Роденият през 1874 г. в град Велес Георги Юрданов Караюрданов е български учен, географ и офицер от Българската армия. Участва в двете Балкански войни, а през Първата световна война е началник на топографско отделение и началник на картографско отделение на Българската армия. Награждаван е с медали за заслуги към българската държава. Умира през 1931 г.

Роденият на 7 декември 1878 г. в град Щип Спиридон Михайлов е български военен деец, полковник от Българската армия. Участва в трите войни за национално обединение на българите от Мизия, Тракия и Македония – Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915 – 1918).


Роденият през 1875 г. в Скопие Владислав Ковачев е офицер от Българската армия, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, по времето на които е и кавалер на три ордена „За храброст“. Секретар и войвода е на ВМОК, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Убит е през 1924 г. от ВМРО.

Роденият през 1896 г. в леринското село Върбени Петър (Пецо) Трайков е ВМРО революционер, преспански околийски войвода на организацията и офицер от Българската армия, участник в двете световни войни.

Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 година

Роденият през 1863 г. в град Кратово Михаил Димитров Шатев е сладкар, първи братовчед на гемиджията Павел Шатев и подофицер от Българската армия. Умира на 2 декември 1915 г. през Първата световна война в полската инфекциозна болница в Щип. Носител е на българския орден „За храброст“ IV степен.
Роденият през 1888 г. в град Прилеп Георги Николов Кондов е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО. Запасен офицер от Българската армия като взима участие във войните за национално обединение на българите 1912 – 1918 г. Умира през 1935 г. в София.

Роденият на 7 април 1890 г. в мъгленското село Лесково Георги Въндев Гьошев е войвода на ВМРО и редник – доброволец в Българската армия по време на Първата световна война.

Удостоверението за уволнение от Българската армия издадено на Въндев от Министерството на войната на България. От документа се вижда, че ВМРО войводата е служил в Българската армия като редник от 4 септември 1915 г. до 20 октомври 1918 г. и е носител на ордени за храброст:

Роденият на 8-ми ноември 1878 г. в неврокопското село Либяхово Никола Петров е български педагог във военното училище в София, военен прокурор и полковник от Българската армия. Участник в Балканските и Първата световна войни, награждаван с медали за храброст.


Роденият на 28 август 1852 г. в град Велес Спиро Костов е български революционер, доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна за България война, участник в Креснеско-разложко въстание, един от основателите на Българския таен централен революционен комитет, участник в Съединието на Княжество България с Източна Румелия, водач на доброволческа чета в Българската армия по време на Сръбско-българска война, доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканската война и началник на Огнестрелния парк на Българската армия.

Спиро Костов в българска военна униформа с медалите си за храброст.
Роденият през 1860 г. в неврокопското село Долен Николай Джаров е български опълченец, участник в Руско-турската война като част от Българското опълчение, а след това е и доброволец в Българската армия по време на Сръбско-българската война, Балканските войни в 1912 – 1913 година, както и в Първата световна война.

Роденият на 15 април 1859 г. в град Велес Ангел Карахордиев е български военен, полковник от Българската армия, с която участва в Балканските и Първата световна войни.
Некролози от януари 1929 г. във вестник „Македония“, известяващи за смъртта на българския военен Ангел Карахордиев:

Снимка на Илия Жабаров и сина му Коце Илиев Жабаров от Битоля – убити по време на междуособиците във ВМРО. Коце Жабаров е офицер от Българската армия.

Роденият през 1890 г. в град Крушево Наум Чилев е български филолог и участник в Първата световна война като офицер от Българската армия.

Роденият през 1866 г. в кочанското село Пресека Симеон Георгиев Клинчарски е ВМОРО и ВМРО революционер, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, а през Първата световна война е подофицер от Българската армия, награждаван с медали за храброст.


Роденият на 17 септември 1859 г. в Прилепското село Крапа Иван Янков Крански е доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г., добороволец в Българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. и старши унтерофицер от Българската армия. Умира на 6 януари 1940 година в София.

