Каква точно организация беше ВМРО (известна преди това като ВМОРО, ТМОРО, БМОРК, МРО)? За какво се бореше? Какви бяха нейните цели? Революционери от какви националности членуваха в тази организация?
Отговорите на тези въпроси даваме чрез цитати в оригинал от македонски дейци – както от членове на организацията така и от външни наблюдатели, съвременници и свидетели на времето, когато организацията е оперирала. Всички те са родени в Македония.
1) Лазар Томов от с. Годлево, Разложко, Пиринска Македония:
Роденият в Пиринска Македония Лазар Томов е ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията. В статията си “След Илинденското възстание“, публикувано в “Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание”, книга пета, София, 1926 г. той твърди, че целта на младотурците била да смаже българския елемент в Македония в лицето на ВМРО:
“Умаломощен бех не толкова от дългите пътувания, а повече от душевните мъки за моите другари, които беха осъдени на вечен затвор, а също и аз задочно. Не забравих своя дълг към своите другари. Морално и материално, ние ги подкрепихме и те беха амнистирани преди хуриета. След хуриета отново се върнаха в родния край, гдето Организацията се намираше в едно съвършено ново положение. Федералистите беха в близък съюз с турците, като верваха, че по пътя на разбирателството с тех, ще могат много нещо да направят, но намериха и много истински синове, които здраво схващаха положението и не верваха на турския хуриет, като виждаха в лицето на тех – на младотурците – издигаща се Турция, която се сили да смаже своя противник – българския елемент, респективно Вътрешната Македонска Революционна Организация.”
2) Владислав Ковачев от Скопие, Вардарска Македония:
Роденият в Скопие Владислав Ковачев е офицер от Българската армия, секретар и войвода на ВМОК войвода, ръководител на Македонска федеративна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.
В своята книга от 1919 г. „Автономна Македония“ той твърди, че крайната цел на ВМОРО била присъединяване на Македония към България, а автономията на Македония била само етап в тази цел. Славчо Ковачев твърди още, че в началото ВМОРО е приемала за членове само българи и е действала изцяло само сред освободените и неосвободените български народни маси:
3) Христо Татарчев от Ресен, Вардарска Македония:
български лекар и един от основателите на ВМОРО – организацията вдигнала Илинденското в Македония и Преображенското в Тракия въстание от лятото на 1903 г. През 1918 г. освободеното от Българската армия легендарно градче Крушево става център на тържества посветени на 15-годишнината от Илинденското въстание. Д-р Христо Татарчев изнася реч по този случай, публикувана под заглавието “Основаване и развитие на Вътрешната М.О.Р. Организация“, в-к “Родина“, бр. 674, Скопие, 26 август 1918 г.
В речта си д-р Татарчев твърди, че след създаването на ВМОРО Турция започнала още по-активно да репресира „българското племе“, да се опитва да „разредява българската компактна маса“ чрез колонизации и че са се случили множество афери: Винишка, Солунска, Битолска в резултата на което затворите се напълнили с „елита на българския народ“:
Също така според Татарчев, за да се издигне неговата организация до положението „държава в държавата“ села, градове, са дали „своя дан в олтаря на свободата“ и „чукари, поляни и планини са напоени с изобилна българска кръв“:
4) Павел Шатев от Кратово, Вардарска Македония:
ВМОРО революционер, един от Солунските атентатори и един от създателите на про-комунистическата ВМРО (обединена).
В своята книга „Историjа на Македониjа“ преведена на македонски и издадена в Р. С. Македония от македонския държавен архив Павел Шатев свидетелства, че в организацията, в която членувал – ВМОРО, най-много е имало българи от Македония. Като подкрепа на своето твърдение Шатев предава и цитат на Гоце Делчев, който казва, че борбата в Македония се изнася на гърба на македонските българи:
„Но карактеристично е што редовите на Револуционерната организациjа се засилуваа и пополнуваа главно од македонски Бугари, додека турското население како припадник на владеjачката нациjа стоеше на страна, а, пак, останатите народности поради недовербата или националниот антагонизам не влегуваа масовно во Организациjата. „Бугарите во Македониjа сами врз грбот го носеа товарот на револуциjата и тоа се нужни жртви, што треба да се дадат за да се продолжи борбата додека се постигне краjната цел“ – велеше Гоце Делчев.“
Ако желаете да подкрепите разкриването на македонистки фалшификации или искате да дарите средства за закупуване на книги писани от македонски дейци, които да качим в Библиотека Струмски – може да го направите на Paypal info@strumski.com
1,496 Прочетена, 1 Видяна днес