от Иван Нелчинов до Христо Матов от времето на Първата световна война с текст: „Охридъ и Струга свободни! Честитявамъ на всички. Ура! Да живѣе цѣлокупна България!“

54) Михаил Монев  от Кратово, Вардарска Македония – български просветен деец и ВМОРО и ВМРО революционер, член на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО).

При избухването на Балканската война е в щаба на ІІІ Българска армия, а по време на Първата световна война е назначен за български околийски началник на Кочани и след това на Свети Николе.

55) Иван Попевтимов от Радовиш, Вардарска Македония – български учител, деец на ВМОРО и ВМРО – член на околийския ВМОРО революционен комитет в Радовиш, пълномощник на Централния комитет на ВМРО, запасен член на Централния комитет на ВМРО.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е награден за храброст. По време на Първата световна война е назначен за околийски началник в Щип под българска власт.

56) Игнат Мангъров от Кратово, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер, български учител в Гевгели, Крива Паланка и др.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

По време на Първата светова война е околийски началник първо на Свети Николе и след това на Кочани под българска власт.

Кратко съобщение във излизащия в Скопие вестник „Родина“ за назначенията на Монев и Мангъров.

Убит през януари 1945 г. от сърбо-македонистите заедно с кумановския войвода Кръстю Лазаров, Тодор Сопотски и 40 други изявени българи в Кумановско клане (видео за Клането във Велес) с присъда – „големобугарин“.

57) Христо Атанасов от с. Пасинки, Дебърско, Вардарска Македония – дебърски районен войвода на ВМОРО, който по време на Първата световна война е назначен от българските власти за околийски началник в заетия от българската армия град Дебър.

58) Емануил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български учител, деец на ВМОРО и ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Емануил Развигоров като войник от Българската армия

По време на Първата световна война е началник на полицейския участък в Куманово под българска власт. За кратко е и околийски управител на Битоля под българска власт.

Съобщение за преместването на битолският окръжен управител Емануил Развигоров публикувано във в-к „Родина“.

59) Христо поп Коцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония – български учител и член на ЦК на ВМОРО.

Прочутата книга на Попкоцев “Стари и нови писатели за българите в Македония” издадена във Варна през 1933 година

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След освобождението на Македония през 1915 година е назначен за директор на българската Струмишката гимназия, а в периода 1917-1918 г. когато Скопие е под българска власт е назначен за председател (равносилно на кмет) на Скопската градска тричленна комисия.

60) Тома Кленков от Струга, Вардарска Македония – български общественик и революционер, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941). Дядо му Кленката, който е шипченски опълченец загива в боевете при Русе.

По време на освобождението на Македония 1941 – 1944 г. е председател на Българския акционен комитет в Свети Никола. След като сърбо-македонистите завземат власта през 1944 г. Тома Кленков е преследван и изтезаван от тях с обвинение „сътрудничество с окупатора“.

61) Никола Петров Кюркчиев от Велес, Вардарска Македониякмет на град Свети Николе в периода на 1941 – 1943 г., когато Македония е администрирана от българските власти.

62) Георги Каяфов от Енидже Вардар, Егейска Македония – български общественик, който в периода на Втората световна война е активен член на две от най-дейните български патриотични организации в Егейска Македония – Българския акционен комитет и Солунския български клуб.

Георги Каяфов с другари при освобождението им от гръцки затвор, 1941 година

63) Тодор Гичев от Щип, Вардарска Македония – български общественик, един от създателите и активен деец на Българските акционни комитети в Македония. Основател и председател е и на Общограждански национален клуб “Благой Монев”, клуб който се бори за:

„3) Да развива здравъ български национализъмъ между младитѣ и да се бори противъ всички враждебни елементи на българщината.
4) Да работи за постигането на бързото приобщаване на Македония към Майката Отечество и уеднаквяване съ нея въ всѣко отношение съ любовь и безъ сътресение.
5) Да се бори за освобождението и обединението на всички българи за да се създаде една могъща и велика България въ нейнитѣ етнически, исторически и органически граници.“

64) Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония – общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. Завръща се в Македония при установяването на българска власт в областта в периода 1941-1944 и работи като български училищен инспектор на Битолска област. Също така е член на Областния народен съвет в Битоля под българска власт.

65) Константин Деспотов от Сяр, Егейска Македония – лекар в град Сяр, благодетел на пансиона към Сярско българско педагогическо училище. По време на Първата световна война, когато България владее град Сяр, д-р Константин Деспотов е назначен за български кмет на родния си град. След превземането на града от гърците, Деспотов се изселва в България, където оставя до края на живота си – умира през 1937 година в петричкото село Хърсово в свободна Пиринска Македония.

