През месец октомври 2013 година група македонски българи създадохме Библиотека Струмски – място, в което безплатно, чрез свободен достъп всеки жител на Планетата, разполагащ със стабилна интернет връзка може да се докосне до оригинални и автентични книги, статии и документи на нашите предци – революционери, възрожденци, писатели, общественици, терористи, политици, историци, учени и т.н., родени в географската област Македония, регионът, от който сме и ние родом.
Няма да лъжем, че първоначалната идея на сайта беше следната: виждайки колко са лъгани жителите на Р. С. Македония относно историята на географска област Македония, ние искахме да им дадем шанс да се докоснат до книги и статии в оригинал на македонските дейци – тези дейци, които жителите на Р. С. Македония са обявили за „свои“ национални герои. От тези македонски книги и статии нашата идея беше, че ще стане ясно за изманипулираните македонци, че историята не е баш такава каквато са им пробутвали от 1944 година насам първо в Югославия, а после и в независимата Р. С. Македония.
Десет години по-късно нещата са малко по-различни. Преживявайки цялата фрустрация около факта, че средностатистическия македонец днес е югоносталгичар, който отказва да чете книгите и статиите на „неговите“ македонски герои, ние стигнахме до друг извод – книгите и статиите на македонските дейци, които издирваме, сканираме и качваме за свободен достъп на сайта всъщост го правим за българите – не само за тези в Р. България, но най-вече за българите в Македония, а и за тези българи с македонски произход. Решихме, че не искаме да се занимаваме с хора, самоопределящи се за „етнички македонци“ и изповядващи сръбския македонизъм за своя иделогия, а искаме да се фокусираме върху македонските българи. Причината за този лек завой е следната: за 10 години занимаване с македонския въпрос стигнахме до няколко заключения от които следния е най-важният:
Българския подход – на български политици, държава, историци, общественици и обикновени българи, към съвременния македонски въпрос съдържа редица грешки. Чрез нови два подхода на българското общество и на българската държава могат да се поправят тези грешки.
В настоящата публицистична статия главния редактор на Сборник Струмски – Атанас Струмски, ще изложи своето виждане относно това заключение, като обясненията са структурирани в три глави:
I. Грешките, които българската държава, политици, историци, общественици и пр. правят спрямо днешните реалности на македонския/македонисткия въпрос и защо точно са грешки;
II. Какъв е подходът на Библиотека Струмски и предложение към българите този подход да бъде възприет в официалната и неформална комуникация с македонци и македонисти.
III. Какъв да е подходът на българската държава или какво е единственото устойчиво решение на македонския/македонистки въпрос в дългосрочен план.
Нека започнем:
Защо е грешка?
Тези мантри са част от репертоара на български националистически политици от сорта на Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов. Те постоянно повтарят, че „Македония е българска“, че „македонците са българи“ и пр., като дори си позволяват да го правят и в Р. С. Македония пред македонистки и македонски медии.
Това е абсолютна грешка. Това, което нито Джамбазки, нито Костадинов, нито който и да е бил български националист, споделящ тези мантри, не може да разбере, е, че 90% от жителите на Р. С. Македония са сърбо-македонисти и НЕ са съгласни с изброените мнения. Националното чувство е точно това – ЧУВСТВО, и никакви исторически хроники не могат да променят мнението например на Християн Мицкоски (лидер на про-сръбската македонистка партия ВМРО-ДПМНЕ), че той си е етнички македонец и че няма нищо общо с българите. Авторът на тези редове искрено се забавляваше с епизода, който се случи през 2022 г. на откриването на македонисткия клуб на ОМО Илинден в Благоевград – тогава, специално от Скопие беше дошъл именно Мицкоски, за да подкрепи самоопределящите се за етнически македонци пенсионери, които откриваха клуба. По едно време един от протестиращите български националисти започна да крещи към Мицкоски „ти си предавник на българската нация“. Няма как да не се усмихва човек при тези слова, поради една проста причина:
Мицкоски НЕ е предавник на българската нация, просто защото той никога не се е чувствал като част от нея. Как може да предадеш нещо, с което нямаш нищо общо? Как мога да обърна гръб на „любимия“ ми футболен клуб „Левски“, ако цял живот съм викал за ЦСКА? Как може да обяснявате на над милион македонци, които са приели сръбския македонизъм за своя идеология, че Македония е българска? Какво постигате, освен да ги дразните и да им давате козове в ръцете от сорта на „ето ги бугарите, искат да ни завладеят нашата държава, во коя мнозинство сме ние етничките македонци, които немаме нищо общо со них – бугарите“?
