Цитати от македонски дейци в оригинал за цар Самуил и останалите български царе и ханове от Първото, Второто и Третото българско царство.
Със специални благодарности към сърбо-македониста Зоран Богески, чието незнание за факта, че македонските дейци славят своите български царе и ханове доведе до компилирането на тази статия.
1) Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония:
Кузман Шапкарев (1834-1909, София) е виден български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900), роден в град Охрид.
В своя труд от 1901 година “Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга“, , публикувано в “Сборник на Българското книжовно дружество в София”, Т. I, с. 1-54. Шапкарев говори за родния си град Охрид, който бил „столица на българското царство“ по времето на цар Самуил (а по-късно и седалище на българския патриарх от времето на Охридската архиепископия):
Кузман Шапкарев казва също така, че през историята си Охрид е бил под македонска, римска, византийска, турска, сръбска власт, но най-много под българска: под властта на непосредствените Аспарухови наследници – българските царе Борис и Симеон:
2) Георги Динков от Солун, Егейска Македония:
Роденият в град Солун през 1839 г. Георги Динков Държилов е български просветен деец, виднa фигурa на българското възраждане.
На на 10 май 1862 г. в родния си град Солун той пише поемата “Самовила“, публикувана цели 60 години по-късно в списание “Македония“, брой V, София, 1922 г. от академик Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско, Пиринска Македония.
В „Самовила“ Динков описва своя среща в планината Беласица със самовила, която носила гривна с надпис „Македония, Тракия и горна България“ и която след това запитала къде са нейните царе и боляри, изброявайки различни български ханове и царе: от митичния пра-български владетел Илирик и първите български ханове Телец, Кардам и Крум, през средновековните български царе Борис, Симеон, Самуил и Иван Асен II и последния български владетел преди падането под Османско робство Иван Шишман. Причината за призива на Самовилата към тези български владетели е, че тяхното „големо царство, милото ви отечество“, което според Динков се състои от „България, Македония, Тракия“ търпи и страда от „диви вълци, проклети, лукави гърци“:
3) Димитър Гюзелeв от Дойран, Вардарска Македония:
Роденият през 1902 г. в град Дойран Димитър Гюзелов е философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО. През май 1927 г. е заловен с документи на ММТРО от сърбите и е един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. Гюзелов става директор на Радио Скопие, защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата “Жертвите на Скопския студентски процес“. След края на войната, през 1945 г., е осъден от югославските комунисти-македонисти като “български фашист” на смърт чрез обесване. Разстрелян е заедно с прилепчанинът Димитър Чкатров.
В статията си “Към величие на българската нация“, публикувана в сборник “Първите лъчи на свободата“, Скопие, 1941 година Гюзелев възхвалява българската нация и македонските българи, споменавайки и техните ханове и царе Аспарух, Самуил и Симеон:
„Ние вервахме в българската свобода, защото живеехме с духа на нашата славна история, защото чувствувахме предназначението на българския народен гений, защото дишахме с пулса на Аспаруха, Самуила и Симеона.“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
638 Прочетена, 2 Видяна днес