1. Вестник Македонска Трибуна, год. 26, бр. 1323, 10 юли 1952 година:
“Ако идете некой ден в Лазарполе, Дебърско, Македония мила гледка като горната не ще бъде редкост, особено на пролет.
Лазарполци са красиви стройни хора, надарени от Провидението с таланти в много направления. Между тех има отлични резбари, иконописци и художници. Те са гордост за македоно-българската култура.”
2. Вестник Македонска Трибуна, брой 1359, 5 март 1953 година:
“Горната снимка дава момент, когато една група лазарполци играят народно хоро, наблюдавани с чувство на гордост от три македонки, облечени също в народни носии. Народните хора на македонските българи са създавали винаги възхита и удивление между чужденците, защото са оригинални по стъпки и по ритъм.“
3. Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония – “Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)“, публикувано във в-к “Илинден“, год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 година
Арсени Йовков си спомня за първите дни на Илинденското въстание. В тези свои спомени македоно-одринския революционер описва и един дързък и не осъществил се план на брат си Нико Йовков – ВМОРО войвода, загинал 24 годишен по-късно по време на въстанието. В плана се говори за запалването на град Дебър и защо точно не е бил приет:
“По-буйните делегати начело учителя на Селци-Джупа, Нико Йовков, настояваха за акции в самия гр. Дебър, именно подпалването и унищожаването на целия град. Това можеше лесно да стане, тъй като всички фурни на Дебър се държеха от хлебарите на Селци-Джупа, отлични революционери. Понеже и без това те не можеха да се удържат при фурните си, а всички щеха да забегнат като възстаници при нас, предложи се при напускането всеки хлебар да подпали фурната си и по тоя начин, еднаж пламнала от 15 – 18 места, града Дебър щеше да се обърне на пепелище, а това щеше да прикове на местото турската войска и башибозуци. Българската част на града, Варош щеше да остане непокътната, понеже е отдалечена и добре отделена от всички други части, населени с албанци. Това предложение обаче не се възприе, поради опасност от общо клане над българското население.”