Да, в миналото Македония е била предимно с българско население и то в продължение на векове.
Да, в спомените си основателят на оригиналната ВМОРО Иван Хаджиниколов, казва, че е целувал свободната българска земя, когато за пръв път е стъпил на нея – Хаджиниколов е българин, за него Македония е била българска, но за Мицкоски родината му Македония НЕ е българска и той НЕ е българин. Не само той, но и мнозинството от славянското население на Р. С. Македония е приело идеологията на сръбския македонизъм, идеология, довела до друго НЕ-българско, даже повече от това: АНТИ-българско македонистко национално чувство.
Представете си го сега Мицкоски след този епизод как си пие бирата в некое благоевградско кафене и искрено се забавлява на българския патриот, който му е крещял преди час „ти си предавник на българската нация“. Нима Джамбазки няма да избухне в смях, ако някой му крещи „ти си предавник на сръбската нация“, а Костадинов няма да се учуди, ако някой му изреве „ти си предавник на турската нация“? Точно в това положение сложихме и Мицковски и му направихме кефа на човека.
Един път завинаги трябва да спрем да повтаряме мантрите „един народ сме“, „Македония е българска“, „македонците са българи“ на хора, които мразят България и българите от все сърце като сърбо-македониста Мицкоски – нищо не печелим, а само губим като се показваме като някакви националисти, които искат в нещо си там да убедят хора, които в мнозинството си НЕ споделят нашето национално българско чувство!
Защото никой на Запад не ни разбира проблема, който имаме с така наречения македонски „jазик“. Защото е абсурдно в 21 век да забраняваш на дадена група от хора да си наричат по даден начин езика/нацията/държавата. Защото дали има или няма македонски език е спор за лингвистите, а не на политиците. Защото с отказа си да назове езика като македонски българската държава ненужно насъсква срещу себе си македонистите, които имат аргумент, че „ето лошата Бугариjа како ни го негира jaзикот во 21 век“. Защото обидени и объркани се чувстват и обикновените македонци, които нямат много отношение към македонизма. Защото, отново, България нищо не печели, а само губи от цялата работа.
Нека бъдем точни: на български диалект говорят македонските българи, останалите македонски националности си говорят на техните си езици и диалекти. Ако една група от хора се е самообявила за етнички македонци, то те си имат правото да си наричат езика македонски, патогонски, марсиянски – техен си проблем. Наш е, ако те твърдят, че македонските българи Гоце и Даме са говорили не на български, а на „македонски“. Тук обаче проблемът вече става исторически, а не езиков – от историята се знае на какъв език са писали Гоце и Даме, българската държава просто трябва да защити нашата, на македонските българи, история (повече за това в точка III).
Защо е грешка?
Кой български умник някога е решил, че може да продаде на Запад, а и в Македония идеята, че до 1944 г. сa българи, а след това за едно нощ станали на „македонци“? Що за дебилизъм е да мислиш, че за една вечер може да се създаде нова националност?
Да, факт е че до 1944 година мнозинството от населението в Македония е с българско национално самосъзнание и те са се самоопределяли за македонски българи.
Факт е, че чак в комунистическа югославска Македония за пръв път в историята се създават държавни македонски национални атрибути като македонски пари, македонски училища, македонски църкви, македонска азбука, македонски правопис, македонска полиция, македонска армия, македонска история/историография, и т.н. и т.н.
Но е факт, че хора следващи сръбския македонизъм като своя идеология има много преди 1944 година. Димитрия Чуповски твори например в началото на 20 век, а той е отличен пример за сърбо-македонист.
Факт, е че сърбо-македонистите преди 1944 г. са били минимално количество хора, маргинали, чийто брой постепенно се увеличава след приемането на резолюцията за нова македонска нация от Коминтерна през 1934 година.
Но всичките тези факти не ни дават право на нас, българите, да излизаме с абсурдното твърдение, че има ясна разделителна линия/дата за наличието и появяването на новата македонска нация. Представете си, ако се опитаме да продадем тази идея на Европейските ни партньори как биха ни изгледали – ще станем за тотален смях. Един път завинаги трябва да се спре с говоренето за отсъствието на македонска национална идентиченост от преди 1944 г. и да разберем, че такава е имало, макар и с минимално количество хора, които са я изповядвали (и трима на кръст да са били, хората самоопределяли се за етнички македонци от преди 1944 г., пак се брои). Това, което се случва след 1944 година е просто, че сръбския македонизъм се официализира и с тази официализация се появяват за пръв път държавни атрибути на една нова националност – македонската. Но идеята за македонска нация е най-малкото на 60-70 години, когато югословените и българските комунисти я правят официална в Югославия и Пиринска Македония през 1944 година. Който не вярва да прочете македонските дейци, които свидетелстват за сръбския македонизъм на чиято база почива тази македонска нация. (А пък други македонски дейци години наред отричат наличието на такава националност, но това е вече друга история).
Защо е грешка?
Феновете на тази мантра, че България трябва да иска от Македония да спре „езика на омразата“ трябва да излезат напред и да кажат как точно си представят механизмите на този процес. Ще инсталират някакъв изкуствен интелект, алгоритъм, който ще следи дали някой във Фейсбук или в македонистките медии ще обижда българите и след това този изкуствен интелект ще праща SMS-и на македонската полиция ли? Или какво? Наистина ли някой смята, че може да спре езика на омразата? Духът от бутилката е пуснат, господството на сръбския македонизъм сред македонското общество е факт, той няма да изчезне за една нощ, сръбските македонисти ще продължават да псуват България и българите, да пишат антибългарски статии и да разпространяват лъжи и клевети за „бугарите-татари фашистички окупатори“. Решението не е да се забранява (как точно?!) на някого да псува България, решението е идеята на сръбския македонизъм да бъде изместена с една друга, по-силна идея – нещо, което ще дискутираме в точка II. на статията тук.
Защо е грешка?
Преди време авторът на тези редове си спомня за едно интервю на българския евродепутат Андрей Ковачев, който обясняваше на един македонистки журналист, че сме имали „обща история“. Ама сигурно 20 минути му го обясняваше, за „общите предци“, „общите въстания“, „общата история“ и т.н.
Какъв беше отговора на македонисткия журналист накрая?
„Фала за интервюто, инаку аз не съм съгласен с вас за общата история“…
Това, което Андрей Ковачев не разбира, е същият проблем, описан по-горе и в точка 1.
За македонисткия журналист ние НЯМАМЕ обща история, защото сме ДВЕ РАЗЛИЧНИ националности! И то, според журналиста, сме различни от хиляди години. Е, как сега на такъв човек да му обясняваш, не бе, не, еднакви сме? Той не иска, не желае, не може и да си представи, че имаме обща история, а ние го убеждаваме! Не сме ли смешни? Не сме ли в ролята на загубеняка с девствени мустачки в класа, който си е харесал най-хубавата мома и постоянно и се обяснява в любов, преследвайки я и убеждавайки я колко „общо“ имали тя и той, а тя горката е ужасена от него и гледа да избяга колкото се може по-далеч от любовта му и от „общите“ им интереси?
Смешно е да убеждаваме, хора които не ни понасят, в нещо, което те не искат да чуят. Пак да повторим – те са си създали наратив, че са отделна нация с отделен език от хиляди години, ние искаме да им го рушим този наратив и да им обясняваме, че историческият им разказ е фалшив, а нашият е „прав“? Как точно ще ни повярвят, като пак да повторим – при тях става въпрос за ЧУВСТВО и ЕМОЦИЯ, не за исторически факти! Погледнете им фейсбук групите, те там си доказват един на друг „идентитетот“ си като си показват изрезки от вестници отпреди 100-200 години, където думите „македонец/македонско/македонски народ“ автоматично се приемат за „вечен доказ за нашето милениумско постоене като етнички македонци, различни от нашите врагове бугарите“. Какво ще правим ние сега, ще ходим под всеки пост, с всяка изрезка, извадена от контекст да им обясняваме, абе не е баш така, тука не става въпрос за етнически македонци, тука например думите „macedonian village“ значат село в Македония, а не село на етничките македонци ли? Това е абсурдно, още по-абсурдно е да го обясняваме, пак да повторим, на хора, които ясно и категорично са казали, че не искат да имат нищо общо с нас, българите.
Не, ние също нямаме нищо общо с етничките македонци, българите от Мизия и Тракия имат обща история с нас, българите от Македония, македонските българи са братя с българите в България, а не на етничките македонци, ясно ли е?
Защо е грешка?
Да, има и мнения, че историята не била толкова важна, че трябвало да се свържем с Македония с пътища, магистрали, да имало културен обмен и пр.
Е сега – да, жп линията, магистралите, пътищата към Р. С. Македония са важни, но моля ви се хора, българи! В България има планирани над 10 магистрали за строеж, от които само 2 (ДВЕ) са завършени!! Цели поколения в България живяха и умряха, без да видят Родината си свързана с нормална пътна мрежа, а вие ми филосовствате за магистрали извън България!
С други думи, вашето мислене е, дайте сега вместо да си гласиме нашата градинка, дайте да отидем да гласиме градинката на комшията ни, нищо, че нашата градинка е кочинка, а комшията не може да ни понася и не иска да ни чуе и види по възможност, но не, ние искаме да се държим с него за ръка и да пеем Кумба яа. Айде по-сериозно, ако може!
Проблемът с македонизма е исторически, не е инфраструктурен, културен, спортен или какъвто и да е било друг! Фокусът трябва да е върху историята, а не върху пътя до Скопие – дайте първо да си завършим магистрала Струма в нашата си Пиринска Македония (която ще ни свърже с Егейска Македония, впрочем), пък после ще мислим за пътища към Вардарска!
След като обсъдихме проблемите в българската позиция спрямо македонизма и Македония, нека видим нашите две предложения за разрешаване на ситуацията:
Нека се разбере – македонизмът е идея, идеология. Да, тя е изкуствена, тя е наложена със сила, тя е сърбоманска, но в крайна сметка си е идея – също както са идеи и комунизмът, и фашизмът, и нацизмът. И както става с всяка идеология, тя рано или късно отслабва и бива заместена от друга, по-силна и по-убедителна идеология.
Ако прочетете книгите, статиите и документите на македонските дейци, ще видите, че тази идея, която ще измести македонизма е вече налична – нарича се Българщина и за нея говорят, пишат и плачат македонските дейци. Същите тези македонски дейци, на които са кръстени улици, училища и учреждения в Р. С. Македония. Нашата цел трябва да бъде следната:
На междудържавно ниво един път завинаги да се разберем с Р. С. Македония да признаят българското национално самосъзнание на мнозинството от македонските дейци. Да се спре да се фалшифицира и подменя тяхното българско самосъзнание, трудовете им, в които ясно и категорично се самоопределят за българи, наричат езика си „български“ и плачат и милеят за Българщината си.
В същото време ние нямаме претенции към македонската нация и македонския език – ако някой твърди, че те са стари 100, 1000, 10 000 години, на нас не ни пука! Ние нямаме нищо общо с тези твърдения, не сме заинтересовани да ги опровергаваме, отричаме, „негираме“, спорим за тях, дискутираме и т.н.
Ако някой ни показва някаква си изрезка от френски вестник от 1854 г., в която пишело нещо за „македонец/македонски/Македония/македонски jазик“ и това е „доказ“ за нещо си там, свързано с хилядолетната история на етничките македонци и/или техния си милениумски македонски jазик, моля ви се, обяснете ми какво общо има това с факта, че Гоце Делчев и Даме Груев са били с българско национално самосъзнание, говорели са на български език и са национални герои на нас, българите от Македония?
Какво общо има чичо Зоран от Неготино, който ми обяснява, че те, етничките македонци, били на Балканите вече 5000 години с мен, македонския българин, чиито дейци са веели българското национално знаме през лятото на 1903 г. в Македония и Одринска Тракия по време на един бунт, който по спомените на създаделите му, е бил бунт и въстание на българи и власи, но не и на етничките македонци на чичо Зоран!? Ако чичо Зоран твърди, че и неговите деди – етничките македонци са участвали в Илинденското въстание, супер, нека го докаже, няма проблем да запишем всичките трима етнички македонци-участници в Илинденското въстание в учебниците по история, нема драма, нали?
Нашият подход в Библиотека и Сборник Струмски е следният:
Ние сме македонските българи, а кои точно сте вие, бе селяци?
Ние вдигнахме Илинден 1903, ние създадохме ВМРО, ние се борихме за Автономна, а после и Независима Македония, ние издигнахме интернационалния и напредничав за времето си лозунг „Македония на македонците“, ние чрез МПО се борихме срещу комунизма, ние заедно с нашите 20-годишни братя от Княжество България създадохме Епопеята на Ножот, ние водихме битка за запазване на средновековната българска държава чрез нашия цар Самуил, ние поведохме борба за български църкви и училища в Македония, ние докарахме тази борба до създаването на нашата българска Екзархия, ние дадохме на българската литература гении като Христо Смирненски, Димитър Талев и Атанас Далчев, и т.н. и отново е ред да попитаме – а кои точно сте вие, че нещо не разбрахме?
