Македонистите ни надуват главата: “бугарите са окупатори на Македониjа и етничките македонци, точка, ова е вистината, краj“.
OK. Ние българите сме “окупатори” на “Македониjа“. Така да бъде. Нищо, че до 1944 г. Македония е една географска област, а не държава. Нищо, че технически, ако българите сме окупирали нещо, то това е било Вардарска Бановина – административна област в Югославия, където официално живеят “стари сърби” – това македонистите не го коментират. Те си знаят каквото им е спуснато от Белград след 1944 г., когато се създава македонистка историография и македонистите-историчари създават наратива наречен “бугарите са окупатори на Македониja и етничките македонци“.
От чисто техническа военна точка това е истина – ние сме окупатори. Българската войска влиза в македонските градове, гони сръбските чиновници и администрация от там, назначава български такива и започва да администратира и пази военно (докато свърши войната) съответната територия.
Само, че македонистите не се задоволяват с това чисто военно определение на термина “окупация”. Те влагат друг смисъл – лошите бугари, доjденици отван идват и започват да мачат нас етничките македонци. Те не са ни ослободители, бугарите са ни поробители, окупатори.
Това разбират македонистите под термина “бугарска окупацjа” – за тях това е равно на “бугарско ропство“.
ОК. Така да бъде – ние българите бяхме окупатори и поробители на Македония и македонците.
Да видим сега кой беше с нас окупатор на Македония през двете световни войни, когато България владее областта Македония: 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година.
В тази статия ще ви покажем Българската администрация в Македония: български кметове, окръжни управители, лидери на местни български националистически организации.
Българската администрация в Македония:
1. Андрей Попарсов от с. Богомила, Велешко, Вардарска Македония – кмет на родното си село по време на българското владеене на града 1915 – 1918 година. Убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 година от сръбските власти. Брат на основателя на ВМОРО Петър Попарсов.
2. Георги Карев от Крушево, Вардарска Македония – кмет на родното си Крушево по време на българското управление през Втората световна война. След 1944 г. новите сърбо-македонистки власти го съдят като „соработник со окупаторот“ заедно със сина му. Подлаган на мъчения в Идризово най-накрая е убит там от македонистите през 1950 година. Брат е на легендарния ръководител на Крушевската република Никола Карев.
3. Христо Миладинов от Струга, Вардарска Македония – областен управител на Битоля по време на българското управление на града през Втората световна война. Внук на Христо Миладинов – брат на легендарните Константин и Димитър Миладинови. Убит е през 1944 година от комунистите.
4. Христо Светиев от Битоля, Вардарска Македония – деец на Македонската младежка тайна революционна организация и кмет на родния си град Битоля по време на българското управление на града през Втората световна война. След 1944 г. е преследван и съден от новите сърбо-македонистки власти.
5. Тодор Станков от Прилеп, Вардарска Македония – ВМОРО революционер, кмет на град Щип по време на българското управление на града през Първата световна война.
6. Гьорче Петров от Варош, Прилеп, Вардарска Македония – един от водачите и идеолозите на ВМОРО, управител на градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма 1915 – 1918 година.
7. Христо Попкоцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония – член на Централния Комитет на ВМОРО и кмет на Скопие 1918 година в последните дни на българското управление на града по време на Първата световна война.
8. Спиро Китинчев от Скопие, Вардарска Македония – деец на ММТРО и ВМРО, един от основателите на списание “Луч“, участник в Македонски Народни Покрет, вицепрезидент на Българските акционни комитети и градоначалник на Скопие в периода от април 1941 до септември 1944 г. по време на българското управление на града през Втората световна война. Съден от сърбо-македонистите, Китинчев е затворен в Идризово, където и умира през 1946 година.
9. Гьоре Китинчев от с. Маджари, Скопско, Вардарска Македония – общесвеник, който през 1908 година е избран за български представител в градския съвет на Скопие, а по време на българското управление на града 1915 – 1918 е кмет там.
10. Милан Антонов от Кукуш, Егейска Македония – български юрист и политик, племенник на Гоце Делчев и кмет на Куманово (Вардарска Македония) и Горна Джумая (Пиринска Македония) по време на българското управление на Македония 1941 – 1944 година.
В издадената през 1966 година в Тетово македонистката книга “Суденьата како последен пораз” на Йован Павловски се говори за изселването на сърбите от Вардарска Македония през 1941 година инициирано от тамошните български власти. Тези български власти са наречени „окупаторски“ от македониста Павловски който нарича и „(бугарски) окупаторски кмет“ и племенника на Гоце Делчев – българския кмет на Куманово Милан Антонов:
11. Александър Антонов от Кукуш, Егейска Македония – български политик, племенник на Гоце Делчев и кмет на Демир Хисар (Вардарска Македония) по време на българското управление на града 1941 – 1944 година.
Част от статията “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев”, автор Кирил Христов Совичанов от Битоля, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден”, год. XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година. От статията става ясно, че по време на българското владеене на Вардарска Македония 1941 – 1944 г. за български кметове на Куманово и Демир Хисар са назначени племениците на Гоце Делчев.
12. Стефан Стефанов от Кратово, Вардарска Македония – български политик и адвокат, който още преди навлизането на Българската армия в Македония през април 1941 година организира цялата мрежа на Българските акционни комитети – патриотични организации из Македония, чията цел е да подготвят административно анексията на македонската област към Царство България. До установяването на редовната българска власт Стефанов организира и местна българска милиция. След като сърбо-македонистите завземат властта след 1944 година Стефанов е затворен и убит в лагера Идризово.
13. Иван Кузманов Божинов от Дебър, Вардарска Македония – български просветен деец, книжар, печатар, публицист и издател. След като Българската армия гони сърбите от Вардарска Македония през 1915 година Иван Божинов е назначен за български кмет на родния си град.
Доклад от 1 март 1916 г. на кмета на Дебър Иван Божинов до Министъра на вътрешните работи и народното здраве на Царство България, в който Божинов пише:
“Господине Министре,
(…) Крайно щастливъ се считамъ за гдѣто на менъ се падна рѣдката честь да бѫда натоваренъ съ тежката, но благородна задача да организирамъ общинската служба въ новоосвободения отъ храбрата българска войска мой милъ роденъ градъ Дебъръ, за каквато цѣль бидохъ и командированъ тамъ съ заповѣдъ № 1106 отъ 10 декември 1915 година“
14. Наум Томалевски от Крушево, Вардарска Македония – член на Задграничното представителство на ВМРО, български учител, офицер и революционер, назначен за кмет на родния си град Крушево по време на българското управление на града през Първата световна война.
15. Кирил Жерновски от Дебър, Вардарска Македония – инженер от град Дебър, назначен за помощник-кмет на Скопие от юли 1941 г. до началото на 1943 г. по време на българското управление на града. По-късно сътрудничи на комунистическите партизани в Югославия.
16. Ефрем Чучков от Щип, Вардарска Македония – ВМОРО войвода, назначен за кмет на родния си град Щип по време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година.
17. Методий Ночев от Прилеп, Вардарска Македония – строителен инженер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация в Кралство Югославия. По време на Българското управление в Македония през Втората световна война (1941 – 1944) е кмет на родния си град Прилеп.
18. Милан Небреклиев от Прилеп, Вардарска Македония – български учител, председател на прилепския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети в града и помощник-кмет на родния си град по време на българското управление през Втората световна война.
19. Теодосий Джартов от Куманово, Вардарска Македония – български учител, общественик и политик. По време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година е председател на Кумановската окръжна реквизиционна комисия, а по време на второто българско управление на Македония 1941 – 1944 година е член на Българския акционен комитет в Куманово и е назначен за пръв помощник кмет на родния си град. Убит е от сърбо-македонистите по време на Кумановското клане от 1945 година.
20. Илия Коцарев от Охрид, Вардарска Македония – охридски войвода на ВМОРО, районен войвода в Стружко по време на Илинденско-Преображенското въстание, деец на ВМРО и активист на Българските акционни комитети, адвокат и български общественик. По време на българското управление на Македония 1941 – 1944 г. е назначен за кмет на родния си град, където се ползва с голям авторитет. Участва в спасяването на пленени от немците български войници през октомври 1944 година. По-късно е съден от сърбо-македонистите, като в затвора се разболява тежко и ослепява.
21. Тодор Попантов от с. Ваташа, Кавадарско, Вардарска Македония – член на Централния комитет на ВМОРО, български учител в Македония и Тракия, доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия по време на Балканските войни, а по време на Първата световна война е назначен за български окръжен управител в Кавадарци.
22. Хаджи поп Христо Н. Лафазанов от с. Въмбел, Костурско, Егейска Македония – член на Солунския български клуб, културно-просветна организация съществувала 1941 – 1944 г. в окупирания от немците град Солун, чиято цел е присъединяването на Егейска Македония към България.
23. Петър Далкалъчев от с. Владово, Воденско, Егейска Македония – секретар на Солунския български клуб. Според „Македонска Енциклопедиjа“ на МАНУ от 2009 година Солунския български клуб е „политичко-пропагандна институција и военоразузнавачки центар на бугарската Влада“.
24. Солунски български клуб – културно-просветна организация на българите в Егейска Македония, съществувала в окупирания от германски войски град Солун, Гърция, по време на Втората световна война. Крайната цел на организацията е присъединяване на Егейска Македония към Царство България.
