Оригинални цитати от македонски дейци за възстанието организирано от ВМОРО през 1903 година на деня Илинден в Македония и деня Преображение в Одринска Тракия.
Първа страница на вестник „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. IV, бр.1, София, 2 август 1924 година:
В деня на 21 годишнината от избухването на Илинденското възстание бившите македоно-одрински революционери публикуват този колаж с лидерите на възстанието в Битолско, Солунско, Струмишко, Серско, Скопско и ОДРИНСКО (горния ляв ъгъл на вестника, където са поместени портретите на лидерите на възстанието в Одринско Лазар Маджаров (роден в Македония) и Стамат Икономов (роден в Одринско)).
Македоно-одринските революционери прекрасно са знаели, че организацията подготвила и провела възстанието се нарича тайна МАКЕДОНО-ОДРИНСКА революционна организация. Те прекрасно са знаели, че са бивши МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ революционери, факт написан и в заглавието на вестника им. Те са знаели, че възстанието от 1903 г. избухва не само в МАКЕДОНИЯ, но и в ОДРИНСКО, където то бива водено от хора родени и в МАКЕДОНИЯ и в ОДРИНСКО.
Тези факти днес се отричат от македонизма – според македонизма възстанието в Македония нямало нищо общо с това в Одринска Тракия. Причината македонистите да говорят тези глупости е понеже трябва да обяснят на македонската публика какво общо имат „етничките македонци“ от Македония с „възстаналите бугари“ в Одринска Тракия. А общото е че въстанието бе вдигнато от българите в Македония и Одринска Тракия. И това не го казваме ние, а го казват самите македонски дейци – революционери, общественици, писатели, политици, ВМОРО четници и участници във въстанието – всички родени в Македония. Техните цитати за Илинден 1903 година поместваме по-долу:
1. Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония – “Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)“, публикувано във в-к “Илинден“, год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 година
Арсени Йовков си спомня за първите дни на Илинденското въстание. В тези свои спомени македоно-одринския революционер описва и един дързък и не осъществил се план на брат си Нико Йовков – ВМОРО войвода, загинал 24 годишен по-късно по време на въстанието:
“По-буйните делегати начело учителя на Селци-Джупа, Нико Йовков, настояваха за акции в самия гр. Дебър, именно подпалването и унищожаването на целия град. Това можеше лесно да стане, тъй като всички фурни на Дебър се държеха от хлебарите на Селци-Джупа, отлични революционери. Понеже и без това те не можеха да се удържат при фурните си, а всички щеха да забегнат като възстаници при нас, предложи се при напускането всеки хлебар да подпали фурната си и по тоя начин, еднаж пламнала от 15 – 18 места, града Дебър щеше да се обърне на пепелище, а това щеше да прикове на местото турската войска и башибозуци. Българската част на града, Варош щеше да остане непокътната, понеже е отдалечена и добре отделена от всички други части, населени с албанци. Това предложение обаче не се възприе, поради опасност от общо клане над българското население.“
2. Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, Вардарска Македония – “Подвиг за подражание”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. 5, книга 7-8 (47-48), София, юни-юли 1933 година
Офицерът от Българската армия, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство и съученик на Гоце Делчев във Военното училище в София Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско за Илинденската епопея:
“Родна земя днес пази тленните останки на тия великани в безкръсни гробове, а техните дела пълнат песните и преданията на един измъчен, но храбър народ.
Пред списъка на тоя жертвеник, който е тъй голем, че мъчно би могъл да се изреди, ние виждаме образа на съвкупната българска душа, съвкупната българска мощ и гордостта на племето ни.”
3. Йордан Самарджиев от Прилеп, Вардарска Македония:
“Спомени“, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 година, София
Йордан (Юрдан) Константинов Самарджиев (1875-1936, София) е български учител и революционер, представител на Българското тайно революционно братство. През 1933 година пише кратките си спомени, в които прави следното заключение за Илинденското въстание и Солунските атентати:
„Илинденското въстание стана с общите усилия и е дело на всички поробени българи, обаче само величавия Солунски атентат е дело на частна инициатива и елмаза на мак.революция“
4) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:
“Защо масово възстанаха само пет каази от Македония?”, публикувано в “Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година
Членът на Прилепския околийски комитет на ВМОРО Илия Иванов Шилегаров от град Прилеп за това коя националност създаде Илинденската епопея от 1903 година:
“Македонското освободително движение, почнало като организация от 1892 год., достигнало върха си на 20 юлий 1903 год. и продължило развоя си по-нататък, не е дело общо на македонските народности, а е само на една от тех – българската. Другите народи или са подпомагали, или са го търпели, или му се противопоставяли.
Македонското освободително движение със своя геройски връх – Илинден е чисто българско македонско дело, защото: само от 20 III 1898 год. до 20 VII 1903 год. български четници на брой 4080 се бориха и паднаха в 122 сражения повече от 400 души. (Не говорим за невинните български жертви, избити по гори и друмища, изклани в тъмни зандани и оставили кости в песъците на М. Азия и Африка.)
[…]
Безкръстните гробове по чукарите и долищата на Македония, изровени от турския ятаган, са български.
Български е 20 юлий – Илинден!”
5) Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония:
ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 г.
В своя спомен за Илинденското възстание в източна Македония – Пиринско, Белев свидетелства, че „българското население в Пиринската област“ е слабо въоражено и следователно слаби надежди требва да се възлагат на тия райони. За сметка на това, Серският район бил в обратното положение – исторически се знае, че раойнна е организиран от Яне Сандански и неговите сподвижници, които „много неща са направили за организирането на българското население в една мощна организация“.
Оригинален източник: “Из живота на четите в недрата на Пирин планина (Спомен)”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. 3, книга 8 (28), София, октомври, 1930 година
6) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
Доктор Христо Татарчев от Ресен е един от основателите на ВМОРО – организацията, която вдига Илинденското въстание в Македония и Преображенското в Одринска Тракия.
През 1918 г. българската държава организира честване на петнадесетгодишнината от Илинденското въстание. В свободно Крушево – център на тържествата д-р Татарчев изнася реч (“Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, публикувано във в. “Родина“, брой 674, Скопйе, 26 август 1918 година),, в която казва кога Илинден ще бъде празник на празниците – когато българите от Мизия, Тракия и Македония се обединят, за да работят заедно за „напредъка и величието на българското племе“:
„Когато днешният катаклизъм между народите ще престане при възтържествуване на нашия идеал, когато мизиецът, тракиецът и македонецът ще се надпреварват да събират плода от мирния труд, когато славната Стара планина ще изпраща своята мелодия на кавал на своите посестрими: Пирина, Круша планина и Беласица, когато песента на жетварката от Добруджа ще се подзима от жетварката по Струма, Вардар и Дрин и когато бълг. войн опрен на Черно море, Бело море и Адриатика, като Сфинкс ще посочва границите на българското племе, тогава ще бъде Илинден праздник над праздниците и тогава нам и на ония, що носят белезите на миналото по телото си, па и на всички българи, отърсени от съблазните на днешното време – от помп и суетност, налага се да заживеем с идеалите на падналите за свободата борци, с полета на духа им, със същото семеотрицание и безукоризненост за служене народу за напредъка и величието на българското племе.“
7) Панко Брашнаров от Велес, Вардарска Македония:
Панко Брашнаров от Велес е деец на ВМРО и ВМРО (обединена). Заедно с Павел Шатев от Кратово – ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена), двамата са част от левицата във ВМРО, активни участници в политическия живот на Македония в годините след Втората световна война.
През 1948 г. в свое изложение за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г. двамата комунистически дейци вече открито се бунтуват срещу започналата сърбизация на Македония като част от комунистическа Югославия.
Изложението е преведено на македонски и публикувано от македонисткия журналист Предраг Димитровски в онлайн портала „Дневник“ на 30 септември 2011 г. под заглавие „ЈУ-комунистите сакаат да ја зграпчат Македонија“.
От изложението разбираме, че двамата ВМРО-вци свидетелстват за факта, че:
„макар да е и историски факт, дека илинденците се чувствувале и деjстувале секогаш и насекаде како луге со бугарско сознание“.
След това писмо и Панко Брашнаров и Павел Шатев са изолирани от македонския политически живот и умират по македонските затвори.
8) Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдо, Вардарска Македония:
Видният български икономист, политик и общественик Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдо в книгата си “Стопанският облик на Македония“, Скопие, 1943 година говори и за Крушевската република създадена по времето на Илинденското въстание:
„Кът от легендарните македонски гори, непосредствено над Крушево, орловото гнездо на Пито Гулев и героичните му другари, които през 1903 година – Илинденското възстание – държаха града 11 дни като свободна българска република“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
1,680 Прочетена, 1 Видяна днес