Вече повече от 20 години автора на тази статия се занимава с историята на македонските българи. Знаете ли кое е най-голямото ми съжаление за през всичките тези 20 години?
Прочетете следния спомен, интересен ще ви е.
Димитар Љоровски е македонистки историчар, който естествено е верен на сърбо-македонистката доктрина официална в Р. С. Македония от 1944 г. до ден днешен. Той е и член на така наречената Заедничката мултидисциплинарна експертска комисија за историски и образовни прашања меѓу Македонија и Бугарија.
Преди 12-15 години, когато този откровен сърбоман беше обикновено студентче, което зубри сръбските македонистки постулати за Македония (кои са те може да научите от македонските дейци, които чинно са ги документирали през изминалия век и половина), Льольовски, пардон Љоровски много обичаше да коментира под постове на нашата Фейсбук страница Македонски документи. Естествено, мнозинството от коментарите му целяха да отрича българското културно-историческо наследство на българите от Македония, и зор, та зор, да го представи за такова на „етничките македонци“.
И сега, най-голямото ми съжаление – бяхме публикували пост, в който се разказваше за легендарната ВМОРО битка на връх Ножот. Това сражение поради някакви извратени причини е чествано от сърбо-македонистите, като за него естествено се говори само и единствено като за битка на „етничките македонци“ срещу турците. Проблемът е там, че в битката 27 от загиналите 67 ВМОРО четници (или 40%) са млади революционери по на 20-30 години родени в Княжество България. От къде знаем ли? Ами прочетохме дневниците на ВМОРО, в които се е водил списък на влезлите чети в Македония, включително и тези участвали в битката на Ножот.
Елементарна математика и лесно историческо изследване. Естествено, този факт се крие от сърбо-македонистите – те не искат обикновените хора в Р. С. Македония да знаят, че за свободата на Македония са умирали 20-22 годишни българи от Балчик, Чирпан и Хасково, при това членове на „иконата на Македониjа“ – ВМОРО. А може би сърбо-македонистите и не знаят за тези българи… Както и да е. По-важното в случая е следното:
Знаете ли какъв беше отговора на „историчарот“ Љоровски, когато разбра този факт от нашия пост? След малко спорове и дискусия гениалното му заключение горе-долу беше следното:
„Нема како да бидат тие бугари, наj вероjатно са етнички македонци отишли на гурбет у Бугариja и влезнали со ВМОРО обратно во Македониjа, за да се биjат за вистинската си родина“….
До ден днешен съжаляваме, че не документирахме чрез screenshot тази титанична теория на човекът, който определя какви да са опорките на македонистите в „дискусията“ им с българските историци на тема Македония и македонските българи (представяни в болшинството си от Льольовски като „етнички македонци“).
Толкова за нивото на македонистката историография, която работи не с факти, а с мисловно кунг фу от сорта на „мене не ми аресва историскиот факт и ми се сака различно да е било, следователно така како аз си мисла е било“….
***
Изследването ни за загиналите български четници в Битката на Ножот, които са родени в Княжество България: