Избери тема

След завземането на властта в края на 1944 г. македонистите, изподядващи идеологията на сръбския македонизъм и кълнящи се във вярност на Белград и Югославия започват да създават новата македонистка историография. Тя има за цел да убеди народа в Македония, че не само няма нищо общо с България и българите, но и че последните са им най-големият враг. Един от начините македонското население да бъде убедено в това е като се създадат безброй паметници, исторически наративи, статии и пр. за новите национални герои – комунистическите партизани, убити, от, познахте – бугарскиот фашистички окупатор. В създаването на този изключително силен и до ден днешен наратив – за лошите бугари фашисти, които убивали добрите македонски партизани, македонистите ще прибегнат до една от любимите им тактики в създаването на манипулираните си исторически разкази – ще кажат А, но не и Б.

В тази статия ще ви покажем няколко македонистки национални герои – партизани (и не само!), които уж били убити от лошите българи. Като се поразровим малко във ФАКТИТЕ обаче излизат подробности, които македонистите спестяват на македонското население – т.е. македонистите казват А, но не и Б. Да видим кои са тези детайли и подробности, за които 99% от македонското общество не знае.

1. Кой точно нареди и извърши убийствата във Ваташа?

Може би най-известният от всички анти-български наративи е този за убийствата във Ваташа извършени на 16 юни 1943 година. Тогава войници от Българската армия убиват 12 младежи от селото по подозрение, че помагат на югославските партизани и се готвят да се присъединят към комунистическата съпротива. Това военно престъпление е до толкова използвано от македонистите в опитите им да насъскват омраза на македонците към България и българите, че често достига нива на истинска истерия и невиждани нива на език на омраза.

Да видим примери за тази македонистка истерия и език на омраза против България:

Немският youtuber от македонски произход Bobby’s Perspective прави няколко видеа в които признава бългаския произход на славянското население на Македония. В отговор някакъв македонист започва да излива омразата си към него „Надявам се един ден ти и децата ти да страдат така както страдаха децата от Клането във Ваташа – българите ги убиха.“

Македонисткият кмет на Кавадарци Митко Jанчев повтаря наратива споделян от 99% от македонистите във интернет пространството на Р. С. Македония: „убиството на 12-те ваташки младинци од бугарскиот фашистички окупатор“, „стрелани од бугарската фашистичка рака, пример Ваташа“, бугарските окупаторски воjници стрелаа 12 младинци од селото Ваташа“…:

За да разберете в какъв анти-български култ е издигнато това събитие трябва да видите и това – световно известния македонски тенор Благой Нацоски не е останал необработен от македонистката пропаганда: на Фейсбук страницата си той призовава феновете си от целия свят да посетят паметника във Ваташа посветен на „12-те млади македонци убити от българския фашистки окупатор. Клането във Ваташа е най-жестокото събитие от Втората Световна Война извършено в Македония“:

Нещо повече – същият този тип надарен с талант да пее, но и с нулеви познания по история на Македония ще поиска българският президент да се„поклони пред моштите на жpтвите во Ваташа и да се извини на македонскиот народ“:

Мотивът наречен „Бугарите да ни се извинат за клането во Ваташа“ няма да бъде нещо еднократно, присъщо само за наглеца Нацоски – същото ще поискат и от македонисткият официоз „Нова Македониjа“, чрез статия на македониста манипулатор Блаже Миневски:

Македонистите ще достигнат нови висоти на пропаганда: видите ли, „Бугарските фашисти ги убилии дванаесет младинци само затоа што биле Македонци.“:

От свидетелски разказ публикуван в същата статия пък научаваме колко жестоки са били българските войници по време на убийството:

За да се уверат дека се мртви бугарските војници со бајонетите ги бодеа мртвите момчиња право во срцата. Гледав дека некои од другарите за последен пат се грчеа по ударите на штиковите. А сите беа речиси деца. Неколкумина од нив имаа рачни часовници, што војниците, откако ги избодеа, им ги зедоа – ги ограбија по смртта.“

Вече схващате картинката на македонисткия разказ: едни лоши българи, които са фашисти и окупатори убили македонски младежи – етнички македонци, които помагали на добрите партизани…

Ето например няколко резултата в интернет търсачките илюстриращи този македонистки разказ:

След като картинката е ясна, е време да говорим за това, което македонистите най-много мразят: разкриването на детайлите и фактите около дадено историческо събитие.

А ФАКТИТЕ са следните:

1. Македонистите не казват на македонците, че българският военен наредил разстрела – Любен Апостолов е роден в …Крива Паланка. Това го прави „етнички македонец“ според логиката на македонизма.

2. Македонистите спестяват на македонците и факта, че българските войници извършили разстрела са от 56-и пехотен велешки полк на Пета българска армия. Полка се нарича ВЕЛЕШКИ не само защото действа във Велешко, но и защото между 40 и 60% (според други данни до 85%) от войниците са МЕСТНИ хора – наборници, войници от Велес и велешките села. Отново, според логиката на македонизма тези български войници са „етнички македонци“. (Впрочем, по различно време командващи на Пета българска армия са и други видни македонци като генерал Владимир Кецкаров от Битоля и генерал Александър Попдимитров от Кратово, но това е друга тема, която сме разгледали в поредицата „Кои беха бугарските окупатори на Македониjа“).

3. Не се споменава, че замесените в убийството български военни и полицаи след войната са предадени от новата комунистическа власт в София на Югославия и всички, повтаряме – всички до един са екзекутирани от Скопие без значение на степента на тяхната вина! Има дори данни, че смъртната присъда е изпълнена от роднини на убитите младежи след специално разрешение на македонисткия съд. Какво по-голямо „извинение“ от тези факти македонистите искат, не се знае…

4. Не се говори, че убийствата са извършени по военно-политически причини, а не по етно-национални каквото внушение се опитва да прави македонизма, за да насъсква национална омраза на съвременните македонци към българите. Младежите не са убити, защото са „етнички македонци“, убити са защото са помагали на нелегалната по това време комунистическа съпротива. (Така например, според свидетелски разкази на оставените живи няколко девойки българските войници им казвали „Не ставайте комунистки, че това ви чака“, не им казвали „Не ставайте етнички македонки“…) В самата България по това време има идентични случаи на саморазправа с комунистически ятаци, убити деца обвинени, че са помагали на партизаните, като най-известен такъв случай е Клането в Ястребино.

5. Не се набляга на факта, че убийствата са извършени по списък с имената на младежите, списък съставен от четирима Ваташани – „македонски предавници“, както ги нарича македонизма, нито на факта, че единственият опитал се да защити убитите е местния учител, който е от стара България, 100%-ов българин.

6. В македонисткото общество: медии, политици, образователна система, общественици и прочее НЯМА призиви към сърбите да се извинят за техни злосторства, които са вършели из Македония. Например, убийствата в с. Гарван са премълчавани от македонизма, няма да чуете никакви призиви за „Србскиот окупатор да ни се извини за Гарван“; те дори не наричат сърбите окупатори, какво остава да им обсъждат престъпленията, които сърбите са вършели из Македония!

С други думи, ако следваме македонистката логика „гнасната бугарска рака“ извършила убийствата във Ваташа се оказва македонска… Но затова не се говори в 99% от случаите, важното е анти-българската истерия да продължава…

***

Още през 1966 година в издадената в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз“, научаваме кой точно е българския полковник издал заповедта за разстрела – „полковникот Апостолов“. Естествено, факта, че той е македонец роден в Крива Паланка удобно е пропуснат…

След повече от 75 години анти-българска пропаганда историческата истина срамежливо започва да си проправя път в пост-комунистическа югославска Македония: скрийншот от статия от 2018 г. в македонски вестник, където за първи път се споменават нелицеприятните факти за македонизма, а именно за македонския произход на извършителите на убийствата: българският полковник Любен Апостолов и войниците от Пета българска армия.

По потекло Апостолов бил од Крива Паланка. По тоа време од 40 до 60% од воjниците во полковите на Петтата армиjа са локални регрутирани младинци, исто како и голем дел од полициjата, коjа била составена од местни кадри.“

Когато в Р.С. Македония изключително рядко се появи статия с премълчавани до сега подробности около убийствата тези факти се обявяват за нещо сензационно. След повече от 75 години анти-българска пропаганда, фактите като например македонския произход на убийците във Ваташа за македонското обществото са равни на взривяването на ядрена бомба („нуклеарка“):

Снимка от процеса в Югославия против полковник Любен Апостолов. Този български военен, македонец по произход е осъден на смърт и разстрелян от новите македонистки власти. Че е македонец и че е екзекутиран не се споменава от македонистите – те просто искат България да им се извинила… Подобни призиви към кметовете на Крива Паланка от където е Любен Апостолов и на Велес от където са повечето от войниците извършили разстрела НЯМА, само България е на мушката на македонизма…

Пак в македонистката книга “Суденьата како последен пораз” научаваме, че в блокадата на с. Ваташа и убийството на 12-те младежи е участвал и ВМРО революционерът от село Мързен Ораовец, Кавадарско, Вардарска Македония Иван Илиев – Ивче:

Описание в македонистка статия за това какво правили българските войници по време на убийствата: доубивали ранените младежи, бодели ги с байонетите си, тормозели оставените живи шокирани девойки свидетели на разстрела, пребърквали джобовете на убитите младежи и им откраднали часовниците, а накрая техния полковник Любен Апостолов ги хвалел със словата „Тоа е тоа, страшни момчиња имам“. Естествено, в македонистката анти-българска статия, където 100 пъти се споменават извършителите под етикета „бугарските фашисти“ няма да има и един ред за ФАКТА, че повечето български войници извършили описаните действия са местни момчета от Велешко и че техния полковник, който ги хвали е от Крива Паланка, Македония.

Македонистката организация World Macedonian Congress – Europe срамежливо си признава кой точно е предал местните младежи на властите: отново местни хора, „четворица ваташанци-предавници, тројца мажи и една жена“, факт, който е неизвестен на 99,5% от македонците и македонистите:

За горния факт македонистите упорито ще избягват да говорят, както и за факта, че единственият опитал се да защити младежите е местния български учител, който дори не е от Македония – българин, дошъл от пределите на стара България:


2. Кой точно уби 17-годишната партизанка Невена Георгиева – Дуньа?

Марио Јанески е млад комунист от Р. С. Македония, председател на младежката организация на про-сръбската и про-руската македонистка партия „Левица“.

На 11 юли 2022 г. в своя Туйтър профил на младия про-сръбски комунист Jанески показва по класически начин какво означава изречението „Аз съм млад измапнипулиран за собствената си про-сръбска историография македонец, който не се интересува от фактите, а се интересува само да плюя по българите както от Югославия са ни казали от 1944 година до ден днешен“. Jанески публикува следната снимка:

Jанески призовава македонците да не преговарят с българите, защото с „фашисти не се преговара!“ и показва симпатизант на Левица, който носи плакат с надпис „Невена Георгиева Дуньа. Бугарскиот окупатор ѝ jа пресече главата ѝ jа шеташе набиена на колец“.

За тези които не знаят Невена Георгиева Дуньа е югославска партизанка убита само на 17 години в село Нежилово, Велешко на 16 декември, 1942 година. Първо е разстреляна, после главата ѝ е отсечена, набита на кол и разкарвана по околните села, за да сплаши населението да не помага на комунистическата съпротива.

Сега въпроса на въпросите е Кой е извършил това брутално дело?

Ако попитате про-сръбската партия Левица и младия комунист Jанески отговорът е ясен – „бугарскиот фашистички окупатор“.

Ако се разровите малко във фактите обаче, излиза друга картинка. А фактите можем да ги открием не къде да е, а в МАКЕДОНИСТКА (не българска) статия за Велешката контрачета. Контрачетите в Македония през Втората Световна Война са ВМРО-вци, които се организират в преследването и ликвидирането на местната комунистическа съпротива. Въпросното изследване се казва Организационата поставеност и дејствувањето на Контрачетниците во Велешко во Втората светска војна (1942-1944)”, публикувано е в сп. “Историја“, год. LIV, бр. 1, Скопје, 2019 година, а автор е македонистът историчар Георги Малковски от Велес. От там разбираме следните ФАКТИ за убийството на младата комунистка:

“Бугарскиот фашистички окупатор” извършил това зверство са следните хора, все родени във Велес и Велешко:

– партизанката е физически ликвидирана от Ристо Дурчев от с. Ораовец, Велешко, Апостол Георгиев от с. Еловец, Велешко и от Петар Дафчев от с. Отиштино, Велешко;

– главата ѝ със секира “ја отсече Тоде од с. Нежилово” – село във Велешко;

– отсечената глава е набита на кол от Панче Гулев от Велес;

– В убийството участвал и контрачетникът Владо Стоилков Андреев от с. Еловец, Велешко.

Сега е време комунистчето Марио Јанески да ни обясни как според македонисткия наратив ем в Македония нямало бугари, а само етнички македонци пък изведнъж некакви местни бугари от Велешко избивали местни етнички македонци – партизани? Или може би и едните и другите били етнички македонци, но защо тогава това не го пише на плаката? Защо не пише „Со наши си фашисти не преговаряме, щото Дуньа jа убиха македонските фашисти и ние со себе си не преговаряме“? Jанески да ни обясни шизофренната ситуация в която сами се поставят, а може би цялата ситуация не е шизофрена – просто става въпрос за класическа анти-българска пропаганда, чрез прикриване на историческите факти…

П.С.

Обобщение или с два скийншота виждаме как се насажда анти-българска пропаганда в Македония чрез премълчаване на историческите факти:

В книгата си от 1917 г. “Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“, ВМРО революционерът Кирил Пърличев от Охрид (син на Григор Пърличев) изнася десетки примери на брутално убити македонски граждани и селяни от сръбския окупатор на Македония. Разбира се, в Р. С. Македония от 1944 г. до ден днешен официалната доктрина е сръбския македонизъм, така че не очаквайте да видите по шествия и протести из Македония плакати с надпис „Сръбскиот окупатор jа отсече главата на македонскиот революционер Иван Котев от Крушево“…


3) Кой точно уби комуниста Цветан Димов?

Цветан Димов от Скопие е югославски партизанин убит на 9 юли 1942 г. в полицейското управление в Скопие.

Естествено, понеже е убит от българската полиция, сърбо-македонисти и „експерти“ в македонската история като функционера на про-сръбската партия ВМРО-ДПНЕ-Вальево Илиjа Димовски няма да пропуснат да напомнят за това кой точно е убил комуниста Димов:

Естествено, Димовски пищи: лошите българи са убили добрия партизанин Цветан Димов.

Това, което Илиjа Димовски и други македонисти като него някак случайно ще пропуснат да ви кажат е кой точно е убил или участвал в убийството на комуниста Цветан Димов.

Да видим:

Според влаха и югославски комунист и терорист Кочо Битоляну от Крушево физически убийци на комуниста Цветан Димов са българските полицаи Мане Мачков и Крум Панков:

Мане Мачков и Круме Кросот – Крум Панков, агент и страшен тепач, го собраа од улица и со денови го мачеа. Ништо од него не извадија, па го убија, го фрлија од вториот кат од полицијата.“

Според македониста Jован Павловски пък физическият убиец на Цветан Димов е Љубомир Јорданов, а Мане Мачков само е заловил и след това бил партизанина Цветан Димов. Това разбираме от свидетелството на въпросния Љубомир Јорданов цитирано в македонистката книга на Павловски „Суденята като последен пораз“:

Нямаме данни къде са родени споменатите Љубомир Јорданов и Крум Панков, но пък знаем кой е Мане Мачков, който или е убил Цветан Димов или най-малкото го е заловил.

Емануил (Мане) Мачков е ВМРО революционер, роден в град …Скопие.

Сега си припомнете какво каза сърбо-македонистът Илjа Димовски: „Бугарите го убиха Цветан Димов“ – един от главните тези бугари явно е ВМРО революционер роден в Скопие – факт, който Димовски и македонистите като него упорито ще премълчават… Може би се питате защо?

Отговорът се крие в елементарния македонистки разказ, който Димовски и македонизма като цяло изповядват. С едно изречение този македонистки разказ е следния:

„Ние сме добрите етнички македонци партизани-комунисти и се борихме срещу лошите бугари коj са фашистички окупатори“.

Историята обаче не е черно-бяла. Сред тези „бугари-окупатори“ има доста местни хора като скопянина Мане Мачков, които със сигурност не са си мислили, че се „самоокупират“.

Истината е доста по-прозаична: става въпрос не за етно-национално противопоставяне (етнички македонци срещу бугари) както се опитват да ни убедят Димовски и македонизма, а за чисто политическа борба: комунистическа съпротива подкрепена от СССР срещу българската царска власт съюзник на хитлерова Германия.

Ако на някой още не му се вярва нека погледнем некролога писан от Никола Димов Паргов от Скопие и посветен на неговия брат за когото пишем тук Цветан Димов Паргов:

В некролога Никола Паргов казва, че брат му е „убит от българската фашистка полиция в Скопие през 1942 година“. В същото време Никола е виден михайловист – основател е на Македонската патриотична организация „Вардар“ – секция на МПО подкрепяща Иван Михайлов и неговото ВМРО. Сам Никола Паргов дава на няколко пъти пари за издаване спомените на „големобугаринот“ Иван Михайлов (например на два пъти $100 и $25 за том IV). А физическият убиец (или най-малкото заловител) на брат му Цветан – „българският фашистки полицай“ е Мане Мачков, също деец на ВМРО. Този български полицай както казахме е роден в град Скопие, „етнички“ македонец според постулатите на македонизма.

Нека всеки сам си прецени дали тука имаме някакво елементарно етно-национално противопоставяне, в което дву-клетовия мозък на македонисти като Илиjа Димовски искат да ни убедят (ние „добрите“ срещу тях „лошите“) или пък имаме избиване на база политически различия, цели и интереси…


4) Кой предаде Мирче Ацев и Страшо Пинджур?

Мирче Донев Ацев от село Ореовец, Прилепско и Страхил Димитров Пинджуров от град Струмица са комунистически партизани обявени за народни герои в Република Северна Македония. Причината: и двамата са убити от „бугарскиот фашистички окупатор“ в лицето на българската полиция в Скопие в началото на 1943 година.

В македонистката книга “Суденьата како последен пораз“, издадена в Тетово през 1966 година научаваме кой точно е издал и помогнал за залавянето на нелегалните и извън закона партизани на българските власти – местен човек, Георги Цървенов от Велес, служител в българската община и таен агент на българската полиция:


5) Кой уби по брутален начин македонски турци от с. Горно Врановци, Велешко, ятаци на комунистически партизани?

В издадената през 1966 година в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз” научаваме за бруталното убийство на баща и син, мюсюлмани от с. Горно Врановци, Велешко. Ибраим Османов и сина му са набедени, че са помагали на комунистическите партизани. В македонисткия наратив изучаващ се и до днес в Р. С. Македония те са жертва на „бугарскиот фашистички окупатор“. От книгата обаче разбираме, че те са убити от контрачетници, всичките местни хора, които дори не са на служба в Българската армия (камо ли да са придошли от пределите на стара България).

В бруталното убийство на двамата македонски мюсюлмани участват македонците:

Илия Николов от с. Раковец, Велешко;
Пано Николов Манев от с. Ветерско, Велешко;
Апостол от с. Еловец, Велешко;
Ристо от с. Ораовец, Велешко;
Данди от Велес;
Йован Теов, непосочен от къде е родом (с това име Йован едва ли е от Стара Загора…).


6) Кой уби партизаните Тодор Хаджитефов и Петър Туриманджовски?

В издадената през 1966 година в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме кой точно уби югославските партизани Тодор Хаджитефов и Петър Туриманджовски – и двамата обявени за национални герои на Р. С. Македония, където официалната идеология е македонизма. Според същия този македонизъм, убийците на македонските партизани са „бугарските фашистички окупатори“. От книгата Йован Павловски научаваме, че всъщност убийците на партизаните са контрачетникът Божин Ризов от Кавадарци заедно с Кавадарската контрачета съставена от местни хора:


7) Кой разстреля 10 партизани край село Матейче и село Ругинце, Кумановско?

В издадената през 1966 година в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме кой е избил 5 югославски партизани край село Матейче, Кумановско и още 5 край село Ругинце, също Кумановско. Според официалната идеология в Р. С. Македония от 1945 г. до ден днешен – македонизма, убийствата са извършени от „чуждите бугарските фашистички окупатори“.

В книгата Йован Павловски научаваме, че всъщност убийците на партизаните са местни хора от Кумановско, Вардарска Македония – контрачетниците Йусуф Исмаилов от село Далип, Кумановско и Муса Ештрефов от село Матейче, Кумановско заедно с местната албанска военна групировка на Бали Комбътар ръководена от Сульо ага от село Отля, Кумановско:


8) Кой уби югославския партизанин и комунист Благой Янков – Мучето?

Роденият в Струмица през 1911 година Благой Янков Мучето е член на Югославската комунистическа партия, минал в нелегалност като партизанин след навлизането на българската армия в Югославия през 1941 година. През юни 1944 г. след кратка престрелка из улиците на Струмица той е убит от българската полиция. Тъй като, според наратива на югославския македонизъм Мучето загива в „борба против бугарскиот фашистички окупатор“ той е обявен за „народен герой на Югославия“ и съответно на Р. С. Македония, където се почита като национален герой до ден днешен.

Четейки обаче издадената през 1966 година в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме кой точно е отговорен за смъртта на този комунист:

1) Агентът на българската полиция, който преследвал Мучето е Славчо Азманов от град Струмица, Вардарска Македония – според „логиката“ на македонизма той е „етнички македонец“;

2) Българската полиция била известена за скривалището на беглецът Мучето от бащата на приятел на Благой Янков – Миле Челикот – все струмичани, „етнички македонци“ според наратива на македонизма;

3) По време на финалното преследване на Мучето из улиците на Струмица по петите му бил един от идейните ръководители на ултра-националистическата българска организация „Бранник“ – а именно Милчо Лазаров. Този български ултра-националист и агент на българската полиция е син на Лазар Кунгалов от с. Радово, Серско, Егейска Македония. За тези, които не знаят Лазар Кунгалов е виден серски ВМОРО войвода под ръководството на Яне Сандански, участник в Илинденско въстание, а в края на живота на споменатия Сандански Кунгалов е неговия най-доверен човек – служи му като охранител и готвач в Роженския манастир. След убийството на Сандански Лазар Кунгалов организира пренасянето на трупа му до манастира. По-късно е и самостоятелен ВМРО войвода в Серско. И Яне Сандански и войводата и негов най-доверен човек Лазар Кунгалов и синът му – българския агент и ултра-националист Милчо Лазаров, който стрелял в мъртвото тяло на Мучето с думите „Ми се омърси пиштовот от шумкар“ се считат за „етнички македонци“ от македонизма;

4) Точно преди да бъде застрелян Мучето влезъл във физическа борба с контрачетникът Манчо от с. Русиново, Беровско, Вардарска Македония – „етнички македонец“ според наратива на македонизма.

Скрийншот от македонистката Уикипедия статия за Благой Янков – Мучето, където с цел насаждане на анти-българска омраза е публикувана снимка на мъртвото тяло на Мучето и разбира се придружаващият текст, че той е убит от „бугарскиот фашистички окупатор“. Естествено, никъде не се пояснява, че този „бугарски фашистички окупатор“ е съставен главно от местни хора, македонци, синове на ВМРО войводи и верни другари на Яне Сандански и други подобни неудобни за македонизма факти:


9) Кой уби югославските партизани и комунисти от Македония Янко Михайловски, Живко Тюфекджиоски и Трифко от Гостиварско?

През октомври 1943 г. край село Цер, Кичевско са убити трима югославски партизани от Македония, членове на Югославската комунистическа партия – Янко Михайловски, Живко Тюфекджиоски и Трифко от Гостиварско.

Според сърбо-македонисткия наратив официален в Р. С. Македония от 1945 г. до ден днешен убийците на тези югославски комунисти са „бугарските фашистички окупатори“. Четейки македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме, че партизаните са убити от Кичевската контрачета съставена от местни хора от Кичевско и предвождана от Димо Соколов–Брадата – ВМРО революционер от с. Белица, Кичевско, Вардарска Македония


10) Кой преби Лимонка Алчинова от с. Горниче, Гевгелийско?

Лимонка Алчинова от с. Горниче, Гевгелийско е съпруга на югославски партизанин. На 22 юли 1944 година е брутално пребита от „бугарскиот фашистички окупатор“ според наратива на македонизма. Ето и извършителите на побоя с техните родни места:

1) Георги Хаджимитрев от Гевгели, Вардарска Македония – гевгелийски войвода на ВМРО и войвода на Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани;

2) Костак (Костадин) Ванчов от Богданци, Вардарска Македония – четник в Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани;

3) Атанас Ризов от с. Мързенци, Гевгелийско, Вардарска Македония – четник в Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани;

4) Георги Чалков от с. Сехово, Гевгелийско, Вардарска Македония – четник в Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани;

5) … и един Гевгеличанец:


11) Кой уби югославския партизанин Васил Караянов и двама селянина от с. Радня, Кавадарско?

През лятото на 1943 г. след престрелка загива югославския партизанин Васил Караjанов от комунистическата партизанска единица „Сава Михайлов“. В последвалите събития са убити и двама селяни от село Радня, Кавадарско. Според официалния македонистки наратив всички те са убити от „бугарскиот фашистички окупатор“. Четейки книгата”Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме, че партизанина и селяните са убити от Гевгелийската контрачета съставена от местни хора като ВМРО войводата Георги Хаджимитрев и Георги Чалков – и двамата местни македонски дейци от Гевгели, както и от Кавадарската контрачета предвождана от ВМРО войводата Атанас Калчев роден в Кавадарци:


12) Кой избивал ятаци на партизани в с. Градище, Кумановско?

От македонистката книга”Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски научаваме, че активно участие в избиването на няколко ятаци на комунистическите партизани в с. Градище, Кумановско са взели и:

Кметът на селото Петруш Доневски, местен;
Кметският наместник Дане Стойчевски, също местен;
Войводата на контраче преследваща комунистически партизани Траян Василков, също местен.


13) Кой е участвал в залавянето на югославския партизанин Борис Джонов?

Роденият в Богданци Борис Джонов, познат като Боро Джони е български кмет на града през 1942 г., който по-късно започва да сътрудничи на нелегалната комунистическа съпротива в Югославия и в частност Македония. Заловен и убит от „бугарскиот фашистички окупатор“ според македонистите в Р. С. Македония. Същите тези македонисти никъде няма да споменат, че в залавянето на този югославски партизанин активно участва и агентът на българската „окупаторска“ полиция – самоокупаторът Славчо Азманов от град Струмица… Същият този струмичанец Славчо Азманов участва в залавянето и на друг комунистическа партизанин – Благой Янков – Мучето (под №8 в настоящата статия).

Из македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски:



Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com

 5,389 Прочетена,  2 Видяна днес

Privacy Policy