66) Коста Каравеликов от с. Долно Броди, Серско, Егейска Македония – дългогодишен деец на ВМОРО, четник на Гоце Делчев и Георги Занков, осъждан от турските и гръцки власти. Назначен за български кмет на родното си село по време на 8-те месеца, в които България владее с. Долно Броди, Серско през 1912 година.

Из животописната бележка на Коста Каравеликов от 1943 г.:

„От 1918 до 1924 г. стояхме в село под гръцко робство. Тук под робство ние отново се мъчехме за възвръщане на българщината. Знаейки ме като бивш революционер, борител за българско, мене ме преследваха, мъчиха и подлагаха на различни мъчения. Неведнъж посред нощ са ме вдигали и водили из затвори, участъци. Неведнъж са ме горели с варени яйца, врело олио, вследствие на което кожата ми е обелвана…. “

67) Петър Далкалъчев от с. Владово, Воденско, Егейска Македония – виден български общественик, секретар на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия в Солун, а по време на Втората Световна Война е активен деец и секретар на Солунския български клуб. След войната емигрира в България, където умира през 1961 година.

Петър Далкалъчев и Мария Митровска на тяхната сватба

68) Кирил Атанасов Стоименов от с. Зарово, Солунско, Егейска МакедонияПодпоручик от Българската армия, участник във войната срещу Германия 1944-1945 година. Преди това е делегат на Комисарството по еврейските въпроси в Битоля и участва в тяхното депортиране. Според свидетелски показания в Битоля “… за събирането на евреите и изпращането на влаковете ръководна роля е играл Стоименов.” Участва и в изселването на евреите в Стара Загора, Бургас и София, които обаче са спасени от българското общество. За участието си в изселването на евреите в Македония е съден от Народния съд през 1945 година. Няма информация как е завършило делото и каква е съдбата по-нататък на Кирил Стоименов.

69) Димитър Велянов от Крушево, Вардарска Македония – търговец, крушевски деец на ВМОРО, многократно преследван и затварян от турските власти. По време на Първата световна война, когато България владее Крушево, Вимитър Велянов е назначен за помощник кмет на родния си град като отговаря за прехранването на населението по време на войната. През 1917 г. подписва Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година. Негов син е ВМРО деецът Кръстьо Велянов. След завладяването на Вардарска Македония от сърбите 1918 г. Димитър Велянов се спасява в България, където остава до края на живота си – умира през 1932 г. в София.

70) Тома Петров от Скопие, Вардарска Македония според данни от Спиро Китанчев, Тома Петров е роден в Скопие, завършил е право във Франция, като има и докторантура. През 1941 г. е един от инициаторите за създаването на Скопския общонационален клуб, на който е и председател. По време на създаването на клуба казва: „Ние сме необикновено радостни, че можехме да доживеем денят да влезнем в границите на целокупна България и така да се обединим“. По-късно е назначен за заместник областен управител, а през 1944 г. за Скопски областен директор в границите на Целокупна България.

71) Тодор Павлов от Скопие, Вардарска Македония – български дипломат, деец на ВМОРО. Завършил Солунската българска мъжка гимназия и университети в Лозана и Цариград, Тодор Павлов участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1908 г. е един от учредителите на легалната партия на ВМОРО – Съюза на българските конституционни клубове. През 1909 г. заема длъжността мирски съветник при Българската екзархия. През годините заема и български дипломатически постове в Албания. Турция, Унгария. След освобождението на Македония през 1941 г. е назначен за български областен управител на Битолска област. Умира през 1948 г. в София.

72) Стерю Гулев от Крушево, Вардарска Македония – син на легендарния герой от Илинденско-преображенското въстание Питу Гули. В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев работи в българската полиция, ръководи българска контрачета преследваща комунистически партизани и е назначен за български кмет на село Алданци, Крушевско. След като сърбите завземат повторно властта през 1944 г. Стерю Гулев се самоубива.

Негов брат е Ташко Гулев, който загива само на 19 година като доброволец в Българската армия по време на Брегалнишка битка срещу сърбите през юни 1913 година.

Другият брат Никола Гулев е терорист на ВМРО на Тодор Александров убит от сърбите на 23 годишна възраст.

Стерю Гулев като български контрачетник

73) Йосиф Андонов от Куманово, Вардарска Македония – лекар и политик. През 1941 г. става подпредседател на Българския акционен комитет в Куманово, а по-късно е назначен за български кмет на родния си град. След превземането на властта от страна на сръбските комунисти и техните помагачи – сърбо-македонистите, доктор Йосиф Андонов е убит като „големобугарин“ в Кумановското клане.

74) Пано Манев от с. Ветерско, Велешко, Вардарска Македония – велешки войвода на ВМРО. По време на българското управление на Македония от 1941 г. е назначен за български кмет на родното си село, както и на съседните села Лугунци и Рудник. Начело е и на Велешката контрачета за борба с комунистически партизани. Убит е от сърбо-комунистите и техните слуги сърбо-македонистите във Велешкото клане на 15 януари 1945 година.

75) Евтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония – публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. През 1912-1913 г., град Щип е освободен от чети на ВМОРО, които го предават на Българската армия, а Евтим Спространов е назначен за български окръжен управител на Щипско. През 1917-1918 г., когато град Охрид е в пределите на България, пък е назначен за български окръжен управител на родното си Охридско околие.

76) Дончо Аладжов от с. Моноспитово, Струмишко, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Аладжов българската полиция като застава начело на местна контрачета, която преследва комунистичски партизани в района на струмишкото село Муртино.

77) Милан Постоларски от с. Постолар, Кукушко, Егейска Македония – струмишки ВМРО войвода. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Постоларски подпомага българската полиция като застава начело на местна контрачета, която преследва комунистичски партизани в Струмишко. Убит е от комунистите след преврата от 9 септември 1944 година.

78)

II. Българските военни в Македония:

  1. Христо Лагадинов от Разлог, Пиринска Македонияподпоручик от Българската армия, разпределен в Егейска Македония, където оглавява част от доброволческия корпус на  въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония „Охрана“ по време на Втората световна война 1941 – 1944 година.

2. Андон Калчев от с. Жужелци, Костурско, Егейска Македония – легендарен офицер от Българската армия, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е един от главните дейци на българската доброволческа военизирана организация „Охрана“ и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.

Андон Калчев през Втората световна война в Егейска Македония облечен в българска офицерска униформа

3. Константин Попатанасов от с. Елешница, Разложко, Пиринска Македония – ВМРО войвода и офицер – летец от Българската армия, участник във всички войни за национално обединение на българите през XX век.

Част е от четата на легендарния български капитан и ръководител на ВМОРО Христо Чернопеев от Ловешко, с която превземат Банско и освобождават родното разложко село Елешница на Константин Попатанасов. В битката за селото Попатанасов е един от двамата свидетели на подвига на редник Стефан Чернев (втория свидетел – войник-санитар полудява от видяното).

По време на Междусъюзническата война е доброволец в 70 пехотен полк на Българската армия.

По време на Първата световна война е произведен в подпоручик от Българската армия като служи в Единадесета пехотна македонска дивизия и печели медали за храброст. Към края на войната завършва аеропланния курс и служи като офицер наблюдател в Първо аеропланно отделение към Втора българска армия и извършва 30 бойни полета.

По време на Втората световна война заминава за освободена Вардарска Македония, където формира летища в Скопие, Охрид и Битоля.

Константин Попатанасов седнал в дясно с приятели на Пирин

4. Илия Цирункаров от с. Кърчово, Мървашко, Егейска Македонияофицер от Българската армия, загинал 23 годишен на 21 октомври 1915 година при кървавото сражение при Криволак. Според разказа на бележития чешки археолог и историк проф. Владимир Сис “Тъй умря подпоручик Цирункаров“, Българската армия в един момент е взела да отстъпва пред атаките на французите. Тогава Цирункаров обръща хода на битката като излиза напред и засвирва българския национален хим „Шуми Марица“ на гайда като малко след това е и убит.

5. Йордан Васков от Велес, Вардарска Македония – български учител във Велес и член на Велешкия революционен комитет на ВМОРО. По време на Първата световна война е майор от Българската армия, награждаван с ордени за храброст. Убит в бой на 9 май 1917 година, погребан в Прилеп.

6. Милош Станишев от Кукуш, Егейска Македонияофицер от Българската армия, награждаван с медали за храброст и загинал само на 24 години в битката при Криволак, когато повежда атака на нож срещу противника.

7. Борис Бунев от Тетово, Вардарска Македония – деец на ВМРО, един от основните организатори на опълчението в град Петрич по време на Петричкия инцидент и кавалерист в конния полк на царската гвардия на Българската армия. Участник в Първата световна война. Негова сестра е Мара Бунева.

8. Георги Киселинов от Охрид, Вардарска Македониядоброволец в Българската армия по време на Балканските войни награждаван с ордени за храброст и офицер в Българската армия по време на Първата световна война.

9. Анастас Спространов от Охрид, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и офицер от Българската армия. Награждаван с медали за храброст по време на Първата световна война.

10. Георги Данаилов от Кратово, Вардарска Македония – български общественик и офицер от Българската армия, три пъти награждаван с медал за храброст по време на Първата световна война.

11. Владимир Карамфилов от Прилеп, Вардарска Македония – български учител в Кратово, Крива Паланка, Прилеп, ВМОРО и ВМРО деец и офицер от Българската армия. През Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия и в същото време е назначаван на различни административни позиции из Македония под българска власт.

Владимир Карамфилов, Тодор Александров (в средата), Иван Шатев
Скопският вестник „Родина“ известява, че Владимир Карамфилов е назначен за председател на общинската комисия в родния си град Прилеп по време на българското управление на града 1915 – 1918 г.

12. Владимир Бъчваров от Пехчево, Вардарска Македонияофицер в Българската армия, участник в Първата световна война като е награждаван с медали. Работи като лекар.

13. Димитър Мициев от Горна Джумая, Пиринска Македония – член на Горноджумайската българска община, революционер и офицер от Българската армия. Загива по време на Междусъюзническата война на 18 юни 1913 г. в бой със сърбите.

14. Ангел Куртелов от Охрид, Вардарска Македония – учител в българското училище в град Струга, член на околийския комитет на ВМОРО в Охрид и офицер от Българската армия – участник в Първата световна война.

15. Божирад Татарчев от Ресен, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и военен лекар в Българската армия по време на Балканските и Първата световна война.

16. Кирил Манолев от Кукуш, Егейска Македонияофицер от Българската армия, носител на медал за храброст, геройски загинал само 19 годишен в бой с французите. Погребан е в Македония.

17. Серафим Константинов от Крива Паланка, Вардарска Македонияподпуручик от Българската армия загинал в Междусъюзническата война на 33 годишна възраст.

18. Александър Попдимитров от Кратово, Вардарска Македониягенерал-майор от Българската армия, с която участва и в двете световни войни.

19. Антон Ковачев от Щип, Вардарска Македониягенерал-майор от Българската армия, с която участва в Балканските войни и Първата световна война. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество. Негов брат е друг офицер от Българската армия – Владислав Ковачев. Другият му брат Владимир Ковачев е ВМОРО революционер, а чичо им е големият български възрожденец от Щип Йосиф Ковачев.

20) Щерю Божинов от Солун, Егейска Македония –  офицер (капитан) от Българската армия и деец на македонската емиграция в България, председател на Солунското братство и член на Македонския национален комитет.

Участва в трите войни за национално обединение на България – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918).

При едно нападение на фронта той увисва на телените мрежи, ранен с 18 неприятелски куршуми. Оцелял по чудо след като е понесъл страшни страдания от раните си, но остава инвалид. Убит е на 29 май 1933 година на улица „Цар Самуил“ в София от хора на протогеровисткото крило във ВМРО.

21) Кузман Йосифов от Дебър, Вардарска Македония – просветен деец и общественик и подпоручик от Българската армия.

По време на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Щаба на Втора скопска дружина.

Завършва Школата за офицери в Княжево (София) и става ротен командир от Българската армия.

Участва и в Първата световна война като подпоручик от Българската армия.

Награждаван с медали за храброст.

Дипломата на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Солун: „…роден в град Дебър, по народност българин от източно православно вероизповедание, подданик отомански…“

22) Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМРО, участник в Тиквешкото въстание, лидер на Охридско-Дебърското въстание против сърбите и старши подофицер от Българската армия.

Участва в Първата световна война като старши подофицер от Българската армия. След освобождението на родния си край е назначен за градоначалник на Битоля и околийски началник на Охрид под българска власт.

23) Иван Караджов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – български ВМРО революционер и общественик, учредител на легалната партия на ВМОРО „Съюз на българските конституционни клубове“, член на ЦК на ВМРО, композитор на музиката на една от най-обичаните български патриотични песни „Тих бял Дунав се вълнува“.

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а по време на Първата световна война служи като младши подофицер от Българската армия.

24) Страхил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български адвокат, член на ЦК на ВМРО, член на Македонското студентско дружество „Вардар“, член-учредител на Македонския научен институт, син на легендарния ВМОРО революционер Мише Развигоров и офицер от Българската армия по време на Първата световна война.

25) Христофор Серафимов от Свети Никола, Вардарска Македониябългарски офицер, генерал-майор, участник в Първата и Втората световна война. Убит е от комунистите през 1951 година. Според някои македонски източници спасява от смърт сърбо-македониста Лазар Колишевски.

26) Лазар Тодоров от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода в Тиквешко. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е подофицер от Българската армия.

27) Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония – български офицер, публицист и общественик. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Член на редакцията на в-к “Илинден“. Той е един от първите офицери от Българската армия, които навлизат в родната му Македония през 1941 г. Спомените от тези моменти описва в книгата си “Възкресение – Македония 1941“, София, 1942 г. По-късно е назначен за български областен управител на Битолската област. Убит от комунистите след преврата от 1944 година.

Българският офицер от Прилеп Сотир Нанев в освободения Скопие през април 1941 година

28)


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 6,075 Прочетена,  3 Видяна днес

Privacy Policy