Според „Македонска Енциклопедиjа“ на МАНУ от 2009 година Солунския български клуб е основан от местни хора, македонци:
25. Стефан Светиев от Битоля, Вардарска Македония – юрист и деец на Македонската младежка тайна революционна организация, член на битолския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети – местна македонска организация, подготвяща анексията на Македония към Царство България през 1941 година.
През септември 1944 година Стефан Светиев е арестуван от новите югославски комунистически власти и осъждат на смърт. През 1946 година македонистите го убиват, когато е само на 35 годишна възраст.
26. Васил Стумбов от с. Вишени, Костурско, Егейска Македония – деец на ВМОРО, ВМРО, Македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас, Македонския младежки съюз, Съюза на македонските емигрантски организации и Общокостурския граждански комитет в София.
По време на Втората Световна Война Стумбов заминава за родния си край, където заедно с други македонски дейци става един от основателите на Македоно-българския комитет (Български акционни комитети) в Лерин и Костур.
Ето как македонистката енцикплопедия на МАНУ от 2009 година описва целта и дейноста на комитетите:
27. Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония – деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена). Инициатор и основен организатор (секретар-организатор) заедно със Стефан Стефанов от Кратово на създаването на Българските акционни комитети – патриотични организации из Македония, чията цел е да подготвят административно анексията на македонската област към Царство България. След идването на власт на югославските комунисти и македонисти лежи 11 години в концлагера Идризово.
28. Пандо Макриев от с. Четирок, Костурско, Егейска Македония – по време на Втората световна война и българското управление на областта става председател на Македоно-българския комитет при Оста („Охрана“) в родното си Костурско. Убит е от новите югославски македонистки власти в Битоля след 1944 година.
Според македонистката Уикипедия „Охрана“ са били „националистичка бугарска организација која постоела во текот на Втората светска војна од 1941 до 1944 година. Делувала кај локалното македонско население од западна Егејска Македонија, потпомогната од тамошните бугарофили.“
29. Лука Диманов от с. Дреновени, Костурско, Егейска Македония – по време на Втората световна война и българското управление на областта става заместник-председател на Македоно-българския комитет при Оста („Охрана“) в родното си Костурско.
30. Борис Светиев от Битоля, Вардарска Македония – член на Македонската младежка тайна революционна организация осъден по време на Скопския студентски процес е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. През 1941 г. участва в създаването на Българските акционни комитети, чиято цел е да подготвят анексията на областта Македония към Царство България. След 1944 г., когато титовите комунисти и македонисти превземат властта Светиев е преследван и съден.
31. Васил Манолов от с. Старичани, Костурско, Егейска Македония – войвода на селската чета на Македоно-българския комитет при Оста „Охрана“ в Костурско. Убит на 2 май 1943 г. от комунистите от ЕЛАС.
32. Данаил Раев от град Прилеп, Вардарска Македония – завършил випуск XIX през 1904 година на Солунската българска мъжка гимназия. По време на българското управление на Македония 1915 – 1918 година е назначен за председател на общинския съвет в родния си град Прилеп.
33. Методи Кърпачев от с. Елешница, Разложко, Пиринска Македония – български революционер, който като български военен заминава за Костурско по Време на Втората световна война и става член на „националистичката бугарска организација Охрана“.
34. Димитър Алексиев от Кратово, Вардарска Македония – по време на българското управление на Вардарска Македония 1941 – 1944 година е кмет на родният си град. След като югославските комунисти заедно с техните помощници – сърбо-македонистите завземат властта в Македония, Алексиев е убит в Кумановското клане като „привърженик на българската кауза“.
35. Тодор Манасиев от Кочани, Вардарска Македония – адвокат, секретар на Българския акционен комитет в родния му град Кочани. След Втората световна война той и дъщеря му Плиска (кръстена на древната българска столица Плиска) са съдени по уникалния в световната правна система „Закон за защита на македонската национална чест“ – закон, според който, ако се обявиш за българин в Македония обиждащ по този начин македонската националност и следователно подлежиш на съд.
Още за Тодор Манасиев на следното видео.
36. Коста Шахов от Охрид, Вардарска Македония – общественик и журналист от град Охрид, който по време на българското управление на Македония 1915 – 1918 г. е български окръжен управител на родния си край.
37. Никола Бунев от Тетово, Вардарска Македония – общественик и деец на ВМОРО, който за определен период по време на българското управление на Тетово 1915 – 1918 година е назначен за български кмет на родния си град.
38. Мане Накашев от Щип, Вардарска Македония – български фармацевт, чийто брат Панчо Накашев изобретява световно признатото лекарство за лечение на Пост-енцефалитен Паркинсонизъм „Белабулгара“(“Bellabulgara”). По време на Първата световна война и освобождението на Велес в 1915 година от Българската армия, Мане Накашев е назначен за български кмет на града.
39. Кръстю Лазаров от с. Конюх, Кратовско, Вардарска Македония – легендарен ВМОРО войвода в Кумановско, участник в Илинденско-преображенското въстание и във войните за национално обединение на българите 1912 – 1918 г. През Първата световна война се поставя в услуга на българската администрация и армия като е назначен за председател на Окръжната комисия в Куманово. Тогава подписва и Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година. През Втората световна война е войвода на контрачета бореща се срещу комунистическите партизани в Кумановско. Убит е на 64 годишна възраст в Кумановското клане след като македонистите завземата властта в Македония в края на 1944 г.
40. Атанас Маджаров от с. Негован, Солунско, Егейска Македония – български учител из Македония и България, народен представител в ХХІ Народно събрание на Царство България. По време на Първата световна война е назначен за български околийски управител в град Радовиш, Вардарска Македония.
41. Лев Огненов (срещан и като Огнянев) от Охрид, Вардарска Македония – български учител в Охрид и Велес, деец на ВМОРО заклет лично от Даме Груев, активист на партията на десницата във ВМОРО – Съюза на българските конституционни клубове, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и участник в Охридско-Дебърското въстание срещу новата сръбска власт през 1913 година.
По време на Първата световна война, когато България освобождава областта Македония е назначен за председател на Охридската окръжна постоянна комисия.
42. Панче Хаджиздравев от Прилеп, Вардарска Македония – учител по математика в българската мъжка гимназия в Солун, в българската класическа гимназия в Битоля и в Серското българско педагогическо училище. По време на Първата световна война, когато Македония е под българска власт е назначен за председател на Битолската окръжна постоянна комисия. След като титовите комунисти – македонисти завземат властта през септември 1944 г. Панче Хаджиздравев се самоубива.
43. Козма Георгиев от с. Смилево, Битолско, Вардарска Македония – учител в българските училища в Прилеп, Солун и Одрин. Участник в Илинденско-Преображенското въстание. Член на Съюза на българските конституционни клубове (партия на ВМРО), Националния комитет на македонските братства и е организационен секретар във ВМРО. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е затворен в Белене заедно с Димитър Талев.
По време на Първата световна война, когато Българската армия освобождава областта Македония Козма Георгиев е назначен за председател на общинската градска комисия в Кичево.
44. Аце Дорев от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония – виден битолски деец на ВМОРО и член на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО).
По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Аце Дорев, той е назначен от българските власти за председател на Тетовската окръжна постоянна комисия, член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града, а след това за околийски началник на с. Иваневци, Прилепско.
45. Никола Мильовски от с. Янковец, Ресенско, Вардарска Македония – български учител и революционер, деец на ВМОРО.
По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Никола Мильовски, той е назначен за член на общинската комисия на град Ресен под българска власт.
46. Георги Татарчев от Ресен, Вардарска Македония – български общественик, роден 1868 г., брат на Божирад Татарчев. Според Симеон Радев неговия съгражданин Георги Татарчев е „един от първите граждани на Ресен, получили по-високо българско образование“. Според ВМРО революционерът от Охрид Кирил Пърличев (на стр. 20) през 1913 г. сърбите заставят ресенските първенци, сред които е и Георги Татарчев да се декларират за сърби и при техния отказ са изселени в България.
По време на Първата световна война, когато България освобождава родния край на Георги Татарчев, той е назначен за член на общинската комисия на град Ресен под българска власт.
47. Павел Христов от с. Цапари, Битолско, Вардарска Македония – виден деец на ВМОРО , български учител, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение и български държавник.
Между 1915 – 1918 г., когато областта Вардарска Македония е в пределите на България, Павел Христов е назначен от българските власти за окръжен финансов ръководител, а по-късно и окръжен управител на Битоля.
48. Илия Паликрушев от Велес, Вардарска Македония – народен представител в българския парламент, юрист в Русе и съдия. По време на Първата световна война, когато България освобождава Вардарска Македония, Паликрушев е назначен за окръжен управител на Тетово под българска власт.
49) Асен Тодев от Банско, Пиринска Македония – деец на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
След освобождението на родния си град става първият кмет на Банско под българска власт.
50) Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония – виден български ВМОРО революционер, общественик и политик.
По време на Първата световна война, когато Българската армия освобождава Вардарска Македония Поппетров бива назначен за училищен инспектор в Скопско и Тетовско и след това за български окръжен управител в Битоля (1916-1917) и Куманово (1917-1918).
51) Кръстьо Велянов от Крушево, Вардарска Македония – журналист, писател и ВМРО революционер, един от основавателите на Македонското студентско дружество “Вардар“.
Когато Българската армия освобождава Крушево по време на Първата световна война (1915 – 1918) Велянов е назначен от българските власти за секретар на околийското управление в родния си град.
52) Борис Андреев от с. Свинище, Кичевско, Вардарска Македония – виден български журналист, деец на македоно-одринското освободително движение. Автор на изследвания върху българския печат: „Българският печат през възраждането – заченки и развой“ и „Начало, развой и възход на българския печат“.
При освобождението на Вардарска Македония през април 1941 г. доктор Борис Андреев е избран в Централния български акционен комитет в Скопие.
53) Иван Нелчинов от Охрид, Вардарска Македония – български учител и ВМОРО революционер, дългогодишен председател на Охридското братство “Свети Климент“, член на ръководството на Илинденската организация и член на Македонския научен институт.
По време на Първата световна война Иван Нелчинов е назначен за управител на родния му Охрид под българска власт.
Телеграма от Иван Нелчинов до Христо Матов от времето на Първата световна война с текст: „Охридъ и Струга свободни! Честитявамъ на всички. Ура! Да живѣе цѣлокупна България!“
54) Михаил Монев от Кратово, Вардарска Македония – български просветен деец и ВМОРО и ВМРО революционер, член на Съюза на българските конституционни клубове (легална партия на ВМОРО).
При избухването на Балканската война е в щаба на ІІІ Българска армия, а по време на Първата световна война е назначен за български околийски началник на Кочани и след това на Свети Николе.
55) Иван Попевтимов от Радовиш, Вардарска Македония – български учител, деец на ВМОРО и ВМРО – член на околийския ВМОРО революционен комитет в Радовиш, пълномощник на Централния комитет на ВМРО, запасен член на Централния комитет на ВМРО.
По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, като е награден за храброст. По време на Първата световна война е назначен за околийски началник в Щип под българска власт.
56) Игнат Мангъров от Кратово, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер, български учител в Гевгели, Крива Паланка и др.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.
По време на Първата светова война е околийски началник първо на Свети Николе и след това на Кочани под българска власт.
Убит през януари 1945 г. от сърбо-македонистите заедно с кумановския войвода Кръстю Лазаров, Тодор Сопотски и 40 други изявени българи в Кумановско клане (видео за Клането във Велес) с присъда – „големобугарин“.
57) Христо Атанасов от с. Пасинки, Дебърско, Вардарска Македония – дебърски районен войвода на ВМОРО, който по време на Първата световна война е назначен от българските власти за околийски началник в заетия от българската армия град Дебър.
58) Емануил Развигоров от Щип, Вардарска Македония – български учител, деец на ВМОРО и ВМОК, участник в Илинденско-Преображенското въстание.
По време на Първата световна война е началник на полицейския участък в Куманово под българска власт. За кратко е и околийски управител на Битоля под българска власт.
59) Христо поп Коцев от Ново село, Щип, Вардарска Македония – български учител и член на ЦК на ВМОРО.
По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След освобождението на Македония през 1915 година е назначен за директор на българската Струмишката гимназия, а в периода 1917-1918 г. когато Скопие е под българска власт е назначен за председател (равносилно на кмет) на Скопската градска тричленна комисия.
60) Тома Кленков от Струга, Вардарска Македония – български общественик и революционер, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941). Дядо му Кленката, който е шипченски опълченец загива в боевете при Русе.
По време на освобождението на Македония 1941 – 1944 г. е председател на Българския акционен комитет в Свети Никола. След като сърбо-македонистите завземат власта през 1944 г. Тома Кленков е преследван и изтезаван от тях с обвинение „сътрудничество с окупатора“.
61) Никола Петров Кюркчиев от Велес, Вардарска Македония – кмет на град Свети Николе в периода на 1941 – 1943 г., когато Македония е администрирана от българските власти.
62) Георги Каяфов от Енидже Вардар, Егейска Македония – български общественик, който в периода на Втората световна война е активен член на две от най-дейните български патриотични организации в Егейска Македония – Българския акционен комитет и Солунския български клуб.
63) Тодор Гичев от Щип, Вардарска Македония – български общественик, един от създателите и активен деец на Българските акционни комитети в Македония. Основател и председател е и на Общограждански национален клуб “Благой Монев”, клуб който се бори за:
„3) Да развива здравъ български национализъмъ между младитѣ и да се бори противъ всички враждебни елементи на българщината.
4) Да работи за постигането на бързото приобщаване на Македония към Майката Отечество и уеднаквяване съ нея въ всѣко отношение съ любовь и безъ сътресение.
5) Да се бори за освобождението и обединението на всички българи за да се създаде една могъща и велика България въ нейнитѣ етнически, исторически и органически граници.“
64) Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония – общественик, деец на ВМРО, историк, публицист, фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. Завръща се в Македония при установяването на българска власт в областта в периода 1941-1944 и работи като български училищен инспектор на Битолска област. Също така е член на Областния народен съвет в Битоля под българска власт.
65) Константин Деспотов от Сяр, Егейска Македония – лекар в град Сяр, благодетел на пансиона към Сярско българско педагогическо училище. По време на Първата световна война, когато България владее град Сяр, д-р Константин Деспотов е назначен за български кмет на родния си град. След превземането на града от гърците, Деспотов се изселва в България, където оставя до края на живота си – умира през 1937 година в петричкото село Хърсово в свободна Пиринска Македония.
66) Коста Каравеликов от с. Долно Броди, Серско, Егейска Македония – дългогодишен деец на ВМОРО, четник на Гоце Делчев и Георги Занков, осъждан от турските и гръцки власти. Назначен за български кмет на родното си село по време на 8-те месеца, в които България владее с. Долно Броди, Серско през 1912 година.
Из животописната бележка на Коста Каравеликов от 1943 г.:
„От 1918 до 1924 г. стояхме в село под гръцко робство. Тук под робство ние отново се мъчехме за възвръщане на българщината. Знаейки ме като бивш революционер, борител за българско, мене ме преследваха, мъчиха и подлагаха на различни мъчения. Неведнъж посред нощ са ме вдигали и водили из затвори, участъци. Неведнъж са ме горели с варени яйца, врело олио, вследствие на което кожата ми е обелвана…. “
67) Петър Далкалъчев от с. Владово, Воденско, Егейска Македония – виден български общественик, секретар на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия в Солун, а по време на Втората Световна Война е активен деец и секретар на Солунския български клуб. След войната емигрира в България, където умира през 1961 година.
68) Кирил Атанасов Стоименов от с. Зарово, Солунско, Егейска Македония – Подпоручик от Българската армия, участник във войната срещу Германия 1944-1945 година. Преди това е делегат на Комисарството по еврейските въпроси в Битоля и участва в тяхното депортиране. Според свидетелски показания в Битоля “… за събирането на евреите и изпращането на влаковете ръководна роля е играл Стоименов.” Участва и в изселването на евреите в Стара Загора, Бургас и София, които обаче са спасени от българското общество. За участието си в изселването на евреите в Македония е съден от Народния съд през 1945 година. Няма информация как е завършило делото и каква е съдбата по-нататък на Кирил Стоименов.
69) Димитър Велянов от Крушево, Вардарска Македония – търговец, крушевски деец на ВМОРО, многократно преследван и затварян от турските власти. По време на Първата световна война, когато България владее Крушево, Вимитър Велянов е назначен за помощник кмет на родния си град като отговаря за прехранването на населението по време на войната. През 1917 г. подписва Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година. Негов син е ВМРО деецът Кръстьо Велянов. След завладяването на Вардарска Македония от сърбите 1918 г. Димитър Велянов се спасява в България, където остава до края на живота си – умира през 1932 г. в София.
70) Тома Петров от Скопие, Вардарска Македония – според данни от Спиро Китанчев, Тома Петров е роден в Скопие, завършил е право във Франция, като има и докторантура. През 1941 г. е един от инициаторите за създаването на Скопския общонационален клуб, на който е и председател. По време на създаването на клуба казва: „Ние сме необикновено радостни, че можехме да доживеем денят да влезнем в границите на целокупна България и така да се обединим“. По-късно е назначен за заместник областен управител, а през 1944 г. за Скопски областен директор в границите на Целокупна България.
71) Тодор Павлов от Скопие, Вардарска Македония – български дипломат, деец на ВМОРО. Завършил Солунската българска мъжка гимназия и университети в Лозана и Цариград, Тодор Павлов участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1908 г. е един от учредителите на легалната партия на ВМОРО – Съюза на българските конституционни клубове. През 1909 г. заема длъжността мирски съветник при Българската екзархия. През годините заема и български дипломатически постове в Албания. Турция, Унгария. След освобождението на Македония през 1941 г. е назначен за български областен управител на Битолска област. Умира през 1948 г. в София.
72) Стерю Гулев от Крушево, Вардарска Македония – син на легендарния герой от Илинденско-преображенското въстание Питу Гули. В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев работи в българската полиция, ръководи българска контрачета преследваща комунистически партизани и е назначен за български кмет на село Алданци, Крушевско. След като сърбите завземат повторно властта през 1944 г. Стерю Гулев се самоубива.
Негов брат е Ташко Гулев, който загива само на 19 година като доброволец в Българската армия по време на Брегалнишка битка срещу сърбите през юни 1913 година.
Другият брат Никола Гулев е терорист на ВМРО на Тодор Александров убит от сърбите на 23 годишна възраст.
73) Йосиф Андонов от Куманово, Вардарска Македония – лекар и политик. През 1941 г. става подпредседател на Българския акционен комитет в Куманово, а по-късно е назначен за български кмет на родния си град. След превземането на властта от страна на сръбските комунисти и техните помагачи – сърбо-македонистите, доктор Йосиф Андонов е убит като „големобугарин“ в Кумановското клане.
74) Пано Манев от с. Ветерско, Велешко, Вардарска Македония – велешки войвода на ВМРО. По време на българското управление на Македония от 1941 г. е назначен за български кмет на родното си село, както и на съседните села Лугунци и Рудник. Начело е и на Велешката контрачета за борба с комунистически партизани. Убит е от сърбо-комунистите и техните слуги сърбо-македонистите във Велешкото клане на 15 януари 1945 година.
75) Евтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония – публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. През 1912-1913 г., град Щип е освободен от чети на ВМОРО, които го предават на Българската армия, а Евтим Спространов е назначен за български окръжен управител на Щипско. През 1917-1918 г., когато град Охрид е в пределите на България, пък е назначен за български окръжен управител на родното си Охридско околие.
76) Дончо Аладжов от с. Моноспитово, Струмишко, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Аладжов българската полиция като застава начело на местна контрачета, която преследва комунистичски партизани в района на струмишкото село Муртино.
77) Милан Постоларски от с. Постолар, Кукушко, Егейска Македония – струмишки ВМРО войвода. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Постоларски подпомага българската полиция като застава начело на местна контрачета, която преследва комунистичски партизани в Струмишко. Убит е от комунистите след преврата от 9 септември 1944 година.
78) “Списък на Кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година“
През месец април 2022 г. от Библиотека Струмски публикувахме “Списък на Кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година“. Както виждате от заглавието, в този документ, намиращ се в Централния Държавен Архив на България (371к, оп.2) могат да се видят българските кметове назначени да управляват Битолска област (Вардарска Македония), Скопска област (Вардарска Македония), Горноджумайска област (Пиринска Македония), Беломорска област (Егейска Македония) и Софийска област (Западните покрайнини).
Списъкът е изключително ценен за разбиване на сърбо-македонисткия наратив създаден след 1945 г. в Р. Македониjа и наречен „бугарски окупатори на Македониjа“ поради една единствена причина – съдържа родните места на „бугарските окупатори“. Така например се вижда, че 71% от „бугарскиот окупатор“ на Пиринска Македония и Битолска област във Вардарска Македония е съставен от местни хора, македонци, докато в Скопска област този процент е 65:
2/3 от „бугарскиот окупатор на Македониjа“ са си местни хора, самоокупирали сами себе си според “логиката” на сърбо-македонизма – официалната политическа идеология в Р. Македония от 1945 г. до ден днешен.
П. С. Тези факти по-горе не се учат от македонските деца тровени от сърбо-македонизма. В македонистките учебници по история пише за „лоши бугари-фашисти, дойденици отван, кои окупирали добрите етнички македонци, кои след време си дигнале на анти-фашистко востание…“
79) Мите Опилски от с. Опила, Кратовско, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер. Доброволец в Българската армия по време на двете Балкански войни, както и на Първата световна война. По време на българското управление на Македония 1941-1944 г. Мите Опилски застава начело на Кратовската контрачета, която преследва комунистичски партизани в региона. Убит е от комунистите на 8 септември 1944 г.
80) Стефан Хаджикостов от Кратово, Вардарска Македония – ВМОРО и ВМРО революционер. Военен в Българската армия по време на Балканските войни, като в Първата световна война е награден с третия по старшинство в наградната система на България орден „За военна заслуга“. През 1943 г. подава молба и получава българска народна пенсия, заради „заслуги за свободата на Македония и обединението на целокупното българско отечество“. Заедно с Мите Опилски застават начело на 60 души от Кратовската контрачета, която преследва комунистичски партизани в региона.
81) Мане Мачков от Скопие, Вардарска Македония – български полицай в Скопие по време на първата година от българското управление във Вардарска Македония 1941 – 1944 г. Приближен е и на старото ръководство на комунистите от Македония в лицето на Методи Шатаров. Набеден е, че е информатор на Иван Михайлов Мане Мачков е убит 7 октомври 1941 година.
Още подробности из живота на Мане Мачков:
82) Недан Соколов от с. Сухо гърло, Демирхисарско, Вардарска Македония – деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. През 1915 г. е назначен за български кмет на освободеното от Българската армия родно негово село Сухо гърло.
