В редица свои публикации в книги, статии, меморандуми и международни документи македонските дейци публикуват статистически данни и етнографски карти на различните националности населяващи географската област Македония. Настоящата статия има за цел да събере на едно място всички тези македонски карти и данни.
1) Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония:
Роденият през 1869 г. в Щипската махала Ново село Христо Попкоцев е виден български учител и революционер, член на Централния Комитет на ВМОРО (1896-1897; 1903-1904).. През 1892 г. завършва славянска филология и литература в Софийския университет. Работи като български учител в Цариград, Одрин, Скопие, Солун, Щип и др. През 1896 г., заедно с Павел Генадиев, основава Одринския революционен комитет. Доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е отличен с орден с корона. Български кмет на Скопие от 1917 до 1918 г. Член на Илинденската организация и на Съюза на македонските емигрантски организации. Умира в град Варна през 1933 г.
През 1933 г. издава книгата си “Стари и нови писатели за българите в Македония“:
В нея членът на Централния Комитет на ВМОРО Христо Попкоцев помества и етнографската карта на Македония, изготвена от проф. Йордан Иванов (с родители от Кратово):
Според картата популяризирана от ВМОРО-вецът Попкоцев Македония е населена предимно с българи – малко над 1 милион души, следвани от половин милион турци, 253 хил. гърци, 184 хил. албанци, 77 хил. власи и т.н.
2) Македонска патриотична организация в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка:
Македонската патриотична организация (МПО) е политическа организация, основана в САЩ през 1922 г. от емигранти от Егейска Македония. МПО е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.
През 1970 г. МПО публикува спомените на Ахмед Ниязи бей – албанец от град Ресен, османски военен и политик, дал начало на Младотурската революция в 1908 година.
В книжката озаглавена “The Balkans (From the Memoirs of Niazi-Bey the Hero of the Young Turks Revolution Regarding Macedonia)“, Indianapolis, 1970 година, МПО помества и карта на Македония с придружаващ текст в който се изброяват различните националности населяващи тази географска област през 1912 година:
„Според най-точната статистика съставена в навечерието на Балканската война от 1912 г., населението на Македония е било 2 301 767 души разпределено в следните националности: българи 1 095 355, турци 541 615, гърци 253 366, албанци 184 336, власи (аромънци) 77 365, цигани 43 370, евреи и други 106 360.“
***
През 1940 година Централният Комитет на МПО издава уникалния “Македонски алманах“. Още в началото на книгата македонските емигранти публикуват етнографска карта на родната им Македония с отбелязани различните народности населяващи областта: българи (най-многобройни в зелено), албанци, власи, гърци и турци:
По-нататък МПО дава и няколко статистики на населението на Македония:
-> От професор Димитър Яранов от Солун, който наброява 1,600 000 македонски българи общо в България и Македония:
-> От американския учен Леон Доминиан, който наброява 1, 172 136 българи в Македония, както и 190 047 гърци, 63 895 аромънци и 12 006 албанци:
-> От сръбския писател Стефан Веркович, който наброява към 1, 029 119 българи в Македония:
-> От турска официална статистика от 1905 г., която наброява 1,203 696 българи в Македония:
3) Атанас Христов от Банско, Пиринска Македония:
Атанас Христов (Athanasious Toleff Christoff) е български емигрантски деец в Америка, роден през 1867 година в Банско, Пиринска Македония. През 1919 година в Канзас сити, САЩ той издава книгата си “The Truth About Bulgaria“:
На страница 26 от книгата си в частта, в която информира американската общественост за ролята на сърбите в Междусъюзническата война от лятото на 1913 г. Атанас Христов определя етническата граница между българите от Македония и сърбите на север:
„БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ И СЛЕД БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ.
2. България влезе в съюз, за да освободи и обедини нейните хора в Македония и Тракия. Забележете как нейните предателски съюзници я лишиха от цяла Македония. Забележете също така черното петно, южните граници, от въд които сърбите не трябваше да предявяват претенции. Населението на този регион е предимно българско. Най-жестоките сръбски зверства се случиха именно тук.”
На друга карта пиринския македонец Атанас Христов показва Сан Стефанска България от 1878 г. Дори и тези земи според Христов „далеч не включват всички територии, населявани от българи“:
На страница 42 Христо показва и карта на балканските държави в граници „такива каквито би трябвало да са“. Той задава и риторичния въпрос: „Когато Румъния, Гърция и Сърбия претендират, че имат правото да се обединят със собствените си хора, не е ли несправедливо на България да не се даде предимно българска Македония и българска Добруджа?“
4) Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония:
Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
През 1927 г. издава книгата си “Македонският въпрос вчера и днес“. На последната страница Баждаров публикува и „Етнографична карта на Македония“, в която са отбелязани българи, турци, гърци, албанци и власи:
Текста към нея гласи:
„Понеже на отпечатаната карта не се разпознават ясно гърците от българите, отбелязвам, че гръцкото население захваща на юг от линията, теглена от запад към изток през Хрупища – Бер, като минава под Солун и направо южно покрай езерото Бешик. От двете страни на езерото Тахино, под Зеляхово, Алистратик и Доксат християнското население с малки изключения е гръцко, както и на остров Тасос.
Албанското мухамеданско население (което на картата е отбелязано еднакво с турското население) се намира западно от линията, прокарана от Костур през Битоля – Прилеп – Велес – Крива-паланка.“
На страници 74-75 ВМОРО-вецът Баждаров публикува и „най-близкото до истината изчисление на населението на Македония, извършено в навечерието на Балканската война“, според което българите са най-многобройната народност в Македония с 1,095,355 души или 48% от цялото население, последвани от турци, гърци, власи, албанци, цигани, евреи и др.:
5) Константин Стефанов от Банско, Пиринска Македония:
Роденият през 1879 година в Банско професор Константин Стефанов (Constantine Stephanove) е секретар на General Macedonian Council в Швейцария, член на American Geographical Society of New York, член на Македонския научен институт. Учил е в Monson Academy, САЩ, в университета в Йейл, САЩ и в Берлинския университет. Професор по английски език в Софийския университет. Сестра му Екатерина Стефанова-Цилка е героиня в отвличането, станало популярно в цял свят като “Аферата Мис Стоун“.
През 1919 г. в Берн, Швейцария издава книгата си “The Bulgarians and Anglo-Saxondom“:
В нея ще прочетете за Средновековното българско царство, Българската църква, Сан-Стефанския договор и зараждането на Македонския въпрос, английски свидетелства за българското население, населяващо различни географски области на Балканите и др. На страници 408-409 проф. Стефанов публикува и карта на „Южните славяни“ – в нея са обозначени словените, сърбо-хърватите и със зелено – българите:
След това проф. Стефанов публикува и карта от 1917 г. на етническото землище на българите според Американското Географско Общество:
Според Американското Географско Общество към 1917 г. българите заемат следните земи на Балканския полуостров:
6) Петър Дървингов от Кукуш, Егейска Македония:
Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България. След преврата от 09.IX.44 година е репресиран от новата комунистическа власт.
През 1903 година Дървингов публикува своята брошура „От Пловдив и София към Цариград и Скопие“, в която излага своите виждания за една бъдеща война между България и Турция за освобождението на българите в Македония и Тракия:
На страница 100 Дървингов публикува и следната карта на южната част на Балканския полуостров със земите населени от албанци, българи, власи, гърци, сърби и турци:
Според кукушанинът Дървингов родната му Македония както и Тракия са населени предимно от българи.
7) Димитър Ризов от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият в град Битоля Димитър Христов Ризов (1862-1918, Берлин) е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия “Търновска конституция” и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България. След това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87).
През 1917 г., в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа “Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 – 1917“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език. Атласът има за цел да пропагандира пред международната общост земите на Балканския полуостров към които България по това време претендира.
Наред с множеството карти на България в книгата е поместена и една етнографска карта на областта Македония и нейното население, състоящо се от българи, турци, гърци, арнаути и власи:
8) Никола Генадиев от Битоля, Вардарска Македония:
Роденият в Битоля през 1868 година (убит през 1923 г. в София) Никола Генадиев е виден български политик, депутат и публицист. Министър в четири български правителства, участник в Съединението на България; син е на българския възрожденец и композитор Иван Генадиев Хармосин от Охрид.
Докато учи административни науки и право в Брюкселския свободен университет Никола Генадиев изнася лекции и за родната си Македония и положението на българите там. На 25 ноември 1890 г. пред членовете на Белгийското кралско географско общество изнася една такава сказка, впоследствие публикувана в годишника на Societe Royale Belge de Geographie под името “La Macedoine“.
На страница 664 Генадиев публикува етнографска карта на Балканите и съответно разпределение на населенията на полуострова: българи, отоманци, гърци, албанци, сърби и ромънци. От картата се вижда, че родната на Генадиев област Македония е населена предимно с българи:
9) Съюз на македонските студентски дружества в чужбина:
Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина е организация на студенти от Македония учащи в чужбина. Създадена е през 1925 година в Лайпциг като има клонове във Виена, Мюнхен, Будапеща, Женева, Брюксел, Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. Организацията защитава правата главно на македонските българи останали под властта на Югославия и Гърция след Първата световна война.
През 1925 г. македонските студенти издават пропагандна пощенска картичка на френски език. От едната ѝ страна е изобразена етнографска карта на родната на студентите географска област Македония. Под надписа изписан на английски, френски и немски „Македония на македонците“ са изброени кои са тези македонци: българи (християни и мюсулмани), турци, гърци, албанци, власи, гагаузи и сърби. От картичката на македонските студенти се вижда, че българите са най-многобройната народност населяваща Македония:
Това се потвърждава и от гърба на картичката, където македонските студенти обясняват на международната публика процентното съотношение на различните македонски националности: 48% от населението на Македония е съставено от българи, 23% турци, 11% гърци, 8% албанци, 3.4% власи, 1.6% цигани и 5% евреи и др.:
На следващата 1926 г. македонските студенти от Виена, Берлин, Грац и Лайпциг издават брошура “La Macedoine aux Macedoniens“, предназначена да представи на международната публика родната им област Македония. Там отново е публикувана подобна карта с македонските националности: българи, турци, албанци, власи, гърци и турци, като най-многобройни са българите обозначени със зелено:
Още в началото македонските студенти описват населението на родната им Македония:
“Македония, разположена в центъра на Балканския полуостров, има за географски граници: на изток течението на Места, на север Родопските и Рилски масиви, на запад Шар, Дрин и Охридското езеро, на юг планината Грамос, Бистрица и Егейско море – площ от приблизително 65 000 квадратни километра, с население от 2 301 767 души, разделени според националността си на: българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи и др.”
10) Вестник “Македония. Орган на македонската емиграция” (1926 – 1934):
Вестник “Македония” , излизал в периода 1926-1934 година, е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България. Близък на кръговете на ВМРО, по чиято инициатива вестника започва да излиза.
Сред директорите на вестника са били:
Георги Кулишев – български политик и журналист, външен министър на Царство България от град Дойран, Вардарска Македония;
Симеон Евтимов – ВМРО революционер и журналист от с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония;
Димитър Талев – изтъкнат български писател и журналист от Прилеп, Вардарска Македония.
Редактори на вестника са били:
Йордан Бадев – български литературен критик, публицист и журналист, деец на ВМРО от Битоля, Вардарска Македония;
Кръстьо Велянов – български журналист, писател и ВМРО революционер от Крушево, Вардарска Македония;
Васил Пундев – български публицист, литературен историк и критик, масон, ВМРО революционер от Дупница;
Никола Джеров – писател, поет, преводач и публицист от София.
В брой 782 от 21.5.1929 г. македонските дейци публикуват във вестника следната „Етнографска карта на Македония“, от която се вижда кои райони на областта са населени от албанци, българи, гърци, ромънци, сърби и турци:
Текста гласи:
„Издадена от големата и с международно значение френска енциклопедия Ларус в майската прибавка от „Илюстрования месечник Ларус“ – всекимесечно издание на енциклопедията.
При все че картата има своите етнографски неточности, в основата си тя съдържа едно жестоко изобличаване за сръбската и гръцка тези за народностния характер на Македония и за местото, което заема в нея българската народност.“
11) Димитър поп Пандов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония:
Роденият в Тиквешията Димитър Попандов е български политик, общественик и ВМОРО революционер. Ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, член-основател на Македонския научен институт в София, един от инициаторите за сформирането на Македонската парламентарна група в XXII Обикновено народно събрание на България. Част от ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации в България и Илинденската организация. Редактор на кавадарския вестник “Тиквеш“, излизал по време на освобождението на Вардарска Македония 1941- 1944 година.
В книгата си от 1916 г. “Скопье. Исторически бележки” ВМОРО деецът поп Пандов публикува:
– сръбски карти на границата между българи и сърби, която минава на север от Вардарска Македония:
– карта от френския пътешественик и изследовател Гийом Лежан от която се вижда, че той и други европейски учени признават Македония за българска земя:
Книгата си ръководителят на Прилепския околийски комитет на ВМОРО поп Пандов завършва с карта на Сан стефанска България и текст гласящ:
„Това признаха тържествено за българско в 1878 год. всичките велики сили“:
12) Христо Анастасов от с. Турие, Костурско, Егейска Македония:
Роденият в Костурско през 1895 г. (починал 1986 г. в Сейнт Луис, САЩ) Христо Анастасов (на английски: Christ Anastasoff, Крист Анастасов) е американски историк, завършил история във Вашингтонския университет и български емигрантски деец в Съединените щати, член на Централния комитет на Македонската патриотична организация.
През 1972 г. в Индианаполис, САЩ, Анастасов издава “The Macedonian Bulgarians. By the Testimony of Enver-Bey (Pasha) – Turkish National Hero” – статистически данни и информация за македонските българи на база спомените на турския военен и политически деятел Енвер Паша. В края на брошурата Анастасов публикува и етнографска карта на Македония:
На картата се виждат местата с пребладаващо население от албанци, българи, власи, гърци и турци. Българите са отбелязани със зелен цвят.
13) Костурско благотворително братство:
Костурското благотворително братство е организация създадена от бежанци от Костурско , Егейска Македония, намерили спасение от турско и гръцко владичество в свободна България. Сред председателите на братството са били Тома Шапарданов от с. Българска Блаца, Костурско и Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско.
През 1940 г. братството издава голям плакат наречен “Гр. Костур – Македония“. На него има включено изображение на града и езерото, карта на областта , данни за населението на околието, имена на народни костурски будители като Георги Динков , Търпо Поповски , Златко Каратанасов и др.
Според данни на самите костурчани родния им край е населен най-много от българи както и от:
Българи: 43 264
Гърци: 13 812
Турци: 7530
Помаци: 3692
Албанци: 6210
Власи: 5410
Евреи: 1950
Гюпци: 600
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
