Оригинални цитати от македонски дейци за възстанието организирано от ТМОРО (ВМОРО) през 1903 година на деня Илинден в Македония и деня Преображение в Одринска Тракия.
1) Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, Вардарска Македония:
Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник “Илинден”. Убит е по време на Горноджумайските събития.
В своята статия “Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)“, публикувана във в-к “Илинден“, год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 година Арсени Йовков си спомня за първите дни на Илинденското въстание. В тези свои спомени македоно-одринския революционер описва и един дързък и не осъществил се план на брат си Нико Йовков – ВМОРО войвода, загинал 24 годишен по-късно по време на въстанието:
“По-буйните делегати начело учителя на Селци-Джупа, Нико Йовков, настояваха за акции в самия гр. Дебър, именно подпалването и унищожаването на целия град. Това можеше лесно да стане, тъй като всички фурни на Дебър се държеха от хлебарите на Селци-Джупа, отлични революционери. Понеже и без това те не можеха да се удържат при фурните си, а всички щеха да забегнат като възстаници при нас, предложи се при напускането всеки хлебар да подпали фурната си и по тоя начин, еднаж пламнала от 15 – 18 места, града Дебър щеше да се обърне на пепелище, а това щеше да прикове на местото турската войска и башибозуци. Българската част на града, Варош щеше да остане непокътната, понеже е отдалечена и добре отделена от всички други части, населени с албанци. Това предложение обаче не се възприе, поради опасност от общо клане над българското население.“
2) Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, Вардарска Македония:
Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско е офицер от Българската армия, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство и съученик на Гоце Делчев във Военното училище в София.
В своята статия “Подвиг за подражание“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден”, год. 5, книга 7-8 (47-48), София, юни-юли 1933 година Стамат Стаматов пише за Илинденската епопея:
“Родна земя днес пази тленните останки на тия великани в безкръсни гробове, а техните дела пълнат песните и преданията на един измъчен, но храбър народ.
Пред списъка на тоя жертвеник, който е тъй голем, че мъчно би могъл да се изреди, ние виждаме образа на съвкупната българска душа, съвкупната българска мощ и гордостта на племето ни.”
3) Йордан Самарджиев от Прилеп, Вардарска Македония:
Йордан (Юрдан) Константинов Самарджиев (1875-1936, София) е български учител и революционер, представител на Българското тайно революционно братство. В своите “Спомени“, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933 година, София Самарджиев прави следното заключение за Илинденското въстание и Солунските атентати:
„Илинденското въстание стана с общите усилия и е дело на всички поробени българи, обаче само величавия Солунски атентат е дело на частна инициатива и елмаза на мак.революция“
4) Илия Иванов Шилегаров от Прилеп, Вардарска Македония:
Членът на Прилепския околийски комитет на ВМОРО Илия Иванов Шилегаров от град Прилеп за това коя националност създаде Илинденската епопея от 1903 година. Публикувано в “Защо масово възстанаха само пет каази от Македония?”, “Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година:
“Македонското освободително движение, почнало като организация от 1892 год., достигнало върха си на 20 юлий 1903 год. и продължило развоя си по-нататък, не е дело общо на македонските народности, а е само на една от тех – българската. Другите народи или са подпомагали, или са го търпели, или му се противопоставяли.
Македонското освободително движение със своя геройски връх – Илинден е чисто българско македонско дело, защото: само от 20 III 1898 год. до 20 VII 1903 год. български четници на брой 4080 се бориха и паднаха в 122 сражения повече от 400 души. (Не говорим за невинните български жертви, избити по гори и друмища, изклани в тъмни зандани и оставили кости в песъците на М. Азия и Африка.)
[…]
Безкръстните гробове по чукарите и долищата на Македония, изровени от турския ятаган, са български.
Български е 20 юлий – Илинден!”
5) Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония:
Георги Белев от Охрид е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 г.
В своя спомен за Илинденското възстание в източна Македония – Пиринско, Белев свидетелства, че „българското население в Пиринската област“ е слабо въоражено и следователно слаби надежди требва да се възлагат на тия райони. За сметка на това, Серският район бил в обратното положение – исторически се знае, че раойнна е организиран от Яне Сандански и неговите сподвижници, които „много неща са направили за организирането на българското население в една мощна организация“.
Оригинален източник: “Из живота на четите в недрата на Пирин планина (Спомен)”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. 3, книга 8 (28), София, октомври, 1930 година
6) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
Доктор Христо Татарчев от Ресен е един от основателите на ВМОРО – организацията, която вдига Илинденското въстание в Македония и Преображенското в Одринска Тракия.
През 1918 г. българската държава организира честване на петнадесетгодишнината от Илинденското въстание. В свободно Крушево – център на тържествата д-р Татарчев изнася реч (“Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, публикувано във в. “Родина“, брой 674, Скопйе, 26 август 1918 година),, в която казва кога Илинден ще бъде празник на празниците – когато българите от Мизия, Тракия и Македония се обединят, за да работят заедно за „напредъка и величието на българското племе“:
„Когато днешният катаклизъм между народите ще престане при възтържествуване на нашия идеал, когато мизиецът, тракиецът и македонецът ще се надпреварват да събират плода от мирния труд, когато славната Стара планина ще изпраща своята мелодия на кавал на своите посестрими: Пирина, Круша планина и Беласица, когато песента на жетварката от Добруджа ще се подзима от жетварката по Струма, Вардар и Дрин и когато бълг. войн опрен на Черно море, Бело море и Адриатика, като Сфинкс ще посочва границите на българското племе, тогава ще бъде Илинден праздник над праздниците и тогава нам и на ония, що носят белезите на миналото по телото си, па и на всички българи, отърсени от съблазните на днешното време – от помп и суетност, налага се да заживеем с идеалите на падналите за свободата борци, с полета на духа им, със същото семеотрицание и безукоризненост за служене народу за напредъка и величието на българското племе.“
7) Панко Брашнаров от Велес, Вардарска Македония:
Панко Брашнаров от Велес е деец на ВМРО и ВМРО (обединена). Заедно с Павел Шатев от Кратово – ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена), двамата са част от левицата във ВМРО, активни участници в политическия живот на Македония в годините след Втората световна война.
През 1948 г. в свое изложение за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г. двамата комунистически дейци вече открито се бунтуват срещу започналата сърбизация на Македония като част от комунистическа Югославия.
Изложението е преведено на македонски и публикувано от македонисткия журналист Предраг Димитровски в онлайн портала „Дневник“ на 30 септември 2011 г. под заглавие „ЈУ-комунистите сакаат да ја зграпчат Македонија“.
От изложението разбираме, че двамата ВМРО-вци свидетелстват за факта, че: „макар да е и историски факт, дека илинденците се чувствувале и деjстувале секогаш и насекаде како луге со бугарско сознание“.
След това писмо и Панко Брашнаров и Павел Шатев са изолирани от македонския политически живот и умират по македонските затвори.
8) Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдо, Вардарска Македония:
Видният български икономист, политик и общественик Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдо в книгата си “Стопанският облик на Македония“, Скопие, 1943 година говори и за Крушевската република създадена по времето на Илинденското въстание:
„Кът от легендарните македонски гори, непосредствено над Крушево, орловото гнездо на Пито Гулев и героичните му другари, които през 1903 година – Илинденското възстание – държаха града 11 дни като свободна българска република“
9) Държавен Архив на Р. Македония:
През 1993 година Държавния архив на Р. Македония издава сборникът „Илинден во француски дипломатски документи“. В сборника могат да се прочетат редица документи като този – българските учители са напуснали работата си и са присъединили към „българският въстанически комитет“ и сега заплашват турските бегове и власти:
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
