Избери тема

Българска душа, българска мощ, крепост на българщината, целокупен български идеал, будни и корави българи, българско сърце и т.н. – прозиращия в тези думи български национализъм на македонските дейци е безспорен за тези, които са прочели книгите, статиите и спомените на македонските герои.

1) Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, Вардарска Македония:

Подвиг за подражание“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. 5, книга 7-8 (47-48), София, юни-юли 1933 година

Офицерът от Българската армия, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство и съученик на Гоце Делчев във Военното училище в София Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско за Илинденската епопея:

“Родна земя днес пази тленните останки на тия великани в безкръсни гробове, а техните дела пълнат песните и преданията на един измъчен, но храбър народ.
Пред списъка на тоя жертвеник, който е тъй голем, че мъчно би могъл да се изреди, ние виждаме образа на съвкупната българска душа, съвкупната българска мощ и гордостта на племето ни.


2) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:

български лекар и един от основателите на ВМОРО – организацията вдигнала Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 г. През 1918 г. освободеното от Българската армия легендарно градче Крушево става център на тържества посветени на 15-годишнината от Илинденското въстание. Д-р Христо Татарчев изнася реч по този случай, публикувана под заглавието “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, в-к “Родина“, бр. 674, Скопие, 26 август 1918 г.

В речта си д-р Татарчев твърди, че „свободата на Македония е целокупен български идеал“:

За град Крушево – център на Илинденското въстание пък казва, че е  град, в който „се манифестира тъй внушително мощта на българското племе и дето се извърши българското национално кристализиране“. Благодарение на Крушево България се е „популяризирал сред широките маси“ и се издигнала до „доминираща държава на Балканите“:


3) Вестник “Устрем. Орган на Съюза на Македонските Младежки Културно-Просветни Организации в България“:

В редакционна статия във вестник „Устрем“ – официалния орган на Съюза на Македонските Младежки Културно-Просветни Организации в България посветена на “Македонските градове. Кукуш” (год. I, бр. 11, София, 15 декември 1923 г.) македонските младежи пишат, че град Кукуш е „населен с будни и корави българи“, които живеели в „тази яка крепост на българщината в Южна Македония“. Родният град на Гоце Делчев според македонските младежи е „особено мил и скъп за българското сърдце“:

Снимката към статията на македонските младежи и текстът: Кукуш – крепостта на българския дух в Македония. Разрушен от основи по заповед на гръцкия крал през 1913 г.“:


4) Кръсто Лазаров от с. Конюх, Кумановско, Вардарска Македония:

Кръсто Лазаров е легендарен кумановски войвода на ВМОРО, участник в Горноджумайското въстание, Илинденско-преображенското въстание, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и води десетки битки срещу сръбския окупатор на родната му Вардарска Македония. Убит е от сърбо-македонистите по време на Кумановското клане от 14 януари 1945 г. тъй като бил „големобугарин“.

През 1924 г. в град Кюстендил Кръсто Лазаров публикува апел към обществеността за събиране средства за построяването на къща на останалите сираци деца на войводата Лазо Велков Дивлянец. Той се самоубива след като е тежко ранен и обкръжен от сръбски части край село Живине, Кумановско. В апела озаглавен „Апел към всички емигранти и български граждани в Царство България и Америка“ Кръсто Лазаров пише следните характеристики за българското племе олицетворени в образа на Лазо Дивлянец:

„Българи,

Незабравимия и непрежалим славен войвода Лазо Дивлянец беше най-типично чедо на нашия народ, защото той олицетворяваше в най-светъл образ най-възвишените и характерни некога и за българското племе добродетели: скромност, честност, работливост, пестеливост, твърдост, неустрашимост и пълно, беззаветно, себеотрицание. И тъкмо за това Вие тука не го познавате, но колко много го знаят и обичат поробените? И колко много са треперяли от името му враговете ни? Когато беше тука, той почиваше, като с верните си четници градеше къщи за бедните изгнаници, а там? Там той беше гранит и пламък.

Да се покажем достойни за него и неговата памет, за паметта на тоя селянин с големо сърдце и благородна душа в чийто дела има нещо от поривите на Дякона Левски. Защото тая корава българска глава, за да не види пред очите си омразната двурога шайкача на поробителя, заповеда на железната си десница да я пръсне. И така тихо, и така спокойно, както само българина може да каже през зъби своето последно “сбогом” на всичко най-свидно… И то след като, тежко ранен, бе успел да изведе храбрата си чета из огнения обръч. О, дивен, античен героизъм! О, клета родино! Колко много такива борци раждаш ти!

Да изградим скромен подслон за сираците на тоя герой, това е най-малкия дълг към него и родината. И само така ние, малките негови почитатели, ще му се отплатим: Да видим неговите сирачета подслонени под своя стреха.“


Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 433 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy