Избери тема

Македонистите ни надуват главата: “бугарите са окупатори на Македониjа и етничките македонци, точка, ова е вистината, краj“.

OK. Ние българите сме “окупатори” на “Македониjа“. Така да бъде. Нищо, че до 1944 г. Македония е една географска област, а не държава. Нищо, че технически, ако българите сме окупирали нещо, то това е било Вардарска Бановина – административна област в Югославия, където официално живеят “стари сърби” – това македонистите не го коментират. Те си знаят каквото им е спуснато от Белград след 1944 г., когато се създава македонистка историография и македонистите-историчари създават наратива наречен “бугарите са окупатори на Македониja и етничките македонци“.

От чисто техническа военна точка това е истина – ние сме окупатори. Българската войска влиза в македонските градове, гони сръбските чиновници и администрация от там, назначава български такива и започва да администратира и пази военно (докато свърши войната) съответната територия.

Само, че македонистите не се задоволяват с това чисто военно определение на термина “окупация”. Те влагат друг смисъл – лошите бугари, доjденици отван идват и започват да мачат нас етничките македонци. Те не са ни ослободители, бугарите са ни поробители, окупатори.

Това разбират македонистите под термина “бугарска окупацjа” – за тях това е равно на “бугарско ропство“.

ОК. Така да бъде – ние българите бяхме окупатори и поробители на Македония и македонците.

Да видим сега кой беше с нас окупатор на Македония през двете световни войни, когато България владее областта Македония: 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година:

П.С. Има и първа част на статията ни „Бугарските окупатори на Македониjа“: Част I. Българската администрация в Македония през двете Балкански и двете Световни войни

II. Българските военни в Македония:

  1. Христо Лагадинов от Разлог, Пиринска Македонияподпоручик от Българската армия, разпределен в Егейска Македония, където оглавява част от доброволческия корпус на  въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония „Охрана“ по време на Втората световна война 1941 – 1944 година.

2. Андон Калчев от с. Жужелци, Костурско, Егейска Македония – легендарен офицер от Българската армия, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е един от главните дейци на българската доброволческа военизирана организация „Охрана“ и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.

Андон Калчев през Втората световна война в Егейска Македония облечен в българска офицерска униформа

3. Константин Попатанасов от с. Елешница, Разложко, Пиринска Македония – ВМРО войвода и офицер – летец от Българската армия, участник във всички войни за национално обединение на българите през XX век.

Част е от четата на легендарния български капитан и ръководител на ВМОРО Христо Чернопеев от Ловешко, с която превземат Банско и освобождават родното разложко село Елешница на Константин Попатанасов. В битката за селото Попатанасов е един от двамата свидетели на подвига на редник Стефан Чернев (втория свидетел – войник-санитар полудява от видяното).

По време на Междусъюзническата война е доброволец в 70 пехотен полк на Българската армия.

По време на Първата световна война е произведен в подпоручик от Българската армия като служи в Единадесета пехотна македонска дивизия и печели медали за храброст. Към края на войната завършва аеропланния курс и служи като офицер наблюдател в Първо аеропланно отделение към Втора българска армия и извършва 30 бойни полета.

По време на Втората световна война заминава за освободена Вардарска Македония, където формира летища в Скопие, Охрид и Битоля.

Константин Попатанасов седнал в дясно с приятели на Пирин

4. Илия Цирункаров от с. Кърчово, Мървашко, Егейска Македонияофицер от Българската армия, загинал 23 годишен на 21 октомври 1915 година при кървавото сражение при Криволак. Според разказа на бележития чешки археолог и историк проф. Владимир Сис “Тъй умря подпоручик Цирункаров“, Българската армия в един момент е взела да отстъпва пред атаките на французите. Тогава Цирункаров обръща хода на битката като излиза напред и засвирва българския национален хим „Шуми Марица“ на гайда като малко след това е и убит.

5. Йордан Васков от Велес, Вардарска Македония – български учител във Велес и член на Велешкия революционен комитет на ВМОРО. По време на Първата световна война е майор от Българската армия, награждаван с ордени за храброст. Убит в бой на 9 май 1917 година, погребан в Прилеп.

6. Милош Станишев от Кукуш, Егейска Македонияофицер от Българската армия, награждаван с медали за храброст и загинал само на 24 години в битката при Криволак, когато повежда атака на нож срещу противника.

7. Борис Бунев от Тетово, Вардарска Македония – деец на ВМРО, един от основните организатори на опълчението в град Петрич по време на Петричкия инцидент и кавалерист в конния полк на царската гвардия на Българската армия. Участник в Първата световна война. Негова сестра е Мара Бунева.

8. Георги Киселинов от Охрид, Вардарска Македониядоброволец в Българската армия по време на Балканските войни награждаван с ордени за храброст и офицер в Българската армия по време на Първата световна война.

9. Анастас Спространов от Охрид, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и офицер от Българската армия. Награждаван с медали за храброст по време на Първата световна война.

10. Георги Данаилов от Кратово, Вардарска Македония – български общественик и офицер от Българската армия, три пъти награждаван с медал за храброст по време на Първата световна война.

11. Владимир Карамфилов от Прилеп, Вардарска Македония – български учител в Кратово, Крива Паланка, Прилеп, ВМОРО и ВМРО деец и офицер от Българската армия. През Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия и в същото време е назначаван на различни административни позиции из Македония под българска власт.

Владимир Карамфилов, Тодор Александров (в средата), Иван Шатев
Скопският вестник „Родина“ известява, че Владимир Карамфилов е назначен за председател на общинската комисия в родния си град Прилеп по време на българското управление на града 1915 – 1918 г.

12. Владимир Бъчваров от Пехчево, Вардарска Македонияофицер в Българската армия, участник в Първата световна война като е награждаван с медали. Работи като лекар.

13. Димитър Мициев от Горна Джумая, Пиринска Македония – член на Горноджумайската българска община, революционер и офицер от Българската армия. Загива по време на Междусъюзническата война на 18 юни 1913 г. в бой със сърбите.

14. Ангел Куртелов от Охрид, Вардарска Македония – учител в българското училище в град Струга, член на околийския комитет на ВМОРО в Охрид и офицер от Българската армия – участник в Първата световна война.

15. Божирад Татарчев от Ресен, Вардарска Македония – деец на ВМОРО и военен лекар в Българската армия по време на Балканските и Първата световна война.

16. Кирил Манолев от Кукуш, Егейска Македонияофицер от Българската армия, носител на медал за храброст, геройски загинал само 19 годишен в бой с французите. Погребан е в Македония.

17. Серафим Константинов от Крива Паланка, Вардарска Македонияподпуручик от Българската армия загинал в Междусъюзническата война на 33 годишна възраст.

18. Александър Попдимитров от Кратово, Вардарска Македониягенерал-майор от Българската армия, с която участва и в двете световни войни.

19. Антон Ковачев от Щип, Вардарска Македониягенерал-майор от Българската армия, с която участва в Балканските войни и Първата световна война. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество. Негов брат е друг офицер от Българската армия – Владислав Ковачев. Другият му брат Владимир Ковачев е ВМОРО революционер, а чичо им е големият български възрожденец от Щип Йосиф Ковачев.

20) Щерю Божинов от Солун, Егейска Македония –  офицер (капитан) от Българската армия и деец на македонската емиграция в България, председател на Солунското братство и член на Македонския национален комитет.

Участва в трите войни за национално обединение на България – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918).

При едно нападение на фронта той увисва на телените мрежи, ранен с 18 неприятелски куршуми. Оцелял по чудо след като е понесъл страшни страдания от раните си, но остава инвалид. Убит е на 29 май 1933 година на улица „Цар Самуил“ в София от хора на протогеровисткото крило във ВМРО.

21) Кузман Йосифов от Дебър, Вардарска Македония – просветен деец и общественик и подпоручик от Българската армия.

По време на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Щаба на Втора скопска дружина.

Завършва Школата за офицери в Княжево (София) и става ротен командир от Българската армия.

Участва и в Първата световна война като подпоручик от Българската армия.

Награждаван с медали за храброст.

Дипломата на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Солун: „…роден в град Дебър, по народност българин от източно православно вероизповедание, подданик отомански…“

22) Петър Чаулев от Охрид, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМРО, участник в Тиквешкото въстание, лидер на Охридско-Дебърското въстание против сърбите и старши подофицер от Българската армия.

Участва в Първата световна война като старши подофицер от Българската армия. След освобождението на родния си край е назначен за градоначалник на Битоля и околийски началник на Охрид под българска власт.

23) Иван Караджов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония – български ВМРО революционер и общественик, учредител на легалната партия на ВМОРО „Съюз на българските конституционни клубове“, член на ЦК на ВМРО, композитор на музиката на една от най-обичаните български патриотични песни „Тих бял Дунав се вълнува“.

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а по време на Първата световна война служи като младши подофицер от Българската армия.

24) Страхил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български адвокат, член на ЦК на ВМРО, член на Македонското студентско дружество „Вардар“, член-учредител на Македонския научен институт, син на легендарния ВМОРО революционер Мише Развигоров и офицер от Българската армия по време на Първата световна война.

25) Христофор Серафимов от Свети Никола, Вардарска Македониябългарски офицер, генерал-майор, участник в Първата и Втората световна война. Убит е от комунистите през 1951 година. Според някои македонски източници спасява от смърт сърбо-македониста Лазар Колишевски.

26) Лазар Тодоров от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода в Тиквешко. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е подофицер от Българската армия.

27) Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония – български офицер, публицист и общественик. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Член на редакцията на в-к “Илинден“. Той е един от първите офицери от Българската армия, които навлизат в родната му Македония през 1941 г. Спомените от тези моменти описва в книгата си “Възкресение – Македония 1941“, София, 1942 г. По-късно е назначен за български областен управител на Битолската област. Убит от комунистите след преврата от 1944 година.

Българският офицер от Прилеп Сотир Нанев в освободения Скопие през април 1941 година

28) Ангел Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско, Пиринска Македонияофицер от Българската армия, военен лекар, участник в Първата световна война, през която е награждаван с ордени. Произхожда от прочутия пирински род Сарафови.

Ангел Сарафов от Либяхово,Неврокопско
Ангел Сарафов от с. Либяхово, Неврокопско

29) Ангел Узунов от Охрид, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, адвокат,   чиновник в Министерството на финансите на България, депутат в Народното събрание на България и подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, участник в Първата световна война, назначаван за началник на разузнавателния пункт на Българската армия в Щип и Велес. Негов брат е легендарния ВМОРО войвода Христо Узунов.

Ангел Узунов от Охрид

Към първа част на статията ни „Бугарските окупатори на Македониjа“: Част I. Българската администрация в Македония през двете Балкански и двете Световни войни


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 6,829 Прочетена,  3 Видяна днес

Privacy Policy