83) Станислав Чакъров от Струга, Вардарска Македония – революционер на ВМОРО , член на околийския комитет на организацията в родния си град. По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия като е награждаван с сребърен кръст „За военна заслуга“. По време на Първата световна война е български околийски началник в Куманово.
84) Атанас Харизанов от с. Сатовча, Неврокопско, Пиринска Македония – революционер на ВМОРО, доброволец в Българската армия по време на Балкаските войни след които е назначен за български кмет на родното си село.
На снимката Атанас е с братовчед си Аврон, 1915 г. – на калпака на Харизанов е българския национален герб и българското национално мото: „Съединението прави силата“ – съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
85) Живко Добрев Калопединкин от с. Плевня, Драмско, Егейска Македония –
Живко Добрев Калопединкин (1873-1939, София) е български дипломат, общественик и просветен деец. Завършва в Лозана и се отдава на дипломатическа кариера, която започва през 1898 г. като първи драгоман в Цариград. След това заема постовете: български консул в Битоля (1906-1907), първи секретар в Лондон (1908 г.), управляващ легацията в Атина (1909-1910 г.) и консул в Скопие (1911-1912 г.).
През Балканската война Живко Добрев е назначен за български окръжен управител на Драма. През 1913 г. е член на българската делегация, сключила Лондонския договор за мир. На следната година е български генерален консул в Египет, а от 1916 до 1918 г. заема същия пост и в Одрин. След това последователно е главен секретар на Министерството на външните работи (1921-1923 г.) на България, пълномощен министър в Атина (1923-1925 г.), откъдето бил върнат пак на служба в Министерството на външните работи, чийто главен секретар остава до пенсионирането си в 1932 г.
През своята 35-годишна дипломатическа служба той представлява България и на много международни конференции за сключване на спогодби и пр. и се занимава с публицистична дейност във вестници и списания.
86) Яким Василев от с. Бабино, Демирхисарско, Вардарска Македония:
Яким Василев е ВМОРО деец, Илинденец, български кмет на родното си село Бабино по време на българското владение на Македония 1915-1918 г.
Яким Василев – кмет на Бабинската община – от книга 142, февруари 1943 г. на „Илюстрация Илинден“.
87) Милан Небреклиев от Прилеп, Вардарска Македония:
Милан Небреклиев е български учител в Прилепската гимназия и в Солунската българска мъжка гимназия, председател на прилепския комитет на Българските акционни комитети през 1941 г. и български кмет на родния си град Прилеп след освобождението на Македония 1941 година.
88) Борис Мончев от Прилеп, Вардарска Македония:
Борис Мончев от Прилеп е учител в Солунската българска мъжка гимназия и член на ЦК на ВМОРО. Деец е на Съюза на българските конституционни клубове, а по-късно е и депутат в Българското народно събрание.
Борис Мончев в ляво с брат си Георги
По време на Първата световна война служи в Българската армия, назначен е за български инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма и е назначен за български кмет на Дедеагач.
Страница 280 на на Карнегиевата анкета от където става ясно, че Борис Мончев е бил български кмет на Дедеагач (днес Александруполис):
89) Ташко Арсов от Охрид, Вардарска Македония:
Роденият през 1882 г. в град Охрид Ташко Арсов е крушевски и демирхисарски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, български кмет 1917-1918 г. на демирхисарското село Сопотница и член на Илинденската организация.
90) Христо Паунчев от Охрид, Вардарска Македония:
Христо Иванов Паунчев от град Охрид е български общественик, син на революционера и възрожденец Иван Паунчев.
Христо Ив. Паунчев е български кмет на село Косел, Охридско, Горно селска община в периода 23 декември 1942 – 9 септември 1944 г.
Известие публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 147, септември 1943 г. от българския кмет Христо Паунчев за изграждане на Паметник Рашанец в памет на Сражението при Рашанец от 1903 година.
91) Стефан Йосифов от Крива Паланка, Вардарска Македония:
Стефан Йосифов е български екзархийски учител, училищен инспектор за Паланечко. Дипломира се от Солунската българска мъжка гимназия през 1897 година. След установяването на сръбска власт в района в 1912 година е преследван и измъчван от сръбските власти. В 1916 година е назначен за български кмет на родната му Крива паланка докато града е под българска власт.
92) Владислав Каназирев от Мехомия (Разлог), Пиринска Македония:
Роденият през 1876 година в град Мехомия (днес Разлог) Владислав Каназирев е разложки районен началник на ВМОРО.
Четири пъти (1912-1914/1918-1920/1923-1926/1934) е български кмет на родния си Разлог, а в периода 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1918 година участва в управлението на Струмишки окръг дотогава под българска власт.
Към българските военни от Македония изброени в статиите ни „Бугарските окупатори на Македониjа“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
6,494 Прочетена, 1 Видяна днес