Роденият през 1881 г. в Скопие Спиро Дильов е ВМОРО революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, скопски войвода на организацията след 1911 г. През Балканските войни е войвода на партизанска чета №36 на Македоно-одринското опълчение на Българската армия, а през Първата световна война е старши подофицер в Българската армия.
Роденият в с. Годлево, Разложко Иван Крейнов Михайлов е взводен командир от 64-ти пехотен полк на 11-а пехотна Македонска дивизия на Българската армия през Първата световна война.

Георги Е. Наков от град Кочани е запасен подпоручик от Българската армия, починал през 1929 година в Хасково.

Роденият през 1895 г. в Банско Димитър Марков Младенов е офицер от Българската армия, участник в Първата и Втората световна война. Умира през 1951 г. в лагера Белене, затворен там от българските комунисти като „бивш царски офицер“.

Роденият на 17 януари 1869 година в Кратово, Вардарска Македония Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал от Българската армия, и военен историк. Участва в Балканските войни, където е началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, а пред Първата световна война е началник на инженерните войски във 2-ра Българска армия. Член е на Върховния съвет на Българското инженерно-архитектурно дружество. Участва във Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година.

Роденият в Скопие Михаил Тодоров е български учител в Българското девическо училище в Скопие и военен от Българската армия загинал на фронта на 21 декември 1915 година.


Вестник „Родина“ от 30 юни 1916 г. съобщава за панахидата организирана от семейството на Михаил Тодоров по случай 6 месеца от смъртта му на фронта.
Роденият на 27 май 1878 г. в ресенското село Подмочани Петър Наумов е български духовник, aрхимандрит от Българската екзархия. През живота си служи на българската кауза като учител в Цариградската българска духовна семинария, протосингел на Скопската българска митрополия, управител на Костурската българска епархия, игумен на вторият по големина български манастир – Бачковския, ректор на Пловдивската духовна семинария и на Свещеническото училище в Черепишкия манастир.

През Първата световна война е доброволец – свещеник в Трети полк на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия.

Вестник „Родина“ от 26 юли 1916 г. съобщава за назначението на Архимандрит Панарет за протосингел при Скопската митрополия.

Роденият на 18 септември 1915 г. в драмското село Каракьйо Петър Димитров Манолев е летец от Българската армия, участник във Втората световна война. В периода 1942 – 1944 г. е старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия, където подготвя 7 випуска български летци – изтребители. Герой е от защитата на София с три въздушни победи в небето. Кавалер на българския военен орден „За храброст“.

Паметната плоча пред дома на Петър Манолев в София

Две легенди на Българската бойна авиация – Петър Манолев от Драмско, Македония и Димитър Списаревски от Добрич, Добруджа
Роденият на 7 юни 1877 г. в село Ореовец, Прилепско Петър Ацев Хаджикостадинов (починал 1939 г. в Пловдив) е ВМОРО революционер, прилепски ръководител на организацията, Илинденец и български военен.

През Балканските и Първата световна война е доброволец в Българската армия, с чин старши подофицер. Награден е лично от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“. През 1917 г. подписва Мемоара на българи от Македония. Неговият син Георги Ацев от Прилеп също е военен от Българската армия.

Петър Ацев (третият от дясно на ляво) заедно с български и немски военни снимани през 1917 г. пред манастира Трескавец.
Роденият на 3-ти февруари 1910 г. в Прилеп Георги Петров Ацев е български военен, капитан от Българската армия, участник във Втората световна война. Завършва Военното училище в София (1931) и Военната академия в София (1940). Син е на прилепския ръководител на ВМОРО и също български военен – войводата Петър Ацев.


Роденият на 23 януари 1919 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) Борян Стефанов Балтаджиев е български военен деец, поручик от Българската армия. Завършва Военното училище в София през 1940 г. и служи в 6-ти пехотен полк, Бронираният полк и като командир на рота в разузнавателна дружина на Бронираната бригада. Умира на 02 декември 1944 г. по време на Втората световна война.
Към “51 – 100. Кои беха „Бугарските окупатори на Македониjа““
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@sbornikstrumski
![]()