Нека на междудържавно ниво между Р. България и Р. С. Македония един път завинаги се зациментират тези исторически истини, които изброихме по-горе. Нека средностатистическият македонец вече да знае, че Илинден 1903 г. е вдигнат с българското национално знаме, а не със звездата на Вергина. Нека знае, че македонските войводи на калпаците си слагаха българския национален герб, а не Вергината. Нека знае, че Гоце и Даме бяха с българско национално чувство и езика си наричаха български. И тогава, нека го оставим САМ този бай Зоран от Неготино, пак казваме – САМ да си реши дали иска да се асоциира с нас, македонските българи, или иска да си живее с наратива за елитната, бела, чиста, антична македонска нациjа, появила се преди 5000 години и говорела на античния, липсващ-му-сръбски-думи, звучен македонски jазик, стар 10 000 години.
Както стана популярно в България да се казва: секи сам си преценя.
Вече разбрахте нашето мнение: историческият проблем трябва да бъде изведен на първо място в междудържавните отношения между България и Македония и трябва да бъде решен възможно най-скоро. Промените в учебниците по история трябва да бъдат въведени, за да може да се спре с идиотията децата в Петрич да учат, че братя Миладинови са написали „Български народни песни“, а само на 50 км от тях децата в Струмица да учат, че „техните“ братя Миладинови са написали „Македонски народни песни“.
Гоце и Даме са били или като нас – с българско национално съзнание, или като чичо Зоран от Неготино – с македонско национално съзнание.
Илинден 1903 г. е вдиган или с нашето българското национално знаме или със Звездата от Вергина, дето чичо Зоран си е окачил на балкона в Неготино.
Христо Смирненски е писал или на български език, както ние македонските българи в момента пишем тази статия, или на македонски jазик, на който чичо Зоран пише статуси във Фейсбук, докато псува бугарите, които му „крадели“ „Македонските народни песни“ на братя Миладинови.
Цар Самуил е бил или цар на България, в която сме живеели ние, македонските българи, или цар на „Самуиловото македонско царство“, за което учи детето на чичо Зоран в гимназия „Арсени Jовков“ в Скопие (има такава гимназия, кръстена на този ВМОРО революционер, нищо, че сам Арсени Йовков отрича съществуването на „специална“ македонска народност).
Братя Миладинови са написали или „Български народни песни“, в които са документирали нашия, на македонските българи, фолклор, или „Македонски народни песни“, в които са документирали фолклора на етничките македонци.
Схващате идеята, нали? Имаме една истина и една лъжа. Гоце и Даме не са били шизофреници да се събуждат с българско национално самосъзнание, а да си лягат с македонско. Братя Миладинови не са написали две книги – българска и македонска, а една. Цар Самуил е царувал начело на едно царство, не на две. И т.н.
Нека българската държава да разреши македонския/македонистки въпрос един път завинаги като стигне до споразумение с македонската държава относно промяната на македонските учебници по история на база достоверни исторически факти.
Дайте да запишем и в българските и в македонските учебници кое е истината, а лъжата, под формата на „алтернативен“ или „мултиперспективен“ исторически поглед, да я оставим да бъде повтаряна от някакви македонистки блогъри и журналя, защото не можем в 21. век да ги принудим да спрат да пишат глупости против България и българите, фалшифицирайки историята и излъчвайки език на омразата. Един път завинаги чрез македонските учебници по история (= официална държавна позиция), стане ли ясно кое е лъжа и кое истина, нека оставим чичо Зоран от Неготино и неговите деца сами да си преценят с кое искат да се асоциират – с историческите събития, създадени от нас, македонските българи, или с македонисткия алтернативен и „мултиперспективен“ наратив, който пак казваме – няма как в 21. век да бъде спрян/забранен/унищожен.
В края на краищата, ако веднъж завинаги се официализира на междудържавно ниво историческата истина за Илинден, цар Самуил, Гоце и Даме и т.н. с македонизма ще се случи това, което се случва с вярващите, че Земята е плоска – има и такива хора днес, и на тях не може, а и не трябва да им се забранява да изразяват идеите, в които вярват. Но колко са тези вярващи, че Земята е плоска и как биват те третирани от обществото, ще ви оставим сами да се досетите…
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
2,701 Прочетена, 1 Видяна днес